#достоевски

[contra-spem--spero]

“и когато съм те мразел, съм те обичал”

“Братя Карамазови”, Фьодор Достоевски

#бг пост #цитат #литература #бг блог #чувства #любов #живот #руска литература #Достоевски

[ivan-hristov]

“Щастието не е в щастието, а в стремежа за неговото постигане.”

Фьодор Достоевски

#бг #бг пост #цитати #Достоевски

[mihaylovblog]

Православен християнин съм. Поне се опитвам да бъда такъв, но имам проблем с 4-та Божия заповед, защото притежавам своите литературни идоли, на които се кланям в душата си. Те ме вдъхновяват. Доставят ми интелектуална нирвана, докосват сърцето ми и пазят любовта ми към г-жа Литературата. Един от тези мои кумири е Фьодор Михайлович Достоевски (1821 - 1881), а днес се навършват 202 години от неговото рождение. За съжаление нямам честта да познавам лично Фьодор Михайлович, защото ни разделят няколко епохи и различни светове. Но въпреки това често съм си представял как се разхождаме с него по "Английската набережная" в Санкт Петербург покрай студените води на р. Нева, разговаряйки за Човека и човешкото под камбанния звън на Исакиевския събор и нежните бели нощи. Благодаря Ви, Фьодор Михайлович, за всичко, което Вие и Вашите книги ми дадохте!

Изображение: портрет от на писателя от Василий Перов, 1872 г.

#Ф.М. Достоевски #Достоевски

[ars-pulchre-cogitandi]

#Достоевски #Бесове #Фьодор Достоевски

[upi7er]

Тежеста на свободата

тежеста на отговорността за свободата може би по-скоро, сама по себе си свободата е желана, но отговорноста и тежеста от несвършената работа е нежеланния страничен ефект. отговорноста е свързана с деянията ни или липсата им.

Какво е свободата? защо тежи? тежи да съзнаваш че си можел да направиш нещо по-добре, или нещо е било в твоите ръце като отговорност, а вече не е и не може да бъде поправено. тежи осъзнаването и разбирането, на това че ти си в основата на своя живот и на бликзите ти хора също - поне до някаква степен, особено ако са малки. Отговорността за това да промениш това което виждаш че трябва да се промени и виждаш че никой не го прави. няма ли да го направи някой? се питаш, търсиш и гледаш, но виждаш само себе си. 

Искаме просто да повтаряме едно и също всеки ден правейки ограничен набор от действия, мисли и чуства, разнообразявайки го от време на време с нещо ново когато усетим нуждата. Сбободата ми е в това да съм на повториние, и да го избирам всеки ден. Защо ми е тогава свобода, правейки това което правя аз сама се убеждавам в ненужността си, подготвям се сама за това да я предам в някой друг. Естествените въпроси вследствие на такъв живот е за какво ми е тази свобода така или иначе водя празен живот, някой друг със сигурност би могъл да ми уреди по-добър живот, някой по-умен от мен, нека той да реши. Нека той вземе живота ми. Но защо не давам живота си на божественото в мен, а на нещо неясно отвън. Ако тази свобода не ми трябва защо я давам на някой конкретно, и не я давам на друг. Отдавайки свободата в ръцете на божественото, аз съм в готовоност да се лиша от физическите и чуствените облаги, а дори и от лъжливите умствени воали, докато отдавайки свободата си в ръцете на дяволското/лошото, аз се лишавам от индентичност, дори да ми бъде осигурен от дявола безкраен свят на удоволствия, той е управника който може да ме държи и в лишения, държи ме за моя страх от това да имам, имам удоволствия, притежания, да имам умствени способности, или по-скоро знания, защото истинските умствени способности не могат да се дадът, а да се отработят. там е основата на връзката с божественото в нас. 

#достоевски #мисли #българия #великия инквизитор

[redworld-winner]

Как-то не по-достоевски

#русский tumblr #русский тамблер #литературный блог #литература

[keeptolking]

"Един ден толерантността между хората ще достигне такова ниво, че на интелигентните ще бъде забранено да мислят, за да не обидят идиотите."

- Достоевски

[rain-in-sunny-day]

Аз не само че не съм зъл, но дори и нищо не можах да стана: нито зъл, нито добър, ни подлец, ни честен, ни герой, ни насекомо. Сега доживявам дните си в своята дупка, като се дразня със злокобната и за нищо неслужеща утеха, че умният човек изобщо не може сериозно да стане нещо, а нещо става глупакът.

"Записки от подземието" - Достоевски

[alt3rn8-knowl3dg3]

ВСЕ ПО-СИЛНО СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ СВЕТЪТ СЪВСЕМ НЕ СЕ ДЕЛИ НА ДОБРИ И ЛОШИ ХОРА, НА ЛЕВИ ИЛИ ДЕСНИ, НА ВЯРВАЩИ ИЛИ НЕВЯРВАЩИ, А ГЛАВНОТО ДЕЛЕНИЕ, КОЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАС, Е НА ХОРА, КОИТО МОГАТ, И НА ХОРА, КОИТО НЕ МОГАТ. С ДРУГИ ДУМИ – НА ТВОРЦИ И ПАРАЗИТИ. ИМА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ТВОРЧЕСТВА, КАКТО ИМА И РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ПАРАЗИТИ.

Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т.н. Но оттук започва най-голямата драма на хората.

ТВОРЦИТЕ И ОСОБЕНО ТАЛАНТЛИВИТЕ ОТ ТЯХ НИКОГА НЕ СЕ СЪЮЗЯВАТ. ПЪРВИЯТ БЕЛЕГ НА ЕДИН ТАЛАНТ ИЛИ НА ЕДИН ГЕНИЙ Е НЕГОВОТО НЕСЪГЛАСИЕ С ДРУГИТЕ. МНОГО ПЪТИ СЪМ КАЗВАЛ, ТАЛАНТЪТ Е НЕЗАВИСИМОСТ. И ЗАТОВА ВСИЧКИ ИСТИНСКИ ТВОРЦИ ПОРАДИ ВЪТРЕШНАТА СИ СИГУРНОСТ, ПОРАДИ УСТРОЙСТВОТО СИ ВИНАГИ СА В ПЪЛНО РАЗНОГЛАСИЕ ПО ВСИЧКИ ГОЛЕМИ ВЪПРОСИ.

В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците.

АДМИНИСТРАТОРИТЕ НАЙ-МНОГО НЕНАВИЖДАТ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ ТВОРЦИТЕ И ТВОРЧЕСТВОТО, ЗАЩОТО ВСЯКО НЕЩО, СЪЗДАДЕНО НА ТОЗИ СВЯТ, ИМ КАЗВА, ЧЕ ТЕ НЕ МОГАТ ДА СЪЗДАВАТ, ЧЕ ТЕ СА ПРОСТО ПАРАЗИТИ. НИКОЙ НЕ Е ИЗЛИВАЛ ПОВЕЧЕ ЗЛОБА И ЗАВИСТ СПРЯМО ТВОРЧЕСКАТА ЧАСТ НА СВЕТА ОТ ТИЯ ОСАКАТЕНИ НЕЩАСТНИЦИ, КОИТО СА СИ ПРИСВОИЛИ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВАТ ДРУГИТЕ. ТЕ СЕ БОЯТ ОТ ТВОРЦИТЕ, ЗАЩОТО ТВОРЕЦЪТ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА ЛЕСНО, ТОЙ НЕ Е ДОБЪР СЛУЖИТЕЛ, ТОЙ НЕ Е ПРИМЕРЕН ЧИНОВНИК, КОЙТО КАЗВА СЛАДНИКАВО УСМИХНАТ “ДА, СЪР!”. “

Из писмо на Георги Марков до Димитър Бочев

#бг #бг блог #бг пост #бг думи #бг история #бг надпис #бг текст #бг любов #бг болка #бг поет #бг мисъл #бг поезия #българия #bg #бг цитат #bg text #bg tumblr #bg post #бг тъмблр #бг тъга #bg thoughts #bulgaria

[lora-bez-qvorov]

Нещо от по-неизвестните произведения на Достоевски чела ли си?

За да не се гадае така, чела съм “Братя Карамазови”, “Престъпление и наказание”, “Записки от подземието” и сега чета “Идиот”.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Фестивал на българското кино „Награди Васил Гендов” за трети път

И третото поредно издание на Фестивала на българското кино „Награди на СБФД Васил Гендов” в навечерието на 90-годишнината на Съюза вече е история. На 16 май в Народен театър „Иван Вазов“ се проведе най-добрата до този момент церемония. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

Отново сценарист бе Димитър Стоянович, а режисьор – Лъчезар Аврамов. Водещ бе великолепният Иван Бърнев, а музикалната програма бе от възпитаници на Националното музикално училище „Любомир Пипков“. От хора със 70 сладки деца от втори клас до заключителното слово на председателя на СБФД Милко Лазаров двата часа бяха истински празник. Пик на церемонията бяха думите на драматурга, сценариста и документалиста Боян Папазов след удостояването му с Наградата за принос към българското кино – мъдрецът с абсурдно чувство за хумор свърза Достоевски със спомени от детството си в Народния театър.

Боян Папазов и Иван Бърнев

Дни преди официалната церемония, от 1 до 14 май в Дома на киното се проведе Националният фестивал за българско кино „Награди на СБФД Васил Гендов“, на който бяха излъчени всички над 90 номинирани филма. Повече от 4500 зрители влязоха в салона, за да видят заглавията и да се срещнат с голяма част от авторите.

Фестивалът е най-мащабният форум на българското кино. И най-демократичният – номинациите се решават от отделните гилдии, а наградите се връчиха тази година от 4 журита: за игрално, късометражно, документално и анимационно кино.

Фестивалът е създаден по идея на председателя на СБФД Милко Лазаров и екипа му, носи името на Васил Гендов - автора на първия български филм „Българан е галант“ (1915) - и продължава традицията на годишните награди на Съюза на българските филмови дейци от далечната 1975. В течение на времето наградите на СБФД са били връчвани в различни формати (включително и Българска филмова академия до 2017), но неизменно при спазване на принципите на конкурентното състезателно начало и високи професионални и художествени критерии.

Васил Гендов

Фестивалът е единственият национален форум, който разглежда индивидуалния принос на отделните професии в киното и обръща специално внимание на всеки аспект от създаването на даден филмов проект, както и на филмовата критика. И е подкрепен от ИА Национален филмов център и Столична община.

Съюзът на българските филмови дейци отличи с призове филми и фигури в общо 36 категории.

Журито за игрално кино бе с председател проф. Иван Ничев и членове: Мартичка Божилова, Маргита Гошева, Калоян Божилов, Любомир Младенов. Състезателните филми бяха 12. От тях - 5 дебюта и 5 независими. Журито тази година не присъди награда за сценарий.

От 9-те си номинации прославеният и щедра награждаван „Уроците на Блага” на Стефан Командарев (вкл. „Кристален глобус” от Карлови Вари, „Златна роза” от Варна и призове за невероятната Ели Скорчева) получи 3 награди: за най-добър игрален филм, за женска роля на Ели Скорчева и за поддържаща женска роля на младата Розалия Абгарян. От „Съдилището” насам (2014, „Златна роза”), киното на Стефан Командарев е социално неспокойно във възходяща градация. След „Посоки” (2017) и „В кръг” (2019) сега гледахме третата част от трилогията му за днешната българска окаяност. Този потресен филм е най-доброто, създадено досега от Командарев. Отново съсценарист е Симеон Венциславов, а оператор - прекрасният Веселин Христов.

Розалия Абгарян и Ели Скорчева

След успешния си дебют „Доза щастие” (2019), посветен на наркоманията и майчинството, Яна Титова е създала прекрасния и безпощаден „Диада” („Златна роза”), който показва днешната българска безпризорност от протоположен ъгъл на „Уроците на Блага” – през преживяванията на тийнейджърите, заснети талантливо от Мартин Балкански. От също 9-те си номинации получи 2 приза: Специалната награда на журито и за монтаж на Бохос Топакбашиян.

Вторият филм на Надежда Косева „Клопка” имаше 10 номинации. След чудесния ѝ дебют „Ирина” (2019) – филм-просветление с темата за сурогатното майчинство и невероятната Мартина Апостолова, „Клопка” грабва с първия кадър. И така – до финала. Силен, минималистичен и храбър филм с величествения Александър Трифонов, две гарги, куче, глиган, патета и Дунава, заснети живописно от Кирил Проданов. От 10-те си номинации получи три награди: за режисура, за главна мъжка роля и за художник на Ивелина Минева. При връчване на наградата Надежда Косева обяви, че наградите на "Клопка" се посвещават на Иван Черкелов - той се появява във филма за последен път.

Надежда Косева

„Записки по едно предателство” на Георги Дюлгеров е създаден в БНТ изцяло по „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Заснет е също от Веселин Христов. Поема от септември 1886: 8 години след Освобождението. Елегантният Захарий Стоянов (Иван Николов) пристига в тетевенско с официални лица да обвини дядо Вълю (Ивайло Христов) в предателството на четирима бегълци, включително и Бенковски (Пламен Димов). Оцелява само Захарий Стоянов. Бившият апостол си спомня срещите със смелия и авторитарен копривщенец, организирането на Априлското въстание и разпада. Разказан в два времеви пласта, филмът на Дюлгеров е важен, но мъчителен за гледане. От 6-те си номинации получи  награда за поддържаща мъжка роля на Ивайло Христов. 

Независимият черно-бял и радикален „Aпостол: Един нежен рицар в Бруталия” на Петър Русев с прекрасния Георги Гоцин заслужено бе награден за дебют.

Наградата за операторско майсторство отиде при невероятния Крум Родригес, заснел в магнетично черно-бяло грузинско-френско-българската копродукция „Гражданинът светец” на Тинатин Кайришвили.

Наградата за композитор бе присъдена на Петър Дундаков за въздействащата музика в сюрреалистичния „Отдалечаване” (Arcadia, Гърция/България) на Йоргос Зоис.

Тази година имаше и отделно жури за късометражно кино. То бе с председател Орлин Милчев и членове: Слава Дойчева и Петър Крумов. От 24-те заглавия награди „Свиждане” на Веселин Бойдев.

Журито за документално кино бе с председател Атанас Киряков и членове: Биляна Кирилова, Мариана Христова, Николай Стефанов, Елица Петкова. Те имаха доста работа: 42 филма, от които 7 дебюта.

Алцек Мишев в „Да летиш с плавници”

От 5-те си номинации симпатичният, но прекалено разтеглен „Да летиш с плавници” на Мария Аверина, посветен на художника авангардист Алцек Мишев, получи 3 приза: Специалната награда на журито, наградата за композитор на Петър Дундаков и за монтаж на Нина Алтъпармакова.

Изключително важният, но прекален дълъг „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева имаше 4 номинации и спечели 2 награди: за най-добър документален филм и за сценарий (най-спорният му компонент). Всъщност с тези два филма компанията АГИТПРОП триумфира на церемонията – Мартичка Божилова стои зад тях./на водещата снимка/.

„Една провинциална болница”

Вълнуващият и ироничен „Следеният човек” донесе наградата за режисура на Димитър Коцев-Шошов.

Великолепната работа на Орлин Руевски бе наградена за операторско майсторство за артистичния „Последният гларус” на Тонислав Христов.

Журито за анимационно кино бе с председател Анри Кулев и членове: Боряна Матеева, Аспарух Петров, Невелина Попова, Иван Богданов. Тази година филмите не бяха много – само 8.

От 5-те си номинации чудесният „Дъщерята на художника” получи награда за режисура на Димитър Димитров и за звук на Наталия Гюрова.

Горестният и динамичен „Лодка в дъжда” на Йоана Атанасова имаше 4 номинации и получи 3 награди: за най-добър анимационен филм, за сценарий и за анимация за Йоана Атанасова и Янко Петров.

Божидар Манов

За оперативна критика наградата получи Божидар Манов, за книга – „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989)” на Деян Статулов. Тази година имаше и специален диплом за Александър Грозев – „Киното в България” том 4.

Деян Статулов

Освен от членовете на журитата, награди бяха връчени от Деян Донков, Ирмена Чичикова, Весела Данчева, Иван Павлов... Присъствието на страшно много официално облечени млади хора създаде усещането за бъдещност на киното ни и неговите празници. Тазгодишната церемония ще бъде запомнена и с доминантното присъствие на талантливия Петър Дундаков като композитор – получи награди и от игралното, и от документалното жури.

Петър Дундаков

Дано традицията с фестивала „Награди на СБФД „Васил Гендов” продължи. Киното ни има необходимост от този празник. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: Яна Лозева, Стефан Марков и архив на продукциите

НАГРАДИ НА СБФД „ВАСИЛ ГЕНДОВ” 2024

Най-добър режисьор на игрален филм: Надежда Косева за „Клопка”

Най-добър оператор на игрален филм: Крум Родригес за „Гражданинът Светец” (Грузия/България)

Най-добра главна мъжка роля: Александър Трифонов за „Клопка”

Най-добра поддържаща мъжка роля: Ивайло Христов за „Записки по едно предателство” на Георги Дюлгеров

Най-добра главна женска роля: Ели Скорчева за „Уроците на Блага” (България/Германия) на Стефан Командарев

Най-добра поддържаща женска роля: Розалия Абгарян за „Уроците на Блага”

Най-добър монтаж на игрален филм: Бохос Топакбашиян за „Диада” на Яна Титова

Най-добър художник-сценограф на игрален филм: Ивелина Минева за „Клопка”

Най-добър художник по костюми на игрален филм: Ани Владимирова и Татяна Александрова за „Чума” на Иван Владимиров

Най-добър композитор на игрален филм: Петър Дундаков за „Отдалечаване” (Arcadia, Гърция/България)

Най-добър звук на игрален филм: Александър Симеонов, Иван Андреев, Бурак Екил и Сонат Ханчер за „Тръстиката” (Тhe Reeds)

Най-добър дебют в игралното кино: „Aпостол: Един нежен рицар в Бруталия” на Петър Русев

Специална награда на журито за игрален филм: „Диада”

Най-добър късометражен филм: „Свиждане” на Веселин Бойдев

Най-добър пълнометражен игрален филм: „Уроците на Блага”.

Най-добър режисьор на документален филм: Димитър Коцев-Шошо за „Следеният човек”

Най-добър сценарий на документален филм: Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева за „Една провинциална болница”

Най-добър оператор на документален филм: Орлин Руевски за „Последният гларус” на Тонислав Христов

Най-добър композитор на документален филм: Петър Дундаков за „Да летиш с плавници” на Мария Аверина

Най-добър звук на документален филм: Цветелина Цветкова, Юри Цолов, Мариана Вълканова за „Железните момчета” на Станимир Трифонов

Най-добър монтаж на документален филм: Нина Алтъпармакова за „Да летиш с плавинци”

Най-добър дебют на документален филм: „Тиня” на Катя Симеонова

Специална награда на журито за документален филм: „Да летиш с плавници”

Най-добър документален филм: „Една провинциална болница” на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева.

Най-добър режисьор на анимационен филм: Димитър Димитров за „Дъщерята на художника”

Най-добър сценарий на анимационен филм: Йоана Атанасова за „Лодка в дъжда”

Най-добра анимация на анимационен филм: Йоана Атанасова и Янко Петров за „Лодка в дъжда”

Най-добър художник на анимационен филм: Пенко Гелев за „Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо”

Най-добър композитор на анимационен филм: Михаил Йосифов за „Гнездо” на Настимир Цачев

Най-добър звук на анимационен филм: Наталия Гюрова за „Дъщерята на художника”

Най-добър дебют на анимационен филм: Алекса Траянова и Калина Димитрова за „Бъбривецът”

Специална награда на журито за анимационен филм: „Свързани” на Симеон Сокеров

Най-добър анимационен филм: „Лодка в дъжда” на Йоана Атанасова

Награда за оперативна критика: Божидар Манов

Награда за книга: „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944-1989)”, Деян Статулов

Специален диплом за книга: проф. Александър Грозев, „Киното в България” - том 4.

Награда за цялостен принос към киното – Боян Папазов.

#Геновева Димитрова #СБФД #Рефлексии

[contra-spem--spero]

“обичайте човека и в греха му”

“Братя Карамазови”, Фьодор Достоевски

#бг блог #бг пост #цитат #литература #философия #религия #бог #руска литература #Достоевски

[mooorningstar]

„На света няма нищо по-трудно от откровеността и нищо по-лесно от ласкателството.“

Достоевски

[mihaylovblog]

Православен християнин съм. Поне се опитвам да бъда такъв, но имам проблем с втората Божия заповед, защото притежавам своите литературни идоли, на които се кланям в душата си. Те ме вдъхновяват. Доставят ми интелектуална нирвана, докосват сърцето ми и пазят любовта ми към г-жа Литературата. Един от тези мои кумири е Фьодор Михайлович Достоевски (1821 - 1881), а днес се навършват 143 години от неговата кончина. За съжаление нямам честта да познавам лично Фьодор Михайлович, защото ни разделят няколко епохи и различни светове. Но въпреки това често съм си представял как се разхождаме с него по "Английската набережная" в Санкт Петербург покрай студените води на р. Нева, разговаряйки за Човека и човешкото под камбанния звън на Исакиевския събор и нежните бели нощи. Благодаря Ви, Фьодор Михайлович, за всичко, което Вие и Вашите книги ми дадохте! Изображение: портрет на писателя от Василий Перов, 1872 г.

#ф.м. достоевский

[naeyomy]

МУЗИКА

Тишината не е липсата на звук. Тишината е липсата на Теб.

В този свят и двамата сме напълно слепи… Ти - защото не виждаш колко много си ми нужен… И аз - защото не виждам никой друг освен теб….

Шепотът на клюките го чуват всички…Викът на душата,почти никой…

"Танцувам… носена на крилете на музиката. Танцува кръвта ми, лудо разплискала огън във всяка моя клетка. Танцуват дяволитите пламъчета в очите ми, танцува неспокойния ми дух в ритъма на онази малка тайна лудост …"

под моите белези е моята красота, под моята красота е моята любов.

Ралица Генчева

Имам нужда от мъж не на думи. От веранда. Отсреща - море. Някой, който за мен да живее. Да живее - не да умре.

БИЛЯНА ПОПОВА

"Светлината задава правилните въпроси. Мракът – отговаря. Затова понякога Животът гаси лампите." Елеонора Бойчева

Ние сме мозайки - парчета светлина, любов, история, звезди - залепени заедно с магия, музика, и думи.

Убиваме всички, приятелю. Някои с куршуми; някои с думи; някои с това, което правим, а някои с това, което НЕ правим...

Достоевски

И нищо друго да нямам в този живот стига ми това, че аз и ти се срещнахме. Любомира Димов

В моите мисли ти винаги се намираш на сигурно място… Петя Шалева

#Youtube

[wedontliketosleep]

Anime review !

Тези дни ми се върна отново музата да гледам аниме, което от много дълго време не беше разпалвало интерес и не осъзнавах колко интересно е всъщност, не само заради интересните персонажи, а и заради това, което те репрезентират.

Спираме се на bungou stray dogs и започваме нашето малко ревю. Много анимации, анимета и книги в живота ми започват да ме изкушават след като някой друг ми е хвърлил въдицата и е казал, че е нещо супер добро и си заслужава гледането. Бях поспряла с това аниме от дълго време, още от далечната 2021, макар че тогава бяха наизлезли два сезона и дори филм, наречен Bad Apple, обаче го гледах дни преди голямата катастрофа и съвсем пренебрегнах чара на героите и историята за това аниме. Наскоро обаче, един човек ми спомена, колко го харесва, дори не очаквах че момче в своите early 20s може да прояви интерес към BSD, тъй като се бях опитвала да го показвам на бившата ми приятелска компания и те не спираха да се смеят и кринджват, изразяващи колко flamboyant и гей е. Мен пък ми харесват тяхните аниме, изострени, flamboyant черти пък, но да

След 2 години обаче, след като чух това дори не от един, а от двама, пак казвам, момчета in their 20s осъзнах, че първо, хората са много различни, второ, може би голямата ми любов към анимето си е била истинска и заслужава да разпаля тази искра отново, която малката аз се кефеше. Аниметата ми носеха една тръпка, сякаш съм в историята съвсем, сякаш не съм сама и съм приятел с героите и отдавна я бях загубила, докато не се възроди наскоро отново. Толкова приятно чувство. Та така скочихме в това невероятно приключение на тези "бездомни кучета".

Смешното беше, че почнах от 4ти сезон, като съвсем бях забравила, че не бях гледала 3ти и бях объркана бая, макар че в началото беше просто предистория на остроумния Ранпо и шефа самурай на тяхната агенция за хора с дарби. Затова се върнах към третия сезон, който дори си спомни��, че съм опитвала да гледам, но безсрамно съм оставила, ах тази разсейка наречена мен, лол. Когато видях, кои са героите, с ков предистория започва, автоматично изпищях. Дазай и Чуя, един от любимите ми same sex шипове и персонажи, към които винаги съм имала топли чувства и са ми изпълвали душицата. Те бяха още млади тийнеджъри, но досущ толкова изтормозени и ядосани на света, не само като самите писатели, които репрезентират, а и като Gen Z и late Millennials.

Чакай, чакай.. Какви писатели, какви дарби, я ни дай малко пояснение за самото аниме, стига си си изливала душата на пискелизиран бял екран, а разкажи малко повече за какво става в анимето. Героите, както винаги, имат вълшебни способности.

Тези дарби отговарящи на произведения, тъй като героите от това аниме са все писатели, главно японски, но се появяват и чуждестранни, като Едгар Алан Пое и Достоевски ( той е опасен). Самите персонажи и техните истории, след пързо претрашуване в гугъл, отговарят много на случки от животите на истинския хора, които те репрезентират. Просто flamboyant аниме представа за това, как истинския Осаму Дазай иска да умре и леката комичма случка в един епизод с Катай Таяма, който не само че го представя приятелят му, с който са били истински дружки Куникида Доппо, а и се влюбва в мадама, но просто иска да я наблюдава от далеч и да си мълчи и изживява драматизма романтичните чувства ( he is just like me for real) .

Мога да навлизам и още, например как Lovecraft и неговите атаки бяха пипала, Cthulhu where ya at!

Но нека преминем към самия трети сезон и какво ме впечатли там. Достоевски е пълен манияк и психопат, обожавам как не само в Genshin, но и тук, показват лошите хора като руснаци, лед е сковал сърцето им, ала този лед е изострил ума им, тъй като Достоевски изигра сериозно връга и е тръгнал да пречиства света и да наказва хората със способности ( Crime and Punishment much)

Освен това, неговата способност уж е най-добра, като е под земя и той и злодеите около него се наричат плъхове. Оказва се, че плъховете имат голяма символика в писанията на Фьодор. В notes from the underground, тези мръсни животни репрезентират нечистотата в човешката душа, похотливите подбуди и ума, завладян от нуждата от низши удоволствия. Писателят е критикувал в своите творби обществото на Русия през 19 век. Изучавал е the human condition през този доста напрегнат век. Кога им е леко на тези руснажи, чудя се аз. Тези неща мисля, че добре се отразяват със самия герой на анимето и ще ми е интересно да видя още от него.

Ще отделя и отделен параграф за най-скорошния епизод, който гледах, а именно 6 от този сезон ( уха преполових сезона).

Историята там ни дръпва към по-други герои, а именно главниа Атсуши и Кийоко ( писателят който тя репрезентира ирл е бил момче, Лол), които experienват това, че любовта от техните родители е винаги била около тях, макар и маскирана и изиграна като нещо нараняващо и лошо. Като човек, чийто родители са се държали, меко казано, зле, но все пак са ме осигурявали и давали всичко, макар и да ми съсипаха психиката и накрая това да се стигна до :") забавни неща и да, знам че е имало странна и изкривена любов, там някъде.

Този епизод удари много навътре, не очаквах, че това аниме, освен с интересните персонажи, репрезенриращи писатели, ще ме грабне, А И НЕЩАТА СТАНАХА ЛИЧНИ УАУ. За кийоко се оказа, ще нейният призрак асасин ( нейната способност), която е убила родителите й, е било в цел самозащита, защото злодей е завладял умовете им и те са нападнали момичето. Беше мил момент, говорещ за жертвеността и родителската любов. Обаче нещото, на което съчувствах повече бе, как Атсуши разбира, че човека, който го е отгледал, сега е убит. Той е насилвал милото ни момче и му е крещял, оказва се обаче, че защото Атсуши от малък има унищожителна способност, това да става на бял тигър и не е могъл да я контролира. О уау, колко рилейтнах с това с моите силни емоции от съвсем малка, за които бях тормозена не само от децата, а и от семейството ми. Както наказание с това, че ще ме закарат в лудница, Атсуши е изживял подобно нещо и този бял тигър го репрезирах със силните ми емоции, макар и да не знам, колко е правилно, този блог става a fucking mess оле. Накрая обаче, Атсуши е разстроен заради загубата на този човек. Оказва се, че той е разбрал, че главния ни герой е спасил града и е искал да отиде да го види и поздрави. Да му каже, че се гордее с него, защото не е вярвал, че той ще успее, като малък все пак го е заключвал заради унищожителните му способности. Атсуши е раздвоен. Хем се е грижил за него, хем е бил гадняр... Объркан и изгубен, той получава съвет от любимия ни самоубийствен маняк - Дазай, който му споделя, че да Атсуши е преминал през Ад заради тези хора, независимо колко разрушителна сила е имал, не е заслужавал това отношение. Там някъде се е криела малко любов. Нормално е да изпитваш тъга, макар и към твоите родители - насилници. The thing that broke me was like - People cry when they fathers die. И макар всичко това, което е преживял, Атсуши е имал малка привързаност към тези хора и страданието и яростта му са съвсем валидни. Както аз мога да усетя това с моя живот. Красив епизод, който ме остави без думи.

Ще си кринджвам толкова яко на това писание после, отивам да гледам още I JUST WOAH I'm happy I rediscovered this anime and gave him a chance. It's better than you think it is, you just have to do research to see how greatly се преплитат историите на писателите и героите, които ги репрезентират.

Slay