Завершение трилогии о борьбе мутантов за свободу
Этот фильм подводит черту под первой трилогией нулевых, которую мне удалось застать самому. Именно в те времена зелёной травы Хью Джекман только начинал примелькаться в Голливудском кино. И если пытаться разбирать Последнюю битву в контексте всех трёх фильмов, то она будет уступать всем предыдущим лентам если не задумкой сюжета, то уровнем режиссуры и масштабом происходящего. Новое знакомство стало необходимо для того, чтобы освежить впечатления и поделиться некоторыми мыслями по поводу данной ленты.
Повествовательный критерий или нарратив
Людям Икс во главе с профессором Чарльзом Ксавьером приходится вступить в битву с самой эволюцией в лице их воскресшего товарища по команде. Джин Грэй, возрождённая в облике Тёмного Феникса, представляет опасность не только для самой себя, но и для мутантов и для всей человеческой расы. Изначально замысел был таким, чтобы положить в основу сценария соединение Саги о Тёмном Фениксе с "Одарёнными", где Джосс Уидон использовал лекарство от мутации. Получившийся сценарий показался чересчур мрачным, поскольку история о Тёмном Фениксе не оставляла простора для юмора. Концепт был задан ещё Сингером, но из-за нерешительности студийных боссов мы не получили идеальное воплощение сюжета о Тёмном Фениксе, хотя задумка на уровне сценария обещала быть сильной. Получившийся вариант оказался компромиссным, но не идеальным. Основная мысль, которую можно вынести из этой истории - нападение есть лучшая защита и прежде чем запустить продукт в массы, проводи опросы, ибо твоё ноу-хау может оказаться никому не нужным. И поднимут бунт в знак несогласия. Сюжет крепкий, ��о не идеальный, а потому получает четыре звезды из пяти возможных. Оригинальность на четвёрку, поскольку продукт не абсолютно самостоятельный, имеет комикс в основе. Но это не прямо большой минус.
Визуальный критерий или техническое сопровождение ленты
Режиссура в этой ленте менее выразительная, поскольку Брэтт Ретнер больше ремесленник, чем визионер с собственным видением планировки кадра. Хотя операторская работа хороша, вид разделения моста перед финалом останется в памяти плюс воплощение способностей Тёмного Феникса, претендующих на эпичность впечатляет. Но весь фильм преследует ощущение камерности повествования, где все действительно зрелищные моменты приберегли для финала. Экшн стал более выражен за счёт того что всё свели до банального противостояния одних мутантов другим на мосту, по уровню спецэффектов, использованных в фильме, можно сказать что визуализация способностей мутантов до сих пор может приятно порадовать. Отдельные виды, помимо уже упомянутых, так и просятся на экран монитора. Музыка и звук в фильме также неплохи, ведь помимо всего прочего, этот фильм ещё и звучит замечательно, есть мелодии, которые так и просятся в плейлист, есть неплохие звуки, поддерживающие атмосферу, плюс те самые нагнетатели излишней драмы срабатывают хорошо. Поблагодарим звукорежиссёров и звукооператоров за работу с такой тонкой материей, как звуковое оформление фильма, которое возможно только услышать и если магия звука действует, то она проникает сразу вам в голову. Сведён звук хорошо, спецэффекты и шумы не перебивают речь, заслоняя собой диалоги. В этом отношении оценю на пять звёзд из пяти.
Актёрские работы
Актёрская игра принципиально не изменилась, стоит сказать лишь что Росомаха, чудесно сыгранный Хью Джекманом, несколько размяк и немного потерял в жестокости, как и все остальные. Холли Берри здесь отведено больше места и она смогла проявить себя как хорошая актриса, во втором фильме ей это лучше удалось. Патрик Стюарт и Иэн МакКеллен как всегда хороши, умеют тонко чувствовать своих персонажей с двумя полярными взглядами на мутантов, хотя мне казалось что Магнето никогда не был абсолютным злом. А вот кто точно им является, так это Джин Грей в исполнении Фамке Янсен, чьё перевоплощение чисто с психологической точки зрения оказалось тяжёлым бременем, но ближе к концу фильма в ней не остаётся какой-либо загадки и она становится мощным злодеем с претензией на имбовость. Из актёров второго плана отмечу Бена Фостера и того, кто сыграл Генри МакКоя. Получилось здорово. Оценю в пять звёзд из пяти.
В качестве вердикта
Получилось неплохое кино, чей потенциал был как всегда упущен, но при этом кино не стало от этого менее смотрибельным. Фильм во многих отношениях способен порадовать, а что ещё нужно вечером перед телевизором, как не отдых головного мозга и напряжение спинного, а спинной отвечает за нервные окончания, а значит, порождает эмоцию. И это выражение не следует воспринимать как сарказм. Всем добра и приятного просмотра!
0 notes
Критичен поглед: За Невена Кръстева ICU не е просто бизнес, а духовно общуване
„Истината е, че ICU за мен е нещо много различно от просто работа, излиза извън дефинициите за бизнес. Така че едва ли е възможно да се разделим, да се откажа. Затова и не ме притеснява претрупания книжен пазар. Това са други писти. Моите книги са замислени като разрояващ се, но единен организъм, всяка допълва следващата, задълбочава посланията на книгите преди нея. Богатата продукция на колегите си има своето място, то не се конкурира с мястото на моите книги“. Това казва в разговор за „въпреки.com“ Невена Дишлиева – Кръстева, собственик, създател и главен редактор на издателство ICU.
Обърнахме се към нея по два повода. Единият е, че по времето на първата карантина срещу коронавируса се появи книгата на нобелистката Олга Токарчук „Карай плуга си през костите на мъртвите” /на издателство ICU в превод на Силвия Борисова/. По време на изолацията, когато книжарниците бяха затворили, а издателствата не печатаха книги, ровейки в домашната библиотека, за да намерим нещо непрочетено, попаднахме на „Правек и други времена” от Олга Токарчук. Книгата е издадена през 1996 година у нас от издателство „Алтера” в превод на Георги Кръстев. И така започна нашата среща с нейните романи, след което продължи с книгата, издадена от ICU.
Бяхме пропуснали срещата с полската писателка при посещението й в България, но сега в изолация имахме възможност да се докоснем до нейния свят. А той е изключително богат – на интелект, ерудиция, наблюдения, позиции, оценки, случки. При това, тя не пише псевдоинтелектуално, неразбираемо и маниерно, както има доста случаи в съвременната литература, включително и в българската. Стилът й е четивен, но същевременно не за сметка на разкриването в дълбочина философията на човешкото битие. А на Панаира на книгата пред НДК тази година открихме и „Бегуни” /изд. ICU в превод на Силвия Борисова/ от Токарчук – роман за движението и пътешествията, които точно в този момент ни бяха отнети. И така, този роман, както и другите й, за които споменахме, попаднаха на точното място в точното време за нас.
Крис Клийв - снимка архив
И другият повод беше, че на Осмото издание на едно от най-големите литературни събития в страната – Софийският международен литературен фестивал, което ще бъде изцяло дигитално се оказа, че ще се включат двама автори на издателството - британският писател и журналист – Крис Клийв и Естер Херитсен, смятана за едно от обещаващите имена в нидерландската литература още с дебюта си през 2000 г. Крис Клийв е роден в Лондон и завършва психология в колежа „Бейлиол“, Оксфорд. Автор е на четири романа, пише разкази и води авторска рубрика в „The Guardian“. Романите му са бестселъри на New York Times. Крис Клийв е носител на престижни литературни награди. Книгата му „Възпламеняване“ /от изд. ICU излезе на български език/ е международен бестселър, издаден в над 20 страни, сред които България, Великобритания, Германия, Естония, Италия, Канада, Португалия, САЩ, Турция, Франция, Финландия, Холандия и др. През 2008 г. излиза и филмовата версия на книгата. ICU издаде и книгата му „Другата ръка“. Буквално всеки момент ще се появи и българското издание на „На смелите се прощава“ от същото българско издателство, с което авторът е в най-близък контакт.
ICU е бутиково издателство и съществува от осем години. „Фокусът ни е върху стойностна съвременна преводна и българска литература, посветена на теми като дом, път, човечност, травма и преодоляване. С времето и с разрастването на аудиторията ни започнахме да експериментираме – добавяме жанрове, езици, нови кътчета от литературната карта. ICU означава I SEE YOU – виждам те такъв, какъвто си, различен от мен, и те уважавам“, пише в анотацията за издателството. А Невена Дишлиева – Кръстева добавя: „Този процес на постигане на разпознаваемост е бавен. Както са бавни и книгите, които издаваме. За мен това е процес на сближаване между автори, преводачи, читатели и всички останали, свързани около и благодарение на книгите. Процес, събран в трите буквички ICU. Ако човек си ги изговори на глас, няма как да не чуе посланието I See You. На английски е, но едва ли има някой, за когото тези три думи да са загадка. Вярно е, възможно е да не ги запомниш веднага, обаче нека отговоря с едно описание Крис Клийв: „Алистър имаше приятна външност, без да е кой знае какъв хубавец, просто умееше да посреща чуждите погледи непринудено и приветливо и да гледа човека отсреща право в очите. Том се бе убедил от личен опит, че понякога се налагаше жените да поглеждат повторно към приятеля му – имаше нещо, което ги караше да го правят“. И с нашата разпознаваемост така – случва се да се разминем с някой читател по пътя си, да не успеем да се видим от пръв поглед. Но винаги гледаме непринудено и приветливо и в много от случаите читателят има нужда да се обърне и да погледне пак – има нещо в книгите ни, което го кара да го направи. Смея да твърдя, че най-ценните хора в живота ми през последните осем години са дошли през издателството“.
В анотацията на издателството пише още „За нас книгата не е самоцел, а път един към друг“. Как осъществяват този път? „С читателите сме един отбор. Въпреки че като издател – технически погледнато – съм от другата страна, всъщност най-напред съм в читателския отбор. Книгите, които издавам, ги избирам, защото са светове за споделяне и за преживяване, наместват ме, връщат ме към важните неща. С годините имам все по-малка нужда от пищност, шумност и показност, и все по-голяма от камерност, споделеност и тишина. Книгите на ICU са един от пътищата да си доставя второто, споделяйки го с хора, с които сме от една кръвна група. Това са пътешествия навътре. Не знам дали ви е направило впечатление, че в абсолютно всяка книга на ICU има заложена някакъв вид травма. Ако читателят не е готов да я съпреживее, за да премине нататък с живота си, с книгата просто ще се разминат. Ако обаче остане и се потопи, го чака пътешествие. Чака ни общо пътешествие“, казва издателката.
Самата Невена Дишлиева – Кръстева е преводачка. И отделя много сериозно внимание на превода на книгите, които издава. Има много издания в книжния пазар, където калпавият превод проваля дори стойностни произведения. Но при ICU преводът е изключително качествен. А самата издателка казва, че през последните години се наслаждава на привилегията да превеждате само книги, които би било загуба да не проговорят на български. И още, че авторите, които превежда, приема за част от семейството си, а за нея то означава много. Усеща се, че се отнася към превода много лично. Това ли е начинът да стане добър? До каква степен преводачът е и съавтор на произведението? „Няма как да не ми е важен преводът. Сещам се за много случаи, когато съм захвърляла книга заради претупан превод. Мърлявите работи не са моето нещо. Прецизността на превода е един от елементите, от които зависи съдбата на преводната книга. Добрият превод е отделен от оригиналния текст с една много фина мембрана. Преминаването през нея изисква чувство, професионализъм, усет, талант… време“, казва Невена.
И продължава: „Затова е от голямо значение текстът да попадне на точния преводач. Лично аз вече не се захващам с превод, ако не чувствам силна емоционална и интелектуална близост с текста. Важно ми е да усещам думите на автора, понякога се случва още докато чета изречението на английски, да го подреждам мислено на български – това са много силни моменти, за мен са знаци. Работата с текст, който ми е чужд, е мъчителна и понеже в момента покрай издателството и бездруго времето ми за превод на книги е доста ограничено, не започвам превод, ако не съм в синхрон с езика на книгата. И като сме стигнали дотук – щом книгата ми е проговорила и е моята, няма нужда да я дописвам, да съавторствам. Остава само да съм добронамерен съмишленик на автора, да намеря най-добрия начин да изразя това, което усещам в оригинала“.
Заговаряме с Невена Кръстева за поводите, които както споменахме, дадоха тласък на този разговор – издаването на книги на Токарчук и участието ва автори на издателството в тазгодишния Софийски международен литературен фестивал. Тя споделя, че всъщност по-сладкото около Нобеловата награда на Олга Токарчук е била, че е издала „Бегуни“ преди авторката да получи наградата – книгата е излязла още през май, а наградата е била обявена през октомври миналата година. „Разговори и планове около авторката и книгите ѝ водим с агентите ѝ от началото на 2020 г. Идеята и намеренията ми са постепенно да издадем всичко написано от нея. Изобщо не твърдя, че аз съм открила Олга за българския книжен пазар. Напротив, издания на нейни книги има още от края на 90-те. Като се опирам на опита на колегите от различни издателства, ми се иска да представим тази забележителна авторка в най-добрия възможен вид и да убедим повече читатели, че си струва да попаднат в книгите ѝ. През 2021 г. предстои ново издание на емблематичния ѝ роман „Правек и други времена“, както и неиздавани досега разкази – сборника „Чудати истории“, казва издателката.
“Изгубената душа” - още една книга на Олга Токарчук с илюстрации на Йоана Консехо, издадена също от ICU
И продължава: „Софийският международен литературен фестивал е един от най-стойностните форуми в културния календар на София и всяка година го чакам с нетърпение. Много е обнадеждаващо да наблюдаваш как нещо се прави с размах и професионализъм, а Дора Радева това го умее и събира около себе си страхотни хора. Защо точно тези двама автори на ICU участват в тазгодишното изцяло дигитално издание на фестивала? Крис Клийв защото е написал книга, която няма да допусна да бъде подмината – би било грешка. Той е автор в творческия си разцвет, познат е на българската публика с вече два романа, излезли в последните 5 години – „Другата ръка“ и „Възпламеняване“ – а сега излиза и третият му, най-силен до момента по мое скромно мнение – „На смелите се прощава“. Крис е писател визионер, неговите книги са пророчески в много отношения – той усеща процесите, които движат човечеството, умее да анализира вътрешните състояния и колебания и предвижда накъде избиват. В този смисъл е съвсем на мястото си на фестивал, чието мото е „На нов ред“. И се надявам читателите да го разпознаят като един от акцентите на фестивала. Срещата с него ще води Яна Генова и е предвидена за 12 декември от 19, 30 ч. Що се отнася до Естер Херитсен, нейният „нов ред“ е преобръщането на всичките ни представи за нормално функциониращо семейство и отношения между членовете на едно семейство. Нейният роман „Жажда“, за който ще стане дума на 10 декември, е обсебващ със своята странност, предизвикателен, дързък, трудно се поддава на анализ. Книга, за която си струва да се говори, защото понякога през далечното и необичайното успяваме да видим по-ясно онова, което е непосредствено до нас“.
Сега, когато много от културните събития бяха отложени, книгата остана едно от малкото духовни пространства, наред с музиката, някои онлайн излъчвани спектакли като тези на Световен театър в София и Международния театрален фестивал „Варненско лято“, както и някои концерти. Освен това, четенето развива въображението и човек остава насаме с книгата, света на автора и своя. Питаме Невена Дишлиева може ли книгата да бъде спасение за духа в тези „ковидни“ времена? И достатъчна ли е критичната маса чувствителни и образовани читатели? „Четенето на книги е част от грижата за себе си. Безкрайна комбинация от пътища, които да изминаваш бавно, паралелни светове, които разширяват хоризонта. Все клишета, но верни. Не бих искала да противопоставям четенето на никое друго занимание, в което човек намира смисъл – важно е да си намерим своята комбинация от спасителни актове. За мен всекидневният ритуал от литература, музика, движение и тишина има доказан ефект за връщането ми към нормалност. Така работя по-ефективно, постигам по-лесно нужното ми спокойствие и държа в управляеми граници страховете и терзанията си. Рядко гледам телевизия, все по-рядко новини. Рецептата за всеки е различна, за мен тази действа. И литературата, и музиката, когато си ги подбирам по мой вкус, ме изпълват с едно усещане за вътрешно блаженство. Вкусни са ми думите и нотите, обичам да ги чувам в главата си и да съпреживявам историите, които ми разказват“.
Невена Дишлиева - Кръстева на щанда на ICU по време на Пролетния базар на книгата в София тази година - снимка Стефан Джамбазов
Казва обаче, че й липсват живите срещи с хората, които четат книгите на ICU. „За последно сме били заедно на Аполония преди 3 месеца. Съзнавам, че това е само моят малък балон, но хората, които стават читатели на ICU са страхотни, познавам лично голяма част от тях, а дори да не ги познавам, един кратък разговор или размяна на комуникация в социалните мрежи е достатъчна, за да се убедя, че ни свързват сходна чувствителност и отношение към света. Случвало се е непознат човек да остави две думи в поръчката, която прави през сайта – две мили думи, предостатъчно. Така мрежата се разраства и мъничкото ни общество от like-minded people расте. Както вече стана ясно, книгите с логото на ICU са кауза, и в този смисъл читателите ни са точно това – съмишленици в постигането на тази кауза“, споделя издателката. А ние искаме да добавим, че издателството предлага единствена по рода си за бранша абонаментна програма за книги. И във всяко издание публикува имената на абонатите си, които са дали съгласие да бъдат огласени.
Невена Дишлиева – Кръстева - снимка Ивелина Чолакова
И естественото след това е да видим какво предстои на издателството. „До края на годината са две много вълнуващи за мен книги – английски издания на обичаните и станали доста популярни антологии „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“. С преводачката Екатерина Петрова и редакторката Анджела Родел работим по този проект повече от година. Много ми е важен, защото това са книги за споделяне и голяма част от хората, които са показали, че ги харесват, живеят в чуждоезикова среда, в семейства, където се говори на езици, различни от българския. От януари предстои много силна програма за цялата 2021, все любими книги, които нямам търпение да видя в хартиено тяло. Предстоят непознати досега на български европейски писатели като британеца от индийски произход Санджив Сахота, който е финалист за Man Booker 2015, ирландецът Кевин Бари – огромен пропуск е, че все още няма негови текстове на български език; Марийке Лукас Райнфелд – тази прекрасна холандска писателка, която още няма 30 години, а е толкова талантлива, че думите ѝ те докарват до ступор. Между другото, договорихме правата за нейната книга „Вечерта е неудобство“ броени месеци, преди да бъде удостоена с международния Booker. Ще продължаваме да издаваме книги на обичаните ни европейски писатели Олга Токарчук, Горан Войнович, Катя Кету, Крис Клийв – това са все автори, чиято аудитория сме разширявали читател по читател“, отбелязва Невена Дишлиева - Кръстева. ≈
Текст: Стефан Джамбазов
Снимки: Стефан Джамбазов, Ивелина Чолакова /и снимката горе/ и архив
2 notes
·
View notes