#прощално

[l-homme-triste-qui-rit]

"Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида."

#поезия #bg poetry #бг поезия #Никола Вапцаров #на жена ми #Вапцаров #бг поет #море #кафе #приятел #poetry #sea #sea walk #friend #cup of coffee #coffee #coffee lover #great time #прощално #somewhere in Bulgaria #bulgaria #seaside #бг пост #бг тъмблр #own photos #deep conversation

[loranayavorov]

ПРОЩАЛНО

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

#никола вапцаров #прощално #бг #любов #бг поезия #поезия #българско

[vasetovp]

“Прощално”

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и далечен гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам,

ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

[rockthenighteu]

Front 242 слагат край на концертната си кариера с голямо турне

[orleff]

Front 242 слагат край на концертната си кариера с голямо турне

[mihaylovblog]

ЧРД на Цветана Манева (30.01.1944)! "Прощално" - Никола Вапцаров Видео: Българска национална телевизия

[the--last--word]

Съжалявам, че не ти отговорих...

Извинявай, че не бях до теб!

След толкова много години,

след всичко, което направи за мен.

Беше винаги там, щом имах нужда

или някой пореден проблем.

Никога не се оплака

и не се отрече от мен.

Колко много искам да ти разкажа

за всички онези неща,

които таях си във мене,

които не би очаквал да чуеш сега...

Но ето, че вече е късно.

Обичам те и ти благодаря!

Отиде си, връщане няма...

А аз няма да си простя!

Сгреших, изоставих приятел.

Ах, клети човешки съдби!

Да можех сега да ти пиша

не биха ми стигнали дни...

/З. З. /

#бг пост #последното слово #съжалявам #прощално #извинявай #обичам те #благодаря #българско #бг блог #авторско

[bulgarian-mind]

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

#на жена ми #прощално #никола вапцаров

[donewithy]

❤

#прощално #никола вапцаров #стихотворение #цитати #цитати от книги #българия #българско #литература #мое

[bgdaisy]

“Прощално ми е, но не се сбогувам. Сбогуването ни ще бъде като разминаванията, ще се случва много пъти, преди да бъде окончателно. Пак ще дойда и ще бъда тиха, а ако искаш да сме шумни, само изкрещи името ми с поглед и не спирай да ме сънуваш.”

- Пам Велидис, “Понякога ще идвам във съня ти ... и ще оставам дълго след като си буден”

#българско

[stihopath]

Прощално

#стихове #поезия #български стихове #българска поезия

[simonsmilee]

Това писмо не е прощално, то е благодарствено. Благодаря ти, че дойде в живота ми и ме дари с радост. Благодаря ти, че ме обичаше и получаваше в отговор моята любов, благодаря ти за спомените, които ще запазя завинаги. Но преди всичко ти благодаря, задето ми показа, че ще дойде ден, когато най-накрая ще мога да те пусна да си отидеш.

Обичам те.

[flammable-poetry]

Из фейсбук се навърта една публикация, която ме разтърси. Когато нещо ме разтърси из основи и ме накара да се замисля изпитвам ужасната нужда да пиша и да споделям с някого. Надявам се този пост да не е оскърбява преживелите го. В случай, че сметнете този пост за неуместен с радост ще го премахна и предварително се извинявам.

В тази публикация една жена напомня за ден, променил както нейния, така и живота на много други хора. Дата, погубила детски животи.

04.04.2004 

Разрових се от любопитство, тъй като нямам спомен от тези събития и честно казано останах без думи четейки статиите...

Не си представям да изпратиш детето си на екскурзия, да види свят, и да не го видиш повече. 

Не си представям, а и не искам да си представям ужаса, през който всички тези хора са преминали. 

Не искам и да си помислям през какво са миналки родителите, които са чакали детето им да бъде открито.

Не мога да си представя какво е да се гмурнеш обратно във водата, за да спасиш останалите с пълното съзнание, че може и да не се върнеш. Да захвърлиш своя живот за нечии друг.

Толкова съжалявам, че живеем в свят с толкова болка...

Разтърси ме историята на едно от оцелелите момичета - разказа за съня си нощта преди пътуването, който за жалост се сбъднал. Разказва как е искала да се сбогува с родителите си чрез писмо, за всеки случай, но си е премълчала, за да не ги притесни.  Разказва как малко преди да се случи трагедията, може би минути преди автобуса да полети надолу към водния капан, е погледнала приятелите си и за всеки изброила причина да се върне. С мъка споделя и как не за всеки е познала, че ще се върне жив и здрав. 

 “Преди да тръгна, исках да напиша прощално писмо на майка си - че ако стане нещо с мен, най-големият ужас е да ме погребат в земята. Точно това не исках да направят, ако умра. И исках в писмото да им кажа колко много ги обичам. И как просто трябва да се оправят без мен и че ще съм някъде добре и че не искам да ме заравят в земята. Това бе точно вечерта, преди да тръгнем. Не им го казах да не ги тревожа. Събудих се, докато пътувахме през нощта. Видях, че минаваме по завои и си помислих как ли ще изглеждат на дневна светлина. Точно преди катастрофата оглеждах всеки един и си казвах - щом този тук е на тази екскурзия, нищо лошо няма да ни се случи, не трябва да си мисля страшни работи. Оглеждах Надя и си казах, че тя трябва да се върне при майка си. За Алекс си мислех, че имат тържество и тя също трябва да се върне. Юли трябва да се върне, защото ще играе футбол. Теодора трябва да се върне, защото заедно имаме планове. За всеки един си мислех, че просто трябва да се върне. И не за всеки познах...”

Всеки път когато се случи такова нещо се замислям адски много над това колко малко ценя живота си, и как го пропилявам. Не е честно човек, който е жив и здрав да прекарва и секунда в самосъжаление при положение, че има хора които са си отишли толкова рано, а са имали цял живот и светло бъдеще пред себе си. 

Побърква ме мисълта, че си губя времето в безсмислени тревоги. 

Всички ще си отидем рано или късно и за това трябва да живеем всеки ден, сякаш ни е последен, защото не знаем дали в действителност не е.

Цитатът е взет от: https://www.24chasa.bg/novini/article/6159029

[rockthenighteu]

Porno For Pyros с нов сингъл, чуйте "Little Me"

[orleff]

Porno For Pyros с нов сингъл, чуйте "Little Me"

[colorless-11-blog]

- Никола Вапцаров "Прощално"

#бг мисли #бг текст #бг любов #бг цитат