#канапе

[megamarinette]

18.04.2024. Праздничные столы к нашему Дню Рождения. Мы очень старались!)))

#упалыча #штолле #canapeclub #cakes #canape #еда #вкуснаяеда #торт #торты #канапе #пироги #праздник #деньрождения #апрель #весна #Москва #мск #food #tastyfood #birthday #bday #april #spring #Mosow #office #job #офис #работа #мояработа #трудовыебудни

[internetsites]

🍢 Ваши вечеринки будут неповторимыми с нашими канапе! 🎉 Закажите изысканные канапе на фуршет в Симферополе прямо сейчас от "Darvin"! 😋🚀

🌟 Канапе – это идеальный выбор для тех, кто ценит вкус и стиль! Наши канапе – это маленькие шедевры, созданные из отборных ингредиентов. Фаршированные лососем, креветками, сыром и другими деликатесами, они станут настоящим украшением вашего фуршета. 🍤🧀

📍 Заказывайте канапе на заказ с доставкой в Симферополе на сайте Darvin: https://darvin-eda.ru/catalog/kanape 🛵📲

Не упустите шанс порадовать своих гостей изысканными вкусами и подарить своему вечеру неповторимый шарм с "Darvin"! 🌈

#DarvinЕда #Канапе #Фуршет #ДоставкаЕды #Симферополь #ИдеальноеБлюдоДляПраздника #ЛакомстваНаЗаказ

[kavinskiyblog]

#канапе #селёдка #сельдь #еда #рыба #закуска

[moonbeam108]

Новый год у сестры

Она специально для меня приготовила вегетарианское канапе 🤍🥹

#русский tumblr #русский блог #русский пост #русский тамблер #русский текст #турумбочка

[monoairis]

Тётя: — Он сейчас идёт быстрее…

Папа: — Чем плывёт.

Я: — А если бы летел? Я думаю, это была бы средняя скорость, если не учитывать ползание.

П: — Он бы не летел.

Я: — Почему?

П: — У нас нельзя летать. Провода мешают.

Я: — И гореть нельзя.

П: — И гореть.

Я: — Представляешь, каково горящему летчику?

П: — Ну…

Я: — Думаю, у него возникли бы определенные проблемы.

П: — Определённо.

Т: — …

Мама: — …

П: — Это как канапе. Ну не может быть ка на пэ!

Я: — Как не может быть огурец ревнем.

П: — Верно.

Я: — Поэтому горящему летчику сложно.

П: — Да. Тогда канапе это канотье.

Я: — А я думала канака…

П: — Ты просто ещё мал и глуп.

Я: — Ну вот.

#дневник #чат

[eground01]

Обучение кейтерингу - Круглова (2022)

Обучение кейтерингу

Екатерина Круглова

Для кого курс?

Для тех кто хочет научиться готовить закуски и организовывать фуршеты для себя, и для тех кто хочет превратить это в доход.

Что входить в курс? Какие будут уроки?

Курс будет состоять из 10 видео уроков 115 приготовленных закусок:

1. Канапе

2. Рулеты

3. Брускетты

4. Тарталетки

5. Выпечка (круассаны, бургеры, сэндвичи, рулеты, мини пиццы)

6. Горячие закуски

7. Закуски Time (на них уходит больше...

Читать далее

Подробнее на https://eground.org/threads/obuchenie-kejteringu-kruglova-2022.114982/?&utm_source=tumblr&utm_medium=autopost&utm_campaign=project_21975&utm_content=post_37015842

[vprki]

За Константин Илиев и…

Преди години разговаряхме с именития ни виолончелист проф. Венцеслав Николов по повод поредните концерти в  Сити Марк Арт Център на камерен ансамбъл „Силуети”, който е под негово ръководство. Той живее в бившия апартамент на големия наш диригент и композитор Константин Илиев (1924 – 1988). Връщаме се към тази наша среща с проф. Николов, защото той единствен, посвети паметна вечер за Константин Илиев в деня на неговата сто годишнина 9 март 2024…

За нея – малко по-долу в публикацията. Тогава в цитирания текст във „въпреки.com” проф. Венцеслав Николов сподели: „Това е домът на Константин Илиев, в който аз съм идвал много пъти и сме си говорили дълго. Той сядаше на това канапе, аз сядах тук /посочва едно кресло/ и си говорихме. Първите десетина години като се нанесохме тук, имах чувството, че съм на гости на Константин Илиев. И понеже непрекъснато пътувах и се връщах тук за по няколко дни и не успявах да свикна. Наскоро си дадох сметка, че от десетина години, аз живея тук от 25 години /станаха повече –б.а/,  вече се чувствам у дома си. Доста дълго време мина в този период. Моите студенти като идват – аз правя рождени дни на Константин Илиев тук – и си говорим за него се чувствам на гости и се оглеждам къде е той”.

проф. Венцеслав Николов

Бил е близък със семейството на Константин Илиев. Баща му го запознава с диригента и композитор, когато е бил пет-шест годишен в Русе. Водили го на „Травиата” на Верди, която дирижирал маестро Илиев, вероятно нямало на кого да го оставят. Бил на първия ред, зад диригентския пулт. Заспивал по време на второто действие, но се събуждал на последното. Венцеслав Николов дори ни изтананиква точно в кои моменти на спектакъла се случвало това. Вече много по-късно, когато разбрал, че Мария (Принц) след смъртта на именития си баща категорично отказвала да се върне в България от Виена, а синът /малкият му Димитър, за когото също ще стане дума в текста – б.а./ му също починал. Челистът след дълги перипетии успял да купи апартамента от нея. „Моето мнение тогава беше, че е хубаво да се направи музей на Константин Илиев. А тя каза: „Кой ще се занимава с това?” В някакъв смисъл аз сега съм част от този музей.

Почти всичко е така, както беше. Имам и негови ноти, много съм свързан с него. Свирил съм и доста негови неща”. / Константин Илиев му посвещава и произведение "Solo per VenziCello" - пиеса за соло виолончело, 1987 – б.а.. /. Независимо от разликата в годините, почти 20, ги е свързвала взаимна симпатия, малко неочаквана, защото Константин Илиев бил с доста сложен характер, но никога не се чувствал потиснат от него. „Винаги съм се чувствал много свободно с него. Той умееше да разговори хората. Предполагам, че е имало някаква хармония в характерите. Освен това аз го търсех, обаждах му се от време на време. Странна беше връзката. После започнах да свиря негови неща. Бях в кръга му, когато той не беше вече диригент на Софийска филхармония, беше в изгнание, а аз бях в неговия кръг. Константин Илиев беше много чаровен и беше голяма личност. И, за съжаление, от тази си възраст мога да кажа, че аз съм по-възрастен от него сега. Той почина по-млад (на 63 години) , тогава, когато трябваше да тропне по масата и да каже нещо, той не го правеше, дърпаше се. Имаше случаи сега като мисля ретроспективно, той можеше да тропне по масата и да овладее положението у нас, защото всички го уважаваха и имаха страх от него, а той се дърпаше, плашеше се. ”

В апартамента много неща напомнят за Константин Илиев – запазената библиотека, част от мебелите и не само…

Верен на личната си традиция проф. Венцеслав Николов и Камерен ансамбъл „Силуети“ на 9 март 2024 г.  почетоха със специална вечер100 години от рождението на големия български диригент, композитор и общественик Константин Илиев в Сити Марк Арт център /бившето кино "Левски"/ в София. Всеки от присъстващите приятели, музиканти си спомниха за личността на големия наш музикант през погледа на две различни поколения с разкази, документални записи и музика. Бе представена и отново преиздадената автобиографична книга на Константин Илиев "Слово и дело". 27 години след първото си издание тя отново тръгва към читателите, благодарение на първородния син на Константин Илиев арх. Венцислав Илиев. Първото издание, което е публикувано със съдействието на „Отворено общество“ – Център на изкуствата „Сорос“  е от далечната вече 1997 година. Новото се дължи изцяло на арх. Илиев.

проф. Венцеслав Николов и ансамбъл "Силуети"

Книгата представи проф. Анди Палиева с присъщия ѝ вкус към анализа в контекста на времето, в което е водил писмените си бележки Константин Илиев. Тук той се изявява и с друг свой талант, който малцина знаят – пише красиво, смислено, остава не просто документ за времето в музикалната ни култура и нейните личности, а споделя съкровени преживявания за тревоги, приятелства, отношението си към света.

При представянето арх. Венцислав Илиев сподели: „Благодаря на Венцеслав Николов, актрисата Мара Чапанова /съпруга на композитора Георги Тутев (1924-1994) и близък приятел на Константин Илиев – б.а./, вдъхновителка на това издание. Тя ми се обади миналата година с идеята да направя второ издание на книгата. Моментално реших да свърша това. Заех със задача, която никак не беше лесна, защото никога не съм се занимавал с подобна дейност – да направиш книга, да я издадеш е сериозна работа, да намериш издател, да намериш хора, които помагат и най-вече да намериш начин да оформиш корицата. Вие видяхте първото издание, което никак не ме задоволяваше като оформление. Реших да използвам тази снимка на Юскеселиев /Христо –б.а./, известния фотограф. На фона на диригента и оркестъра и публиката. И тогава реших да направя точно този образ и неговите характерни моменти, чело, лице, палка и ръка – да бъдат извадени като картина на Караваджо, да се покаже истинската същност на този човек.

Книгата е много интересна, защото тя не е само за музиканти, а за всеки един културен човек, а би трябвало да бъде за всеки един българин, който се интересува от история и, който се интересува от това какво представляваме ние. Повечето от събитията, които са описани в книгата, като че ли не засягат пряко него. По-скоро неговото творчество, това, което той пише за своите произведения е на фона на една много широка картина на историята, за мен много близка, за повечето млади хора – далечна. Най-странното е, че този творец, който дълбоко в себе си винаги е смятал, че е композитор, поне той ми го е казвал или би искал да остане в историята като композитор, но без диригентската му практика, това би било невъзможно. Само, благодарение на това, че той е бил и диригент и то не какъв да е публиката и хората са могли да чуят не само изключителни произведения, които по това време не са били, въобще, допустими 1947 до 1950 година, но и неговите съвременници, композитори, които творят в съвсем нова светлина и работят в една естетика, която дълбоко е била неприемана първо от неговите колеги, по-възрастни композитори по това време, защото така са били устроени. Такова е било времето. Те не са ги отхвърляли, но са ги критикували много жестоко. Говоря за един период до към 60-те 1962 – 1964 година.

От ляво на дясно: Васил Казанджиев, Лазар Николов, Катя Вълева и Константин Илиев

Даже на едно място той казва, че са жертвинягите, но както са жертвинягите, все пак тяхната музика е достигала до публиката, достигала е до хората. На много места той казва, че задачата му е да възпитава публиката в слушането на музика и то на съвременна музика. Това е изключително ценно в неговата биография. Той беше човек с мисия и неговата мисия беше да създава музика, която да е модерна, която да е българска. Той никога не е мислил, че български творци могат да бъдат втора цигулка на това, което се твори оттатък, отвъд Желязната завеса и, която по онова време е била отхвърлена от официалната култура тук.

Най-интересното е, че в трите сегмента, както маестро Веселин Байчев (диригент, ученик на Константин Илиев –б.а/ пише в предговора на книгата, става въпрос за едни и същи лица, едни и същи творци по различен начин. Константин Илиев беше и такъв човек – в един момент за него някой е гений, в друг момент, той е долу в земята. При него нямаше сиви тонове, нямаше полу тонове. Имаше цветни и възвеличаващи неща или точно обратното – заклеймяващи характеристики. Това един недостатък, но той беше такъв.човек на резките контрасти и на бурните емоции.

арх. Венцислав Илиев

За щастие, аз разполагам с доста писма, поради обстоятелството, че не съм живял с него непрекъснато. Те са се развели с майка ми, когато аз съм бил на две години, но след това цял живот съм имал с него непрекъснати контакти. След като запазих уводната част на Валя Илиева, която е съставителят на изданието, третата съпруга на баща ми, и за словото на Константин Илиев от Киприана Беливанова, също от първото издание, помолих маестро Байчев да напише няколко думи и той написа :“За Константин и неговите три живота“. Накрая има и няколко думи от мен.

Ще завърша с нещо, което е изключително ценно и винаги ми е правило много голямо впечатление и показва, че той е човек с мисия. Той ми пише в писмо, годината е 1970, когато за първи път напуска Софийска филхармония по едни или други причини. Тогава е на 46 години. „Не ме напуска мисълта, че не мога да дам на нашата култура това, което ѝ дължа. Лошо е, когато човек се роди по-късно от времето си, но още по-лошо е, когато се роди по-рано.“ “

Константин Илиев

По повод на тази незабравима вечер още на другия ден музикалният критик Екатерина Дочева  написа в блога си Decresendo много личен текст, озаглавен „Константин Илиев – едно тъй дълго отсъствие“. Нашите читатели знаят, че ние след уговорка и съгласие от нейна страна публикуваме във „въпреки.com” нейни текстове и винаги се аргументираме защо. Този неин текст не бихме могли да публикуваме, просто така, защото е забележителен и важен. Той е личен, преживян дълбоко. Затова само ще цитираме част, като пускаме и линк към него. Той, според нас, трябва в цялост да се прочете от блога ѝ, а не като публикуван от друг.

„С напредването на годините все по-често си мисля за „неправилните“ хора, които срещнах в живота си. За бунтарите. За тези, които имаха неимоверната енергия да отстояват себе си в изкуството, с което се занимават. Които имаха смелостта да грешат. Да рушат и да строят. Хора взривни, в движение, което не можеше да се следва, камо ли да се повтори. Хора с клокочещ, вулканичен талант. С характер. С необикновена мисъл. С непреклонен дух, способен да доведе до катаклизми…

Константин Илиев дирижира, фотоколаж Василка Балевска

И тук мисълта ми изправя образа на композитора, диригента, педагога, писателя Константин Илиев (9.03.1924- 6.03.1988) –  с всичките ми осъществени и неосъществени срещи с него, с възторзите и разочарованията, с конфликтните моменти, последвани от протегнатата ръка на по-мъдрия – за голяма моя изненада. Той беше човек, който влияеше страхотно, самото му присъствие бе коректив – не по отношение на поведение, благост и други от този род. Бе естетически коректив, мощен естетически коректив, бих казала. Дори и тези, които открито го ненавиждаха, някак внимаваха – нямаше как да не съзнават, че ги превъзхожда и като музикант, и като култура, и като човек, който можеше да бъде светкавично безцеремонен в определена ситуация.  Можеше също да е много ларж, да е отзивчив покровител, без каквато и да е демонстративност. Бе по-свободният човек.“

В предговора към първото издание на книгата, който е публикуван и във второто Валя Илиева завършва с думите: „Нямам думи да изразя благодарността си към фондация „Отворено общество, без чиято безценна финансова помощ , изданието на тази книга не би било възможно. Към тези мисли прибавям възхищението и благодарността си към композитора Иван Спасов – двигател на това издание.“

Иван Спасов /л/, Константин Илиев /ц/ и Лазар Николов /д/

Иван Спасов (1934-1996) е приятел на Константин Илиев и човекът, който издава единствената книга със симфониите на Константин Илиев. В едно много съкровено изказване той завършва с думите: „...Питам се: къде са книгите /именно книгите/ за  Илиев, за неговите опери и симфонии, за камерната му музика? Как и откъде студентите, музикантите и любителите, историците ще се запознаят с тази толкова богата творческа биография? Нима не трябва всеки да върне поне малка част от това, което е взел, което е научил от Константин Илиев?..."  (Иван Спасов, "Небесносиньо утро, пладне и път след пладне", издателство „Музика“, 1989)

И нещо в скоби или не съвсем. Тази година се навършиха 90 години от рождението на Иван Спасов на 17 януари. По този повод в цитирания от нас блог Екатерина Дочева написа: „Фестивалът “Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов” в Пазарджик тази година се провежда от 1 до 4 февруари. В програмата, публикувана много късно впрочем, е отбелязано, че тази година фестивалът чества 90-годишнината на проф. Иван Спасов – композитора, който го създаде и благодарение на когото фестивалът имаше своите славни страници в миналото – и в репертоарно, и в артистично отношение. Освен композитор с произведения, които чакат като спящата красавица да дойде принцът, за да разбуди застиналото около тях пространство и да ги съживи, така да се каже, Иван беше много мощен в талантите и културата си човек, отправил мисълта си не само към личния си интерес, но и към перспективите на българското модерно звукотворчество.

Иван Спасов

По негово време на този фестивал съм слушала много премиери и съм присъствала на великолепни изпълнения на музика от композитори, чиито имена днес се произнасят много, много рядко – като Константин Илиев, Георги Тутев, Симеон Пиронков, Димитър Тъпков, Васил Казанджиев, Георги Минчев, Лазар Николов (Лазар има шанса, наречен Драгомир Йосифов, който се бори самоотвержено музиката му да се чува понякога), като способни композитори от поколението след тях.  Музиката им е почти в същата ситуация като музиката на Иван Спасов. Единствено Васил Казанджиев, понеже е жив и продължава да пише (да е жив и здрав!) има един кръг от изпълнители, които припомнят името му и музиката му с всяка световна премиера. Поне веднъж годишно! От години вече много, много рядко някой диригент решава да поеме риска и да влезе в ролята на принца от прочутата приказка, за да изпълнява техни творби. “Софийските солисти” с Пламен Джуров правеха изключение, също ансамбълът “Музика нова” с ръководител Драгомир Йосифов на спорадичните си концерти, понякога филхармонията. Сега Радиооркестърът през своя нов диригент заявява родолюбива позиция, което предстои да видим…в какво точно ще се изрази. Този сезон започнаха с автори от т. нар. второ поколение.“ /Целият текст на Екатерина Дочева може да прочетете тук/. Публикацията ѝ е озаглавена „Отмъщение, подигравка или престъпно нехайство?“

С право тя визира настоящия директор (началник) на Фестивала Григор Паликаров. Слушах му интервюта по повод събитието и ги оставам без коментар, освен с една дума – Срам! Толкова по темата.

Ансамбъл "Силуети"

Защо го вмъквам към текста за Константин Илиев? Не е необходимо да обяснявам. Не съм музиколог или критик. Но като меломан с отношение към съвременната, авангардната музика ми се искаше да присъствам концерт на водещите ни оркестри с  музика на Константин Илиев, Иван Спасов и всички техни приятели и съмишленици. Те са едно от талантливите лица на европейската музика на ХХ век…

Да, на концерта на Симфоничния оркестър на БНР на 5 април с надслов „Поглед към Вселената“ в обещаните творби на български композитори в концертите им ще изсвирят„Очите на нощта” от Константин Илиев, един от най-значимите ни съвременни композитори, творили в сферата на така наречения „български музикален авангард“. Последното си симфонично произведение композиторът създава през 1987 г. и го посвещава на своя приятел - диригента Алипи Найденов. Така са го обявили в програмата си. А от Националната опера и балет плануват през новия сезон 2024-2025 г., на 6 декември в Софийската опера ще бъде изпълнена ораторията „Коледа” за женски и мъжки хор, тенор, бас, говорещ глас, 2 рояла и ударни композирана през 1984 и „Фрагменти“ от 1968 г.от Константин Илиев.

Да припомним, че на 3 октомври 1962 г. в Софийската опера е премиерата на операта „Боянският майстор“ от Константин Илиев с либрето на Михаил Хаджимишев. За основа на либретото е използвана повестта „Празник в Бояна“ от Стоян Загорчинов и нейната драматизация „Ръка Илиева“. Постановъчен екип: Васил Казанджиев, Михаил Хаджимишев и Ана Хаджимишева. Участват: Йордан Знаменов, Георги Генов, Асен Селимски, Павел Герджиков, Димитър Кожухаров, Лили Йорданова, Бойка Косева, Иван Михайлов, Ана Алексиева, Надя Шаркова. Константин Илиев посвещава операта на Любомир Пипков.

Засега това е обявено официално...

Константин Илиев

И нещо лично – благодарение на родителите ми и най-вече на майка, която ме водеше на концертите на Софийска филхармония още преди да тръгна на училище. По-голяма си ходих и без нея - сама или с приятели. И винаги се знаеше, че концерт под диригентството на Константин Илиев не бива да се пропуска. Последният му концерт, на който присъствах в зала 1 на НДК бе 1984, когато дирижира Осма симфония на Густав Малер, известна също като “Симфония на хилядата”. След него тя е изпълнявана в България само още два пъти под диригентството на Емил Табаков 1991 и 2019.

До скоро не знаех, че Константин Илиев има първороден син от краткия си първи брак във времето, когато е бил в Русе като създател на симфоничния оркестър в града и основател на Русенската опера. Второто издание на книгата му „Слово и дело“ ме срещна с арх. Венцислав Илиев и той ми помогна да снабдя приятели с нея, които нямаха възможност да присъстват на премиерата ѝ в София. Уви, тя не може да се намери по книжарниците и по големите вериги за продажба на книги… Второто ѝ представяне бе в съпътстващата програма на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ на 21 март 2024 в Русе.

арх. Венцислав Илиев

Всички знаем за дъщерята на Константин Илиев пианистката Мария Принц, присъствали сме на концертите ѝ, колкото и рядко да идва в България или избягва да идва. Живее във Виена. За малкия му син Димитър Илиев (1959-1992) само отбелязват, че е починал…А той е изключително талантлив художник, твърде рано напуснал нашия свят. Миналата година, точно по това време в Столичната галерия „Стубел“ негови приятели организираха изложба с творбите му от фондовете на Националната галерия, СГХГ и лични колекции.

В текста си като въведение към изложбата Силвия Чолева пише: “Човешката памет е крехка, изменчива, избирателна, а забравата е постоянната спътница на информацията, с която сме затрупани. Как отсяваме, кое помним и защо, кое се скрива, изтласкано навътре в съзнанието и чака да се появи или да изчезне завинаги? В опита си (може би отчаян) да запазим части от един отминал свят, който пластовете време неумолимо затрупват, се надяваме, че той може да бъде съхранен и разпознат от тези след нас през изкуството, през неговото съпреживяване.

Димитър Илиев Автопортрет, 1983

Възможност да осъществим този опит е „Нощта“ – изложбата живопис на Димитър Илиев. Бихме могли да я разчетем като една от частите на голямата картина на протичащото време. Също картина на отминалото, без което настоящето не би било цялостно. Тя е и опит разговорът, общуването с творбите да продължи през времето, а защо не и задочният диалог с техния автор. Димитър Илиев е част от артистите, които преработват енергията и драматизма на 80-те и началото на 90-те години на 20 век в творчество, изпълнено с мрачни предчувствия, но и с очакване, с надежда.“

Като за миг изключим за каква сфера на изкуството става дума, написаното сякаш като усещане се отнася и за музиката, създадена от Константин Илиев.

Вероятно там Горе са заедно баща и син. Единият сътворява музика, другият рисува с тъмните си краски.

А ние ще завършим с думи на диригента и приятел на Константин Илиев Добрин Петков, изписани на заключаващата четвърта корица на книгата.“…Ти изобщо притежаваш особената „нередната“, бих казал, човешка особеност да накараш (без да искаш, разбира се) отсрещният да се почувства точно такъв, какъвто е (а това без друго далеч не всекиму приятно). И именно това ти качество ти донесе толкова много тревоги и вълнения в живота…“ Написано е по повод 60-ата годишнина на Константин Илиев и публикувано в „Музикален живот“ в бр. 7 от 23 март 1984 година. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов (1951-2021) и архив

#Константин Илиев #Венцеслав Николов #Венцислав Илиев #Зелма Алмалех #Екатерина Дочева

[gazosilikatstroi]

Мы готовимся к организации фуршета с доставкой в офис и рассматриваем варианты. Компания, предлагающая заказать https://catering.moscow/furshet фуршет Москва по выгодным ценам, заинтересовала своим быстрым сервисом и вкусными блюдами. Фуршет оказывается более экономичным вариантом, чем банкет, и не требует большого количества персонала. Но при этом, компания гарантирует качественное и оригинальное оформление блюд. Мы хотим заказать тарталетки с сёмгой, брускетты, канапе и другие закуски на день рождения нашей компании. Кто-то уже заказывал у них? Какие впечатления?

[smolbite]

🎄 31.12.23 12:42

Оооооо как же хорошо, когда учёба закончилась. Вчера я погуляла, прибралась дома, сделала подарок матери, еще вырезала три снежинки из набора от яндекса х) приготовила 4 тарелки канапе и уничтожила 2 из них, пересматривая иронию судьбы! И это после катка с: кстати, последнюю тарелку я уничтожаю прямо сейчас ^^ а еще я впервые попробовала сделать себе французский маникюр о.О учитывая мою неопытность и отсутствие специальных штук (рисовала толстой кисточкой от руки), получилось прям прилично *^*

Почему я смотрела традиционный новогодний фильм вчера? Ну, мы будем отмечать компанией друзей, а там никто это не захочет смотреть, хахаха

В пятницу 29 был легендарный серый день мы с Бардом наконец добрались до Макларенса!!! Там очень вкусно и уютно ~

В четверг 28 мы с мамой ходили в цирк. Во взрослом возрасте это оказалось неожиданно притягательно — красивые люди, очень хорошо владеющие своим телом, совершают все эти безумные трюки… :0

Ладно, что за серый день? Это мы всей испанской группой пришли на пары во всем сером к преподу, который всегда серый, лол

Про одееееежду… у меня теперь столько красивых платьишек! И во всех нужно пофоткаться (: сегодня я надену свое новогоднее бархатное с жемчугами… после нг хочу роскошную фотосессию в каком-нибудь джаз-баре в том черно-золотом платье, охх. А у меня еще до сих пор не ношено мое сиреневое! И в красном надо бы устроить отдельный фотосет, но это уже ближе к лету, на улице хочу. Такие дела..

[cateringmoscow]

Новогодний кейтеринг: возможность создать яркие воспоминания

В преддверии зимних праздников возникает вопрос, кто будет заниматься оформлением банкета. Праздничный стол организовать самостоятельно не всегда удается, поэтому можно воспользоваться услугами специализированных агентств. В таком случае будет больше времени на подготовку к самому мероприятию.

Форматы кейтеринга на Новый год

Компании предлагают разные варианты выездного кейтеринга на Новый год. Рассмотрим основные форматы:

Банкет: проводится в ресторане. В данном случае гости рассаживаются за столами. Блюда можно заказать заранее или предложить гостям самим выбрать. Надо заранее составить график проведения мероприятия.

Фуршет: подразумевается свободное перемещение гостей на вечеринке. Это удобно для общения. Могут подаваться закуски, канапе и другие легкие блюда. Организовать фуршет можно в зоне приема гостей.

Гала-ужин: высококлассный корпоратив подразумевает элегантную обстановку. Можно выбрать для проведения соответствующий зал. В меню должны быть изысканные блюда, хорошие алкогольные напитки и безупречная сервировка стола.

Выездной бар: может быть размещен практически в любом месте. В такой обстановке акцент ставят на напитках. Данную услугу используют как дополнение к основному празднику.

Какой формат выбрать? При заказе кейтеринга надо ориентироваться на стиль мероприятия, размер бюджета, количества гостей. Интересно, когда комбинируются несколько видов услуг. В таком случае можно создать уникальное мероприятие на Новый год, который запомнится всем гостям.

Что делать, если нет времени?

В преддверии новогодних праздников везде царит суета. Нехватка времени – это привычное дело. В таких ситуациях стоит делегировать всё, что только можно, профессионалам. К вашим услугам агентство «Кейтеринг. Москва», которое предлагает полный спектр услуг. Доверьте проведение праздника команде с большим опытом.

Обращаясь в кейтеринговую компанию, можно получить классное мероприятие. Вам останется только получать удовольствие от праздника, сосредоточившись на приятных хлопотах. Да и гости останутся довольны организацией.

Больше информации можно найти тут: https://catering.moscow/

#кейтеринг #выезднойбанкет #банкет #фуршет #кейтерингновый год

[chudozozh]

«Всем сыроедам и жене в частности» Выхожу из «Магнита» - Чек кладу в кошелек, Мое сердце разбито, Но жене невдомек. Не купил колбасу я, - Не хватило монет, Но жену не волнует, Ведь она сыроед. Фрукты, хлеб и орехи, - Вот ее рацион, Только мне не до смеха, - Я в сосиски влюблен. С сыром, шпиком, а лучше Модный нынче халяль, На японские суши Денег тоже не жаль, Но когда твои блюда Наполняют травой, Поневоле верблюдом Станешь с этой едой. Был вчера у соседей, - Заглянул на обед. Стол ломился от снеди, Ну, чего только нет. Печень в кляре и почки, С ветчиной канапе, Кролик нежный в горшочках И салат «оливье». Эскалоп, фрикадельки, Груда разных котлет, По-баварски сардельки, По-испански крокет. С языком заливное, Холодец, антрекот, Пиво есть разливное, И, конечно, компот. По-узбекски лагманы, Зразы и голубцы, Ну, соседи-гурманы, Повара - молодцы! Съел тарелку пельменей И шампур шашлыка, - Вот семнадцать мгновений Счастья для мужика! Мясо ел по-французски И по-русски балдел. От обильной закуски Мой желудок запел. Что-то там про березу, Ширь лесов и полей. И лились мои слезы Прямо в суп трюфелей! За прожаренный шницель Все возьмешь и отдашь, Ну, и как не влюбиться Мне в татарский беляш? Съел его я не мало, Пальцы все облизал, Теща бы увидала – Разразился скандал. Ведь отведав заветный Кулинарный шедевр, Мне пришлось туалетный Проведать партер. Все, казалось, наелся, - Сытый, пьяный сижу. На хурму и на персик Равнодушно гляжу. Но гуляш по-венгерски Стали всем подавать, - Аппетит просто зверский Разыгрался опять. А когда угостился Бутербродом с икрой, Чуть инфаркт не случился – На обеде со мной. На тарелке с каемкой Надпись: Жизнь удалась! – Все понятно и емко: Вкусно есть – тоже страсть. Ночью снились кошмары: Мир завален едой, А большие кальмары Тянут вглубь за собой. Всюду море вкусняшек, - Не пройти стороной. Только люди не пляшут, - Захлебнулись слюной. Сыроеды напали, Окружили толпой. И жену отобрали: - «Будешь нашей, сырой!» Я проснулся под утро Весь в холодном поту, Встал и понял понуро: Мясо есть не могу! Стану есть только фрукты, Овощное рагу, Все мясные продукты Стали сразу табу. Откажусь я охотно От любой отбивной: В ней засел страх животных, Что вели на убой. Взгляд убитой коровы С антрекота глядит. - Мы с тобой одной крови, - Словно мне говорит. Может, мне еще рано В своем новом меню Становиться веганом, - Это позже пойму. Но буренок, овечек Не возьму больше в рот, Мой родной человечек Не простит, не поймет. Так что ей передайте, Не сочтите за труд, - «Трупоеды, прощайте! Сыроеды - салют!» (с) автор Валерий Абдразяков 💥 ЗОЖ-Мероприятия https://ekoduh.ru

#взаимоотношения #сыроедение #здоровье #эко #осознание #осознанность #философия #притчи #мотивация #очищение #психология #мудрость #полезные_советы #человекразумный #аюрведа #личность #здоровыйобразжизни #веганство

[megamarinette]

29.03.2024. Пятница на работе.

#март #весна #Москва #мск #офис #работа #мояработа #трудовыебудни #еда #вкуснаяеда #пицца #канапе #бургеры #canapeclub #march #spring #Moscow #office #job #food #tastyfood #tasty #pizza #burgers #cakes

[ekoduh]

«Всем сыроедам и жене в частности» Выхожу из «Магнита» - Чек кладу в кошелек, Мое сердце разбито, Но жене невдомек. Не купил колбасу я, - Не хватило монет, Но жену не волнует, Ведь она сыроед. Фрукты, хлеб и орехи, - Вот ее рацион, Только мне не до смеха, - Я в сосиски влюблен. С сыром, шпиком, а лучше Модный нынче халяль, На японские суши Денег тоже не жаль, Но когда твои блюда Наполняют травой, Поневоле верблюдом Станешь с этой едой. Был вчера у соседей, - Заглянул на обед. Стол ломился от снеди, Ну, чего только нет. Печень в кляре и почки, С ветчиной канапе, Кролик нежный в горшочках И салат «оливье». Эскалоп, фрикадельки, Груда разных котлет, По-баварски сардельки, По-испански крокет. С языком заливное, Холодец, антрекот, Пиво есть разливное, И, конечно, компот. По-узбекски лагманы, Зразы и голубцы, Ну, соседи-гурманы, Повара - молодцы! Съел тарелку пельменей И шампур шашлыка, - Вот семнадцать мгновений Счастья для мужика! Мясо ел по-французски И по-русски балдел. От обильной закуски Мой желудок запел. Что-то там про березу, Ширь лесов и полей. И лились мои слезы Прямо в суп трюфелей! За прожаренный шницель Все возьмешь и отдашь, Ну, и как не влюбиться Мне в татарский беляш? Съел его я не мало, Пальцы все облизал, Теща бы увидала – Разразился скандал. Ведь отведав заветный Кулинарный шедевр, Мне пришлось туалетный Проведать партер. Все, казалось, наелся, - Сытый, пьяный сижу. На хурму и на персик Равнодушно гляжу. Но гуляш по-венгерски Стали всем подавать, - Аппетит просто зверский Разыгрался опять. А когда угостился Бутербродом с икрой, Чуть инфаркт не случился – На обеде со мной. На тарелке с каемкой Надпись: Жизнь удалась! – Все понятно и емко: Вкусно есть – тоже страсть. Ночью снились кошмары: Мир завален едой, А большие кальмары Тянут вглубь за собой. Всюду море вкусняшек, - Не пройти стороной. Только люди не пляшут, - Захлебнулись слюной. Сыроеды напали, Окружили толпой. И жену отобрали: - «Будешь нашей, сырой!» Я проснулся под утро Весь в холодном поту, Встал и понял понуро: Мясо есть не могу! Стану есть только фрукты, Овощное рагу, Все мясные продукты Стали сразу табу. Откажусь я охотно От любой отбивной: В ней засел страх животных, Что вели на убой. Взгляд убитой коровы С антрекота глядит. - Мы с тобой одной крови, - Словно мне говорит. Может, мне еще рано В своем новом меню Становиться веганом, - Это позже пойму. Но буренок, овечек Не возьму больше в рот, Мой родной человечек Не простит, не поймет. Так что ей передайте, Не сочтите за труд, - «Трупоеды, прощайте! Сыроеды - салют!» (с) автор Валерий Абдразяков 💥 ЗОЖ-Мероприятия https://ekoduh.ru

#здоровье #веганство #эко #здоровыйобразжизни #осознание #аюрведа #сыроедение #полезные_советы #очищение

[mary-daisy]

Хорошо бы так встать поутру в тишине, покуда занавесочки на окнах не раздëрнуты, да выйти на крыльцо, накинув старый капот. Сорвать спелое яблочко с ветки, да с росой, и впиться так, чтоб сок по подбородку. Вернуться, студëной водицы испить, сдвинув рюши чепца с лица, потом одеться, и чтоб служанка Арина потуже затянула корсет. Заплести свою роскошную косу. Выйти к завтраку и побеседовать об чëм-нить с батюшкой за оладьями. А чтоб он в синем с��ëганом халате и тапочках. После завтрака посидеть в кресле-качалке, почитать томик стихов или прозу какую. Прогуляться по имению. Постоять у белëсых колонн, вглядываясь в тёмные аллеи. А то и заложить коляску, чтобы съездить к соседям. Вернуться к обеду, чтобы переодеться и встретить земского доктора, прибывшего к батюшке с оказией. Услышать пару занятных историй и всплеснуть белыми пухлыми ручками. Принять пару комплиментов от старика, а потом пойти подремать на канапе и увидеть полуденный сон. Исключительно яркий. Встать, испить кваску. Переодеться сызнова, встретить генеральшу Серпухову с дочерьми и сыном. Приказать поставить чай и угощать всех клубничным вареньем в вазочке. Потом музицировать. Непременно на рояле и при свечах. И петь, раскачиваясь в такт музыке. И чтоб моим тонким станом и толстой косой любовался сын Серпуховой, и даже, может быть, влюбился в меня по самые уши. После играть с гостями в бридж или фанты. И чтоб зашла Арина и при всех пару раз назвала барыней. Эх... А вместо этого что? Просыпаешься от дрели соседа и идешь чистить зубы или унитаз, как карта ляжет. И за окном у тебя не томные аллеи, а чьи-то визги и грохот мусоровозок. Потеешь по жаре, готовя баклажаны. И за целый день, хоть убей их, никто ни разу не назовет тебя барыней. Неправильно это всё как-то. Впустую время проходит, считай.

Автор: Дарья Исаченко

[sdelaysam-svoimirukami]

Что приготовить из горбуши: два блюда из одной рыбы

Чтобы филе горбуши стало нежным и сочным, приправьте его ароматным луком с зеленью и отправьте в духовку. Такое блюдо одинаково хорошо подходит как для легкого ужина, так и для праздничного стола. В филе горбуши практически нет костей, готовится оно быстрее, чем мясо. Идеально для ситуации, когда хочется вкусно поесть, но не хочется затрачивать много сил и времени. Засолить горбушу еще проще, чем запечь. Пара движений руками и через несколько часов готова вкусная, слабосоленая рыбка для бутербродов и канапе.

https://sdelaysam-svoimirukami.ru/9398-chto-prigotovit-iz-gorbushi-dva-bljuda-iz-odnoj-ryby.html

[frank-w-weber-aratora]

„Akt auf blauem Sofa - Nude on blue couch - Обнаженная на синем канапе - 青いソファで行動する“ Holztypendruck auf Dresdner Feinbütten, 4.VIII.23, 30x30cm, Auflage 3 Blatt und 2 E.A

#aratora #frank w weber #atelierhaus aratora #holztypendruck #avantgarde #woodprint #suprematism #grahic art