#тамян | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 2 years

Text

РЕФЛЕКСИИ: Данте в царството на сенките

След преводите на Константин Величков, Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и на още неколцина други сега разполагаме с нова, авторска версия на „Ад“, дело на Кирил Кадийски. Конгениален поетически превод – както може да се очаква от Кадийски, с предисловие и ценни въвеждащи текстове от проф. Клео Протохристова. Написа за новия поетически превод на „Ад“ от Данте Алигиери за „въпреки.com” Юлия Хаджиева, преводач и литературен критик.

За цялостната стойност и достолепие на изданието допринасят, разбира се, илюстрациите на Сандро Ботичели, както и филигранната калиграфия на Костадин Кокаланов.

На Данте са му били необходими около петнайсет години, за да напише трите кантики - „Ад”, „Чистилище”, „Рай”, издържани в популярния средновековен жанр на видението. Така, освен че ще създаде трансцендентна приказка за спасението на човешката душа, прерастваща в монументално пророческо откровение, гениалният флорентинец ще положи основите на съвременния италиански език и ще разгърне необятно поле за изява и благородно съревнование между множество преводачи от най-различни краища на света. През 1906 г. излиза първият цялостен превод на творбата на български език, дело на Константин Величков. В него са включени илюстрациите на Гюстав Доре /наричан велик илюстратор на XIX век заради ненадминатата игра на светлосенки в графиките си - б.р./.

Илюстрация на Гюстав Доре в "АД"

Преводът на Кирил Кадийски позволява на днешния читател да съпреживее величавото „пътуване на Данте из отвъдното“ в неговата изумителна поетическа форма, като ни прави причастни към фантазирането на безподобната „центробежна иносказателност“ на текста, за която пише проф. Протохристова, към обилието от факти, референции и алюзии, вложени в Дантевата поема. Този превод се появява сега не само защото беше станал насъщен – изминали са цели 47 години след последния стихотворен превод на Иван Иванов и Любен Любенов и 116 г. от първото издание в превод на Константин Величков, схващан като норма за преводаческа изкусност и художествен размах. Настоящото издание на АД е факт и защото намери преводач по мяра - поет, чието версификационно умение не подлежи на оспорване. А искрящата дарба на Данте изисква тъкмо това - всеки следващ творец, дръзнал да интерпретира оригиналния текст на „Божествена комедия“ - или на която и да било от трите кантики – на своя език, да е на висотата на тази дарба, да е в състояние да се съизмери с нея. Което на свой ред изисква ерудиция, визионерско мислене и солиден сбор от продуктивни опити в полето на поетическия превод.

Илюстрация на Сандро Ботичели в новото издание на "Ад"

Кирил Кадийски без съмнение отговаря на тези изисквания, защото резултатът, пак според проф. Протохристова, е „виртуозно транспониране на превъзходните римни секвенции, което отваря нови хоризонти и за българското римотворчество, насищане на стиха с вокали, което го доближава до песенността на италианския език, както и непостигано по-рано уподобяване на „сладостния нов стил“, оползотворен от Данте и култивиран до съвършенство в неговата поема. Всичко това прави за първи път възможен един не просто облекчен, а и удоволствен прочит на „Ад“, в който читателят може да се потопи, отдавайки се на динамиката, ритъма и благозвучието на текста.“

Впрочем Владимир Свинтила говори за поетическия превод като за огнена сплав, която Кадийски очевидно е овладял (преводаческият му опит обхваща творби, третирани като световна литературна съкровищница, в т.ч. произведения на Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак), но това не изключва вероятността да се е натъкнал на трудни за преодоляване сегменти в процеса по претворяване на този така многозначен текст. В характерния за него духовит маниер в едно скорошно интервю Кадийски признава, че поемата крие по-скоро „подлавни”, отколкото подводни камъни, по простата причина, че в ада тече лава, не вода: „Това, от което съм се пазил като дявол от тамян, е било да не прекрача не само в далечната Дантева епоха, но и в други още по-далечни времена… На едно място ми дойде на сгода думата „пляка” – въглищен прах, черен пепеляк. Хем хубава за рима, хем чернилки в ада колкото щеш. Но ме сепнаха тия въглища, не бяха ли те от времето на индустриализацията? Разрових се и с облекчение открих, че въглищата са били познати и в древността, но не са ги използвали масово, само за някои ритуални огньове.“

Илюстрация на Сандро Ботичели в новото издание на "Ад"

Респектът към класическия вече превод на Константин Величков, всепризнат като личност с енциклопедичен ум, е едно. Друг въпрос е, че езикът, на който той е претворил тази забележителна творба, вече е донякъде неразбираем за по-младите поколения, на места дори непроницаем. В рецензията си за новото издание на „Ад", поместена в Портал Култура на 22 юли т. г., проф. Алберт Бенбасат го определя като „непроходим". Навярно това мотивира появата на нов преводачески прочит на Дантевия шедьовър – превод, който „каптира“ и пресъздава въздействащо и пълнокръвно целия арсенал от енигматични образи, символи и значения, заложен в оригинала, от гледна точка на днешната читателска рецепция. Като един гениален диригент Кирил Кадийски извлича дивна музика от творбата на Данте, пресъздавайки ритъма на оригиналния текст и стегнатата римна конструкция (т.нар. терцини, при които са римувани първият и третият стих), същевременно майсторски осъвременява интонациите през лексикалното и семантично богатство на родния си език. От което приносът на Величков за обезсмъртяването на тази импозантна литературна катедрала на български език съвсем не помръква, напротив. Но Кирил Кадийски е справедлив, като казва, че „Всеки нов превод трябва да оставя ония усещания, каквито е пораждал оригиналът при самата си поява.“

"Жива" статуя на Данте може да се види днешно време в родната му Флоренция

Три века след написването на „Ад“ Шекспир ще каже, че адът е празен, защото всички дяволи са вече на земята… Ще минат още четири столетия и в своята книга шедьовър „Светът от вчера“ Стефан Цвайг ще напише: „Нещо различно започваше, нова ера, но колко много адове и чистилища предстоеше още да преминем, докато стигнем до нея.“ Уви, новата ера на Цвайг приличаше повече на мираж, особено за някои части на Европа и света, и си отиде преди да е заякнала. Затова пък напоследък адът се повтаря всеки ден на Земята, под една или друга форма…

Военен ад преживява Европа днес, световният политически и културен елит е като парализиран, здравомислещите творци, интелектуалци, активни граждани в Украйна, Русия и съседните страни са вцепенени от ужаса на една все по-неясна перспектива. В безсилието и отчаянието си цивилизованият свят се държи така, сякаш документираните зверства срещу невинни хора са някакво свирепо риалити шоу, което продължава от 24 февруари насам, или напуснал очертанията си кошмар, от който няма събуждане.

Бюстът на Данте във Флоренция

На този фон е още по-необяснимо, че днешните български тийнейджъри са лишени от съприкосновение с величествената творба на Данте в училище. Дали причината е в изобилието от препратки към историята, религията, митологията и съвременната на Данте политика? Или, както подозира проф. Бенбасат, чиновниците са преценили, че суровите наказания на грешниците и изтезанията не съответстват на модерните правила за толерантност? Но докато в единия случай учителите биха имали правото да разясняват и подтикват учениците си да тълкуват творбата на Данте, коригирайки нездрави коментари и анализи от тяхна страна, то нима същите тези учители имат контрол върху потока от насилие, който се излива към учениците им ежедневно през телевизията, видео игрите, популярните фентъзи и хорър романи…, през актуалните политически събития?

Проф. Клео Протохристова

Ето защо свръхестественото пътуване на Данте е вековечно - защото времената се менят, но нравите остават. Както заключва проф. Протохристова в разкошния предговор към новото издание на АД на Colibri, от нас, днешните читатели, се очаква „сами да съградим свой мост над седемвековната бездна, която ни дели от великия поет, но също и над вихрите и въртопите на собствените ни тревожни времена.“

Избран фрагмент от Песен VII в превод на Кирил Кадийски, която ни въвежда в четвъртия кръг на ада, отреден за разсипниците, сребролюбците и скъперниците. Вергилий обяснява, че в огромното си множество те са папи, кардинали и свещеници…

Из песен 7

Въртят се грешните – нашир и длъж

проточили се дълги върволици, –

въртят и блъскат се с един и същ

въпрос: „Защо?“... Мъже, жени, девици.

И пак учителя попитах аз:

„Кои са в мрака тези мъченици,

които стенат и се бият с бяс?

И там плешивите – в това усое

ей там, които вляво са от нас?“.

„Те приживе не знаели какво е

да нямаш – и при тая власт, пари,

не знаели с това богатство свое

какво да правят, харчели, дори

да няма нужда, и сега в страстта си

да скубят, трупат, с подлости, с игри,

се бият тук, макар и беловласи.

И тия там, с плешивите глави,

и те, слуги църковни уж – монаси,

епископи, и папи с тях – уви! –

преди от сребролюбие терзани,

сега тегла търпят – и то какви! –

не страдат само от душевни рани.“

„Бих искал – казах – някой стар познат

да видя, както са така събрани.“

„Не вярвам! Който мъчил се е в Ад,

такъв на нищо не прилича вече

и няма как да бъде разпознат –

учителят ми каза, после рече: –

И знай, в часа на онзи Страшен съд –

и колкото за нас да е далече –

те всички до един ще се явят:

ония с вързани ръце, а тия –

плешиви... Щом въпроси те гнетят,

едно да знаеш – всяка лакомия

е пагубна – уж носи ти блага,

уж прави те богат, а всъщност ти я

обогатяваш... После скръб, тъга.

Да струпат всичкото налично злато

от Сътворението досега –

сърцето ти ще стане ли богато,

най-много пак – за ново! – да ламтиш

и да затънеш в ново алчно блато.“ ≈

Текст: Юлия Хаджиева

Снимки: Стефан Марков и Стефан Джамбазов

P.S.на „въпреки.com”: “Ад“ на Данте е от всепризнатите творения на световната литература и векове след написването ѝ остава завинаги сред най-високите достижения на човешкия талант и мисловност. Припомняме, че миналата година Седмото издание на кинофестивала CineLibri се състоя под мотото „Божествена комедия“ по случай 700 години от смъртта на Данте Алигиери. 2022 година CineLibri ще се проведе под знака на 100-годишнината от смъртта на Марсел Пруст, иконата на литературния модернизъм, а мотото, което символично обединява заглавията в програмата, е „Преоткритото време“. Фестивалът ще се състои от 8 до 30 октомври.

#Данте #Юлия Хаджиева #Кирил Кадийски #Клео Протохристова #Рефлексии

1 note · View note