#осветена свещ | Explore Tumblr Posts and Blogs

readeverymorning · 3 years

Text

Space and what’s about

При медитация, Joe Dispenza (и други) използват термина Space.

TLTR: Техниката на медитация на Joe Dispenza (съвпада с още няколко техники на Силва, Екхарт Тол, ...) включва съсредоточаване върху нещо малко и после разширяване на фокуса върху нещо широко, обемисто, пространствено. Както фитнес, но за фокуса, за вниманието, за направление на енергията на човек.

Фокус

Фокусът е ... напр. ако насочим фенерче,... то свети пред нас. Може да е силно, със силна светлина или със слаба светлина. От това зависи колко ясно ще осветява пътя напред. Аналогично... нашето внимание, нашият фокус може да има силна енергия и да “пробива” надалеч, надълбоко, навътре или да бъде със слаба енергия и да свети, но доколкото да виждаме и да не се спънем в предмета пред нас.

Още... както фенерчето... фокусът може да е фокусиран в една малка точка (както с лупа от слънцето) или да бъде с широк фокус и да осветява цялата стая (както свещ или широк фенер). Точно превключването между тесен и широк фокус е упражнението в медитациите на Joe Dispenza, за да се постигне по-дълбоко проникване (по-тесен и по-силен фокус) и другата крайност... по-широк фокус достигащ до високи нива на нематериалния свят.

Фокусът на светлината, на вниманието,... помага каква част, каква област на изследване, на осъзнато изследване ще бъде осветена. Понякога помолваме да не ни разсейват, за да можем да се съсредоточим на 100% върху нещото, което правим. А понякога работим на повърхностно ниво, с едното ухо слушаме радио, с другото ухо държим вниманието закачено за телефона, с третото ухо :) говорим с колегата и междувременно, също на повърхностно ниво правим нещо, уж работим или нещо подобно. Така свикваме да живеем с фокус на повърхностно ниво. (Аз гледах 2 видеа едновременно и обядвах или четях статия. Постепенно почнах да забравям какво съм гледал, какво съм чел и разбрах, че това не помага за запомняне и осъзнаване. )

Фокусът, вниманието, осъзнатата област, радиусът на осъзнатия фокус. Буквално говорим за океан и капка в океана. С нашия фокус ние “селектираме” определена зона от океана. Може да е капка, може да е ... прозрачна лъжица вода, прозрачен черпак вода, стъклена тенджера вода или целия океан. Това е нашия радиус на фокус, за който сме избрали да сме осъзнати и да преживеем, да разучим, да го почувстваме, информацията му да ни стане позната, информацията му да стане част от нашата информация. Тоест.. тази капка да стане част от нас и тогава тя е “аз”, тя е “мен”. Както лявата ми ръка е част от мен, дясната... всяка клетка от тялото, моят дом, моят комп, моят мъж/жена, офисът, шапката... те са мои, те са ми познати, те са част от моята информационна част. Както са мои така са и отделни, самостоятелни.

(На това се основава, че всички сме едно цяло. Просто сме избрали лявата ръка да е чужда и да я гледаме като отделна част. Когато я опознаем... виждаме и връзката с нас, и става част от нас. Не можем да й се сърдим, да я виним, да я изпъдим. Или човек, или животно. Има разделение, но то е виртуално, както лъжицата вода в океана.)

Целта на медитациите

Как не се прави: Отначало затварях очи, пусках различни водени медитации, прави едно, прави две, ... без да го осъзнавам - държах се на повърхностно ниво осъзнаване и очаквах да се случи нещо. Настоявах да чуя гласове, да видя картини, да се случи нещо “яко”. Имаше и голямо недоволство. На всички казвах, че не се получава. Вътрешно бях недоволен на всички. Исках някой външен човек, външен сенсей да ми го даде. Да ме удари по главата с нокът и да получа уменията, за които съм мечтал.

Един ден, през човек, на който вярвам, ми казаха, че това, което правя не правя нищо. Знаех, че думите не бяха на устата, която ги произнесе. Почнах да ровя.

https://www.youtube.com/watch?v=I_njxjCWXv4

Намерих това видео, което казваше “опитай по-дълбоко, опитай по-надълбоко. 1 милиметър да мръднеш днес, утре още 1 милиметър... ще е успех”. Намерих и книгата, за която споменава вътре.

Oтначало имах съпротива и въпросителни за това Space. Тогава мислех на ниво повърхност, кожа, за мен предметите бяха повърхност, а не вътрешност. Маса, дърво, дори отрязано дърво пак беше само кутия от кора, от отрязък, а не сърцевина. Визуалното беше водещото за дефиниране на света. Предполагам навик от high стрес левъл.

После, къде от раздразнение или от “примирение, че никой не ми е виновен”, позволих си да пробвам, почнах да визуализирам нещата както вода, синя морска вода и навътре ставаше леко по-мътна. Симулирах, че вътре се вижда, че има видимост. С времето, където насоча внимание си представях, че има прозрачност и виждам навътре. В този период, когато насочех внимание към устните, започнах да усещам иглички вътре, в скулите, в мозъка, ... накъдето където насоча вниманието. Сякаш, чак тогава енергията на осъзнаването започна да “влиза” по-навътре в тъканите или материята или където я насочвах. Тогава почна онова усещане за съдържанието затворено в кожата. Това е все още във видимия свят.

После... Jo Dispenza и другите споменаваха да видим невидимото в тези визуализации, в това... осъзнато наблюдение. Съсредоточавайки се (в идеята, в глава, мисловно) не само в молекулите (материалното), но добавих как има разстояние между молекулите, между атомите, между електрон и протони... невидимата част на света...

Тогава започна да се усеща и енергията, топлината, добрината, характера на човек, част от невидимия свят. Пак е информация, но не е материална (не е в молекули, а е в електрически полета. Електромагнитни полета).

What took me so long

Основните прегради или пречки...

- Когато някой във водена медитация даде съвет, не се опитвай да го опровергаеш, че не става и не можеш, а разбери какво има предвид. Ти трябва да си празна чаша, за да се налее вода в теб. (Това между другото важи за всичко). Какво за него е в случая “space”, какво е “open”, какво е за него стегни си мускулите. (при активация на pineal gland).

- Тази разлика от повърхностно, дълбочинно (материално), още по-дълбочинно (нематериално), ... всеобхватно (нематериално) ниво... тези стени ги слагаме ние. Докъдето се целим, до там достигаме. Ако се целим до луната, ще стигнем луната. Ако се целим повърхностно... стената на фокус зона (на капката от окената) ще ограничи нашите усещания до тази фокус зона. За начинаещи... няма начинаещи, има хора, които не се целят навътре, в същината.

- В един етап се усеща нещо като потъване на камък в кисело мляко. Още надолу, още малко надолу... Аз лично му казвам “утаяване”, защото прилича на снегът на преспапие, който утихва, утаява. А усещането в тялото е, че тялото леко отпуска и каналът енергия навлиза в средата на тялото, около гръбначния стълб. Както при секс... ако жената отпусне,... каквото влиза влиза по-лесно. Но трябва да е отпуснато иначе... или боли или не влиза.

- Няма голяма разлика между начинаещи или напреднали. Случвало се е на начинаещи да навлязат и изпреварят напредналите. Важно е колко по-надълбоко могат да фокусират вниманието и да отпуснат психологическите граници за още потоци енергия (за фенерчето).

- Пречка за енергията... са подсъзнателни програми, с които сме стиснали някои енергийни канали и те просто не се използват пълноценно. Едно е да насочваме надълбоко вниманието, но без енергия... Важна част е “съзнанието” да мине през подсъзнателните програми, да ги види като... неадекватни понятия, лъжи, старовремски изводи, които или са грешни или вече не важат. Съзнанието, махайки тяхната важност, признавайки тяхната глупост, ... съзнанието... виждайки колко безсмислено е “хората не ме харесват, защото съм от Своге” спира да “стиска” втвърдяването на структурата, което насочва енергията на това поверие, на това правило.

Ако подсъзнанието е един “килер” с буркани, с паяжини, то съзнанието е това, което влизайки в килера, маха тук там паяжина, проверява кой буркан е за хвърляне, кой буркан е полезен, прави ревизия на съществуващите убеждения.

Тънкото е, че в “килера” трябва да се влезе със светлина, с фенерче, с фокус, с осъзнато намерение и насочване на вниманието в определен буркан, в определен тригер, който предизвиква определено недоволство. Not much fun.

Това е за отделна тема, но доколкото е свързано с медитацията... при медитация, това навлизане надълбоко осветява “килера” и малко или много излизат разни неудобни реакции. Неволно се натискат леко ��якои тригери и има разни усещания. В такива моменти трябва да запазим желание осъзнатост и да се устремим по-надълбоко, да се успокоим и да не се поддаваме на реакциите - волни или неволни.

Доколкото другите са разказвали... при отпускане и преход на кундалини през тялото... е като да пуснем прахосмукачката и да изчистим подсъзнанието. Продухване на стари убеждения. След това вече няма тригери, неудобни теми, стари травми... пак си същата личност, същото име, но без старите страхове и “слабости”. С енергия се издухва онази част, която е наслоена като травми.

Иначе казано... Jo Dispenza го описва като много хубаво преживяване, което “засенчва” всички стари травми. А като структура... е точно енергията продухва структурата, с която сме се дефинирали.

Какво е пространството

Това, което се опитваме да усетим, да видим....

Плетеница от хекса мекса октагони или казано на нормален език - да си представим, че Вселената е един хляб, плетеница от структура и дупчици.

Или голяма гъба за миене на чинии - плетеница от структурни връзки и дупчици.

Или казано на техен език - фрактали и разстоянието между тях. Това е невидимия свят. Базова структура, която е създадена (от нас, от нашия живот), а ние минаваме с фенерчето да гледаме филмите и да им се радваме или плачем. От това се създава нова структура (нещо като подсъзнание) и ние пак минаваме да я разгледаме с фенерчето осъзнатост. Затова всичко е тук и сега... хлябът е създаден, а ние отрязваме филия, слайс (минало, сега, бъдеще) и я разглеждаме. После правим нов слайс, нова филия, с ново минало, ново сега и ново бъдеще. И така билиони пъти в секунда. Общото между филиите е, че някои са много близко и си приличат. Затова изглежда като познатото вече минало.

Силите, които ги свързват и държат на дистанция са електромагнетични. Както при магнитите.

В атома, има електрони и протони. Електроните са равни на протоните в ядрото, като потенциал и... бройка. Това са противоположностите. Те са в нас, а ние избираме да преживеем едната част от тях. Нашият избор, нашите материални части, нашите стени, нашите структури са стиснати в протонното ядро на атомите.

Силата, с която човек прави избор и с това “стиска” нови протонни ядра... се нарича гравитация. Всеки избор стиска нови ядра на атоми, нови молекули, а свободните електрони в атома са “енергията”, потенциалните възможности, рейки, теате, и другите според честотата на трептене.

Когато си подаваме енергия, ние си подаваме възможности, електрони. Електроните са с минус потенциал. Протоните са с плюс потенциал. С това ние имаме по-голяма възможност да направим нов избор, да направим нова филия, която да изследваме, да преживяваме, да продължим да живеем.

---

Каква е структурата на човек

Това е далеч от изчерпателно, но за целите на медитацията...

Имало различни нива и на някакво по-високо вибрационно ниво има нещо като дефиниция, някои му казват душа, други истинна същност, други висш аз, други вътрешния аз... та... както човек живее и се оформя като характер, така и една... да кажем душа се оформяла като характер през многото прераждания. И това, което виждаме навътре в хората е буквално тяхната истинна същност. Техните core principles, техните основни правила за мислене, морални устои или други епитети за дефиниция на дадена структура. Зависи и от кой ред на произход са и как си изкарват прехраната (енергия). Или поне така казват. :)

---

Има хора, които виждайки човек виждат неговата материална част, неговата енергийна част, неговото подсъзнание, убеждения, филтри, травми, всичко това е видимо за тях. Тяхната “широчина” и “дълбочина” на осъзнатост е по-голяма и в техния огромен отрязък от морето, техния “басейн” вода влиза нашата капка вода от океана.

Но не е тяхна работа да се намесват, защото това е отговорност на човека, чийто са. Той има няколко (хиляди) живота да си играе с тези убеждения. Само ако човекът попита, те могат да отговорят. И в тета лечение и в другите лечения съм забелязал и чел... човек сам трябва да поиска и сам да стигне до съответните изводи, да направи съответните връзки между факти, данни и тогава съзнанието му да отпусне фалшивите убеждения. Насила, външно някой да каже “приеми, че си негър” - благодаря, някой друг път.

Медитацията - упражнение за по-осъзнато запознаване с всичко това, което имаме да изследваме, да преживяваме, да опознаем. В един момент го правим сутрин и вечер, в друг... някои го живеят нон-стоп в такова състояние. Дълбоко осъзнато възприемане на околното и не само околното.

#dori_f

0 notes