Tumgik
#земята
proekt-prosper · 8 months
Text
“ Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка ... И топлината на една ръка... ”
- Дамян Дамянов
41 notes · View notes
gothiclit · 1 year
Text
guy who is catastrophically failing maths voice: what if i wrote an essay comparing shelley's the masque of anarchy and milev's september
7 notes · View notes
magdalenagigova · 11 months
Text
Японците и българите си приличат… по отношението към религията
Японците и българите си приличат… по отношението към религиятаВ Покана за пътуване на 21 май по програма Христо Ботев на БНР: Мира Баджева за пестеливата и непривична японска естетика. Почетният генерален консул на Сейшелите Максим Бехар за райските островиСейшелитеЯпонците са убедени, че да се съхрани хармонията е много по-важно от това да докажат правотата си или да получат изгода. Тъкмо това…
youtube
View On WordPress
1 note · View note
myminiworldd · 5 months
Text
ПРОЦЕС
Не бързай толкова.
Разбитото сърце е почти същото като счупения крак.
Има си технология, с която се оправят нещата.
Първо се гипсира за определен период.
За колко точно време не е ясно, строго си зависи от травмата.
И е тегаво, гадно, сърби,
и прочиташ целия интернет дали има как по-бързо да се махне тоя скапан гипс,
дали не може нещо я с храна, я с чай от куркума, я със спане с дафинов лист под възглавницата при пълнолуние, ама нейсе.
Колкото дни – толкова.
После най-накрая идва тоя радостен момент.
Гипсът се маха и си мислиш,
че най-тегавото е минало, пък то явно не е.
Стъпваш на земята,
то счупеното вече е заздравяло,
но мускулите атрофирали,
ставите прашасали,
сухожилията на камък.
Започваш да ходиш отново, ама куцо,
с миши стъпки, премерени, премислени, бавни.
Мускулната треска от прасеца ти стига чак до тила
и обратно до другия прасец.
Гипса го няма, но сякаш още е там.
Минава още време и вече съвсем пък заздравява всичко,
става по-силно, започваш даже да ходиш нормално.
Още си боли, но поне отстрани не личи,
никой не знае, а то и това си е победа.
Въртят се там слънцето и луната многократно
и май почва вече да е хептен добре, а? Май е окей.
Почваш да разтичваш, но майка му стара, още си наболява леко.
А може и да не е точно болка това, но знаеш ли със сигурност?
Шубето е голям страх, а и си те преследва един там персонален облак,
който натрапчиво да ти напомня,
че ако стъпиш пак на криво,
може пак да ти се слага гипс.
Отвяват го обаче ветровете в крайна сметка тоя облак
и тогава идва най-хубавия момент.
Тичаш.
Тичаш смело,
че даже в пъти по-хубаво и стабилно от преди.
Няма страх.
И най-много, ама наистина най-много,
в дадени моменти да се сещаш
как отдавна не се сещаш за тази травма.
Та така, процес е.
И с крака и със сърца, �� с всичко останало.
Не бързай.
И най-вече
недей да тичаш с гипса.
Димитър Калбуров
29 notes · View notes
Text
Остани си там - далече
в сънищата и в мечтите
хубава, когато идеш
два пъти по-хубава, когато си отиваш
Остани си при звездите
пролетния топъл вятър
хубава, когато идеш
два пъти по-хубава, когато си отиваш
Ще те търся, ще те чакам, ще те чувствам
ще търся винаги край себе си
като въздуха, като земята
със които непременно ще се слея
Остани си там - далече
в спомените и сърцето
хубава, когато идеш
два пъти по-хубава, когато си отиваш
Ще те виждам, ще те зная, ще те нося
ще те виждам винаги край себе си
като слънцето, като луната,
със които моите дни и нощи греят
Tumblr media
68 notes · View notes
lora-ns-world · 1 month
Text
,, Прошка"
,, Днес се искало прошка. От кого да я поискам, когато хората, пред които бих преклонила с истински емоции глава и бих я поискала или не са вече вече в живота ми, или са под земята? Затова претворявам в думи. Съжалявам. И моля за прошка. Съжалявам, че не бях достатъчно силна, когато трябваше. Съжалявам че си тръгнах. Съжалявам че любовта ми се изплаши насред бурята. Съжалявам, че разочаровах. Съжалявам за лъжите. Ако с конкретика трябва да изброя всичко, за което съжалявам, бих написала цяла поредица книги. Толкова ми се иска да бях по-добра, от това което съм. Мога само да се надявам, че тези мои скъпи хора, които са сред живите са ми простили, а онези, които ме гледат отгоре не са разочаровани. Говорете и казвайте,, съжалявам", докато има пулс, който да ви чуе."
Лора Н
Из дневника на един нов живот
9 notes · View notes
loranayavorov · 3 months
Text
ВИК
Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме – далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.
Блага Димитрова
16 notes · View notes
snqg-v-slunchev-den · 4 months
Text
Красота
Толкова те дирих,
че земята
заприлича цялата
на теб.
Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.
Има ли те?
Или те измислих?
Може би е по-добре така.
Може би,
измислена от мене,
най за дълго с мене ще си ти,
най-последна
тебе ще намразя,
най-жестоко
ще ме заболи,
ако с друга някоя
случайно
само за минута
те сменя.
11 notes · View notes
earlgreydarkchocolate · 6 months
Text
ОК, вече съм готова да лягам в земята и да ме закопават жива. Това са твърде силни емоции за крехкото ми сърце, което ще експлоадира след малко.
- Колко пък толкова да умирам в ръцете ти
15 notes · View notes
passionless-nights · 2 years
Text
Хората, които те гледат от небето биха ли ти простили, че душата ти отиде при тях, а ти остана на Земята?
-П.Т.
221 notes · View notes
chrisheart1973 · 4 months
Text
Tumblr media
Само ме помни...
Напусна ли Живота... Не плачи...
Изпрати ме със усмивка на лицето...
Погледни ме с влюбени очи...
Докоснали Душата ми... Сърцето..!
Напусна ли Живота... Не тъжи...
Погали ме за последно със ръката...
Целуни ме и просто продължи...
С Любов запазена в Душата..!
Напусна ли Живота... Не крещи...
Постави ми тихо тялото в земята...
След това те моля да простиш...
За мъката разкъсваща... Душата..!
Напусна ли Живота... Запомни...
Ще бдя над теб от небесата...
Липсвам ли ти... Само погледни...
Към Залеза... Или Зората.!!!
Калоян Христов©️
(Chris Heart)
13.12.2021
London
7 notes · View notes
proekt-prosper · 1 year
Text
“ От любовта към жената се е родило всичко прекрасно на Земята. ”
- Максим Горки
5 notes · View notes
alt3rn8-knowl3dg3 · 3 months
Text
Някога, в един много далечен ден.
Родил се човекът и бил съвършен!
Но посетила го голямата скука.
Неспирно говорила за сполука!
И от досадната скука да се избави,
той решил към себе си нещо да добави.
– Първо ще ми трябват хубави дрехи,
а след тях и някакви безброй успехи!
Твърдо! Най-категорично си казал той.
И така изгубил вътрешния си покой.
В плен на тази нова ненаситна суета,
човекът тръгнал да се скита по света.
Покорил земята. Изкатерил планините.
После спуснал се на океана в дълбините.
Победил животните. Опитомил конете.
Безстрашно се надбягвал с ветровете!
Дълго бродил. Скитал се ден и нощ.
Бавно и неусетно губил своята мощ.
Накрая улисан в търсенето на неща.
Сам превърнал себе си в нищета!
6 notes · View notes
magdalenagigova · 2 years
Text
Изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ със специална инфрачервена камера
Изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ със специална инфрачервена камера
Изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ със специална инфрачервена камера Значителни изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ и Clean Air Task Force със специална инфрачервена камера. Малка селекция от тях могат да бъдат видени в кратко 3-минутно видео, което споделяме с медиите и в социалните мрежи.  Причината…
Tumblr media
View On WordPress
0 notes
Tumblr media
Спрете Земята, искам да сляза
15 notes · View notes
powerpsychbabe · 6 days
Text
Първата ми любов е вуйчо ми. Да, реално е така. Като малка му виках Херкулес и спах при него на дивана в хола у баба, винаги когато бягах от вкъщи. Идеала ми за мъж. Моя герой. Имам си баща, не е лош човек. Просто е изостанал във времето и продължава да се движи назад. Не очаквам, не упреквам и за нищо не се моля на баща ми. За него друг път. Простила съм липсата. Вуйчо обаче, беше там. Той е метър и петдесет, мъж с шкембе и много изразен проблем с алкохола. На пръв поглед поне. За всички наоколо поне. Той е градска легенда с прякор. Познат е като “кефа”, защото цял живот си прави кефа. Да ви кажа..цял живот пие и броди по улиците и аз покрай него. Аз виждам хората под различна призма. Те виждат пияница, безхаберник, тежест, стар ерген, който цял живот живя с майка си. Тук обаче идва и разликата между наблюденията и свободната воля. А той е олицетворението и от плът и бира. От улиците, масите, пейките, столовете, диваните, полетата, пристанищата, самолетите, камионите и пръстта..Кефа е събрал земята, а от нея хората с всичките им страхове, идеали, съдби и много БИРИ.
Това обаче не е история за вуйчо ми като един безнадежден, романтизиран от малко момиче без друга бащина фигура. Това е история за нерелевантното влияние на обществото.
Това е история за любовта и мъжете.
Кефа е на 51 вмомента. Преди три години беше пред цироза. Съмнявам се, че съществува човек, изпил повече бири от него. Майка ми (сестра му), си продаде душата, за да го накараме да спре и да отиде на психолог. Аз вече бях притръпнала. Не съм чужда на това близки и любими хора да ми умират пред очите или пък сами да се самоубиват по различни нелепи начини.
Смърт.
Очаквания край.
Таня.
Неочакваното начало.
Е драги. Казват, че боли да гледаш как първата ти любов се влюбва в друг. За мен обаче, това беше най-хубавото нещо. Появи се тя. Втората жена с авторитет в живота му. Таня. Таня е на 30. Да правилно. Тя е с 20 години по-млада. Луда работа. Ама съдба. Вярвам в нея. Таня е интересно момиче. За пръв път я срещнах в едно заведение, което работеше на черно по време на пандемията. Тя ни беше сервитьорка и от целофана на бонбона, който тя ми даде, беше направен първия годежен пръстен, който получих. Хахах. Първото ми гадже ми предложи, защото вуйчо го напи жестоко. Поръчва и поръчва, а Танчето носеше и носеше. Тя ми беше и свидетел на първата “венчавка”и един руски отец имаше…много
Ще довършвам, че ми се спи и арсенал биха.
4 notes · View notes