Вече никъде не се чувствам добре, никъде не се чувствам на място, бягам от едни хора, за да отида и да ме наранят други хора. Все едно няма изход, няма край, а съм в един кръг, в който не спирам да се въртя.
100 notes
·
View notes
Имаш нужда да го чуеш
Заслужаваш много повече
от сладки думи и колебливи обещания
Заслужаваш дълбок океан
и неоткрити планети
(остави другите да се радват на стандарта)
Заслужаваш човек,
на когото си заслужава да посветиш роман,
на другия и сричка му е много
Защо все още пишем за несполучливото
което никога не си е заслужавало усилията
Липсваш на себе си
Тръгвай
Заслужила си го
0 notes
Aз съм това момиче, което всички обичат, докато не намерят някой, който е по-интересен за обичане, по-забавен, по-популярен.
13.8.22
18 notes
·
View notes
Смехът със теб е най-оранжев,
сълзите пък - прозрачно сини.
Заедно сме с цвят на залез,
алени, с оттенък на малини.
- Д. Т.
24 notes
·
View notes
Прилепът заплака в пещерата
а спи
пещерата, спи и нехае
усилва ехото на стона, насочва го навън
Разделя се без болка с него, в съня си
бълнува:
да белязва други - пещери и влажни природи,
тук оглушах от мрак, ослепях от крясъците му среднощни, и изпуснах времето - дали е ден, или е вечер?
Но времето е неуморна хватка, измерва всеки час, във който аз съм тук
(дори и в мислите си да не бъда)
за милисекунда съществуване сме вечни
Забравям време, мир и тишина,
щом прилепът заплаче.
Студена съм, но съм подслон. А той не вижда и не спира.
Оглушал и ослепял подслон
насочвам ехото навън с гърдите си
то ме напуска и не се обръща
докато капки сън погалват бавно
мрачните ми дълбини и живват те
освободени….
-07.06.23
0 notes
Нощни птици
Коя си всъщност,
когато те гледат само очи,
които няма да те съдят?
- Димитър Калбуров
115 notes
·
View notes
понякога се усещам
как все още мисля за теб;
какво ли правиш сега?
щастлив ли си?
за какво мислиш,
когато останеш съвсем сам?
помниш ли как си споделяхме всичко,
което ни минаваше през ума -
всичко добро и всичко лошо?
усещам се как
(след всичкото това време)
все още изпитвам вътрешната нужда
да те защитавам,
да не позволя нищо лошо
да ти се случи,
но се сещам,
че това вече е извън мой контрол
и бързо се принуждавам
да мисля за нещо различно;
една част от теб винаги ще живее в мен,
никога няма да ми позволи да те забравя;
дори не съм сигурна, че искам -
та какво съм без теб?
болката, която остави след себе си,
е това, което ме създаде
и ме съхранява и до днес;
- таня м.
55 notes
·
View notes
- Ако, можех да те рисувам, щях, но не мога, не умея да рисувам.
+ Да, но можеш да ме напишеш.
- Ах, ти пък само ако знаеш ко��ко съм те писала, къде ли не, какво ли не и никога, никога не се изхабявам за тебе. Ще те пиша, никога да не те забравя.
48 notes
·
View notes
Завръщам се към себе си
по онзи път, от който
обещах си да избягам.
Не исках да го тъпча пак.
Не исках.
Може би реших, че вкъщи
вече не е толкова уютно.
Но може би
Не исках
И не пожелах да те наричам вкъщи.
И това остави ме без дом
И може би без думи.
(липсваха ми липсите)
Завръщам се към себе си
по онзи път, от който не избягах.
И вече знам,
Че е уют.
И може би ще пожелая да остана.
Добре дошла във вкъщи.
0 notes