#Дамян Дамянов

[leatherjacketblesseddreams]

М Ъ Ч Е Н Ч О В Е К

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"

Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.

Но във живота - ни лесен, ни лек -

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път -

не хора, а ангели същи небесни.

Пълен със тях е и пъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. И в лесното само.

В минутата лека и в лесния час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух - пушек лек -

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тъжен и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

#Мъчен човек #Дамян Дамянов #Българско #България

[loranayavorov]

ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи ...

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път!

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов

#бг #любов #бг поезия #поезия #дамян дамянов #бг пост #приказка

[snqg-v-slunchev-den]

Море

Много дни аз пътувах към теб.

Много нощи насън те измислях.

Твоят образ - ту тих, ту свиреп -

ме връхлиташе с гларусен писък.

И невиждал наяве море,

те обличах в лирични представи.

Ала все не успявах добре

от мечтите море да направя!

Bce ти давах фалшиви черти:

Урагани, акули зъбати,

синя бездна, която трещи,

или сал с еднооки пирати...

Днес за пръв път заставам пред теб.

И дошъл от света фантазиран,

виждам колко е бил той нелеп!

В миг те губя и пак те намирам!

Ти ме срещаш спокойно, без залп.

Не, в теб нищо особено няма!

Ти приличаш на моя сълза -

на сълза, ала много голяма!

#Дамян Дамянов #бг пост #бг поезия #бг автор #bg post #🤍

[bgpoetryblog]

Приказка

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи …

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път!

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов

#поезия #българско #българска поезия #българия #Дамян Дамянов #бг текст

[knigorazdelitel]

#българска поезия #дамян дамянов #българска мисъл

[invisible269]

#Дамян Дамянов #бг цитати #цитати #бг #bg #бг пост #bg quotes #бг блог #quotes #българско #love #любов #bg post #bg blog

[ivan-hristov]

#бг #бг пост #Дамян Дамянов #цитати #литература

[contra-spem--spero]

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...

“Среднощна молитва”, Дамян Дамянов

#бг блог #бг пост #бг цитат #цитат #литература #бг литература #поезия #бг поезия #чувства #страст #жена #Дамян Дамянов

[proekt-prosper]

“ Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!

Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка ... И топлината на една ръка... ”

- Дамян Дамянов

#p🦅p #проспер #цитат #цитати #мисли #поет #поезия #бг поезия #бг литература #бг поет #български цитати #остров #утопия #чудеса #земята #велико #просто #луна #роса #капчици #разходка #топлина #ръка #любов #бг любов #Дамян Дамянов

[naistina-li-be-libe]

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.

Дали ще те настигне моят глас?

Ще викаш ��и — гласът ти ще се връща

и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем

във викове, в зов: „Ела! Ела!“

/ Дамян Дамянов — Не си отивай… /

#бг пост #бг текст #бг тъмблр #бг цитат #бг блог #бг любов

[isabelle-and-the-devil]

Бих се радвал да ти прошепна всички стихове на Дамян Дамянов

А на Вапцаров и Смирненски става ли?

[rain-in-sunny-day]

"За една шепа думи живеем ние, смъртните..."

- Дамян Дамянов

[loranayavorov]

СРЕЩА

С тебе ни събра случайността,

А можеше нима да се разминем?

От пътища кръстосан е света

и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознат,

аз нямаше да знам, че съществуваш,

аз нямаше да чувствам топлината

на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани

да пия от очите ти успокоени.

О, това не можеше да стане

виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността

един на друг сме били просто нужни

и сме се търсили, събра ни любовта,

защото не можеше да бъдем чужди.

Дамян Дамянов

#любов #бг поезия #поезия #дамян дамянов #среща

[snqg-v-slunchev-den]

Създадох те от обич и мъгла.

Невидим образ на мираж най-видим.

Ела! Строши съня ми и ела!

Жадувам двама с тебе да отидем

далече - в оня, приказния свят,

желан от памтивека от душите -

единствен рай сред дългия ни ад.

Любов се казва той.

И в него скрити

Адам и Ева, в дъното му там,

ездата на живота вечно гонят

и от галопа им свещен без свян

една след друга куп звезди се ронят.

Мечта ли си? Душа ли или плът?

Не зная. Ала знам, че кон с копита

от лудо нетърпение за път

готов е да побегне и през смърт,

орисан да я смъкне от звездите.

- Дамян Дамянов

#бг пост #бг поезия #бг автор #bg post

[hooneyyymoon]

Защо ни е вълшебен, чуден остров?! И на земята стават чудеса! Великото е винаги най-просто!

Една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов

[platinum-aurora]

Интимно "Не ме допускай толкоз близо ти до себе си, щом искаш да съм влюбен. Ех, вярно е, далечното гнети, но затова пък близкото погубва! Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж - далечното е всъщност ореолът. Една мечта се срива отведнъж разбулиш ли я, видиш ли я гола. Дори една „Мадона“ от Рембранд погледната от близичко е грозна. И целият й гений и талант е в нейната далечна грациозност. Дори земята, таз околовръст, която отдалеч е рай вълшебен, отблизо ти се вижда буца пръст - пръст, в която ний ще ��егнем с тебе…" - Дамян Дамянов

#bg text #bulgarian poetry #love #лично