#боксерки | Explore Tumblr Posts and Blogs

baby-read-now · 3 years

Text

Дяволът те гледа с мили очи

Срещнах я в университета. Докато професорът по История на изкуството, разказваше за Данте, я видях как беше зяпнала с полуотворена уста като в предоргазмено състояние. Това беше любимата ми дисциплина, но повечето келеши от потока ми, въобще не вдяваха защо се намираме в тази зала. От известно време, чаках часовете само, за да погледам невинната й, влюбена в Данте физиономия.

Мина време, в което я наблюдавах само отдалеч. След доста месеци, се осмелих да се запозная с нея. Най-сетне очите й носеха име. Клара. Започнахме да излизаме, развеждах я по библиотеки и галерии, но не я допусках до себе си, защото имах страшно променлив нрав и малко или много си бях курвар. A невинните очи на Клара, повярвай ми като мъж, не искаш да плачат. Беше равносилно на това да убиеш сърна и да пиеш от кръвта й.

Беше мрачен следобед. Телефонът ми звънна, беше съобщение от нея.

- Чакай ме във вас, идвам точно в 5.

Моля? Вкъщи? От къде по дяволите знаеше къде живея? Отворих хладилника, взех бутилката с евтина руска водка, надигнах я и отпих солидна глътка. Влязох в банята да се изкъп��. Взех една от изгладените ризи в гардероба си и тридесет минути преди да дойде заветният час, седях на канапето си с ускорен пулс, все едно чаках смъртта да дойде и да почука на вратата ми. Не бях далеч от истината.

Точно в пет, се почука на вратата ми три пъти. Не знам с колко момичета съм преспал, ала противно на курварите, никога не съм се и стремял да ги броя. Отивах, чуках и се прибирах уравновесен. Тогава беше различно, стоях пред вратата, хванал бравата, треперещ като пубер. Праснах се силно веднъж в гърдите, поех си въздух и я отворих. Клара стоеше пред нея и ме погледна с милите си очи. Дадох си сметка, че я зяпам няколко секунди и не казвам нищо, а тя се усмихна и...

- Тук ли мислиш да ме държиш цяла вечер?- попита тя срамежливо.

Поканих я да влезе, ръцете ми бяха изтръпнали, все едно съм съм се въртял на слънце поне час. Когато бях по-малък обичах да го правя, но дори тогава усещах ръцете си повече. Тя влезе, седна на канапето в малката ми кухня и ме попита дали ще й налея и на нея, гледайки водката на масата ми. Налях й едно малко, сложих три ледчета като за жена и й подадох чашата. Клара я взе, изпи я на екс и я остави. Оказа се, че обича водка. Взе шишето от ръцете ми и си наля едно доста голямо. Започнахме да говорим. Клара беше най-голямото ходещо и съществуващо противоречие, което съм срещал. Разказа ми за себе си, оказа се доста религиозна, сподели ми как, когато била малка и майка й я е оставяла, се е молила до леглото си, тя да е добре, Бога да я пази и скоро да си я вземе отново. Баща й я беше оставил още на шест. Разказваше го с такава твърда приказка, въобще не трепна. Продължи да говори за себе си, беше толкова всестранна и в един момент, си дадох сметка, че съм прекалено увлечен в гласа й.

Странното беше, че тя предразположи мен да говоря. Обикновено жените ми се дразнеха, защото мълчах като пукал, особено след секс, просто ставах, закопчавах си панталоните и потеглях към нас. Беше ми добре така, беше съвместно удоволствие. Те бяха съвсем наясно защо съм там и нито една не ме попита за татуировката отдясно на ребрата ми. Но сега разказвах всичко, което ми хрумнеше, не спирах да я заливам с информация за себе си, която не знаеха дори и най-близките ми приятели. Все едно ме беше омаяла напълно. Просто гледах, хипнотизиран в очите й и не спирах да говоря.

Докато разказвах поредната случка, Клара се изправи, разтвори шлифера си и съзрях най-примамливото и еротично бельо, което съм виждал. По себе си имаше всичко нужно, за да възпламени и въздържател. Не разкриваше твърде много, но се виждаше достатъчно. Гърдите й бяха добре обхванати със стегнат дантелен сутиен, а надолу беше с красиво бельо и доста изкусителни жартиери, държащи на място черните й дълги чорапи. Онемях. Имах чувството, че както говорех, започнах да пелтеча като идиот. Клара беше толкова нежна. Винаги косите й бяха прилежно прибрани, ходеше облечена с ризи и панталони или ако бяха поли, те бяха винаги до коленете й. Носеше перли бе, човек. Перли. Изглежда като по-голяма девица и от самата Беатриче на Данте Алигиери. Бях като смазан от товарен влак.

Клара стоеше пред мен, запали една от моите тежки цигари и ме гледаше мръсно. Никога не съм предполагал, че моята Клара, с детски поглед, може да гледа някого така. Моята ли казах? Както и да е. Клара се засмя и ме обкрачи, извивайки тялото си като професионална стриптизьорка. За момент се запитах се дали го е правила и друг път, и ме обзе агресия от ревност. Сграбчих раменете й, питайки я какво прави, а тя ми се усмихна, прехапа се и облиза устните ми.

От там беше като в мъгла.

Моят неопетнен ангел, го обичаше грубо, караше ме да я стискам, облизваше пръстите ми, хапеше ме и докато се усетя, я премятах на масата, изпивайки я. Отдръпнах деликатното бельо и беше толкова мокра. Не знам дали водката, ме беше опиянила или вкуса й по устните ми. Не можех да спра. Знаех, че трябва да я ближа леко, за да й бъде хубаво, но страстта в гърдите ми, въобще не ми позволяваше да се контролирам. Беше по-добро от най-добрия ми мокър сън. Стенеше като откачена и дишаше тежко. Докато се усетя, вече ме беше избутала. Накара ме да седна на стола зад гърба ми, разкопчаваше колана ми и започна да облизва черните, тесни боксерки. Беше луда. Свали ги и започна да ми духа мръснишката. Поглеждаше в очите ми и имах чувството, че нещо я е обладало преди мен. Нечовешка беше тази искра в очите й, погледа й и тази дяволита усмивка, не беше моята свенлива Клара, която седеше в аудиторията и срамежливо поглеждаше към лачените си токчета, когато професорът говореше за любовта между Данте и Беатриче.

Час по-късно, след най-бруталната свирка чуках Клара като луд. Никога не съм виждал жена, така полудяла от екстаз. Размяташе косите си, стенеше силно и не спираше да ме притиска, да дере гърба ми, да смуче врата ми. Тялото ми беше, като нападнато от хищник. Толкова див секс не бях правил с нито една от изгорите ми, а всяка една от тях беше открита мръсница. Между краката на моя ангел, намерих рая. Никога не съм предполагал, че една жена, освен ако не е девица, може да бъде толкова тясна. Беше толкова малка отдолу, че имах чувството, че й причинявам болка. Клара свърши на кухненската ми маса. Изля се. От всички жени, с които бях преспал, не бях виждал нещо подобно. Крещеше името ми в естаз и забиваше юмруците си в масата, докато ме молеше да не спирам.

***

Запалих цигара, размазан на канапето, Клара вече беше завързала шлифера си и пушеше с мен. Дори не знаех какво да й кажа. Започна да говори сама, как порочността й, бил най-големият й грях. Как вероятно щяла да гори в Ада. Жена бе, човек, има нужда от хубав секс. Но тя беше убедена в това и смяташе, че се бори с дяволите в себе си. Имала неимоверна нужда да се задоволява по няколко пъти на ден. Разбирах я, страстта й беше доста силна. К��кто и предполагах, малко мъже, могли да я задържат. Или поне напред във времето. Разказа ми как, винаги тя ги оставяла, защото те я оставяли в ума си много преди тя да го направи. Правели от нея изгасена жар. Изпушен до края фас. Опитвала се да запали пожара, но те били с изпепелени души, студени като лед. Чувстваше се виновна, че ги е сразила. Това нежно момиче, крехко като малко бебе. Вярваше, че е грешница, изкупваща греховете си постоянно, заради нуждата си от екстаз. Изкупваща ги през целия си живот.

Както пушеше, се загледа в ребрата ми. Данте! Възкликна тя като дете. Почувствах се гол. Татуировката ми беше думата “Inferno”, заобиколена от леки щрихи на пламъци. Тъй като самият Данте Алигиери организирал нивата на Ада в ред на това, което според него е най-малкото зло към най-лошите, зли грехове. Според всеки грях, душите са подложени на различни нива на наказание. Всички са в отчаяние и ридание за облекчение, но той си запазвал по-болезнените наказания (като огън) за най-лошите нарушители. Не вярвах, че някой ще разбере идеята, освен самият аз. Беше толкова впечатлена. Докосна я нежно, след което стана като опарена, премахна шлифера си и ме възседна отново.

Беше все така необуздана и възбудена, танцуваше върху мен с такова удоволствие. Тази жена беше луда. Всеки тласък в нея, ме приближаваше по-близко до Рая, но бях убеден, че ще горя в Ада, заедно с нея. Гърдите й бяха стегнати и така добре оформени. Мъничко тяло, но с толкова извивки, по които да прокараш поглед или език. Беше толкова чиста и също толкова мръсна. Стисках силно врата й, а тя все повече се побъркваше. Огънах китките й зад гърба, а тя се наслаждаваше с най-удовлетворената усмивка. Сякаш, за да изпита наслада от нежността, имаше нужда от болката. Стана от мен, отиде на канапето и вирна дупето си, скланяйки гръбчето си като котка. Хванах косите й в ръцете си и я обладах. Прониквах бавно и дълбоко, а тя ме поглеждаше и се усмихваше мръсно. Виждах как при всеки трепет на удоволствие извиваше все повече гръбчето си. Чувах мъркането й, виковете й, дълбоките й стонове. Отново падна мъгла в ума ми, знам само, че се чукахме дълго, а накрая тя беше като безжизнено малко врабче. Беше толкова нежна. Понечих да я прегърна и да я отнеса в леглото си. Като никога исках, жена да заспи в прегръдките ми и не можех да си представя въобще как бих се унесъл, без измореното й, дишащо тяло до мен.

Сепна се от допира ми, като че ли дошла на себе си отново, завърза шлифера си и тръгна към кухненския ми плот. Опиянен от удоволствие, осъзнах как повече от половин час просто я наблюдавах как се вихри там. Готвеше нещо, не попитах какво прави. Просто я наблюдавах. С голяма прецизност и бързина режеше всичко, ровеше в хладилника ми, в шкафчето за подправки и просто бъркаше разни неща. Докато гледах красотата й как се носи из кухнята ми, съм заспал.

Събуди ме с целувка по челото, беше подредила масата ми прилежно, беше почистила, все едно до преди малко не е имало борба на нея. Подредила беше чиниите и приборите, започвайки от вън навътре, беше изнамерила салфетки. Красота. Разсънвайки се, видях, че приборите и порцията беше само една. Докато понечих да попитам, тя вече обуваше обувките си и отваряше вратата ми. Затръшнах тежката врата, опирайки се на нея. Погледнах я объркан, оставен и тъжен, питайки я:

- Чакай! Къде отиваш?

- Да се изповядам. - каза тя и тежко затръшна вратата, оставяйки греховете си при мен.

#бг #бг пост #авторско #18+#Мартин пише #Дяволът те гледа с мили очи #babyreadnow #бг автор #бг литература #бг блог #бг любов

48 notes · View notes