book-worm-1399

[book-worm-1399]

Не си спомням какви подаръци получавах на Коледа като дете. Спомням си друго... как сутрин отварях очи и изтичвах в другата стая да гушна мама и татко и да им честитя коледната утрин. Помня уханието, което се носеше през деня из цялата къща - на току-що опечен тиквеник, поръсен с кристалчета захар, на топлата баница на баба, пълна с чудни късмети или пък на вкусното месце, което се приготвяше цял ден под похлупак. Помня игрите с братовчедите ми, пързалянето до късно следобед с шейни и това, че мама и баба едва успяваха да ни приберат обратно вкъщи, с премръзнали от правене на снежни човеци ръце и доволни усмивки по лицата. Помня и голямата маса с украса и свещички, а около нея всички най-любими хора заедно… потропването на чашите, приказките до забрава, смехът и светлинките по коледната елха, които потрепваха безкрай... ❤️

- Яж, чети, обичай и пътувай

[book-worm-1399]

5г по-късно -> "Мама" все още не ме разбира 🤗 God bless her, Всичко на тоя свят се връща, душички 💕

“Мама има толкова правила и очаквания, но аз не мога да бъда човекът, който тя иска да бъда. Не искам да пропилея следващите четири години от живота си в учене за безсмислена диплома, за да си намеря работа от девет до пет всеки ден, докато умра. Искам да преживея приключения, за които да разказвам на внуците си, когато остарея. Искам да видя света. Искам да се уча от живота, а мама не желае да разбере това.”

- Хартиени сърца, Али Новак

[book-worm-1399]

“А аз продължавам да гледам навън. Всеки път, когато се взирам в гледката, се опитвам да видя края й, но никога не успявам, дори през деня. Тя е толкова по-голяма от мен, че ме кара да се чувствам нищожен. Нима това е започнало да ми харесва? Отрезвяващото усещане, че бих могъл да изчезна във всеки един миг, а гледката няма дори да разбере това. Вселената няма да трепне. Природата няма да бъде по-малко зелена. Небето няма да бъде по-малко синьо. Звездите – нито идея по-малко ярки.”

~ Затвори сърце

Константин Трендафилов

[book-worm-1399]

"Животът си заслужава да се живее, дори понякога да е труден."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Защото си спомням как те загубих....Не исках да става така."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Бръкнах в шкафа на майка ми, където държеше всичките си лекарства, и се нагълтах. Нагълтах се толкова, че да съм сигурен, че ще умра. Не исках да живея. Нямах търпение да спра да чувствам. Да спре да ме боли. Да спра да страдам."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Когато мозъкът ти осъзнава отлично, че трябва да си тръгнеш, но тялото ти просто отказва да се подчини."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Не всичко е такова, каквото желая и не всичко се получава от първия път, но знам,че всичко се случва с причина. Може да не я виждам, но това не означава, че я няма..."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Всяка история има значение. Всеки живот също. Всичко има смисъл и животът си заслужава да бъде споделен."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Избрах да отнема живота си,защото не виждах красотата в него. Не виждах доброто."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Не се страхувай. Там, където има страх, няма любов."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Не всички хора остават в живота ни завинаги"

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Когато си на косъм от това да загубиш нещото, което си обичал, започваш да го оценяваш наново."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Вместо да гледаш към миналото със сълзи, гледай напред с усмивка и вярвай, че най-доброто предстои."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Невинаги това, което искаш, е това, от което се нуждаеш."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

"Безкрайната вселена винаги има възможност да ти се случи това, което искаш. Осмели се да го пожелаеш."

— "Причината", Изабел

[book-worm-1399]

“Имаше красив смях. Вече бях влюбен.”

— “Живот в скалите”, Мария Лалева