zhani-van-der-horst

[zhani-van-der-horst]

Бог създал магарето и му казал -

- Ти ще работиш от сутрин до вечер, ще влачиш тежести, ще пасеш трева, ще си глупаво. И ще живееш 50 години.

Магарето се помолило -

- Да живея така 50 години! Съжали ме! Не повече от 30!

И Бог направил каквото го помолило добичето. След това създал кучето и му казал -

- Ти ще бъдеш приятел на човека, ще го пазиш, ще се храниш с огризките му и така ще живееш 25 години.

Кучето се примолило -

- Моля те нека да не живея така повече от 10 години!

Бог изпълнил и неговата молба и после създал маймуната и и казал -

- Ти ще скачаш от клон на клон и ще се държиш като идиот. Ще си смешна и ще живееш така 20 години.

- Двадесет години като клоун? - изпищяла маймуната. - Господи, моля те недей повече от десет!

И Бог направил така. Накрая създал човека и му казал -

- Ти си Човек. Светът ще ти принадлежи, ще използваш ума, който съм ти дал, за да властваш над останалите живи същества и ще живееш 20 години.

Човекът се разсърдил -

- Не са ми достатъчно 20 години! Дай ми, моля те, и онези 20 от които се отказа магарето, и 15 на кучето, и 10 на маймуната!

И Господ направил така ... Сега Човекът живее 20 години като човек, след това се жени и живее 20 години работейки от сутрин до вечер като магаре, 15 години се грижи за семейството си като куче и се храни с това, което семейството не изяжда, а после, когато остарее 10 години живее като маймуна - изглежда като идиот и весели внучетата си ...

[zhani-van-der-horst]

Животът е такъв, какъвто го направиш.

Независимо от всичко, понякога ще бъркаш, това е универсална истина. Но хубавото е, че ти решаваш как ще сбъркаш.

Само защото си се провалила веднъж, не означава, че ще се проваляш във всичко.

Продължавай да опитваш, дръж се, и винаги, винаги, винаги вярвай в себе си, защото ако ти не вярваш, тогава кой би?

Затова дръж главата си изправена, вдигни брадичката и най- важното, продължавай да се усмихваш, защото животът е нещо красиво и има толкова много причини да се усмихваш."

~ Мерилин Монро

[zhani-van-der-horst]

ПРИТЧА ЗА ЦАРСКИТЕ ЗЕТЬОВЕ

Имало едно време един цар. Той имал две дъщери. По-голямата била олицетворение на красотата, изтънчена, стройна, но имала много хаплив език. По-малката била много добродушна, но имала грозни черти. Именно заради недостатъците им, били те външни или на характера, никой в царството не искал да се омъжи за тях.

Царят много се загрижил за бъдещето на дъщерите си, защото щял да остане без наследници. Свикал съвет и поканил най-мъдрите хора от царството си, за да му помогнат да намери решение в тази ситуация. Най-старият от мъдреците казал:

- Царю, направи една странноприемница. Първите двама, които влязат в нея, ще бъдат твоите бъдещи зетьове, които са ти отредени от съдбата.

Царят решил, че може би съдбата ще му се усмихне и направил така, както го посъветвал мъдрецът. Когато странноприемницата била завършена и отворила врати, първите посетители били двама млади мъже. Обаче за огромно учудване на бащата единият бил сляп, а другият - глух. Изненадан и шокиран царят повикал мъдреца:

- Какво е решила съдбата? Единият е сляп, а другият – глух. Как да ги оженя за дъщерите ми?

- Спокойно, - отвърнал мъдрецът – ще ти кажа как да постъпиш. Ще ожениш красивата си дъщеря за глухия, а грозната - за слепия.

Царят сторил това, което го посъветвал мъдрецът. И наистина двата брака се оказали сполучливи и щастливи.

Но двамата зетьове започнали да се притесняват от своите увреждания.

Този, който бил глух, когато неговата жена крещяла и го проклинала, само вдигал рамене и си казвал:

- Така е, когато човек е лишен от едно от сетивата си. Не мога да чуя всички прекрасни думи, които моята жена изрича. Това е моето нещастие. Бих дал всичко на този свят, само да мога да чуя дори една от нежните думи, които казва.

Слепият от своя страна като слушал милия и сладък глас на своята жена, излиянието на нейната душа, си мислел:

- Колко прекрасно същество е тя! Сигурно е много красива, а аз не мога да видя нейната хубост. Това е моето най-голямо нещастие на този свят. Бих дал всичко, да можех за миг да зърна това божествено създание!

Това стигнало до ушите на царя и той повикал стария мъдрец и го попитал:

- Не може ли някак да се промени съдбата на моите зетьове, да се възстановят изгубените им сетива.

- Може, - казал мъдрецът – но тогава ще се разруши тяхното щастие и блаженство.

Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жал, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и да станеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не винаги е облечено в царска мантия. Добротата и красотата само на Небето живеят заедно. Тук, на този свят, е така – доброто и злото се редуват в човешкия живот.

Извод:

Най-здравословната от всички човешки емоции е благодарността. Дори, когато смятаме, че сме ощетени, трябва да благодарим. Защото всичко във Вселената е в съвършен баланс и хармония. И когато животът ни отнема нещо, трябва с широко отворени сърца да усетим, какво ни е дал в замяна.

~ Петър Дънов „Явлението на Духа“, 20.04.1914 г. в София

[zhani-van-der-horst]

БОРБА СЪС СТРАХЪТ

Веднъж присъствах на беседата на един мъж,

за духовните му преживявания в Индия през 60-те години. Той бил решен да се освободи от

отрицателните чувства. Борил се с гнева и

сладострастието, с леността и гордостта, най-много от всичко искал да се отърве от страха.

Духовният му учител не преставал

да му повтаря,да престане да се бори, но човекът приемал този съвет просто като упътване как да преодолее пречките пред себе си.

Накрая учителят го изпратил да медитира в

малка колиба в подножието на планината.

Мъжът отишъл в колибата, затворил се вътре и седнал на пода. Когато се стъмнило, запалил

три малки свещи. Около полунощ чул нещо да шумоли в единия ъгъл и видял от тъмнината към него да пропълзява змия. Приличала на кралска кобра. Изправила се точно пред него

и започнала да се поклаща. Човекът стоял цяла нощ нащрек и не отделял поглед от змията.

Бил толкова уплашен,че не можел да помръдне.

В колибата били единствено той, влечугото и страхът.

Преди разсъмване, когато и последната свещ угаснала, мъжът заплакал, но не плачел от отчаяние, а от прилив на нежност. Почувствал копнежа на всички животни и хора по земята, познал тяхната отчужденост и тяхната борба. Неговата медитация до този момент не била нищо повече от все по задълбочаваща се

изолация и борба. Сега той приел с цялото си сърце,че е гневен и ревнив, че непрекъснато се съпротивлява и се бори със страха си.

Приел също,че е безкрайно ценен човек -

мъдър и глупав, богат и беден и абсолютно неизмерим. Бил дотолкова изпълнен с благодарност, че се изправил в непрогледната тъма, направил крачка към змията и се поклонил. После легнал на пода и потънал в дълбок сън, а когато се събудил змията си била отишла. В края на лекцията си мъжът каза, че при близостта със страха, неговите драматични вътрешни конфликти се обезмислили и светът най-накрая се открил пред очите му.

~ Пема Чодрьон

[zhani-van-der-horst]

Това, което не можеш да си позволиш в материален или духовен план, означава, че или не го искаш наистина, или мислиш, че не го заслужаваш. Терапията помага да разбереш коя от двете е причината.

[zhani-van-der-horst]

„Спокойствието е по-силно от емоциите,

мълчанието е по-силно от вик…

Безразличието е по-лошо от война!“

[zhani-van-der-horst]

ЧЕТЕТЕ МНОГО ВНИМАТЕЛНО ВСЕКИ РЕД Е ИСТИНА!!!!

��реди повече от 100 години Рудолф Щайнер написа следното:

В бъдеще ще премахнем душата с лекарства. Под предлог на „здравословна гледна точка“ ще има ваксина, чрез която човешкото тяло ще бъде лекувано възможно най-скоро, като директно при раждането, така че човешкото същество да не може да развие мисълта за съществуването на душа и дух.

На лекарите материалисти ще бъде поверена задачата да премахнат душата от Човечеството. Както днес хората се ваксинират срещу тази или онази болест, така че в бъдеще децата ще бъдат ваксинирани с вещество, което може да бъде произведено точно по такъв начин, че благодарение на тази ваксинация хората да бъдат имунизирани срещу подлагането им на „лудостта” на духовния живот. Такъв индивид би бил изключително умен, но не би развил съвест и това е истинската цел на някои материалистични кръгове.

С такава ваксина можете лесно да освободите етерното тяло от физическото. След като етерното тяло се отдели, връзката между Вселената и етерното тяло ще стане изключително нестабилна и човекът ще се превърне в автомат, тъй като физическото тяло на човека трябва да бъде полирано на тази Земя чрез духовна воля.

И така, ваксината се превръща в своеобразна ариманична сила [дяволска сила, от зороастризма]; човекът вече не може да се отърве от дадено материалистично чувство. Той става материалист по конституция и вече не може да се издигне до духовното.

Рудолф Щайнер (1861-1925), „Влиянието на падналите духове в света“, Дорнах, 27 октомври 1917 г.

„Духовете на тъмнината са сред нас вече. Трябва да бъдем нащрек, за да можем да осъзнаем какво се случва, когато се сблъскаме с тях, и да придобием реална представа къде трябва да бъдат намерени. Най-опасното нещо, което можете да направите в близко бъдеще, ще бъде да се предадете несъзнателно на влиянията, които определено присъстват.“

„Има същества в духовните сфери, за които тревогата и страхът, произтичащи от хората, предлагат храна за добре дошли. Когато хората нямат безпокойство и страх, тогава тези същества гладуват … Ако страхът и безпокойството се излъчват от хората и те избухнат в паника, тогава тези същества намират за добре дошло храненето и стават все по-мощни. Тези същества са враждебни към човечеството.“

„Всичко, което се храни с негативни чувства, с безпокойство, страх и суеверие, отчаяние или съмнение, в действителност са враждебни сили в свръхсетивните светове, които отправят жестоки атаки срещу хората, докато се хранят. Ето защо преди всичко е необходимо да започнем с това, че човекът, който влиза в духовния свят, преодолява страха, чувството на безпомощност, отчаяние и безпокойство. Но това са точно чувствата, които принадлежат на съвременната култура и материализма; тъй като отчуждава хората от духовния свят, той е особено подходящ за предизвикване на безнадеждност и страх от неизвестното у хората, като по този начин призовава гореспоменатите враждебни сили срещу тях.“

-РУДОЛФ Щ-

[zhani-van-der-horst]

"Когато Микеланджело най-накрая завършва фреската на тавана на Сикстинската капела, която се счита за едно от най-известните произведения в историята на изкуството, кардиналите, отговарящи за творбите, остават с часове да гледат и да се възхищават на великолепната фреска. След това се срещнали с Майстора на шедьовъра, но изразили недоволство. Разбира се, не от цялата работа, а от един детайл. Микеланджело показва процеса на сътворението на човека чрез пръстите на Бог и Адам, които се докосват. Кардиналите настоявали да няма докосване, а двата пръста да са отдалечени и даже повече: пръстът на Бог да е разтегнат максимално, но този на Адам, да е свит. Прост детайл, но с удивителен смисъл: Бог е там, но решението да го достигне е на човека. Ако поискаш, опъни пръста си, докосни го, но ако не искаш, може да мине цял живот без да го докоснеш. Последната фаланга на пръста на Адам, свитата.. това представлява свободната воля."

[zhani-van-der-horst]

Умната жена знае, че не може да е само домакиня, нито вечно на високи токчета и с дълъг маникюр. Тя не бива по цял ден да прави сладкиши, да глади дрехи и да говори по телефона с часове. Нито трябва да е заета бизнес дама, която как се готви представа да няма. Умната жена трябва да е всичко. Малко страстна, леко дива, дръзка като филмова героиня и винаги със спретната прическа и джоб, пълен с мечти. Желаната жена е тази, която може да бъде различна, да изненадва, да впечатлява, да радва и да бъде като цветна дъга. Днес ще бъде мила... утре ще те вбеси, но ти точно това обичаш в нея... всичките й цветни лудости.

- Яж, чети, обичай и пътувай

[zhani-van-der-horst]

Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.

~ Йордан Радичков

[zhani-van-der-horst]

Жените трябва да носят рокли! Красиви, нови рокли! Стига са носили на гърба си мъже, грижи и проблеми!

~ Джани Версаче

[zhani-van-der-horst]

ЗА ПОКОЛЕНИЕТО, КОЕТО СЕ УЧИ ОТ РЕАЛНИЯ ЖИВОТ, А НЕ ОТ ИНТЕРНЕТ

Спомени, които ние имаме, но не и нашите деца

Да те викат от терасата за да вечеряш, а не защото е тъмно или страшно.

Да стоите до късно с децата навън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това да се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".

Да играеш на криеница, стражари и апаши (без да мине никаква кола покрай теб).

Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

Да си абониран за "Славейче", "Пламъче", "Космос", "Паралели", …..

Да си дежурен до вратата на класната стая и да викаш: "Клас, стани! Клас, мирно!"

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали.

Да бързаш да се прибереш, защото "ще ти звъннат".

Да си оставиш ключа под изтривалката.

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето халба боза.

Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си правиш захарна вода или лимонада за косата, вместо гел.

Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монета, за да тръгне.

Да сложиш индиго между два листа и да напишеш доклад по биология в два екземпляра.

Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.

Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до Битовия комбинат за "Веро"...

Да си купуваш плочи с музика.

Да сменяш ремъка на касетофона.

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата с молив.

Да пиеш ка��е, смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка, д��като направи пяна, за да стане фрапе.

Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова година и да се правите, че не се познавате.

Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23,30 часа.

Да познаваш мириса на "Кореком".

Да разлистваш "Некерман" и да му се взираш с влажни очи по страниците…

Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки, а в трамвая – от 4.

Да отидеш на истинско изпращане на войник.

А ти пом��иш ли?

(Копирано от “Забавната страничка на Агнес).

[zhani-van-der-horst]

“ПРИТЧА ЗА РАЗЛИЧНИЯ ЧОВЕК

Някога живял човек, който странял от другите хора. Не понасял алчността и егоизма на останалите в селото. По тази причина всички го намирали за странен и не общували с него. Той винаги правел това, което му диктуват сърцето и разумът и не се влияел от чуждото мнение. Веднъж един човек го попитал: – Защо не се опиташ да бъдеш като другите хора? Така няма да те отбягват и ще бъдеш приет. – Тогава няма да бъда себе си – отговорил странникът, – за мен е важно да не изневерявам на вътрешните си убеждения. – Но ако се държиш като всички останали, ще имаш много приятели – настоявал човекът. – Не ми трябват такива ”приятели” – отвърнал странникът. Изминало време и при него отново дошъл същият човек. Решил да го предизвика и да му даде урок. – Ей там, в долината открихме златна мина. Ела с нас да търсим злато. Странникът тръгнал след него, а човекът доволно му рекъл: – Видя ли, че си като всички останали? Щом чу за злато забрави вътрешните си убеждения. Странникът премълчал и само се усмихнал. В мината много от селяните намерили злато. Странникът открил една монета и тръгнал към дома си. Само човекът, който го довел, не открил нищо. – Ако беше наистина различен, нямаше да дойдеш тук – подвикнал той след странника, озлобен, че само той останал с празни ръце. – И ти си алчен като всички останали. Странникът нищо не му отвърнал. Не изминало много време, децата на селянина се разболели. Молил всички хора от селото да му дадат някой лев за лекарства, но никой не откликнал на молбата му. Принудил се, срам не срам, да поиска от странника, когото обидил. С наведена глава отишъл при него и казал: – Децата ми са много болни, а нямам пари за лекарства. Странникът извадил златната монета без да се замисли и му я подал. – Но това е единствената монета, която намери – учудил се селянинът. – На мен не ми е нужна – отговорил му, – задръж я. Не е страшно, когато ръцете са празни, по-лошо е, ако душата е бедна. – Сега разбирам колко е ценно да бъдеш себе си, а не да си като всички останали – рекъл с благодарност селянинът.”

[zhani-van-der-horst]

Един човек отишъл до Буда и го питал няколко пъти: - УЧИТЕЛЮ, чух че си много мъдър, научи ме, КАК ДА ПОМАГАМ НА ХОРАТА? Буда му отговорил: - ЗА ДА ПОМАГАШ, трябва да те има. Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш. И потънал отново в медитация.

[zhani-van-der-horst]

Щом кристалът е разбит от чука на съмнението, човек може само да го залепи и нищо повече. Да го залепи, да излъже и да наблюдава натрошения му блясък, който е бил някога бяло сияние. Нищо не се връща. Нищо не се повтаря. Нищо!...~ Ремарк “Триумфалната арка”

[zhani-van-der-horst]

Жената трябва да е красива за тези, които я обичат и три пъти по-красива за онези, които я мразят.

~ Моника Белучи

[zhani-van-der-horst]

"Научих…че е добре думите ти да са меки и нежни, защото утре може да ти се наложи да ги преглътнеш. Научих…че възможностите никога не се изгубват, някой друг ще се възползва от това, което ти си пропуснал. Научих…че никой не е съвършен, докато не се влюбиш в него. Научих…че най-лесният начин да израсте човек е като се огражда с хора, които са по-умни от него. Научих…че игнорирането на един факт не променя това, че е факт. Научих…че когато решиш, че не трябва да оставаш длъжен на някого, ти само продължаваш да му позволяваш да те наранява. Научих…че любовта, а не времето, лекува всички рани. Научих, че под твърдата черупка на всеки се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан. Научих…че, когато си влюбен, това си личи. Научих…че дори ако само един човек ми каже “Ти осмисляш моя ден”, това осмисля моя ден. Научих…че малко дете, заспало в ръцете ти, е едно от най-успокояващите усещания в света. Научих…че да си добър е по-важно от това да си прав. Научих…че никога не трябва да отказваш подарък от дете. Научих…че парите не могат да ти дадат класа......" ~Andy Rooney #Душа