#капчици

[proekt-prosper]

“ Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!

Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка ... И топлината на една ръка... ”

- Дамян Дамянов

#p🦅p #проспер #цитат #цитати #мисли #поет #поезия #бг поезия #бг литература #бг поет #български цитати #остров #утопия #чудеса #земята #велико #просто #луна #роса #капчици #разходка #топлина #ръка #любов #бг любов #Дамян Дамянов

[chrisheart1973]

Сънувах... Теб...

Сънувах теб... И твойто тяло...

Настръхнало, жадуващо за Страст...

В ръцете ми отдадено изцяло...

Над разума си нямах... Власт..!

Извиваше се плавно и полека...

Покрито, като с капчици роса...

А по кожата ти кадифено мека...

Небрежно разпиляната коса..!

Попивах капките със устни...

По кожата рисувах със език...

Засмуквах и зърната... Вкусни...

А ти ми шепнеше...

,,Бъди мръсник..!"

Огънят в очите ти откривах...

Говориха ми...

,,Влез във мен..!"

С вулкан от страсти те обливах...

А устните прехапваше със стен..!

Жадно пиех от плътта ти...

Докосвах се до тайните места...

Усещах те реално... Любовта ти...

Беше на ръба, на лудостта..!

Целувах ти бедрата... Нежни...

Извираше от теб... Страстта...

Показвах ти и моите копнежи...

Изгаряхме в любовната игра..!

Душите ни се сливаха в едно...

Обгръщаха със Страст... Телата...

Превърнаха се в огнено кълбо...

По ярко от звездите в небесата..!

Сънувах теб... И твойто тяло...

В сън порочен... Но красив...

За Любов и страсти зажадняло...

Или за секс... Спонтанен... Див.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

19.12.2020

London

https://izdavam.com/bg/author/KaloqnHristov/8551

#бг мисли #бг поезия #бг пост #бг текст #българска поезия #bulgaria #books #бг блог #бг цитат #българия

[snqg-v-slunchev-den]

Молитва

За дъжд се моля! Дай ми дъжд, небе!

И повече не ще за нищо моля.

Но дай ми дъжд - две капчици поне

смили се над разбитата ми воля!

За дъжд се моля, за да угаси

в хлада си той горещата ми болка

и от пожарищата да спаси

руините на бившата ми гордост.

За дъжд се моля, за да потопи

във мокротата всяка моя клада,

последните огньове да приспи

и пламъка да прероди във влага.

За дъжд се моля. Дай ми дъжд, небе,

и повече не ще поискам нищо -

дъждът пожара в мен ще погребе

и ще останат само пепелища..

#бг пост #бг автор #бг поезия #не помня автора

[hooneyyymoon]

Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!

Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов

[keeptolking]

"Те се срещаха всеки вторник следобед. Винаги по едно и също време и в един и същи хотел. Чакаха се с нетърпение…И се хвърляха в прегръдките си веднага щом вратата се захлопнеше зад единия от двамата, който беше дошъл втори. Тя се научи да гали косата му и да поема в себе си всяка част от него…Дори мъничките капчици пот по слепоочията му, когато със затворени очи проникваше в нея…И проникваше истински. Не само с тялото, но и с всяка частица от себе си, която се докосваше до нейната светлина…В покоя на ранния следобед двамата захласнато се търсеха с очи, уши и кожа…Сетивата им трептяха, изострили чувствителност и те се сливаха ненаситно, докато времето безмилостно им напомнеше, че не си принадлежат. И, че това никога нямаше да се случи. Обичаха се. Но нито той, нито тя някога си го призна…Само веднъж, почти на шега, той й го каза…Тя се обърна полуусмихнато към него и му намигна…Недей! Ние сме просто тела. Няма очаквания. Няма надежди. Няма нищо сложно. Любовта е за свободните хора. За онези, които не се прибират у дома вечер, за да седят на масата с половинките си, да слушат за проблемите в службата и новите им колеги и да кимат усмихнато и с разбиране, мислейки си за някой от тези следобеди-бижута, в които всяка секунда беше като свръхценна частица-време, което се помни…Знаеха, че това все някога ще свърши. Нещо или някой ще направи така, че повече траекториите на животите им да не се пресекат. Но дотогава…Те щяха да се срещат всеки вторник следобед по едно и също време и да се обичат истински. За два часа щяха да са извън добре научените си роли, които играеха ежедневно, душевно голи и истински. Защото тя го обичаше…Той я обичаше…Обичаха се…Но нямаха време, за да си го кажат. Защото душите им бързаха да се слеят…Преди да се слеят телата им…"

- Мария Георгиева

[justmysoulthings]

Писмо до теб.

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !

Защо? Не питай ! Просто погледни ме !

Помилвай ме и просто помълчи ...

И ако искаш двама да мълчим.

Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -

загледай се в погледа ми влажен

очите, ако можеш да четеш,

очите, вместо мене ще ти кажат.

В тях блести сега една сълза,

а твоят смях е птичка под небето.

Ръцете ти са клонки на бреза,

а аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди.

Очите ти са капчици роса,

в които небесата се оглеждат.

Лицето ти е цяло в светлина,

косите ти горят като житата.

А в мойте нощи нямаше луна,

затуй израснах блед сред тъмнината,

затуй протягам смръзнали ръце

и жадно през очите ти надничам.

През тях се вижда твоето сърце

и затуй тъй много те обичам!

Дамян Дамянов

[designis4lovers]

ПИСМО

няма как да спреш вятъра,

затова му казвам твоето име

и нека отново лети: да сплита посоки и роши коси, нека вятърът пише по твоя вечерен прозорец с капчици дъжд

писма от момчето, което обикна веднъж.

#вангел #поезия #опити #bulgarian

[follia-impossibile]

Последният път, когато я видях, се случи всичко, за което бях мечтал...

Затова вероятно беше последният, или поне обичам да си давам това утешително обяснение, макар че - осъзнавам - далеч не е реалистично.

Когато казвам, че всичко се случи, това означава, че сякаш в няколко часа беше концентриран цял един живот заедно.

В онази мотелска стая се обичахме, но и се мразехме, знаейки, че това ще продължи само няколко часа, хранехме се един друг на непостланото легло, разказвахме си тайни, каквито никога повече не бихме имали с никой друг.

На това легло правихме любов и после се чукахме. Отдавахме се на недостатъците си, ласкаехме ги, хранехме се с неизказаните си желания. Дразнехме се. Разменяхме си драскотини и ухапвания, за да се утешим един друг скоро след това.

Между тези чаршафи се разболявахме от копнежи и после се лекувахме...

На тези няколко квадратни метра се карахме и после се помирявахме, аз изсушавах сълзите ѝ, а тя галеше разкаянието ми.

Полуголи на малкия балкон с изглед към бушуващото зимно море, ние се прегръщахме, за да не ни е толкова студено, позволявайки на солените капчици от вълните да се скрият между сълзите и усмивките ни, пълни с меланхолия... След това премръзнали, се връщахме вътре, търсейки убежище в последния си оргазъм.

Това беше последният път, защото вече бяхме направили всичко, което трябваше да направим заедно.

Anima

[iso91]

Най-интересните и животоспасяващи технологии в света

Най-интересните и животоспасяващи технологии в света

Готови ли сте да откриете интересни технологични изобретения, които улесняват живота ви? Събрахме за вас технологичните иновации, които не сте чували досега! По целия свят се случват големи и малки разработки в областта на технологиите. Някои иновации имат голямо въздействие, докато други улесняват живота ни с по-малки ефекти. Когато разглеждаме възможностите, предлагани от технологията, е възможно да говорим за разработки, които осигуряват жизненоважни ползи. Освен това има много по-прости, дребномащабни, забавни и смешни технологични изобретения. Да не говорим за популярни иновации. Нека заедно се отправим на технологично изследване, за да опознаем необикновените, интересни и животоспасяващи разработки, за които не сме чували много. Ето кои са най-интересните и животоспасяващи технологии в света! Робот риба яде пластмаса В резултат на някои проучвания, проведени в Китай, се прави робот, наречен „риба робот, ядяща пластмаса“. Тази роботизирана риба изсмуква пластмасови отпадъци, натрупани в океана. Освен това с този проект се цели лесно транспортиране на пластмасови отпадъци до необходимите места за изхвърляне. Една от най-важните характеристики на рибата лодка, която може да плува като истинска риба, е, че може да се възстановява, когато е повредена. Гледайки напред, можем да мислим за възможността такива рибни стаи да почистват моретата и океаните в бъдеще. Носими устройства, които генерират електричество от човешка пот Този много интересно звучащ проект се разработва от инженери от Калифорнийския университет в Сан Диего. Това подобно на чип устройство, което може лесно да се интегрира и отстранява от човешкото тяло, се носи на пръста ви. Той има за цел да генерира енергия от енергията на движението и човешката пот при различни дейности като писане, изпращане на текстови съобщения, свирене на пиано или използване на пръсти. Твърди се, че когато това устройство се прикрепи към пръста на човек, който спи 10 часа, се произвеждат 400 милиджаула енергия. Това отговаря на енергията, необходима за електронния часовник, за да работи 24 часа на ден. Airbag със сензор за възрастни - HipSafe С напредването на възрастта крехкостта на костите им и чувствителността на тялото се увеличават. Особено при възрастни хора и хора с високо телесно тегло, ситуации като падания и наранявания могат да причинят големи опасности по отношение на здравето. Продукт, наречен HipSafe, предназначен да предотвратява подобни ситуации, е прикрепен към човешкото тяло под формата на колан на нивото на талията. Въздушните възглавници, които са изпуснати отстрани, се надуват, когато се открие риск от падане, образувайки защитен, мек щит около бедрените кости. Докоснете – слушане на устройство за синтез на говор Въпреки че това е проект отпреди няколко години, едното устройство в това устройство е прикрепено към върха на пръста, а другото към ухото. Информация като произношението, правилното произношение и превод на думите, които докосвате с пръста, на който е прикрепено устройството, се изпраща до ушите ви. Това технологично устройство, за което се смята, че осигурява голямо удобство, особено за хората с увредено зрение, може да предложи и функционални решения в превода. Светещи пътеки „Luminous Roads“, проект, реализиран в Сингапур, внася едновременно функционално и естетическо внушение в градския живот. Пътищата, които съхраняват енергия чрез абсорбиране на ултравиолетовите лъчи, идващи от слънцето през деня, трансформират тази енергия в светлина на тъмно, придобивайки светещ вид. Докато осветяването на пътищата през нощта осигурява безопасност на пешеходците, в същото време, когато го разглеждаме от гледна точка на потреблението на енергия, то изглежда като енергийно и природосъобразно решение. Желирани капчици, разработени за пациенти с деменция Болести като деменция и Алцхаймер са сред основните проблеми на стареенето, които пряко влияят върху качеството на живот на хората. Хората, които са изложени на тези заболявания, често забравят да изпълняват ежедневните си навици. Навикът да се пие вода е навик, който човек трябва да запомни и поддържа редовно. Когато не се консумира достатъчно вода и тази ситуация е продължителна, започват да възникват жизненоважни проблеми в различни части на тялото, особено във вътрешните органи. Луис Хорнби, който е преживял тази ситуация с виртуална реалност и инструменти за сензорна депривация, разработва нов метод за контрол на консумацията на вода от пациенти с деменция. Хорнби, който проектира цветни желирани частици, които приличат на желирани зърна, заявява, че тези частици съдържат 90% вода. В частта от 10% е обяснено, че има специални съставки, които подпомагат хидратацията. В процеса, в който хората с деменция започват да забравят за консумацията на течна вода, тези цветни, капковидни желета с поразителен външен вид позволяват на пациентите да продължат да консумират вода, като ядат, ако не пият. Очила за цветна слепота Възможно е да се говори за цветна слепота като проблем, от който страдат милиони хора по света. Според научни данни 1 от 12 мъже и 1 от 200 жени имат лош цвят. Причината за цветната слепота се обобщава като припокриването на реакциите на мозъка и очите към светлинни вълни с различни дължини на вълната. Създадени да минимизират ефектите от тази ситуация, слънчевите очила EnChroma са били подложени на определени тестове от дълго време. В резултат на тези тестове се използва специална леща, която елиминира някои дължини на вълната на светлината, за да елиминира конфликтите в отговорите на светлините. По този начин се цели да се постигне по-успешно потребителско изживяване при възприемането на цветовете. Дрон за линейка Проектът Ambulance Drone е предназначен да осигури спешна реакция на пациенти, преживели инфаркт. Тъй като броят на пациентите, които бързо са загубили живота си след сърдечен удар, е доста голям, се проучват начини за правилна намеса на мястото на инцидента, без да се губи време за отиване в болница. Основната цел на Линейката Дрон е бързото осигуряване на необходимото оборудване на нуждаещия се. Освен това пилотът, който управлява тази линейка, може да обясни на хората, които получават оборудването, как да кандидатстват. По този начин се цели да се намали броят на внезапните смъртни случаи поради сърдечни удари и да се разработи животоспасяваща технология. Поддържани субтитри Смарт очила Има много иновативни модели очила с добавена реалност, оборудвани с интересни технологии. Тези очила, наречени Nreal AIR, се възползват от специална поддръжка на изкуствен интелект, която осигурява незабавна поддръжка на субтитри. Особено хората със слухови проблеми могат да следят разговорите в реално време със субтитри благодарение на тези очила. Read the full article

[naeyomy]

Аз мога да съм сън в съня ти... Понеже днес не мога да съм с теб, отново ставам Сънебродница. И прекосявам цялото небе в каляска от прозрачни облаци. Полека влизам в тихия ти сън и галя влюбено очите ти. Безброй звезди потрепват вън, превръщайки мига във приказка. Не се събуждай. Аз съм тук. Почувствай устните ми върху своите. Така красиво е... Съвсем без звук се сливам с тебе. И съм твоя... А върху нас вали любов. Валят задъхани копнежи. Не знам усещаш ли ме, но аз тази нощ съм само нежност...

caribiana

Моето сърце е толкова пълно с теб, че е трудно да го нарека свое...

My heart is so full of you that it is difficult to call it my own...

A. Valenti

"До края! " е най-силното обещание, което човек може да даде. На глас. С очи. Без думи. И не е нужно друг да знае. Важното е, че ти носиш тази клетва в сърцето си, с всеки негов удар до последния си дъх.

"To the end! " is the strongest promise that one can give. Aloud. With eyes. No words. And no one else needs to know. What matters is that you carry this oath in your heart, with each of his blows until his last breath.

Irina Gabrovska

Истинските хора идват, когато споделиш сълзите си, преди да знаеш, дали ще ги избършат или ще им се посмеят… Real people come when you share your tears before you know if they will be wiped away or laughed at… Maria Nikova

Просто така. Малко нежност. Опит за докосване. Външно. Вътрешно. Опит. Просто.

Just like that. A little tenderness. Touch attempt. Externally. Internally. Experience. Just.

Nadezhda Toshkova

"Ако свети Петър съществува там горе, съм убедена, че един ден ще ни задава само един въпрос – „Колко любов даде и колко любов си отне?“ денят на Св.Петър и Павел На този православен ден, да намерим светлина и път по земята... Път на хармония и любов... Всеки ден от живота се учим от грешките и от победите си... Можем да живеем спокойно и щастливо..с чисти сърца, със спокойни души и хубави мисли...защото животът е дар и всеки миг е благословен, когато е пълен с вяра, доброта и любов.

Колко е хубаво.... когато нищо не ни боли! Особено душата...

How nice, when nothing hurts us! Especially the soul ...

Истинска връзка.. Не е важно до кого оставаш, а дали сърцето ти е с него

Real relationship.. It's not important who are you staying with and whether your heart is with him

Nikolai Vladimirov

На баща ми

как искам да ми беше дал обувките си онези, мъдрите и пълните със опит за да не усещам камъни по пътя или ръцете, които удрят като сопи да мога да пресичам блато (без да се изцапам с кал...) да помня думите... че женските сълзи са капчици от злато (от тях не се кове венчален пръстен) да мога да забравям всяка грешка с идеята, че всеки е от Бога кръстен и да знам, че няма как да е съдба и всяка рана да зашивам със връзките... почти като с игла... да помня, че очите имат най-нежните ръце... ... и да не забравя (от незримост!) че всеки смъртен се преражда в заченато с любов дете... че душата може дълго да обича, а тежи не повече от грам (и да ги събувам... единствено, когато съм любима ... и когато влизам в храм)

Жени Иванова

Танцувай така , както сам усещаш музиката… Животът е непрекъснат танц- танц в който всеки може да открие своята песен… Танцувай с душата си…

Сред хаоса вътре в мен най-лесно откривам теб: само ти си на правилното място...

Amid the chaos inside me easiest to find you: only you are in the right place ...

За толкова малко неща си струва да мислиш. и да те боли... “пази сърцето си, повече от всичко”

There are so few things worth thinking about. and it hurts you ... "protect your heart, more than anything"

Sofia Georgieva

В най-тихото ти.. Мълчи! Нощта е много тънка и спуска върху мен лилав воал. Ръцете и ме карат да настръхвам. А ти мълчи! Аз само ще шептя.

Задъхана ли съм? Защото е студено... Но думите ми парят в теб. Нали? Не се протягай. Няма да ме вземеш. Не казвай нищо! Моля те. Мълчи.

На фона на луната аз съм сянка. Във мислите ти врязан силует. Жена съм, мили. И съм обещание. Но ти не ме докосвай със ръце.

Чертай ме само с дъх. Безкрайно бавно. Очите ми са черни езера. Когато в тях до дъно си пропаднал, едва тогава, мили ще се дам.

Едва тогава, тиха и покорна, ще съблека лилавия воал. Във пълнолунието ще нагазя гола и повече от всякога ще съм жена.

Сега не казвай нищо. Аз ще шепна. Рисувай своя сън със дъх по мен. Да ти призная ли? Умирам за ръцете ти! Но не сега, любими ... Още не...

In your quietest.. Shut up!  The night is very thin and drops a purple veil over me. Her hands make me goosebumps. And you are silent!  I'll just whisper.

Am I out of breath?  Because it's cold ... But my words are steaming in you.  Right? Don't stretch.  You will not take me. Do not say anything!  Please.  He is silent.

Against the background of the moon I am a shadow. A silhouette engraved in your mind. I'm a woman, darling.  I am a promise. But don't touch me with your hands.

Draw me with just a breath.  Infinitely slow. My eyes are black lakes. When in them you have fallen to the bottom, only then, dear, will I give up.

Only then, quiet and submissive, I will take off the purple veil. In the full moon you will be naked and more than anyone I will be a woman.

Now don't say anything.  I will whisper. Paint your dream with a breath on me. Shall I confess to you?  I'm dying for your hands! It's not now, darlings ... Not yet ...

caribiana

#Youtube

[magdalendia]

Открих градче насред плаж в Тенерифе!

Имам си една детска мечта - да открия забравен от света град в някоя джунгла. Закъсняла съм със стотина години с раждането, за да се случи това, но на практика открих град, за който не подозирах. Това се случи, докато бях на Канарските острови преди 5 години и досега е най-близкото преживяване до старата детска мечта.

Да тръгнем по скалите на плаж в остров Тенерифе и да видим къде ще стигнем...

Бях на гости в Тенерифе на колега от университета за 5 дни, така че трябваше времето да се използва ползотворно. Всеки ден беше ново приключение до някоя сравнително близка дестинация. градчето, в което бях на гости Сан Кристобал не беше от голямо значение за междуградския транспорт, така че за всяко по-малко градче трябваше да пътуваме до столицата Санта Круз и да направим трансфер от там. Санта Крус не беше много далече от Сан Кристобал - на 15-20 минути с автобус, който беше редовен, защото много хора прехождат от град в град. Така стоят нещата там - има един главен град сред много наоколо и съвсем спокойно можеш да разчиташ на обществения транспорт, че ще стигнеш навреме, за да свършиш някоя важна задача, ако случайно живееш в малко градче. Всъщност Сан Кристобал е толкова близо до Санта Круз, че не е ясно къде свършва единия град и къде започва другия. Между тях можеш да се предижваш дори с трамвай.

В един от дните си бях наумила да посетя близко градче на име Радазул. За целта трябваше да се добера от Сан Кристобал с трамвая до Санта Круз, а от там да се прехвърля на автобуса за Радазул. Тогава тъкмо бях започнала да уча испански в България, така че това соло пътешествие беше шанс да упражня уменията си. Още на гарата в Санта Крус успях да се справя с най-важното - да си купя вегетариански сандвич! Важно е да е sin carne. Това изрично го бях научила. Да не стават недоразумения.

От Санта Крус до Радазул, градчето, което си бях набелязала имаше още 15-ина минути с автобус. Става дума за едно наистина миниатюрно градче, което всеки път, когато търся на картата, не успявам да намеря лесно. Дори си няма собствена уикипедия страница. Намира се в община Ел Розарио, която има към 17 000 души общо за всички градове в нея.

Слязох от автобуса и се озовах на паркинг, където нямаше грам сянка. Макар и февруари, слънцето печеше наперено и нагряваше черния асфалт. Продължих напред като вляво от мен остана морето, а вдясно имаше 8-9 етажни еднотипни хотели в топли цветове - пастелено оранжево и розово. Стигнах малко заливче с черен пясък, което не е рядкост за Тенерифе, тъй като на самия остров има вулкан.

Тук отварям скоба, за да поясня, че този вулкан се казва Тейде и със своите 3715м е най-високата точка в Испания. Ако не е станало ясно до тук - Тенерифе е част от архипелага Канарски острови. Канарските острови са автономна територия на Испания в Атлантическия океан, но са най-близо до страната Мароко (само на 100км на запад от нея).

Някъде сред скалите вдясно от заливчето забелязах стълби. Поех по тях и те ме отведоха по добре направена пътека за разходка с дървен парапет, продължаваща само направо между скалите и морето вляво. След известно време вървене само напред минах в подножията на хотели, кацнали върху скалите край брега. После попаднах на естествен каменен навес от скали, по чиито зеленясали камътни се стичаха капчици вода. Продължих напред. Огледах хотелите наоколо, струваше ми се безлюдно. Сякаш не срещах жив човек. Дори крайморския басейн на един 15-етажен хотел беше съвсем празен. Доста се позачудих дали не е изоставен? Продължих напред по крайбрежния път, за да видя къде ще ме отведе. Стигнах го естествен край. Тук явно свършваше градчето и започваха пусти черни скали със сукулентни растения.

В далечината на брега ми се видя някакво населено място с бели къщурки без покриви и тъмни прозорчета, сякаш излъчваше някаква гръцка енергия. Скалите ми изглеждаха проходими, така че тръгнах да вървя по тях. Бяха редица скалисти, диви плажове, където за моя изненада срещах само нудисти. Тук един гол човек, там друг гол човек, малко неудобно се получи, но каквито и ситуации да ти поднася животът, важното е да продължаваш смело напред. Така направих и аз. Върях все напред, мислейки си, че може пък и да стигна скоро до това бяло градче на брега. Като ви казвам, че вървя до морето по плажа, тук вече имам предвид скалист плаж, не с широка пясъчна ивица. От време на време тези скали ставаха по-височки и стръмни, дръг път бяха по-ниски и стабилни, но си бяха все скали и само скали. Не знам какво съм си мислела, че да вървя сама по непознат плаж, сред нудисти, че и в опит да стигна неясна дестинация.

След 20-30 минути прескачане и подскачане на и по скали в крайна сметка се озовах пред някаква лодка, декорирана сякаш да бъде символ в началото на град и на нея пишеше El Varadero. Вече бях съвсем близо. Навлязох в бялото градче по някакви тесни пешеходни междукъщни пространства. Къщите бяха съвсе близо една до друга, нямаше дори улици са возила. Много ми напомняше на някое гръцко градче, от Санторини може би, но като не съм ходила там, как да го сравня? Отново нямаше жива душа, дори не изглеждаше обитаемо, но определено не беше изоставено, нито занемарено. Явно хората са на сиеста по това време на деня. По едно време се озовах на плажче и там видях момиче да играе с кучето си.

Погледнах часовника си и минаваше 4 часа. Имах долу-горе 40 минути да се върна, там където ме остави автобуса, а последния беше в 5 и нещо. Тръгнах си обратно, предвидила, че все пак ходенето по скали си е трудоемко, но пък оставя интересни спомени.

#tenerife

[roselbellrafferr]

14-ти 14 удара в секунда бие сърцето ми за теб… Толкова любов в минута е животът ми - копнеж… Копнежът ми за теб е силен, в минутата събран е ураган! И всеки полъх друг е така безсилен, разсичаш го с ярост силна, с ятаган! Как искам до сърцето ми да биеш, покрил с гърди гърдите мои, да туптиш… И с шепи жадно да ги стискаш, пиеш с език настръхналите ми зърна да завъртиш… Така мечтая си за теб като ги гледам, по настръхналата кожа с капчици следи… И да го отричам - пак аз само теб си искам, тялото ми изцяло ти принадлежи… Каквото и да кажа ще е малко и да отричам, пак с поглед те събличам… Ще бъдеш ли моят единствен Валентин? А подаръкът с целувка ще го залепим? (at Medellín, Antioquia) https://www.instagram.com/p/Conapb7qDq7/?igshid=NGJjMDIxMWI=

[parkr1n]

220530 Instagram Update

220530 instagram 1“Again My Life”, където малките сили на справедливостта се събират, за да се борят с гигантския вътрешен кръг на злото😂 Всеки един човек обедини страстта си, за да създаде тази драма. 👏 Вероятно затова не мога да стоя далеч от снимачната площадка 🤣 Искам да изразя моята благодарност за упоритата работа, положена от вас, хора, тези малки капчици пот на снимачната площадка. 💌 Нека…

View On WordPress

[coindepoesie]

Във възторзите ми, колкото и да са пламенни, винаги има капчици отрова. Не съм роден да венцеславя.

Емил Чоран

#цитати #чоран #quotes

[neverbeensoguud]

Тя е песен от лятото, още звучаща в съня ми,

или нежна прохлада навярно дошла с есента,

тя е топлия полъх, разпръснал цветя над деня ми,

или сянка от вятъра южен, танцуващ в нощта.

Във душата ù мойте любими мечти се оглеждат

и пречупват се сякаш в парченца от нежност и грях,

и потъват дълбоко в съня ù - потъват с надежда

да събудят отново в очите ù - капчици смях.

Тя е топлата дреха, потърсена в снежната зима,

или облак дъждовен, обличащ горещия ден,

тя е глътка вода във миража на суха пустиня

или миг тишина във живота забързан край мен.

Тя е бледа луна, осветяваща само нощта ми,

или тъжните нотки в гласчето на плачещ щурец,

тя е морският грохот в сърцето на нежно цунами

или топла целувка от устни на скитащ ветрец.

Тя се крие в черупка от мисли и вечер във мрака,

щом в очите мъниста от радост за миг заблести,

пак застава навън под воала на нощния вятър

и се моли отново на Бог - нежността да спаси.

С нея всичко край мен сякаш бавно и плахо притихва

и самотното време - прибира ранени крила,

чуло сякаш гласа ù в словата на тиха молитва...

...всичко бяло, събудено в мене... навярно е тя...

Ч.Василев

#she

[samozatvoiteochi]

Трупам най-горчивите сълзи в душата си, леко се редят сами като мъниста, като опъната докрай гривна. И като се пръсне вместо вода се лее кръв и само тя ми напомня, че съм жива, че ме има, че съм значима. Аз съм си единственото мерило, изгубено от дете във въздуха хвърчило. Но никой не ме търси и никой не поглежда назад. И единствено външната ми красота е значима и само нея виждат, а вътре ставам все по-празна, все по-тъжна, че дори и след всеки опит, не ме чуват. Не ме чуват. Не ме чуват. Виждат ме, но не ме чуват.  Малките капчици кръв отекват в изтичащото ми сърце, не знам, не мога, но ще пробвам отново да се преборя.  Плача сякаш са убили нещо в мен, за пореден път, и се чудя какво ли остана вече? Пари, щипе, боли, зараства и отначало. Отново и отново. Всеки път след шепата ми щастие идва голямата тъга.

#мое #рандом #мисли #бг #бг мисли #лично #авторско