yourdarkerpoetry

[yourdarkerpoetry]

Sleeping city

The city sleeps in the silent absence of sun.

Of unloyal night - loyal son.

Homeless and lone I keep walking on

And the rain keeps pouring on,and on,and on...

By the black walls they sound,

Steps are echoing in a cadence

After me,out of sight,but I sence,

The griefs of past days how in me resound.

***

She came - a child - with ember awaken,

Her beauty,her youth were in their prime

But wanting something that would last trough time

Her eartly gift I had forsaken.

Past, ah, it lie

In frozen sorrows - dead sea,

And from there she sends to me

Her mourn: "why,why? " .

[yourdarkerpoetry]

Civilization

The city - an endless cycle of life

Birth and death swirling into a dance.

Sorrow and joy go as husband and wife

Lost in their alluring romance...

Fear and hope - world of contrast,

This is the place where we grow old

Warmed by the memories of glorious past

In this kingdom of careless cold...

What pushed humanity into such a decay?

What lead this world of joy and dispair?

Who turned the hunter into shivering prey?

Answers most secret - lost in it's glare!

[yourdarkerpoetry]

Dedicated to ****

If thy friend betrays you,

If he replaces you,forgets for thee

Would you be forlorn from all feelings but a few

Named Hatred,Pain?Don't forget, i prethee

That there are other things than anguish,

That you can live to see the morn,

That you must never languish,

Although thy heart will be forever scorn...

So please,wait...hear my lament.

For our world's lost humanity,

For the humanity's dissent

Into a realm of darkness and insanity.

I beg of you,keep your sanity,defy

The sickness of this world which is just so awry...

[yourdarkerpoetry]

Time

I opened my eyes and I saw a rose,

red and warm, but I did not care.

I turned around, and saw brownish fields

with bitter blowing winds and yellow mists…

And a lonely man, holding something -

just some withered

black

leaves.

[yourdarkerpoetry]

Never had l questioned why...

If death should come and take me now

If death whispered in my ear,

Though I still have no bricks on my brow

I would leave this world without a fear.

This is such a sinful place -

Only carcass walks around.

I cannot see love or grace

And a sane person cannot be found.

Never had I questioned why

This is such a sinful place.

Never had I questioned why

We vanish in the mist without a trace.

Never had I questioned why

Grace cannot be found.

Never had I questioned why

With love is no one bound.

I see the angels sing in silence -

It seems my doom is nigh.

My life I spend without a guidence -

Never had I questioned why...

[yourdarkerpoetry]

Сън ли бе

Звездите греят в небе омайно

и си мисля аз за тебе тайно.

За водопада на твоите коси,

и за светлината на твоите очи.

За всеки миг помежду ни споделен,

и за всеки спомен съкровен.

Спомням си онзи септемврийски ден,

Когат' те зърнах и останах запленен.

И в таз магия живея аз сега

и се питам аз кога,кога?

Кога се аз в тебе влюбих

и разума си по теб изгубих?

Кога таз греховна лудост ме обзе

и сърцето,и душата ми превзе?

Тогаз в един прекрасен ден ,

във вярност ти се врекох,както ти на мен,

и продължи живота ни чудесен

в бърза,жива песен.

Години отлетяха,скръбта тогаз те теб споходи,

и свърши живота без несгоди.

Защото теб напуснах аз,

дошъл бе сетният ми час.

Но знай,краят това не е,

защото любовта не гасне,тлее

в твоето сърце,а така и аз живея,

чрез спомена,а сега копнея

да бъдем ний един с друг -

ако не там,то тук...

Не тъжи,мое небе и звезди,

тръгни по моите следи.

Така дори Тя ще занемее,

пред любовта Тя...бледнее.

Пък и казал е един човек,

че пътя ни далече не е лек.

Но срещата с Нея не е края,

а пътят - не губи се в безкрая.

Събуждам се и съм още млад.

Сън ли бе това,или пък ад...

Обръщам се и се усмихвам,

затварям аз очи,притихвам.

Ти си ето тук,до мен,

огрята от лъчите на слънчевия ден,

и остава ми само да узная в годините напред

дали сладост ще е това, или пък горчива гнет.

[yourdarkerpoetry]

Сън

Толкова години ме делят

От онзи зноен летен ден.

Но чувствата не се менят

Любовта остава си в мен.

Един ден ще бъда само сън,

Един ден ще те гледам аз отвън .

А до теб ще бъде някой друг

Не аз, а някой друг...

Бях до теб в тежък час,

Не оставих те сама в тъгата .

И нямаше мен, а само нас,

И нямаше я самотата.

Един ден ще бъда само сън,

Един ден ще те гледам аз отвън .

А до теб ще бъде някой друг

Н�� аз, а някой друг...

Сам съм сега, всичко избледнява,

Сам съм само в самотата.

Слънцето още малко и мен не ще огрява,

Ще се изгубя, потънал в тишината.

Един ден ще бъда само сън,

Един ден ще те гледам аз отвън .

А до теб ще бъде някой друг

Не аз, а някой друг...

Сега съм само сън,

Но в теб, а не отвън.

А до тебе има друг,

А аз - все пак съм тук.

[yourdarkerpoetry]

Виждал ли си облаците черни,

Покриващи синьото небе,

Когато приятелите верни

Изчезнат от моето сърце.

Виждал ли си заскрежените клони,

Голи като пустошта в моята душа,

А самотна сълза се пак отрони

Преди мъката да съкруша.

Виждал ли си болката в моите очи

Когато вечер унеса се в мъртвешкия си сън.

Просто гледай,помълчи,

Но остани си ти отвън...

Нямам вече какво да ти предложа,

Няма в мене нищо,даже прах.

А всеки момент борба е да отложа

Последния, заслужен крах...

[yourdarkerpoetry]

Nevermore...

The night is black and creepy,

The night is cold as death's embrace.

I stand and dwell.So sleepy,

So tired,and by me - an empty space.

Suddenly - a noise,from the dwell I snapped,

And saw a flummox picture.

A raven watching me from the capped,

His visage black,showing stricture.

"Away with you" I said,

"My love is now no more".

But he didn't leave his stead,

And said,I quote him "Nevermore".

Darkest hour, felt a chill.

I shouted at him once again,

But the raven stood there still,

And I thought I am insane...

Then I felt a terror raising

"I shall see her nevermore?"

Those words were truly razing

The memories from our shared yore...

The raven's shadow fell upon me ,

I had no hope to soar

With my beloved.Although my plea

The raven kept repeating " Nevermore!"...

[yourdarkerpoetry]

Imagine

Imagine a world of utter darkness

Where reign pain and bitter sadness,

Where you cannot find a happy end,

And for nothing you were meant.

Imagine the rain rolling down your face -

The only thing that shows you grace,

The only thing to hide your tears,

Throughout all the lonely years.

Imagine if you were haunted

By thoughts that you are unwanted,

By thoughts of an empty life,

Where you will not even be alive.

Imagine how you are torn apart,

How you do not feel your heart -

How broken you will be,

If you were not you,but me...

[yourdarkerpoetry]

Няма слънце веч за мен

Няма нищо друго в мрака.

Виждах умиращия ден,

А после - настъпването на зрака.

Нощ е - луната не изгря,

Нощ,а звездите пак ги няма.

Надеждата в мен почти умря,

А няма помен от промяна.

Сляп за всичко що живее,

Сляп за утрешния ден.

Надеждата в мен немее,

На болката тя падна в плен

Човек съм вече аз,

Човек носещ свойто бреме.

И дори в сетния си час,

Ще проклинам оставащото време.

[yourdarkerpoetry]

Тъга

В безлунните нощи тебе аз чаках,

В нощите на мрак и тъма .

В нощите за тебе аз плаках,

Но в нощта не беше сама.

В сивите дни тебе желаех,

В дните на дъжд и мъгла.

В дните за тебе мечтаех,

Но да дойдеш при мене не пожела.

В зимния студ тебе аз търсих,

В студа на твойта душа.

В студа топлината потърсих,

Но от нея нямаше нито следа.

Пролетта дойде в тишина,

Не видях новия ден.

За всичко това имам вина,

Не можах да забравя както ти мен.

[yourdarkerpoetry]

Виждам те - самотна,изнурена,

Ела при мене ,поседни.

Виждам те - изгубена,смразена,

Ела ти тук и се стопли.

Ела,остави бремето при мен,

Дай почивка на твоята душа ранена.

Ела,смени нощта за ден,

Тук няма да бъдеш нивга изморена.

Пък след като попиеш всеки слънчев лъч ходи си,

Продължи по земния си път.

И макар да знам че сърцето мое ти си,

В твоето за мене няма кът.

[yourdarkerpoetry]

Време

Кога отворих аз очи си,

Видях самотен слънчоглед.

Денонощно той глава върти си,

Търси слънцето навред.

Ала слънцето го няма,

Изчезнало е вече от света.

И макар да търси той промяна,

Сам-самотен остава в нощта.

С времето огъня изтлява,

От страстта остава само прах,

А слънчогледа повече не се изправя,

Потънал в земята е ��т страх.

Страх че слънцето никога не ще изгрее,

Страх че изчезнала е любовта,

Страх че бавно ще изтлее,

Страх че губи се в нощта...

Сутрин е, слънцето изгрява,

Сутрин е и стопля то света,

Ала слънчогледа веч го няма,

Няма го на чувствата цвета...

[yourdarkerpoetry]

Една усмивка

Усмивка. И всичко спря.

Погледнах те в очите и се загубих.

И слънцето ме мен огря,

И от сън дълбок се аз събудих.

Да дойда не посмях,

Гледах, попивах те с очи.

Слушах, запленен от твоя смях,

И усмивка. С две прелестни очи.

Видях те, заговорих ти нежно,

В очите ти дъжда валеше .

Заговорих утешително, небрежно,

Но до мене сякаш ти не беше.

Усмивка. Погледът - отвеян.

Каза ми "не ме мрази".

Пътя ми с такива случки е осеян,

А сърцето...то вече не сълзи.