#Антонио Бандерас

[higashi-san]

Фильм "Верная Рука - друг индейцев" (1965)

Или, в оригинале, "Old Surehand".

В центре внимания Джонни Гарден, так же известный как Шурхенд, или Верная Рука. Шурхенд странствует по Дикому Западу в поисках убийц своей семьи. В этих поисках он натыкается на таинственного Генерала, который стравливает индейцев племени Команчи с американской армией с целью завладеть землёй индейцев, богатой золотом. Но Шурхенд и Виннету постараются всеми силами помешать планам злодеев.

Ох, ма! Ща будет глубокая предыстория...

Я ж по кино ходить начал только в 2015 году. Да, до этого, пару раз ходил в школе вместе с классом. То был "Шрэк" (2001), и "Приключения пиратов в Стране Овощей" (2002). И один раз нас водили на военный фильм "Круглянский мост" на 9 мая. Пффф, то ещё мероприятие. Но фильм даже приколол нас, пацанов. Там дети матерятся, курят и отстреливают мужикам яйца.

Но, есть у меня, всё-таки, самый первый поход в кино в совсем раннем возрасте. И это действительно приятные впечатления.

Получается, дело было летом 1997 года. Мне было 6 лет, папа был подвыпивши. Я понятия не имею, почему мы были в районе Цирка. Там не далеко кинотеатр "Молот". И папа решил зайти на фильм, или меня сводить.

Кинотеатр этот - самый, извините, задрипаный. Он очень дешёвый и новинки в нём, я так понимаю, не крутили, но существовал он долго. Однако, потом закрыли, и, кажется, снова открыли в виде досугового центра (этого я уже точно не знаю).

Сидения там жёсткие, тонкие, обитые кожезамом, но мне было пофиг, ведь другого я и не знал. Не помню сколько на сеансе было людей, но в зале было очень много свободных мест. Не знаю какого формата был экран, но точно помню, что лица у людей были сильно вытянутые. (Как оказалось, оригинальный фильм более чем широкоформатный, видимо, в кинотеатре натягивали сову на глобус.)

Вобщем-то, мне понравилось. Картинка большая, звук громкий, фильм интересный. Больше и нечего сказать, мне было 6 лет.

И я долгие годы не мог найти фильм. Ведь помнил лишь одно. Там индейцев пытались обмануть, продав им ружья с холостыми патронами. Я честно пытался искать. Первым делом, в голову, конечно, приходит "Виннету", но оказалось, этих фильмов очень много.

И тут, внезапно, в разговоре на стриме, Zetper подсказал пару фильмов, подходящих под моё описание. И да! "Верная рука" оказался тем самым. Самое смешное, что это фильм из серии "Виннету", но это спинофф про другого героя.

Вобщем, посмотрел, спустя 27 лет.

Фильм 1965 года. На удивление, этот вестерн производства Германия и Югославия. Щас бы смотреть немецкий вестерн.

По началу, фильм странноват. Да, была некоторая завязка сюжета, но потом все тупо ездят с места на место и друг друга убивают. Очень странно. Я даже начал уже сомневаться, но, по итогу, фильм понравился. Герой очень бравый. Есть хорошие комичные моменты. Да и сюжет, всё-таки, с заковыкой. Богатая массовка, очень красивые виды.

И вы не поверите. В этом фильме вместе собраны Клинт Иствуд, Антонио Бандерас и Педро Паскаль!

Да, какой я глубокий кинокритик. Сказать то больше нечего.

Оказалось, что фильм основан на книге. И, блин, я бы почитал.

#Кино #Дневник

[ramixeveryfan]

Анчартед:На картах не значится

Киномнение(тест)

Синопсис: Два искателя приключений Нейтан Дрейк и Виктор Салливан по прозвищу Салли отправляются на поиски величайшего сокровища мира. Кроме того, они надеются найти улики, которые приведут их к давно потерянному брату Нейтана. Режиссёр:Рубен Фляйшер Я ни разу не играл в Анчартед, не углублялся в сюжет. Вместо этого у меня была Лара Крофт(по ней тоже скоро обзор будет). Я не помню когда состоялся анонс фильма, но видел кадры со съёмок, в проекты был интерес, но не такой сильный. Но к тому же это же ЭКРАНИЗАЦИЯ ЛЕГЕНДАРНОЙ ИГРЫ ОТ ПЛЭЙСЭЙШООООН!!! И что же вышло? Сюжет поначалу кажется банальным, но тут вы правы лишь на 48%. Химия между Нейтаном Дрэйком(Том Холланд) и Виктором Салливаном(Марк Уолберг) ощущается очень отлично, показывается начало их дружбы недоверием, а к концу крепкой командой! Злодей из Антонио Бандерас здесь никакой, просто типичный злодей. Правда его там потом..... В принципе! Тут злодеи КАРТОННЫЕ! И это не очень хорошо для фильма! Графика и экшен сцены очень отличные! Особенно сцена на самолёте или битва двух кораблей Музон тут еле живой Если подводить итоги, то к удивлению, вышел очень хороший фильм про приключения, который под попкорн зайдёт вашим друзьям! Рекомендую! Моя оценка-8.1/10

#uncharted #movies

[genealogyrus]

В новосибирском ЗАГСе дали разъяснения по поводу матчеств. Среди части россиян популярна идея матчеств (матронимов по имени матери). Наличие матронимов не нарушает культурных норм, но требует учета законодательства РФ. Матронимы — можно ли дать ребенку Согласно статье 58 Семейного кодекса Российской Федерации, имя ребенку дается по согласованию с обоими родителями. Отчество дается по имени отца. Имя матери можно дать только на основании национального обычая. «На территории Новосибирской области отсутствуют местные обычаи и закон субъекта Российской Федерации, допускающие иные правила использования отчеств. В регионе не зафиксировано прецедентов использования матчеств», — рассказали в ЗАГСе Новосибирской области. Использовались ли матронимы в России Матроним является частью родового имени и ведет начало со времени матриархата. Присваивается ребенку по имени матери. Так же используется патроним (отчество) и текноним (наречение родителей именем ребенка). В России матронимы использовались редко и зачастую несли негативную коннотацию. Известен прецедент, когда незаконнорожденному сыну Ярослава Осмомысла Галицкого (1130 -1187) Олегу дали прозвище «Настасьич» в честь любовницы отца Анастасии Чарг. Часть российских фамилий трансформировалась из матронимов (Маринин, Райкин, Катин, Надеждин). На Западе матронимы часто давали и дают в Скандинавии. Например, король Дании Свен Эстридсен (1047 — 1074) получил родовую фамилию от матери — принцессы Эстрид Свенсдоттер. Кроме того, в Испании детям дают фамилии отца и матери, позже ребенок может выбрать любую. Примером является актер Антонио Бандерас (Домингес по отцу). Матронимы в России — примеры ��первые матроним в России взял в 2012 году житель Екатеринбурга в 2012 году. Теперь он является Сергеем Веро-Викторовичем. Причиной стало желание сохранить память о матери. Другим примером стала томичка Мария, давшая дочери Елизавете матчество из-за ненависти к мужу. В 2019 и 2020 годах были созданы петиции в пользу матчеств, но они не получили поддержку в обществе. https://atas.info ПРОШЛОЕ - РЯДОМ! 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. По вопросам архивного поиска и составления родословной обращайтесь к координатору проекта или отправьте сообщение в группу. 📝 Анкета - заявка на архивное генеалогическое исследование: https://vk.com/app5619682_-66437473?ref=group_menu ⚠Работаем с 2008 года!

[kinokritik42]

Интервью с вампиром

Я, как и Энн Райс, поначалу была встревожена тем, что на роль Лестата был выбран Том Круз. Но когда я посмотрел фильм «Интервью с вампиром», мне пришлось признать, что он отлично справился с этой ролью. Я всегда думал о Крузе как о симпатичном мальчике, а не как о серьезном актере, особенно после того, как ему не удалось добиться стрипианского акцента в «Далеко-далеко». Однако он прекрасно изобразил Лестата таким, какой он есть, монстром с чудовищным эго. Я думаю, что это был первый фильм, который я посмотрел с Брэдом Питтом, за которым вскоре последовали «Легенды осени», так что для меня его актерские способности были безупречны, несмотря на то, что мои подруги падали в обморок от него. Остальной актерский состав также был великолепен, с той лишь небольшой оговоркой, что Антонио Бандерас слишком стар для роли Армана. Кирстен Данст была восхитительно злой. Кинематография была прекрасна, учитывая, что почти весь фильм (конечно) происходит ночью. Одно замечание по поводу предполагаемого «гомоэротизма» в фильме. У меня есть преимущество: я прочитал книги Райс, так что вот в чем дело. В мире Райс вампиры абсолютно бесполы. Поэтому пол для них не имеет значения. Когда вампир любит другого человека или смертного, это действительно от всего сердца, поскольку в это никогда не вмешивается никакая сексуальность. Единственное, что им близко, — это убийство. Убийство очень «эротично» для вампиров. Однако на самом деле это тоже асексуально, и, опять же, пол не имеет никакого отношения к эротике убийства. Я думаю, что некоторые элементы этого, которые, по-видимому, выглядели как гомоэротизм, были включены в сценарий просто для того, чтобы подчеркнуть, насколько разные и нечеловеческие вампиры.

[zetflixonline]

Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)

"Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)" - это анимационный приключенческий фильм, который отправит вас в захватывающее путешествие по мистическому миру сказок. Это спин-офф знаменитой франшизы "Шрек", главным героем которого является легендарный кошачий персонаж Кот в сапогах. Режиссером фильма является Джоэл Кроуфорд, а продюсером - DreamWorks Animation. Он вышел на экраны в 2022 году и быстро стал любимцем фанатов. Сюжет фильма "Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)" вращается вокруг титульного персонажа, Кота в сапогах, который отправляется в опасный поход, чтобы найти последнее желание своего покойного отца. К нему присоединяются его старая подруга Дульсинея и верный приятель Шалтай-Болтай. Вместе они путешествуют по коварной местности и сталкиваются с многочисленными препятствиями, чтобы найти неуловимое желание, которое, как говорят, способно исполнить любое желание. Анимация в фильме - это настоящее зрелище. Визуальные эффекты потрясают, а персонажи оживают правдоподобно и завораживающе. Внимание к деталям впечатляет, каждый кадр фильма - произведение искусства. Цвета яркие, а пейзажи захватывают дух. От пышных лесов до возвышающихся гор - мир "Кота в сапогах" просто пиршество для глаз. Игра актеров также на высшем уровне. Антонио Бандерас вновь исполняет роль Кота в сапогах, и его выступление одновременно очаровательно и феерично. Он привносит в образ свой фирменный испанский акцент и остроумие, делая его одним из самых запоминающихся анимационных персонажей всех времен. Сальма Хайек возвращается в роли Дульсинеи, и ее химия с Бандерасом просто осязаема. Зак Галифианакис также возвращается в роли Шалтая-Болтая, и его комический момент просто на высоте. Не менее впечатляющим является и саундтрек к фильму. Музыку написал Генри Джекман, известный своей работой над многочисленными блокбастерами. Партитура эпична и прекрасно дополняет происходящее на экране. Песни запоминающиеся и веселые, они добавляют к общему удовольствию от фильма. Одна из особенностей "Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)" от других анимационных фильмов, - это чувство юмора. Фильм полон остроумных односложных фраз и умных шуток, которые заставят вас смеяться вслух. Юмор не навязывается, он естественен в контексте сюжета. В фильме также много сердца, а эмоциональные моменты продуманы до мелочей. В целом, "Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)" - обязательный к просмотру фильм для всех, кто любит анимационные фильмы. Это веселое приключение, которое будет держать вас в напряжении от начала и до конца. Анимация захватывает дух, озвучка великолепна, а юмор просто бесподобен. Это фильм, который понравится и детям, и взрослым. Если вы еще не смотрели "Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)", то вы упускаете возможность посмотреть один из лучших анимационных фильмов года. Фильм доступен для просмотра на различных платформах, так что вы легко можете посмотреть "Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)" онлайн. Если вы являетесь поклонником франшизы "Шрек" или просто любите отличные анимационные фильмы, "Кот в сапогах: The Last Wish - это обязательный к просмотру фильм. В заключение хочу сказать, что "Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)" - это веселый, захватывающий и душевный фильм, который оставит вас с улыбкой на лице. Это фильм, который идеально подходит для семейного вечера кино или ленивого вечера на диване. Так почему бы не собраться всей семьей, не взять попкорн и не посмотреть "Кот в сапогах 2: Последнее желание (2022)" онлайн сегодня? Вы не пожалеете. Read the full article

[7ooo-ru]

Антонио Бандерас может сыграть в фильме «Приключения Паддингтона 3»

Создатели третьей части фильма продолжают переговоры с голливудскими актерами об участии в съемках.

Подробнее https://7ooo.ru/group/2023/06/24/075-antonio-banderas-mozhet-sygrat-vfilme-priklyucheniya-paddingtona-3-grss-217398776.html

[mgooru]

Озвучивший Кота в сапогах Антонио Бандерас намекнул на "Шрека 5" https://t.co/A3NLxZfr5R

Озвучивший Кота в сапогах Антонио Бандерас намекнул на "Шрека 5" https://t.co/A3NLxZfr5R

— Мобил Гуру (@mgoo_ru) Dec 10, 2022

from Twitter https://twitter.com/mgoo_ru

#SEO #PPC #PPC Marketing

[telegid]

Антонио Бандерас покидает волшебное место

Антонио Бандерас покидает волшебное место

Известный актер и режиссер за $4,1 млн продает свой роскошный коттедж в графстве Суррей, Англия. Причем с большой скидкой! Изначально Бандерас хотел выручить за этот дом $4,5 млн, сообщает Mansion Global. Но покупателей не нашлось, и он сбросил $400 тыс. Хотя сам купил его за $3,3 млн в 2015-м. Коттедж был построен известной немецкой компанией Huf Haus в тихом поселке Кобэм. В Великобритании…

View On WordPress

#Антонио Бандерас

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Бандерас е много повече от само „кинозвезда“

„Бандерас“ на испански е множествено число от „знамена“. И ако се опитаме да преведем буквално името Антонио Бандерас, то би звучало така - Антонио Байрактарски. Това на шега. А иначе не е шега, че този красив и отдаден на изкуството мъж, любимец на милиони, става на 60. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Боряна Матеева.

Да уточним, че Бандерас не е артистичен псевдоним, а истинска испанска фамилия. Ето я цялата: Хосе Антонио Домингес Бандерас. Роден на 10 август 1960 в Малага, Андалусия. Чистокръвен испанец, ръст 174 см. Баща полицай, майка учителка. Юношеска мечта - да стане футболист, но счупен крак на 14 години го отказва от спортната кариера. Тогава се насочва към театъра и завършва Школата за драматични изкуства в Малага. В скоби - през 2010 става Доктор Хонорис кауза на Университета в Малага и така се затваря един кръг на успешна реализация. Прави пътуваща театрална трупа и така се среща с Алмодовар. Щастливият момент е, че бурната му младост съвпада по време с Мадридската Мовида (Movida Madrileña) – мощно контракултурно и художествено движение, появило се в Испания след смъртта на Франко през 1975. Негова основа е икономическият растеж на страната, а отличителните белези са появата на нова идентичност. Това е време на хедонизъм, на търсене на свобода в  изразяването, на прекрачване на табутата, наложени от франкизма. Време на преход към демокрация. Младежите излизат по улиците и заявяват ново усещане за свобода. В изкуството се налага нова естетика, а киното най-видимо отразява промените. Най-яркият представител там е Педро Алмодовар, който след години ще се наложи като най-известният испански режисьор в международен план. След Бунюел и Саура, разбира се. И не е случайно, че още в първите си филми Алмодовар забелязва и кани Бандерас за значими роли. За да стане накрая нещо като    

ВТОРОТО АЗ НА АЛМОДОВАР

Алмодовар и Бандерас преди...

Ето какво казва Бандерас за своя първи режисьор: „Чувствата, които изпитвах през 80-те и отново изпитвам са, че той те тласка до границата, че си на ръба на скала. Намираш се в състояние на световъртеж. Не мисля, че Педро работи за масите”. Заедно правят 7 филма: „Лабиринтът на страстта“ (1982), „Законът на желанието“ (1987), „Матадор“ (1986) „Жени на ръба на нервна криза“ 1988, „Ела, завържи ме!“ (1989) „Кожата, в която живея“ (2011) и „Болка и величие“ (2019). Така Бандерас от самото начало на кариерата си се позиционира в авторското кино. Алмодовар винаги е споделял, че филмите му са автобиографични, но не буквално-сюжетно, а като емоционална настройка и преживян чувствен опит. Още след появата на софистицираната комедия „Жени на ръба на нервна криза” филмът е забелязан от световната кинообщност и номиниран за „Оскар“ за чуждоезичен филм. Така и Бандерас влиза в полезрението на холивудските продуценти. И макар режисьорът да признава тогава, че жената му се струва по-интересна, по-богата, по-разнообразна и по-изненадваща от мъжа и всичките му фантазии кръжат все около жените, мъжете също ще заемат своето място, но в късното му творчеството. Може би заради нескриваната си „гей чувствителност” той е по-наблюдателен и по-обективен изследвач на женската тайна, а това определя и нестандартното  му възприятие на отношенията в двойката.

Алмодовар и Бандерас сега - снимки архив

Фундаменталната тема, която движи героите на Алмодовар и до днес е самотата и битката с нея. Възможно ли е тази битка да бъде спечелена? Това е екзистенциален въпрос, на който той се опитва да отговори стряскащо откровено и в последния си филм „Болка и величие“. И няма кой по-дълбоко да изобрази тази борба от приятеля от младини Антонио. Героят му е известен кинорежисьор в тежка екзистенциална и творческа криза, който безутешно търси спасение в детството, в минало с майка си, в красивите и невинни спомени. Неистовата чувственост от първите филми на Алмодовар тук е успокоена и преминава в мъдра емоционалност. „Разкаянието и вината са юдео-християнски измислици, които не обичам" – беше споделил преди години режисьорът. - Силата, която притежавам, я открих в самия себе си". Такава сила е била нужна и на Бандерас, за да се спусне до най-тъмните пластове на човешката психика и да извади на показ и в детайли духовното страдание и вечното неудовлетворение на твореца. В тази завоалирано автобиографична изповед на 70-годишния Алмодовар Бандерас изповядва кризите и трагизма на своето поколение, с психологическа плътност, която граничи с разголване. Без пощада. А иначе виждаме познатия ни „хиперреалистичен” свят от ярки цветове и декоративни мотиви, характерен за визията на Алмодовар.

Антонио Бандерас в “Болка и величие” - снимка архив

БАНДЕРАС И ХОЛИВУД

Това е историята на един успех. Тук ще засегнем само началото, когато попада в Америка. Макар, че зад гърба си има главни роли и дузини филми в родината, се налага да започне всичко от начало. И въпреки, че не знае добре английски, получава роля в „Кралете на мамбото“ (1992) като латино-типаж – главните герои са двама братя кубинци, които налагат нова музика в САЩ през 50-те.  През 1993 се снима във „Филаделфия“ на Джонатан Деми -  там e партньор на Том Ханкс, който получава „Оскар“. Филмът за първи път на голям екран поставя проблемите на разпространението на новата болест СПИН. После идва пробивът с „Интервю с Вампир“ (1994) на Нийл Джордан , където е в компанията на Том Круз и Брад Пит и още звезди от първа величина. Следва „Десперадо“, който непоколебимо го поставя на Холивудската карта. Уди Алън също го кани в „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“ (2010). Използват гласът му в анимационните серии „Шрек“...

Антонио Бандерас и Том Ханкс във “Филаделфия” - снимка архив

БАНДЕРАС И РОДРИГЕС

През 1995, когато Бандерас вече е изгряла, но все още утвърждаваща се звезда в Холивуд, към него се обръща Роберт Родригес, американски режисьор с мексикански корени, ученик на Тарантино, който вече е направил удар с нискобюджетния „Ел мариачи“ (1992). Бандерас е идеален и незаменим за ролята на безименен мариачи - стрелец в „Десперадо“ (в превод „отчаян“), втората част на трилогията за мариачите, който става култов. Той е перфектния „латино любовник“, носи природен сексапил, дълга коса, черни дрехи и калъф с автомат, има дяволска енергия и експресия – всичко точно за зрелищния стил на Родригес. Партньорка на Бандерас е латинодивата Салма Хайек, с ��оято ще играят често оттам ��ататък. Тази роля, направена по законите на екшън-спектакъла с ефектни стрелби, убийства на наркобарони, китари, песни, любов и страсти изстрелва Бандерас в международна орбита. Родригес го кани и за последната част от трилогията „Имало едно време в Мексико“ (2003). Там към Хайек се добавят Джони Деп, Ева Мендес, Мики Рурк, Уилям Дефо. В тази трилогия Родригес се вдъхновява от Серджо Леоне и неговите „спагети - уестърни“. После прави остър завой, запазвайки инерцията на успеха с една поредица детски приключенски екшън - комедии, където отново Бандерас е в главната роля, но в различно амплоа от това на стрелящ отмъстител - мариачи: „Деца шпиони“ (2001), „Деца шпиони 2: Островът на изгубените мечти“ (2002) , „Деца шпиони 3-D: Краят на играта” (2003)

Бандерас и Салма Хайек в “Имало едно време в Мексико” - снимка архив

БАНДЕРАС, ЛЕГЕНДАРНИ ЛИЧНОСТИ И ФИЛМОВИ ГЕРОИ

В дългата си кариера Бандерас е избиран да портретира важни и значими личности от изкуството, литературата и киномитологията. Разбира се, не може да се изредят всички. От 110 заглавия от филмографията на Бандерас ще отбележим само няколко особено запомнящи се негови изпълнения. Във „Фрида“ (2002) Бандерас се въплъщава в образа на легендарния художник -монументалист Давид Алфаро Сикейрос, от кръга на Фрида Кало (Салма Хайек). Следва един любопитен момент – митичният и неосъществен проект от 2008 „Дали“, за който медиите гърмят при избора на Бандерас за ролята на прочутия сюрреалист. Кой, ако не той? Испански корени и неистов талант, очаровал Америка, какъвто е и самият Бандерас на върха на славата си. Но режисьорът Саймън Уест в последствие се отказва. На Ал Пачино и Робърт Патинсън им провървява повече с Дали. А Джони Деп още търсел сценарист да му напише история, в която да изиграе тази противоречива и скандална личност... Доказателство за влиянието и авторитета на Бандерас в Холивуд е поканата за сериите „И с участието на Панчо Виля като себе си“ (2003) на Брус Бересфорд, където той играе легендарния мексикански революционер и е номиниран за „Златен глобус“.

Антонио Бандерас в “Геният: Пикасо” - снимка архив

И още художници във филмографията на Бандерас – самият Пикасо. В телевизионните серии „Геният: Пикасо“ (2018) на National Geographic Бандерас се превъплъщава почти гениално във великия си сънародник и съгражданин. Абсолютно неузнаваем е - с прилепнала бяла коса на „страничен заем“, състарен и загрозен, обсесивен, обладан от вътрешни демони, потънал в своето изкуство, подвластен на бурни емоционални изблици. Как е постигнато това съвършено преобразяване? Едното от нещата е гримът. „Никога не съм използвал протези по начина, по който ги използвах този път“ – признава актьорът. Поставянето на грима е траело от два до пет часа... Другото важно за влизане в образа са били костюмите. И разбира се предварителното проучване, потапянето в душевността.  Актьорът има свое откритие „Мисля, че към края на живота си той открива ключа, който търси – детето, в което се е молил да се превърне. Винаги се държи като дете. А понякога децата могат да са много жестоки. Накрая рисува буквално като малко дете – с много семпли форми и семпли цветове.“ – казва Бандерас. Той не съди човека, казал  „Искам да разбия всички правила” – и не само в изкуството.

Бандерас като Пикасо - снимка архив

Той ни го представя сложен, противоречив, извънмерен. Как и защо е приел предизвикателството да се превъплъти в гения? „Една от най-важните причини е Малага. Това е моят роден град, Пикасо също е роден там... – припомня Бандерас.- И двамата с него се занимаваме с изкуство, но аз не мога да се сравнявам с него. Никой не може. Преди също са ми предлагали да играя Пикасо. Тогава сякаш нещо ми казваше: „Не, не. Не бива да се опитваш да пресъздаваш тази личност”. Този път обаче предложението дойде с гаранция, че ще разкажем историята му възможно най-точно спрямо действителните събития – спрямо изкуството му и света, в който е живял. Затова реших да кажа „да”.“ Бандерас завежда екипа по местата, където е израснал Пикасо. Изучава детайлно походката и акцента му и така магията на двама творци сработва.  

В „Тринадесетият войн“ - снимка архив

В зрелищния историческия екшън „Тринадесетият войн“ (1999),  100-милионна суперпродукция, Бандерас пресъздава приключенията на реално съществувалия арабски поет Ахмед Ибн Фахдлан от 10-ти век, пътувал на Север по викингските земи. Според критиката, филмът сякаш е бил замислен първо от гледна точка на специалните ефекти и е свидетелство за много пари и малко мисъл. Запомня се боят с мечове на дългокоси викинги. Това е пример, при който продуцентите са използвали типажа, а не толкова актьора. Но в една богата филмография се случват и такива неща. 

Бандерас с Антъни Хопкинс в “Маската на Зоро” - снимка архив

Освен реални личности, оставили отпечатък в историята, Бандерас е канен да въплъти и филмови легенди като „Зоро“. Едни от най-успешните хитове с негово участие са „Маската на Зоро“ (1998) на Мартин Кембъл, където играе с Антъни Хопкинс и Катрин Зита - Джоунс и „Легендата за Зоро“ (2005), като парньор на Катрин Зита - Джоунс. Той не е първият испанец, превъплътил се в Зоро, но пък е най-запомнящият се, поне за последните поколения. Няма световен актьор, който да носи такова вродено благородство, нужно за образа, романтичен дух и да умее да върти пламенно шпагата в името на справедливостта. И който да е по-привлекателен и обаятелен. От тези филми помним и песните.

Катрин Зита - Джоунс и Антонио Бандерас в “Легендата за Зоро” - снимка архив

БАНДЕРАС И ПРОФЕСИЯТА

В основата на успеха на Бандерас е естественото поведение, темперамента му и умението да се превъплъщава, понякога тотално, като в образа на стария Пикасо или възрастния режисьор Салвадор/Алмодовар. Ето просто и ясно обяснена разликата между „звезда“ и актьор и механизмите, по които човек с неговия статут е успял да се опази от звездоманията. „Голямата разлика между звездата и актьора е това, че актьорът е някой, който знае техниката, който знае да се учи от всичко, което му се случва. А звездата през цялото време играе себе си. За това трябва да имаш енергия и добър характер. Не знам дали съм толкова точен през целия ден. Нося  проблемите си (my own shit) през цялото време и не искам това да се губи. Не мога постоянно да се усмихвам красиво, преструвайки се че съм някой друг, защото това е лудост.“

Бандерас в “Болка и величие” - снимка архив

Без да е остро критичен говори за Холивуд като за работно място, за Лос Анджелис като един от най-фалшивите градове в света, а за дефилетата по червения  килим като музей на восъчни фигури. „Не вярвам в кариерите. Представата ми за мен е като онези стари актьори от 19 век, които обикалят от село на село с техния репертоар.“ Същевременно защитава прагматичната позиция и споделя професионалния си и човешки кодекс: „За мен е много важно да съм наясно, че моят професионален живот започва с „Екшън!“ и завършва със „Стоп!“, а всичко, което става наоколо, то може да е много удовлетворяващо понякога, много депресиращо друг път, но то е просто друга част. Работата е, когато си в образ.“ Останалото е суета и митология, храна за жълтите медии. В глобалното село постоянно сме свидетели на всякакви сърцераздирателни сторита, които рушат авторитета на актьорите. Бандерас определено стои далеч от тях. С чувство за хумор говори за бремето на отговорността: „В Испания се гордеят с мен, защото ме възприемат като международен футболист. Трябва да спечеля мача навън за да представлявам страната си. Държат се сякаш викат „Антонио, не пропускай!“  

Антонио Бандерас в “Имало едно време в Мексико” - снимка архив

БАНДЕРАС, КРАСОТАТА И ФОТОГЕНИЯТА

Безспорно, физиката и излъчването на Антонио Бандерас, в съчетание с испанския му темперамент са изиграли решаваща роля при налагането му като „латински любовник“ в световното кино. През 1995 влиятелното списание „Empire“ го включва в списъка със 100-те най-секси кинозвезди от филмовата история. А следващата година „People“ го слага сред 50-те най-красиви хора в света. Естествено, не е само красотата, има го и уникалния талант. Иска се и харизма, а тя в киното се нарича „фотогения“ и е доста метафизично понятие. Някой оператор може да обясни технически в какво се състои тя, как се влияе от камерата и светлината, от душевната нагласа и т.н. Но на екрана зрителят просто я усеща – естественост и човешка неповторимост, топлот��, силна духовна енергия, сугестивност. Тя избива отвъд ролята. Интуитивно приближаване към „златното сечение“, законът на цялата жива и нежива природа...

Бандерас, Пенелопе Крус и Алмодовар на фестивала в Кан през 2019 - снимка архив

БАНДЕРАС И НАГРАДИТЕ

Награда на Краля на Испания Camino Real Prize за разпространение и пропаганда на испанската култура по целия свят. Знакова награда, позиционираща го вече като посланик на испанската култура. Наградата в Кан за най-добър актьор за „Болка и величие“. Три Европейски награди – две за най-добър актьор (за „Болка и величие“ и “Маската на Зоро“) и една за „Забележително европейско постижение в световното кино за режисьорско постижение и също за цялостното му творчество“. Става дума за режисьорския му опит (той има общо два и два в проект) „Луди в Алабама“ (1999) с жена му Мелани Грифит в главната роля. Номинация за „Оскар“ за „Болка и величие“. Почетен „Гоя“ за (2015) и „Гоя“ за най-добър актьор за „Болка и величие“.  И безброй още награди по безброй фестивали. Има и своя Звезда на Холивудската алея на славата. Дори само тези отличия показват, че той е актьор-емблема освен на испанското, така и на европeйското и на американското кино.

Мелани Грифит и Антонио Бандерас - снимка архив

БАНДЕРАС И ЖЕНИТЕ

С ослепително красива външност и романтична осанка, с огнени испански очи, страстен темперамент, кадифен глас и изумителна актьорска дарба, накратко с етикета „латино любовник“ напред на Бандерас със сигурност не му е било лесно. Или пък му е било прекалено лесно. „Да си женен в нашата професия не е лесно. Има прекалено много красиви хора наоколо и много интересни. Просто става дума за това, че трябва наистина да бъдеш търпелив и вероятно да имаш способността и вярата, че ще се влюбиш в жена си отново. Това се случва с мен.“ Това казва човекът, който има два брака и два развода – с Ана Леса и холивудската звезда Мелани Грифит. Признава, че й се е възхищавал още преди да я обикне. Държал се като ученик, когато й се представил за първи път. Бързо обаче стават двойка и се женят. Но моторът на отношенията им се поврежда по пътя и те се развеждат след 19 години брак като запазват добри отношения. И тук той остава  верен на джентълменското поведение и романтичния си образ. Сега има друга приятелка, с която се появява по червените килими - брокерката Никол, с която има връзка от 5 години насам. Обърнете внимание на красивото сравнение между двете жени: „Мелани е вид шампанско с мехурчета. Никол пък е сок от пресни плодове, напълно детоксикиращ"... Тези метафори казват много за мъжката почтеност. Разбира се, тук споменаваме само официалните връзки на един прекалено красив мъж. Да добавим и интереса на Мадона към младия Бандерас, с когото тя напразно се опитва да се свърже в първите му години в Холивуд. Затова пък го e заснела в документалния филм за себе си „Мадона: Историята или се осмеляваш“ (1991) – нещо, което той дори не си спомня. Партнират си обаче в „Евита“ (1996).

Антонио Бандерас и Салма Хайек в “Десперадо” - снимка архив

БАНДЕРАС,  ПАРИТЕ, ПАРФЮМИТЕ

„Не искам нищо, което не съм заслужил, но ако ми предложат повече пари не съм глупак“ – обяснява житейската си философия Бандерас. Така, според един сериозен сайт, хонорарът му за „Евита“, където си партнира с Мадона, е бил 4 милиона. „Тялото“, където играе свещеник без опит, забъркал се в откриването на разпънато тяло (което би могло да е на Исус Христос) - получава лоши критики, но Бандерас получава 12 милиона. Някак съвсем естествено той насочва спечеленото към бизнес с парфюми. Отива му! А имената на ароматите са продължение с други средства на цялостното му излъчване от екрана: „Diavolo“, „Прелъстяване - Синьо“, „Прелъстяване - Черно“, „Тайната“, „Кралица на прелъстяването“, „Крал на прелъстяването“...  

Бандерас в “Непобедимите 3″ - снимка архив

БАНДЕРАС И БЪЛГАРИЯ

Интересно и любопитно е да знаем, че глобализацията в киното е причина Бандерас да посети България за участие във филми, които не са шедьоври, а по-скоро чиста комерсиална продукция. Затова пък българските журналисти са имали възможност да го видят на живо и да усетят  чара му на естествен и скромен човек. Както и много български актьори са могли да си партнират с него на снимачната площадка. В България той снима 4 заглавия: „Крадци от класа“ (2009), с Морган Фрийман, „Живи машини“ (2014) – научна фантастика с Мeлани Грифит, когато през 2044 човешката раса е на ръба на оцеляването, „Непобедимите 3“ (2014) с мощен отряд  силни мъже - Силвестър Сталоун, Джейсън Стейтъм, Джет Ли и „Охрана“ (2017) - криминален трилър. Между снимките успява да каже и добра дума за България не само като кинодестинация и декор, което говори освен за възпитание и за душевна щедрост: „Определено има някакво привързване от моя страна. То е нещо много дълбоко, всеобемащо и комплексно, което е свързано с фолклора...“

В “Живи машини” - снимка архив

МАРКАТА БАНДЕРАС И ЧОВЕКЪТ БАНДЕРАС

„Не искам да имам нищо, което не заслужавам. Понякога дори ме притеснява да виждам името си преекспонирано. Никога не вярвам в това, което ми се случва. Вероятно защото съм много неуверен.“ – това признание от 1995 хвърля светлина към същността на човека, така несъвместим с клишето „звезда“. Това зрителите усещат интуитивно и затова Бандерас е толкова симпатичен на няколко поколения. Присъствието му се асоциира с доброта и човешко достойнство, в период, в който киното е завладяно от насилие, катастрофичност и (кибер) чудовища. Излъчването на Бандерас в най-добрите му филми се асоциира с нормалност и богатство на чувствата и някаква забравена романтика. Успява да го формулира и словесно: „Няма нищо в света, което да не може да бъде излекувано с любов.“ Като се добави харизмата и безспорния актьорски талант това дълбоко усещане мигновено се предава на милиони.

Бандерас и Пенелопе Крус започнаха снимки по филма “Официален конкурс” - снимка архив

Бандерас е много повече от просто „кинозвезда“. Той е жив мост между европейското и американското кино, между авторското кино и развлекателните зрелища, между сериозните и леките жанрове, между изкуство и бизнес. На 50 беше казал, че е доволен и вижда много работа, много хора, много лица, много души край себе си и се чувства в средата на играта: „Мачът не е завършил и мога да отбележа още няколко гола.“ Нищо не се е променило оттогава, като изключим преодолян инфаркт. И на 60 върви с пълен напред. Играта на живота продължава, а последният му филм в снимачен период, в който си партнира с Пенелопе Крус, е драматична комедия, „кино в киното“ и се казва „Официален конкурс“. Намигване към големите фестивали.≈

Текст: Боряна Матеева

Снимки: архив

#РЕФЛЕКСИИ #Боряна Матеева #Антонио Бандерас #филми #кино #Педро Алмодовар #Пенелопе Крус #Салма Хайек #Мелани Грифит #Антъни Хопкинс

[thomas007srb-blog]

Десперадо - Антонио Бандерас - Цанцион дел Мариацхи

[mysticalsublimellama]

Под музыку из балета «Лебединое озеро» балерина с болезнью Альцгеймера вспомнила танец

Прикованная к инвалидному креслу Марта Гонсалес смогла инстинктивно выполнить несколько движений.

Прима-балерина много лет назад блистала на сцене Нью-Йоркского балета. В конце жизни она страдала болезнью Альцгеймера и провела последние годы в пансионате для престарелых в Валенсии. В прошлом году она скончалась.

А недавно на странице Антонио Бандераса в Facebook появился ролик с участием Марты Гонсалес, растрогавший интернет-пользователей.

Под музыку Чайковского балерина вспомнила движения танца и, не вставая с кресла, исполнила его. Руки пожилой женщины двигались как будто инстинктивно. Современное видео дополнено отснятыми в 1967 году кадрами. На них молодая Марта выступает в партии Одетты.

Многие пользователи признаются, что во время просмотра ролика им было трудно сдерживать слёзы.

Сам Бандерас в своем комментарии говорит о музыке Чайковского, перед которой отступила болезнь Альцгеймера...

https://dom-prestarelyh.net/pod-muzyku-iz-baleta-lebedinoe-ozero-balerina-s-boleznyu-alczgejmera-vspomnila-tanecz/

[rybakovegor]

Отчаянный: Антонио Бандерасу — 60 Испанский актер Антонио Бандерас родился 10 августа 1960 года в Малаге в семье офицера гражданской гвардии и школьной учительницы. В старших классах он увидел мюзикл «Волосы» в исполнении местного театр и решил поступать в актерскую школу. Его дебют на большом экране состоялся в 1982 году в фильме «Лабиринт страстей» режиссера Педро Альмодовара, вместе с которым они в следующие восемь лет выпустили пять фильмов. Голливудский успех Бандераса начался с фильма «Филадельфия», где он сыграл с Томом Хэнксом. Вышедшие за этим «Интервью с вампиром», «Четыре комнаты» и «Отчаянный» сделали его звездой мирового масштаба. С началом 2000-х Бандерас оказывается задействован в двух семейных франшизах – серии фильмов «Дети шпионов» и анимационном проекте «Шрек», где его герой получил свой собственный спин-офф «Кот в сапогах». В 2011 году Бандерас вновь появился в фильме Альмодовара «Кожа, в которой я живу», ставшим их первой совместной работой за 20 лет. Главная роль в биографической картине режиссера «Боль и слава» 2019 года принесла Бандерасу награду Каннского кинофестиваля за лучшую мужскую роль. С 1996 по 2014 год состоял в браке с Мелани Гриффит, у пары есть дочь. 10.08.2020, 14:44 (at Moscow, Russia) https://www.instagram.com/p/CD24Uq9naUT/?igshid=8luad7mrhw6j

[kuponyskidky]

Духи Антонио Бандерас мужские blue

Узнать подробнее про “духи антонио бандерас мужские blue” можно по ссылке в описании видео на нашем канале - https://www.youtube.com/channel/UCrBvHMHzjyWVDy27hg9U9vA

#sale #промокод #халява #эконом #купитьдешево #дешево #banderas #antoniobanderas #антониобандерас #купоныискидки

#sale #промокод #халява #эконом #купитьдешево #дешево #banderas #antoniobanderas #антониобандерас #купоныискидки

[kinokritik42]

Месть Банши

Кастинг в этот фильм «Месть Банши» был проблемой. Джейми Кинг была неподходящей актрисой для главной героини, поскольку она была неспособна держать пистолет без того, чтобы пистолет не трясся повсюду. В каждой сцене, где она держит пистолет на расстоянии вытянутой руки, а их много, пистолет движется куда угодно, кроме того места, где он должен быть. Стрелку необходимо иметь очень устойчивый и последовательный захват, в противном случае он не сможет стрелять надежно. В некоторых сценах было так плохо, что я думал, что единственное безопасное место — перед этим пистолетом. Многие перестрелки были слишком длинными, скучными и не очень интересными. Они пытались стрелять в ближнем бою, с которым мы познакомились в сериале «Джон Уик», но не смогли даже приблизиться к этому. Что еще хуже, все перестрелки происходили в очень темных сценах, так что вы действительно не могли видеть ничего из происходящего, кроме смутных впечатлений от грубых движений. Антонио Бандерас, должно быть, сожалеет, что был частью этого проекта. Хотя его сцены были неплохими, здесь было недостаточно истории, чтобы любой актер мог по-настоящему проявить себя. Я думал, что сцена его смерти не впечатляет. 30 минут можно было бы легко вырезать из этого фильма, и это не повлияло бы на историю. На самом деле, если бы большинство перестрелок было вырезано, картина могла бы быть лучше.

[lil-chpok]

Доброго времени суток, тамблер

В этом посте я расскажу о трёх сериалах, которые можно посмотреть за пару дней.

Охотник за разумом (10 серий)

История деятельности двух агентов ФБР, положивших начало изучению криминальной психологии. Они опрашивают находящихся в тюрьме серийных убийц, чтобы составлять психологические портреты преступников и понимать их образ мысли.

Ссылка на трейлер: https://youtu.be/rbrlvxGGcbg

Поза(8 серий)

Революционная эпоха восьмидесятых. В центре сюжета — артисты-транссексуалы, которые хотят лишь одного — жить обычной жизнью, любить и радоваться. Серость и ограниченность окружающего мира заставляет их бороться и создавать новую яркую культуру. 

Ссылка на трейлер:https://youtu.be/TvdvmXuSQhM

Гений:Пикассо(10 серий)

История жизни великого сюрреалиста и кубиста Пабло Пикассо со времён учёбы и первых опытов (Алекс Рич) до зрелости и старости (Антонио Бандерас). В сериале от National Geographic рассказывается о становлении Пикассо как художника, различных периодах его творчества, а также о личной жизни, отношениях с женщинами и временах войны.

Ссылка на трейлер: https://youtu.be/fFw_4L09ANw

Материал взят с сайта:https://lifehacker.ru/

Спасибо, что прочитал до конца. Надеюсь, что была полезна,

Ваша Женя

29.07.2019

[horan-and-muffins]

Курсова работа - Теория на масовата комуникация

Съдържание 1. Увод 1.1.Технология за моделиране на имидж 1.2. Мадона – позитивна или негативна? 2.  Същинска част 2.1. Аксеологематичен анализ

Типология на аксеологемите

Езиково-лингвистична структура на аксеологемите

2.2. Подходи, използвани при позитивното про��илиране 2.3. Рамка на образен стереотип 3. Формула за успешно ПР профилиране 3.1. Основна теза 3.2. Комуникация и имиджова структура 4. Заключение 5. Библиография 6. Приложение Луиза „Мадона“ Чиконе е родена в Мичиган през 1958 г. в десетчленното семейство на италиански емигранти. Израства в дълбоко католическа среда. Баща й е мостът към уроците по балет и пиано. Прекъсва следването си, за да се премести в Ню Йорк, където решава да посвети живота си на танците, но скоро след това музиката я запленява дотолкова, че да загърби цялата си изградена кариера и да последва сърцето си в музикалния бизнес. Типично за бунтарската си същност, Мадона успява да изгрее с гръм и трясък. Първият й хит „Everybody” налага своето ритъм енд блус звучене, водейки до заключението, че изпълнителката е чернокожа. В опит да не загубят тази част от публиката си, продуцентската компания забранява издаването на сингъла с нейна снимка за обложка. Слушателите разбират, че Мадона е бяла едва при издаването на втория й хит от едноименния албум. След кратък поглед върху произхода й и началото на кариерата й нека дадем на фокус самата Мадона. Причината за невероятния имидж, който е наложила, се дължи на далновидната й представа за света. Мадона не просто излиза на сцената, тя я покорява, прави я свой дом и напълно променя правилата на играта. Както се изразяват от National Geografic, “80-те принадлежаха на Мадона. Тя се превърна в марка, в култ, в икона на своето време. Името й кънтеше по улиците, всички носеха ленти за коса и големи обеци.“ Изпълнителката успява да издигне ценностните прегрешения в запазена марка, която я следва и до днес. А нищо не се продава по-добре от греха и забраненото удоволствие, което въплътява Мадона. Наричат Мадона неприлична, вулгарна, но и истинска звезда. Тя завладява поколението си като че с магическа пръчица, поръсена с прашец от екстремни интервюта и къси поли. Отношението й към публиката е иновативно, различно и дръзко. Слушателите й я обожават, на всеки концерт скандират името й, майка закриват очите на децата си и отправят молитва да не стават като нея. С какво Мадона, момичето с руса коса и пламтящи сини очи, успя да взриви света, когато нямаше социални мрежи като Фейсбук и Туитър, които да разпространяват мълвата? С какво се отличи? Талант. Образът на Мадона се е превърнал в уникален стереотип - нещо, което новите изпълнители искат да бъдат, но не могат, а старите – завиждат, че не са били. Но нека уточним за момент. Стереотип наричаме шаблон, система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства. Самата Мадона не може да бъде повторена, музиката – пресъздадена, а скандалността – усвоена. Характеристиката на уникалния стереотип се крие в желанието на дадена личност или група да въплъти личността на своя идол – да сътвори негово копие. Пример за това са много британски банди, опитали се да повторят успеха на „Beetles”, но без прогрес. По този начин Мадона се превръща в митичен образ, поставен като цел пред много изгряващи звезди. В самата нея няма нищо банално или скучно, стереотипизацията й идва от множеството опити за повторение. И нито един успешен. Марката „Мадона“ се появява през 80-те, когато САЩ изпада в опиянението на диското и партитата, наркотиците и славата. Събитията около изгряването на Мадона образуват мъгла, която я оформя като личност и изпълнител. Публиката досега не е виждала подобно сценично поведение, нито булчински рокли, облечени върху скъсани чорапогащници. Кръстовете стават ежедневие в модните магазини, лентите за коса преливат с цветове, а популярността на Луиза Чиконе расте със скоростта на светлината. Светът не е готов за провокативността на видеоклиповете й, нито за безнравствените й изпълнения. И въпреки това, всички я обожават, искат да бъдат като нея. Започва да се произвежда козметика с марката „Мадона“, дрехи, инспирирани от клиповете й, скоро след това се появява и легендарната й книга „Секс“, която бива спряна от продажба в книжарниците и все пак оглавява класациите за най-продавани книги. 90-те идват и времената се променят. На ред е „хероиновата мода“, произлизаща от супермодели като Кейт Мос и Клеър Холтърн. Характеризираща се със сенки под очите, болнав вид и поднормено тегло, вълната залива Съединените щати като отрова, втълпявайки нереалистичния стандарт на тъмната страна на модната индустрия. Точно тук пристъпва и Мадона – цветна, луда, жизнена и винаги носеща музиката със себе си. Противоположността й и опърничавата й същност я определят като „дивата на 90-те“ с изгорени кръстове и мъже на опашка, чакащи за вниманието й. Контрастът между филмовата й кариера и музиката й я прави иконата, в която се превръща. В това десетилетие вече не съществува Луиза, нито плахото русо момиче, търсещо слава, тук намираме идеалист с амбиции, по-големи от него самия, и талант за новаторство, поддържащ огъня жив. Макар Мадона да е известна с взривоопасния си начин на живот, не можем да пропуснем и първите й съзнателни години, които я оформят като личност. Откриваме непознатото приключени за работата й във филмовата индустрия и многобройните проекти, сред които е и „Евита“, невероятната история, номирана за пет оскара и пет златни глобуса, от които печели три. Освен Мадона, участва и Антонио Бандерас – женската мечта на двадесети век.   Един от биографите на Мадона я определя като многопластова личност, хармонизираща различните си страни в едно перфектно цяло. Думите му описват неподправеността, която публиката усеща от своя идол. За да успее да завърши биографията на Мадона, автентична и реалистична, биографът трябва да съумее да вникне в начина й на мислене и в прецизната обработка на всяко късче информация, което открие. Въпреки изпълнения със събития живот, който води, Мадона успява да бъде представена като една сложна натура, която прекрачва границите на собственото си въображение и цели, докато все още спазва тези на своите ценности и морал. Семейството е нещо, на което изпълнителката е научена да държи, то се превръща в нейна основна ценност. Докато Мадона не успява да намери подходящ съпруг за себе си, децата й са винаги нейна приоритетна грижа. Можем да разпознаем крехкото русо момиче с липсваща майчина фигура в осиновителката, която дава по-добър живот на четири прекрасни деца от Малави. Изтъкването на нежната й, крехка страна ни осигурява поглед към елемент на позитивното изграждане на имидж – отношение към близки и приятели. Името „Мадона“ е римокатолическото название на Дева Мария, майката на Исус. Думата идва от италиански език - „Mia Donna“, което в буквален превод означава „моята дама“. Италианските корени на певицата и религиозната среда, в която израства, са свързани с артистичния й прякор, което някои хора определят като неправилно спрямо действията и вулгарността й. Но митична или не, Мадоната въплъщава семейството, любовта и грижата – една страна на днешната Мадона, която рядко виждаме, но има положителен резултат за имиджа й. През 1996 г. църквата я анатемосва завинаги след като изгаря кръст в един от клиповете си. Реабилитацията й във вярата се случва след раждането на дъщеря й Лурдес, когато се присъединява към Будизма.   Официално и до днес, Мадона все още е будистка, силно отдадена на вярата и спокойствието, което носи религията. Но тя не е само вдъхновение в духовното си естество, но и в нещата, които прави за другите. Марката „Мадона“ разцъфтява и до днес, давайки надежда на милиони жени, че могат да успеят, да бъдат точно толкова лоши, колкото и идола им. Пример за това е новата линия продукти за кожа „MDNA SKIN”, чийто девиз гласи, че дори и на шестдесет, всеки може да изглежда с почти двадесет години по-млад точно като Мадона. Именно принципът на сходството вдъхновява жените да изпробват линията козметика. „Ако Мадона може, защо не и аз?“, питат се дамите, „Все пак сме на една възраст, всички остаряваме“, продължават да се успокояват те, докато нанасят луксозните кремове под очите си. Истината за звездното влияние на Холивуд е разгръщана стотици пъти в книги и статии, показали как обикновения консуматор ослепява пред блясъка на славата. Затова, дори и с почти никакви резултати, публиката ще продължава да купува скъпите кремове и екстравагантните дрехи, защото любимата им знаменитост ги продава. В случая на Мадона, еманципацията на жени и хомосексуалисти се приветства от колегите й с отворени обятия днес. В миналото продаването на съчувствие и чувство за равноправие сред населението не е било доходоносно начинание. И все пак, Мадона успява да продава доброто си настроение, увереността си, дори и ценностите си. А колегите й, наред с публиката, купуват в изобилие. Самооценката на Мадона ясно личи в цитатите й. Тя се чувства уверена в кожата си, вдъхва самочувствие и познава границите на таланта си. Но не и на амбицията си. Песните й репрезентират самоосъзнатостта на певицата – знанието, че е твърде талантлива, за да бъде пренебрегната. Самочувствието, което притежава, я прави кралицата, която е – своенравна, леко егоцентрична и вдъхновяваща. Правилната самооценка изисква кураж – личността трябва да се изправи очи в очи със собствените си недостатъци и да открие дали плюсовете ще надделеят над минусите. В случая на Мадона го правят и резултатът не закъснява – светът е в краката й. Егото й успява да плени хората, които нетърпеливо очакват взрива в кариерата й – книгата „Секс“, която разпалва огньовете на греха. Сред страниците намираме снимки с мъже, жени и цитати, които описват навлизането на младата жена в света на удоволствията и славата. Цензурата бива наложена веднага и книгата спира да се продава. След като ооглаявява листата с продажбите от магазини за възрастни се п��евръща в рядка находка, а цената й стига колекционерски размери. По този начин самооценката на Мадона въздейства на редица събития, които изграждат имиджа й на една от най-уважаваните, но и най-обсъжданите звезди, живели някога. Мадона може и да има сърце и душа на вдъхновител като много други преди това, но никой не е еманципирал женската същност повече от нея. Създадена да впечатлява, Луиза Чиконе пленява публиката с чара и арогантността си, докато умело борави с известността си, за да достигне до нуждите на различните маси. Едни от най-облагодетелствани са хомосексуалистите, които все още не намират нужното разбиране в световната общност. Използвайки популярността си, тя разчупва границите на „нормалното“ и „стандартизираното поведенческо развитие“, за да отвори света към „различно нормалното“, разнообразното. Мадона е известна с многото си приятели, почитатели на същия пол, както и с продуцирането на няколко мини клипа, образоващи зрителите за  „LGBTQ+” общността. Като същинска вихрушка от емоции наближава и краят на десетилетието, което ще запомним с една по-малко вулгарна Мадона, много дуети и лош грим, дори падане от сцената. Ще запомним и легални спорове, целувки по време на награди и скандали с папараци. Станахме свидетели на едно творческо прераждане, което постави началото на по-зряла нейна версия. Такава, която ще претопи мита за безграничната пошлост и безвкусна мода от деветдесетте и ще го замени. А ние, публиката, дори няма и да разберем. Нека разгледаме аксеологематичния анализ, използван често при създаването на имидж. Какво всъщност представлява аксеологемата? Тя е факт, оценка, твърдение, описание на ситуация, мнение за някого или нещо, носещо ценностна оценка, „притежава семантико-лексическа структура в рамките на отделната публикация и граници, определени от непротиворечивост, непротивоположност или неутралност на закодираното в подтекста твърдение“. Ако разглеждаме аксеологемата като факт, можем да дадем пример с изречението: „Едва навършила 19, Мадона тръгва да покорява Ню Йорк.“ Ако я разглеждаме като оценка: „От този момент нататък Мадона стана вездесъща - скандална, дръзка.“ Аксеологемата-цитат изглежда така: „Нанси Уханг за Мадона: „Тя е пример за много жени“. Последният вид аксеологема – ситуация – е най-дълга, но и може би най-ефективна. Тя представя личността в кризисна ситуация, когато първичните действия или закрепват позитивния имидж, или хаосът надделява и негативния имидж се появява на бял свят. Пример за него могат да бъдат нападенията над Мадона след всеки концерт, интервютата й лице в лице, както и книгата, която брат й пише за нея. При езиково-стилистичния аспект на формалната структура на аксеологемата се изследват ключовите думи, употребата на тропи, композицията и риторичните похвати. Същината на аксеологемата е ключовата дума, около която читателят „левитира“. Обикновено ключовата дума се повтаря в рамките на публикацията. „Съчетаването на няколко различни стереотипа, които обаче са добре балансирани и в повечето случаи не си противоречат, създава личния имидж, в който неминуемо се включва и някаква свръхиндивидуална подробност, която трябва да легитимира като неповторима и конкретна предлаганата персонална представа“, пише проф. дфн. Петров. В нашия случай имиджът на Мадона се крепи върху пет основни понятия – вулгарна, талантлива, далновидна, разкрепостена и амбициозна. Това са петте съставки за успех, забъркали вълшебната отвара на славата. Хармонията между минусите и плюсовете й я правят интересна, а интелектът и усетът й за добра музика – перфектната бунтарка. Спрямо бунтарската й същност, противоположностите изграждат имиджа на Мадона. Те са формулата й за успех, която работи още от седемдесетте. Индивидуалните й качества, надградени от личностни стереотипи създават първоначалния образ на певицата, докато свръхиндивидуалната подробност оформя позитивното мислене на публиката. Журналистиката е в състояние да погуби мига слава на всяка звезда само с 2-3 красноречиви негативни факта. Но за Мадона негативното винаги е било преимущество, което тя обръща в най-добрия си коз. А нейната формула за успех изглежда така:

Създаване на личен имидж

Предвид технологиите, навлезли в последните двадесет години, не може да се отрече и влиянието на медиите върху имиджа на всяка една звезда. Именно информационните технологии са основата, на която се крепи личностната преценка на известните спрямо техните публики. Като всеки друг вид комуникация, и в социалните мрежи съществува съобщение, което се предава на реципиента – това могат да бъдат четящите клюкарски статии, гледащите папарашки снимки или просто зрители на медиен скандал. Чрез интернет ние научаваме за света и неговите обитатели повече, отколкото ни се иска. Затова случаят на Мадона е повече от интересен. Тя е звезда, родила се в ерата на първите достъпни компютри, липсата на мобилни телефони и всякакъв вид по-нови технологии. За сметка на това обаче успява да превземе публиката дори и в този технологичен мрак. Един от най-добрите й козове в това се оказва комуникацията с феновете. Мнозина мечтаят да бъдат като нея, затова Мадона преустановява стратегията си да спечели Холивуд и решава да спечели хората. Организира срещи, прави повече интервюта, общува с масите. И това се отплаща и до днес. Можем да обобщим Мадона като универсален човек - „комуникиращия чрез новите технологии човек – онзи, който може да побере ментално идеята за чуждокултурната равнопоставеност, за сметка на идеята за собственото си (културно) превъзходство, доколкото изобщо са допустими междукултурните и съответните им интерперсонални сравнимости, заедно с оценъчния им момент.“ (Стилиа Фелиси, „Междуперсонални интернет комуникации“) Тя обобщава идеята за комуникационна цялост между личността и нейните публики. Чрез това се универсализира налагането й над други звезди, опитали се да постигнат същия успех. Методът на Мадона работи и до днес, но в друг вариант – вече съществуват електронните медии, даващи неограничен достъп до личния и професионален живот на известните. Затова изпълнителката първа съобщава важните новини в живота си в социалните мрежи, където обменя съобщения със своите последователи. Това й дава контрол над имиджовата същност на Интернет. Изборът какво да бъде качено, кога и защо. Разбира се това разгръща и тезата, че „интерперсоналните Интернет-комуникации са междукултурни и общосветовно представени, и вкарват в глобалност цялото общуващо си посредством мрежата човечество.“ (Стилиа Фелиси, „Междуперсонални интернет комуникации“) Мадона може и да не е мечтата на всяка майка, но определено е мечтата на всяко момиче през осемдесетте. Секси, красива, дива, умна, тя успява да отвори вратите на успеха една след друга, реализирайки мечтите си с хъс и увереност. Въпреки случаите, в които излязат пречки на хоризонта, изпълнителката затвърждава имиджа си на бунтарското момиче, получило от живота всичко, че и повече. Откровеността й, стилът й зараждат новата епоха на попа, която днес залива света. И без значение какво си мислим, не Мадона живее в нашия свят, ние живеем в света на Мадона – цветен, емоционален, изпълнен със забавления и страст. Винаги на ръба благоприличието и никога отвъд него.