#детайл

[t-balkanski-subekt]

Една жена не се нуждае от страхотен мъж до себе си, тя се нуждае от малък детайл от негова страна, който да я кара да се чувства страхотно.

- Danns Vega -

#бг текст #бг мисъл #бг пост #нужди #жест #детайл #danns vega

[tqsno]

Нужно ли е голямо хале с блестящ под, покрит с епоксидна смола, скъпи инструменти и дузина платени помощници за да кълцаш Поршета с прогресивно вдигаща се стойност? Явно не. Или поне това показва Кирил, на когото имахме удоволствието да гостуваме. Това е неговата работилница. А това са неговите трофеи.

Той е бил активен драг състезател и в началото на миналото десетилетие става първият в България и един от малкото в Европа, които могат да се похвалят с 9- секундно време на четиристотинте метра.

Също така има немалка роля в създаването на най- бързото 4х4 Ауди в света, което (ако не знаехте досега) също е българско.

Шареното, широко и злобно същество под купите му е шведско Порше 944 с “Gulf” премяна, клетка и всичко нужно за екстремен трак ден.

Това е “играчката” на Кирил. 991 GT3RS кожата всъщност крие под себе си едно 997 Carrera 4S. Модификациите обаче далеч не са само козметични. Кирил собственоръчно конвертира задвижването от двойно на задно и монтира компресор. Да обобщим: 500 конски сили плюс задно предаване, агресивно аеро и ръчна скоростна кутия, която забравих да спомена. Другия край на уравнението бързо става ясен.

В другото помещение се криеше това 996 Turbo S, което те първа ляга на хирургическото легло. Целта тук е да се построи знаменитото GT1 Strassenversion.

Порше строят тези редки екземпляри за “Льо Ман” от 96-а до 99-а и всъщност колата е смесица от 993 купе, 962 задница и 996 панели. Тук Кирил е монтирал и GT3 RSR главини и ръчно направена титаниева ауспухова система, тежаща няма и два килограма.

А ето я и причината да се свържем с Кирил. Това 935 и всичките му разновидности притежават изключително важно място в нашите сърца, и с удоволствие ще посветим по- голяма част от бъдеща статия специално за тях. Конкретно този автомобил е реплика, но е изключително добре изработен.

Някои от вас може да забелязали няколко скрити на заден фон части за една много специална състезателна кола, която се строи от Кирил. А ето ги и в детайл- черупка и панели за легендарното 917- проект на замиращата щутгартска компания в края на 60-те. С шаси, тежащо около 40кг., абсурден двигател и интересни интерпретации на правилника, 917 успява да спечели “Льо Ман” през 1970.

Автомобилите, които ви показахме, постоянно напомнят за важността си. Дори десетилетия след активното си участие в състезания, те пълнят домовете на безброй хора под формата на плакати, колички дрехи и всевъзможни други. Кирил също пада под този знаменател, просто на по- голям мащаб. Гравитацията, създадена от състезателните Поршета е многолетна и силна. Това ги прави не само бързи, но и велики.

[summersoullll]

Най-важните ми хора знаят за теб, най-близките. Ти нямаш идея кои са, а те те познават до най-малкия детайл. Но по всички истории, от тяхните стари любови, зная.. и това ще мине.

След време ще си само спомен.

[neverbeensoguud]

За нея, моята муза, моята любима.

И може да съм мислела, че обичам толкова, колкото обичам теб, но не.

Далеч не е така.

Когато те видя, виждам ходещо вдъхновение.

Виждам любовта си на забавен кадър..като по филмите , сещаш ли се, любов?

Когато те погледна право в очите..по тялото ми преминава ток с висок волтаж.

Но не е опасен за сърцето.

Как да ти обясня?

“Обичах” преди теб, за да стигна до теб…

И да обожавам всяка част и всеки детайл у теб.

Обожавам те.

Такава, каквато си.

Никога не се променяй.

#spilled thoughts #love #life quotes #relatable quotes

[vasetovp]

4 -те ЗАКОНА НА ЖИВОТА

Първият закон гласи:

„Човекът, който влиза в живота ни,

е правилният човек "

Никой не идва в живота ни случайно, всички хора около нас,

които общуват с нас, са там за нещо, за да ни накарат да се научим и да продължим напред във всяка ситуация.

Вторият закон:

„ Това, което се случва, е единственото нещо, което би могло да се случи ".

Нищо, ама абсолютно нищо, което ни се случва в живота, не би могло да бъде променено, дори и най-малкият детайл.

Няма такова нещо като:

„Ако бях направил подобно нещо, щеше да се случи нещо друго...".

Не. Това, което се е случило, е било единственото нещо, което е могло да се случи, и е трябвало да бъде така, за да научим този урок и да продължим напред. Всяка една ситуация, която ни се случва в живота ни, е перфектна, въпреки че умът и егото ни се съпротивляват и не искат да я приемат.

Третият закон гласи:

„Всяко време, което започва, е точното време ".

Всичко започва в точното време, нито преди, нито след това.

Когато сме готови за нещо ново в живота ни, тогава то ще започне.

Четвърти закон:

„Когато нещо свършва, свършва ".

Ей така.

Ако нещо е завършило в живота ни,

то е за нашата еволюция, следователно е по-добре да го напуснем, да продължим напред , и да продължим напред, вече обогатени с това преживяване.

Мисля, че не е случайно .

Нито една снежинка никога не пада на грешното място ...

[follia-impossibile]

Еротична е, не жената, която влиза в леглото на едим мъж, а тази, която с един детайл или дума, обсебва мислите му през целия ден...

- Cit

[keeptolking]

"Не смятам, че съм от съществено значение за някого, и може би никога няма да бъда.

Но и не искам да бъда някоя незначителна част за някого.

Искам да бъда детайл, а не изрезка.

Като шал около врата, като какао върху капучино, онази мисъл, която внезапно те докосва, любимата ти песен, миризмата, която те завладява, или онази синина по кожата след страстна любов.

Искам да бъда ДЕТАЙЛЪТ,

без който вече не може."

- Claudio Del Pizzo

[purple-little-fairy]

ЧЕТИРИТЕ ЗАКОНИ НА ДУХОВНОСТТА

В Индия преподават "4-те закона на духовността”:

Първият казва:

„Човекът, който пристига, е правилният човек.“, тоест никой не влиза в живота ни „случайно“. Всички хора около нас, които взаимодействат с нас са там за нещо, за да ни накарат да се учим и да продължим напред във всяка ситуация.

Вторият закон гласи:

"Това, което се случва, е единственото нещо, което може да се случи." - Нищо, нищо, абсолютно нищо, което ни се случва в живота не би могло да бъде иначе. Дори и най-малкият детайл.

Няма: "ако бях направил такова нещо, щеше да се случи друго ...". не!

Това, което се случва, е единственото, което може да се случи и трябва да бъде така, за да научим съответния урок и да продължим. Всяка ситуация в живота ни е перфектна, въпреки че умовете и егото ни са устойчиви и не желаят да го приемат.

Третият казва:

„Всеки момент, който започва, е подходящият момент“., тоест започва в посочения час - нито преди, нито след!

Когато сме готови да започне нещо ново в живота ни, това е мястото и времето, от където ще започне.

И четвъртият:

„Когато нещо свърши, свършва!”

Съвсем просто! Ако нещо е приключило в живота ни, това е за нашата еволюция, така че е по-добре да го пуснем, да вървим напред и да продължим напред, вече обогатени с този опит.

Мисля, че не е случайно, че четеш това, ако този текст е попаднал в живота ти днес, защото “Нито една капка дъжд никога не пада на грешното място!”.

Идва време в живота ти, когато се отдалечаваш от цялата драма и хората, които вярват в нея и се обграждаш с хора, които те карат да се смееш.

Забравяш лошото и се фокусираш върху доброто!

Обичай хора, които се отнасят добре с теб и се моли за тези, които не го правят.

Животът е твърде кратък, за да бъдеш всичко друго, но не и щастлив!

Падането е част от живота, а ставането е отново живот!

[magdalenagigova]

[vprki]

„Фрагменти“ от света на художничката Мариана Маринова

„Фрагменти“  е интимна изложба, самата фрагмент от живописния свят на Мариана Маринова. Личен свят, който тя създава както диша. Сътворява го постоянно – винаги добър, топъл и уютен. Свят без черно и сиво, без страх и ужас. Цветен. Написа за експозицията на художничката в галерия INTRO Мария Ландова.

Дори в абстрактните на пръв поглед картини разцъфтяват цветя, люшкат се треви и вълни, разлетяват се птици и спомени. Мариана Маринова е от артистите, които създават изкуство, което независимо от жанра, неизменно изгражда нейния душевен автопортрет. Всяка една от картините има собствен глас, а изложбеното пространство на INTRO създава възможност тези картини, мълчали заедно в склада на ателието, да си общуват в цветно съзвучие.  Онова, което ги събира в компания е начинът, по който са създадени – „автентични впечатления, пречистени и освободени от подробности, фрагменти от спомени и чувства, съставящи живота“ споделя авторката.

„Фрагменти“ е поредната лятна изложба, с която Мариана Маринова ритуално открива сезона на цветовете, на ярката светлина, на топлината в природата и в човеците. Защото всеки от нас, поне веднъж в живота, се е чувствал като тримата от картината „Жега“ – потънали и останали завинаги в  мига на щастието.

Картините от тази изложба често са изградени от относително самостоятелни части, които съдържат потенциалната възможност всеки момент да се разкачат и да тръгнат по собствени пътища. Всеки отделен фрагмент съдържа в себе си всички елементи на голямата композиция. Но те умеят и да се групират в своеобразни фотосоларни панели от безкрайната картина на безкрайното лято, чиито фрагменти  художничката консервира в картини - за през зимата. Зимнина, която би могла да спаси душите ни в ледниковата епоха.

Ако се налага да класифицираме творбите на Марияна Маринова - да ги затворим в папка и да ги сложим на рафт - може лесно да залитнем към някакъв нео-импресионизъм,  но ще сгрешим, защото тези картини - всяка мазка в тях - не са плод на спонтанно преживяване от срещата с конкретен пейзаж. Те безспорно са обяснение в любов към природата, към нейната витална сила. Но не само това. И по примера на учителя Иван Кирков - те са резултат на изграждана с години живописно-философска си��тема, в която всяко малко петънце си е на математически изчисленото за него място, в привидния хаос и вакханалията от цветове, за да бъде точно ТО точният и единствен микро-фрагмент от личния пейзаж на художничката. От нейният духовен макро-портрет.

Малко са художниците, които така методично и отдадено изграждат своя свят. Откриваме го във всяка нейна картина и в най-малкия детайл, а всяка картина попълва пъзела на този неин непрекъснато нарастващ свят. Перпето мобилето на стила Мариана, който е абсолютно разпознаваем, но не спира да се развива - ту за малко отдъхва, ту отново се втурва да покорява сърцата ни. Естетическата философия на авторката не е изцяло умозрителна, тя е плод на хиляди опити и анализи. Резултат от ферментиралия опит от опитите. Прекрасно е, че този „авторски проект“ е отворен - акумулира от живота инвенции, вълнения, колебания и възторзи, затишия и изригвания. До следващата изложба.

Мария Ландова

Припомняме, че миналата година през юни с изложбата „Цветовете на лятото“  в галерия „Пагане“ на повелителката на спектралните цветове Мариана Маринова беше заселила лятото, което живее в картините ѝ, дори и през зимата. Експозицията ѝ напомняше поляна с полски цветя под спряло слънце. Написа тогава Мария Ландова.

Мария Ландова /л/ и Мар��ана Маринова /д/

Дори в наглед „разхвърчаните“ сюжети можем да открием умело скрити математически конструкции, които напомнят ребусите на Ешер. Този път „джазирани“ и със средствата на цветовете в най-дълбинната ни представа за цветност. Те са онези чистите и лъчистите, оцветили младенческите ни сънища, преди да подозираме за съществуването на спектъра и преди да познаем сивата, и черната страна на живота. Нейните картини напомнят прозорци, през които нахлува светлината. Разпръсква цветовете си като лимки и ги остава да си играят на воля. Точно тяхната игра рисува Мариана Маринова, а тя във всеки прозорец е различна. Във всеки следващ прозорец има промяна не само в сюжетите, но и в кардиограмата на ритъма и в температурата на цвета.

Изложбите на Мариана Маринова ни провокират да се върнем към експозицията на художничката, представена в Центъра по себепознание „Орфей“ в квартал „Лозенец“ в края на 2021 година с надслов „Отвъд видимото“. Тогава изкуствоведът проф. Чавдар Попов каза за нея: „Мотото на дадена изложба, естествено, не може да повиши или да понижи качеството ѝ, но има важно значение, за да фокусира вниманието на зрителя към осмислянето и цялостното ѝ възприемане. В случая Мариана Маринова попада в сърцевината на спецификата на пластическите изкуства – дихотомията видимо/невидимо. За разлика от абстрактния характер на словото или от ефирността на музиката, тези изкуства са „обременени“ от материя. Как да изобразиш „невидимото“, след като то по принцип не може да бъде визуализирано?

Мариана Маринова /ц/ и близката ѝ приятелка Мими Добрева /л/, художничка от курса на Андрей Даниел в НХА, заедно с тях са колегите им Гълъб Гълъбов, Атанас Ташев /д/ и Иван Хаджийски зад тях.

Написаното дотук ни връща и към изложбата „Репортажи в цвят“ на Мариана Маринова в края на февруари и началото на март 2020 година, малко преди Covid-19 да обсеби живота ни, в столичната галерия „Ракурси“. Тогава за нея написа за „въпреки.com” пак Мария Ландова. „Тези картини са рисувани нощем, когато слънцето спи, но светлината му искри във всяка мазка, превръщайки платната на Мариана Маринова в празнични откровения. Тя е назовала колекцията „Репортажи в цвят“, защото картините са вдъхновени от „трохите на живота“ - обикновените, малки неща, които не забелязваме са се превърнали в празнични откровения. И авторката на текста се аргументира тогава с цитат от Йордан Радичков: „… трябва непрекъснато да се събират трохите на живота. Цялата сиромашия и сухоежбина да се събира, като се скъта всичко и се запази, за да се пренесе през времето. Подобно на Ной…“. Тя е художничка с трайно заявен интерес към цвета и светлината в живописта. Методично и последователно ги изследва и успя да изведе свой стил, защитен в безчет жизнерадостно искрящи, но също и замечтано меланхолични картини.

Мариана Маринова си играе едновременно и със светлината, и със сянката, като ги замества с топли и студени цветове. Използва цветни двойки, като събира и влюбва допълнителните цветове от спектъра – оранжево със синьо, жълто с лилаво… Тук противоположните цветове се допълват, влизат в диалог, пеят, танцуват и ни изнасят спектакли. След светлината цветът е другото формообразуващо важно в изкуството на Мариана. Тук тя се учи от големите освободители на цветовете – постимпресионисти, фовисти. Следва уроците на любимите учители - професорите Иван Кирков и Андрей Даниел. Живописта на Мариана Маринова има общи корени с поезията и с музиката, не само защото тя слуша джаз, докато рисува, а четката ѝ танцува движена от синкопите на саксофона на Чарли Паркър, а защото ритъмът е третото най-важно в нейните картини. Светлина, цвят и ритъм се преплитат във вибриращи и редуващи се фотонни конгломерации, които се структурират в много добре обмислени композиции. Те често се завихрят и се извисяват, после се успокояват и затихват, и отново изригват с нова енергия. Енергията е ключът – перпетомобилето в изкуството на Мариана Маринова.“

Мариана Маринова е родена в Хасково през 1960 г. Завършва през 1985 г. Националната художествена академия, специалност живопис при проф. Иван Кирков. От 1987 г. до днес има повече от 40 самостоятелни изложби. Участвала е също в множество колективни изложби, международни симпозиуми, пленери и резиденции. Нейни картини притежават галерии и частни колекции в България, Германия, Франция, Гърция, Швейцария, Белгия, САЩ, Русия, Боливия и други.

И един допълнителен щрих към художничката – тя почти не пропуска изложба на колегите си и винаги снима. Запечатва момента като среща и вълнение…Винаги го прави с обич и отношение.

Мариана Маринова

Изложбата „Фрагменти“ на Мариана Маринова в галерия INTRO продължава до 14 юни. Насладете ѝ се.≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#Мариана Маринова #Мария Ландова #Критичен поглед

[invitrobg]

[mebelrum]

В нашия нов видеоклип ви показваме как модулните кухни Сити могат да трансформират пространството ви и да създадат атмосфера на уют и стил. Гледайте сега и се вдъхновете да създадете кухнята на мечтите си!

🏡✨ Открийте уникалната възможност да персонализирате кухнята си до последния детайл: изберете модулите, които отговарят на вашите нужди, пределете цветовата гама, която ви вдъхновява, и добавете финални щрихи с принт гърбове и изискани термоплотове.

Разгледайте модулни кухни Сити тук

https://mebelrum.com/bg/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8/4263/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%9A%D1%83%D1%85%D0%BD%D0%B8-%D0%A1%D0%B8%D1%82%D0%B8.html

#МодулниКухни #КухняПоПоръчка #ДомашенУют #МебеленМагазинРумКремиковци

[lavoixde-l-ame]

Портрет

Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.

Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той запълваше със страстта си към рисуването. Не беше завършил художествена академия, нито училище за изобразително изкуство, но на платното изливаше всички свои чувства, които не споделяше с никой. Импровизираното му ателие беше в единия ъгъл на малката стая, където имаше малка настолна лампа и триножник.

Михаил рисуваше пейзажи по памет, натюрморт или графика. Беше наредил различни видове бои, които използваше в зависимост от настроението, в което беше. Ако изпитваше тъга, рисуваше с водни бои. Изплакваше сълзите от четката в легенче с вода, което събираше всички нюанси на лошото настроение и после се изхвърляше. Ако художникът беше в добро настроение използваше пастели, натискаше кръглите пръчици в белия лист и се радваше, като дете. Смееше се, когато видеше пръстите му изцапани от различни цветове. А когато беше влюбен, тогава използваше акрил. Нанасяше върху платното нюанс след нюанс и оформяше всеки детайл с най-красивите си чувства на обич и топлина. Когато завършваше картината, спираше за миг и се наслаждаваше на наситените и запомнящи се фигури. Но никога не беше рисувал портрет.

Михаил беше срамежлив и трудно общуваше с хората. На работа, по принуда, говореше с колегите си, но основно по служба.

Беше топла майска вечер, в разгара на пролетта, този толкова нежен сезон. Младият мъж се прибра от работа, направи си кафе и седна на столчето в своето малко ателие. Погледна към водните бои, не му беше тъжно. Обърна си главата към пастелите, нямаше и радост в очите му. Усещаше липса на топлина и съкровеното чувство да бъде нужен на някого. Имаше неустоимо желание да нарисува портрет. Дори знаеше кой е обекта на неговата мечта. Изпи си кафето, взе телефона си и потърси в указателя номера, който искаше да набере. Постоя така няколко минути, несигурен в своите действия, но накрая желанието му надделя. Натисна слушалката и сигнала "свободно" прозвуча в ухото му. Отговори му женски глас:

- Ало, Мишо, как така се сети за мен? Откога не сме се чували, как си?

- Здравей, Ели! - отговори Михаил. - Добре съм, надявам се, че и ти. Имаш ли планове за вечерта?

- Не! Нямам. Преди малко се върнах от парка, разхождах кучето.

- Искам да те видя, ако може. Да се видим след час пред чешмичката на парка. Там, където се събирахме преди. Или не не. Нали знаеш къде живея, помниш, нали?

- Е, как да не помня! - каза Ели.

- Ела у дома, след час, можеш ли?

- Да, разбира се!

Елена и Михаил се познаваха от деца, след това бяха в една компания. Споделяха си всичко и нямаха тайни. Можеха да разчитат един на друг. Колкото Мишо беше затворен, толкова Елена обичаше да общува, да излиза с компании, да ходи по заведения и излети. Когато художникът реши да рисува портрет, единствения човек за когото се беше сетил е именно Елена. Той беше сигурен, че тя нямаше да му се надсмее, нито да му се подиграе или нарани.

След около час, Михаил чу мелодията на звънеца. Скочи от стола, спря се пред огледалото, приглади си косата и отвори вратата.

- Здравей, Ели! - каза той. - много си точна.

Младата жена се усмихна и влезе в скромното жилище. Огледа се и потърси с поглед закачалка, на която да си сложи тънкото яке. Но видя, че дрехите на приятеля й бяха на стола и остави своята там.

- Ели! - каза Михаил. - няма да ти отнема много време. Нали знаеш за моята страст. Досега рисувах плодове, планини, карикатури и графика. Но нещо ме кара отвътре да нарисувам портрет. За това те извиках. Искам да те помоля да ми позираш Ей така, за собственото ми удовлетворение, да видя дали се развивам или тъпча на едно място.

Елена знаеше, че приятелят й от детските години беше срамежлив и осъзнаваше, колко му е струвало да събере смелост да й звънне. Тя се усмихна отново и каза;

- Разбира се Мише! Готова съм, кажи сега къде ще ме настаниш, как да застана?

Михаил сложи стола близо до прозореца, за да вижда на светлината по-добре чертите на красивото лице на младата жена. Тя седна, кокетно изкриви глава, като известен модел.

Самоукият художник взе водните бои. Не беше тъжен, но всички жени, с които бе имал връзки досега са му причинявали болка. Напълни легенчето с вода. Сложи на триножника бял лист. Раздели го на три части, където премерено очерта основните елементи на тялото. Изчисли пропорцииите. Потопи четката си във водата, след това в един от цветовете и нанесе върху празното пространство. Започна от косата. Нарисува къдриците и спря несъзнателно ръката си точно когато стигна до очите. Тези бистри кладенчета, които дори да бяха пълни с вода, не гасяха пламъчетата, напротив, разгаряха огън, който изгаряше всичко, което се изпречеше пред женската душа.

Михаил се сепна, започна да рисува отново. Каза си, че трябва да бъде като професионалистите, да не се влюбва, а да си върши безпристрастно работата. Засрами се от залитането си в още незабравените спомени.

Елена търпеливо стоеше, като го гледаше в очите. Старите хора казваха, че няма по-истинско нещо от тях, а Мишо не можеше да разбере, какво точно мисли младата жена в този момент.

- Извинявай, Ели! Толкова се бях притеснил, че дори не ти предложих да те почерпя нещо. Искаш ли кафе, безалкохолно или нещо друго?

- Не, Мишо! Като видя портрета си, ще пием по чаша вино някъде.

Михаил продължи своята рисунка. Нанасяше всеки щрих с непринудена радост, примесена с малко тъга. Елена забеляза, колко настроения се изписваха на лицето му само за една минута и с любопитство се опитваше да наднича в листа. Но Мишо криеше това, което се случваше в бъдещата картина.

Навън вече беше тъмно, когато Мишо възкликна и се отпусна на стола. Той се усмихна уморено и каза:

- Готово. Вече можеш да видиш своя портрет.

Жената стана от стола, доближи се до триножника и погледна творбата на своя приятел. Сложи ръка на устата си. Погледна Михаил, след това картината. Приближи главата си до листа и каза:

-Е, точно това не бях очаквала! Браво! Мишо, много е хубава! Гледай, главата ми е същата, каквато е и косата ми, и очите ми, направо блестят, толкова са хубави. Така ли съм в действителност?

- Да, Ели, ето, виж в огледалото.

- Да, същата съм си. И краката, полата, обувките, всичко е едно към едно. Само не мога да разбера, защо си направил тялото ми така?

Михаил се усмихна, наведе ��лава, беше се изчервил. Събра смелост, обърна се, погледна Елена в очите и каза:

- Вместо тяло, реших да направя това, което ти виждаш. Не знам дали ти хареса.

-Много ми хареса! - отговори жената. - но ми е интересно.

- Там, където е сърцето е най-красивото място на човека. А като твоето не съм срещал досега. До него е душата ти. Няма цвят, нито ръка, която да може да нарисува толкова истинско, колкото е мястото, където живеят сърцето и душата. Затова написах стих там. С мои си думички, каквото усещам, когато те видя.

Михаил отново наведе глава. Елена се приближи до него, докосна ръката му. Той невинно трепна и инстинктивно се отдръпна, готов да скочи и да се скрие някъде. Но се сдържа. Тя го гледаше в очите. Погледна към картината и каза с нежния си глас:

- "Това е тя, любима жена,

която някога топло целувах.

Тази картина няма цена,

още съм влюбен и нарисувах".

В стаята настъпи тишина. Михаил гледаше към паркета, сякаш броеше резките на дървените плоскости. Елена стисна ръката му и прошепна:

- Толкова ме зарадва, нямам думи. Това е най-красивото нещо, което се случва в живота ми. Нямам думи. Сигурна съм, че като тази картина друга няма.

- Уникална като теб - отговори Михаил.

-Да ти призная, помислих, че като другите художници ще ме помолиш да се съблека.

-Познавам душата ти, не ми е нужно да виждам друго. Стига ми - отговори мъжът.

- Да идем някъде, аз черпя, развълнувана съм! - каза Елена.

Михаил се усмихна. Толкова усмивки не бяха излизали по лицето му от дете. Той погледна младата жена и каза;

- Всъщност, вино има и дума. Днес купих. Ако искаш, сега ще налея по чаша и ще сервирам това, което съм приготвил. Но първо да си изчистя легенчето с вода, че като засъхне е много трудно.

- Добре, Мише, аз ще наглася масата, ти си виж боичките и си свърши работата.

Михаил отиде до триножника, взе легенчето. В него той топеше четката, когато беше тъжен. Тази вечер във водата се бе събрала тъгата от годините, в които не беше до Елена.Той изхвърли мръсната вода, изми малкия съд и го остави там, на мястото му, до следващата тъга. Взе картината и каза:

- Ели, утре ще ида да я сложат в рамка и ще ти я подаря. Това е първият ми портрет, може и да е последен. Не знам, но нека да ти е добър спомен от мен.

- Ела, Мишо, сядай.

Двамата седнаха един срещу друг. Елена беше наляла виното. Вдигна чашата си и каза:

- За нашето приятелство! За твоята сила, с която запази нашите отношения въпреки всичко! За прекрасната картина, наздраве!

- Наздраве! - каза Михаил.

Звън на чист кристал огласи малката ергенска квартира. Кристал, който беше като акрила, само, когато Михаил беше влюбен.

Елена и Михаил се обърнаха към картината. Той се радваше на красивите й очи, а тя на стиха, който беше написал там, където трябваше да е сърцето й.

Навън беше тъмно, а в ателието, светлината беше не само в стаята, но и в сърцата на двамата отдавна влюбени един в друг хора.

Срамежлива картина с най-истинските нюанси.

Явор Перфанов©

Нещата, които си струват - Явор Перфанов

#явор перфанов #нещата които си струват #любов #обич #България #книга

[realistimo]

🌟 Звездното ежедневие трябва да бъде изпълнено с блясък от първия до последния детайл.

🤩 Имотите на звездите винаги са интересна тема и предизвикват много коментари.

🏠 Как изглеждат домовете на родните звезди и какви са техните предпочитания?

💡 Всичко това може да намерите ТУК 👉 https://shorturl.at/fHQY0

#имоти #звезди #лукс #реалистимо #realistimo #българия

[chemicalguysbg]

Chemical Guys Invisible Super Cleaner

Погрижете се за най-мръсният детайл от интериора - волана. Почистете го с Chemical Guys Invisible Super Cleaner.

#chemicalguysbulgaria #chemicalguysbg

[vasetovp]

"Зрелият мъж ще обича стрии, бръчки, възрастта, недостатъците, желанията, свободата си, целите си, амбициите и всеки детайл, който прави една жена "съвършена ” Той никога няма да иска да промени нищо в нея, просто й помогни да расте, помогни й да бъде по-добра от вчера. Зрелият мъж ти дава крила, а не ги отрязва. Тя държи ръката ти, когато си долу, рамото й, на което да плачеш, когато не можеш повече, ръцете й, когато не се чувстваш в безопасност, и топлината й, когато ти е студено. "