Visit Blog

Explore Tumblr blogs with no restrictions, modern design and the best experience.

Fun Fact

There are 44.6 Billion blog posts on Tumblr.

Trending Blogs
#isnpiring

“Добре”
Лежах в леглото и изтърсвах цигарата в стъкления пепелник, който бях положил върху възглавницата до себе си. Беше есен и в апартамента беше хладно, но аз бях само по боксерки. Часът бе един след полунощ, в спалнята бе тихо. Погледът ми беше прикован върху ярката лампа, висяща от тавана. Очите ме боляха, но бях прекалено погълнат от мислите си, че не обръщах внимание.

Внезапно тя влезе в стаята, увита в светлосиня хавлия и с кърпа на главата. Току-що беше излязла от банята. Не ми каза нищо, само отвори най-горното чекмедже на скрина – там беше прибрано бельото й – и извади от там чифт бели бикини. Разсеяно смъкна хавлията и я хвърли върху ходилата ми – усетих, че беше влажна и мека. Разпусна косата си и остана гола насред стаята, а бледото й лице бе полузакрито от мокри тъмни кичури. Погледна ме за миг и нещо в стомаха ми се преобърна – кафявите й очи винаги изгаряха вътрешностите ми, но това чувство бе най-приятното на света.
Обу бельото си и облече сивата ми тениска с емблемата на Капитан Америка, която вече не носех. Беше й любима, затова я ползваше като пижама. Въпреки че изобщо не й беше по мярка и стигаше на педя над коляното й, в нея тя изглеждаше прекрасно и естествено. Харесваше ми, когато носи дрехите ми, беше секси.
Загасях цигарата си и премествах пълния пепелник, когато тя простря хавлиите на малката тераска към спалнята. След това изтича да изсуши косата си и щом се върна, изгаси лампата, която вече отдавна не наблюдавах и се намести до мен в леглото. И двамата лежахме по гръб, без да си кажем и дума, без да се докоснем, но бяхме будни. Кожата й ухаеше на студен зимен ден и кокос.

Замислих се за живота, който водим. Беше сложен, живот, изпълнен с много поезия, цигари, алкохол, цинизми и страст. Бохемски живот. Нямахме пари, ала и не работехме. Аз бях четвърти, последен курс в университета, а тя само втори. И въпреки това животът ни беше хубав. По-хубав отколкото бих си представял. Обожавах го заради начинът, по който тя не ми се ядосваше щом пуша в леглото и не се дразнеше от миризмата на тютюн; заради това, че можеше да каже нужното, за да ме успокои само с очите си; заради това, че ми правеше най-черното кафе и винаги си открадваше глътка от чашата ми, когато не гледам; заради това, че успя да ми прости за всички момичета, с които бях преспал преди нея, а аз на нея – стиховете, които бе писала за мъжете преди мен; заради това, че разбирахме, когато другият има нужда да е сам, когато има нужда да пише; заради взаимното посвещаване на поеми и безкрайното вдъхновение, което си давахме един на друг.
Мислех си за тези неща и неочаквано просто прошепнах:
- Хайде да се оженим.
- Добре. – отвърна и тя шепнейки и ми извърна гръб. Аз също легнах на една страна, полагайки лявата си ръка под главата и я прегърнах с другата през кръста.

До края на нощта не си казахме нищо повече. Единственото, което чувах, бе учестеното й сърцебиене, докато накрая не се нормализира щом сънят я унесе нея и почти неуловимата й усмивка в тъмнотo.

15 notes · See All
Next Page