ne-mi-pukaa

[ne-mi-pukaa]

Гладът за необикновен живот ме кара да грабя от неверниците, за да нахраня мечтите си.

- Моят автограф с перо, 1 Май 2020

[ne-mi-pukaa]

Скрих си чувства в сърцето, а те изтекоха през очите…

Дарина Германова

[ne-mi-pukaa]

“Какъв е романтичният начин да кажеш на някого, че го обичаш с цялото си същество, но просто вече не можеш да го понасяш?”

— (via blind-letters)

[ne-mi-pukaa]

“Как разпознаваш, че някой е заспал дълбоко? Дебнеш го внимателно, изчакваш го да изпадне в пълен покой. Следиш дали дишането му е равномерно и леко. Проследяваш тялото му - издава ли някаква готовност да побегне или е видно, че му е прекалено удобно. И най-вече… изглежда ли пределно безпомощен, изцяло погълнат в едни други мисли и блянове. Как разпознаваш, че някой те обича? По същия начин.”

— Лилия Йовнова (via blind-letters)

[ne-mi-pukaa]

“Много е коварно да ти липсва нечие мълчание. Припознаваш се в какви ли не тишини.”

— Лилия Йовнова (via blind-letters)

[ne-mi-pukaa]

Не пораствай, момиче. Нали се разбрахме? Когато ти кажат, че вече трябва, не им вярвай. Върви си по пътя (или подскачай). Те не разбират какво е свобода. Лесно им е да броят в цифри, морал и успехи. Изграждат си затворите и сами се блъскат в решетките им. Ама шшш, тихо. Тайна е. Животът им е песен. Просто не е твоята. Сменяй станцията и да те няма!

Грижи се добре за слънчогледите в очите си, пеперудите в душата, слънцето в сърцето си и онези безбройни бръмбари в главата. Чуваш ли? Винаги. Дори и след като почнеш да си отглеждаш деца, бръчки, проблеми, не забравяй да се грижиш за чудатото, по своему детско в себе си.

Не пораствай, момиче. Нали се разбрахме? Никога. Песните на възрастните са скучни. Сменяй станцията и да те няма... ❤

[ne-mi-pukaa]

ПИСМО ДО МЕН

Здравей, сигурна съм,

че няма да повярваш на това,

което искам да ти кажа,

но ме изслушай -

това не е вечна болка.

Ще я превърнеш в нещо красиво.

Някой ден. Само трябва да вярваш.

Няма да си вечно разбита,

но не чакай друг да те събере -

само ти можеш да го направиш.

Плачи само когато си сама

и се усмихвай пред хората.

Почти невъзможно е, знам,

но ще видиш, че е за добро.

Обещавам, че ще дойде ден,

в който дъхът ти няма да секва

при една единствена мисъл.

Ден, в който ще дишаш свободно

и ще разбереш защо е трябвало

да се случи точно по този начин.

И ще се усмихнеш истински.

Чакам да видя тази усмивка.

- Д. А.

[ne-mi-pukaa]

- Бездомник, чедо, не е човек без къща, а човек без дом за душата си - говорех аз през рамото на Михаил. - Бездомник е човек, дето се прибира вкъщи с душа на сделка, в къща на сделка, с живот на сделка. Има ли любов, човек е у дома навсякъде, сине, дори в кашона на улицата. Затова и ти първо бъди у дома при себе си, вътре в себе си. После ще ти е лесно за две неща - да съграждаш от нулата и да бъдеш дом за другия.

“Живот в скалите”, Мария Лалева

[ne-mi-pukaa]

Благодаря, за всичко в моя ден сега. Аз съм твоето дете Лениела Начева, мой космически Баща и Майка. Дойдох тук на Земята на 28.02.1960, благодарение на своите родители Вера и Александър. Сега разбирам, че радостта е енергията на творчеството, която помага на всичко да се случва бързо, лесно и по най-добрия начин за хората, които участват в него. Благодаря, че съм тук и сега. Благодаря за сълзите и страданията, които ме направиха човек, който разбира и съчувства, усеща болката и мъката, страдал е и се е мъчил. За това никога няма да ги причиня на другите. Благодаря за загубите и разделите, защото сега знам да ценя всеки миг от присъствието на всеки човек в моя живот. Благодаря за изпитанията, трудностите и неуспехите, които ме направиха по силен, по-издържлив и по-мъдър човек. Сега ценя своята енергия и сила и не ги пилея неразумно, от суета или заради капризите на моето Его. Благодаря за бедността, глада и липсата на блага и вещи, защото те ме научиха да ценя това, което имам сега. И да благодаря за него. Благодаря за болестите и неразположенията, които ме научиха да ценя дара на здравето и да се отнасям с любов към своето тяло - храм на душата ми. Благодаря за мрака, който понякога обзема моята душа, защото така оценявам колко важна и ценна е светлината на прозрението, мъдростта и разбирането за нещата в мен и около мен. Благодаря за самотата, която ми даде времето да се опозная и да оценя ролята и ценността на приятелите. Благодаря за отчаянията и съмненията, които ми показаха колко силна и важна е вярата. Благодаря за омразата, която ми показа колко лечебна и живителна е любовта - най-мощната и лечебна енергия, която винаги е в мен и около мен. Благодаря и за тази молитва, която ме накара да опозная себе си и да оценя колко е прекрасен всеки миг. Защото той никога няма да се повтори повече. Затова избирам да живея пълноценно, с любов, радост и благодарност сега, всеки миг от този ден от тази нощ. И така, докато ми е отредено да живея тук и сега. Благодаря за Дара на Живота и за Дара на Оттеглянето след него. Нека бъде така, както е горе, тук, долу, в мен и около мен.

[ne-mi-pukaa]

Никой не заслужава собственото ти щастие повече от теб самия

[ne-mi-pukaa]

" Проблемът е, че търсим някой да остареем заедно.

Докато тайната е да намериш някого с когото да останеш дете."

Чарлс Буковски

[ne-mi-pukaa]

Когато погледнах в себе си осъзнах, че съм малко съм като децата. Гледам с широко отворени очи и не разбирам защо хората правят това. Не знам дали ще дойде ден, в който ще приема, че хората носят в себе си злоба, агресия и омраза. Не разбирам, какво кара хората да ти причиняват болка и да мислят лошото. Винаги след срещата си с такива хора се свивам в моя свят. Тези хора могат да ти завъртят главата с помощта на думите. Те не си служат с искреността, защото току виж ще трябва да кажат нещо, което не им харесва. Задълбах по надълбоко в себе си и видях, всички онези на които съм простила, те за мен вече са с чисти лица. Но не поисках прошка от себе си. Заради поредица от моменти се бях омаловажила. Стреснах се и се скрих. В себе си. От себе си.

Но да простиш се оказа едно огромно израстване.

[ne-mi-pukaa]

Онзи, който пише е единствения, който казва истината. Истината, скрита в думите. Той изважда всички онези свои мисли и им дава крила. Изважда любовта и болката-помагайки на четящия да расте и да живее. За това, внимавай как се отнасяш със сърцето на пишещия-той или ще изцели или ще те затрие.

[ne-mi-pukaa]

Докосвам всичко толкова нежно.

И осъзнавам колко раними неща има:

ръцете на дете,

самотна жена,

драскотини по сърцето,

доверчив поглед,

очи след сълзи.

В този свят безжалостен,

може да не ги забележиш.

За това като докосваш,

прави го нежно-

дори да се нараниш.

[ne-mi-pukaa]

Случвало ли ти се е да искаш да зададеш на някого въпрос, но не го правиш, защото знаеш, че няма да понесеш отговора?

[ne-mi-pukaa]

Да изоставиш себе си

е по-разрушително

от всеки друг вид раздяла.

[ne-mi-pukaa]

Цветовете на дърветата в двора,

започват да окапват.

Не усетих, че лятото приключва.

Колко ли други неща не съм разбрала.

Може би трябва да погледам още малко. Друго лято дали ще имам?