#вдъхновение

[leatherjacketblesseddreams]

„Има неща, които са неподвластни на волята ни. Не можем да забравим или да разлюбим. Всичко, което се ражда в сърцето, остава в него завинаги.“

- Елчин Сафарли

#Елчин Сафарли #Цитати #Фотография #български блог #Любов #Мисли #Чернобяло #Любовни цитати #Любовен цитат #Мотивация #Спомени #Сърце #Душа #Воля #Забрава #Минало #Бъдеще #Надежда #Вдъхновение #България #black and white photography #b&w art #b&w photoshoot #black and white #monochrome #Monochromatic #architecture #exterior #landscape #landschaft

[proekt-prosper]

Ти пишеш своята история.

Всеки ден е нова страница.

#вдъхновение

[navtora]

Животът е платно;

Умът ти - палитра;

Сърцето - вдъхновение;

А волята - художникът.

#живот #ум #сърце #вдъхновение #воля #художник #мисли #поезия #цитат

[gerry-unraveled]

21-12-2022

Почти огледална дата. Подсказка, че днес е добър ден за вглеждане.

Когато преди месеци Той изтри всичките ми файлове от компютъра, бях много ядосана и тъжна. Все още съм, когато се сетя. Поредният път, в който заради неговата работа и пресилените му амбиции пострада чувствителността. За нея ме болеше. Беше решил, че на срещата му, за която му заех лаптопа си, десктопът трябва да бъде squeaky clean, без нито една лична папка и нито една емотиконка, свързана с нещо различно освен работа. Така IT познанията му се оказаха недостатъчни и без да иска загуби цялата ми информация, която от 8-годишна и от първия ми компютър насам оцелява под формата на преки пътища. На всичкото отгоре, след това затвърди липсата си на компютърни умения за сметка на излишъка на алфа непоколебимост, решавайки сам да се оправя с проблема по грешен начин. Вече окончателно изтри цялата информация, всички мои детски и не само стихчета, всички нелепи снимки от онлайн срещи, и всички материали от гимназията, които не съм сигурна, че бих седнала и бих чела задълбочено отново, но с удоволствие бих показвала на дъщеря си някой ден – виж майка ти какво аргументативно и по тийнейджърски дълбоко философско есе беше сътворила в 10 клас за дебрите на човешката психология, без да разбира много от науката, но с младото си любопитство, осъзнатия опит и обичта към думите.

Цялата тази отхвърлена чувствителност заради работата все пак търпеливо беше изчакала още известно време да се успокоим и да я приютим отново. И тук е моментът да се ядосам на себе си, т.к. от самото начало бях сигурна, че това не беше правилният път, не само от IT гледна точка. Отново импулсивността му надделя и както винаги провали всичко. И най-лошото – отново го позволих. Позволих да повярвам, че прекалено увереният и агресивен асфалтов път може би отново някак си ще се окаже правилният, за разлика от моята не толкова сигурна и лутаща се горска пътечка. Грешах. Това е историята на това, как позволих част от мен да си отиде безвъзвратно. Не искам да го правя отново.

Сега компютърът ми е празен. Няма ги всички писания. Моите спомени и усещания. Единствено този мой блог, тук, в tumblr, тихичко държи до себе си една малка част от тях. Тази, която егото ми е преценило, че е по-лесно смилаема и бързо биваше ре-блогвана. Но всъщност винаги другата – по-абстрактна, сантиментална и често интроспективна – е била много по-ценна за мен. Добре че в гимназията Тя ми подари онова тефтерче с Айфеловата кула и чаши кафе, което също пази много топли и уютни размишления и стихчета вътре. Пропити с особената наивна младежка романтика, която май никога не ме е напускала.

На останалото – такава му е била съдбата. Нищо не е случайно тук. Урок по по-любящо и внимателно пазене на нещата, които обичаме.

По принцип отворих този нов Документ1 на тази огледална дата, защото вмомента също вървя по една такава гъста и благоуханна пътечка, също толкова лутаща се из гората и колеблива в собствената си посока. Вървя всеки ден по тази красива пътечка и често поглеждам нагоре. Търся си полярната звезда. Тогава въпросите неусетно се появяват, превръщат се в пеперуди и започват да летят наоколо, пърхат в неуловим танц. Аз се старая с обич да ги пусна да се отбият вкъщи, да кацнат на дланта ми. Напомням си колко е хубаво да сме по-гостолюбиви към въпросите. Често ни се струват малко страшни и си измисляме креативни оправдания с колко много неща е зает умът ни вмомента, само за да ги отпратим тактично от нас и да опитаме да ги забравим, до следващия път.

Какво всъщност искам да напиша сега с това?... Ами, че не знам. Стоя прекалено много вкъщи на топло и светът навън ми се вижда малко чужд. Сякаш всичко се случва и живее онлайн, само аз някак не успявам да се случа нито там, нито тук. Обръщам се нагоре и понякога отчаяно търся полярната звезда, но наред с нея се обръщам и навътре и се ровя в издирване на „бъга“ в системата. Калинка, която се е заклещила измежду няколко желания и вмомента се опитва да си освободи крилцата и да литне отново. Отначало си мислех, че тя ми се сърди, защото не успявам да я намеря, за да ѝ помогна, че не ме обича и не иска помощта ми. Усещах болката ѝ, но отговарях със същото.

За щастие, в последно време преоткривам части от себе си, покланяйки се пред изкуството на йога. Смирена и щастлива съм, когато в края на всяка практика тя нежно не пропуска да ми припомни, че калинката, както и всяко друго нещо наоколо, телесно и духовно, се нуждаят от малко повече любов и разбиране, за да полетят, за да си дойдат на мястото. Все пак любимата ми английска дума (и парола почти за всеки сайт ;) ) е equilibrium (пр. равновесие, баланс) и не съм сигурна дали ми харесва парадоксът на това да я пиша всеки ден десетки пъти, за да отключи (буквално ;) ) най-различни части от мен, а да не съм в мир със самата нея.

Иска ми се това да бъде кратко вдъхновение, молба и подсещане да се обичаме малко повечко. Да си даваме любов, а още повече на всичките ни щури и понякога объркани калинки. И на вярата в себе си, на която прилежно да разчистим и да подготвим едно широко и уютно поле за действие. Всичко ще се нареди, когато му дадем нужното пространство, свобода и обич. Обичам се, обичам изборите си и нямам търпение да разлистя всичките си страници. Ще се опитам да си го повтарям по-често, започвам от днес.

#на български #българска литература #българско #български #българия #мисли #вдъхновение #пиша #писмо #искрено #бг #бг пост #бг текст #bg #bg blog #quote #bg bios #поезия #бг блог #български блог #дневник

[snqg-v-slunchev-den]

Със тебе ще се срещнем някой ден

във края на едно стихотворение.

Ще бъдеш тих и много уморен

от ежедневните си приключения.

А аз ще бъда конфитюр от вишни

във синя купичка от порцелан.

Светът ще е съвсем излишен,

но как да го оставим сам...

Ще се обичаме с обикновени думи

в акустиката на сърцата.

А разстоянието помежду ни

ще бъде много, много кратко.

Във края на едно стихотворение

със теб със сигурност ще се обичаме.

Но още нямам вдъхновение

да седна и да го напиша...

Радосвета Аврамова

#бг пост #бг поезия #бг автор

[lora-ns-world]

,, Когато"

,, Когато си получил вдъхновение да направиш нещо, дори силното желание за сън не може да те спре. "

Така е и за хората

Лора Н 🌙🌙🌙✨✨✨

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

#лоран #Из среднощни мисли нищо че си имам работа #Из размисли на една художничка #бг любов #бг #бг тъга #бг цитат #бг пост #бг мисъл #душа #бг болка #бг мисли

[vasetovp]

❤️

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

- Йордан Радичков

[neverbeensoguud]

За нея, моята муза, моята любима.

И може да съм мислела, че обичам толкова, колкото обичам теб, но не.

Далеч не е така.

Когато те видя, виждам ходещо вдъхновение.

Виждам любовта си на забавен кадър..като по филмите , сещаш ли се, любов?

Когато те погледна право в очите..по тялото ми преминава ток с висок волтаж.

Но не е опасен за сърцето.

Как да ти обясня?

“Обичах” преди теб, за да стигна до теб…

И да обожавам всяка част и всеки детайл у теб.

Обожавам те.

Такава, каквато си.

Никога не се променяй.

#spilled thoughts #love #life quotes #relatable quotes

[monicagavrilova]

Казват, че съдбата обича смелите. На 1 ноември, ние смело поехме към връх Острица - въпреки, че объркахме маршрута, че не ни качиха в автобуса, че ни заваля дъжд и не на последно място - че бяхме ужасно недоспали. Но пък бяхме будни - вдъхновени, усмихнати, щастливи! И да, може би не покорихме връх, но се смяхме на глас, пихме хижарски чай, разказахме за личните примери и за нашите будители и може би за малко, дори само за миг - бяхме далеч от градския глъч и сивота. Бяхме вдъхновение!

Мечтая си някой ден да се обърна назад и да знам, че съм вдъхновила поне един човек да бъде умен, смел, силен и по-добър! Да бъде буден!

#bulgaria #българия #софиянци бате #софия #sofia #будители #витоша #mountain #trip #kids #love my job

[roselbellrafferr]

Това е една история, която дълго отлагах, но ще е я споделя на 8-ми март, защото е история за прекрасните и силните жени, богини, които само истинските джентълмени могат да имат. До мен е една невероятно красива, чаровна, изискана и силна жена и майка на четири деца - Бояна Шарлопова. С нея и с господин Шарлопов имах честта да се запозная, отново на така зареждащите семинари, превърнали се в една истинска магия - StartUp. Той, поет по душа и писател по призвание ни разказа най- вдъхновяващата история. Как мечтата му била да бъде писател. Написал книга, която отнела много време и много енергия и вдъхновение, но бил много доволен от резултата, но когато отишъл да си вземе хонорара се оказало, че той бил твърде недостатъчен. И тогава ни разказа той, аз как да живея живота, който искам? Трябва да пиша по 100 книги на година, а това е невъзможно и имайки своят невероятен бизнес нюх се заел с предприемачество, а писането оставил за свободното време. Притежавам неговата автобиография и това е една невероятна книга. Той имаше уникалният талант да вдъхновява и да зарежда хората. Един от най- добрите предприемачески съвети, които даде - “За джентълменско споразумение трябват двама джентълмена”, т.е. Всяка сделка трябва да е изрядно документирана, защото не знаеш дали отстреща стои джентълмен. Абсолютно всички на семинара бяхме така вдъхновени и окрилени от него, а той умееше да разказва и да запалва предприемаческият дух. За мен това определено беше най- вдъхновяващият човек, който съм срещала. Неговите искри стоят в основата на редица български успешни компании и затова Александър и Вальо, момчето от предните снимки много искаха той да бъде един от лекторите, въпреки, че много трудно се добраха до него, но той беше впечатлен от тяхното постоянство и амбиция. Господин Шарлопов беше дошъл с цялото си семейство с баща си и прекрасната Бояна, имах щастието и късмета този прекрасен ангел Бояна да седне до мен, а аз не спирах да я гледам, толкова магнетична и ангелски красива изглеждаше и такава спойкона доброта излъчваше, че наистина повярвах в ангели. После разбрах, че е от Пловдив (нормално). :)) Все пак най- красивите жени са от Пловдив.—- continues Facebook https://www.instagram.com/p/CpiIj-RKmcE/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[teddysworldsblog]

— Жена като нея, Оливър, винаги оставя траен отпечатък след себе си. Дори да я намразиш за това, което винаги е била — Бренън придърпа бутилката с алкохол и напълни чашите. — Или никога не е била. Огънят на душата ѝ дамгосва нежно със свирепостта на хаоса. С грозна и някак объркващо очарователна истерия, когато е разкрила слабостите си уж на шега.

Изпи на един дъх уискито.

— Ще я помниш, понякога, в три сутринта, когато имаш всичко освен нея. Защото ще ти липсва чувствеността. Колкото и да е смахната тя. Колкото и да те е изморила сега.

Наля и отново отпи.

— Жена като нея, Принце, носи груба и болна любов. Горда дори. Вдъхновение и бич е и за себе си. С всичките си нечестни романтични мечти.

Изсумтях.

— Носи само его и тъмнина. Сякаш никога не ѝ достига светлина.

— Носи повече от его и вина. Съмнения, празнота, самота. От копнежи ще изгние, но ще демонстрира безразличие с лекота. Тялото ще си омърси с чужди желания, но в очите ѝ ще бушува лудостта.

— Навярно никога няма да ме потърси отново. След това. Когато си тръгна. Дори да сме предопредели за една съдба.

— Няма — усмихна се тъжно. — Защото ще се е научила да живее сама напук на света.

#РазговориСПринцаНаМрака

[nurxaya]

Мечтите са крила, които ни носят далеч,

По безкрайни небесни пътеки, светли и ясни.

Те са звездни следи в нашите сърца,

Изгряващи в нощта, когато светлината е рядка.

Мечтите са магия, която ни обгръща,

Когато затворим очи и се потопим в света на въображението.

Там, където времето не съществува,

Мечтите ни се превръщат в реалност.

Мечтите са пътешествия към недостижимото,

Към звездите, които се усмихват на нас от висините.

Те са нашите надежди, нашите желания,

И ни карат да вярваме, че всичко е възможно.

Затвори очи, принцесо, и се потопи в своя свят,

Където мечтите са светлина и вдъхновение.

Нека те водят към нови приключения,

И нека те направят по-богати и по-свободни.

#мечта #лека нощ

[proekt-prosper]

“ Много е нужно за изкуството, но главното е огън! ”

- Лев Толстой

#p🦅p #проспер #цитат #мисли #мъдрост #огън #изкуство #вдъхновение #Толстой #Лев Толстой

[navtora]

Пътуване, хубава музика, вдъхновение, нови идеи, природа, изгреви и залези, приключение, нови места и спомени.

#животец

[malkitemusic]

Музиката, която създаваме и приказния свят, който отваряме пред очите на децата ни зарежда с вдъхновение!

[vprki]

За графично изкуство границите са условни

 „Изложбата „Съвременно графично изкуство от Азия“ в галерия „Мисията“ на Културния институт към Министъра на външните работи е много специална. Тя е малка част от огромното Международно триенале на графиката – 9-ото издание, което закрихме на скоро, в края на януари.“ Каза Албена Спасова, куратор на изложбата и един от организаторите от СБХ на 9-ото Международно триенале на графиката (5 декември 2023 – 31 януари 2024).

И продължи: „Преди това беше в продължение на два месеца във всички изложбени зали на СБХ на „Шипка“ 6. Но съдбата отреди така, че част от работите от т.нар. трети страни в това число всички страни от Азия да дойдат със закъснение по ред причини – митнически и организационни. Ние ги включихме в експозицията, но загубихме дни, безценно време и те бяха показани не повече от 20 дни. Затова решихме, че всеки повод докато обработваме графиките, за да ги върнем, да продължим да ги показваме. Всяка възможност е добре дошла.

От изложбата в галерия "Мисията"

Какво по-добро пространство от галерия „Мисията“! От години СБХ и Институтът имат съвместен проект, наречен „Графиката-посланик“ /Неведнъж сме писали за това във „въпреки.com”./. Изложбата е част от този проект, защото наистина показва, че в условията на вездесъщото графично изкуство границите са условни!“

Колекцията е разнообразна, интересна, качествена, без да претендира да е изчерпателна.Благодарение на представянето ѝ в галерия „Мисията“, софийската публика да може да види тези прекрасни произведения. Сред творбите са тези  на двама носители на Голямата награда – на китайския автор Джан Хюи на Осмото издание, 2020, който сега в СБХ имаше самостоятелна изложба и на чудесния автор Тайчи Кодама от Япония, който пък след три години той ще има самостоятелна изложба, като носител на Голямата награда на 9-ото триенале. Великолепните са графики на авторите от Тайланд, специално на 24 годишна млада графичка. До месец се очаква да излезе и пълният цветен каталог на произведенията от 9-ото триенале.

Творбата на китайския автор Джан Хюи в галерия "Мисията"

„Това е различна, международна и сплотяваща изложба, защото графиката може да бъде посланикът, който прави връзките между нас, който да ни разказва колко красив и колко разнообразен е светът, в който живеем.“ Каза при откриването Снежана Йовева-Димитрова, директор на Културния институт към Министъра на външните работи.  В годините, откакто е на този пост, тя и екипът работят с вдъхновение и много амбициозна за разширяването на Културната дипломация като приоритет на българската външна политика, за което във „въпреки.com” сме писали неведнъж.

От изложбата в галерия "Мисията"

Привличат много партньори от различни сфери на изкуствата, като един от тях, разбира се, е СБХ. В този контекст универсалният език на изобразителните изкуства е има важен принос.

От изложбата в галерия "Мисията"

Припомняме, че в края на 2023 годината пространствата на галерията на СБХ на „Шипка“ 6 бяха завладени от изкуството на графиката /подробности може да прочетете тук/.  Фактът, че Международното триенале на графиката в София се провежда за девети пореден път, без съмнение свидетелства за утвърждаването му като един от най-авторитетните форуми в страната и го нарежда сред значимите събития в артистичния живот като своеобразен диалог между автори от световната сцена.

Историята на Международното триенале на графиката в София води началото си от далечната 1995 и вече почти три десетилетия е актуална платформа за съвременна графика, надхвърляща идеята за класическо графично изкуство. Деветото триенале не само представи процесите и тенденциите в света на графиката, включвайки стотици произведения на близо 200 автори от 26 държави, позиционира съвременната българска визуална култура в международен контекст, поставя столицата ни сред влиятелните графични средища, но преди всичко допринася за утвърждаването на нови имена и актуални посоки в класическите и експерименталните графични форми.

Наградите бяха определени от Международното жури в състав  Буян Филчев (България), председател на организационния комитет, един от създателите на Форума,   Десислава Христова (България), Мариана Смит (САЩ). Майкъл Кемпсън (Австралия), Давид Артеагоитиа и Педро Галилея (Испания).

Вдясно наградените творби на японския график Таичи Кодама, вляво на тайландската млада авторка в галерия "Мисията"

И призовете са: Голяма награда: Таичи Кодама, Япония; Две равностойни награди:Виктор Мануел Ернандес, Мексико и Пьотр Журек, Полша; Награда за млад автор: Мириам Гесалага, Испания;Награда на фондация СIЕС, Испания: Евелина Колаковска, Полша; Почетни дипломи: Александра Ласон, Валтер Риндоне, Мартина Ржепечка, Марта Джиомджиора и Хенрик Кромиковски, Полша; Владимир Миланович, Сърбия; Роберт Янчович-младши, Словакия; Кармен Исаси, Испания; Людмил Георгиев и Васил Колев-Васило /И двамата са участвали като автори в графични изложби в галерия „Мисията“ – б.р./, България. За първи път бяха връчени и поощрения за млади български автори: Елена Янкова и Христо Георгиев. Не само наградите, а и цялата мащабна изложба на  Деветото триенале демонстрира убедително процесите и тенденциите в света на графиката, включвайки стотици произведения. Те потапят зрителя в световете на всеки един автор, който където и да твори в страни с различни култури, търси личния си изказ на вълненията си. А това направи изложбата единно цяло, сама по себе си произведение на изкуството, обединено от мълчаливия, но силен глас творците. Сред техните работи, толкова различни, зрителят се усещаш като част от многообразието, което във всекидневието ни убягва и не го оценяваме като дар.

Албена Спасова /л/ и Снежана Йовева-Димитрова /д/

Подобни красиви емоции и радост от съприкосновението с изкуството на графиката носи и изложбата „Съвременно графично изкуство от Азия“  в галерия „Мисията“. Тя продължава до 29 март. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#Албена Спасова #Снежана Йовева #графика #Зелма Алмалех