#етно

[thelittleukrainianwell-armedgirl]

(c) @kudriaken

#Ukraine #Finland #Estonia #Latvia #Lithuania #Україна #Украина #Финляндия #Фінляндія #Естонія #Эстония #Литва #Латвия #Латвія #етно #этно #ethno

[bregalnicki]

Ова е неофицијалната програма на Фестивал на дувачки оркестри кој ќе се одржи од 13 до 17 јули во Пехчево

Ова е неофицијалната програма на Фестивал на дувачки оркестри кој ќе се одржи од 13 до 17 јули во Пехчево

Организаторот на еден од најубавите и најавтентични музички настани во државата Фестивал на дувачки оркестри во Пехчево ја објави неофицијалната програма за оваа година.На овој голем музички настан ќе настапат повеќе дувачки оркестри од регионот со свои специфични изведби, како и афирмирани Македонски музички изведувачи. Во рамки на фестивало е планирано да се одржи и традиционалниот етно саем…

View On WordPress

#Александар Китански #Градоначалник #детски фестивал #Дувачки оркестри #Етно саем #Павловден #Пехчево #Поточиња #фестивал

[thisprettyukrainianletter]

Do you know of Zaporizhzhia patterns or North Ternopil/South Rivne patterns? I am from Zaporizhzhia

Вітаю)

Hi)

В моїх матеріалах найбільше можна знайти із Рівненщини, що входить частково до етнографічних районів Полісся і Волині:

In my materials I can find the most from Rivne region, which is part of the ethnographic regions of Polissya and Volyn:

Якісних зразків вишивки Запоріжчини можна шукати лише безпосредньо в краєзнавчих музеях сіл області. Можливо @kurhanchyk , як людина що предметніше цікавится південною частиною України, має якісь світлини в архіві. І я маю на увазі не стандартні хрестики-троянди із сценічних фото ХХ століття переодягнених в що попало з народного гардеробу містян для фото в етно-стилі (звучить грубо, проте тодішні фотосалони частенько таким грішили) .

Qualitative examples of Zaporizhia embroidery can be found only in the local museums of the villages of the region. Maybe @kurhanchyk, as a person who is more interested in the southern part of Ukraine, has some photos in the archive. And I mean non-standard crosses-roses from stage photos of the twentieth century townsfolks dressed in the various parts of folk costume for ethno-style photos (sounds rude, but the photo salons often sinned it with).

З мого боку знайшлося лише наступне відео, я думаю Вам воно відоме:

From my side there was only the following video, I think you know it:

Вишивка Тернопільшини на просторах інтернету та видань представлена вишивкою Борщівською району, що стала кліше для цього регіону. Вона всюди, а інші райони -- Кременецький, Шумський (який уже не є окремим після реформування), які якраз належать до півночі залишаються поза публічною увагою.

Іще один недолік : вишивки жіночих сорочок у публічному просторі набагато більше, ніж чоловічої. На це є закономірні причини, зокрема більша декоративність жіночої. Проте, розподіл не є пропорційним і це засмучує.

Матиму дане питання на олівці, можете залишити контакт - буду тегати, коли знайду щось релевантне до Запоріжжя і північних територій сучасної Тернопільщини. Всі, кому щось відомо з даної теми - залишайте посилання в коментарях будь ласка.

The embroidery of Ternopil region on the Internet and publications is represented by the embroidery of Borshchiv district, which has become a cliché for this region. It is everywhere, and other districts - Kremenets, Shumsk (which is no longer separate after the reform), which belong to the north, remain out of public attention.

Another disadvantage: the embroidery of women's shirts in public is much more than men's. These are natural reasons, in particular the brighter decorativeness of women's shirts. However, the distribution is not proportional and it makes me feel sad.

I will note this question , you can leave a contact - I will tag you when I find something relevant to Zaporizhzhia and the northern territories of modern Ternopil region. Anyone who has smth on this topic - leave a link in the comments please.

Дякую за увагу)

Thank you for Your attention)

#ukraine #український тамблер #embroidery #questions

[ukrposhta]

УКР: Привіт мене звати Мавка і мене цікавить етно культура України. Тута я хочу вчити людей якою красивою є моя культура. Я постараюсь розповісти про всі етно регіони Ураїни навіть якщо вони тепер не на тереторії сучасної України. Також буду говорити про різні свята та традиції чого краю. Хочу щоб люди знали про етно культуру а те що придумала влада СРСР.

ENG: Hii my name is Mavka and I’m interested in ethnic Ukrainian culture. On this page I will try to educate people about my culture. Here I will try to talk about various ethnic regions of Ukraine even if they aren’t part of modern Ukraine. Various holidays and traditions will also be talked about. I made this page as ethnic Ukrainian culture if often overshadowed by its fake version created by USSR government.

Картина: *напишіть якщо знаєте :,)* (дівчина вбрана в одяг з центральної/східної України)

Painting: *comment if you know artist :,)* (girl dressed in clothing from central/eastern Ukraine)

#ukr #ukraine #ukrart #ethnicvibes #ethnicwear #ethnicjewellery #ethnicstyle #україна #український tumblr #вишивка #українською #українське #український блог #українська естетика #українська культура

[mojisnovi]

Станишићи 💖🍀 Етно село 🌈

#beautiful photos #beautiful nature #wonderful #goodmorning

[vprki]

Критичен поглед: Експресивно, оригинално, вълнуващо

“Roma-symphony”, новият проект на композитора Минко Ламбов, огласи залата на кино-театър „Освобождение“ на връх 8 април, Международния ден на ромите. Написа за „въпреки.com” проф. Клер Леви, музикален критик.

Ден, в който почитаме паметта на жертвите, загинали по време на Холокоста, но и отхвърляме – в името на плурализма като водеща ценност в цивилизования свят – езика на омразата, пагубните  стереотипни нагласи спрямо дадени етнически общности, а и смущаващи обобщения от рода на „обругавани като хора и почитани като музиканти“...

Поверен на Симфониета „София“ и едноименната джаз-формация, и със специалното участие на емблематичния глас на прославения ромски певец Джони Илиев, проектът представя любими ромски песни в нови аранжименти, дело на широко скроен музикант, познал и творческия, и изпълнителския опит на разнородни жанрове. За композитора и пианиста Минко Ламбов, обигран в полето на класиката, джаза и етномузиката, водещо в случая се оказва прилагането на идеята за своеобразен фюжън, чийто интонационен профил умело разиграва спецификата на песенни мелодии от „Изтока“ и макамлийското свирене с опора върху богат спектър от композиционни и драматургични похвати. Разгърнати свободно в импровизационния модус на музикалното мислене, интерпретациите тук синтезират по особен начин доминиращи етно звуци, свързани с полъха на актуална интонационна среда, осланяйки се на сложни, изненадващи ходове, без да напускат впрочем нито за миг зоната на комуникативната гледна точка.

Джони Илиев и Минко Ламбов

В центъра на вниманието се откроява, разбира се, вокалното майсторство на Джони Илиев. Помня изявите му отпреди двайсетина години, документирани в албума “Ma maren ma” (в превод от ромски език „Не ме удряй!”). Широко популяризиран из Европа, албумът го представя  в компанията на неговия „диаболичен суинг бенд”, воден от нашумелия майстор на акордеона Мартин Любенов. 

И ето, че днес пеенето на Джони напомня славните години на творческия му път по света. Имам наум не просто забележителните индивидуални характеристики на специфичния му тембър, но и онзи емоционално-смислов потенциал на неговата „бленда”, описвана например с понятието yanik. Думата означава емоционална нагласа, но и специфична образност в музиката, определяна като „горчиво-сладка”. Тя се свързва с гласови характеристики, но и с особената мелизматика на вокален стил, съотнасян с асоциации за печал, тъга, горчивина, страст. Да изразяваш горчивина чрез звуците е нещо точно, хубаво. Казано иначе, yanik е метафора, която разкрива амбивалентна представа за смисловия облик на музиката, осланяща се на особена асоциативна нагласа. Дефинирайки усещането за „емоция, която те изгаря” като върхово удоволствие, думата говори за „горчиво-сладкия” дискурс на сантимента в музиката и като проява на специфична народопсихология.

Джони Илиев

Позитивното възприемане на чувството за „сладка болка” се вписва впрочем сред възловите параметри на доминиращите нагласи в сферата на популярната (включително фолклорната) музика, особено вокалната. И макар подобен двойствен, горчиво-сладък профил на сантимента, облечен в определена стилистика, да се свързва като че повече с „музиката на Изтока”, представата за yanik има своите паралели в контекста на различни култури, на различни общности. Сещам се например, че метафората на горчиво-сладкото преживяване е по своему синтезирана в традицията на блус-музицирането, или в много от музиката, формирана в контекста на Европейския Запад под знака, да кажем, на естетиката на Романтизма от XIX век. Да не говорим за доста от музикалните традиции на българите и въобще на балканците, особено в битовата сфера...

Ясен Василев

Ще отбележа още, че вълнуващите импровизационни ходове в пеенето на Джони могат да бъдат усетени именно в смислово обагрената мелизматика, в променливата „изгаряща” бленда, съпровождана от диалогизиращите инструментални партии. А тук специални адмирации заслужават изключително находчивите, виртуозни импровизационни сола на Венцислав Благоев (тромпет), Цветомир Радев (кларинет) и Ясен Василев (китара), прозвучали по време на концерта в почти всички композиции. Една красноречива илюстрация, разкриваща свиренето на не-ромски музиканти, които с охота улавят и усвояват тънкостите на „ромския подход” в музицирането.

Венцислав Благоев

Силен, красив финал на концерта тази вечер постави версията на „Джелем, джелем“. Сякаш в подкрепа на идеята за разбирателство и толерантност между различните култури, интерпретацията на химна на ромите изненада с неординерните си, вълнуващи композиционни решения в духа на една увлекателна груви естетика. Наново усетихме видимо потърсената връзка между интонационни светове, чиито корени отпращат към различни географски ширини, съграждайки впечатлението за една наистина неимоверно сложна симбиоза между музикалния език на Изтока, представата за съвременно оркестрово звучене и гъвкавите перспективи, свързани с особен намек спрямо метро-ритмични мотиви, характерни за „латино” музиката.

Джони Илиев и Ясен Василев

Размислих се за кой ли път върху динамиката на музикалните езици. Нали не знаят граници, звуците си прелитат свободно – а минат ли покрай ухото, не се знае как ще заседнат и в мисленето, та да открехнат още някоя звукова ниша в пейзажа, дето те заобикаля... И неволно се сетих за мъдрите думи, казани преди време от Умберто Еко: Мъдрец е не онзи, който надценява едно за сметка на друго, а този, който съпоставя петънцата на светлината, откъдето и да идват те... ≈

Текст: Клер Леви

Снимки: Стефан Марков

#Клер Леви #Минко Ламбов #Джони Илиев #Критичен поглед

[marusiakstepstep]

"Люди добрі", виступ на концерті, #виступ#етно#концерт#music#concert#song

#youtube

[maksymsorochan]

Якщо ви вагаєтеся чи вітати з "ювілеєм створення Чераської [чи будь-якої иншої] области", то відповідь ма�� бути ні.

Вагання тут можуть бути щодо загальної назви адмін-тер. одиниці 2-го рівня утвореної Українською державою відповідно до сучаних потреб на основі етно-культурних, природно- географічних, економіко-логістичних особливостей і спільностей, принципів формування. Земство, край, паланка...

Адже ідентичність неодномірна. Сукупність місцевих самобутностей утворює крайову, які, в свою чергу, сладають загальнонаціональну ідентичність українця. Міцні і сформовані місцеві самобутності запорука непохитної національної ідентичності.

#ідентичність #адмін_тер_реформа

[magdalenagigova]

[thelittleukrainianwell-armedgirl]

National Crimean Tatar ornament Örnek was included in the intangible cultural heritage of mankind by UNESCO. Stylized ornament (c) Aviatsiya Halychyny

#ukraine #украина #україна #crimea #crimean tatars #art #ethno #ethnic #Крим #крым #кримські татари #крымские татары #арт #етно #этно

[alphabetacooltura]

Въпросник за определяне на личните цели

Какви са твоите интереси?

излизане с приятели и запознаване с нови хора

рисуване

театър

кино

фотография

литература

музика

спорт

наука

пътуване/туризъм

готвене/кулинария

градинарство

природа

домашни любимци

здраве

Какви филми/сериали обичаш да гледаш?

комедии

романтика

драма

мистерия

трилъри

екшън

исторически

фентъзи

научна фантастика

ужаси

анимация

Каква музика предпочиташ да слушаш?

поп

RnB

рап

рок

метъл

етно

Колко често на седмица искаш да учиш езика през платформата?(Можеш да го промениш по-късно.)

всеки ден

през ден

два дни в седмицата

веднъж на седмица

Желаеш ли да ти се изпращат известия за изпълняване на упражненията? (Можеш да го промениш по-късно.)

Да.

Не.

Защо искаш да усвоишш този език?

Помощ за училище/университета.

По работа/за бизнеса.

Личен интерес.

За да подобря уменията си.

Какво ниво искаш да постигнеш?

Основно

Напреднало

Разговорно

Изучавал ли си този език преди? (Ако отговориш с ДА, ще положиш тест за определяне на нивото ти.)

Да.

Не.

[gostivarpress]

2022 НИЗ ФОТОГРАФИИ: Амбасадорите на македонската традиција настапија пред гостиварската публика

2022 НИЗ ФОТОГРАФИИ: Амбасадорите на македонската традиција настапија пред гостиварската публика

Гостивар, 6 септември 2022 – Изворниот македонски мелос поткрепен со традиционалните народни инст��ументи, преку маестралните изведби на членовите на овој музички состав и од Гостивар потврдија дека старата македонска песна е безвремена и наше бесценето културно богатство. Со концертот на етно групата Синтезис во Гостивар, започна чествувањето на Денот на независноста Со концерт на етно групата…

View On WordPress

[akcionka]

ГУЦУЛ ЛЕНД. УКРАЇНА. КАРПАТИ. МАНДРУЙ УКРАЇНОЮ! Етно парк Гуцул Ленд БУК...

#youtube

[vagonta]

Музичний гурт ДахаБраха: від п’єс Шекспіра до світової слави

Оригінально. Колоритно. Яскраво. Це саме ті слова, що “крутилися” у мене в голові, коли я вперше побачила кліп українського етно-гурту “ДахаБраха“. ... Читати далі »

#дахабраха #гурт дахабраха #фарго

[rosshardy3]

Къде да купя МОРСКА БИРА в България

морско пиво е бирата, която можеш да намериш само на българското черноморие. Потопи се в лятно приключение и охлади страстите с Морско Пиво. Morsko pivo is the beer which you can only find on the Bulgarian seaside.

Вие сте на почивка в България и сигурно сте чували за местната МОРСКА БИРА, но колко струва тя в България? Е, имате късмет, защото България е сравнително евтина страна, особено в сравнение с някои други популярни дестинации за почивка. Цените в България не са чак толкова по-скъпи, отколкото в други части на Централна Европа. Въпреки че цените за отделните хранителни продукти варират в различните градове, вериги супермаркети и по-малки магазини, можете да очаквате да платите приблизително една и съща цена, където и да отидете.

Докато виното и ракията са били популярни преди 20 век, бирата е естествена част от българската култура. Въпреки че повечето българи не признават бирата за силен алкохол, ако им предложите чаша за наздравица, сигурно ще изглеждат изненадани. Това е така, защото българите не пият алкохол по същия начин, както американците, така че не го разпознават като силен алкохол.

Въпреки че българската бира може да бъде трудна за намиране, тя е широко достъпна. Повечето пивоварни произвеждат светли лагери с алкохолно съдържание около 5%. Няколко известни марки са Бургас 63, Пещерска Мускатова и Цар Симеон. Тези бири се предлагат в бутилки от половин литър и често се сервират наливни. Българската бира се пие предимно небрежно и не е популярна напитка за вечерни напитки. Халба българска бира струва около два лева и половина. Има и много международни марки, от които да избирате.

Пиенето в България е лесно, особено за любителите на морски дарове. Българите са известни с любовта си към морските дарове, затова имат повече от 40 мидени ферми по крайбрежието. Тези миди се произвеждат в екологично чисти райони на страната. Чаша българска морска бира може да струва едва 3 евро.

Морето в България е изобилно, а историята на страната е добре документирана. Повече от 6000 години най-старият град в страната – Пловдив, е обитаван. Всъщност Пловдив се смята за най-стария град в Европа. В исторически план България е била търговски център. Дори беше една от първите нации, които приеха кирилицата. Въпреки че не е част от еврозоната, хората и храната в България са едни от най-добрите в Европа.

Етно-село Етър, в Северна България, е живо копие на традиционен български град. Включва калдъръмени улици, традиционни магазини и къщи, костюмирани изпълнители и различни други неща. Входът е свободен, а паркинг може да се закупи срещу няколко лева. Това уникално преживяване със сигурност ще се помни за цял живот. Определено си заслужава посещението!

#морско пиво

[marusiakstepstep]

Ювілейний фестиваль Полегойки, бойки, #етно#стрілки#концерт#виступнаконц...

#youtube