“ И когато никой не те буди сутрин,
никой не те чака вечер и можеш да
правиш каквото си поискаш. Как го
наричаш - Свобода или самота? ”
- Чарлз Буковски
167 notes
·
View notes
Случвало ли ви се е да си споделите някоя мечта на някого и да сте толкова щастливи и развълнувани, а човека отсреща да ви гледа с празен поглед и да ви казва че сте луди? На мен ми се е случвало и тогава осъзнавах, че хората без мечти винаги ще мразят лудите. Бъдете луди, не празни.
- Л.Л.
127 notes
·
View notes
Дано ако се срещнем в някой друг живот,
този път да успеем да си тръгнем навреме.
Толкова повече красота има в неизживяното,
отколкото в безвъзвратно счупеното.
"Помниш ли", Димитър Калбуров
159 notes
·
View notes
Значи, на цигарите и алкохола може да пише, че са опасни за здравето ни, а на мъжете им е позволено да си обикалят, ей така свободно.
75 notes
·
View notes
И ето пак.
Вечер е. И в главата ми е човека, който не мога да имам, и всичките нереалистични очаквания, които ще ми разбият сърцето.
Уж времето минава, а аз все още правя същите тъпи грешки.
h;
28 notes
·
View notes
Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам те" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. Все пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ще трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...
-Ванеса Виденова
71 notes
·
View notes