Tumgik
#бг поет
bulgarianpsycho · 11 months
Text
“ … и се опитах да въведа някакъв ред в хаоса,
който цареше в душата ми.”
Хорхе Букай “Да продължа без теб”
174 notes · View notes
theblackswansblog · 4 months
Text
Вината не беше нито нейна, нито негова.
Вината беше и в двама им!
Тя просто искаше да бъде обичана, а той не беше готов да я направи свой първи приоритет..
31 notes · View notes
iamstonecoldbabyy · 1 year
Text
Не искам да ти пиша, не искам да ти звъня, искам да се кача в колата си и да дойда пред вас и да те видя всеки път, когато не издържам, че те няма.
Не искам да те питам дали е удобно, да си уговаряме часове и срещи, искам да бъда там за теб винаги, но и ти да бъдеш толкова готов/а за мен, колкото съм аз за теб.
Ще бъдеш ли?
155 notes · View notes
everythingbgblog · 5 months
Text
Часовникът отброи минутите до момента, в който най - накрая осъзнаха, че това е тяхното “и заживели щастливо.„
Просто им се случваше поотделно.
— Симона Стоева “Всички ние сме мечти”
34 notes · View notes
meanrichbitch · 2 years
Text
Tumblr media
382 notes · View notes
proekt-prosper · 8 months
Text
“ Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка ... И топлината на една ръка... ”
- Дамян Дамянов
41 notes · View notes
ethereum-sss · 2 years
Text
най-хубавата клетва
е без пръстен
с очи
които не поглеждат
друг
Николай Владимиров
191 notes · View notes
Text
Ще ме накараш да се влюбя
във ритъма на дъждовете,
във погледа на всяка пролет
и в пролетта на всеки поглед.
- Недялко Йорданов
28 notes · View notes
bottledupbg · 1 year
Text
ти си моят душевен пожар.
73 notes · View notes
Text
Tumblr media
🫀
41 notes · View notes
bulgarianpsycho · 10 months
Text
Аз съм черната котка
пресичаща живота ти.
Завърти се три пъти и
си тръгни или остани и
ме обичай с всичките си суеверия.
75 notes · View notes
theblackswansblog · 11 days
Text
Само защото не ти казвам нищо далеч не означава, че не съм наясно колко дълбоко си затънал в собствената си помия.
И повярвай ми, доставя ми огромно удоволствие!
9 notes · View notes
iamstonecoldbabyy · 1 year
Text
Някой ще ми обясни ли, как може да сме създадени по такъв начин, че има хора, които така силно, магнетично ни дърпат към себе си и така силно желаем тяхното съществуване и как от силните си чувства, когато сме с този човек физически, забравяме къде се намираме и изпадаме в състояние, в което и да искаме да спрем, не можем. Защо има човек, покрай който тялото ти гори, все едно имаш температура и се чувстваш като болен/а и сърцето ти бие толкова силно, когато се приближи, че започваш да трепериш и забравяш всичко и мислиш само за това как искаш да усетиш допира на този човек? Защо лягаш вечер сам/а в леглото си, въртиш се, потиш се и не можеш да изкараш, образа на този човек от съзнанието си, измъчваш се от това, как искаш да усетиш дъха му/й точно в този момент, ставаш нервно през нощта и си хвърляш един душ в 03:30 ч. на сутринта с надеждата, че това ще те охлади, въпреки че, знаеш че това е временно решение и после пак ще си там - борейки се със собствените си страсти, съпротивлявайки се да си позволиш да обичаш?
99 notes · View notes
everythingbgblog · 5 months
Text
Тя беше мечтание, страст, хаос.
Също като него.
И дори реалността да бъде друга в откраднати вечери като тази фантазиите му оживяваха. Макар и за кратко, двамата създаваха свят, който съществуваше само за тях.
Свят, преливащ от изкуство.
Иво легна до нея и сърцето му се разтопи от благодарност, когато я гушна, а тя зарови глава в гърдите му.
Филмът започна.
Историята им - също.
— Симона Стоева “Всички ние сме мечти„
27 notes · View notes
Text
Размисли
Миналата година преживях раздяла с човек, който очевидно не беше подходящ за мен. Странното е - знаех, че това трябва да се случи; че е най-доброто решение чисто за мен самата, но въпреки това заболя зверски много. И сега, когато съм вече сравнително зрял човек, с развита психика и мислене, започнах да анализирам себе си и емоциите си. Преминах през всички възможни стадии на раздялата - от болка, до ярост, желание за отмъщение, спиране на контакти, каквото се сетите. И искрено ви казвам - нищо не помага, освен времето. Реших да се отдам на емоциите си, да не се обвинявам за тях и просто да приема факта, че всичко ще отмине от само себе си. Великото клише - времето лекува - може да се каже, че е истина. Остава само да разбера дали наистина лекува или просто затъпява болката. Последните няколко месеца бях на приливи и отливи - ту се чувствах сякаш всичко вече е отминало, ту сякаш съм в началната си точка отново. Изпадайки в тези мои моменти, започнах да ги наричам “моменти на слабост”. Всъщност това не е слабост. А даже е сила - сила е да можеш да станеш и да заявиш - Да, аз прекратих тази връзка, но стоя зад избора си и знам, че е за добро, дори и да ми коства много.
38 notes · View notes
proekt-prosper · 1 year
Text
“ Всички ние сме като айсбергите – по-голямата, по-значителната ни част остава скрита за очите. ”
- Здравко Кисьов
34 notes · View notes