#лична свобода

[proekt-prosper]

“ Безстрашната честност към себе си е ключът към истинската лична Свобода. ”

- Гай Финли

#p🦅p #проспер #цитат #мисли #мъдрост #философия #цитати #личностно развитие #истина #духовно развитие #честност #себе си #ключът #Свобода #лична свобода #Гай Финли

[vprki]

Художникът Петър Дочев щедро ни дари с време, с Вечност

 „Времето да диша в картините ми"

                             Петър Дочев

Петър Дочев със силата на своето духовно провиждане, творческо дръзновение и воля, беляза новата българска живопис от края на ХХ и началото на ХХI век. Написа за „въпреки.com” проф. Станислав Памукчиев по повод изложбата Живопис на художника в галерия „Райко Алексиев“, която се открива на 29 април.

През 2024 година  се навършват 90 години от рождението на големия български художник. Резултатът на неговия съсредоточен, вътрешно озарен творчески труд е по-жив, по - значим и видим от всякога. Изградил своя уникална пластическа лексика, и извел до концептуална яснота отношението към материал и форма, Петър Дочев (1934-2005)  е с изключителен принос в процеса на разширяване на формални и съдържателни граници, на усвояване и работа с чисто пластичен, абстрактен идиом. Неговите артистични открития изведоха стойността на автономен пластичен език, персонален код, авторски белег, лична митология с категорично присъствие в съвременната българска живопис.

Станислав Памукчиев /в гръб/ при подреждането на изложбата на Петър Дочев в галерия "Райко Алексиев"

В своята творческа еволюция, във всеки един етап, авторът беляза с върхови постижения българското изкуство.  В началото на 60-те години, неговите фигурални композиции, със своя могъщ завършен пластичен синтез, с огромна вътрешна експресия, са сред най - значимите достижения на т.н  „монументален стил". Крайно обобщени, с окрупнена, строга форма и изразителен силует, неговите  „Металурзи",  „Работник",  „Първа смяна", са безкомпромисен израз на една тематична съдържателност, която в онова време е доминирана от фалшив патос и бутафорен исторически оптимизъм.

"Работник"

 В житейската и творческа съдба на Петър Дочев, металургичният комбинат  „Кремиковци", /където е художник от 1960 до 1975 г./, има формиращо значение за мирогледното, личностно и творческо съзряване на художника. Срещата с  мрачната действителност изгражда творческата воля и устойчиви личностни характеристики. В този изключително продуктивен период, Дочев създава най - значимите произведения на своя суров реализъм. Неговите  „Фургони",  „Панели",  „Фундаменти",  „Подстанция",  „Кислороден цех",  „Жилищен комплекс", със своя ясен вътрешен строеж, със строгостта на изчистената форма, с експресията на черното и ръждиво червеното, със студено  „изчертаните" линии и монументални силуети, са най – категоричните, радикални артистични постижения в жанра  „индустриален пейзаж". Тези пейзажни композиции двузначно изричат тематиката на социалистическото строителство, и в същото време са заредени с дълбоко стаено, мрачно усещане за пустота и безнадеждност. Зад привидната яснота и конкретност на фигуралния мотив са скрити енергиите на началото и края, на излизането и влизането в мрака на една предчувствана историческа перспектива. Петър Дочев принадлежи на своето историческо време, като го изрази безкомпромисно, преодоля неговата детерминирана обреченост и навлезе в метафизичното измерение на надвременност и безграничност. Тези опустели, безлюдни пейзажи носят оглушителната тишина на мрачно предчувствие за края на една утопия.

"Панели"

В българското изкуство 70-те и 80-те години са изключително продуктивни за еволюцията в разбирането на пластическата лексика в картината. Пластическото става централна категория, артистичните търсения на художници като Иван Ненов, Вера Недкова, Кирил Петров, Найден Петков, Светлин Русев, Георги Баев, Генко Генков, Георги Божилов, Магда Абазова, Веса Василева, Иван Вукадинов, Атанас Яранов и редица други, дават тласък на крайно субективиран и абстрахиран прочит на действителността. Натрупването на творчески резултат в тази зона, изведе закономерно качеството на пластическия идиоматичен език като отвоювана свобода,и отключи огромна творческа енергия.  Процесите на развитие могат да бъдат видени като еволюция в усвояването и работата с пластическия идиом в едно разширяващо се разбиране за изкуство, и като преодоляване на дълго удържани консервативни конвенции за живопис.

Творческите трансформации на Петър Дочев са сред най - категоричните примери за процеса на модернизация в българското изкуство. По определението на Димитър Аврамов  „Пластическите открития на Петър Дочев винаги са били едни от най - големите предизвикателства в съвременната българска живопис. Неговите черни, идеално лъснати графитни композиции, плод на дългогодишни експерименти, са решително преодоляване на традиционната живопис и дръзко нахлуване в трансценденталните сфери на абстрактното.".

В подготовка на изложбата на Петър Дочев в галерия "Райко Алексиев"

В битката за ново самоопределяне на картината, творческите експерименти на Петър Дочев с материал, повърхнини и структури, преодоляват конкретиката на първоначалния мотив и извеждат в условно, крайно абстрахирано пространство на чисто пластически внушения. Следите от гумите на камионите в черната кал, силуетите на металните скелета и конструкции, стават силови линии в нова структурна организация на картинното пространство. Графитът от доменните пещи на  „Кремиковци", става основен градивен материал и изразно средство, неговата пластична и семантична сила определят новото битие на една колкото конкретна, толкова и крайно абстрахирана реалност. Веществеността, изразената сурова материалност на живописната повърхнина, определят картината като обект със свое собствено пространствено присъствие и автономно семантично съдържание.

Станислва Памукчиев и Любен Генов при подреждане на изложбата на Петър Дочев в галерия "Райко Алексиев"

Творческите прозрения на Дочев са основополагащи в развитието на българското съвременно абстрактно изкуство. Извървян е пътят от изобразяване до чистото пластическо внушение, от фигурата до знака. Път на разкриване, спонтанна енергийна проекция в материал и превръщане на процеса в особена, свещена процесуалност. Сближаване между художник и произведение, като акт на спонтанно лично действие, дълбоко органичен психо – моторен жест. Вследствие на този личностен пробив, през видимото се проявява идейна откритост, която намира израз с директни манипулации в художествения материал. Материята е освободила своята първична сила и е доведена до самостойно внушение - материята, разкрита в своята субстанция. В картините от зрелия, последен период на художника, повтарящите се квадрати и кръгове, строгият ритъм, експресията на жеста, тоталната ахроматичност довеждат до състояние на монотонна интензивност. Величествен тътен на вечно повтарящите се сътворение и разпад, хаос и воля за нова организация. Постигната е чисто пластическа реалност - визуализация на импулси, напиращи от пластовете подсъзнателни наслоявания, освобождаване на дълбинно психологически енергии - образни обозначения на скрити зони в структурите на личността, атавистични и архетипни съдържания.

За духовно търсещия дълбаенето в материята, в тъмното и мътното е търсене на материал, унаследил памет за изначалното. Петър Дочев чертае кръгове в черната материя, драска и разкопава фигурите на духовната ни памет, позлатява ги и търси в тяхната отразена светлина свидетелства за метафизично присъствие.

Последният цикъл от „златни“ картини, завърта кръга на началото и края, докосва единството и чистотата на безпределното и неназовимото, на Абсолюта. Като варакосан нимб от православна икона, златните кръгове на Петър Дочев откриват проходи към друг хоризонт, към непонятно и непосилно измерение – изпитание и награда за духовно жадния.

"Без име"

Там някъде ни очаква Петър Дочев – с примера на своя тих и мъдър живот, с цената и стойността на всеотдаен, честен труд, с непосилната мярка на естетически и нравствен максимализъм.

В края на своя дълбоко смислен и продуктивен живот Петър Дочев, със своите творчески прозрения, щедро ни дари с време, с Вечност. В едно интервю художникът крайно лаконично ще сподели:  „Стремлението и усилията ми са насочени към времето, времето да диша в картините ми."

Проф. Станислав Памукчиев

Припомняме, че преди 10 години по повод 80 години от рождението на Петър Дочев, проф. Памукчиев също написа текст за Въпреки, посветен на изключителния художник. Малко преди това през май 2014 година две творби на Петър Дочев присъстваха в голямата изложба “Неразказаната абстракция” на два етажа в галерията на СБХ на “Шипка” 6 в София с куратори Станислав Памукчиев и Петер Цанев - снимки Стефан Джамбазов. /Може да прочетете тук./.

Станислав Памукчиев при подреждането на изложбата “Неразказаната абстракция”, май 2014

Петър Дочев беше от най-специалните художници за Стефан Джамбазов (1951-2021) и в този текст ще видите и негови снимки…А ето и думи на Петър Дочев, записани от Стефан Джамбазов през март 2004 година, по време на изложбата му в столичната галерия „Кръг +” /тя вече не съществува – б.р./ на този истински мъдрец и патриарх на съвременното българско изкуство. Нека си спомним част от този разговор, в който художникът разказа за предизвикателствата на живота и изкуството:

Петър Дочев

„Това, което постоянно всеки миг го търся - аз не забравям, не се забравям като философия – не забравям, не се заблуждавам. Никакви илюзии не са се настанили в мен. Стъпвам и разгръщам, това е моята отговорност и целенасочено да правя това, което Бог ми е дал. Да правя, това, което Бог ми е дал, да правя нещо. Това е всъщност.

А как извървяхте пътя от конкретното към абстрактното изкуство?

Да, това беше вътрешната потребност – постепенно навлизане в тази материя. Разбира се, успоредно се държи сметка. Не може така да никне, трябва да си информиран много добре. Аз имах възможност, пътувахме  – световното изкуство, посещение на изложби в Румъния, в Югославия, тези модерните, вътрешно ме провокираха и погледът към съвремието. Това беше критерият. Аз ви казах - да се развиваш трябва постоянно да се отказваш от вчерашното, да имаш сили, защото как така да си измислиш  - отказвам се, защото само и само трябва. Не, ти трябва да почувстваш тази необходимост.

За мен това днес е объркано понятие. Един голям творец за мен, ние с него имаме един диалог, той е Емил Стойчев. Този голям деликатен български живописец как бавно, постепенно остава в онова време, във времето извън сегашните неща. Той не може да подчини на своите стилове, аз го наричам собственото си високомерие, да подчиняваш живота. Кой си ти? Ти трябва за мен, обратната философия, ти трябва да търсиш, трябва да си, аз тук съм го кръстил моето безсилие да се докосна, тази безпомощност пред божественото. Аз съм се опитвал да нарисувам природата, ма то е толкова голямо, че оставам смешник малко с тези наивни рисунчици. Това е моето пълно безсилие демонстрирано, разбира се, с тази цел да се докосна до божественото…”, каза Петър Дочев през 2004 година.

Петър Дочев на среща със студенти на Станислав Памукчиев в галерия "Кръг+", 2004 година

А днес ни остават творбите му. В своя дълбоко смислен и продуктивен живот Петър Дочев, със своите творчески прозрения, щедро ни дари с време, с Вечност.  ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021),  Виолета Апостолова – Лети, Анна Иванова

В изложбата са представени само произведения, собственост на семейството. Организационен екип: СБХ, Станислав Памукчиев, Любен Генов, Долорес Дилова, с любезното съдействие на Десислава Дочева и Тотка Дочева, на Георги Георгиев и АТЕРА дизайн. В рамките на изложбата ще бъде представен новоиздаденият албум „Петър Дочев“. Експозицията с творби на Петър Дочев в галерия „Райко Алексиев“ ще продължи до 6 юни.

#Петър Дочев #Станислав Памукчиев #Стефан Джамбазов #Критичен поглед

[simonsmilee]

Онзи момент, когато се будиш от сън с усещането, че дълго и мъчително си пътувал. Трябва да се две-три секундите, в които осъзнаваш, че физически се намираш в легло, чиито чаршафи са се завихрили под тялото ти и са очертали географията на среднощните ти кошмари. Докато клепачите се опитват да се отворят, за да влезе новият ден в очите ти, смътен спомен за нещо тъжно те подхваща откъм крайчеца на силуета ти и мощно се влива във всяка клетка на плътта ти. Дъхът, устремен да излезе от събуждащото се тяло, се сепва по средата на пътя и панически се връща назад. Засилва се, освобождава водопад от малки, бързотечни капчици пот, които шеметно се пързалят по челото, и удря в гърдите.

Ударната вълна е толкова силна, че сърцето се свива в спазъм. Прорязваща вътрешна въздишка, невъзможно за описване с думи дълбоко и звучно поемане на въздух, което те изправя в леглото. Отваряш очи, дишаш учестено, гърдите ти се разтягат като грубо изритан акордеон. Виждаш се седнал в малкия вихър от завивки и възглавници, чрез които е трябвало да преплуваш нощта и да оцелееш в леглото си - този малък нощен остров на абсолютен покой. Точно в този миг, между съня и действителността, в плаващото състояние на тялото и душата си, най-осезаемо Я усещаш.

Стои с цялата си многотонна тежест в кръстопътната точка на тялото ти и няма никакво намерение да мръдне оттам. Задушава те, натиска гърдите, кара те да въздишаш. Не можеш да мислиш за нищо друго, освен за нея. Обсебваща и нахална е, нуждае се от цялото ти внимание и търпение. Храни се от мислите и страховете ти, води те за носа, пришпорва те, прави те необясним и нелогичен. Знаеш, че е била там през цялото време, че не си е тръгвала и усещането, че се разделяте за през нощта е измамно. Била е там, водила те е през съня накъдето си поиска, садистично ти е измисляла кошмари или снизходително ти е отпускала време за сънно мечтаене. Каквото и да е правила обаче, била е част от теб. Още е. И винаги ще бъде.

Тя - любовната мъка. Предстои ти още един ден, в който ще трябва да я живееш… Не се плашете!

Има метафизичност в любовната мъка и когато се научих да не й се съпротивлявам, а да я пускам да се разлее в сърцето ми, започвах истински да я усещам. Нещастната любов ми даде възможност да влизам в други измерения, промени ми паролите, разби всичките ми блокъри и ме остави невинна и чиста насред света. Това се оказа огромна самота, която трудно се пренася във времето. Но е толкова необходима и здравословна, че ако удържиш на теглото й, развиваш способност да се самоспасяваш. Да се хващаш с две ръце за изкорубеното сърце и да се издърпваш сам нагоре. Да се изправяш на кашкавалените си крака и въпреки мекотата на безсилието им да вървят, да тръгнеш. Оказа се жизненоважно.

В реда на нещастните ми любови има още няколко достойни за филмови сюжети. Те не си приличат помежду си. Да си многократно нещастно влюбен е като с многодетното майчинство - с всяко новородено дете имаш чувството, че ще ти е по-лесно, защото вече уж знаеш правилата. И много скоро разбираш, че новият човек в живота ти няма нищо общо с предишните и това ти да си точно негова майка е за първи и единствен път на света, край! Любовната мъка води следва подобна пътека.

Тя ме научи да потъвам в чувството си. Да го изследвам и да се опитвам да отгатна накъде ме води. Не отгатвам, разбира се. Емоцията е толкова силна, че способността за съждения й се подчинява. Но пък изпитвам чувството докрай, невъзможно е да го спра и знам, че не трябва. Живея в цялата палитра на нюансите му, разтопявам се в нея, изчезвам и се търся, намирам се и пак, отново и отново се губя. Любовните страдания си приличат по това, че не разбират от възраст.

Когато си влюбен, няма значение на колко си години, какъв опит носиш на гърба си, през какво си минал. Влюбването е временно откачане от обичайното, влизане в други нива, преформатиране на матрицата. А когато е несподелено, то е още по-пълнокръвно за изпитване. Тъгата по принцип те прави чувствителен и раним. Потапя те в бавния ритъм на меланхолията и те изолира от светлата страна на живота. Когато е от любов, тъгата е много лична, много егоистична, напълно неподвластна на рационалното. Тя прави връзката между чувството ни за самоценност, онова за самосъхранение и нуждата от споделяне и в тази обща тяхна среща те оставя гол и беззащитен.

Но точно така, точно тогава, започваш да откриваш скритите си оръжия, осъзнаваш капацитета си да преосмисляш живота и силата си да минаваш отвъд. Тогава и чувството от нещастната любов може да се окаже страхотно. Особено, ако вече си му стиснал ръката. В най-неподходящите се влюбвах, разбира се. Такива, дето с разума си бих подминала като очукана табела на кална улица. И се бях влюбвла в измислицата си. Но онази истинската любов не беше точно нещастна. Тя се осъществи и в един момент, преди да рани незаслужено прекалено много хора, трябваше да умре.

Убих я насилствено, именно чрез онова тренирано през годините военно умение да се справям с любовни тъги. Осъзнато и последователно. Чрез всекидневна борба да правя нещо, което да ме отдели от мислите. Да ходя там, където ежедневието ще ми предложи други препятствия за преживяване. Да свиквам с тежестта в гърдите и да умея да я отпускам във вид на плач тогава, когато аз реша. А не, когато иска да, се разплиска в още и още сълзи. С тази осмислена любовна мъка на зряла възраст се справях дълго и по-мъчително от обикновено. Когато влизаш във втората половина на живота си, неусетно започваш да гледаш на подобни емоционални състояния като на “за последен път”.

Затова и дори мазохистично изпитваш удоволствие да ги съзерцаваш. Иска ти се хем да се отървеш от тях, защото висят на краката ти като железни гюлета, хем да ги оставиш още малко да се разхождат по ръбовете на сърцето и да го карат да тупка ускорено, да подскача, да ти дава джаз ритъм за живеене. Любовната мъка на порасналия човек дори битово е различна. Някога, докато страдах по някого, ходех по улиците. Сега, двайсет години по-късно, обикалях с колата си. Мятах се в желязното й тяло и запрашвах нанякъде. Карах и карах, пеех с радиото, имах чувството, че всички радиостанции са се наговорили да ми пускат парчета, които да ми казват “истини” и да ми дават “знаци”.

Можех да отида в някой град, да си взема хотел и да потъна в анонимността там, сред ежедневните съдби на местните хора, които нямаше как да знаят през какво преминавам. Подарявах си време и усещания. Научих се да се лекувам като малко дете - да си правя малки подаръци, да си доставям дребни радости, да спя, когато ми се доспива, дори и да е в шест часа следобед, да ям, когато съм гладна, да си играя с опасни неща. Като със собствентата си душа, например. Заради любовната мъка се научих да слизам доброволно от пистата за житейско търчане и да оставам встрани, докато другите още тичат. Разбрах, че за да мога да се състезавам отново, трябва от време на време да влизам в бокса за смяна на най-важните елементи, които ме движат - горивото, съединителя за скорости, педала на газта, и най-важното - спирачните механизми. Зрялата тъга от несподелена или неизживяна любов ми даде механизъм за свежо и спонтанно чувстване, върна на сетивата ми ранимостта, която бях притъпила с опита. Разроши ме, разчорли пригладените от живеене принципи и ги направи на пух и прах. Вдигна такава пушилка в живота и съзнанието ми, че се наложи дълго да кашлям и да се ориентирам отново в бита си чрез напипване, спомени и описания на приятели.

Някъде тогава прописах по-добре. Не търсех горещата тема, с която да блесна пред очите на другите. Не се интересувах от структура на текста, от подходящи думи и стил - просто седнах да пиша.

В някакъв момент, насред шляпането ми в меката тъга на болната любов, се осъзнах свободна. Бях преминала Рубикон и от другата страна вече нямаше с какво да воювам.

Срещнах се отново сама себе си - оголена като нерв от любов, беззъба, повяваща се от лекия повей на вятъра, размекната като топка сладолед на плажа, малко уморена и разнебитена, но цяла. И себе си, в най-чист вид. Харесах се. Не знаех доскоро, че има медицински термин “синдром на разбитото сърце”. На специализиран език се нарича кардиомиопатия.

Най-краткото описание за това състояние е силен емоционален или физически стрес (причинен от хубави или неприятни емоции), който може да доведе до слабост на сърдечния мускул. Хората, които страдат от синдрома на разбитото сърце, се оплакват от подобни симптоми като на тези, минаващи през инфаркт - болки в гърдите, задух, сърдечна недостатъчност, ниско кръвно налягане. Сърцето - този мускул с формата на стиснат юмрук - регистрира мъката и доброволно и самоотвержено се подлага на мъченията й, за да не я допусне навътре в тялото и да я остави да го разруши.

Сърцето е връзката с необятното извън нас и ограниченото, побрано във физическите ни тела. Сърцето винаги събира. Понякога, когато любовта е щастлива, тази среща е нежна и естествена като да полееш сухо цвете и то да се възроди. Друг път е мъчителна - като да натикаш балтон през ухото на игла. И в двата случая обаче тя дава космическата свобода да се срещнеш със себе си. Да се разбереш, да се обикнеш и да си простиш. Може би да откриеш някакво ново свое умение, някакъв различен смисъл, който да следваш. Тогава, въпреки сълзите и сърдечния антиритъм, напук на тежестта в стомаха и чувството на всемирно страдание и безизходица, се случва една истинска победа.

Тази над собствената суета. След като я осъзнаеш, около теб става далеч по-прохладно и свежо. Колкото и да е парадоксално, прилича на усещането от изживяването на споделена любов. Та не е въпросът в щастието или нещастието на любовта - смисълът е изобщо в докосването до нея. Затова нека си я позволяваме.

[conscious-tea]

Астро прогноза за 2021

През изминалата година всеки човек на Земята беше засегнат от събитията, пряко или косвено. Много от нас носят белезите си с горчиво чувство и свит стомах. Усещам колективната надежда за 2021, смесена с недоверие и страх. След всичко, което се случи и се случва, много хора искат почивка, облекчение и мир. Проблемът е, че ги търсят отвън. 2020 беше като врата за новото, през която минахме и от която не можем да се върнем назад. Нещата никога повече няма да се върнат към “нормалното”. Започна нова ера, която ни подтиква към свобода и осъзнаване на живота, без да гледаме през призмата на страха и контрола. Като наредено домино, всичко старо и фалшиво, което сме построили досега, се срива с грохот. Енергията на Водолей ще се вихри с пълна сила през идващата година. Всичко, което е застояло, спряло, остаряло, сковано, заспало, егоистично, което служи само на този, който го прави, а пречи на другите, ще бъде пометено от урагана на новите енергии. Това е година за действие, гъвкавост, промяна, бързина, сплотеност, връзки и отношения, групи, колективи. Поради необузданата енергия, която ще е във въздуха, конфликтите на много места ще ескалират, като трябва да сме много внимателни в личните си действия и избори, за да не стигнем до глобален конфликт. Не е нужно да си ��стролог, за да знаеш, че догодина ще е нужно да обърнем внимание на финансите и парите си. От къде идват? Работата ни носи ли ни радост? При потенциален срив на системата, готови ли сме с резервен план? Трябва да променим начина, по който гледаме на парите. Те са енергия и средство, което ни служи, а не цел. За какво точно ни служат, какво ни носят и можем ли да си го набавим без тях, ако се наложи? Това е година, подходяща за устойчиво земеделие, дори бих казала, че е нужно и не е подходяща за големи инвестиции. Силно ви съветвам да започнете да водите здравословен начин на живот. С всичко, което ще се случва, имунната система се разклаща и е нужно да я подкрепяме с органична, растителна храна, много плодове и зеленчуци, много течности и много движение. Не се изолирайте, бъдете с хора, които обичате и се радвайте на живота, подкрепяйте се и се смейте заедно. Любимите хора са най-доброто лекарство. Традиционната медицина и големите фармацевтични компании заслужено ще губят доверието на много хора, а холистичните лекове ще набират сила. Все повече ще разбираме, че здравето ни зависи от много фактори, които зависят от нас, не от доктори и медици. Година на колективно действие. Все повече хора ще се чувстват самотни и изолирани и ще осъзнаем, че животът без хора, без съмишленици, без любими хора, няма смисъл. Много от нас ще създадат общности и ще заживеят с повече хора, с които ще споделят животите си. Тъй като всичко ще е във въздуха, това не е година, в която да се държите здраво за познатото и да искате нещата да останат същите. Това е година на гъвкавост, промяна и истина, а истината е, че всичко във Вселената се променя и движи ПОСТОЯННО. Съветвам ви да намерите нещо вътре във вас, за което да се държите и да го следвате в бурята. За какво живеете? Кое ви спира дъха? Какъв е смисълът на живота за вас? Отговорете си и следвайте вашата лична истина и ценности, които ще са единственото стабилно нещо, но ако заживеете спрямо тях, ще са напълно достатъчни. Подгответе се за изненадващи и дори шокиращи събития в личен и глобален план. Всичко, което е лъжа и илюзия от сегашния свят, ще се разрушава и властите отчаяно ще искат да задържат контрола. Водолей обаче има други идеи и той не понася настоящата структура и йерархия. Все повече хора ще виждат, че ако чакат някой отвън (правителството) да им помогне, ще се разочароват. Тази година е втората от няколко годишен цикъл, в който ще започнем да проглеждаме. Ще открием силата вътре в нас. Ще прогледнем за истината. Ще излезем от настоящите мрежи от лъжи в нашия свят. И това ще е придружено с немалко болка, ако сме привързани към това, което беше. За да избегнем страданието, е важно да открием кое е важно за нас и да оформим живота си около него, докато оставяме ненужното в миналото. Ваяна

[krug-movement]

8 МАРТ Е! ДЕН ЗА АКТИВИЗЪМ И ПОЛИТИКИ! ЗА 8 ЖЕНИ ЛИДЕРКИ - ОТ НЕОЧАКВАНА ГЛЕДНА ТОЧКА, 8 март 2020 & Мarch, 8, 2020! An equal world is an enabled world. How will you help forge a gender equal world?

Феминизъм е, когато думи като президентка, лидерка, министърка не звучат смешно – казват организаторите от Кръг. 8 жени – лидерки в професионалната си област, са представени в Арт галерията така, че да разберем по-добре личните им битки за по-добър и по-справедлив свят.

инж. ЕЛЕНА ПАСКАЛЕВА – Началник на Районен център 112-Кърджали към Дирекция „Национална система 112” на МВР

Фокусът на нейното ежедневие е нашата сигурност. Как Районен център 112 на Националната система 112 да функционира като съвършен модел на защита за всеки от нас в кризисна ситуация, където и да се намираме, в която и част на денонощието и да е. На въпроса „Кое е най-важното за теб в този момент?”, нейният отговор е: „Предстои в началото на 2020 да приключи проектът за още по-точната локализация на повикващия, която трябва да получаваме директно до 5 метра на открито и до 25 метра на закрито, в сграда. Това ще позволи много бързо и точно да се локализира нуждаещият се от помощ дори в случай, когато той самият не може да обясни, бидейки на непознато място или в невъзможност да разговаря.”

Навярно ще разберем по-добре емоционалния свят на инж. Елена Паскалева от фотографиите, които споделя с нас – резултат от чувствителността, с която сърцето и умът й реагират на всичко, което ни заобикаля.

адв. ЕСЕН УСТРЕНСКА – адвокат по професия, кандидат за общински съветник от листата на „Коалиция за България” в Местни избори’2019, доброволец в БЧК

Как да определиш адв. Есен Устренска с няколко думи и кои са те? Борбеност, реализъм, системни интереси, последователност, емпатия, целенасочено движение по права линия с отдаване в името на по-добър хоризонт за България и Кърджали. За какво са бурите в сърцето й? Разбираме го от собствения й стих: „Ако очите ми се пълнят сякаш безпричинно, е заради невъзможността да протегна ръка към неправдата на другия край на света.” Написала го е на майчиния си турски език и го е превела на български, английски, дори на персийски!

Когато има шанс да пътува до някоя световна дестинация, тя снима съответствието на видимия свят със собствените й идеи за красота, съвършенство и реализъм, а за да сподели срещата си с красотата с други хора, вече е дарила част от фотографиите си на Дома за стари хора в Кърджали.

НЕВИН КАРАДЖА – икономист по професия, директор на „Алианц Банк България”, клон Кърджали, член на Ротари клуб-Кърджали

Днес Невин Караджа определя себе си като човек „непримирим с фалша, несправедливостта и негативизма”. Откриваме един развълнуван текст в тийнейджърския лексикон на 17-годишното момиче Невин Караджа от 1993 г., който звучи като програмен за живота й досега. „Усмивката върнете ми сега, на хиляди парченца разделена, в приятелска и вражеска ръка с доверие и обич поверена. Върнете тази бяла доброта, върнете топлотата разпиляна, която тъй прахосах във света, без да поискам нищо във замяна.”

Момичето, което не e искало нищо в замяна на волята си да се раздава в името на „приказни мечти”, и днес не парадира с последователната си подкрепа за ��аузи, които спасяват болни деца, не парадира с участието си в благотворителни кампании, които „подаряват надежда” на страдащи хора и семейства, не демонстрира личните си усилия и съучастие при осигуряване на животоспасяваща апаратура за лечебно заведение или за развитие на дарителска платформа, която улеснява обществената подкрепа в името на доброто. Не парадира, защото вярва в чудото на доброто, в чудото да си съпричастен!

КРИСТИНА ПОПАНАСТАСОВА – търговски представител за корпоративни клиенти на Теленор за област Кърджали и област Хасково. Участва с фотографии и декорация на бижута и дрехи.

Завършила е стопанско управление, владее английски и немски, сега е на 32 и е основното лице на Теленор в комуникацията с бизнеса на територията на Кърджали, където отговаря за повече от 100 фирми. Главното й умение в работата е да „не бъде самостоятелна единица”, а да допринася „за блясъка на цялото”. „Не е нужно да имаш шефове, за да комуникираш, да организираш огромното количество информация през деня. Ти си отдаденият и отговорният.” Ежедневно е на колела между Кърджали и Хасково, а в кратките почивки между задачите може да стигне до Тайланд, Куба, Камбоджа, о-в Ко Ронг Самлоем и къде ли още не, за да наблюдава устройствата на обществата и тяхното ежедневие. „Феминизмът е за всички, за които няма „мъжка” и „женска” работа, а има просто труд, отговорности и свобода, заслужаващи уважение” – казва Кристина.

инж. ЦЕЦА РАДКОВА – началник сектор „Материално и техническо осигуряване” в Община Кърджали

Тя знае от учебниците по история за дългата борба на жените у нас и по света за равностойно място в обществото, за професионални шансове, за участие в процесите на вземането на решения. Знае, че феминизмът е за всички, които искат свят, в който всеки може да бъде и да изразява себе си, без да го е страх, че ще бъде дискриминиран или ще стане жертва на насилие. Феминизмът е за всички, които искат „мъжко момиче” да престане да бъде синоним на смела, а „женчо” на страхливец.

Тя е винаги усмихната, винаги е готова да се притече на помощ на колегите и гражданите на Кърджали. Тя е способна да бъде дете с децата, момиче с момичетата, момче с момчетата, защото е убедена, че всички заедно можем да се борим за един по-добър, по-красив и справедлив свят.

В името на красотата от години декорира дървени повърхности, метал, стъкло и ленена канаваца, които носят част от нейния дух в дома на приятелите й.

д-р ЙОРДАНКА ГОСПОДИНОВА – директор на Дома за медико-социални грижи за деца в Кърджали, член на Ротари клуб-Кърджали, член на клуб „Буквите” и на Дружество на Пловдивските писатели. Общински съветник в периода 2015-2019 г. и кандидат за общински съветник в местни избори’ 2019.

Тя е доктор по медицина, директор на Дома за медико-социално грижи за деца в Кърджали, диетолог, създател на режима за умно отслабване Smart Diet – нейна авторска програма за отслабване, популярна в мрежите и подходяща за всяка жена. Тя знае, че основна сюжетна линия при жените у нас се явява конфликтът между утвърдения патриархален модел и дилемата за лична/професионална реализация, от която са част и политиките да здравословен начин на живот в името на женското самочувствие и красота. Но не красотата, която е част от чалга културата, от сексуалната обективизация или от модела за „красива мутреса”. А красотата като съпровождащ признак на лидерските качества на момичетата – онова тайнство, което осигурява на жената „душа на птица и сърце от камък”.

Автор е на 4 стихосбирки. Едно непубликувано досега стихотворение, посветено на различната, тъжна и изоставена жена, която обаче има „сила във ласката на будни самоти” да намира „причини да възкръсва”, виси като корабно платно в Арт галерията. Нейни стихотворения са преведени на иврит.

д-р ИСМИГЮЛ РАМАДАН – лекар по дентална медицина. Сърцата докторка, която неведнъж е помагала на нуждаещи се хора от града и селата безвъзмездно.

През 1989 г. тя решава, че ще е първата жена доктор в семейството. През 1994 г. завършва дентална медицина в Медицинския университет в Пловдив и се връща в родния Кърджали като зъболекар в селските здравни служби (СЗС) за селата Перперек, Нановица и Енчец.

От 1998 г. до 2005 г. работи по специалността си в Истанбул, като участва в множество професионални форуми в турската столица, където се изправя и пред въпроси, свързани с правата на жените. Малко известно е, че още през 1934 г. с изменението на Конституцията на Р Турция турските жени получават правото да избират и да бъдат избирани, докато право да бъдат избирани жените в България получават едва през 1946 г.  

Д-р Рамадан прави още едно любопитно историческо сравнение: през 1869 г. в Турция започва да излиза първото специализирано женско седмично списание „Terakk-i Muhadderat”, а 2 години по-късно – през 1871 г. се появява и първото българско женско списание „Ружица или ред книжки за жените”, издавано от Петко Рачов Славейков в Цариград. 

На въпроса за ползата от толкова скандализираната у нас Истанбулска конвенция – документ, договорен още през 2011 г. в Истанбул, подписан от 44 държави и ратифициран вече от 28 от тях, между които е и Турция, д-р Рамадан отговаря така: „Това е изключително важен за света документ, чиято цел е да създаде механизми за премахване на всички форми на дискриминация, както и да осигурява силно международно сътрудничество в борбата срещу насилието над жени и домашното насилие.”

В Турция е посещавала и курсове за рисуване върху дървени и метални повърхности, изпълнени с декоративната техника ONE Stroke („едно движение на четката”), с която се рисува върху подноси, шкафове, маси.

След натрупания професионален и социален опит в Истанбул, д-р Исмигюл Рамадан открива в родния Кърджали един от първите частни зъболекарски кабинети, оборудван с най-модерната техника и до днес.

АЖДА БЕКИР – кметица на с. Брош и член на настоятелството към Читалище „Изгрев 1952” в с. Енчец

Стандартното работно време на малкото кметство е от 08:00 ч. до 17:00 ч., но истинското време за работа в името на местната общност от 185 души е „цялото време на света”, както казва американският писател Е. Л. Доктороу. Когато не си бил ежедневно отговорен за 185 човека в продължение на близо 6 години, не знаеш какво е да внимаваш за душите на хората във всеки миг, да знаеш очакванията им и да се бориш да се случат нещата, в които те вярват, че си струва да се случат. На последните местни избори Ажда спечели спечели вота в Брош с 90,16 % от гласовете, които подкрепиха нейната кандидатура. Част от местните млади напускат родното място и семействата си, както става в десетките села на общината, половината от тях тръгват да си търсят щастието в друга европейска страна, половината емигрират в Турция. Но Ажда е тук след собственото си скиталчество. След 10 години емиграция в Белгия, където се ражда и дъщеря й Алейна Петкова, днес вече на 14 г., Ажда Бекир се връща в родното място, за да работи за бъдещето на едно малко кметство в България, което може да е невидимо на картата на Европа, но съществува в сърцето й през „цялото време на света”.

Може би за това „говорят” плетените на една кука 10 чифта детски терлици, елеци и блузи за чеиз на момиче, на които са автори Ажда Бекир и 14-годишната Айлена Петкова в Арт галерия Кръг.

[volvox-x]

За свободата и избора

 Жан Жак Русо ни е завещал следната мисъл:,,Да се откажеш от свободата си означава да се откажеш от качествата си на човек, от правата, които това качество ти дава, дори от задълженията…’’. Но какъв е Човекът по природа? Нима нерешителността, несигурността, заблудата и ограничеността са се превърнали във вродени човешки качества? Човек може да бъде затворник навсякъде. Все по-често ние самите издигаме своите затвори. Поставени в света на материалното оставяме своята лична свобода на заден план. Вярваме сляпо, безусловно, но не и в себе си. На фона на съвременните социални процеси никой не забелязва трагиката на човешкото същество. Колко ценностно обеднели сме всъщност и как се въртим в кръговрата на избора. Всеки е свободен духом, но сам става свой затворник. Вместо начин, намираме оправдания и чакаме нещо да се промени. 

Смисълът на това, което се опитвам да кажа е, че инертността не е градивна сила. Пускайки се по течението ние бавно, но сигурно, биваме митологизирани и очистени от човешките си качества. Бъдете хора. :) Личната свобода се простира до там, до където започва чуждата.                                         

 -М.М.

#бг пост #бг мисъл #български #българия #българско #свобода #слово #бг блог #бг текст #бг цитат #бг #философия #размисли #бг мисли #мисли #авторско #авторскаяработа #душевно #българска мисъл

[iustitia-bg]

Български юридически комитет е най-успешната родна организация по връщане на отнети от социалните деца на родителите им . През 2018г. организацията получи най-високия приз за юристическата гилдия чрез адв . Николов – “ЮРИСТ НА ГОДИНАТА ЗА 2018г.” на сп. “Правен Свят”. Юрист на годината е съдружникът на Петър Низамов в БЮК – Петър Николов Проблеми със социалните или със Закрила на детето? Обърнете се към Петър Низамов. Неговият юридически комитет върна децата на отчаяната майка Даниела от Сливен и разплака наглите чиновнички. Наградата беше за съвместно воденото с Петър Низамов дело за връщане на трите отнети деца на вдовицата Даниела Колева от Сливен. Петър Низамов върна децата на Даниела Колева от Сливен Майката,на която социалните отнеха трите деца След жалба на БЮК разследват социалните, които взеха децата на Даниела от Сливен поради бедност Жена- жертва на новата българска политика по отнемане на деца съгласно норвежкия модел днес се свърза с нас от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства Ето какво ни написа тя :

“Случаят ми е много сериозен. Утре или ще ми вземат детенцето или някаде ще ни закарат. Страшното е, че незнам къде и какво предстой Извинявам се предварително за правописните си грешки В закрила на Детето е подадено жалба, че не се грижа за детенцето си, че го бия, малтретирам, че го държа гладно. Което е, чиста лъжа Според “Закрила на детето” , не са ме намерили. Ясно е и мога да го докажа, че аз не съм се крила. По простата причина, че с момченцето ми излизахме по парковете. Сега съм с ограничителна заповед от полицията. Разговарях с двете служби. “Закрила на детето” и “Социални грижи”. Служителка от “закрилата” ясно ми заяви, че ще ми вземе детето. Поради липса на пари, не успях да си платя квартирата. Няколко дена бях с Детенцето си по пътя Ходих и при Кмета, но нямало свободни жилища. Ясно и категорично ми каза, че има шанс в социалните да ми помогнат, без да ми отнемат детенцето, за да го вземат те трябва да докажат, че то найстина е бито. Което не е вярно. Разговора със социалните и “Закрила” беше почти два часа. И не спираха да ми казват, че ще ми вземат детенцето без да мислят. Имам дом. Макар да се нуждае от ремонт, можех нещо да направя за да имаме една стаичка с Дарин. Но ! Не можело дори и в родното си село да ходя, което е на седем километра. Ясно заявиха и двете страни, че не могат да ми помогнат с квартира. Казаха, че ми “спират паричките” от тях докато не си намеря жилище с регистрация. Настаниха ме в болница в гр. Стамболийски с детенцето ми. Чакам утре тяхното решение. Моля Ви. Спасете детенцето ми !”

    Здравейте , благодаря Ви, че искате да членувате в нашето движение ПП “РОДИНА” 

Първо се извиняваме за късния отговор,  но имахме технически и лек организационен проблем.

На първо място искам да Ви запозная с учредителната ни декларация , където са изложени основните ни принципи и ценности. Тя е поставена по долу.

Моля, ако приемате основните ни идеали и при желание да бъдете наш член, да ни отговорите с имейл с текст “

“

        Съгласен съм и приемам основните принципи и цели на Политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ , с абревиатура „РОДИНА“

Формулирани в учредителната декларация .

Притежавам избирателни права съгласно българското законодателство.

Български гражданин съм.

Не членувам в друга партия

Не съм поставен под запрещение и не изтърпявам наказание „лишаване от свобода“.

Не съм наборен или кадрови военнослужещ, служител в областта на вътрешната сигурност или обществения ред, следовател, прокурор, съдия, служител в дипломатическата служба, както и лица, за което със специален закон е забранено членуването в партия или участие в инициативен комитет за учредяване на политическа партия, или да бъде член-учредителна политическа партия.

Да ни напишете Вашите :

име�� …………., презиме  …………., фамилия  ………………, 

ЕГН  ……….., 

постоянен адрес ………………………………….. ( от личната карта) , 

номер на лична карта  ………….., 

лична карта издадена на ……………(дата) , 

лична карта издадена от МВР – ……………(град).

С горното се съгласявате да бъдат събрани, съхранявани и обработвани Вашите лични данни за целите на инициативния комитет за учредяване на политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ ,  абревиатура „РОДИНА“ и за самата регистрация на политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ ,  абревиатура „РОДИНА“ . Подробни данни можете да намерите в нашата политика за поверителност, КОЯТО Е НАПИСАНА ПОД ИМЕЙЛА .

Личните ви данни са необходими за да се счете членството Ви за валидно съгласно Закона за политическите партии.

Имаме длъжностното лице по събиране, обработка и съхранението на Вашите лични данни и ние поемаме цялата отговорност за запазването им.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!

Декларациите са приложени във файловете към имейла или можете да изтеглите от ТУК :

https://www.dropbox.com/sh/w7gwxuu7brocmxr/AAAjzsqx-SqBPevso5L1TWy6a?dl=0

ИЗПРАТЕТЕ ДЕКЛАРАЦИИТЕ :

 КАТО СЪОБЩЕНИЕ ДО СТРАНИЦАТАПП РОДИНА

или

До ИМЕЙЛ : [email protected]

Ние изразявайки волята си на свободни граждани в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за политическите партии, обединени в инициативен комитет за учредяване на Политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“  с абревиатура „РОДИНА“ , приемаме и утвърждаваме тази учредителна декларация.

Основните цели на партията са:

Най-важната цел на политическата партия е да живеем в чисто и свято Отечество, такова, за каквото е мечтал Васил Левски, като премахнем марионетния характер и корупционния модел на управление на държавата и да запазим суверенитета на България, като постигнем повишаване на авторитета и тежестта на страната в международните отношения .

За постигане на целта си сме решени :

Да създадем условия за достоен живот за всички граждани на Република България;

Да осигурим равни права и задължения за всички граждани на Република България ;

Да реформираме правоохранителната система и да установим върховенство на закона.

Да осигурим качествено и безплатно образoвание и здравеопазване;

Да закриляме семейството , майките, бащите и децата.

Да осигурим професионална реализация на младите в Република България;

Да защитаваме интересите на малкия и средния бизнес,

Да се справим с картелите, монополите и спекулата.

Да защитаваме приоритетно трудовите права на гражданите.

Да увеличим средната работна заплата на населението.

Да се справим с безработицата .

Да се борим с ширещата се „шуро-баджанащина“ в публичния сектор и обществените поръчки в България.

Да създадем условия за развитие на високо-технологични производства с голяма добавена стойност.

Да създадем регулации пресичащи износа на природни богатства в необработен вид (без добавена стойност в страната).

Да създадем законодателство, което да ревизира сделките и създаде условия за търсене на отговорност на виновните лица от Преходния период в България след 1989г. В частност – източването на държавните предприятия, източването на банките, кредитните милионери, приватизационните сделки, умишлените банкрути, концесионните сделки.

Да водим външна политика, отстояваща интересите на Република България на принципа – приятели с всички, но подчинени на никой ! Политика насочена единствено към интереса на българските граждани. Сътрудничество с всички държави по Света – за каквото е изгодно, доколкото е изгодно и докогато е изгодно на българските граждани.

Да защитаваме с всички сили правата на българските граждани в чужбина.

Да създадем регулации за пресичане възможностите за нерегламентирано прокарване на чужда външна политика в България чрез правителствени и неправителствени организации.

Да гарантираме прозрачност и информираност в решенията и дейността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;

Да гарантираме достойна пенсия;

Да опазваме околната среда и особено – плажовете, горите и планините на България ;

Да работим за изграждането на ценностна система, насочена към обединяване и възраждане на християнския морал, традиционното семейство, българския дух, език и култура.

Да гарантираме суверенитета на България !

Да въведем машинно/електронно гласуване !

На повече пряка демокрация !

Да въведем законодателство, осигуряващо много по-лесен достъп на гражданите до референдуми.

Да спрем бюджетните кражби, свързани с нагласени обществени поръчки, укрити данъци в особено големи размери и контрабандна търговия от фирми и частни лица, избегнали закона чрез корупцията в държавните институции.

Да въведем законодателна рамка, която гарантира ясна собственост на медиите и спазването на високи професионални стандарти в медийната среда. Край на политическото финансиране за медии.

Да прекратим източването на социалната система.

Да осигурим законодателство, което да гарантира реалното обработване на плодородната българска земя, а не както до сега – само с цел източване на субсидии.

Да осигурим особена закрила на дребния и средния земевладелец и селски стопанин.

Да осигурим законодателство, което да гарантира контролния дял на държавата при управлението и разпореждането с пристанищата, летищата, електро-разпределителните дружества, здравните каси, касите по КСО и всичко, при което водещ е обществения, а не частния интерес.

Да възвърнем военната повидност. Въвеждане на задължителна наборна, военна служба за всеки годен пълнолетен от мъжки пол.

Да създадем условия за по-голяма раждаемост на пълноценно поколение .

Да осигурим безплатни – училище, детска градина, ясла.

Да изплатим външния дълг на България и да се освободим от „финансовото робство“.

Да се борим с радикалните религиозни или други идеологии и тяхното разпространение.

Да запазим териториалната цялост на България.

Да работим за разпространение на българската кауза в Северна Македония.

Да се осигурим свободата на словото.

Да пазим границите на Република България

Да създадем силна и боеспособна армия.

Преразглеждане и предоговаряне на неизгодните за България клаузи в сключените досега международни договори.

Закриване на американските военни бази на територията на България.

Строго, безкомпромисно и еднакво прилагане на закона спрямо всички български граждани, независимо от техния етнически произход или тяхното етническо самосъзнание. Недопускане на никакви привилегии, основани на действителна или декларирана принадлежност към каквито и да било малцинствени групи.

Държавно субсидиране на културата, с балансирана равнопоставеност между отделните жанрове.

Извеждане на прокуратурата от съдебната власт и включването й в изпълнителната власт, за да може да се търси отговорност от правителството за прокурорските действия или бездействия. Възстановяване правомощието на прокуратурата да сезира съдебни процеси за контрол върху законността на сделки, за които има данни, че накърняват държавни или обществени интереси.

За постигане целите и осъществяване на дейността си партията ще отстоява принципи на:

Поставяне интересите на България и гражданите и над личните и партийните!

Строг вътрешен контрол !

Правова и социална държава !

Недопускане отклоняване от поставените цели !

С настоящата декларация инициативният комитет открива подписка за набиране на членове-учредители на Политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“  с абревиатура „РОДИНА“. Всеки гражданин с избирателни права, който отговаря на Закона за политическите партии може да се присъедини към нея чрез саморъчно попълнена и подписана декларация за индивидуално членство по образец, утвърден от инициативния комитет.

Ние искаме всички българите , включително и тези, живеещи и работещи в чужбина да са парламентарно представени. Ние сме родолюбци за Отчество, демокрация и сме истинска национална алтернатива, така е името ни, накратко “РОДИНА” . Ние нямаме  и никога не бихме имали каквото и да било нещо общо с досегашната политическа класа. Ние сме млади хора, обикновени, като всеки от вас, никой не стои зад нас. НО !   Очакваме вие да застанете до нас. Защото ние го правим за всички нас, рискуваме да бъдем елиминирани, затворени или ликвидирани, както е по стар Балкански обичай в “демократична” България на Бойко. Ние търсим членове, включително и за основните постове в нашия проект. Единственото условие е – НИКОГА ДА НЕ СА БИЛИ ЧАСТ ОТ НАСТОЯЩАТА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА В БЪЛГАРИЯ ! Да са умни, смели, находчиви, интелигентни, честни, справедливи и силно идеологически-обвързани с каузата – да спасим България. Отчаяно се нуждаем от тесни специалисти от всички области на науката, изкуството и техниката. Без такива кадри не ще успеем да събудим икономиката и да позволим на този отруден и многострадален Народ да печели докато произвежда.

Ние смятаме, че над 3 млн. БЪЛГАРИ в чужбина, БЪЛГАРИ-патриоти, БЪЛГАРИ-милеещи на Майка България, трябва да бъдат включени в обществения и най-вече в политическия живот на страната ни. Защото от него зависим всички. Те решавата съдбата ни. Те направиха така, че думата “политика” да се счита за мръсна дума. Защото, те окупираха всичко и си играят на плурализъм пред нас. Защото, те – БСП, ГЕРБ, ДПС, ОП, “сини” и другите са СЪЗДАДЕНИ и НАПРАВЛЯВАНИ от едни и същи лица . Хора от бившата номенклатура и Държавна сигурност, групирани в различни кръгове – Монтерей, Орион и т.н.  Те са едни и същи. Те са едно и също.  Те са едно. Те имат общ създател, общ началник, обща цел- да ни ограбват.

Така са си “постелили”, че, който и да е на власт, всъщност на влат е бившата номенклатура чрез подставените си партии, които те сами съзададоха да имитират демокрация. Парадна демокрация.

Те са едни и същи. Вгледайте се в лицата им, в историята им. До един свързани с тоталитарния апарат. Под различни имена, с различни партии, но те са винаги там- едни и същи хора.

Същите тези, които вас прокудиха да ходите немили и недраги по чужбина и да изпитвате така тежката и позната на всеки НОСТАЛГИЯ по РОДИНАТА, да чуеш родна реч.

Направиха го….  Като източиха предприятията и после ги продадоха за жълти стотинки на себе си чрез подставени лица.

Като обезцениха спестяванията ви, които бяхте събирали цял живот за доброто на децата си.

Като ограбиха спестяванията ви чрез умишлените банкрути на банките…

Като не ви дадоха шанс да се развивате.

Като ви обрекоха на безработица, ликвидирайки цялото производство на България.

Родолюбци, България не се нуждае от нова система, а от нови хора.

България се нуждае от справедливост, защото именно липсата на справдливост ни е изгонила от пределите на нашето Отечество, наред с немотията и живота на съвременен Гаврош, към който ни обричат тези индивиди.

България се нуждае от наказуемост и възмездие за погубения просперитет, за обезкървената страна, за опустошената земя, за пустите улици на градовете на Родината и най-вече за загубата на вярата у Българите.

Вярата, която винаги е била наша спътница. Която винаги е била национална черта.

Вярата в доброто, в победата, в способностите ни…

Но това е едно естествено следствие на състоянието на Народа ни, което най образно можем да опишем.

Българинът е горд човек, но в момента е в “нок-даун” след 45 години терор и 30 години грабеж !

Ние искаме пълна ревизия на прехода.

ЕЛЕКТРОННО ГЛАСУВАНЕ  за БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА би следвало да е член номер 1 в Изборния кодекс, когато половин България е на гурбет.

Ние искаме да възродим производството , да събудим икономиката на България, извеждайки я от сивия сектор и наказвайки виновниците за този геноцид срещу Българите.

В нашата програма можете да намерите…

Ако желаете да се присъедините към нас, моля изпратете лично съобщение на страницата чрез синия бутон в дясно. Ние ще ви върнем бланка за членство .

Кои сме ние ли? Ние сме млади и смели мъже и жени, които сме твърдо решени да променим системата. Да запазим автентичността на нашата култура, население и история. Да създадем условия, при които българи- тесни специалисти, работещи за западни компании биха се завърнали да работят в България. Това , разбира се можем да очакваме ако имат възможности за развитието в Родината ни. Да привлечем интелигентните млади и образовани лица да останат да живеят в България след завършването на образованието си. Да развием промишлеността, високите технологии, да създадем марки, а не да изнасяме кадри, които са основен ресурс за развитието на робото-строенето, автомобилостроенето и други високо-технологични индустрии.

Да забраним изнасянето над определени квоти на суровини, било то природни, човешки или други. Да спрем осребряването на националното богатство. Да стимулираме развитието на преработвателните предприятия, които преференциялно ще могат да закупуват суровини и да ДОБАВЯТ СТОЙНОСТ в България. Износ да се осъществява само на готова продукция, а не на източници в суров вид.  Да създадем работа за всички. Да прекратим възможността за съществуването на социални търтеи. На всеки ром ще бъде дадена възможност да работи в селското стопанство. Така ще допринася да построим отново две Българии.

ПИТАТЕ СЕ КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА.

“Намесата на държавата” или “New Deal” е измислена от Франклийн Рузвелт и представя държавата да премине от позиция на “нощен пазач”, в позиция на “футболен съдия”. Нашите разбирания и програма не влизат в противоречие с нито един от законите на пазарната икономика. Ние сме за одържавяването на пристанищата, летищата, електро-разпределителните дружества, здравните каси, касите по КСО и всичко, при което водещ е обществения, а не частния интерес.

Външната политика е насочена към съюз с държавите от Вишеградската четворка (Полша, Чешка република, Словакия, Унгария) и запазване на членството си в ЕС при запазване на суверенитета си на всяка цена. Отношенията с Русия – винаги приятелски. Водене на външна политика :

Съюз с равностойни, за да ни се чува думата. Единство в съюза за устойчивост и обща отбрана срещу натиск, оказван от Великите сили. Такъв съюз има само при Вишеградската четворка.

Приятели с всички. Брак с никой.

Социална политика :

Помощи срещу работа. Прекратяване на помощта при извънбрачно раждане преди 18 годишна възраст. Така няма да могат да ни обвинят в дискриминация, но ще спре практиката на “бебетата-банкомати” и подстрекаването към раждане от родители към техни малолетни деца с цел получаване на социални помощи.

Подпомагане на раждаемостта. Включително и осигуряване на безплатно жилище на всяко 5-членно семейство, в което родителите могат да докажат трудов стаж и задължителното образование. Нашата прогхрама за подпомагане на раждаемостта е взаимствана от социалната политика на Чешка република и Република Унгария, в които населението се увеличава с големи темпове основно от етнически чехи и унгарци. Безплатни – училище, детска градина, ясла. Връщане на ученическите бригади. Възвръщане на военната повидност. Въвеждане на задължителна наборна, военна служба за всеки годен  пълнолетен от мъжки пол.

Повече пряка демокрация. Организиране на референдум с 50 000 подписа, чийто вот да е задължителен и да не може да се атакува от Конституционен съд, нито разисква от Народното събрание. Запазване на парламентарната демокрация във вида на парламентарна република.

Лустрация !

Приемане на извънреден наказателен “ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ ЗА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ГЕНОЦИДЪТ НАД БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И ЕТНОС от 1989г. до НАШИ ДНИ”

Увеличаване на производството и производителността с алтернативни финансови източници.

Забрана за вземане на нови заеми от международни институции или банки.

Изплащане до стотинка на външния дълг на България и освобождаване от финансовото робство по примера на Унгария, която единствена има НУЛА ДОЛАРА ВЪНШЕН ДЪЛГ.

Разследване след законодателни промени за отпадане на давността за престъпленията на прехода- умишлени банкрути на банки, източване на предприятия, фалшива приватизация, престъпно бездействие.

Забрана на всички секти. Разрешава се да изповядва само традиционен ислям, православно християнство, католицизъм, протестантство и други миролюбиви източни религии и вярвания. Разтурване на секти като “Свидетели на Йехова”, фанатизираните ислямистки секти от Пазарджик и Асеновград (кадарджии и нурджии).

Никакво приемане на мигранти. На всяка цена ! Нашата цел е да върнем българите от чужбина, а не да ги заместваме.

Политика за поверителност и защита на лични данни :

С даването на лични данни се съгласявате да бъдат събрани, съхранявани и обработвани Вашите лични данни за целите на инициативния комитет за учредяване на политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ ,  абревиатура „РОДИНА“ и за самата регистрация на политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ ,  абревиатура „РОДИНА“ и сте информирани за последиците при отказ да се даде съгласие за събиране, съхранение и обработване на всяка от категориите лични данни.

Информирани сте, че инициативният комитет определи процедура по оттегляне на съгласието. Тя представлява предоставяне на длъжностното лице по съхранение и обработка на лични данни, определен от инициативния комитет на писмено оттегляне на съгласието за всички операции или за определени операции, или за определени лични данни.

Инициативният комитет пое ангажимент да поддържа висок стандарт на защита на лични данни, които се предоставят за да отговор�� на изискванията на новите европейски правила за защита на личните данни.

Събират се, съхраняват се и се обработват следните лични данни : име, презиме, фамилия, постоянен адрес, настоящ адрес, адрес за кореспонденция, единен граждански номер, номер на лична карта , структурата на МВР , издала личната карта, датата на издаване на личната карта, данни от личната ми карта, пол, възраст, гражданство, подпис .

Съгласието си за събиране, съхранение и обработка на горе-описаните лични данни давам свободно , конкретно за целите на за целите на инициативния комитет за учредяване на политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ ,  абревиатура „РОДИНА“ и за самата регистрация на политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ ,  абревиатура „РОДИНА“, след като съм бил/а информиран/а за последиците, след като съм бил/а информиран/а , че мога да откажа или да оттегля съгласието си, без това да доведе до вредни последици за нас . Недвусмислено давам съгласието си. 

Информирани сте за правото си да оттеглите съгласието си по всяко време, като процедурата представлява предоставяне на длъжностното лице по съхранение и обработка на лични данни, определен от инициативния комитет на писмено оттегляне на съгласието за всички операции или за определени операции, или определени лични данни. Информиран/а съм , че оттеглянето на съгласието важи занапред и не може да има обратно действие. Действията по обработване на лични данни, предприети от администратора в съответствие с това съгласие, са законосъобразни.

Информиран/а съм, че инициативният комитет определи като длъжностно лице по обработка на лични данни 

Петър Константинов Низамов

Гражданство: Българско 

Постоянен адрес:  гр. Бургас Община: Бургас Област: Бургаска , ул. „Гладстон“ № 18

 Адрес за кореспонденция: гр. Бургас Община: Бургас Област: Бургаска , ул. „Гладстон“ № 18

Тел. : [phone]

Настоящото има силата на писмена декларация.

Ссъгласявате се със събирането, обработването и съхранението на личните ми данни за целите на инициативния комитет за учредяване на политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ ,  абревиатура „РОДИНА , за учредяването и регистрацията политическа партия „РОДОЛЮБЦИ ЗА ОТЕЧЕСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ В ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА АЛТЕРНАТИВА“ ,  абревиатура „РОДИНА“

ПП “РОДИНА” 

Политическа партия

Ел. поща: [email protected]

Фейсбук : ПП РОДИНА :                          https://www.facebook.com/PP.RODINA/

Инстаграм : RODINA_Political_Party                 https://www.instagram.com/rodina_political_party/

Туитър : ПП РОДИНА                 https://twitter.com/RODINA_politics

Линкедин : Политическа партия РОДИНА

https://www.linkedin.com/in/политическа-партия-родина-080472185

YouTube канал : https://www.youtube.com/channel/UC-WykICq5DE9y7v9rSqltGA

Ние публикуваме следното становище по промените и допълненията в ЗЗДет. , които ще влязат в сила от 1 Януари 2020г. Според промените в законодателството се вменява задължение за всеки гражданин да доносничи, ако реши , че дете е в риск. Първо да уточним основните легани дефиниции : “Дете в риск” е дете: а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; г) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. Основни понятия: 1. “Насилие” над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда. 2. “Физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. 3. “Психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, ко ето полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда. 4. “Сексуално насилие” е използването на дете за сексуално задоволяване. 5. “Пренебрегване” е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.   Съгласно новият чл. 36 Д , ал. 3 от ЗЗДет. “Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, на детето-жертва може да се предостави закрила с настаняване извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик. В решението на съда се постановяват мерки по отношение на родителските права и насочване на родителите към социални услуги за повишаване на родителския капацитет по предложение на дирекция “Социално подпомагане”. В този случай се изгражда законодателна рамка, която не дефинира, че само при деца, жертва на трафик ще се прилага мярката “настаняване извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от жертви на трафик”. Това е една врата за произвол. Следователно, децата ще могат да бъдат отделяни не само съгласно мерките по ЗЗДет. ами и тези по ЗАКОН ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА и без те да са жертви на такъв. До сега законът беше уредил такива случаи, когато детето е наистина в риск и след отделянето му.

Полицейска закрила

Чл. 37. (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.

Т.е. досега работещият ЗЗДет. беше уредил и този случай и без прехвърлянето на децата, жертви на един шамар от майка си в графата на защита, както на свидетелите срещу мафията.

Тук правим аналогия с отнетите деца в Норвегия, на които “Барневерн” е сменяла самоличностите за да не бъдат открити от биологичните си родители.

Съгласно същият закон (ЗБТХ) в Чл. 20. “На жертвите на трафика на хора се осигуряват анонимност и защита на данните за самоличност.” , а съгласно Чл. 31. от същия закон “Жертвите на трафика на хора придобиват статута на специална закрила по реда на този закон и в случаите, в които им е предоставена защита в това качество по реда на друг закон.” – както в случая се прави препратка от ЗЗДет. Следователно е възможна хипотеза за един шамар, да отделят детето от родителите до такава степен, че то да няма никакъв контакт с тях. Все едно са били негови сутеньори или са го експлоатирали в просия или друга неморална дейност. Нещо повече. Да му сменят самоличността? Поне за сега, последното е невъзможно, но докога? В чл. 36 Г от ЗЗДет. се създава задължение всеки сигнал да се проверява, като в закона не е изрично посочено, че сигналът трябва да е аргумениран и с точен и подписан подател. Дава се възможност за широко тълкуване на понятието “сигнал” и да се разглеждат и анонимни такива. Следоватено, има възможност за двойно тълкуване и приемане на анонимни доноси. Какво става след това? Всеки сигнал следва да бъде потвърден или отречен. Така повелява новата разпоредба на чл. 36Г. Вменява се задължение за проверка и на анонимните сигнали. Т.е. отварят се вратите на домовете ни за социалните, които могат да ни гостуват по всяко време за да потвърдят или отрекат дори необоснован или анонимен сигнал. Нещо повече, в 24 часов срок сигналът трябва да бъде потвърден или отречен след оценка на социалния работник, определен от директора на дирекция “Социално подпомагане”. За оценка на сигналите принципно се извършва физическа проверка на място, беседа с децата, беседа с учители, въпитатели и т.н. Това трябва да се извърши в срок от 24 часа и ако социалният работник реши, че има обосновано предположение за дете в риск или жертва на насилие, експлоатация , влиза в действия т. нар. новосформиран мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая и който разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. До тук не виждам никаква разлика с работата на Барневерн. Оплакванията на българите с отнети деца в Норвегия разказват подобни истории. За незабавни действия и после дълго ходене по мъките пред комисиите на Барневерн. Лошото тук е , че не е даден срок на екипа за излизане със становище, което предполага пороизвол и проверки, продължаващи с години. Тормоз над обикновеното семейство, което вместо да бъде стимулирано да се възпроизвежда с оглед демографския ни срив, то всъщност влиза в постоянен обяснителен режим и живее в страх от отнемане на децата си , на усмотрението на социален работник. Който пък се превръща в един постоянен неканен гост в тяхното семейство. И как ще работи семейното ГЕСТАПО ?  Като истинско ГЕСТАПО.  Водещ на екипа по ал. 1 е

социалният работник, определен от директора на дирекция “Социално подпомагане”.

В екипа задължително участват представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник),

на районната прокуратура и

представител на общината.

По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчик на социална услуга.

Изброените горе ще бъдат Българския Барневерн. А когато приемат Стратегията, която е приравнена на нормативен акт, съгласно чл. ал. 3 от ЗЗДет. , в който се гласи :

Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. Т.нар. реинтеграция. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. Възможна е следната хопотеза. Гореописаното ГЕСТАПО, да отнеме децата неоснователно, да ги настани дълго време в приемни семейства и след това съдът да реши, че в приемното семейство са свикнали и не е в интерес на децата да се местят обратно, въпреки, че сме успели да докажем в съда, че никога децата не са били в риск и решението на екипа е изначално неправилно. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет.   Според нашето становище : Промените в ЗЗДет. ще имат огромно знаение след приемането на стратегията. Създава се истинска силова структура за отнемане на деца, която ще прилага норвежкия модел дори и със сила.  Полиция и прокуратура  ще отнемат деца и ще работят в екип, както никога до сега срещу престъпността…    Днес проведохме втората Бургаска среща “НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030” . Елате на протеста ни да ни подкрепите. 11 май – 17 :30 часа. Пред община Бургас. Уточнихме целите и редствата за постигането им. На първо място ! НИЕ СМЕ ЗА ПЪЛНОТО ОХВЪРЛЯНЕ НА “Проект за Национална СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030” , а не за нейното пренаписване с нови подводни камъни. Ние сме против отварянето на вратички в закона, които не са гласувани от Парламента, а съгласно препратка от ЗЗДет. ще имат силата на нормативен акт. Ние смятаме , че ЗЗДет. следва да се прилага пряко без да е необходимо създаване на стратегии, които само объркват съда при тълкуването на разпоредбите на закона. За сега съдът тълкува правилно закона, когато се стигнме до съд. Ние сме против създаването на различна от сега съществуващата законодателна рамка и за отмяна на новите изменения и допълнения в ЗЗДет. , които влизат в сила от 1 Януари 2020г. Считаме за абсолтно нелогично да следваме политиката на Норвегия при “закрила” децата, не само, защото последната е пример за съвременно “ГЕСТАПО” чрез действащата там служба “Барневерн”, отнемаща хиляди деца годишно от годни родители. Ние не следва да се учим от най-лошите в сферата, а да вземаме опита на най-добрите. От тук възлиза и въпросът: Защо не копираме социалната програма на страни като Чешка република, Полша, Унгария – където населението се увеличава от етнически поляци, угарци и чехи? Където се предоставят социални услуги на семействата с повече деца, но които са доказали добросъвестно отношение към труда и образованието. Докога ще се учим от най-лошите. За децата ще се учим от Норвегия, по свобода на словото сме след Танзания, правосъдната ни система работи като в Албания, а армията ни е по-малка от тази на Люксембург.  Българският народ е много чувствителен на тема грубото отнемане на деца от родителите и тяхното насилствено асимилиране. България е била 500 години под османско робство. Османците са отвличали български деца, за да ги направят еничари, но дори и тогава турците са били много по-човечни и милозливи от сегашните норвежки бюрократи и неотстъпващите им по безскрупулност, но не и по успешност български социални разбойници. Все пак “нашите” , ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме ги били, бием ги навсякъде, където ни се изпречат и когато и да ни срещнат, пак ще ядат бой. Имам в предвид – съдебен бой. Но дори османците са отнемали само по едно дете на семейство. А тези идват и обират децата на хората . По 2 , по 3 , по 4, по 11 наведнъж взеха в Русе. На етнически българи. После за 11-те трябваше да има 11 дела. А ги взеха наведнъж. Върнахме ги, ама колко сме ние? Не можем да работим за всеки случай. Ние пари не сме искали от никой до сега. Ние работим с лични средства. Грантове да вземаме – още по-малко. Ние сме анти-соросоиди на дело и сме на пълна самоиздръжка. Тази “Стратегия за детето 2019-2030г.” не е нито края , нито началото на края. Може би е края на началото. Тази борба ще се води навсякъде. В интернет, в съдебните зали, на улиците, пред вратите им, навсякъде. Защото ние не сме като норвежците, нали? Трябва да останем на щрек и да не се “разотиваме”, защото онези само това чакат. После ще разберем пост фактум. Това , че Бойко Борисов се е изказал, че я спира преди изборите. Някой вярва ли на това? Уговорката им е всичко да си продължава по старо му в пълна тъмнина и да подготвят всичко, за да могат на бързо и на тъмно после или само да я приемат, или да направят поправки в закона (уж козметични на пръв поглед) , или да я кръстят ��о друг начин, само, че да запазят духа и. Защото и стратегията на пръв поглед не изглежда нещо ��пасно, но който е разботил това знае, че в тази стратегия се приравнява родителската с алтернативната грижа. Нещо, което до сега не беше така. До сега социалните се задължаваха да работят изцяло в насока преодоляване на евентуалната липса на родителски капацитет у родителя и премахване на положението на риск за детето, което са били уж установили. Сега обаче според тази стратегия за детето все едно няма значение дали ще е при биологичните си родители щом ще е добре при приемните родители или в социалната институция, където всички знаем как ги защитават децата уж под закрила. Ние сме ви показвали как си им разрешават вечер си да излизат със сутеньорите във Варна. Един дом “Гаврош” – наше разследване от преди 3 години. После го закриха. Но нали ние не сме глупави да вярваме, че това става или е ставало само там. Все пак смятам аудиторията си за високо-интелигентни хора, които няма да се вържат на измислени истории от #Нова телевизия или #bTV . Да живее България ! Силни сме ако сме заедно ! След нашите общи усилия , най-накрая беше спряна скандалната и неморална т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030г.” Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат. КАК СЕ ОТНЕМАТ ДЕЦА НАСИЛА В БЪЛГАРИЯ ОТ ГОДИНИ. По-долу можете да разгледате видеотеката на “Български юридически комитет” на случаи на отнети деца от социалните в България и върнати от нас на родителите им след заведени безплатни дела. ДЕЦА ПОД ЗАКРИЛА СА ПУСКАНИ ДА ПРОСТИТУИРАТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЧНИ ВЪВ ВАРНА ВНИМАНИЕ ВИДЕОТО СЪДЪРЖА БРУТАЛНИ СЦЕНИ !Отнемане със сила на детето на един русенец Teodor Dalakmanski. Ние от “Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства (БЮК)” и ще направим всичко за да върнем детето при бащата !!! Смърт за безпардонните, безжалостни и безскрупулни социални работнички (разбойнички) от “Държавна агенция за закрила на детето” :   Политическо движение „РОДИНА“ набира честни и неопетнени членове за нова България Благодаря на нашите приятели навсякъде и тези, които се отзоваха на порива да опазят децата си от лапите на една безскрупулна машина за отнемане, развращаване и продажба на деца. Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме поели борбата преди години за спиране на порочната и продължаваща десетилетиоя практика на отнемане на деца от годни, но бедни родители и продажаба на децата им на чужденци . Всички, които следят проблема, знаят за отнетите три деца на вдовицата от Сливен, за 11-те оптнети деца на най-голямото българско семейство от Русе, на отнетото незакърмено още пелкеначе с баба, недолюбвана от кмета на с. Арда , Смолянско. Все случаи , в които все сме успявали да върнем децата след съдебни дела, заведени безплатно от нас. Но ние не можем да обхванем всички случаи. Разбира се, че става въпрос не за законна, а за корупционна и рекетьорска схема със замесени социални работници на най-високо ниво. Все пак се намираме на нашите географски ширини и тук насоката на всяко подобно действие със замесени държавни висши служители е с цел обогатяване по незаконен начин. Не искаме поривът на народа да бъде яхван от политически лица, които имат изгода от това да си правят ПИАР преди вота. ВМРО не закъсняха да се самоизтъкнат, че те били едва ли не двигател за народните вълнения и възмущения, довели до спиране на т.нар. “стратегия”. Нека не забравяме, че Ангел Джамбазки гласува “въздържал се” при приемането на Истанбулската конвенция в Европейския парламент. Ковенция, която задължаваше да има обяснителни уроци в училище , които да насочват децата към промяна на пола им. С една дума, да им казват, че не е задължително момчетата да са момчетата и момичетата – момичета и има начин това да се промени. Разбира се зад това “не” стоят големи медицински холдинги, които са превърнали смяната на пола в индустрия, която се рекламира по този извратен начин. на децата ни. Тази победа е на независимите граждани. На традиционното семейство. На традиционното християнство и християнско-житейски морал. На децата На родителите. Без значение цвят , политическа принадлежност, възгледи и т.н. Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат. Сага има избори, не е изгодно да се продължава въпреки красноречивото неприемане на обществото, изразено в хилядите участници в социалните мрежи. Тази стратегия се прокарва отдавна малко по малко. Сега искат да я узаконят и да действат безразборно и безнаказано… Защото досега успявахме съдебно да връщаме отнетите деца и дори няколко директорки на областни дирекции бяга уволнени след като доказваме в съда тяхното тенденциозно отношение. С тази стратегия се цели точно това. Да имат формални основания. Бебе Александър , което върнахме на мама Симона с БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с… И адвокат Петър Николов днес се чувства прекрасно при мама след като го изтръгнахме от лапите на държавата в лицето на ДАЗД и АСП . НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030! БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия НОРВЕГИЯ – СТРАНА НА ФИОРДИ И… ПЕДОФИЛИ Петър Низамов върна децата на Даниела Колева от Сливен Майката,на която социалните отнеха трите деца Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет. Втора част на извращенията на Държавата срещу най-голямото българско семейство. Отнетите 11 деца на най-голямото българско семейство, които бяха върнати след 11 дела, които бяха спечелени от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства. Взимаме първото върнато дете от от единсдесетте отнети деца на най-голямото българско семейство !!! Ние , Адвокат Петър Николов и Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства БЮК се преборихме децата да бъдат върнати на родителите им. http://www.bgdnes.bg/Article/6845627 https://offnews.bg/…/sotcialnite-otneha-11-detca-na-semejst… “Децата на Ивелина и Красимир искат да се върнат при родителите си Държат децата на 11-членното семейство като затворници, те не спират да плачат, казва адвокатът на фамилията “Децата плачат, търсят родителите си, викат майка си и баща си. Виждал съм го с очите си.” Това разказва потресеният адвокат на семейството с 11 деца от Русе Петър Николов, които държавата отне, за да предаде на приемни семейства. “Виждах как децата плачат за родителите си. Как ги търсят. Трудно е човек да опише такива срещи! Децата нямат правото да говорят по телефон насаме с родителите си и често им се отказва свиждане. Условията са като в затвор”, потресен е юристът. Николов се занимава с казуса, който трогна цяла България от месеци. Юристът води дела за всяко едно от отнетите 11 деца на двойката, която изгуби дома си при пожар през януари.” “Социалните решиха да отведат малчуганите и да ги настанят в приемни семейства или кризисни центрове, тъй като родителите им били рисково семейство. Сред мотивите за отнемане на децата от Ивелина и Красимир Зартови са, че едното е хванало въшки, друго било със счупени очила, а трето скачало по масата в кухнята. Николов засега се е преборил със съда за три от отнетите дечица, разказа самият юрист. “Досега пазих една новина в тайна заради моите клиенти, но вече мога да я съобщя. С две съдебни решения Районен съд – Бяла, отхвърли исковете на дирекция “Социално подпомагане” за настаняване в приемни семейства на децата Кристиян и близнаците Богомил и Виктор като неоснователни и недоказани”, разказа вчера Николов. Въпреки успеха юристът признава, че ситуацията е много тежка заради реакцията на децата. Плач, сълзи, срещи с мама и татко само по график и пред съдебната зала. Това е съдбата на 11-те деца. Малчуганите непрекъснато плачат, а едно от децата изпаднало в нервна криза още на първото дело. Тогава 14-годишната Илияна се разплаква истерично и властите са пр��нудени да изведат детето от съдебната зала и да го разпитат в “синя стая”. Николов се надява социалните да откажат обжалването на решението на съда и поне три от децата да успеят бързо да се върнат при семейството си. “Ако решенията не се обжалват, децата ще бъдат върнати при семейството си в най-близко време”, надява се юристът.” След нашата намеса Бургаският Майкъл Джексън днес беше настанен в общинско жилище Оказва се, че на всяка майка може да и бъде отнето бебето, дори преди да го закърми. САМО ПО НЕПРОВЕРЕНИ ДОНОСИ. Днес проведохме така очакваната среща със социалните в Смолян, заедно с адвокат Петър Николов от председателстваният от мен „Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства“, майката и бабата на отнетото пеленаче. . Оказва се, че според социалните бебето било под риск, който, представи си, налага незабавно извеждане от майчината гръд, защото кметът на село Арда – ……., който според моето обосновано заключение има лична вражда с бабата и за това наказва две поколения – майката на бебето и самото бебе… Заради бабата. Цитирам негов много близък роднина пред момче от селото : „Теб, ако цял живот някой те плюе, какво ще направиш?“ – визира се кмета и сигналът, който той е пуснал до АСП – Смолян срещу майката и бабата. Според това, което казаха директорката и социалните работнички, изразено днес на срещата между мен, адвокат Петър Николов, майката, бабата и социалните в сградата, където се помещава ДА „Закрила на детето“… Имало сигнал от кмета – цитирам- че бабата била алкохоличка, което е пълна лъжа, на как то касае майката и бебето? Освен това, щом бабата пиела, означавало, че няма кой да помага на майката и това вече водило до невъзможност майката да си гледа бебето. Пълен абсурд и параграф 22 ! Попитах ги. Как установихте това обстоятелство? Хващали ли сте я пияна, да пие? Без отговор. Петър Низамов помогна на Майка с две деца от Бургас, измамена и оставена на улицата. Ами кмета, дето тя била „плюла срещу него цял живот“, явно нямало какво да направи и решил да вреди не само на нея, ами и на още две поколения след нея. И забележете как ! Чрез отнемане на дете ! Ако иска да ме съди, но това е башибозук, а не кмет ! Моите впечатления са, че до сега за две срещу продължили почти цял ден не съм усетил бабата да мирише на алкохол, нито да трепери от абстиненция ! Според мен много говори и така си е натрупала този „солиден“ враг – селски кмет, който като един истински феодал е разпределил рожбата им да бъде наказана, защото бабата го била „плюла цял живот“. Според социалните устен сигнал от болницата, където раждаш и докато си в реанимация след усложнения след секцио, лекарките в болницата установили родителски дефицит у майката, защото не кърмела детето. Ама то детето било в ковиоз, представете си ! В ковиоз и да го кърми … Само ‘дето майката е вкарана в реанимация и преди да излезе от там, бебето е било вече предадено на приемно семейство. Само ‘дето майката е имала кърма, но сега след този стрес – няма … И няма да има повече. За това бебе кърменето свърши преди да е започнало… Само ‚‘дето ходих до селото и питах хората и според тях, нито бабата е алкохоличка, нито майката има родителски дефицит. Въобще версиите им доста се пообъркаха, аз дори забравих какво ме лъгаха в началото и как стигнаха до лъжите в края на разговора. Ама това беше срещата на „големите усмивки“. НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ СОЦИАЛНИТЕ В СТРАХОВИТАТА БАНЕВЕРН Лицемерие на високо ниво. Все едно не са отнели дете от майка, все едно това е нищо. Усмихват ни се на мен и на адвокат Николов, усмихват ни се, помислих си , че съм на някоя сбирка на класа. И на майката и се правят на приятелки… Аз щях да повърна, честно ! Едно ви гаранитирам, че ще стигнем до дъното, както на този случай, както и ще разследваме сигналите за откраднати ливади, гори в землището на с. Арда. Да гласувалите мъртви души, присъстващи в избирателните списъци на селото. Как в с. Речани никой не е гласувал за кмет, защото … Цитирам жителите : „Така ни казаха ! Да не гласуваме за кмет!“ И те не са гласували. Обаче от къде идват тези гласове в избирателните списъци на с. Речани, щом хората не са гласували, защото „така са им казали“. НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО – кампания на СОРОС за отнемане на децата, както се случва в Норвегия. Веднага след намесата на БЮК майката Симона успя да прегърне бебето си Разказ от първо лице за Барневерн и отнетите деца в Норвегия. За Барневерн и отнетите деца в Норвегия. Разговор с човек от кухнята. Valentin Ivanov Jelev разказва за премеждията си с отнети деца В Норвегия. БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства. Разговор с човек, познаващ в дълбочина Барневерн и методите му. Брутален разказ за отнети стотици деца от годни родители за бутафорни причини и невърнати след това. Случаи на сменени самоличности на деца за да не бъдат открити от родителите си. Защо сме против стратегията ли? Защото въвежда понятиоя непознати за нашето общество и правна система. Защото въвежда прецедент в нормативната ни система като допуска за разглеждане анонимни сигани, недопустими до сега съгласно общия закон. Защото не си поставя за цел децата да растат при биологичните си родители, а разглежда като равностойна на семейната – алтернативната грижа. До сега съгласно закона, всички действия на социалните са насочени към преодоляване на евентуалните липси в родителските капацитети и децата да бъдат върнати в биологичното си семейство. Такава цел липсва съгласно т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030”. Това са необходимите правни вратички и условия за могат спокойно ДА КРАДАТ ДЕЦА И ДА ГИ ПРОДАВАТ БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ. Г-н Карбовски, моля излъчете спряното ни от #bTV предване за съдийската мафия и предаването на деца на педофили-бащи чрез освидетелстване на здрави майки като луди от едни и същи вещи лица (експерти) към Варненския съд и едни и същи съдебни състави, отговорни за това. Освен това, нека да бъде направено и онова предаване, за което говорехме преди 3 месеца, за майката в с. Арда, Смолянско, с отнетото непроплакало бебе, което ние върнахме. Така, смятам на хората ще им стане ясно колко мрачна е действителността и колко още ще почернее след приемането на т.нар. Стратегия за детето. . С Уважение Петър Низамов Това е интервю с майка и баба на отнето новородено. Чуйте как са подходили социалните и защо са отнели бебето. И най-вече обърнете внимание на поведението на журналистите на Нова и БТВ спрямо пострадалите майка и баба. Вижте как се действа от нашите служби преди приемането на тази пагубна стратегия и си направете изводите , какво следва след това, ако я приемат. В този случай успяхме да върнем детето, след дело, което ние заведохме в съда в Смолян. ТУК !  Но ние не можем да огреем навсякъде. Имаме нужда от Народ , а не от публика. За това трябва да сме плътно един до друг. Силно идеологически обвързани, за да можем да ги победим, защото онези (нашите безчетни противници)…. Те са платени солудно и направлявани вещо. Но не и България, нали така. Не и тук. Да си ходят по Скандианавието, но тук няма да бъдат посрещнати добре . Не и когато заплашват децата ни. Жизнената сила на нацията.   С ПАРТИЯ “РОДИНА” И “БЮК” СЕ СВЪРЗА ЖЕНА- ЖЕРТВА НА НОВАТА ПОЛИТИКА НА ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА ОТ ГОДНИ РОДИТЕЛИ Български юридически комитет е най-успешната родна организация по връщане на отнети от социалните деца на родителите им .

[dangerouslysaltycheesecake-blog]

ИЗВЪНРЕДНО В СКАНДАЛНИТЕ НОВИНИ! Прокуратурата не пожали лектор от СУ “Св. Климент Орхидски”, искал секс от свой ученик Снимка: Петър ХРИСТОВ, ФОТОРЕПОРТЕР НА СКАНДАЛНИТЕ НОВИНИ Под ръководството и надзора на Софийската районна прокуратура е приключено разследването, водено срещу юриста и бивш университетски преподавател Чавдар Стоянов. След събиране на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина Софийска районна прокуратура внесе в съда обвинителен акт срещу последния за извършени от него две престъпления - опит за принуда, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до шест години и осъществени действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години. В края на 2015 г. пострадалият по първото от двете престъпления – Г.И., си търсел допълнителна работа, като чрез свой познат се свързал по телефона с подс. Чавдар Стоянов, с когото се уговорили да се срещнат. От своя познат И. разбрал, че Стоянов иска да назначи човек за лична охрана. При срещата на двамата, състояла се в гр. София, Стоянов заявил на И., че е бисексуален, както и че работи като прокурор и едновременно като лектор в СУ „Св. Климент Охридски“. Изрично предупредил свид. И., че последният не следва да закъснява за работа, защото в противен случай щял да бъде наказан с бой с камшик. На следващия ден подс. Стоянов и И. се видели отново в заведение в столичния кв. „Лозенец“, като след срещата им подсъдимият внезапно се опитал да хване бедрото на И., а впоследствие и да го прегърне. И. решил да не започва работа при Стоянов. След като И. не се явил при Стоянов на предварително уговорената дата, последният му се обадил по телефона и му заявил, че за неявяването му следва да му се наложи наказание – бой с камшик. По-късно през същия ден подсъдимият изпратил и СМС на Г.И., че ще го набеди пред прокуратурата на Р. България, че е извършил престъпление, че го е нападнал и ще има трима свидетели.  По идентичен на гореописания начин, през 2012 г. във връзка с пусната от подс. Стоянов обява, че същият си търси лице за лична охрана, с него се свързал свид. К. Л. При първоначалната среща между двамата подс. Стоянов заявил на Л., че е доктор по международно право и че работел за бивш главен прокурор. Няколко дни по-късно двамата мъже се срещнали отново, като подс. Стоянов настоял да отидат в апартамент. Там подс. Стоянов накарал пострадалия Л. да направи петдесет лицеви опори, но преди това да се съблече гол до кръста. Тъй като свидетелят решил, че това е част от изпита за работа,  започнал да прави лицевите опори. Подс. Стоянов му казал да си свали и панталона. Докато Л. правел лицевите опори, подсъдимият извадил камшик и с него започнал да нанася силни удари по голия гръб на пострадалия. Тъй като изпитвал силна болка, Л. почнал да моли подсъдимия да спре, но последният започнал да нанася по-силни удари. Междувременно подс. Стоянов започнал да мастурбира, продължавайки да удря пострадалия, докато удовлетворил половото си желание.  Предстои делото да бъде насрочено от Софийски районен съд.

[vprki]

Стефан Божков и Валери Чакалов отново заедно в обща експозиция…

В галерия "Ракурси" може да преживеете съвместната изложба на последните произведения на двама известни художници – Валери Чакалов и Стефан Божков /на снимката/. Преживяване, защото това е поредна изложба на талантливи и много различни автори,  свързани с изключително приятелство в годините. И откриваме световете им, но и се включваме в тях със собственото си въображение и инвенции.

От години те често показват работите си заедно и в експозициите им ясно се усеща свободното общуване между тях, между творбите им, разговорът, който водят по между си от години. Различни като изразни средства, те умеят да създадат единен общ свой разказ, в който да привлекат зрителя като участник на изложба, въздействаща като цялост в погледа и вълненията им в този наш свят.

От изложбата

От галерия „Ракурси“ отбелязват в анонса си към изложбата: “Валери Чакалов създава лична визуална среда чрез изобразяване на състояния – симбиоза на емоции, мисли и дух. Авторът се потапя дълбоко в същността си, изследва своите нагласи и опити за търсения в сферата на личностната свобода. Неговите абстрактно – геометрични картини, в които той използва различни материали и техники изследват вечните въпроси за съществуването и трансформацията.

Валери Чакалов Триптих "Запис на състоянието"

Стефан Божков представя рисунки смесена техника върху платно. Фокус на неговото внимание е жената. Картините показват близки планове на  женски тела, съдържат изображения и знаци, наситени със символика. Неочакваните съчетания на образи, скритите послания, контрастите, особената гледна точка на автора провокират към размисъл. Платната носят характерния за художника почерк с фино изваяни форми, разположени върху черен фон. Те се отличават с деликатен рисунък, контрастен колорит, с полъх на фина еротика и нежност.“

Стефан Божков "Ева и аз"

Преди време през 2016 година Стефан Божков сподели за „въпреки.com” по повод неговата 55-ата годишнина тогава: „Не знам дали успявам, но не правя компромиси, не правя компромиси. Най-важното е да не лъжеш и да не правиш компромиси. Защото иначе винаги затъваш, затъваш и ставаш зависим, а няма нищо по-страшно от това да си зависим”. И продължи: „Максимално да се стремиш към свободата си и тогава и самите работи, които правиш са по-добри, по-добре звучат. Свободата, свободата е много хубаво, много сладко нещо. Свободата е в даден момент да кажеш това, каквото мислиш, да направиш това, което мислиш и максимално да се стараеш да правиш добро и да не обиждаш хората. Не сме застраховани да бъдем лоши, но да се стараем да бъдем добри.

Стефан Божков "Горница"

Това ни води също към свобода. Винаги съм се стремял да бъда независим. На много места съм работил, дори и хамалин съм бил в „Сердика”, но винаги ме е водило това да мога свободно да се изразявам. Ако нещо не ми допада или го казвам, или просто напускам сцената, за да не би да нараня някого много. В даден момент можеш да кажеш някои неща, за които после може да съжаляваш. Затова за мен е много важно да избягвам зависимостите”.

Стефан Божков и Валери Чакалов

С днешна дата това важи и за двамата художници, които не за първи път са заедно в обща експозиция. А винаги им е приятно да се представят заедно от години. Имаше и трети, но той вече повече от 10 години не е между нас - Кольо Карамфилов…Но има приятелства, които остават завинаги.

Винаги от години по особен начин са ни въздействали творбите на Стефан Божков с провокативните си заглавие, със изящното си изразяване на еротиката. За него няма нищо по-интересно от еротиката, защото тя, както той споделя, винаги дава един невероятен заряд. „И заедно с това, същевременно може самият ти да си жив чрез нея и да я отразиш по най-добрия начин, да я търсиш чрез естетиката чрез цялото нещо.

Стефан Божков

Еротиката е една невероятна естетика. Всеки вижда картината и може да си мисли своите различни неща. Всеки си добавя неща и иска да види това, което е във въображението му.“ И в тази изложба, за кой ли път, той показва невидими неща, уж. Въпросът е да ги доразвием в себе си, освободени от насажданото на догматични стереотипи не само за еротиката. А тя в човешки план е от най-красивото, което сме преживявали като човешки същества. Но по нашите земи с балкански привкус  не говорим за това. Или някои говорят за нея цинично и брутално, или мълчат, защото не е прието да се говори за това…Смях, тъжен и саркастичен от гледна точка на днешния ден.

Валери Чакалов

И на двамата автори им е много е приятно да правият заедно изложби.  Стефан Божков казва по този повод: „Валери Чакалов, един невероятен приятел, човек, с когото винаги можещ да си говориш, докато съмне, винаги има какво да си кажеш. Ние стилистично сме много различни, което прави изложбата много добра. Би било обратно, ако сме еднотипни, би било безинтересно и постно. Имаме си доверие. Най-хубавото е да имаш стойностен приятел, по-хубаво от това няма – и обич и любов.“

А те двамата като творци, наистина, са много различни. Творбите на Валери Чакалов са абстрактни и ни отвеждат към състояния на медитация и търсене на смисъла. Дали го намираме в този наш толкова смутен и тъжен свят?

Валери Чакалов "Сетива"

Абстракцията говори повече, отколкото в картините, в които има образи. А в тази експозиция на двамата талантливи автори с не конвенциално присъствие в художествения ни живот дава нови хоризонти. Въпрос на чувствителност и усещане какво се случва около нас. Това се допълва от въздействието на една такава експозиция. Зона за медитация или зона  на чувственост в контекста на сложните социални процеси, в които живеем. Това са вечните въпроси за съществуването. Дано си ги задаваме.

Стефан Божков с приятелите Цветана Манева и Явор Милушев

Всъщност, това са лични усещания за една прекрасна изложба на двама приятели и талантливи автори. Не я пропускайте – продължава до 16 април в галерия „Ракурси“. ≈

Текст „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#Стефан Божков #Валери Чакалов #Критичен поглед

[vprki]

Изложбата „Истина беше…“ отново събра изкуството на Лиляна и Михаил Чаушеви…

Признавам, че не познавах творчеството на художниците Михаил Чаушев и Лиляна Чаушева. За тях ми е споделяла талантливата им дъщеря художничката Деля Чаушева. И когато получих съобщението от СБХ за изложбата на родителите ѝ „Истина беше…“ в зала 1А на ул. „Шипка“ 6 и покана от нея се зарадвах и развалнувах в очакването си.

Изложбата е зашеметяваща, откриваш нови светове с изкуството на прекрасни автори. Самото откриване на 26 март, някак беше по-различно и защото се оказа, че и за художници и изкуствоведи е неочаквана среща. Дори и за учениците на Михаил Чаушев (1933-1990), именити български художници, на които е преподавал в Художествената гимназия в София като Ивайло Мирчев, Николай Янакиев, Кирил Матеев, Димитър Чолаков, Маргарита Горанова и още и още…

Публикуваме словото на проф. Станислав Памукчиев при откриването на изложбата

„Истина беше…“, което той любезно ни предостави, за което му благодарим. Обичаме неговите текстове и винаги се стремим да ги публикуваме. Те заслужава да бъдат изучавани…

„Истина беше“...като заглавие на изложбата на Михаил и Лиляна Чаушеви, е красива метафора на едно влюбено, всеотдайно обречено живеене в истината за изкуството.

 „Истина беше“ е най-поетичното, тихо, носталгично откровение за истината...Истината, припозната в нейната битийна неопределеност и всеобхватност, отключена в енергиите на младите години – родили ентусиазирано възможен смисъл, провидяно съдържание, за един продуктивен творчески живот.

Лиляна и Михаил пресичат житейските си траектории съдбовно в своето опиянение – да бъдат художници. Тяхната среща в Художествената академия, в ателието по живопис на Ненко Балкански, събира влюбените енергии на младостта с безпределното измерение на бленуваното изкуство. Започва дългият път на развитие, на обучение, на усвояване и преработване на културна памет, трупане на артистична опитност, творчески проучвания, експерименти, стилистични и формални открития. Извървяна е траекторията от уроците на Ненко Балкански и  академичния реализъм, до условността на чисто абстрактния идиом – пътя от фигурата до знака. При Михаил Чаушев са четими препратките към културните пластове на неолит, архаика, Цикладска скулптура, вплетени в динамиката на технизираната рационалност на съвремието. При Лиляна Чаушева са разпознаваеми вдъхновените интерпретации на шевици и чипровски килими, с тяхната знакова, цветна, ритмична стойност и семантични съдържания. Всичко това изведено като личностно разкриване, като свобода, персонален белег, лична митология.

Творби на Михаил Чаушев

В артистичния резултат на Лиляна и Михаил Чаушеви се осъществява и получава стойност, спасителният копнеж по абстрактно изкуство. В 70-те и 80-те години, когато започват техните опити в тази посока, проблематиката на абстракционизма е игнорирана, пренебрегната в официализираните разкази за социалистическата култура. Заниманията и реализациите на Лили и Михаил Чаушеви с монументална и приложно - декоративна работа е относително защитено пространство за формални експерименти, условна цветност, стилистични опити. Пътят към абстрактна живопис е открит – интуитивно живян като мечта за свобода, за личностно разкриване, любуване в чисто пластичните отношения, усещане за естетичното, което ни се разкрива, без представата за цел, без културни и социално – политически предразсъдъци. Абстрактното като бягство от идеологизирани клишета, като вживяване в привиждащите се зад Желязната завеса либерални ценности. Абстрактното като неосъзната духовна откритост, като преодоляване, денатурализиране на света и навлизане в енигматично закритите зони на метафизичното и универсалните категории. Опитите за абстрактно изкуство са бягство от банализираните сюжети от времето на соц-а, и се осъзнават като притаена десидентска екзалтация, като порив за субективно преживяване на света, с неговите екзистенциални, психични и духовни измерения.

Творби на Лиляна Чаушева

В този процес, съдържанието на културното наследство, с праисторическия, фолклорно - знаков и декоративен мотив, средновековната религиозна живопис, продуктивно се преплитат с условно пластичния език и духовно съдържание на абстрактното изкуство.

В сложния процес на модернизация на българското изкуство, Лиляна и Михаил Чаушеви са сред най-изразените и последователни експериментатори в тези нови територии. Да...пластическата истина се открива за изкушените да вибрират на границите на два цвята, на два тона, на границата между черното и бялото, твърдото и мекото, плътното и прозрачното. В непрогледните лабиринти на тази трудна материя, Лиляна и Михаил са умели навигатори, в пространствата на чисто пластическите отношения,  оставят следите на своите прозрения като знаци по пътя към безграничното, създават изкуство за жадните да съзерцават в безпределното и неназовимото.

От ляво на дясно: Станислав Памукчиев, Стефан Чурчулиев, Деля Чаушева, Лиляна Чаушева и Любен Генов

 Дарените сме ние, всеки, колкото успее да се включи в честотите на тези емоционални и духовни вибрации. Да благодарим на Лиляна, че ни дари с щедростта на своята артистична дарба, с стойността на своята изведена и защитена творческа съдба. Да благодарим на Деля, за волята на добрата дъщеря, да възкреси паметта за своя баща – уникален, автономен, силен художник, белязал с качеството на своето творческо откритие, новото българско изкуство. Да благодарим, че в тази изключителна мащабна изложба, тя отново ги събра заедно по дългия път на изкуството.

 Да...истина е!

Проф. Станислав Памукчиев

От изложбата

Куратори на изложбата са Деля Чаушева и Стефан Чурчулиев. Негов е и плакатът към изложбата, сам по себе си произведение на изкуството, което разказва историята – любовна и художествена на Михаил и Лили…

Въвеждащият текст като куратор на Стефан Чурчулиев е много личен за двамата художници и по работата върху експозицията. Публикуваме го и него, независимо, че присъства на страницата на СБХ. Важно е красивите и преживени думи да присъстват не само като съобщение за моментното събитие, а и да остават, защото както ми каза преди дни един забележителен режисьор – документалист  /ще четете за него в следващ текст при нас/, макар и в друг контекст „думите остават и се материализират“.

Творби на Михаил Чаушев

„Признавам, че не познавах добре творчеството на Михаил Чаушев (1933-1990) и Лили Чаушева, и когато започнах да помагам на Деля за организацията на изложбата им, бавно, стъпка по стъпка, се запознах с техните работи. Първо с монументалните, а после с творбите им от ателието. Постепенно се потапях в атмосферата на 80-те години на миналия век и осъзнавах силното присъствие на художниците от това поколение, колко творческа и физическа енергия са вложили в усилията си да устоят на изкушенията, на конюнктурата и да създадат изкуство, актуално и днес. Михаил и Лили са едни от тези автори.

Семейство в живота и на моменти творчески тандем, в изкуството двамата следват свой собствен път. Докато монументалните работи на Михаил Чаушев допълват и същевременно търсят естетическия образ на времето, в което живее, живописта му е шепот, чието ехо ни достига като тътен и кара кристалите в нас днес да звънят. Във време, когато творческите компромиси са въпрос на оцеляване, живописта на Михаил Чаушев е честна и искрена и с нея той избира да се съхрани като автор.

Живописни творби на Михаил Чаушев

В нея създава свой оригинален свят, в който спасението е в постоянното търсене, а творческият комфорт – в постоянното съмнение. Пастелите му – дълбоки и тихи, мистични и топли, създават чувство на меланхолия и уединение. Една измислена реалност, в която можеш да се разходиш и да намериш покой. Живописта му е приглушена и изискана, добре премислена и въпреки това много емоционална. Тя е светлина от едно отминало време. Работите му ни връщат към търсенията на авторите от 70-те и 80-те години и логичната връзка на изкуството им с това на XXI век. Ако днес не видим тази връзка, ще продължим да живеем със „сладката“ заблуда, че всичко започва от нас.

Живописни творби на Лиляна Чаушева

Живописта и на Лили Чаушева е смела, „мъжка“, такава каквато само жена може да създаде. Крехка като натура, работите ѝ са категорични, а текстилните ѝ пана са силни и лишени от шаблонност. Стъпила върху фундамента на българската традиция, тя постига върхове в своите търсения както в абстрактната живопис, така и в монументалните работи. В основите на своите пана тя вплита най–доброто от българската традиция, така както легендите разказват, че старите майстори са вграждали сенките на красиви девойки. Вплита духа на предаваното от поколение на поколение мистично познание за света, кодирано в българския текстил. Изкуството ѝ е лишено от мимолетни и излишни амбиции. Незасегнато от настоящето, то създава връзка между миналото и бъдещето. Текстилните ѝ пана са монументални не само с размерите си, а и с вложената в тях идея за вечност. Докосването до тях е като път във времето.

Сенките оформят светлината.

Сенките на времето оформят авторите и тяхното творчество.

Открийте светлината в работите на Михаил и Лили Чаушеви!“

Стефан Чурчулиев

Лиляна Чаушева

На централно място в изложбата е портрет на Лиляна Чаушева, рисуван от Михаил Чаушев в младите им години. Със Станислав Памучиев го гледахме и той каза как с моливче около очите, независимо, че творбата е живописна е оформено излъчването на любимата жена. Сега тя е на 85, но очите са същите с тази дълбочина, красота и продължава да рисува.

На финала на този текст се връщам към нашия разговор с Деля Чаушева, както споменах в началото, който бе и по повод изложбата ѝ “Времеви прорез” в столичната галерия [a]cube в края на декември 2022 година. Тогава си споделяхме, че сме загубили във времето много скъпи хора и сякаш прорезът става все по-дълбок, непреодолим…

Деля и Лиляна Чаушеви, зад тях стената, на която в снимки и слово е разказана историята на Михаил и Лили...

“Понякога си мислим, че сме много силни, че сме много твърди, можем всичко да преживеем. Не, не се случва така. Един прорез във времето може да ни накара да изпаднем в колапс, но после неминуемо ще се съвземем, защото животът е по-силен от всичко. Но болката остава, мъката остава. Времевият прорез няма как да залепим, няма как да го наснаждаме, за да върнем онова, което е било в целостта. Това е онзи белег, който ще носим до края на дните си в себе си. Ще носим всичко това до края. Има неща, които няма как да залепим, но трябва да преминем през това.�� Каза Деля, като продължи за себе си като художник: “Първите мои учители са майка ми и баща ми Михаил и Лиляна Чаушеви, прекрасни художници. После образованието в Полша /Завършила е Краковската художествена академия „Ян Матейко”, специалност „Живопис” при проф. Йежи Новошелски и като втора специалност – „Графика” при професорите Вейман и Буш/ ми е дало отпечатък. Следвам единствено себе си и желанието да работя. Не бързам. Работя, рисувам, ако нещата се случат – правя изложба, ако не се получат, оставям за по-нататък. Показвам картините си първо на майка ми, защото е велика майка и после ги изнасям навън.“

Деля Чаушева със сина, дъщеря си и майка ѝ Лиляна Чаушева

На изложбата „Истина беше…“ бяха заедно, така е отредено. Любовта беше във въздуха, дишаше…

Изложбата продължава до 12 април. Преживейте я, тя е дар! ≈

Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Михаил Чаушев #Лиляна Чаушева #Деля Чаушева #Станислав Памукчиев #Стефан Чучурлиев #Зелма Алмалех #Критичен поглед

[vprki]

„Срещни киното“ или есенното 25-то издание на София филм фест

„Тази година сме подготвили изключителна програма. Тя включва, както традиционните рубрики, които ние представяме в рамките на фестивала като международни конкурси, така и представяне на новото българско кино, селекция от много важни филми от изминалата година, които са имали успех на международни фестивали. Фестивалът тази година ще се вгледа в себе си и ще направи едно обобщение какво е направил през изминалите 25 години".

Каза директорът и създател на София филм фест Стефан Китанов на първата пресконференция на живо в Дома на киното в края на февруари по повод 25-то юбилейно издание на най - големия кинофорум у нас. Съобразен с пандемичната ситуация, която вече година и половина промени живота ни, „София филм фест“ през март беше с хибридно издание – на живо и он лайн. Тогава Стефан Китанов още, че специалното издание на 25-ия СФФ е предвидено за средата на септември 2021 с надслов „Срещни киното“. И ето вече готвим сърцата си за него и то ще се състои от 14 до 30 септември. Организаторите обещаха да покажат програма от световни филми, представени от техните автори. Всички режисьори на предвидените за септември филми са потвърдили участието си. Ситуацията, свързана с пандемията и упоритостта, с която не иска да си тръгне, е все още сложна и непредвидима, но да се надяваме, че ще можем заедно да отпразнуваме 25-ия Купон на годината подобаващо, заредени с оптимизма на организаторите на Феста. А той е сред избраните да бъде подкрепен сред сериозна конкуренция от години от програма „Творческа Европа“ MEDIA на Европейския съюз, която отбелязва тази година 30 - годишен юбилей. Засега всичко върви по план и буквално всеки ден се радваме на информацията от СФФ какви забележителни филми и кинематографисти ще ни зарадват на есенното издание на фестивала.

Стефан Китанов, снимка: Стефан Джамбазов

Той ще се открие на 14 септември с филма„Брайтън 4“ на грузинския режисьор Леван Когуашвили, който спечели три отличия на 20-ия юбилеен кинофестивал в Трайбека, основан от Роберт де Ниро. Филмът участва в международния игрален конкурс и спечели наградите за най-добър филм, актьор (Леван Тедиашвили) и сценарий (Борис Фрумин и Леван Когуашвили). В главната роля на филма е легендата на грузинската борба Леван Тедиашвили, двукратен олимпийски и петкратен световен шампион в свободния стил. Първата му световна титла е от София през 1971. За своето първо участие в киното Тедиашвили е удостоен с наградата за най-добър актьор в Трайбека. В ролите са още Гиорги Табидзе и Надя Михалкова. Сценарият на филма е дело на Борис Фрумин с участието на Леван Когуашвили. Зад камерата е холивудският оператор Федон Папамайкъл. Част от българското участие са костюмите на Ека Бичинашвили и звука на Светлозар Георгиев. „Брайтън 4“ е копродукция между Грузия, Русия, България, Монако и САЩ с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Арт Фест (Стефан Китанов и Мира Сталева). Преди години Леван Когуашвили триумфира на София Филм Фест с 3 награди за филма си „Срещи на сляпо“, включително за най-добър филм.

С нетърпение очакваме на 15 септември премиерата за България на „Жените наистина плачат“ на забележителния режисьорски и продуцентски дует Весела Казакова и Мина Милева. Филмът беше селектиран на фестивала в Кан в конкурсната програма „Особен поглед“. Последваха участията му на фестивалите в Сараево и Карлови Вари. През септември забележителният режисьорски и продуцентски дует Весела Казакова и Мина Милева са ангажирани начело на журито на престижната програма „Венециански дни“ (Giornatte degli autori) на най-стария кинофестивал в света. Непосредствено след това ще представят лично най-новия си филм „Жените наистина плачат“ пред публиката на 25-ия София Филм Фест, като събитието ще бъде на територията на летния фестивал в нашия град – София Съмър Фест.

Екипът на "Жените наистина плачат" в Кан, снимка: архив на СФФ

Изключителен успех за българското кино бе участието на „Жените наистина плачат“ в конкурсната програма „Особен поглед“, като според класацията на Screen International, българо-френската продукция е една от най-добрите творби в Кан през 2021 година – сред шестте най-харесвани от критиците филми от официалната селекция, а главните героини – Соня (Мария Бакалова) и Лора (Ралица Стоянова) са поставени на корицата на „Le film francais“.

В различни интервюта пред български медии Весела и Мина споделят по повод на „Жените наистина плачат“: “Автентичност и неконвенционалност. Разкри се една дълбока ранимост, каквато рядко е разглеждана в киното, смеем да твърдим, а и не само ние - потвърди го известен френски критик, който също отбеляза една невероятна режисьорска свобода. И се радваме, че постепенно екипът ни започна да ни се доверява. Много необходимо пренареждане, защото бе време да се обърнем повече към себе си и това неминуемо променя и средата, и киното. Неслучайно в АРТЕ в момента един от най-гледаните сериали е с психоаналитични сеанси. Сюжетът на „Жените наистина плачат“ е изцяло женски, но филмът не е създаден с цел да разделя на два противоположни лагера мъже-жени.

Весела Казакова/л/ и Мина Милева /д/, снимка: архив на СФФ

Историите, разказани в него, по-скоро приобщават и се оказва, че въпреки женската тематика много зрители мъже го намират за вълнуващ. Това е съвременна история, социална драма, защото пак в наш стил е свързан с нещо, което ни вълнува – какво става в нашата страна. И в цялата тази семейна история от жени, в която всяка има отделна лична драма, понякога разгледана по хумористичен начин, стои нератифицирането на Истанбулската конвенция и невъзможността да се справим с проблемите на съвременното общество и защитата на жените.“ – разкрива основата на сюжета Весела Казакова, а Мина Милева споделя още: „Вдъхновението беше да се представи по по-сложен начин женската природа. Действително ансамблов филм за едно семейство, случват се разни неща, но има много усещания, много е трогателен, просълзяващ и може би това е изиграло роля в накланяне везните за селекцията.“.

Финландският филмов режисьор, сценарист и продуцент Мика Каурисмаки е сред големите имена в киното, чиито филми ще гледаме на есенното издание на 25-ия София Филм Фест. Очакваме да посрещнем режисьора в София в средата на месец септември, за да представи най-новия си филм „Една спокойна нощ“ и да получи Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното. Фестивалът, в партньорство с Финландската филмова фондация и Посолството на Финландия в България, представя ретроспектива на Каурисмаки, която започва на 10 септември в Дома на киното.

Мика Каурисмаки, снимка: архив на СФФ

„Чувствам се не кинорежисьор, а киноантрополог - обичам да пътешествам, да наблюдавам и изследвам света и хората през камерата, а впечатленията запечатвам на лента“, разказва за влечението си към киното Мика Каурисмаки. Той е по-големият брат на Аки Каурисмаки, чиято ретроспектива беше представена в програмата на 24-ия СФФ. Мика става известен със своите филми „Хелзинки-Неапол цяла нощ“ (1987), „Зомби и влакът на призраците“ (1991), „Тримата мъдреци“ (2008), които публиката на София Филм Фест ще може да види на голям екран.

През 2021 година Специалната награда на 25-ия София Филм Фест ще бъде връчена на трима души, чиито живот е неразривно свързан с киното. Един от тях е унгарският режисьор Корнел Мундруцо. Той е добре познат на българските зрители, които са се срещали с всичките му филми на София Филм Фест през годините - от дебюта му „Приятни дни“ (2002), носител на Голямата награда за най-добър филм в първия международен конкурс на София Филм Фест през 2003, през омнибуса „Поколение: Изгубени и намерени“ (2005), „Делта“ (2008), спечелил наградата на ФИПРЕСИ в Кан, както и „Нежният син – проектът Франкенщайн“ (2010), номиниран за „Златна палма” в Кан. През 2014 година Мундруцо представи на света една изключителна провокация - „Белият бог“, носител на голямата награда от конкурса „Особен поглед“ от Кан и наградата „Кучешка палма“, присъдена на две от 250-те кучета във филма. Оригиналният и впечатляващ „Луната на Юпитер“ (2017) също участва в Кан, отново в основния конкурс.

„Фрагменти от живота на една жена”, снимка: архив на СФФ

„Фрагменти от живота на една жена” („Pieces of A Woman“) е копродукция между САЩ, Канада и Унгария, като премиерата му беше в основния конкурс на Венеция 2020. Главните роли са поверени на Ванеса Кърби и Шая Лебоф. Изключителната Кърби спечели „Купа Волпи“ за най-добра актриса, номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. „Всяка трагедия, всяка драма накрая ти дава много сили и енергия в собствения ти живот. Винаги съм се стремял да представя нещата от сърце и да стигна до сърцата на зрителите… Исках да говоря за табу, което отдавна съществува. Жените, които ��убят бебетата си поради някаква причина, често изпадат в изолация. Хората около тях не знаят как да им помогнат да се справят с подобна трагедия. Това е провокацията за създаването на тази история. Исках да поставя този сюжет в среда, която познавам и съм близо до нея… Основният въпрос във филма е как хората съумяват да се справят с трагедиите и какъв отпечатък остават те върху душите им и върху техните деца“, споделя за филма си Корнел Мундруцо.

Проектът „ДАУ“ (13 филма) на Иля Хржановски беше представен на втория София Мийтингс през 2005. В началото на 2019 година в две парижки кина се реализира част от интерактивното преживяване, конструирано от пълнометражни филми, визуални проекти и арт инсталации, за което зрителите са получавали персонални „визи“, придружени със специален смартфон-„водач” на зрителя в това предизвикателство. Филмът „ДАУ. Наташа“ бе селектиран в основния конкурс на Берлинале 2020 и отличен със „Сребърна мечка“ за операторското майсторство на Юрген Юргес (работил с Фасбиндер и Вим Вендерс).

Академик Лев Ландау, снимка: архив

Целият проект е посветен на живота на съветския физик и лауреат на Нобелова награда Лев Ландау (1908-1968). Проектът придобива почти митичен статут като едно от най-амбициозни начинания в съвременната киноистория. Идеята е да се представи в достоверна художествена форма тоталитарния режим в Съветския Съюз през Сталинските години и след тях. „ДАУ“ е семантичен код за тогава свръхсекретния научен институт на проф. Ландау. Мултимедийният проект, сниман в продължение на повече от 10 години, променя начина, по който се създава кино като цяло. Снимките са без прекъсване, 24 часа в денонощието, в сграда в Харков, наречена „Институтът“, изцяло преобразена в духа на епохата, в нещо като паралелна реалност. Стотици участници решават да изоставят познатото ежедневие и се съгласяват да се включат в този своеобразен научен и философски експеримент, като всеки детайл от живота им подлежи на заснемане. Сред участниците са били Марина Абрамович, оперният и театрален режисьор Питър Селърс, перуанският шаман Гийермо Аривало Валера и още много други. Филмите са реализирани с радикален киноезик на ръба между игралното и документалното кино, почти без професионални актьори, като за част от ролите са ангажирани действителни учени – професори и дори един бивш следовател от КГБ, който играе себе си. Заснети са повече от 700 часа материал на 35 мм лента.

Лех Ковалски беше буквално първият гост на София Филм Фест – посрещнахме го в за първи път през 1997 година, когато „Купонът на годината“ носеше все още името „Мюзик Филм Фест“. 25 години по-късно той е председател на журито на Международния документален конкурс.

Той ще получи Специална награда на юбилейния София Филм Фест за своя принос към изкуството на киното. Ковалски е американски филмов режисьор и оператор от полски произход, роден е в Лондон през 1951 година. Най-знаковият му филм е документалният „D.O.A.“ (1980), който пресъздава процъфтяващата пънк сцена във Великобритания в края на 70-те години и включва кадри от неуспешното американско турне на Sex Pistols от 1978 година. Негови са също филмите „История на един наркоман“ (1985) с участието на Джон Спейсли и „Роден да губи: Последният рокендрол филм“ (1999) – култов филм за Джони Тъндърс от „Ню Йорк Долс“. Чрез огромно количество архивни кадри и документални материали Ковалски разкрива живота на ъндърграунд поколението.

"Това също е Париж", снимка: архив на СФФ

Освен „D.O.A.“, в програмата на 25-ия София Филм Фест #ЕСЕН зрителите ще могат да видят последните два филма на Ковалски – „Разбий го на парчета“ (2019) и „Това също е Париж“ (2020), представени лично от своя автор. Световната премиера на „Разбий го на парчета“ е в „Петнайседневката на режисьорите“ в Кан, а сюжетът проследява борбата на френски автомобилни работници, които се стремят да запазят работата си, преди компанията им да бъде ликвидирана.

Прочутият немски режисьор Андрес Файел ще бъде специален гост на есенното изданиена 25-ия София Филм Фест. В партньорство с Гьоте-институт фестивалът ще представи ретроспектива на режисьора, която се открива на 7 и продължава до 24 септември. Режисьорът Андрес Файел прилага своя талант за съзидание в различни области на изкуството – той е също писател и сценарист, работи в киното и театъра. През 80-те години учи психология в Свободния университет в Берлин и посещава режисьорския клас на Кшищоф Кешловски в Независимия берлински художествен център – място, което събира прочути режисьори като Андрей Тарковски, Патрис Шеро и Робърт Уилсън.

Андрес Файел, снимка: архив на СФФ

Първият филм, който създава през 1992 година, е документалният „Мечтата на зимната нощ“ („Winter Night's Dream / Winternachtstraum“) и е резултат от работата му с група опитни театрални актриси.

Журито за определяне на най-добър балкански филм на 25-ия София Филм Фест се състои от режисьорите Джон-Пол Дейвидсън (Великобритания), Лили Хорват (Унгария) и Дорон Еран (Израел). Те участват в програмата на есенното издание на фестивала с последните си филми. А още хубави новини за фестивала предстоят! Да се надяваме, че усложняващата се ситуация с пандемията от Covid-19 няма да попречи на организаторите и на нас като зрители да съпреживеем празника!

Светлана Дамянова, шеф на Пресс офиса на СФФ е винаги на линия, снимка: Стефан Джамбазов

Когато създава фестивала през 1997 година Стефан Китанов едва ли си е представял мащаба му днес. София филм фест е извоювал в годините признанието на световната кинообщност, акредитиран от FIAPF и включен в класацията на сп. „Variety” сред 50-те топ-фестивала за киноиндустрията, представя пред публика си и многобройните международни гости най-актуалните творби от световното и българското кино. Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община и е част от Календара на културните събития на София за 2021 година, в партньорство с Министерството на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа MEDIA (Creative Europe Media) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели. Преди години Стефан Китанов – Кита, създател и директор на фестивала, каза за „въпреки.com”, че „хубавите неща се правят с много любов”. Бихме добавили за него и целия му екип - и с много труд, и неспирен поглед, амбиция и новаторство напред какво се случва в света на киното по фестивали, по резиденции, по обучения. И така 25 години – успех на фестивала и този път, Въпреки!

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Архив на СФФ и Стефан Джамбазов

#София филм фест #Стефан Китанов #Весела Казакова #Мина Милева #кино

[vprki]

Критичен поглед: Българските художници винаги са поглеждали „отвъд“

Сега, когато пандемията ни наложи принудително затваряне не само в собствените си домове, но и до голяма степен в границите на страната, започнахме да оценяваме свободата, която имахме да пътуваме и да се срещаме с други култури. В музеи, галерии, паметници, пък дори и по улиците на европейските и други градове.

Някак си тези пътувания не ни липсваха толкова по времето на соца, защото така или иначе тогава беше невъзможно да отидеш до летището и да се качиш на самолета до някъде с една лична карта. Но новопридобитата свобода след демократично промени ни свикна на друго, колкото и някои да не го оценяват. И която заради пандемията ни убягна. Затова пък напоследък ни е скъпа всяка изява на хора на изкуството поглеждащи „отвъд“, които се опитват да не остават само в пределите на битовото и „националната ни идентичност“. Която е важна, но само ако бъде част от всеобщата човешка идентичност.

А българските художници и преди, и сега, винаги са поглеждали отвъд Калотина към Европа. И с това са свързани няколко изложби тази седмица в София. Разбира се, тук има връзка и с това, че изобразителното изкуство и скулптура използват един език, който е понятен извън лингвистичните ограничения. Но важното е, че българските творци не са изоставали през годините от световните тенденции, както не изостават и сега. Наистина, по времето на соца има стагнация и затваряне в собствената черупка, но пък сега се появиха много доказателства, че връзките на българските творци не са прекъсвали през годините и дори затворени в своите ателиета, художниците са се опитвали да достигат до всичко ценно, сътворено от техните колеги зад „желязната завеса“. А ако говорим преди 1944 година, там примерите за контакти са много.

Илия Бешков, Илюстрации към “Париж, роман - хроника”, 1933, туш, картон, архив Илия Бешков

Такъв е и случаят с изложбата, която се откри във филиала на СГХГ – галерия „Васка Емануилова“- „Срещи в Париж“. Изложбата се фокусира върху една важна тема, която неизказано, но категорично ръководи тенденциите в българското изкуство от втората половина на ХХ в. За българските творци имагинерният Париж е въплъщение на „възжеланата“ европейска модерност, търсеща опора в наследството на античността, колебаеща се между авангарда и традиционализма, пише в анотацията за изложбата с екип Галина Декова и Евгения Христова.

К. Панчева, В. Емануилова, И. Бешков, Н. Балкански, Д. Димов (отпред), Париж, 1939 - снимка архив 

През лятото на 1939 г. в тримилионния световен културен център се среща голяма група български специализанти, т. нар. „българска колония“. Сред тях е и Васка Емануилова, за чието пътуване съдейства първият секретар на Френската легация в София, Жан Белен. Заедно с Ненко Балкански, Иван Фунев, Илия Бешков, Ангел Вълчанов, Кирил Кръстев, Асен Разцветников, Васил Гачев и много други, тя посещава музеи, катедрали, архитектурни паметници в Париж и околностите, в неделните екскурзии разглежда замъците по поречието на Лоара, общува с отдавна живеещите във Франция Георги Бакърджиев, Георги Попов (Джон), Жорж Папазов. За нея това е първото и последно напускане на родината и видяното през тези месеци има огромно значение за развитието ѝ като скулптор. Малко преди немската окупация на Париж, Васка Емануилова се връща в България и от този момент е най-известната и продуктивна българска жена скулптор.

Ненко Балкански, Парижко ателие, около 1940

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в България. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков. Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

“Гледки от ателието и нови работи” в галерия “Структура”

Българското присъствие зад граница през годините обаче никак не е малко и спорадично. Ако става дума за миналото, освен споменатите художници Георги Бакърджиев, Георги Попов /Джон/, Жорж Папазов, присъединилият се по-късно скулптор и художник Боян Райнов в Париж, или Михаил Симеонов в САЩ, а какво да кажем за Христо Явашев – Кристо... Колкото за вече днешно време, българските художници работещи по света трудно могат да бъдат изброени. Те са в много европейски страни и не само. Затова и всяка среща с тяхното творчество е не само запознаване с тях, но и с критериите на другата култура, където се реализират. Галерия „Структура“ ни предлага среща с Николай Константинов и неговата изложба „Гледки от ателието и нови работи“. Това е първата самостоятелна изложба в България на родения през 1965 г. в София, но живеещ вече повече от 30 години в Брюксел автор. Представен дигитално през май-юни 2020 г. в рамките на онлайн кампанията на галерия „Структура“, сега творчеството му e показано и на живо.

Николай Константинов, Глава 23, 2016, 

Николай Константинов завършва Висшето национално училище за визуални изкуства La Cambre в Брюксел през 1995 г. От 1998 г. е асистент, а от 2019 г. професор по Дигитални изкуства 3D в същото учебно заведение. Като автор работи в областта на традиционната и дигиталната скулптура, както и на рисунката. Изложбата в галерия „Структура“ включва най-новите рисунки на художника от 2020-2021, както и дългосрочния проект „Посещение в ателието“, който той развива в дигиталната триизмерна реалност от няколко години. За съпоставка са представени и недигитални пластични скулптури (които също включват предварителни дигитални процеси) от 2017-2018 г. Търсенията в едната и в другата реалност влияят върху работата на автора и водят, по думите му, до необичайни и изненадващи комбинации. Николай Константинов се интересува от динамиката между дигиталната и традиционната скулптура, от възможностите, които те предоставят и недостатъците, които притежават. Преливането между двете е сред основните проблеми, които го занимават.

Калоян Илиев - Кокимото, Dürer vs. Döner

А други български художници без да се притесняват и изпадат в чувство за малоценност репликират класически образци. Такъв е случаят с Калоян Илиев – Кокимото, който подреди изложбата си Dürer vs. Döner в столичната галерия КО-ОП. Тя, както и предишните му изложби, е реплика на художника към масовата култура и е своеобразен подарък – 42-ра самостоятелна експозиция за 42-рия рожден ден. „Изключително много обичам да комбинирам съвременните неща, които колекционирам – дизайнерски играчки, картини, скулптури, произведения на изкуството. Също така обикалям антиквариати, битаци, пазари и винаги съм отворен за нещо като произведение на изкуството, графика, рисунка, албум, книги. И така, в един антиквариат ми предложиха този албум на Дюрер. В първия момент дори не можах да реагирам адекватно. Казах си: „А! Как така?!”, споделя Кокимото в предаването „Изотопия“ по БНР.

И продължава: „Уникален албум, който е издаден през 1979-а от Ермитажа, Ленинград (сега Санкт Петербург – бел. ред.) Аз съм роден 79-а, ето, албумът е издаден тогава. 40-те произведения в албума, той е библиофилско издание, са от колекцията на Ермитажа, дърворези на Дюрер. С изключително добро качество, албумът беше почти като нов”. Кокимото веднага го купува и в главата му се ражда идеята да го пресъздаде: „Да не бъде просто част от моята огромна колекция печатни издания и графики”. Факсимилетата Кокимото дигитализира щателно и започва да работи върху тях. Добавя негови изображения, както и символи на масовата култура от други автори. Накрая разпечатва и рисува на ръка с типажи, които е създал „почти специално за целта”. Кокимото вярва, че съдбата се е намесила. Не е търсил Дюрер специално. Той го намерил, споделя художникът през смях.

След находката от Ермитажа Кокимото се оглежда с името на Дюрер в ума: „Дюрер, Дюрер, добре, какво, какво...?” И гледам срещу мен – верига от заведения за бързо хранене, предлагащи основно дюнер. Ето: името на Дюрер, съчетано с дюнер, е толкова подходящо да направя тази връзка. Реших да съпоставя класическото изкуство с масовата култура и потребление.” И още: „Съзнанието ми е отворено и винаги готово да създаде нещо ново, макар и стъпвайки на плещите на творчеството на един толкова велик творец. А какво по-хубаво от това двама творци, един велик старовремски и един млад съвременен, да се срещнат и да си колаборират, така да се каже, в този проект?”. ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: Стефан Джамбазов

#Критичен поглед #Васка Емануилова #Николай Константинов #Калоян Илиев - Кокимото #галерия Структура #Дюрер

[vprki]

Критичен поглед: Анимация, море и Варна - чудесно съчетание дори и при пандемия

Въпреки ситуацията, страховете и напук на тревожността, 16 – ят Световен фестивал на анимационния филм във Варна се състоя. Почти без чуждестранни гости, но затова пък с повече студенти от България. С маски при влизане в залата и съблюдавани мерки за дистанция от страна на усмихнати, ��о строги доброволци. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Боряна Матеева.

Прозвуча в нова, жива версия и „химнът“ на фестивала „Варна, хубава Варна“, изпълнен импровизирано от новосъздадената група „Лос Легенос“ – трима студенти със сомбрера и китара, маскирани като „тримата глупаци“ на Доньо Донев, изпяха прочувствено култовото парче, стъпили в големи легени. Морето беше до колене за всички в периода 9-13 септември 2020...  Шегата настрана –

всъщност имаше „малък юбилей“,

както каза на откриването артистичният директор и основател на фестивала Анри Кулев. Това издание на възкресения някогашен фестивал е всъщност 10-то. Да припомним, че през 2011 във Варна беше възстановен легендарният Световен анимационен фестивал, просъществувал от 1979 до 1989 с 6 издания и изчезнал през прехода. Но нямаше нищо „юбилейно“ и официално в атмосферата – тя беше разкрепостена и артистична, както винаги при аниматорите, подчинена на главната задача и младежкия профил на фестивала „с цената на всичко да укрепваме студентското самочувствие“ (Анри Кулев).

Анри Кулев - снимка Стефан Джамбазов

Какво можеше да се види, паралелно със сериозните конкурсни програми, разпределени в 5 секции – за късометражни, студентски, детски филми, телевизионни серии и пълнометражни заглавия?  Фестивалът се откри със забележителна, вече традиционна изложба „Анимационни рисунки“ на студенти от НБУ с куратор Пенчо Кунчев - концентрат от талант, инвенции и свободно летене в пространствата на изобразителното изкуство. Друга изложба „10 години 10 плаката“, беше събрала на едно място емблемите на фестивала. Тазгодишният плакатът също беше чаровен – летящ кораб, комбинация от балон - цепелин и надуваема лодка със селце отгоре и крачета - плавници отдолу....

Имаше прелюбопитна програма от филми на студенти по случай 60 години АСИФА и тук  - голяма победа за България! В „Международния конкурс за най-добър студентски филм“, организиран от АСИФА, наградата е присъдена на българската студентка от НБУ Ива Токмакчиева за филма й „Да се срещнем вчера“. Майсторски клас изнесе Фернандо Галрито от Португалия, режисьор и директор на лисабонския фестивал „Монстра“, имаше и лекция за маниаци „Комиксът: има ли такова животно в България“ от Христо Коцев. Със специална ретроспектива „In memoriam“ беше отдадена почит на големия български режисьор Слав Бакалов (1945 - 2019), рицар на гротеската, абсурда и черния хумор. 

Слав Бакалов - снимка Стефан Джамбазов

Студентите от НБУ представиха своя програма, вместила творчески дух и експериментално мислене, както и програмата „10х10х19“  - 10 кратки филми, правени всеки в рамките на 24 часа по зададена тема. Това е традиция, създадена и разработена съвместно с Колежа по изкуствата в Единбург и е много продуктивна като вътрешно упражнение. В проекта се включват и студенти от други държави като само през миналата година са направени 600 малки филмчета. Лудост, експеримент, чупене на рамките,  предизвикателство – това е което привлича в този формат бъдещите аниматори.

“Да се срещнем вчера” - реж. Ива Токмакчиева

Особено актуално прозвуча и Специалната програма „Анимация в карантина 2020“  - експериментален проект, включващ 25 аниматори, които изразяват мисли и чувства, провокирани от пандемията в малки, няколкосекундни филмчета. Идеята е на Весела Данчева, която кани авторите и им дава пълна свобода за лична интерпретация, а вдъхновението е от микроскопските изображения на вируса. Сред многото артистични, остроумни и зловещо-мрачни картинки съм запомнила един мярнал се текст, който обобщава всичко: „we are all f*cked“... Не бива да пропуснем и Анимационната работилница за деца „Абоданим“ с ръководител Карин Миралес, „изключителен педагог“, която вече десета година обучава малчугани на азбуката на анимацията и по думите на Анри Кулев несъмнено е „оставила една следа в децата на Варна и на България.“            

Но какво е един фестивал без жури?

То придава цвят и престиж на събитието. Тази година, но и по традиция, членовете отново бяха елитни - американецът Бил Плимптън, смятан за „крал на независимата анимация“, с номинации за „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан; Алексей Котьоночкин от Русия, с много чудесни детски филми; немският режисьор Раймунд Круме – независим експериментатор, виртуоз-минималист с награди от Анеси и много други места; южнокорейката Джини Хай Джин Чу, преподавателка в Корейския национален университет, организатор и програматор на студентския фестивал в Пусан, Международния фестивал анимационното кино в Сеул, на Indie-AniFEST; и от българска страна - графичният дизайнер, забележителен илюстратор и сценограф с над 20 самостоятелни изложби у нас и по света, преподавател в НБУ Чавдар Гюзелев. Всеки от режисьорите в журито имаше своя панорама, а някои филми бяха просто откровение. За съжаление, с изключение на Чавдар Гюзелев, членовете на журито действаха онлайн от домовете си в чужбина и накрая съобщиха наградите в нарочни видеосъобщения, както по световните фестивали се прави в условията на пандемия...

“Физика на тъгата” - реж. Теодор Ушев

Но фестивалът, освен интимно преживяване, е и състезание по майсторство при боравене с техники и стилове.

Какви са наградите?

Очаквано „Гран при“ на 16 Световен фестивал на анимационния филм  взе „Физика на тъгата“ на Теодор Ушев, който вече е увенчан с „Кристал“ за късометражен филм от Анеси и други награди. Цялостен, завършен, дълбоко личен филм, вдъхновен от романа на Георги Господинов, но прекрачил отвъд, в пространствата на носталгията, равносметката, тъжната емигрантска участ. Техниката „енкаустика“, която Тео Ушев използва за първи път в анимацията – разтопен восък, с добавени пигменти, напомня живопис под камера, но е по-сурова и насечена и така по-адекватна на замисъла. Съчетанието на митологични мотиви (историята с Минотавъра на Георги Господинов), знаци от поп-културата и бита на социализма е колкото еклектично, толкова и органично и в това преминаване от код в код се проявява с пълна сила майсторството на режисурата. При цялата сложност на темите от романа той постига, през бързия монтаж, задкадровия текст, четен от баща и син Доналд и Кийфър Съдърланд, и богатата музика, една учудващо комуникативност. Някъде от средата на филма авторът излиза от историята на Георги Господинов и влиза в своята, където се вгражда несретното му емигрантско битие. Там хората са без глави... Учи френски от гробищните паметници в Монреал - „Мъртвите ме научиха“. Думи като мир, вечен, Бог, памет  са първите, които усвоява. Вълнуващи са епизодите в родния му град, разказът за болния му баща. На него впрочем е посветен и целия филм – една тъжна изповед, обезоръжаваща с искреността и интимността си.

“Гърбът на лъжичката”

Наградата за най-добър студентски филм отиде при „Гърбът на лъжичката“ – Франция, реж. Л. Уасуф, К. Крозние, Е. Кро, Т Шапа, Н. Петро, Н. Анук, Л. Ансел – прелестна история за споделена страст, за нуждата от комуникация и творческо осмисляне на прозаичното всекидневие. Модерна домакиня се щура в кухня, пълна с купища мръсни чинии. Заслушва се в някакъв шум и дочува ритмично почукване откъм канала. От другата страна, някъде, чернокож рапър весело си тактува. Към двамата неусетно се включва барманка с азиатски черти, която свири на чаши. Така тримата се сбират във въображаем джем-сешън и за миг са лудо щастливи. Домакинята така се увлича, че вихрено, без дори да разбере, свършва досадните си задължения. Кухнята й заблестява. Всички чинии и прибори са измити и подредени с любов... Във филма поразяват ритъмът и виртуозното съчетание образ-музика, артистичните рисувани типажи и позитивното послание за това, че и най-скучната дейност може да стане интересна, когато подходим творчески. Сериозна тема, опакована успешно в супер атрактивна форма.                  

“Малката лодка, която искаше да лети”

При детските филм журито отличи „Малката лодка, която искаше да лети“ – Русия, реж. Екатерина Филипова – симпатична приказка за корабче, което иска да стане самолет и след доста перипетии и помощ от приятели го постига. Филм за различието, но и верността към своята природа, за постоянството в търсене на място под слънцето, за приятелството. Рисувана 2D анимация в леко наивистичен стил. При тв сериите победител стана „Гъб-Гъб и Гъбковците. Изчезналата гъбка“ – Белгия/Франция, реж. Жори Кристиан – забавна и поучителна история с герои гъби с различни и ефектни „шапки“ и пънчета, решена в 3D техника.

„Гъб-Гъб и Гъбковците. Изчезналата гъбка“

Голямото откритие на фестивала дойде от страна на пълнометражната програма. Тук журито със сигурност е било затруднено в преценката си за наградите. Имаше два филма, които заслужаваха отличието: „Убий го и напусни този град“ – Полша на Мариуш Вилчински, приятел и бивш член на жури от Варна и „Носът или заговорът на отцепниците“ – Германия, на руския класик Андрей Хржановски. Горещо препоръчвам и двата - всеки е събитие за съвременната анимация. И двата са изрезкови. И двата доказват твърдението, че анимацията по комплексното си звучене по нищо не отстъпва на литературата, поезията, музиката, живописта.

„Носът или заговорът на отцепниците“ - реж. Андрей Хржановски

„Носът или заговорът на отцепниците“, получил Наградата за пълнометражен филм, както и Наградата на Гилдия критика към СБФД (присъждана от поканените на фестивала критици), е многослойна история с множество вътрешни препратки и референции из руската култура, визираща литературата, театъра, оперета, киното. Този филм не може да се разкаже, защото е съставен от 3 съня, в основата на които стои повестта „Нос“ на Гогол – пар екселанс сюрреалистично съчинение. Би било опростено да кажем, че е само екранизация на малко известната опера на Шостакович „Нос“, за която композиторът е дал съгласието си да бъде използвана още през 60-те. Вплитат се прозата на Гогол, спомени на Булгаков, явяват се Шостакович, Мейрхолд, Айзенщайн и много други представители на интелигенцията, както и Сталин и неговата зловеща кохорта. Накратко, филмът е за краха на руския авангард и съдбата на творците в сталинската епоха, за „руския абсурд“ провидян от Гогол.

„Носът или заговорът на отцепниците“

„Носът“ е издигнат в гротесков символ на тоталитарното общество. Органично се съпоставят различни епохи, хроникални кадри, документално изображение и анимационна изрезка, разкрепостено се преминава през време и пространство. Изобилстват цитати в различна стилистика, но без да се „бият“, а свободно допълвайки се. Режисьорът споделя, че обича метода на „колажа“ и „мозайката“, „полижанровата структура“ и „полистилистиката“. Тази образна система позволява „да се превключва като регистрите на орган“ и така несъвместими един с друг фрагменти в крайна сметка да образуват общо цяло. Не е беда, че не всеки може да разчете веднага всички знаци, препратки, закачки, намеци. Действието е достатъчно забавно, оперната музиката е завладяващо-иронична, визията и колоритът са силно експресивни.

„Носът или заговорът на отцепниците“

Поразително е майсторството, с което е използвана техниката на изрезката. Рамката на филма също е забележителна – в голям самолет са събрани множество съвременни хора, цветът на руската интелигенция. Всеки гледа на екрана пред себе си различен филм. Това са известни, реални деятели на културата, приятели и съмишленици на режисьора, готови за полет. И макар да не разпознаваме всички, ги възприемаме като наследниците на най-ярките представители на руската интелигенция. „Всяко новаторство е плодотворно – казва Хржановски, - ако, разбира се, не е фиктивно или чисто формално. То се изгражда върху традициите, върху развитието на тези традиции.“ „Носът или заговорът на отцепниците“ е именно такова новаторство, енергийно поле, преодоляващо всички граници между изкуствата и видовете кино.

„Носът или заговорът на отцепниците“

„Убий го и напусни този град“ на Мариуш Вилчински дойде във Варна със Специалната награда на журито в Анеси. Много особен, омагьосващ и тревожещ филм, яростен, дълбоко личен, изграден от разкъсани спомени и кошмари, от спазми и нихилизъм. Определено въздейства като мрачна визуална поезия. Има потресаващо вълнуващи епизоди и стряскащи с бруталността си кадри. Правен е в продължение на 14 години, през които самоукият художник също се променя и развива. Работи по свои методи, които нямат нищо общо с поточния метод на големите студия и е създал стопроцентов авторски филм. Героите му се озвучават от легендарни полски артисти: режисьорът Анджей Вайда, актьорите Густав Холоубек, Ирена Квятковска, Барбара Крафтовна, Кристина Янда, Даниел Олбрихски, музикантите Тадеуш Налепа и Томаш Станко. Някои почиват преди филмът да стане готов. Но Вилчински неистово иска да съхрани паметта за тях и тяхното поколение. Този нестандартантен и меланхоличен филм всъщност говори главно за времето и Смисъла без да дава отговори.

„Убий го и напусни този град“

„По свой начин исках да завърша незавършения разговор с родителите си“ – признава режисьорът, който се появява като персонаж във филма с характерната си прическа. И макар да изобразява един работнически град с пушеци и неугледност, темите които разгръща са универсални и разбираеми за всички. Както разбираем е и поривът му да затвори страницата на миналото, „да напусне града“ и да приключи незавършените разговори за да започне, както споменава, адаптация на „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков. Ето как някак случайно, но и някак естествено Хражановски с „Носът...“ с мяркащият се в него Булгаков и Вилчински с неговия „Убий го...“ се събраха сюрреалистично в хубавата Варна...

„Карантина“ - реж. Димитър Димитров

Имаше и куп други добри филми, но тук ще спомена само няколкото български, които се откроиха в широката фестивала панорама. „Карантина“ на Димитър Димитров (Наградата на СБФД), с нестандартна и сюррелистична визия показва какво се случва в съзнанието на принудително изолирания човек. Проектът „Щрих и стих 2“ на „Компот колектив“ предложи 5 оригинални филма с визуална поезия по стихотворения на съвременни български поети. Изящните миниатюри са вече познати на специалистите от „Златен ритон“ и показват движение към по-голяма комуникативност спрямо първия „Щрих и стих“ (2015). Весела Данчева работи по шести филм, който ще придаде завършеност на проекта. Добре приети бяха и дипломните филми на студентите от НБУ „Без небе“  (реж. Магдалена Стоилова), „8, 848“ (реж. Стефан Войводов) и „Болт“ (реж. Илия Шекерджиев), както и „Военна машина“ (Ива Диманова) от школата на НАТФИЗ – решени в различни техники и стил, но твърдо в посоката на авторското кино.

“Болт” - реж. Илия Шекерджиев

Оригинале�� щрих към атмосферата на фестивала добави и една извънредна прожекция в последния ден, след оповестяването на наградите. Андрей Кулев представи предпремиерно своя документален филм „Човекът с лулата“, кинопортрет, посветен на големия български анимационен режисьор Иван Веселинов и новата си анимация „Сантяго“, вдъхновена от „Старецът и морето“ на Хемингуей. Анимацията, морето и Варна през септември се съчетават чудесно дори и по време на Ковид-19. Дано догодина остане да вилнее само вирусът на изкуството и фестивалът възвърне нормалния си режим, с множеството международни гости и приятелското общуване. ≈

Текст: Боряна Матеева

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

#Критичен поглед #Боряна Матеева #анимационно кино #Варна #Световен фестивал на анимационния филм #Анри Кулев

[vprki]

Петър Славов - младши: За мен е чест да закрия страхотния Plovdiv Jazz Fest

“Приятели в България, имам чудесни новини! На 2-ри ноември тази година ще имам удоволствието и честта да закрия страхотния Plovdiv Jazz Fest с концерт, в който ще представя новия си албум Little Stories. С мен ще свирят John Ellis, Lawrence Fields и Mark McLean. С нетърпение очаквам да се видим!” Написа в социалните мрежи забележителният ни музикант Петър Славов – младши /на снимката - фото Стефан Джамбазов/, след публикуването на програмата на феста.

Но за Пепи, изключителния басист - малко по-късно. А поредното издание на Plovdiv Jazz Fest, благодарение на Мирослава Кацарова и екипът й е на световно равнище, което очакваме с нетърпение всяка година. Преди малко повече от месец специално отбелязахме във „въпреки.com” първата прекрасна изненада, която сподели тя за петото издание на музикалното събитие - концерта на носителите на наградата Грами Джон Скофийл и Джон Клиъри. На публиката, която традиционно изпълва пространството на Градския дом на културата „Борис Христов в Пловдив й предстои уникално преживяване. А сега, когато вече е известна пълната програма на Plovdiv Jazz Fest не може да не подчертаем, че той ще е от върховите събития не само в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, но и в цялостния ни музикален и културен живот.

Мария Жоао и Марио Лажиня - снимка архив на фестивала

Началото на фестивала на 31 октомври ще поставят две дами: забележителната джаз певица Мария Жоао и една от най-добрите млади басистки Линда Мей Хан О. Фестивалът ще открие ексцентричната Мария Жоао, заедно с нейния дългогодишен музикален партньор – пианистът Марио Лажиня. Леко театрална, Мария Жоао добива широка известност със своите впечатляващи вокални възможности, чрез които често вплита фолклор, авангард и електронна музика. През дългата си и особено интересна кариера Мария Жоао създава 23 албума.Тя е имала колаборации с музиканти като Аки Такасе, Боби Макферин, Дейвид Линкс, Жилберто Жил, Дино Салуци и много други. Участвала е в най-престижните европейски и световни джаз фестивали и е получавала много награди. Днес тя е истинска икона на импровизационната музика, а също така е смятана за един от най-добрите изпълнители в света.  Може да се каже, че Мария Жоао пее така, както малцина биха могли или биха се осмелили. 

Линда Мей Хан О - снимка архив на фестивала

Вторият концерт от същата вечер ще бъде на възхитителната бас китаристка, контрабасистка и композиторка - Линда Мей Хан О. Родена в Малайзия, но израснала в Австралия, в момента тя живее и работи в Ню Йорк. През последните десет години Линда Мей Хан О се превръща в една от най-признатите и търсени басисти на своето поколение. Тя е част от  настоящия квартет на Пат Матини, а също е била в групите на Дейв Дъглас и Джо Ловано. Линда Мей Хан О е носител на множество музикални награди и има четири издадени албума, от които последният излезе само преди три месеца. За нея Уолстрийт джърнъл пише, че „новаторския ѝ диапазон и изключителните ѝ импровизации, превръщат госпожица О в една от най-динамично издигащите се звезди в джаза днес.“  В Пловдив тя ще пристигне със своя квартет, съобщават организаторите.

Кърт Розенуинкъл - снимка архив на фестивала  

Втората вечер (1 ноември) на Пловдив Джаз Фест е вечерта на китаристите. Тя ще започне с американския китарист и композитор Кърт Розенуинкъл – един от най-влиятелните и оригинални джаз музиканти на своето поколение. Неговият глас на мултиинструменталист и водещ китарист ясно се откроява в 11-те му албума, всеки от тях вдъхновен от множество млади и по-възрастни музиканти от целия свят. Естетическият и многожанровият му мироглед водят до съвместна работа и с някои от най-важните съвременни музикални звезди като: Ерик Клептън, Гари Бъртън, Джо Хендерсън, Брад Мелдау и много др. От 2016 той се занимава с активна продуцентска дейност, насочена изцяло към младото поколение музиканти.

Джон Клиъри и Джон Скофийлд - снимка архив на фестивала  

Веднага след него на сцената на Пловдив Джаз Фест ще се качат двамата Грами носители: легендарният китарист Джон Скофийлд и един от най-интересните певци и пианисти в историята на съвременния блус Джон Клиъри. Двамата дългогодишни приятели, започват да свирят заедно едва през 2008 г., а чак през 2015 г. са първите им концерти като дует. Тази година те правят лимитирано турне в Европа и САЩ, чийто маршрут минава през Пловдив Джаз Фест. Необичайни музикални партньори – единият виртуоз в съвременния джаз, а другият ненадминат владетел на нюорлеанската музика, Джон Скофийл и Джон Клиъри създават впечатляваща и плътна концертна програма, която съдържа в себе си по малко от двата свята: от нюорлеанска музика, през атрактивен ритъм енд блус до наелектризиращ джаз. По-подробно за тях може да прочетете повече тук в предишната публикация на „въпреки.com” тук.

Мирослава Кацарова е създателка, вдъхновителка и организаторка на Пловдив Джаз фест - снимка Стефан Джамбазов

Какво се крие зад това звездно присъствие, което е вече запазена марка на Феста? Безспорно изключителни усилия, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. А Мира не крие, че има един етап, който хората не знаят, но той е денонощен и безсънен. „В последните години много хора научиха за този фестивал, от агенции ми пишат. На мен ми е интересно да каня хора, които влияят на музиката сега“. Сподели миналата година за „въпреки.com” Мира малко преди поредното издание на Пловдив Джаз Фест. Тогава всички бяхме в очакване на изключителния саксофонист Ян Гарбарек и концерта му на Феста се превърна в празн��к на музиката на уникалното музициране.

Антони Дончев и Георги Дончев - снимка Стефан Джамбазов

Заключителната вечер на фестивала (2 ноември) е посветена изцяло на българския джаз. Тя ще започне с концерта, иницииран от Пловдив Джаз Фест, замислен като своеобразен трибют /поднасям почитанията си, отдавам дължимото – б. ред./ към големия пианист и композитор Румен Тосков - Рупето – едно най-важните и обичани имена в българския джаз. Сред участниците в него ще бъдат пианистът Антони Дончев, бас китаристът и контрабасист Веселин Веселинов - Еко, тромпетистът Росен Захариев - Роко, виолистът Валентин Геров и други. Винаги ни е правило впечатление как Мира Кацарова традиционно включва български джаз музиканти в програмата на Феста. Извън него подкрепя колегите си, изявите им, без грам користност или лични съображения. А тя с усмивка споделя, че за нея това е естествено.„��ие не сме много и трябва да се подкрепяме. Ако си говорим лоши неща един за друг, какво ли ще говорят другите за нас. Трябва да имаме уважение към нещата, които правим и към труда си. Вярвам, че ако уважаваш труда на другите, уважаваш и собствения си труд. Никога не гледам на изкуството като на място, където съперничеството, състезанието, съизмерването един с друг има значение. Ами съизмервай се с идеалите си. Към това се целя аз“, казва тя.

Живко Петров, Веселин Веселинов - Еко и Димитър Семов - JP3 на предишно издание на Пловдив Джаз фест - снимка Стефан Джамбазов

Но за нея като музикант, като човек специално място в живота й е срещата и с Рупето. Миналата година на Феста му беше връчена наградата цялостен принос, посмъртно, в годината, когато трябваше да навърши 50 години. Наградата получиха близките му. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’ & Swingin’в неделя, от които сме научили много.

Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. Никога не съм си мислела, че ще стана и певица и ще посегна към нея. Открих джаза за себе си в гимназиалните си години, през осемдесетте години в пловдивската езикова гимназия, прочутата гимназия, където имаше невероятна дисциплина, сравнима само по колежите в Съединените щати, затова само бяхме чували тогава, по онова време. Това, че тази музика беше низвергната, беше дори под особена форма забранявана, ни се услади. И аз тогава разбрах, че джазът е този пристъп на свобода, който особено в онази възраст е изключително важен, всъщност той те създава като личност, той те дефинира. Благодарение на тази музика, разбираш, че светът е друг, отваряш едно ново духовно пространство. По край тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване. Още тогава разбрах, че това не е една музика, която харесваш и си потропваш просто с нейния ритъм, а тя те включва в нейния ритъм до края на живота ти, защото импровизацията, всички изразни средства в джаза, това свободно общуване на музикантите на сцената от една страна и на публиката – от друга те кара да се чувстваш спокоен, свободен като истинските хора”.

Румен Тосков – Рупето - снимка архив

В този контекст тя винаги, не без тъга говори и за Румен Тосков – Рупето, който навремето я  накарал да повярва, че има смисъл да се занимава с джаза като естетика и като стилистика в нейна лична музикална изказност. „Аз винаги съм харесвала това, но никога не съм се осмелявала да опитам да пея и да се развивам в тази посока. Винаги съм си мислила, че това е занимание за хора, които много са учили и имат много сериозна музикална подготовка, и сега го мисля. Учих съвсем други неща, но исках много да пея, защото това беше моята естествена форма на живот. Когато започнах да пея на вечерите, когато бях студентка в София, първият човек, който ме покани на джем сешън /джазов концерт, в който всички присъстващи музиканти вземат участие и импровизират – б. ред./ беше Рупето. Дадох си сметка, че това не е случайно – този човек не е случаен за мен. После се открихме и като хора, започнахме да си обменяме музика, да обсъждаме любимите си инструменталисти, да ходим заедно по концерти. Това, което ни свързва беше много дълбоко духовно приятелство и е много повече от музика и отвъд нея. Той много ме е окуражавал в годините. Всички мои съмнения, които аз имам до ден-днешен и влача със себе си, той по един много фин начин, но безкомпромисен ме е карал да се опитам да погледна на нещата от друга гледна точка и да не страдам от предразсъдъци, че трябва да си непременно академична фигура, за да може да се потопиш в дебрите на джаза“.

Петър Славов - младши - снимка личен архив на музиканта

Официалната програма ще закрие известният контрабасист Петър Славов младши, син на изключителния ни барабанист Петър Славов, Светла му памет. Единствено в рамките на Пловдив Джаз Фест, той ще представи своя първи самостоятелен албум. От 2006 г. джаз музикантът и композитор живее в Ню Йорк. Носител е на много награди и е свирил на едни от най-престижните сцени в над 40 държави. Петър Славов е работил с някои от най-значимите имена в музиката като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Алфредо Родригез, Чучо Валдес и много други. Петър Славов младши отдавна не е имал концерт в България. Преди две години беше в София след европейско турне и макар, че не изнесе концерт, събра доста хора, които искаха да чуят какво ще им каже точно за пътя към успеха. Срещата се състоя в студио „Музика” на Софийска филхармония. Тогава разговаряхме с него точно в деня, когато се навършваха 9 години от смъртта на баща му Петър Славов, един от най-известните български джаз музиканти, а вече са 11... Името му свързваме като барабанист със знаменити групи – „Джаз фокус 65”, „Сребърните гривни”, „ФСБ”… „Винаги като се сетя за баща ми, си го спомням с усмивка и може би това беше неговият стил. Той много мразеше плачове, хората да са мрачни. Дори си спомням, че когато майка му почина, той беше много депресиран за половин ден и след това като че ли искаше да разведри всички. Тогава пък майка ми беше отишла в Ню Йорк, за да получи една журналистическа награда и баща ми един месец държеше в тайна, че майка му е починала само да не се развали на мама преживяването“. Спомня си синът.

Мира Кацарова е винаги позитивно настроена - снимка Стефан Джамбазов

„Винаги е имало джаз при мен покрай баща ми. Той слушаше джаз, дори когато беше станал поп музикант. Аз слушах като малък повече рок, въобще което харесваха младите хора тогава. Но понеже бях доста пристрастен, непрекъснато слушах някаква музика. И в един момент всичко, което слушах, започна да ми става много предвидимо. Беше ми ясно какво ще стане, какъв ще бъде следващият акорд, един вид не ми даваше повече слушането само. Не ми стигаше и реших. Същевременно моите съученици в Музикалното училище правеха първи стъпки в джаза. И ме повикаха, защото им трябваше контрабасист. По техните думи съм се справил добре. И в един момент се запалих, започнах да слушам плочите на баща ми. Той ми помогна страшно много, насочи ме. Аз така или иначе свирех на контрабас класически неща. Но като един основен за джаза инструмент имаше търсене за контрабасисти тогава, защото нямаше достатъчно контрабасисти на ниво. Така навлязох в джаза“. Целият разговор с него можете да прочетете тук. Но не можем да не цитираме още нещо важно, казано от него тогава: „Джазовите музиканти сме по-облагодетелствани, примерно от рок музикантите, защото при рока или си аматьор, или си звезда. Няма средно. Докато при нас ние сме пенкилер – от всичко можем по малко. Можем да свирим и в Карнеги Хол и в клуб, можем да свирим и на сватба, и на освещаване на офис примерно. Да не говорим, че повечето джазови музиканти са бивши класически музиканти. Така че ние свирим и класическа музика. За нас винаги има работа, но сред нас няма толкова милионери”, с усмивка ни каза музикантът. В тези изминали години кариерата му се развива прекрасно и слава Богу, чрез социалните мрежи споделя с приятели своите артистични пътища. Участието му в Plovdiv Jazz Fest приемаме като подарък за всички, които толкова обичаме джаза и фестивала.

Забележителният музикант Ян Гарбарек миналата година беше гост на Пловдив Джаз фест - снимка Стефан Джамбазов

Паралелната програма на феста включва клубни концерти, джем сешъни, изложба, литературен фокус и младежки конкурс. За първи път ще се проведе и фестивал във фестивала: Пловдив Джаз Фест ще е домакин на първото издание на младия фестивал Джазтроника. През четиригодишната история на сцената на фестивала гостуваха някои от най-влиятелните джаз артисти в света. Сред тях са Кърт Елинг, Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Крис Потър, Якоб Карлсон, Виктория Толстой, Майк Стърн, Дейв Уекъл, Ричард Бона, Джошуа Редман, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, Дейвид Линкс, Влатко Стефановски, Розалия де Соуза, Зуко 103 и други. Част от програмата са били най-новите проекти на български джазмени като Христо Йоцов, Теодосий Спасов, Хилда Казасян, Октет Пловдив, Живко Петров, Веселин Веселинов – Еко, Димитър Семов и ред други изпълнители. Организатор на Пловдив Джаз Фест е Блу Ем. Очакваме го! ≈

Текст: “въпреки.com”

Снимки: архив на фестивала и Стефан Джамбазов

#Пловдив джаз фест #Пловдив #джаз #Мирослава Кацарова #Петър Славов #Петър Славов - младши #Румен Тосков - Рупето

[vprki]

Джон Скофийлд и Джон Клиъри идват на Пловдив Джаз Фест

Отново идват бляскави музиканти на Петото издание на Пловдив Джаз Фест, което ще се проведе от 31 октомври до 4 ноември 2019 година. Мигът, в който Мирослава Кацарова, джаз певица и експерт, която повече от десетилетия ни въвежда в света джаза от ефира на JAZZ FM обяви на страницата си във Фейсбук, че предстои концерт в рамките на форума на Джон Скофийлд и Джон Клиъри – носители на Грами. Предстои ни уникално преживяване.

Джон Скофийлд пристига в България в компанията на един от най-интересните певци и пианисти в историята на съвременн��я блус Джон Клиъри. Задълбочен познавач на нюорлеанската музикална култура, той също е отличен с Грами през 2016 г. Дългогодишните приятели за пръв път свирят заедно едва през 2008 г., а чак през 2015 г. са първите им концерти като дует. Тази година двамата правят лимитирано турне в Европа и САЩ, чийто маршрут минава през Пловдив Джаз Фест. Необичайни музикални партньори – единият виртуоз в съвременния джаз, а другият ненадминат владетел на нюорлеанската музика, Джон Скофийлд и Джон Клиъри създават впечатляваща и плътна концертна програма, която съдържа в себе си по малко от двата свята: от нюорлеанска музика, през атрактивен ритъм енд блус до наелектризиращ джаз, съобщават от Блу Ем, организатори на Пловдив Джаз Фест.

Джон Клиъри и Джон Скофийлд

Освен майсторски джаз импровизатор, американския китарист Джон Скофийлд покрива целия стилов спектър на китарата в джаза. Той е сред най-значимите китаристи от 80-те години насам. Роден в Охайо, Скофийлд започва да свири на 11-годишна възраст, а по-късно завършва Музикалния колеж Бъркли. Още в началото на кариерата си той участва в историческите записи на албумите на Майлс Дейвис: StarPeople, Decoy, You'reUnderArrest, а също така свири с Чет Бейкър и Джери Мълиган. Става част от групата на Били Кобъм/Джордж Дюк, а през 1976 г. влиза на мястото на Пат Матини в квартета на Гари Бъртън, редом с Чарли Мингъс. От тогава до сега той записва над 30 албума, много от които вече са се превърнали в съвременни класики. Скофийлд преподава музика в нюйоркския университет и близо 200 дни в годината пътува по турнета, заедно със своите групи. През 2016 г. печели Грами за най-добър инструментален джаз албум за PastPresent, както и две награди Грами през 2017 г. за албума си Country For Old Man.

Заедно с прочутия китарист на сцената на Пловдив Джаз Фест ще излезе забележителният пианист и певец Джон Клиъри, за когото Скофийлд казва, че свири на пиано така, сякаш свири цяла група. Клиъри е роден в Англия, но от дете е повлиян от нюорлеанския фънк и R&B. Веднага щом завършва училище, заминава за Ню Орлеанс, където започва да свири на пиано. Увлечен от тази музикална култура, днес той е едно от водещите ѝ имена. Списание Jazziz пишат за него: „Никога не съм чувал никой, който е попил толкова много фънк и тънкости на различни гениални пианисти, китаристи и ритми на Ню Орлеанс.“ (2002).

Мирослава Кацарова

Но какво се крие зад това звездно присъствие, което уверени сме няма да е единственото на предстоящия Пловдив Джаз Фест 2019 година. Безспорно изключителни усилия, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. А Мира не крие, че има един етап, който хората не знаят, но той е денонощен и безсънен. „Пишат се едни писма и се убеждават хора. Някои от музикантите имат горчив опит с българските промотъри. Дейв Уекъл и Майк Стърн, /те гостуваха на фестивала 2017 година – б.а./, гледаха много сърдито в началото, защото разбрах, че са имали финансови проблеми, когато са идвали първия път в България. Но когато ние си свършихме работата, те после ми написаха писмо, което беше благодарствено и ни оцениха, което има значение. В последните години много хора научиха за този фестивал, от промотърски агенции ми пишат. Предлагат ми артисти, които лесно биха запълнили залата и не са толкова скъпи, но са величия, които бяха величия през 80-те. Нищо лошо не казвам за тези артисти, но през последните 25 години те не са се развивали, не са издавали албуми, не са правили нищо ново. Не са мръднали от стилистиката си, от естетиката си от 80-те. Защо са ни тук? На мен ми е интересно да каня хора, които влияят на музиката сега“. Сподели миналата година за „въпреки.com” Мира малко преди поредното издание на Пловдив Джаз Фест. Тогава всички бяхме в очакване на изключителния саксофонист Ян Гарбарек и концертът му на Феста се превърна в празник на музиката на уникалното музициране. С нея си създадохме традиция в годините тя да представя предстоящото на фестивала. Но тази година нямахме търпение да съобщим за предстоящия концерт на музиканти от ранга на Джон Скофийлд и Джон Клиъри. Но не се отказваме след време тя да ни разкаже по-подробно за предстоящото събитие.

Мирослава Кацарова и пловдивската легенда в джаза Огнян Видев

Винаги ни е правило впечатление как Мира Кацарова традиционно включва български джаз музиканти в програмата на Феста. Извън него подкрепя колегите си, изявите им, без користност или лични съображения. А тя с усмивка споделя, че за нея това е естествено.„Ние не сме много и трябва да се подкрепяме. Ако си говорим лоши неща един за друг, какво ли ще говорят другите за нас. Трябва да имаме уважение към нещата, които правим и към труда си. Вярвам, че ако уважаваш труда на другите, уважаваш и собствения си труд. Никога не гледам на изкуството като на място, където съперничеството, състезанието, съизмерването един с друг има значение. Ами съизмервай се с идеалите си. Към това се целя аз“.

Теодосий Спасов и Влатко Стефановски на Пловдив Джаз Фест

Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „Въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’&Swingin’в неделя, от които сме научили много. Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. Никога не съм си мислела, че ще стана и певица и ще посегна към нея. Открих джаза за себе си в гимназиалните си години, през осемдесетте години в пловдивската езикова гимназия, прочутата гимназия, където имаше невероятна дисциплина, сравнима само по колежите в Съединените щати, затова само сме чували тогава, по онова време. Това, че тази музика беше низвергната, беше дори под особена форма забранявана, ни се услади. Спомням си, че тогава ставаха тези много интимни джаз-срещи в Пловдив, където се явиха и тръгнаха „Акустична версия”, Теодоси Спасов, Йълдъз Ибрахимова, която тогава беше Сузана Ерова,/ по време на Възродителния процес – бел. авт./ „Бели, зелени, червени”, Огнян Видев – всички джаз-артисти. Това са такива легендарни, култови музиканти, които бяха познати само в някакви тайни среди, в кръгове, в които си споделяхме нашите мнения, абсолютно без те да участват в публичното пространство. И аз тогава разбрах, че джазът е този пристъп на свобода, който особено в онази възраст е изключително важен, всъщност той те създава като личност, той те дефинира. Благодарение на тази музика, разбираш, че светът е друг, отваряш едно ново духовно пространство. Покрай тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване. Още тогава разбрах, че това не е една музика, която харесваш и си потропваш просто с нейния ритъм, а тя те превръща в нейния ритъм до края на живота ти, защото импровизацията, всички изразни средства в джаза, това свободно общуване на музикантите на сцената от една страна и на публиката – от друга те кара да се чувстваш спокоен, свободен като истинските хора”.

Христо Йоцов

В този контекст тя винаги, не без тъга говори и за Румен Тосков – Рупето, който навремето я  накарал да повярва, чеима смисъл да се занимава с джаза като естетика и като стилистика в нейна лична музикална изказност. „Аз винаги съм харесвала това, но никога не съм се осмелявала да опитам да пея и да се развивам в тази посока. Винаги съм си мислила, че това е за��имание за хора, които много са учили и имат много сериозна музикална подготовка, и сега го мисля. Учих съвсем други неща, но исках много да пея, защото това беше моята естествена форма на живот. Когато започнах да пея на вечерите, когато бях студентка в София, първият човек, който ме покани на джем сешън беше Рупето. Дадох си сметка, че това не е случайно – този човек не е случаен за мен. После се открихме и като хора, започнахме да си обменяме музика, да обсъждаме любимите си инструменталисти, да ходим заедно по концерти. Това, което ни свързва е едно много дълбоко духовно приятелство и е много повече от музика и отвъд нея. Той много ме е окуражавал в годините. Всички мои съмнения, които аз имам до ден-днешен и влача със себе си, той по един много фин начин, но безкомпромисен ме е карал да се опитам да погледна на нещата от друга гледна точка и да не страдам от предразсъдъци, че трябва да си непременно академична фигура, за да може да се потопиш в дебрите на джаза“. На миналогодишния Пловдив Джаз Фест посмъртно беше връчена наградата за изключителен принос на Румен Тосков /1968-2010/ по повод неговата 50 годишнина.

Хилда Казасян

Пловдив Джаз Фест тепърва предстои през есента и ще пишем за него, но сега припомняме какво каза Мира в отговор на въпроса ни какво й носи като усилия, като резултат. „ Ако не бях намерила възможност да правя този фестивал, нямаше да се захвана с него. В страната, в която живеем няма нито закони, нито правила за това как този вид бизнес, но той е тип занимание, трябва да бъде регламентирано. Интересно ми е нещо, което е важно за хора като мен – създаване на културна среда, повлияването на хората през културата, през музиката за по-добър вкус, за по-добър нравствен избор, даже, работи като стратегия за живота, работи за социална промяна. Когато започнахме да правим този фестивал такива ми бяха нагласите. Казах си, че винаги мога да се кача на самолета и да слушам тези артисти по света. Но от друга страна това не ми носи вече удовлетворение. Отивам сама с близки хора, говорим си и то остава за нас и дори като се прибереш тука, сякаш не ми се е случило. А аз искам да го споделям с повече хора и това по някакъв начин да ни държи будни не само нас като хора, но и сетивата ни за следващото, което ни предстои. Този фестивал ми носи точно това удовлетворение, че срещам повече хора и смисъл“. Каза преди година Мира. А сега очакваме новото му издание, което сме убедени, че отново ще бъде подготвено с финес, с познание и любов, както винаги.

Ян Гарбарек беше в Пловдив със своя състав

През четиригодишната история на сцената на фестивала гостуваха някои от най-влиятелните джаз артисти в света. Сред тях са Кърт Елинг, Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Крис Потър, Якоб Карлсон, Виктория Толстой, Майк Стърн, Дейв Уекъл, Ричард Бона, Джошуа Редман, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, Дейвид Линкс, Влатко Стефановски, Розалия де Соуза, Зуко 103 и др. Част от програмата са били най-новите проекти на български джазмени като Христо Йоцов, Теодосий Спасов, Хилда Казасян, Октет Пловдив. Пловдив Джаз Фест е част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.  ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов, Васил Стоев и архив

#Мирослава Кацарова #Пловдив джаз фест #джаз #Джон Скофийлд #Джон Клиъри

[vprki]

Пламен Дойнов: Няма по-лошо от литература, в която писателите не се четат взаимно

„Давам си сметка, че дори да се дистанцирам от думата юбилей, юбилеят трудно се дистанцира от мен в този случай. Просто защото имам литературно – историческо съзнание за десетки юбилеи, които са се провеждали от края на 19 век до наши дни. Абсолютно към всеки юбилей, може би само към юбилея на проф. Неделчев преди две години нямам забележки. Включително и към юбилея през 1920 година на патриарха на българската литература /Иван Вазов – б.а./”. Това каза поетът, драматург, литературен историк и преподавател доц. Пламен Дойнов.

Така той отговори на въпрос на водещия - актьора Милен Миланов защо се дистанцира от думата юбилей на литературната вечер по повод своята 50-годишнина. И продължи: „В края на 40-те години /на миналия век – б.а./ в България има абсолютна юбилеомания, която е кошмарна. Тя е не толкова характерна сред писателите, макар и сред тях, колкото сред артисти, оперни певци и т.н. А има един юбилей за 50-те от 1985 година на председателя на Съюза на българските писатели /Любомир Левчев – б.а./, който винаги ме вцепенява. И поради тази причина, когато се каже юбилей, веднага си мисля за тези юбилеи, които, особено тези от 80-те години направо ме карат да се срамувам. Да се срамувам, когато чета текстовете за тях и от тях”, каза Пламен Дойнов и добави, че възприема вечерта си само за книги и за литература. И прочете свои стихотворения. Но това беше към финала на вечерта. А преди това други говориха за него и за книгите, които бяха издадени по повод неговата годишнина. Изданията са на Нов български университет и ИК „Несарт – Милен Миланов”. За „Поезия. Събрано и избрано“ словото беше на проф. Михаил Неделчев, за „Критика и есеистика. Избрано“ – на проф. Ивайло Знеполски, а на „Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов“ – на съставителя Милен Миланов. А четирите гласа в книгата са на Антоанета Алипиева, Антония Велкова, Митко Новков и Михаил Неделчев.

„Поезия. Събрано и избрано“ събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов – „Балът на тираните” (2016), „София Берлин” (2012) и „Истински истории” (2000) и избира отделни стихотворения от поемите „Висящите градини на България” (1997), „Любовникът и Маестрото” (1993) и „Post Festum” (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на XXI век. По думите на Михаил Неделчев: „Пламен Дойнов въведе в съвременната литературна култура цяла поредица от понятия и критически концепти, които ни дават ключове за по-доброто възприемане и разбиране на поезията му. От самата идея за авторския литературен театър, през формулите за парапародията, за пренаписването на традициите, или за новия автентизъм и лекото писане до възгледите му за нова политическа поезия”. По-късно Пламен Дойнов прочете на вечерта някои стихотворения от своята Нова политическа поезия. При това той отново доказа, че е не само провокативен и силен поет, но и прекрасен артист. Както се пошегува Милен Миланов след двете му четения в Театър „Българска армия” на Нова политическа поезия през 2016 и 2018 година, от различни театри са дошли предложения за негово назначение като актьор, още повече след поредицата бисове след края на четенията.

Проф. Михаил Неделчев представи „Поезия. Събрано и избрано“ от Пламен Дойнов

А иначе самият Пламен Дойнов така обяснява смисъла от тази Нова политическа поезия: „Новата политическа поезия става възможна след края на диктатура, в ситуация без политическа цензура. Тогава поезията не е принудена да избере страна, не е заставена да служи на каузата на свободата, а просто има шанс да практикува свободата си. Точно в този смисъл новата политическа поезия е ничия. Не независима, а ничия, непринадлежаща, изживяваща илюзията, че не може да бъде употребена за друго, освен за повече свобода. Нещо като ничия земя – обитавана от граждани, които помнят. Най-големият страх на новата политическа поезия е да не бъде заподозряна, че е стара политическа поезия. Страх от динозаврите на партийността, от мокрите кърпички на социалния сантиментализъм, от юруша на народничеството. Страх от вдигнатия пръст на морализаторството и „нравствения максимализъм“, от назиданията на публицистиката и нищетата на фейлетонизма. Страх от заслоните на лесния хуманизъм, от салоните на „правилното“ езиково поведение. Страх от изкусителните шепоти на идеологии, които се представят просто като системи от ценности. Няма как тези страхове да бъдат преодолени. Единственото, което новата политическа поезия може да прави, е да се издига всеки ден над тях и да минава високо, високо по тънкото въже на вкуса”, пише Пламен Дойнов.

Пламен Дойнов чете свои стихове на Втората нощ - Нова политическа поезия в зала “Миракъл” на Театър “Българска армия”

А поетесата и преподавателка Амелия Личева, гл. редактор на „Литературен вестник” в свой текст за „въпреки.com” /можете да го прочетете тук/ така определи поезията на Пламен Дойнов: „В български контекст сме свикнали да асоциираме политическата поезия с възхвала на вождове и идеологии. Но това е псевдополитика, а въпросната лирика е просто обслужваща и прагматична, доколкото целта й е да служи на своите автори в живота. Докато поезията на Пламен Дойнов е обърната срещу идеологиите, нейна цел е осмиването на раболепието пред вождовете, отхвърлянето на всяко насилие, включително и към отделно взетия човек. Тези акценти, заедно с убийствената ирония и самоирония, правят политическата поезия на Пламен Дойнов явление в съвременната българска поезия”. Михаил Неделчев пък отбеляза на вечерта, че това е и висока поезия и съвсем реалистична документалистика. Но очаква за в бъдеще и съвсем чиста интимна лирика от Пламен Дойнов.

Проф. Ивайло Знеполски отбеляза приноса на Пламен Дойнов за създаване история на литературата ни от времето на комунизма

Втората представена книга „Критика и есеистика. Избрано” е съставена от студии, фрагменти и есета, взети от публикуваните досега единадесет литературно-исторически и критически книги на Пламен Дойнов. Изданието представя ключови авторски идеи, концепции и търсения в полето на литературната история, критиката и есеистиката, прави ги по-достъпни и като общ обем, и като лаконично формулирани наблюдения и тези. Една критическа лична антология с избрани идеи, понятия, епохи, автори и произведения. Проф. Ивайло Знеполски отбеляза: „Без преувеличение може да кажем, че Пламен Дойнов спомогна за изграждането на цяла една дисциплина – история на литературата от времето на комунизма в България. Той допринесе за това тя да остане в историята, да не прекрачи в новото време, защото в представите на редица соцреалисти от онази епоха, литературата се привиждаше като нещо безвременно, вечно, естествено, преминаващо от една епоха в друга с вечните си стойности. Неговите изследвания работят за това тя със своите постулати да остане закотвена в епохата, която я е породила и която е възпявала по един или малко по-безсрамен, или малко по-срамежлив начин”.

Милен Миланов и Пламен Дойнов на литературната вечер

Колкото за „Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов”, книгата заявява значимостта на едно лирическо и критическо присъствие в българската култура през последните тридесет години чрез думите на други четирима значими критици и изследователи - Антоанета Алипиева, Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков и Михаил Неделчев. Именно тези избрани гласове четат през годините текстовете на Пламен Дойнов, тълкуват ги и в съвременен, и в литературно-исторически контекст. Първият отзив тук е от 1997 година, а последният - от 2019 - достатъчно време, в което те постепенно проясняват същността на едно ярко творчество. Книгата съдържа и библиография на всички книги на Пламен Дойнов. Както каза съставителят на книгата Милен Миланов: „Това е книга, която представлява едновременно четири неща – памет за четенето на един автор, практики на тълкуването му, воля за разбиране и порив към общност. Все ценности, на които е отдадено цялото творчество на и присъствие на поета, критика и драматурга Пламен Дойнов”.

В залата имаше много приятели на Пламен Дойнов, които присъстваха съвсем не куртоазно, а напълно убедено в качествата на поета, драматург, преподавател и историк на литературата. Пламен искрено се зарадва и го сподели, че в един момент в залата са били всички – той, заедно с Георги Господинов, Бойко Пенчев и Йордан Ефтимов, една великолепна четворка, която тръгна преди години в „Литературен вестник” в началните години на демократичните промени. И може би всичко това даде повод на Пламен Дойнов да призове разломите, които ги има в литературната общност да бъдат позабравени. „Да стане така, че да можем ние да си говорим по-често и да се възпираме, когато на устните ни се появи дума на ненавист или на омраза. Или дума на завист, която непременно искаме да споделим. Много бих искал, не казвам да се обичаме, нека се мразим. Но да не говорим за това. Нека не изричаме думи на омраза, които не могат да се върнат. Просто да направим така, че тези пукнатини, които ги има между нас и в които изтича огромната енергия на съвременната българска литература, да бъдат запълвани. Да става така, че не големият проблем е, че не си говорим, а големият проблем е, че не се четем, когато се намразим. И за да можем да се четем, трябва да сме любопитни един към друг. Някой не е взел награда в съответния конкурс и страшно намразва този, който я е взел и журито, което му я е присъдило. Просто нямаме нужда от това. Имаме нужда, българската литература има нужда, да бъде четена от най-квалифицираните си читатели – писателите. Няма нищо по-лошо от една литература, в която писателите не се четат взаимно. Някой ще каже – нямаш право да забравяш. Аз не забравям, но имам право да не издигам на пиедестал омразата, а разбирането и добрите думи”, каза Пламен Дойнов.

И накрая на вечерта, ако се върнем пак на съпротивата на Пламен Дойнов срещу думата „юбилей”, той я изрази в едно свое стихотворение, с което отново ни демонстрира силата на Новата политическа поезия. Дотам, че го попитахме дали пък не е получил той за своя „юбилей” подобен орден, на което поетът отговори с иронична усмивка. А стихотворението е озаглавено „Докато получавам орден „Стара планина – първа степен”:

Мисля си за всички получили незаслужено

                                                    ордена – като мен,

хора с неясни черти и приноси, със суетни сърца,

легиони от черепи, строшени от бой, не от мислене,

специалисти по всичко и нищо, без лица,

безгръбначни чудовища с опашки увиснали,

костюмирани ангели или просто угодници,

посланици на смъртта и международни сводници,

низ от тайни и явни агенти,

ловки дарители, крадци на патенти,

преоблечени като журналисти агитатори,

поети, възпявали прости диктатори,

търговци на свещи и църковни камбани,

армия от петсантиметрови великани,

орденоносци – от тук до другия свят!

                                           Ад. Ад. Ад.

 И аз – какво сега – изтукан, стърча между тях,

целият – строен, звънтящ комплимент,

           целият – срам,

                      целият – станал за смях,

аз, който можех да бъда не просто поет,

                                                                  а Поета!

Едва промълвявам:

                - Благодаря Ви, господин Президент,

                но не биваше... За мен беше достатъчен

                орден „Кирил и Методий“ – втора степен,

                                                                          трета... ≈

 Текст и снимки: Стефан Джамбазов

#Пламен Дойнов #Нова политическа поезия #Милен Миланов #Ивайло Знеполски #Михаил Неделчев #поезия