Никога не съм намирала четирилистна детелина
И не нося заешко краче в чантата си
Дълго време вярвах, че онова колие от майка ми, ми носи голям късмет, но и това не се оказа така.
Но вярвам в суеверията за черната котка
Ти беше моята черна котка. Затова и ти подарих такава.
Донесе ми най-лошата поличба,
тази на обречената любов.
И проклятие никога след теб да не се влюбя отново.
Да те търся навсякъде по малките улички, да се оглеждам за знаци, които да ме отведат при теб.
И всеки би ме съжалил, би ми дал цяр за това проклятие
"Пий чай от глухарче, отиди на църква, моята баба разваля магии "
" Болна си от най- коварната болест, момиче"
И аз, може би, щях да ги послушам, но в главата ми кънти само твоето обещание
Че ще бъдем заедно във всеки следващ живот
И аз съм карък, обречен да те търси навсякъде
Завинаги.
Marsietta
24 notes
·
View notes
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
22 notes
·
View notes
Спомени в бъдеще време
Изплаках всички неслучили се моменти
в които държиш ръката ми на места,
на които никога не сме били
и целувките, в които никога
не сме докосвали устните си,
и смеха ни, който никога не е отеквал в стая,
и недопушените цигари, които дори не са започвали да горят.
Снимките, които никога не сме изпращали.
Думите, които никога не сме изказвали.
Минутите на временна раздяла, които никога не сме имали.
И ще държа колието, което никога не ми подари
и ще пазя розата, която не получих
в книга, която нямам.
Изплаках дългото сбогуване, което не ми даде
и всички преживявания, които можеха да бъдат.
Ти ще бъдеш във всички спомени,
които никога не се случиха.
Ferda Gagov
38 notes
·
View notes