#ловеч | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 1 month

Text

Автор на легендарното списание Art Monthly се срещна с екипа на „Съседите“

Световно известното британско списание за съвременно изкуство Art Monthly подготвя обширен материал за проекта „Съседите“, с който България ще се представи на 60-ото юбилейно издание на Венецианско биенале за изкуство. Информира комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова.

Авторитетната писателка и режисьорка Жулиет Жак (Juliet Jacques) прекара няколко дни с екипа на проекта – Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян и техния куратор Васил Владимиров.

Тя имаше време да надникне в творческата лаборатория на артистите и да разговаря за начина, по който се създава мултимедийната инсталация, интерпретираща чрез намерени обекти и свидетелски разкази от концентрационните лагери край Ловеч и Белене, темата на куратора Адриано Педроза - Stranieri Ovunque („Чужденци навсякъде“). Мотото на Венецианското биенале през 2024 г. отвежда към темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“.

От ляво на дясно: Лилия Топузова /в гръб/, Васил Владимиров, Красимира Топузова, Джулиан Шехирян и Жулиет Жак

Жулиет Жак имаше възможност да се потопи в атмосферата на мултимедийната инсталация чрез работната възстановка на стаите в специално нает за целта склад. В него артистите прекарват почти денонощно последните оставащи дни до заминавате им за Венеция.

Красимира Буцева /л/ и Жулиет Жак /д/

Проектът изследва механизмите на индивидуалната памет, като концентрира художествено изследване, свидетелски разкази, теренни проучвания, етнография и технологии в символното изграждане на три стаи – дневна, спалня и кухня. Дневната говори с гласовете на помнещите. Спалнята символизира онези, които помнят, но не говорят, а кухнята е посветена на оцелелите, които не помнят и мълчат, както и на загиналите. Тя е боядисана в бяло.

Лилия Топузова /л/ и Жулиет Жак /д/

Един от често задаваните въпроси към комисаря на българското участие д-р Надежда Джакова е очаква ли се проектът да бъде разбран от хора, които никога не са живели при комунизъм. Според нея, фактът, че проектът е създаден от хора, които не са живели преди 1989, / с изключение на Лилия Топузова, но тогава тя е била още дете – б.р./ им дава необходимата дистанция, трезвост, емоционалност, която не е обременена. Д-р Джакова се надява, че по този начин и публиката да възприеме проекта – без предразсъдъци и обремененост.

Art Monthly е основано през 1976 г. и е най-дълго утвърденото списание за съвременно изкуство във Великобритания. Отличителна характеристика на интервютата в изданието, е че те осигуряват непосредствен достъп до мисловните процеси на художника и предлагат разкази за променящия се творчески процес.

60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 година. Националният павилион на Република България се организира от Министерството на културата на България и се продуцира от Националната галерия и комисаря Надежда Джакова.

Припомняме, че наскоро комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова, заедно с част от авторите, спечели конкурса за представяне на България на Биеналето за изкуство бяха във Венеция за среща с италианския екип. Предстои да бъде уточнено пространственото позициониране на експозициите в Зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Центърът е построен 1423 година, основан като манастир и посветен на грижите за болни хора, паметник на културата, както подробности около откриването на Биеналето и програмата на официалната делегация от българска страна.

От ляво на дясно: Красимира Буцева, Васил Владимиров, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова

„Съседите“ е в контекста на мотото, избрано от куратора Адриано Педроза за разглеждане на темата “Чужденци навсякъде” на 60-ото издание на Венецианско биенале за изкуство през 2024 година. С публикации във „въпреки.com” ви срещнахме с авторите на проекта „Съседите“. /Може да прочетете тук, тук и тук/. Наши гости в следващи текстове ще бъдат и кураторът Васил Владимиров, комисарят за участието ни във Форума д-р Надежда Джакова, председателят на журито за българския избор проф. Венелин Шурелов, както и негови членове. Всичко предстои…Дели ни само месец до откриването на 60-ото Венецианско биенале. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив на Българското участие на Венецианското биенале

#Жулиет Жак #Надежда Джакова #Лилия Топузова #Красимира Буцева #Джулиан Шехирян #Васил Владимиров

0 notes

izboribg · 6 months

Link

0 notes

firewood-beech-ash-oak-ltd · 1 year

Video

youtube

Хайките за лагерите Белене и Ловеч - Хулиганската акция 1958 г.

#youtube

1 note · View note

petarnizamov · 1 year

Text

Воайорската акция на шефа на МВР Пловдив Васил Костадинов, който ако можеше да въдворява в лагери без съд и присъда, щеше !

Преди ден , по заповед на директора на полицията в Пловдив - Ст.комисар Васил Костадинов в пловдивско нощно заведение пловдивските полициаи си позволиха да заключат и обискират на голо около 400 случайни посетители. През 1958 г. Хулиганската акция "Мълния" на БКП препълва концлагера в Ловеч от младежи, които просто мислят различно. Превъплъщението на мероприятие "Мълния" от 1958 г. в 2023 г., което направи полицията в Пловдив вчера на връх Гергьовден в Пловдив се случва точно докато нашите разследващи журналисти от ЮСТИЦИЯ приключваме разследване на директора на полицията в Пловдив - Ст. комисар Васил Костадинов и известни пловдивски мастити адвокати относно схема за кражба на паричните гаранции по наказателни дела.

Директора на полицията в Пловдив - Ст. комисар Васил Костадинов Проверяваните преди ден 400 случайни клиенти и служители твърдят, че са прекарали нощта на опашка и са събличани голи, за да бъдат обискирани. "Съблякох си панталона, накараха ме да клекна и ми издадоха протокол. Това се случи с всички останали. Не ми е приятно, не се чувствам окей", сподели клиент. Безпрецедентен обиск на клиенти в нощно заведение в Пловдив под ръководството на директора на полицията в Пловдив - Ст.комисар Васил Костадинов . Полицията затвори за пет часа нощно заведение. Клиентите се оплакаха, че са били унижени, като са съблечени чисто голи, преди да бъдат пуснати от органите на реда да си тръгнат. В леко отклонение, ще споделим в аванс, че в ЮСТИЦИЯ имаме сигнал, чието разследване ще обявим скоро за схема за кражба на паричните гаранции по наказателни дела с участието на известни пловдивски адвокати и ръководтвото на полицията в Пловдив. В Бургаския окръжен съд прикриха мярката на убиеца Пламен Русев

В момента директор на полицията в Пловдив е Ст.комисар Васил Костадинов.

На 21 януари 1958 г. по инициатива на Тодор Живков Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”. Във видеото ще видите за хайките за лагерите Белене и Ловеч, част от Хулиганската акция 1958 г. Операцията е ръководена от тогавашния колега на директора на полицията в Пловдив е Ст.комисар Васил Костадинов - заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов на БКП. Петър Низамов : Марк Твен няма цитат “Ако гласуването можеше да промени нещо, то би било незаконно!” 2023 И тогава е мобилизиран, по подобие на кухата акция от преди ден на директора на полицията в Пловдив е Ст.комисар Васил Костадинов в пловдивското заведение Bushido, пак целият състав на МВР. Основната част от арестите са извършени на 26 януари 1958 г. Те се провеждат по списъци, а подвижни бригади арестуват на улицата лица в неприлично облекло.Общият резултат от Хулиганската акция с арестите през януари, февруари и март е 1700 въдворени и броят на лагеристите в ТВО Белене нараства на 2800. Само няколко месеца след Хулиганската акция Седмият конгрес на БКП оповестява, че социализмът в България е победил, социалистическият сектор е завоювал всички позиции в стопанството, капиталистическата класа е ликвидирана и българската нация се превръща в социалистическа нация. Приключила е епохата на класовата борба и всяко противопоставяне на режима вече не може да бъде друго освен социално или психическо отклонение. И днес от полицията в Пловдив и подчинените на Ст.комисар Васил Костадинов говорят за успешна акция срещу нарко-разпространението и три досъдебни производства... Но за какво ? За един грам трева, три производства... Докато си точно полицията в Пловдив протектира големите дилъри в Столипиново с килограмите хероин, при които даже са на заплата някои служители от състава на директора на полицията в Пловдив Ст.комисар Васил Костадинов. През 1959 г. Никита Хрушчов ще заяви, че на комунизма може се противопоставя само луд човек. В българския случай – само хулиган. Повечето от изпратените в концлагера „хулигани” нямат нито криминални, нито „вражески” прояви. Вината им е, че не приемат ограниченията на комунистическия режим върху свободата да пътуват, да се обличат, да слушат музиката, която харесват, и да гледат филмите, които ги интересуват. Момичета и момчета, пожелали да облекат модни „ямурлуци” и тесни джинси. Всички те са „агенти на западната идеологическа диверсия”.

Ето как са изглеждали т. нар. хулигани от комунистическата власт през 1958 г Оцелелите от лагерите са освободени след окончателното им закриване през 1962 год. Но това е през далечните, тъмни и безправни времена на сталинизма... Да се върнем на вчерашната акция на директора на полицията в Пловдив - Ст. комисар Васил Костадинов, завършила с унижаването на 400 човека и залавянето на 1 грам трева... За методите ! 2023 г. - град Пловдив: "Спряха музиката и наредиха всички в колона. Започнаха да проверяват всеки и не ни пускаха да си ходим. Това продължи дълго време. Абсолютно всички бяхме събличани - за мен това не е нормално и е унизително", обясни клиентка на заведението, унизена от изпълнителите на заповедите на директора на полицията в Пловдив - Ст.комисар Васил Костадинов.

Отивате на заведение и някоя от тези на снимката съблича "законно" вашата жена. Как бихте реагирали, г-н Ст.комисар Васил Костадинов? ПОТРЕС: НАГРАДИХА СИМИДЧИЕВ СЪДИЯТА ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО НИ “ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА” Мъж, работещ на входа на заведението, каза, че полицаите от полцията в Пловдив са нахлули, спрели са музиката и са започнали да се държат арогантно. "Закараха ме в тоалетната и ме накараха да си сваля гащите. Чисто голи - мъжете ни караха да си сваляме панталоните и гащите и да клякаме", добави той. По разказа на една от сервитьорките тя е започнала да прави клип с телефона си, когато полицай от състава на на полицията в Пловдив с директор - Ст.комисар Васил Костадинов отишъл при нея и я предупредил да изтрие записа, или в противен случай ще бъде задържана и отведена в районното управление. "Снимала съм само клиенти след тяхното изрично съгласие. Лица на полицаи не съм снимала. Заплашиха ме, че ако не изтрия клипа, ще ме арестуват. Удариха ме през ръцете. Близо 400 души бяха проверявани и събличани в продължение на пет часа. Лично аз ще пусна жалба", разказа потърпевшата. Нейна колежка допълва, че униформен служител я спрял на паркинга и ѝ казал, че ще трябва да бъде поемно лице.

��оайорската акция на Полицията в Пловдив. Проверяват жени в тоалетната на голо "Обясни ми, че нямам право да откажа и ако откажа ще ми бъде съставен акт. Заведоха ме в районното, където трябваше да наблюдавам как претърсват и обискират чисто гола жена... гледката беше потресаваща", споделя служителката. Тези случки трябваше отдавна да останат в тъмното минало на сталинизма, но директорът на ОДМВР - Пловдив - Ст.комисар Васил Костадинов е решил да върне пловдивското МВР в онази дълбоко комунизирана структура на Народната полиция от 1958 г. и Хулиганската акция. 1957г. През 1957 г. комунистическата власт на БКП решава да се разправи с всички про-западни елементи и използва една битово убийство за повод за започването на масови арести през зимата на 1958 г., известни като Хулиганската акция с ко��ово име „мероприятие Мълния”. Това са снимки на „хулигани”, арестувани през януари 1958 г. за хулиганско държание и облекло (съжалявам за грубото заличаване на лицата от комисията по досиетата.) Момичетата на снимките са касиерка, служителка и студентки в консерваторията, във ВИТИЗ и по журналистика. Кратките справки гласят: „Задържана без паспорт с късо палто тип „ямурлук”, родителите й са бивши търговски деятели, зле настроени към народната власт...” „Задържана за носене на „ямурлук”, и неприлична прическа...” „Задържана без личен паспорт, с тесен разцепен панталон и прическа „конска опашка”, баща й е офицер от бившата царска армия.” „Задържана за неприлични танци в ресторанта на ЦУМ...” „Ямурлуците” се продавали в ЦУМ и въпреки това за властта те били изобличителният белег на „подражателите на Запада”, предизвикателният знак на „хулигана”, отхвърлящ социалистическия начин на живот. (Преди да се присмеем на този тоталитарен дрескод, нека се сетим за днешните забрани на забрадките. Преживяващите криза демократични общества не са застраховани срещу племенен страх и аплодиране на нахлуването в личните пространства на човека.) .

Студентка също определена от комунистическата власт като хулиганка заради носените от нея дрехи Тези масови арести през зимата на 1958 г., известни като Хулиганската акция, имат кодово име „мероприятие Мълния”. Като повод за операцията е използвано убийство в столичен трамвай, извършено в края на декември 1957 г. На 21 януари 1958 г. по инициатива на Тодор Живков Политбюро на ЦК на БКП решава МВР да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”. Операцията е ръководена от заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов; мобилизиран е целият състав на МВР. Основната част от арестите са извършени на 26 януари. Те се провеждат по списъци, а подвижни бригади арестуват на улицата лица в неприлично облекло. Общият резултат от Хулиганската акция с арестите през януари, февруари и март е 1700 въдворени и броят на лагеристите в ТВО Белене нараства на 2800. (Това е едно от големите, но не и най-масовото въдворяване в историята на българските концлагери. Първенството се държи от арестите по изборите през май 1949 г. и след смъртта на Георги Димитров през юли 1949 г., когато в концлагерите са изпратени над 4000 души.) По инструкция разследването се провежда „в най-кратки срокове” от същите служители на МВР, които са извършили арестите, в това число от курсистите в школата на МВР. Малко по-късно формалностите отпадат и арестите на 3 и 4 февруари са вече по готов списък за изпращане в ТВО. От задържаните към 10 февруари 1328 души следствието едва на 9 е продължено поради наличие на данни за тежко престъпление. 180 са освободени - една трета от тях са деца на партийния и интелектуален елит, задържани за хулиганско облекло, а останалите са тежко болни, инвалиди и пр. В ТВО са изпратени 1145 души. От тях 167 са непълнолетни, като най-малкият лагерист е 12-годишен. 34 от непълнолетните са момичета. Част от въдворените действително са хулигани или криминални престъпници, но те не са арестувани за извършени престъпления, а защото фигурират в криминалния контингент. Други са въдворени с чисто политически обвинения: „работил против властта, ОФ и ТКЗС”, или „замислял измяна на Родината” (тоест бягство от социалистическия рай), или „при обиска в дома му са намерени снимки на цар Борис и царското семейство и фашистка литература”. В един студент по медицина са открити две тетрадки стихове „с много гнусно вражеско съдържание”. Въпреки това никой от задържаните не е въдворен като политически, всички са обявени за хулигани. В това число над 100 души, предложени за задържане от ІІ и ІІІ управление на Държавна сигурност: художници и писатели, музиканти и артисти, анархисти и бивши членове на ВМРО, хора, поддържали връзки с граждани на капиталистически страни, младежи от семейства на „врагове” и на „бивши хора”, разпространители на „най-цинични вицове против народната власт”. Почти на всеки от тях е приписано и хулиганско провинение: вдига скандали в ресторантите, морално разложен, извършва незаконна търговия. Но Хулиганската акция прави нещо радикално – вменява криминална същност на категорията контрареволюционни остатъци. Започналата ден преди заседанието на Политбюро кампания във вестниците „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Вечерни новини” първоначално призовава властта към твърди действия срещу хулиганството. Но статията „Редове на гнева”, публикувана на 2 февруари 1958 г. в „Отечествен фронт”, внася нов идеологически елемент. Авторът й Стефан Продев, който присъствал на разпитите, представя хулиганството като рожба на реакцията: „Ставицки е един от многото „бивши хора„, един от ония, които създават обществената среда на хулигана. Той има богат спекулативен опит, разхождал се е из Европа, знае какво значи риск, пипал е „истинска пара„... Но Ставицки е само един от многото „бивши”. Наред с него в джунглата на хулиганите шествува цяла кавалкада от извехтели величия, която тук-таме все още поддържа илюзията, че „светът от вчера„ е жив... Тъмните сили на миналото хвърлят ловко своя плащ върху сърцето на хулигана.”

Същото описание на хулиганството като „зловещ представител и пасивен продукт от гниенето на най-долните слоеве на старото буржоазно-капиталистическо общество, готови във всеки момент да станат оръжие на реакцията и вън и тук” прави и министърът на вътрешните работи Георги Цанков в доклад до Политбюро. Можем само да предполагаме дали те имат общ оригинал, тъй като липсва докладът на Тодор Живков от заседанието на Политбюро на 21 януари 1958 г. Същинският идеологически калъп обаче е партийната теза за триумфиращия социализъм, очертана на съвещанието на комунистическите партии в Москва през ноември 1957 г. Само няколко месеца след Хулиганската акция Седмият конгрес на БКП оповестява, че социализмът в България е победил, социалистическият сектор е завоювал всички позиции в стопанството, капиталистическата класа е ликвидирана и българската нация се превръща в социалистическа нация. Приключила е епохата на класовата борба и всяко противопоставяне на режима вече не може да бъде друго освен социално или психическо отклонение. През 1959 г. Никита Хрушчов ще заяви, че на комунизма може се противопоставя само луд човек. В българския случай – само хулиган. Повечето от изпратените в концлагера „хулигани” нямат нито криминални, нито „вражески” прояви. Вината им е, че не прие¬мат ограниченията на комунистическия режим върху свободата да пътуват, да се обличат, да слушат музиката, която харесват, и да гледат филмите, които ги интересуват. Като момичетата от снимките, пожелали да облекат модните ямурлуци. Всички те са агенти на западната идеологическа диверсия. Ето една типична справка за младеж, който е задържан, защото като конферансие на студентска вечеринка „обявил, че джаза ще свири най-модерните танци „рокен-рол” и „ку-клукс-клан”. С тези думи предизвиква възторг в присъстващите, които започнали да танцуват изкълчени танци и да издават хулигански викове, по който начин вечеринката придобила хулигански характер. Има данни, че пътува из страната с театрални колективи неодобрени от Министерство на просветата и културата и изнася спектакли без разрешение.” Това виждат и политическите лагеристи в Белене. Въдвореният земеделец Христо Запрянов си спомня: „Момичетата бяха много красиви, като че ли нарочно събирани по крастота. Но не само красиви, момичетата се оказаха изключително смели и единни, просто решени. Може и младостта им да бе виновна. Един преди обяд докараха нови десетина навързани момичета от Белене. Пратиха ги да копаят царевица, но те под предлог, че е невъзможна нормата, отказват. Охраната посяга да удари една от тях, другите се притичват на помощ и удят надзирателя с мотика. Започват да стрелят, но по-буйните и смели от момичетата тръгват с мотиките към тях. Разбира се, понеже бяха жени, им се размина по-леко. Ако същото сторехме ние, до един щяха да ни избият. И все пак не им се размина - докараха ги на дигата с норма по три кубика, което никак не е леко за жена. В продължение на два-три месеца се изпоразболяха всички. При съвместната работа разбрахме, че не са никакви хулигани, а противници на комунистическите безумия. Харесваха западния ред, музика, мода, искаха свободно да мислят и нямаха нищо общо с криминалните.”*

Хулиганка заради носените от нея дрехи Но за лагерната администрация, за милиционерите и надзирателите „хулиганите” са безделници, социални отпадъци, паразити, утайката на обществото – ненужни и безправни. Read the full article

#Bushido #Белене #БКП #дискотека #МВР #ОДМВР-Пловдив #ПетърНизамов #Пловдив #Пловдивскапрокуратура #Политбюро #полициятавПловдив #Ст.комисарВасилКостадинов #ТВОЛовеч #ТодорЖивков #Хулиганскатаакция #ЦКнаБКП

0 notes

oblastta · 17 days

Link

#Ловеч

2 notes · View notes

radiobg-london · 1 year

Text

11 области в България са най-големите „донори“ на работна сила за чужбина

Единадесет области в България са най-големите „донори“ на работна сила за чужди държави, основно от Европейския съюз, показва проучване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“(ГИТ), се посочва в публикация на интернет страницата на ведомството. Над 5 процента от населението на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково е заминало зад…

View On WordPress

0 notes

ivo2023 · 14 days

Link

0 notes

plevenn · 10 months

Link

#политика

0 notes

vprki · 9 months

Text

Теофан Сокеров – епичният разказвач

Тази година се навършиха 80 години (3 май 1943) от рождението на Теофан Сокеров. Познанството ми с него е още от началото на 70-те години от миналия век, когато бях ученик в Ловешката немска гимназия. Срещата ми с изкуствоведа Максимилиян Киров, който тогава представи задълбочено и възторжено изкуството на младия художник, предопределиха съдбовно и категорично избора ми на професионален път. Написа за „въпреки.com” изкуствоведът Румен Серафимов.

Дълбоко съм им благодарен! В годините по-късно имах привилегията да открия няколко негови големи изложби, включително и юбилейната му изложба през 2014 г. в галерия „Академия“ на Националната художествена академия. За съжаление, през 2020 г. изгубихме този чудесен, одухотворен и благороден човек, дългогодишен професор по живопис в Академията. Днес Градската художествена галерия на Ловеч логично носи неговото име и прави забележителни усилия да представя живописта му. С цялото ми уважение и благодарност към него ще припомня за голямото му изкуство.

Надежда Сокерова, Теофан Сокеров и Румен Серафимов при откриване на изложбата в галерия "Академия" на НХА, 2014

Теофан Сокеров е изключителна творческа личност от силното поколение, което влиза в българското изкуство в началото на 70-те години на миналия век. Това поколение, в което са и художници като Ванко Урумов, Стоян Цанев, Атанас Яранов, Николай Майсторов, Димитър Буюклийски и други, внася много по-модерен дух, артистична автономност и пластическо изразяване, противопоставящи се на консервативната естетика и строгите норми на така наречения "социалистически реализъм", наложен от тоталитарната държава. През 70-те години Сокеров е сред най-впечатляващите новатори в изкуството ни, тъй като донася съживяващите звуци на европейската модерна живопис в една доста тъжна и тягостна социокултурна атмосфера. Той е новатор и в монументално-декоративната живопис със своите 27 стенописа, чиито богати пространствени композиции са много по-различни от възприетия тогава плоскостно-стилизаторски, елементарен и наивен стил в тази изобразителна сфера.

"Автопортрет", 1980

През 1969 г. Теофан Сокеров завършва блестящо Художествената академия и неговата дипломна работа, картината "Възпоменание", е откупена от Националната галерия. Овладял безупречно живописните умения, опознал принципите на класическото изкуство и на старите майстори, стъпил върху естетиката на модерната живопис от ХХ век, художникът се явява със самочувствие на артистичната сцена, за да премине през четири стилови периода.

През първите 2-3 години след Академията той работи в зоната на един монументален, изчистен и лаконичен стил, с който изгражда едри, обобщени, сякаш скулптирани фигури на мъже и жени в монохромни тоналности от сиви, сиво-зелени и сиво-охрови цветни гами. Творбите носят духа на жертвеността и страданието в един драматичен и по-общочовешки контекст − "Възпоменание", "Оплакване", "На разстрел".

"Април 1876", 1976

Между 1972 и 1977 г. Теофан Сокеров демонстрира нов, по-звучен и полихромен живописно-експресивен начин на изразяване. Портрети на жени и мъже, сцени от ателието, интериори и натюрморти, морски пейзажи − един богат образен и предметен свят засиява в по-топли и интензивни хармонии. Потърсени са изразителни деформации на човешките фигури, на лицата и особено на уголемените крайници. Преклонението пред Пикасо и Ренато Гутузо тук е очевидно. Композиционните принципи са усложнени чрез вертикално разделяне и зониране на пространството, което е организирано в най-предния план на картинното поле, но в което внезапно се отварят проходи навътре към по-далечен и поетичен хоризонт. В тези творби се появяват за първи път обичаните от художника предмети-символи − тромпетът, свещта, колелото, стълбата. Човекът и неговата среда се превръщат в красив, цветен, романтичен в един хуманизиран свят, много по-различен от света, в който живее българското общество в онези тъмни и несвободни времена. В този контекст в изкуството на Сокеров прозвучава своеобразен еретизъм по отношение на естетическите и идеологическите норми на тогавашната социокултурна система. С този нов стилов маниер художникът дръзко внася в българската живопис непозволените тогава форми и влияния от модерното европейско изкуство.

"Вариант", 1978

От 1977 г. до края на 80-те години Теофан Сокеров възприема в живописта си документално-веристичното отношение към образността на т.н. "фотореализъм". Чрез него той се приближава максимално достоверно до човешкия образ и предметния свят, а фигурите сякаш са колажирани в сложна и богата пространствена логика. В условното и наситено картинно поле са композирани множество персонажи. Често се явяват фигурите на старци и старици, предизвикателни млади жени, деца, интелектуалци − всички възрасти са там в някакво драматично взаимоотношение по житейската стълба, заслушани в тоновете на нерадостна съдба. В напрегнатата картинна атмосфера понякога лицата на фигурите топло отразяват оскъдната светлина от пламъка на крехка свещ като плаха надежда ("Вариант", 1978г., ГХГ - Варна). В метафизичното пространство художникът си позволява да срещне дори образите на Рембранд и изкуствоведа Димитър Аврамов ("Среща във времето"). В тотално въздействащите драматични платна се виждат често и други обичани от Сокеров символи − въжето, възелът, птицата в клетка, стълбата, − които обогатяват смисловите внушения.

"Ако птицата падне", 1992

Този "фотореалистичен" стилов маниер представя художника още по-убедително като феноменален рисувач и превъзходен колорист, способен да създава сложни и трудни композиции, да изгражда дълбоки психологически състояния на образите си, да внушава осезателно настроения и чувства.

От началото на 90-те години Теофан Сокеров се ��становява трайно в зоната на един епичен художествен метафоризъм със сюрреалистични черти. Този четвърти стилов период е изключително богат и продължава до края на живота му през 2020 година (8 януари).

От изложбата в галерия "Академия", 2014

Немалко творби са изпълнени в духа на един "автобиографизъм", който неведнъж се е явявал в изкуството му. Образите на родителите, прародителите и синовете му изплуват в неговите композиции и общуват в безмълвни извънвременни диалози. Собственият му образ също се открива. В една от работите той е ситуиран сред приятели на особена вечеря (алюзия за "Тайната вечеря"), на която присъства дори божествената личност. Други картини-приказки са романтично връщане назад в детството, в старите природни места, с някогашните персонажи от спомените и миналото. Те са изобразени с някакво Брьогелово чувство за панорамно пространство, но и за изразителна образна и предметна символика − "Приказки на баба Теофана", "Късна есен", "Коледа в Ловеч".

В този четвърти период пространството се отваря безкрайно и побира в метафизичните си измерения богати и многолюдни композиции. Особено видим е този ефект в цикъла "Роенето на мравките", чието вертикално организирано пространство е приело огромен брой персонажи и предмети, имащи важно символично значение − жената и мъжът, майката, мадоната, стълбата, трапезата, животните, музикални инструменти, механични конструкции. Един мащабен театър на човешкия свят, в който има напрежение и където сякаш изниква древният античен принцип на елинските стоици −"На всеки неговото“. В необятното пространство на тези творби всеки образ и предмет е поставен на определеното му място и с определената му роля като част от сложната човешка и природна вселена.

"Битката", 1997

Освен многобройните творби, в които доминират епичният разказ, панорамният пространствен погледи наситеното композиране на множество сцени, в този последен стилов период Теофан Сокеров създава изключителни платна с друг пластически подход. В тях кадърът е максимално увеличен, а фигурите са уедрени и изпълват картинната среда, за да внушат по-силно трагизма на човешкото страдание. Такива са платната от цикъла "Хора и животни", представящи зловеща, разтърсваща метафора на жестокостта и агресивността в човека и към човека. Едро и мащабно изразени са състоянията в още няколко великолепни творби − "Рицарят и смъртта", "Сливане", "Въпрос", "Гергьовден", диптиха "Есен". В тях директно, категорично и тотално Сокеров представя страданието, преходността, разпадането, тленността и смъртта. Човекът е превърнат в празен, разпадащ се манекен, подвластен на могъщи сили. Колко е актуална тази тема днес!

От изложбата в галерия "Академия", 2014

Всъщност всички човешки религии и философски учения са създадени, за да намерят спасение от смъртта, която единствено човекът осъзнава и от която изпитва своите страхове. С дълбоката си интуиция и природна мъдрост Теофан Сокеров често се вглежда чрез живописта си в страданието и смъртта в един всеобщ философски контекст. Образът на разпънатия човек много често е интерпретиран в изкуството му още от самото начало. В множество творби от последния му стилов период разпятието е символичният център, около който се разгръщат и завихрят многолюдни и бравурни сцени − "Прошка", "Развитието".

Наред с тази силно драматична тематична и идейна посока в изкуството си, Сокеров съхранява до края своя неизтощим пиетет към живота, към виталността и красотата на човешката природа, към емоционалния звук на топли, естествени и хуманни състояния и настроения. Жената в многобройните ѝ образни превъплъщения на майка, на муза, на изкусителка, на предизвикателно разголено тяло, не престава да живее в картините му и да излъчва своя културен еротизъм. В някаква сюрреална логика тя плува свободно във времето, появява се в ренесансово облекло или като Рембрандов образ, изгрява в цветна, чувствена светлина, внушава страст и живот.

"Самотното палто", 2003

В своя ярък метафоричен и символичен фигуративизъм Теофан Сокеров рисува и разказва за важните етически и духовни колизии на човека, за драматизма на битието му. Той търси и посочва с изключителна изразителност сериозните смисли на живота и смъртта. Изгражда и раздвижва огромен свят, в който свободно смесва различни времена, култури, класически и модерни образи и форми. Прави го с демиургична лекота и овладяност на стар майстор и със сетивата и прозренията на хипермодерен художник, който осъзнава ценността и преоткриването на същностните духовни идеи в съвременното изкуство.

От изложбата в галерия "Академия"

В най-новата българска визуална култура Теофан Сокеров е големият разказвач, рисуващ с огромно въображение и артистична дарба наративна живопис, която се вглежда в състоянията на съвременния човек, в неговите страсти и надежди, в демоничните му постъпки, в трагизма на неговото страдание, в любовта, живота и смъртта му. Неговото изкуство е епична, символична сцена, на която се явяват в надреално, метафизично общуване героите му в житейските, моралните и креативните изпитания като извечни и фундаментални градива на човешката природа.

Несъмнено Теофан Сокеров е сред най-значимите и стойностни български художници. ≈

Текст: Румен Серафимов

Снимки: личен архив и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#Теофан Сокеров #Румен Серафимов #Критичен поглед

0 notes