iamstonecoldbabyy - Tumblr blog

iamstonecoldbabyy · 28 days

Text

“Какво да ти кажа, за мен ти си лек срещу тревожността. Ти лекуваш моето постоянно мислене и премисляне, когато те чувам и виждам всеки страх, всяка несигурност се изпарява от ума ми. Ти си моето спокойствие, ти си моят дом, там където винаги искам да се връщам, там където мога да поседна да почина, да помрънкам, да поплача, да викам и да бъда всичкия хаос, всичката буря, която другите не виждат. Ти си топлина, моето огнище, което винаги запалва пламъци в сърцето ми, винаги събужда трепет и любов. Ех, колко много имам да ти кажа, колко много имам да ти разкажа. “

14 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 29 days

Text

“Няма време, няма време за губене, а ние го губим, губим го в правене на неща, които не ни доставят удоволствие, губим го и никой няма да ни го върне.”

62 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 1 month

Text

“В един момент спряхме да си помагаме, започнахме да си пречим. Започнахме да забравяме един за друг, кой какво обича. Спряхме да се слушаме. Спряхме да вървим в една посока. Всеки в себе си държеше си нещата, защото бе убеден, че другият не го разбира. Всичко ни нараняваше и най-малкото ни правеше чувствителни, все за нещо се оплаквахме, все нещо не ни беше наред, не вървеше. Трябваше да се научим на най-трудното - да се пуснем, когато бяхме тежест един за друг.”

28 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 1 month

Text

-Срещнах някого.

Това някак заболя…

27 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 1 month

Text

Глава 33

Старият човек. Пристъпва бавно, пристъпва леко, в любимите си стари дрехи. Най-сетне себе си, без да има нужда да се показва и доказва, той вече е направил това, което е трябвало да направи, той вече е взел своите уроци и скромно казва „Ех, че кой съм аз, аз нищо не зная, живея и започвам моята седемдесет и осма година, но аз все още се уча и дете, времето никога няма да ми стигне да знам…“. Старият човек, с цигара в ръка, с шапка бомбе, излязъл, сред природата, сред хората, сред въздуха, просто ей така, защото сега има време да оцени времето, свободата, мириса на живота. Замислен, унесен и философ, продумва ти „Добър ден“, докато минаваш покрай него и среща с надсмешка странните погледи, които получава. „Клетият, няма с кого да си поговори, че затова заговаря непознати, старостта е толкова жестока…“, чух някаква жена да обяснява на друга, докато минаваха покрай мен. Ах, клетата, помислих си аз, че тъжно е как хората забравили са да бъдат хора. Забравили са поздрава, забравили са разговора, останал им е само гласа и празнотата в думите. „Здравейте, хубаво утро, нали? Слънце, топлина, пролетта ни дава знаци, че вече почти е тук“, заговорих аз стария човек. Той ме погледна с онази дядовска усмивка и остроумно ми отговори „Хубаво е, хубаво е, чакам пролетта, да разцъфтят цветята и да откъсвам на бабата всеки ден по едно ароматно цвете от нашата градината“. Цветята и жената, какви красиви причини да обичаш пролетта, а колко по-топло е чувството да обичаш някого от петдесет години и да чакаш един сезон, за да виждаш двете си любими на едно и също място в перфектен синхрон. Старият човек, мъдро същество, знае за живота от седемдесет и осем години и накрая те забива с клишираната фраза на „Аз знам, че нищо не знам“. Обяснява ти как живота е наниз от щастливи моменти и трудни моменти, но нищо не е вечно. Казват само че душата е вечна и нейната закодирана мъдрост, но това е друга тема, за друг разговор. „Живей си сега, дете, за всичко има време, само за пропиляното няма.“

7 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 1 month

Text

“Може би в крайна сметка наистина съм артист, колкото и да отричам…”

8 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 1 month

Text

“Знам ли, може би и добрите ти качества пречат също толкова, колкото и лошите. Тая пуста доброта, ама май не е доброта, май е нещо друго. Не може да те засягат хората точно тебе, а да си мълчат пред други и да не си позволяват да ги нараняват. Какво ли е толкова привлекателно в кроткия, възпитан човек, който винаги е любезен и позитивен, да привлича груби, незадържани и агресивни хора. И ето го тука момента, търпиш, за да не се скараш с някого, за да не обидиш някого, така както той те е обидил, защото знаеш колко е гадно, защото знаеш, че всичко това тежи, думите, действията, дори да мине време, дори да не си ги приел лично и навътре, те са там - казани, излекувани, неизлекувани, изречени.”

3 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 1 month

Text

“Ако трябва да се срещнете, ще се срещнете.

Ако вече сте се срещнали, разделили сте се и се чудите ще се срещнете ли отново, ако трябва ще се срещнете.

Но, ако никога не се срещнете, не тъжете, трябвало е да не се срещате повече. “

67 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

+ Искаше ми се да те бях срещнал по напред в живота.

- Но, ме срещаш сега.

+ Да, но исках да те срещна, свободна…

23 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

Мислех, че мога да се скрия. Но всички го виждат, колко много съм се изгубила. Колко съм разсеяна, колко съм тиха. Шепите сълзи отдавна трябваше да ме направят по-силна и мъдра, но май се получи обратния ефект.

8 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

Страхувам се да си пожелая да те видя. Този път не си вярвам, може и да не мога да се спра.

6 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

Не можеш да спасиш всички. Ако не тях, поне спаси себе си. Понякога в стремежа си да помогнем, влошаваме повече положението, а трябва само да замълчим и да се оттеглим. Защото дори да си мислиш, че знаеш какво се случва на другия човек, може чрез проблема, с който той се е слял, несъзнателно да те отблъсне. Като все едно слагаш сол в раната. Понякога си мислим, че можем да бъдем рамо, на което може да се опре всеки, който го боли, но не винаги всичко е на всяка цена. Позволи си да не те нараняват само защото си свикнал/а да поемаш болката на другите. Нека си я изживеят, нека се научат как да бъдат силни.

22 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

А ти страхуваш ли се да бъдеш забравен? Защото на мен всеки път ми изкача сърцето, когато усетя, че не мисля за теб.

25 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

Свързвам те със залезите, свързвам те със самотата, свързвам усмивката ти със слънце, ти каза, че се чувстваш така сам, така нечут. А, аз искам да ти кажа всичко, което чувствам към теб, да ти кажа, че си всичко за мен, че от години те мисля, че те искам пак около мен, да си говорим, да се смеем, да си мълчим и просто да гледаме в очите на другия и да търсим, какво е това, което чувстваме. Случиха се толкова много неща, от както теб те няма, неща, които държа в себе си, защото никой не ме разбира така, както ти ме познаваше. Липсва ми нормалното или просто е някакво оправдание зад истината, че ми липсваш специално ти…

3 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

Дано оценяш времето си, дано го даваш на правилните хора, дано не бързаш да растеш, дано да разбереш, колко е важно да бъдеш себе си, такъв какъвто си, без филтри и без предразсъдъци.

73 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

Ако един ден душите ни си срещнат още веднъж, това ще бъде последният път, в който се разделят, защото бога ми, от всичкото ми бягане, само ти можеш да ме спреш и само ти можеш да ме накараш да се успокоя и да спра своя бяг.

15 notes · View notes

iamstonecoldbabyy · 2 months

Text

Някой да каже къде е бутона за изключването на емоциите, преди да превъртя играта.

86 notes · View notes