myinsideself-blog

[myinsideself-blog]

[myinsideself-blog]

[myinsideself-blog]

половината в този сайт сме за психиатричното…

[myinsideself-blog]

минало е толкова малко време

чувствала съм толкова много неща

и те мразих на моменти

рядко, броят се на пръсти

и все пак

съжалявам за което

и мога да те уверя

че каквото и да правиш

няма как да ме откажеш

да съм до теб

да имам нужда от любовта ти

да се чувствам пълноценно

щом слушам туптенето на сърцето ти

и щом те няма

половината от моето липсва

как е възможно

да се привържа толкова

да се превърнеш така бързо

в най-красивата част от ума ми

в мястото, където бягам

от всяка болка на света

влязла в живота ми

защото ти я караш да излезе

поне докато си до мен

и ме прегръща

и ме обичаш

и не се преструвам

ни най-малко

и не мисля

за нищо съществено

за нищо от това, което ми тежи

защото с теб е леко

и сякаш съм на скрито място

горе в небето

знаеш ли тези неща

знаеш ли, че поправяш всичко счупено в мен

и където и да съм

знам, че евентуално

в някакъв момент

ще мога да си отдъхна от всичко

щом заспя до теб

и прибързано ако звучи

извини ме

моля те само

независимо от всичко

бъди до мен

спокойствие мое

любов моя

[myinsideself-blog]

Всичко в нас

Няма как да е перфектно

но сме аз и ти

и имаме трудности

и понякога не мога да видя светлината

в края на тунела

и понякога се чудя

и понякога не искам да говоря

но пак искам да останеш.

Виждаш през мен

и това ме побърква

понякога

често

виждаш намеренията ми

и казваш истината в очите ми

най-вече когато я отричам.

Не ме пазиш от света

буташ ме към него

буташ ме от ръба

защото знаеш, че ще се справя

защото ме е страх

а ти не искаш да ме е.

Прости, че не съм смела

и не слушам щом ми казваш вярните неща

и никога няма да призная

колко си прав

за това "аз",

което ре��лно съм

дълбоко в себе си,

което отхвърлям,

опитвайки твърде много да съм онзи добър човек, с най-чистите думи и намерения

а ти знаеш, че не съм,

поне не изцяло,

знаеш го, макар да го отричам

и ме обичаш въпреки това

н а д я в а м   с е.

Четеш ме като книга

макар усилено да драскам

 по листите си

ти четеш и през задрасканото.

И в края на деня

си в едно легло

с моите вътрешни демони,

които не познават огън

нито мрак,

които не познават сами себе си

когато са изправени пред устните ти,

пред ръцете ти,

които ги разпъват на кръст

и се губят по всяка извивка на тялото ти

и с последни сили се вкопчват

с нокти в гърба ти

опитващи да се спасят

да спасят моята маска

ала следите им ти причиняват единствено

удоволствие,

защото теб не те е страх от тях

и вместо да бягаш като всички други,

вместо да викаш,

аз съм тази, която вика

усещайки ги как се стапят

как пожарите им угасват

как страховете, които ми причиняват

изведнъж затръшват вратата

от външната страна.

Всичко мое ме напуска

всичката прикрита тъмнина

маската ми се чупи

и стоя пред теб

без да осъзнавам

и с т и н с к а

и всичко в мен

е изместено от всичко в теб.

Всичко в мен

всичко в теб

всичко в нас

без маски

без покритие

буква по буква

целувка по целувка.

[myinsideself-blog]

Криеница

Какво се случва с емоциите ми?

Не, какво се случва с главата ми?

Как изведнъж толкова много неща се превърнаха в непоносими?

Как изведнъж толкова много неща започнаха да ровят в сърцето ми,

да вадят очите ми,

да играят на гоненица с ума ми?

А той бяга толкова усилено.. и накрая пак го  настигат - обикновено вечер.

Кога става лошо?

Когато са го хванали,

вързали,

когато вече не е игра,

когато вече няма изход,

когато го настигат през деня.

Когато цялото ти време е изпълнено с мисли, с въпроси..

Толкова много, че се чувстваш сякаш ще избият по кожата ти като мастило,

ще покрият цялото ти тяло..

до момента, в който гоненицата се превърне в криеница..

за която никой не знае.

А ти нямаш друг избор, освен да се криеш сред тях като три годишно, чиито родители са обещали, че ще си играят с него, само за да ги остави намира.

И не търсят.

Никой не търси.

А ти стоиш там, под

 "ами ако?" и "сега какво?"

единствените, които ти правят компания

колкото да не полудееш..

или точно обратното.

Просто свикваш,

не е толкова зле.

                                                                    не искам да свиквам там

потърсете ме..

[myinsideself-blog]

Лято

3 месеца би трябвало в главата ми да се върти първата сричка на думата "лято".

Вместо това тя е пълна с корена на думата "безгрижие".

Прекарах повече дни чудейки се какво се случва с живота ми,

отколкото дни прекарах в смях.

Прекарах повече нощи опитвайки се да се самоубедя, че съм истински и напълно щастлива в обятията на човек,

отколкото нощи прекарах със своята сродна душа в танци.

А колко време прекарах опитвайки да залича от ума си въпроса

 "дали наистина това е сродната ми душа ,

  или пътищата ни се разделят ? "

не мога да кажа..

Макар че разказвайки най-наподобяващото въртележка лято в живота си, се налага да съм максимално искрена и да засегна дори онези проблеми  и въпроси,

които са пуснали тайни паяжини по

 най-съкровените места на съзнанието ми.

Трудно е...

 но трябва.

[myinsideself-blog]

Love

you love to love

and to be called "love"

you just love the idea of love

but you often mistake

love with passion

and once it is gone

you somehow feel broken

and your heart's a stone

but you do not know

Love

you have never met her

you have not seen her eyes

you have not held her hand

and you assume one day

she dies

as if she has been alive

in your life

ever

and when she is born

you don't understand it

and you mistake her

once again with passion

and you let her go

because you're sick of

temporary things

and you're "waiting for love"

like you told everyone

but little did you know

in quite some time

you'll find yourself dreaming of

"that thing you had going on"

and maybe in months

or maybe in years

after you've spent your whole life missing that passion

without knowing why

you'll finally realize

Dear love,

it was love,

sincerely, your love.