#писателски съвет

[yoanaborisova]

#1. В помощ на писателя - Идея. История. План.

Серия от статии в помощ на други писатели, които не знаят от къде да започнат.

Далеч не съм от най-успешните писатели, за да споделям и създавам лекции и „ноу-хау“ по темата на креативното писане. Но пък, както всеки човек, и аз се уча в процеса на работа и винаги се радвам, ако успея да помогна на някого, който е тръгнал по същия път като мен. Затова реших от време на време да разписвам някои трикове, съвети или личен опит, които сама съм усвоила и биха били от полза на някого. [или иначе казано, когато ме мързи да работя по собствените проекти]

В тази статия ще споделя няколко думи относно развиването на идея в история. Със сигурност щом четете това сте имали поне веднъж ✨идея✨, която сте си казали, че би била страхотен разказ или пък роман, нали? Ако е така и сте от хората, които тепърва започват да пишат, нека ви споделя нещо много важно:

Пишете това, което искате да прочетете.

Клише, но пък много вярно! Появяването на идеята е един много интересен момент, който е особено вдъхновяващ. Въпросът е дали ще успеете да задържите това вдъхновение от самото хрумване до развиването на идеята, следователно и превръщането на идеята в текст. Ако успеете да останете вдъхновени и най-вече развълнувани от самото начало на раждането на идеята до самия ѝ финал - поздравления! Много е вероятно са сте сътворили нещо впечатляващо.

С горенаписаното искам да ви кажа, че ако се опитвате насила да развиете дадена история, то ще ви издам една тайна. Ако на вас самите не ви харесва нито ви е интересно, то на никой друг няма да му бъде. Една ✨идея✨ трябва са се захрани с мечти, вдъхновение и интерес, за да прерасне в пленяваща история.

И тук ще напиша нещо, което съм се засичала да правя аз самата в началото, когато все още не бях наясно кое е моето и какво искам. Имах много идеи, дори се насилвах да създавам сюжети, които в последствие мразех, но всеки опит е полезен опит, нали така? Имах идеи за истории, с които заспивах и с които се събуждах, постоянно ги мислих, но се насилвах да довърша онова на десктопа ми... мъчения, продължили с месеци. Резултатът от това беше:

Изгубено време

Файл с ужасна, изтормозена история

Пълна демотивация, защото нищо не върви.

Дори и да приемем фактът, че поне сме упражнили своят писателски опит - стил на писане, умения за изграждане на диалог и т.н., цялото нещо само и единствено ни натоварва излишно. Няма лошо да се упражняваме и да разписваме понякога странични истории, разкази или новели. Но...

Възползвайте се от онова огромно вдъхновение, което кара пръстите да ви сърбят да затракате по клавиатурата още на момента.

Цялата идея на този дълъг пост е: пишете това, което кара пеперудите в стомаха ви да пърхат. Другото не е толкова важно.

#поезия #стихотворение #quotes #бгпоезия #bulgaria #писател #writingprompt #characterdevelopment #писане #творческописане #автор #авторско #бг автор #български автор #творческо писане #съвети #писателски съвет #писателски съвети #В помощ на писателя

[yoanaborisova]

Първи сблъсък с комикс сюжет!

– март, 2023 г. –

Йоана ви приветства! 

Ами, ето, че днес ще ви говоря за комиксов сюжет и как се сблъсках и с тази задача. Всичко започна с един пост във Фейсбук и това, че [инфо, което не мога да споделя] си търсят сценаристи и художници за новите броеве. И просто така, без големи очаквания, сглобих един нов текстов файл с основната идея за комикса си, включващ pitch (с няколко изречения за какво е историята), синопсис и главната идея. И се оказа, че да пишеш сюжет за комикс не е като да сглобиш сюжет за обикновена история като разказ или новела, че да не говорим и за роман.

Та, за да не ви отегча, ето основните точки в тази статия:

Идеята за комикса ми – откъде, как и накъде;

Работният файл – що за чудо? Ресурси;

За какво не бях подготвена.

Снимка: източник

Идеята за комикса ми – откъде, как и накъде?

Естествено, към момента не мога да споделям каквото и да било по-конкретно. Лично моята сюжетна идея е доста стара и я имам разработена (поне в начален стадий) още от времето, когато бях в гимназията. Дори тогава знаех, че това е комиксов сюжет, ала рисувателните ми умения не са за подобен вид творба. И така, тази история, както се казва, замря на дъното на чекмеджето и остана там за мноого години. Не ѝ беше дошло времето просто.

Та, виждайки възможност за изява се почудих какво да пратя, тъй като всичките ми по-къси истории и разкази бяха вече включени в сборника „Огледалото“ (в съавторство с Иван Тодоров и към момента под редакция) и изпратени към конкурса на АРС и Scribens за дебютен роман. Ами сега? Нямах никакво време да развивам нещо ново. Обаче отникъде, сякаш спала зимен сън, онази забравена история изскочи в съзнанието ми.

Честно казано гимназиалните ми писания помогнаха дотолкова, колкото да си спомня за какво иде реч, но не и като нещо стойностно, върху което да стъпя. [все пак са гимназиални писания на една тинейджърка...] Припомних си основната идея, редактирах, сглобих гореспоменатия файл набързо и го пуснах. Та, готов написан сюжет реално нямах, а само основни опорни точки.

И с времето забравих, че съм изпратила изобщо такова нещо. Затова имейлът с поздравления, който получих, крайно ме изненада. Още повече и мотивира. Казаха, че ми търсят художник! На мен, която само съм си мечтала за такава колаборация! Оказах се напълно неподготвена за подобно нещо, но се заех с разписването на сюжета, защото все пак ни трябва основа, нали така?

Имах ограничение на страниците – 12 общо. И това беше проблем, защото като писател, който обича да разтяга локуми, да пише за чувства и детайли, това са много малко страници. Още повече: как, да му се не види, да сглобя сцените според илюстрациите!? Въобще нямах представа как ще изглеждат визуално и се уповавах на идеята да бъда кратка, защото знам и по себе си – много текст не върви да има в комикс. Трябва действие. Показвай, а не разказвай. Особено в комикс!

Работният файл – що за чудо? Ресурси

След като нахвърлях думите, трябваше да ги подредя. Не обичам да пиша разхвърляно, затова потърсих в нета някакви примерни файлове, да видя как го правят хората. Попаднах на няколко полезни статии, но най-много заимствах от тази (линк). Тук ми хареса как са подредени отделните елементи във файла – личи си кой епизод е, коя страница, панелите, репликите – всичко.

И така изградих и собствения си бийтплан. А какво е бийтплан? И аз наскоро разбрах.

Бийтплан (beat plan; beat-to-beat) е грубо структурирана рамка с по-важните моменти от сюжета, върху които в последствие ще се изгради всичко останало. Те спомагат и на художника да добие представа за това как ще работи и с какво се сблъсква.

Сметнах, че аз ще напиша всичко наведнъж и започнах страница по страница да описвам какво се случва.

В работния файл добавих отделно разписки на по-важните неща като характеристики на героите, отделните локации, предмети и т.н. преди самия сюжет. Поставях бележки относно илюстрациите, както и мои размисли, за които не съм сигурна как точно ще се развият, но сметнах за важно да присъстват като допълнение на цялостния * aesthetic *.

В крайна сметка, в��еки го прави така, както му е най-удобно за работа.

За какво не бях подготвена

Като се отделим от цялото комикс преживяване, изграждането и писането на сюжет е като за всяка друга история. Но някои неща не ги бях предвидила.

Детайлите бяха едното от тях.

Окей, аз виждам историята в главата си. Ала останалите – не. И разбрах това, когато водих първия разговор с художника на историята ми, който започна да ме пита за детайли по дрехите на героите, предметите, локациите… и аз не бях сигурна в тях.

Да, докато пиша сюжета, виждам къде се случва всичко, виждам какво правят персонажите и как изглеждат, ала в бийтплана има само основни опорни точки за действието и оскъдно количество описания.

Е, поправих се като седнах и налях всичко, което беше в главата ми, в работния файл. Всеки детайл е важен и ми се наложи да променя някои характеристики, които поначало предполагах, че са яки.

Не бях подготвена за сложността.

Как да кажеш всичко с тези едва 12 страници? Предполагам, че именно с детайлите – физиономии, аксесоари, дрехи.. Любимо ми е чрез природата. Настроението е мраковно и предвещаващо зло – тъмни нюанси, мъгла. Или пък всичко е наред – красива полянка с пеперуди. Минало е време в историята? Защо да го пишем с думи, когато можем да покажем, че слънцето вече залязва след цял ден приключения? И такива ми ти работи.

Все още се уча и вероятно постоянно ще се уча с времето, но определено вече съм влюбена не само в комиксите като четиво, но и като творец.

Ако този тип постове ви е интересен или имате конкретни въпроси, ще се радвам да ги чуя! Можете да ме откриете в Wattpad & Facebook. 

Оставям ви с един тийзър:

IG: @ dannypavlov_art (link)

До скоро, любознайковци, бъдете вдъхновени!

– Йоана Б.

#бъдиписател #творческо писане #комикси #сюжет #писател #литература #разказ #проза #писателски съвет