#различна

[leatherjacketblesseddreams]

"Ако очите ти виждаха души вместо тела, колко различна щеше да е представата ти за красота."

Фрида Кало

#Фрида Кало #Цитати #Любов #български блог #Цитат #българско #българия #бг блог #bulgaria #Бг литература #Бг текст #Бг цитати

[powerpsychbabe]

Първата ми любов е вуйчо ми. Да, реално е така. Като малка му виках Херкулес и спах при него на дивана в хола у баба, винаги когато бягах от вкъщи. Идеала ми за мъж. Моя герой. Имам си баща, не е лош човек. Просто е изостанал във времето и продължава да се движи назад. Не очаквам, не упреквам и за нищо не се моля на баща ми. За него друг път. Простила съм липсата. Вуйчо обаче, беше там. Той е метър и петдесет, мъж с шкембе и много изразен проблем с алкохола. На пръв поглед поне. За всички наоколо поне. Той е градска легенда с прякор. Познат е като “кефа”, защото цял живот си прави кефа. Да ви кажа..цял живот пие и броди по улиците и аз покрай него. Аз виждам хората под различна призма. Те виждат пияница, безхаберник, тежест, стар ерген, който цял живот живя с майка си. Тук обаче идва и разликата между наблюденията и свободната воля. А той е олицетворението и от плът и бира. От улиците, масите, пейките, столовете, диваните, полетата, пристанищата, самолетите, камионите и пръстта..Кефа е събрал земята, а от нея хората с всичките им страхове, идеали, съдби и много БИРИ.

Това обаче не е история за вуйчо ми като един безнадежден, романтизиран от малко момиче без друга бащина фигура. Това е история за нерелевантното влияние на обществото.

Това е история за любовта и мъжете.

Кефа е на 51 вмомента. Преди три години беше пред цироза. Съмнявам се, че съществува човек, изпил повече бири от него. Майка ми (сестра му), си продаде душата, за да го накараме да спре и да отиде на психолог. Аз вече бях притръпнала. Не съм чужда на това близки и любими хора да ми умират пред очите или пък сами да се самоубиват по различни нелепи начини.

Смърт.

Очаквания край.

Таня.

Неочакваното начало.

Е драги. Казват, че боли да гледаш как първата ти любов се влюбва в друг. За мен обаче, това беше най-хубавото нещо. Появи се тя. Втората жена с авторитет в живота му. Таня. Таня е на 30. Да правилно. Тя е с 20 години по-млада. Луда работа. Ама съдба. Вярвам в нея. Таня е интересно момиче. За пръв път я срещнах в едно заведение, което работеше на черно по време на пандемията. Тя ни беше сервитьорка и от целофана на бонбона, който тя ми даде, беше направен първия годежен пръстен, който получих. Хахах. Първото ми гадже ми предложи, защото вуйчо го напи жестоко. Поръчва и поръчва, а Танчето носеше и носеше. Тя ми беше и свидетел на първата “венчавка”и един руски отец имаше…

Ще довършвам, че ми се спи и арсенал биха.

[plmcx0]

Такава съм...

Понякога съм весела и стилна.

Друг път съм тъжна и небрежна.

Когато трябва -мога да съм силна.

Когато искам -мога да съм нежна.

Понякога покрай реката тичам,

но за приятел в блато ще нагазя.

Когато искам- мога да обичам.

Когато трябва-мога и да мразя.

Понякога спокойствие разливам.

Друг път във буря се превръщам.

Когато искам-бързо си отивам.

Когато трябва -винаги се връщам.

Понякога съм страшно хаотична.

Друг път съм подредена къща.

Когато искам -много съм различна.

Когато трябва -съм една и съща.

Петя Дубарова

#бг #bg #бг пост #поезия #бг поезия

[snqg-v-slunchev-den]

Кога и как се срещнахме със тебе?

Благословена среща!

Не можехме да имаме без нея

две влюбени слънца в гърдите си,

за да ни светят в световете,

в които никой не е бил

и няма никога да бъде,

защото всяка обич е различна,

веднъж завинаги била.

Благословена среща!

А можеше да се не срещнем ние.

А можеше да се разминем,

тьй както облак с облака,

тьй както лято с есента.

А с колко ли сърца сме се разминали?

И ти!

И аз!

О, неродени красоти!

Тъгуваш ли за тях?

Налей от моята и твоята печал,

да пием за несбъднатите срещи!

Да пием за невидените далнини,

за върховете неизкачвани!

Да пием за звучащите вселени,

които никога не са били

и няма и да бъдат,

защото всяка обич е различна,

веднъж завинаги била!

#бг пост #бг поезия #бг автор #bg post #не си спомням автора

[myminiworldd]

Ако я обичаш, не я убивай.

Знам, че я обичаш.

Иначе нямаше да си с нея. Но да я обичаш не е достатъчно. Трябва да умееш да я караш да се чувства обичана.

Спомни си какво изпита, когато я видя за първи път. Тя беше всичко, което искаше. Всичко, за което беше мечтал. Погледът и, духът и, нейната независимост и сила, мечтите и... в нея имаше нещо, което не беше срещал в друга жена.

Но най-вече те плени със своята детска наивност. С доверието, с което те гледаше. С начина, по който ти се доверяваше. С това, че не се преструваше. Че беше истинска. Че беше себе си.

Не убивай това в нея. Не убивай нея. Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не и позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига.

Не и позволявай да се подценява и принизява. Не и позволявай да забрави красотата, която носи в душата си.

Не се опитвай да я променяш. Не се опитвай да я моделираш. Не я убивай.

Тя ти подари сърцето си. Пази го. Откри душата си за теб. Не я тъпчи. Подари ти мечтите си. Не ги опорочавай.

Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я убивай.

Тя няма нужда да бъде "поправяна". Иска само да бъде разбирана. Чувана. Усещана. Обичана.

Не я карай да крие чувствата си. Не я карай да се срамува от сълзите си. Не я карай да маскира слабостта си.

Позволи й да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи и да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска.

Затова, ако я обичаш, не я убивай. А просто я обичай.

Илейн Йосеф

[summersoullll]

Мина година от както се запознахме. Вече мога и без теб, но гласът ти още ехти по нашите места. А аз съм доста често там. Чувам смехът ти на пейката, на която ме целуна за пръв път. А някъде из нашата песен тихо се чува първото “обичам те”. Толкова съм различна сега, ти ме промени. Хората казват, че времето е виновно, но ако не беше ти вероятно още щеше да съм същата. Още ми липсваш, мъничко, от време на време. Но ме научи на много. Научи ме на кого не бива да давам сърцето си и за кого наистина си струва да се боря.

[lora-ns-world]

,, Всичко един ден ще бъде наред. Дори да съм различна от останалите. Смешна, ако щеш. Един ден... "

#ЛораН #лоран #бг #бг любов #бг пост #бг тъга #бг цитат #бг мисли #бг мисъл #душа #бг болка

[keeptolking]

"Ако можете да си представите реалност, различна от тази, която привидно преживявате, тогава можете да бъдете сигурни, че съществува алтернативна версия на вашия аз, която всъщност живее в тази реалност."

- Сал Ракели

[spbneko]

@definitely-good-boy

ура ура, я ждала этого вопроса!! счас всё расскажу 👾 (напоминание: скорость света это км/с, а не метры)

проблема измерения скорости света в том, что её нельзя измерить как скорость других объектов. сполйер, её правда никто не измерил.

итак. давайте для начала зададим простой вопрос. как измерить скорость света? напомню, чтобы найти скорость (V), нужно узнать расстояние (S), которое прошёл объект, и время (t), за которое он это сделал. Затем расстояние делим на время и получаем скорость, V=S/t.

возьмём точки А и В на расстоянии в 1 км (всё это в вакууме). у точки А поставим часы, чтобы зафиксировать время вылета света. отправим пучок света. чтобы понять, когда свет достигнет точки В, поставим вторые часы там. отлично. но теперь нам необходимо убедится, чтобы оба секундомера синхронизированы. как? можно послать импульс; правда, придёт он с задержкой. причём с задержкой, равной скорости света, а она нам как раз и неизвестна. прекрасно!

окей, мы можем сначала синхронизировать часы, а затем переместить вторые в точку В? решение неплохое, но... но согласно специальной теории относительности Альберта нашего Эйнтштейна, двигающиеся часы замедляют ход относительно неподвижного наблюдателя. м... получается, часы на финише уже не будут синхронизированы с начальными.

новый план провалился. обидно. расскажу вам единственное (пока что) решение нашей проблемы — избавимся от вторых часов. поставим на том конце зеркало и обойдёмся одним секундомером! прекрасно! теперь у нас есть двойная скорость света. мы поделили её на два и — вау! — у нас есть ≈300000 км/с, круто же? или....

да. скорость света измерена лишь в две стороны. никто не измерял скорость света лишь в одну сторону, следовательно, ничего не мешает свету двигаться туда -> быстрее, чем сюда <-. да-да, догадались о чём я? а причины на это у света достаточно, начиная с искривления пространства времени.

то есть, мы просто взяли среднюю величину и сказали, да будет так. (Это тоже самое, как ехать из города в село 10 км/ч, обратно 20 км/ч, и сказать, что ты ехал всегда 15 км/ч) на самом деле, это начал ещё Эйнштейн: в своей известной "электродинамике движущихся тел" рассказал, что нет способа сравнить время на часах и создать понятие "одновременно", если просто не задать определение, что скорость света в обе стороны одинаковая, делая пометку, что это лишь условность, а не реальная скорость света.

вы можете предложить варианты синхронизации часов и измерении скорости света в один конец, но, я почти уверена, что все эти способы будут так или иначе зависеть от постоянства скорости света в оба конца (не забывайте про замедление движущихся часов). попробуйте сами догадаться, почему не дееспособны варианты с синхронизацией часов в центре и равномерном движении в обе стороны или с синхронизацией с помощью центральных часов, посылающих импульсы.

подведём итог. скорость света никто не измерял. то, что мы приняли считать скоростью света, является 1/2 двухсторонней скорости света, но не экспериментально подтверждённым фактом, а лишь удобным определением. нет причин, почему скорость не может зависеть от направления и доказательств обратного. мы не знаем реальной скорости света, но знаем постоянную двухстороннюю скорость онного.

фанфакт: прикольно, что метр — это расстояние, которое проходит свет в вакууме за 1 секунду, делённое на 299792458... то есть, скорость света зависит от скорости света.

всех с наступающим, надеюсь, я понятно излагаю мысли 😪🍡

@definitely-good-boy спасибо за вопрос, эм, надеюсь, всё понятно?? 😩

интересно, что если скорость света различна в разных направлениях, то это не повлияет на физику. расчётам и законам это не вредит, так как они зависят от двухсторонней скорости света.

но тяжело говорить об одновременности, сейчас в другом конце космоса — это когда? да, на это проще забить, но, по-моему, это прикольно и занятно. многие думают, что это глупо, и зачем вообще свету так делать, типа, не проще ли нормально считать?? в чём смысл свету зависеть от направления? я думаю, что не стоит упускать даже такие варианты, если не доказано обратного, разница в скорости имеет место быть и это потрясно, что вселенная готовит нам сюрпризы. (лол, это как Бог, все спорят и доказывают, что его нет, приводя кучу аргументов, но доказать никто не доказал, эх.)

#русский тамблер #мысли #наука #скорость света #да я душнила и чо вы мне сделаете #интересное #физика #мама я физик #хелп #эх

[vasetovp]

Тази любов е ужасно различна.

Идва късно и бавно. Не разчита на нищо.

Не изпада във кризи. Не скърби истерично.

Само с теб, тишина и уют се засища.

Не ме лъже в очите. Няма капка очакване.

Няма рамка, посока и план за обичане.

Не тежи от надежди. Не заспива разплакана.

Не се буди отхвърлена, тъжна и ничия.

Появи се внезапно. Случайно. Неискано.

И се вмъкна в света ми съвсем непоканена.

Странен микс от нахалство и нежна изисканост.

И... какво да я правя...

Нека остане.

[ivan-hristov]

“Загубих се. Забравих коя съм. Забравих пътя, посоката. Липсвах на себе си. Вървях без компас. Ходех без път. Бях гола. Бях боса. Бях нищо. Бездънна яма. Дупка. Пропаст. Празнина. Горчах. Миришех на минало, от което не беше останало и следа. Цялата бях минало. Бях на всички, но не и на себе си. И животът ме съблече. Бързо, със страст. Стоеше зад гърба ми и насочваше погледа ми към огледалото, където бях аз. Само аз. Такава каквато винаги съм била.

- Не виждаш ли колко красива си станала? - ме попита с жадни очи. Не виждаш ли, че всичко това е твое - защо така неприлично го раздаваш на всички? Защо правиш красотата си така удобна? Защо раздаваш това сърце като предмет на търг? Накарай ги да го спечелят, малката! Не бъди наивна. Никой не е тук, защото си света му - всички са тук, за да украсят света си с теб. Задоволяваш нуждите им - можеш да бъдеш всякаква. Можеш да паснеш на всяка тяхна потребност - завладяваш ума им, сърцето им, леглото им. Ухаеш на безпорядък. Лъхаш на водка. Миришеш на ванилия. Опасна си - защото си различна. Защото можеш да бъдеш каквато си поискаш. Можеш да бъдеш, където си поискаш. Настаняваш се в душата им, между завивките им. Изчезваш с изгряването на слънцето. Не търсиш, не питаш, не искаш. Задоволяваш се с малко. А имаш нужда от повече. Бягай, малката. Пази красотата си. Свали тези дрехи. Искам да ги подпаля. Искам да изгоря това минало. То вече не ти е нужно. Ще те науча да се обичаш, така както аз те обичам. Ще те науча да се виждаш, такава каквато аз те виждам. Дай това сърце насам - има нужда от промивка. Толкова е кървяло, а ти така и нищо не си направила. Продължавала си да забиваш същите ножове в него, които са причинили раните му? Плашат ли те думите ми? Вярваш ли ми? Само, ако знаеш колко брилянтна те виждат очите ми, щеше да полудееш съвсем. Ще ти покажа. Ела... Наметни си сърцето ми, студено е - аз ще пазя твоето.

- Защо така смело ми го даваш? Откъде знаеш, че няма да го нараня?

- Само човек познал вкуса на болката, не би я причинил на друг. Довери ми се. Чаках те толкова дълго, че те познавам по-добре от теб самата. Нямаме време за губене. Една любов от векове очаква да бъде изживяна. Време е.”

Силвия Крумова

#бг #бг пост #Силвия Крумова

[iamstonecoldbabyy]

Ти остана незабележима, защото тогава всички искахме да се забавляваме, а ти не беше забавление, ти беше онова добро момиче, което кротко стоеше отстрани, без да се забърква във всички глупости, в които бяхме ние. Ти беше просто различна, а аз нямаше да позволя на никой да те има по този начин, нямаше да позволя на никой да се забавлява с теб. Дали съм егоист, дали ревнувам или може би ти си толкова ценна, че болката да те видя в ръцете на някой друг различен от мен ме кара да изпитвам агресия и силно искам да те защитавам и браня. Не си моя, не си с мен, може и никога да ��е бъдеш, но аз ще направя в��ичко, за да те защитя, дори да те отблъсна, ти значиш нещо, в свят, в който всичко емоционално е толкова обезценено. Аз изтръпвам при срещата на очите ни, не знам какво е, не знам дали се влюбвам, но ти ме вълнуваш толкова много, вълнуват ме мислите ти, какво чувстваш, радва ме колко си красива, някак далечна, но толкова запомняща се.

#бг пост #бг блог #бг цитат #бг мисли #бг любов #бг текст #бг поезия #бг литература #авторско #спомени #бг тъга #бг поема #бг тъмблр #бг болка #bg tumblr #bg text #bg thoughts #бг стих #бг поет #бг #среднощни мисли #сподели #сила #душа #сродна #мотивация #страст #bggcommunity #bg love #bg quotes

[chrisheart1973]

Един човек с мечти...

Един Човек... Е с хиляди мечти...

И с още толкова желания...

Живее в Свят... С безброй Души...

В един Живот, изпълнен с изпитания..!

Ще се усмихне... И когато го боли...

Ще сбърка... И ще има наказание...

Ще падне, ще се влачи... Но ще продължи...

Ще следва пътя си... И своето призвание..!

Ще иска дом, семейство... И деца...

Ще потърси тихо място на Земята...

Ще среща хора... С няколко лица...

Но ще бъде част... Различна от тълпата..!

Ще Обича и ще мрази... Ще кърви...

От битките със себе си... И звяра...

Ще пада и ще става... Но върви...

Дори... Когато е изгубил Вяра..!

Ще се влюбва грешно... Ще изпитва гняв...

Ще усеща болка... Постоянна...

Ще е Любов... Дори ще влезе в грях...

Ще желае Страст... Да е спонтанна..!

Ще поиска да остане сам...

Ще търси Свят... Във който няма хора...

Ще бъде тук... И ще бъде там...

Душата ще спасява... От затвора..!

Един Човек... С безброй мечти...

И с още толкова желания...

Живее в Свят... С изгубени Души...

Със страх... Съмнения... И колебания.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

28.01.2022

London

#бг мисли #бг поезия #бг пост #бг текст #българска поезия #bulgaria

[follia-impossibile]

За теб, чиито мечти надничаха зад усмивката ти,

но се стопиха заради разбито ти сърце.

За теб, която мечтаеше толкова много, но никога достатъчно.

За теб, която винаги сияеш отвън,

но вътре в себе си пазиш всичко:

заминаванията, завръщанията, победите,

пораженията, откраднатите целувки, пропуснатите ласки,

изтърканите "Обичам те",

неочакваните сбогувания.

За теб, която си направена от залези, от небе, от море.

За теб, която се счупи,

но след това те се изгради отново,

за теб, която носиш малко грим

не защото те прави по-красива.

а само по-женствена.

За теб, която мразиш себе си заради несигурността си,

затади срамежливостта на очите си,

заради изпуснатите влакове, заради "Искам, но не мога".

За теб, която носиш слънцето в усмивката си, но вътре вали,

за теб, която си крехка

но можеш да бъдеш и силнна.

Искам да ти кажа следното:

Пази всичко това, близо до сърцето си.

Не забравяй сълзите в очите си, защото тогава те се превръщат в усмивки на устните ти.

Не забравяй колко пъти си падала,

защото си се изправила отново по-красива, по-жена,

повече от всичко...

Не съжалявай за пропуснатите възможности,

те са ти оставили уроци.. и чифт криле..

И винаги помни.

Ти не си по-различна.

Ти си прекрасна.!

Riccardo Bertoldi

"Wherever I am (come back for me)"

[girlofpoems]

Просто защото моята ситуация е била различна, не значи, че чувствата, които е породила в мен не са валидни и значими.

[theblogofonelostsoul]

Казват, че душата тежи 21 грама, но не е вярно.

Душата тежи различно

и няма нищо общо с физиката.

Когато те боли,

когато си наранен, огорчен, тъжен,

тогава тежи много.

Като камък си я носиш, като скала.

Нито можеш да дишаш,

нито да преглътнеш.

Толкова тежи.

Не грам, не килограм,

а тонове тежест се излива на плещите ти.

И все душа е!

Виж, когато си в мир със себе си,

спокоен и щастлив,

душа перце носиш. Летиш и се рееш.

Като птица, като лист.

По-лек от въздуха ставаш.

Затова, който е мерил душата – сгрешил е!

Нея не можеш да я премериш.

Можеш само да я усещаш – ту тежка, ту лека.

Всеки път различна и винаги една и съща.

Анна Кръстанова