#уж поезия | Explore Tumblr Posts and Blogs

balgarianovinite · 3 years

Text

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ИЗНАСЯЛ ВАГОНИ С ЖЕЛЯЗО ИЗПИСАНИ КАТО СКРАП ДОКАТО БИЛ ШЕФ НА СИНДИКАТА В "ПРОМЕТ"?

*Някога бившият ВИЦЕПРЕМИЕР се натискал за член на БКП. След края на всеки мандат, просто припомняме какво свършиха нашите избраници и какво аз разкрих за тях, за това в последващи публикации ще изброим най-фрапиращите изцепки на сегашните и бъдещите депутати и нашите разследвания по отношение на тях.

На първо място в класацията - непобедим, недостижим е Валери Симеонов, който според мен демонстрира изключителна арогантност и ни демонстрира политически хамелеонизъм и противоречие на думи и дела на ново - по сериозно ниво...

Продължаваме и с Америка за България, падрон - "Да, България" (европейските порно-"ценности"), гроб, пардон - ГЕРБ, БКП, пардон - БСП и останалите производни на първата... И чалгата, пардон - Слави. И хазартът (комара) си има партия, така, че циркът е пълен... Запишете се за известия от сайта, защото ще е интересно...

Дончо Градинаров от години е част от културната бохема на Бургас. Поет, преводач и журналист, но повече известен с безпристрастната си гражданска позиция и точните анализи на политическите събития. Роден е през 1945 година, а като журналист е работил в кабелните телевизии „ТВ-Микс” и „RN”, и във вестник „Морски глас”.Автор е на стихосбирката „Преодоляни мълчания”. Завършил е висшето си образование в УНСС. Бил е лидер на КНСБ в „Промет”-Дебелт. През последните години обаче се оттегли от медиите и се занимава главно с преводи и поезия. Често от услугите му като вещо лице се ползват бургаските съдилища. Валери Симеонов с безплатен ремонт от собственика на фирмта, която открадна парите за почистването на магистрала “Тракия” от Бургас до Ямбол и ОГРАДАТА С ТУРЦИЯ…и е свързан със Златко Баретата и Кела. -Г-н Градинаров, защо се разделихте с журналистическата професия? Чувствате се като част от ненужно поколение или не намирате смисъл в работата на това поприще? -Всичко е до време. Това не значи че аз или пишещите от моето поколение сме абдикирали от гражданската си отговорност. Съвременната журналистика стана доста по-динамична и е нормално по-млади колеги да носят щафетата. Те са агресивни и работят с повече хъс. Проблемът сега е, че нещата просто се отразяват, а не се търсят корените. Да вземем новите лица в политиката-как се отразяват? Еди кой си се кандидатирал от еди-коя си партия. Избрали го-и толкова. Ама какъв е този човек, от къде идва, какво е миналото му, как се е издигнал, чиста ли му е биографията...? Това остава в сянка или умишлено се отбягва. А после се бием по главите, че отново ни управляват неподходящите хора и държавата е в криза. Съвременната журналистика е в дълг пред обществото. -Но вие също мълчите. Не считате ли, че ако имате информация в повече е редно тя да излезе на показ? -Така е. Това, че истината не се търси докрай не е оправдание. -Добре, Бургас има ново управление. За повечето от новите управници не се знае почти нищо. Вие бихте ли осветлили миналото на някой, например на новия шеф на съвета, Валери Симеонов? Аз знам, че на времето сте били колеги и не може да нямате някаква информация. Смях в залата ! Сотир Цацаров: “Инерком” и Гинка Върбакова са чисти ! -Да, така е. Аз не се притеснявам, но за съжаление, за този човек едва ли мога да кажа нещо положително. Засякохме се за няколко години в „Промет”. Той постъпи като млад специалист в комбината-беше бригадир. Такъв си и остана, въпреки, че упорито търсеше кариера и името му бе сред най-одумваните. -И сте наясно, че говорите пред жълта медия? -Аз следя редовно „Солено” и въпреки жанра му го уважавам като издание. Вие много сполучливо се движите на границата на истината и разкритията са почтено представени. На някои това може да не се харесва, но е факт. -И, какво не знаят хората за Валери Симеонов? -Този човек е класически пример за нагаждач във всяка ситуация, с оглед извличане на максимална материална полза за себе си. На фона на делата му показната загриженост за благото на обществото е като пир по време на чума. Каквото и да се бълва по подопечната му телевизия, винаги трябва да има едно наум. Не бих го сравнил с Остап Бендер, защото в образа на класическия мошеник Илф и Петров са вдъхнали артицизъм и романтика, а в нашия случай имаме долнопробна проза. На времето успешна кариера задължително минаваше през БКП. Валери бе подал молба за членство в партията още през 1986 година и много се натискаше, но така и не го приеха. Повсеместно вече хората не гледат телевизия заради нарочно разпространявани фалшиви новини . -Знаете ли защо? -Говорил съм с доста хора от тогавашното партийно ръководство. Бяха го преценили като ненадежден и приспособенец, дразнеше ги и болезненото му чувство за вождизъм. И излязоха прави. През 89-та година той се вживя като репресиран и оглави секцията на „Подкрепа” в комбината. По това време бях начело на заводската структура на КНСБ. Не сме имали конфликти по синдикална линия. Сблъсъкът помежду ни дойде служебно заради ОПИТЪТ МУ ДА ОТКРАДНЕ ВАГОН С МЕТАЛНИ ЗАГОТОВКИ. -Валери Симеонов е крал метали? -„Подкрепа” имаше фирма, която търгува със скрап. С приходите се покриваха нуждите от средства на синдиката. И една вечер, в която бях дежурен диспечер, работници подадоха сигнал, че един от вагоните е натоварен не с бракувани метали, а с редовна продукция. Извиках полиция и извършихме проверка-сигналът се оказа правдоподобен. Само няколко заготовки отгоре бяха за скрап, останалото количество бе с качествена стока. Вагонът бе натоварен с 25 тона и подготвен да отпътува с композиция от заводската гара. След проверката бе откачен и наличните количества-описани. Международно сдружение «Свободна Европа» обединява родолюбците в Европа срещу мигранти, изнасилвания и отнемане на деца от родителите. -И какви бяха последствията? -Ами, всичко бе отразено в дневниците, които и до сега би следвало да се пазят. Аз дадох писмени обяснения по случая. Какво е обяснявал пред съответните органи Валери Симеонов не знам. Не знам и дали прокуратурата е излязла с някакво становище. Със сигурно помня, че ръководството на комбината го наказа само с порицание. -Какви щяха да са щетите, ако далаверата не е била разкрита? -Тогава тон скрап се изкупуваше за 80 долара. Редовните заготовки след съответното валцуване излизаха до 250. Не знам дали това е единственият криминален случай, но работниците шушукаха, че е имало система за криминална търговия с метали. Заводът се водеше умишлено към фалит и на края бе продаден. -Защо след такова сериозно нарушение историята е останала покрита? -Тогава бяха бурни години-стачки, протести...Никой не искаше да има проблеми със синдикатите. Контролът бе занижен. -Да не би това да е връзката с прословутото обиране на касата на „Подкрепа”? -Не. Тогава вестниците писаха. Липсите от касата на почти 200 000 лева бяха установени при тяхна си вътрешна ревизия. За това може да питате някой от по-старите седесари. Аз умишлено не търсех информация по случая, за де не ме обвинят, в качеството ми на актив от другия синдикат. -Не сте ли получавали заплахи, заради разкриването на далаверата с метала? -Не. Валери ми подхвърли, че е огорчен заради създадените проблеми, но толкова. Пък и последва смяната му отгоре и той тръгна да прави телевизия. Пътищата ни се разделиха. -Хората в „Промет” не реагираха ли? -И преди този случай Валери Симеонов не беше долюбван. Беше уредил договор за поддръжка на електронните системи с частната си фирма. Уж за да се гарантира качеството на обслужването на техниката. Идваше обаче в извънработно време. -Преди комбината да му прехвърли тази „услуга” не е ли имало такива специалисти? -Имаше-оттам тръгнаха и ропотите. Валери Симеонов е много мнителен, отмъстителен и злопаметен. Покрай частния си бизнес се изпокара с доста хора. Помня, много бяха отношенията му с Димитър Райков. -Това не е ли шефът на „Жилищно настаняване”, когото с дрегер на КАТ накараха да духа, за да се докаже, че е пил в работно време? -Същият. -Искате да кажете, че тази акция е инсценировка за отмъщение? -Абсолютно. Казах ви, че Валери е способен на всичко, ако става въпрос за персоната или бизнеса му. В комбината, например, можеше да бъде на щат като среден управленски персонал, но той упорстваше да е на работническа бройка. Не от хуманизъм, а за по-високата заплата. Стартът на частния му бизнес също е обвит в мистерия. От Христо Христов, който бе ликвидатор на фалиралата „Популярна банка-Пеков” знам, че под формата на съдружие са взети 30 милиона лева. Пари, които са от джоба на акционерите и никога няма да им бъдат върнати. Вижте и после-за да наложи телевизията си през какво не мина. Ряза кабелите на конкурентните медии, обяви война на бизнесмени, политици. А връх на наглостта бе в края на миналата година, когато още на третото заседание на общинския съвет си прокара решение, даващо му правото да кабелизира града и селища от общината. Та той още не си е стоплил началническия стол... Това ли е общественият интерес, в името на който се е заклел да работи? -Интервюто май стана много черно? -Нали искахте да говорим истината и хората да научат повече. -Мислите ли, че след като това се прочете, в оформилото се абсолютно мнозинство ще се появят пробойни? Най малкото, заради дистанциране от компрометиращи факти. Голям протест в Швеция на 5-ти май срещу изнасилванията от мигранти.Петър Низамов е сред организаторите като част от управлението на общата европейска патриотична организация. -Едва ли. Новият кмет Димитър Николов е поставен в деликатна ситуация. Ще трябва да избира-или абсолютна подкрепа, или да работи по-трудно, но достойно, без политически пазарлъци. Ако се получи разрив, то ще бъде не заради миналото на Валери Симеонов, а заради настоящето му. За негопонятието феърплей не съществува. И това тепърва ще се усеща. Дано повечето съветници намерят сили и се разграничат. -На национално ниво ГЕРБ и „Атака” са на нож. Това не би ли повлияло. -Коалиране между двете партии има само в Бургас. Значи Бойко Борисов е дал някакъв срок, за да се види накъде ще тръгнат и докъде ще стигнат нещата. Не вярвам Николов да прави политика на своя глава. Като млад кмет е добре да бъде резервиран. -Все пак не може да отречем и силната позиция на „Атака” в Бургас -Да. Валери Симеонов и партията му са във властта по волята на хората. Евтиният популизъм и черният пиар по СКАТ свършиха работа. Политиката на войнствен национализъм обаче е пагубна за моралните устои, особено на младото поколение. „Рубриките” на тази телевизия въобще не искам да коментирам. Обидно ми е да се обсъждат налудничавите внушения на изпаднали журналисти и изперкали пенсионери, които са намерили трибуна да морализаторстват и проповядват омраза. Не виждам и смисъл да обяснявам самото членство на Валери Симеонов в „Атака”. Истината е проста – той е там, защото е намерил начин скорострелно да реализира собствените си планове и амбиции. Учудва ме единствено волското търпение на контролните и регулаторните органи към СКАТ. Десетки са поводите и мотивите за спиране на цялата телевизия, но някой очевидно „благородно” ги подминава. Нищо, че от екрана само Господ не е изкарван като престъпник. В тази вулгарна журналистика няма и капчица морал. Но се разчита на къс��та памет на хората. Които пък не знам до кога ще търпят хора с ниски страсти да им бъдат съдници. -Не се ли притесняваш от евентуално завеждане на дело за това интервю? Срещу вестника вече има едно... -Не съм чул някой да е осъден за казани истини. Моите разследвания и разкрития, както и най-брутално-фрапантните изцепки на Далавери, пардон - Валери Симеонов през този мандат можете да четете долу: - ХВАНАЛИ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ В ОПИТ ЗА КРАЖБА ОТ ПРОМЕТ ДОКАТО БИЛ ШЕФ НА СИНДИКАТА. - Валери Симеонов докарва до фалит популярна банка „Пеков“ . Да е жива и здрава телевизия СКАТ, ама 67 милиона лева сиромашки пари къде са ?! - Жълтият сайт на Валери Симеонов и Керанка Касабова – “Флагман“ – рекордьор по присъди за клевета и обиди - Прекарва ли мигранти „патриотът“ Валери Симеонов ? - Трафик на мигранти ! Кандидат-депутатка на Валери Симеонов се призна за виновна - РАЗКРИТИЯ ЗА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ – ПЕТЪР НИЗАМОВ - ПРОТЕЖЕТАТА НА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ И ЖОРО МАНЕВ В БУРГАС ИЗЛЪГАХА ИЗБИРАТЕЛИТЕ ЗА БЕЗМИТНАТА ЗОНА И ЛЕТИЩЕТО В РОСЕНЕЦ - Валери Симеонов излъга Асеновград за районното в махалата - Валери Симеонов и жълтият ФЛАГМАН.БГ скочиха да защитават строителите на шофьорския плаж Алепу - bTV показаха апартаментите на Валери 15 месеца след нашето разследване - Валери Симеонов с безплатен ремонт от собственика на фирмта, която открадна парите за почистването на магистрала „Тракия“ от Бургас до Ямбол и ОГРАДАТА С ТУРЦИЯ https://www.instagram.com/balgarianovinite/ Read the full article

#ВалериСимеонов #Парламентарниизбори2021 #Политическихамелеон #нфсб

0 notes

inspired-by-the-ego · 6 years

Text

Ще опитам да ти обясня

какво за мен е то “поезия”.

Някой казват “просто стих”,

не слушай ги, това е мит.

Да римуваш с чувство,

това е то изкуство.

Някога и с повторения,

ама знаеш, все пак стихотворения.

“Това не е за тук”,

стихът ще стане сух.

Махаш ред

и добавяш други два.

Уж завършен е стиха,

но поредна мисъл

прескача ти в ума.

Продължаваш си така ,

с много мисли във глава,

макар и темата да е една.

Формулираш, за да има смисъл,

все ще има някой, схванал твойта мисъл.

И макар далеч от края,

знам, че има нужда

нещо да оправя..

Ами, да?!

Рима липсва и добавям я.

Все пак не искам да е просто сива страница.

..Тревожна мисъл,

даже не една.

превзема бавно ми ума.

Че идва ред за края на стиха,

а душата ми гузна вижда само пустошта.

Ала и друго има..

Ако не потъваш с всеки следващ ред

едва ще разбереш какво сега четеш.

И така,

с разпиляни мисли по листа

вадя себе си от “реалността”.

33 notes · View notes

just-messy-blog · 7 years

Text

Поезия.

Ще опитам да ти обясня какво за мен е то “поезия”. Пишеш ред, пишеш два. Макар далеч от края казваш “има нужда от редакция”. Уж довършен е реда, но отново друга мисъл прескача ти в ума. Формулирай, за да има смисъл, все ще има някой схванал мисъл. “Това не е за тук”, реда ще стане сух. Рима липсва и добавяш я, все пак не искаш да е всякаш липсва цяла страница. Пишеш си така , с много мисли във глава, макар и темата да е една. Махаш ред. Добавяш други два. Това е то - поезия. Да римуваш с чувство, та това си е изкуство. Някога и с повторения, ама знаеш, все пак стихотворения. Има още място на листа, всякаш текста изкрещя: “АЗ ЩЕ ПОРАСТА”.

Някой казват “просто стих”, не слушай ги, това е мит. Да обърка е целта на тая мойта уж поезия. Ала и друго има. Ако не потъваш с всеки следващ ред няма как да разбереш какво сега четеш. И така, с разпиляни мисли по листа опитвам да накарам да забравиш що е то “реалността”.

#поезия #авторско #авторска поезия #бг #бг пост #бг блог #български блог #bg quotes #bulgarian #bulgarian quotes #quote #quotes

13 notes · View notes

otvadkoritsite · 6 years

Text

Тома Йотов - Автономия

Тома Йотов – Автономия

Поезия от Тома Йотов в брой 10 на вестник “Отвъд кориците”.

Автономия

100 години теглим, 100 години борим нелепия живот а уж сме хора автономни а уж ни подариха свобода по американската мечта, но пак сме бедни духом, телом и навъсено си спорим на по чашка вкиснала бира за независещи от нас неща.

100 години теглим, 100 години борим нелепия инат, но няма ум за автономия, няма ум в препразната глава.

View On WordPress

#Отвъд кориците #Поезия #Тома Йотов #автономия #вестник

0 notes

vprki · 10 months

Text

Мариана Маринова и нейните цветове на лятото

„Цветовете на лятото“ беше озаглавена е поредната „сезонна“ изложба на повелителката на спектралните цветове Мариана Маринова. В палитрата на художничката се е заселило лятото и живее в картините ѝ, и през зимата. Изложбата ѝ в столичната галерия „Пагане“ през юни напомня поляна с полски цветя под спряло слънце. Написа Мария Ландова, художничка, арт журналист и продуцент.

Колекцията събира съвсем нови платна, както и някои по-стари, които се вписват в поляната естествено в съзвучие с мелодиите, и ритъма на хор от летни импресии. Всъщност, изкуството на Мариана Маринова е полюсно отдалечено от парадигмата на импресионизма. Художничката е вярна на възгледа на професора си Иван Кирков и на неговия асистент Андрей Даниел – всичко в композицията да е премислено до последния бемол.

"На другия бряг"

Дори в наглед „разхвърчаните“ сюжети можем да открием умело скрити математически конструкции, които напомнят ребусите на Ешер. Този път „джазирани“ и със средствата на цветовете в най-дълбинната ни представа за цветност. Те са онези чистите и лъчистите, оцветили младенческите ни сънища, преди да подозираме за съществуването на спектъра и преди да познаем сивата, и черната страна на живота. Нейните картини напомнят прозорци, през които нахлува светлината. Разпръсква цветовете си като лимки и ги остава да си играят на воля. Точно тяхната игра рисува Мариана Маринова, а тя във всеки прозорец е различна. Във всеки следващ прозорец има промяна не само в сюжетите, но и в кардиограмата на ритъма и в температурата на цвета.

"Птиците"

Забавни са тези цветни игри, както за авторката така и за зрителите. Художничката някъде превръща цветята в птици, после птиците в цветя, Някъде вписва сянката си, другаде трепти с честотата на обедна мараня. Обича цветните лехи от градината на майка си, ливадите, къпе се в реките и изследва променливостта на облаците, неравноделния такт на чергите. Обича да събера противоположните цветове за да ги сдобри. Да ги влюби и те да затанцуват страстно прегърнати в нейните картини.

И уж навсякъде подхожда аналитично и методично, а резултатът винаги е чиста поезия. И музика.

"Концерт"

Изложбата в галерия „Пагане“ ни провокира да се върнем към експозицията на художничката Мариана Маринова, представена в Центъра по себепознание „Орфей“ в квартал „Лозенец“ в края на 2021 година с надслов „Отвъд видимото“. Тогава изкуствоведът проф. Чавдар Попов каза за нея: „Мотото на дадена изложба, естествено, не може да повиши или да понижи качеството ѝ, но има важно значение, за да фокусира вниманието на зрителя към осмислянето и цялостното ѝ възприемане. В случая Мариана Маринова попада в сърцевината на спецификата на пластическите изкуства – дихотомията видимо/невидимо. За разлика от абстрактния характер на словото или от ефирността на музиката, тези изкуства са „обременени“ от материя. Как да изобразиш „невидимото“, след като то по принцип не може да бъде визуализирано?

От изложбата на Мариана Маринова в галерия "Пагане"

Написаното дотук ни връща и към изложбата „Репортажи в цвят“ на Мариана Маринова в края на февруари и началото на март 2020 година, малко преди Covid-19 да обсеби живота ни, в столичната галерия „Ракурси“. Тогава за нея написа за „въпреки.com” пак Мария Ландова. „Тези картини са рисувани нощем, когато слънцето спи, но светлината му искри във всяка мазка, превръщайки платната на Мариана Маринова в празнични откровения. Тя е назовала колекцията „Репортажи в цвят“, защото картините са вдъхновени от „трохите на живота“ - обикновените, малки неща, които не забелязваме са се превърнали в празнични откровения. И авторката на текста се аргументира тогава с цитат от Йордан Радичков: „… трябва непрекъснато да се събират трохите на живота. Цялата сиромашия и сухоежбина да се събира, като се скъта всичко и се запази, за да се пренесе през времето. Подобно на Ной…“. Тя е художничка с трайно заявен интерес към цвета и светлината в живописта. Методично и последователно ги изследва и успя да изведе свой стил, защитен в безчет жизнерадостно искрящи, но също и замечтано меланхолични картини.

"Лабиринт"

Художничката си играе едновременно и със светлината, и със сянката, като ги замества с топли и студени цветове. Използва цветни двойки, като събира и влюбва допълнителните цветове от спектъра – оранжево със синьо, жълто с лилаво… Тук противоположните цветове се допълват, влизат в диалог, пеят, танцуват и ни изнасят спектакли. След светлината цветът е другото формообразуващо важно в изкуството на Мариана. Тук тя се учи от големите освободители на цветовете – постимпресионисти, фовисти. Следва уроците на любимите учители - професорите Иван Кирков и Андрей Даниел. Живописта на Мариана Маринова има общи корени с поезията и с музиката, не само защото тя слуша джаз, докато рисува, а четката й танцува движена от синкопите на саксофона на Чарли Паркър, а защото ритъмът е третото най-важно в нейните картини. Светлина, цвят и ритъм се преплитат във вибриращи и редуващи се фотонни конгломерации, които се структурират в много добре обмислени композиции. Те често се завихрят и се извисяват, после се успокояват и затихват, и отново изригват с нова енергия. Енергията е ключът – перпетомобилето в изкуството на Мариана Маринова.“

Мариана Маринова /л/ и близката ѝ приятелка Мими Добрева /д/, художничка от курса на Андрей Даниел в НХА

Мариана Маринова е родена в Хасково през 1960 г. Завършва през 1985 г. Националната художествена академия, специалност живопис при проф. Иван Кирков. От 1987 г. до днес има повече от 35 самостоятелни изложби. Участвала е също в множество колективни изложби, международни симпозиуми, пленери и резиденции. Нейни картини притежават галерии и частни колекции в България, Германия, Франция, Гърция, Швейцария, Белгия, САЩ, Русия, Боливия и други.

И един допълнителен щрих към художничката – тя почти не пропуска изложба на колегите си и винаги снима. Запечатва момента като среща и вълнение…Винаги го прави с обич и отношение, което не е съвсем характерно по нашите земи. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: личен архив

#Мапиана Маринова #Мария Ландова #Критичен поглед

1 note · View note

24infoposts-blog · 6 years

Text

24info

New Post has been published on https://www.24info.co.uk/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%b3%d1%8c%d0%be%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d1%85%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b2-%d1%87%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0/

Георги Гьошев – художникът, в чиито картини ще се влюбите! Втора част – за модерното изкуство, за душата на картините и други интересни теми

В навечерието на Коледа бихме искали да срещнем своите читатели с някого, който да ни зареди с позитивизъм и да направи най-тъмните дни в годината по-светли и по-прекрасни. Такава личност е художникът Георги Гьошев. Дори да не сте го срещали лично, сладкодумието му и каризмата му ще достигнат при вас през оптичните кабели, и през сървърите; ще ви завладеят със своята искреност и неподправеност, ще ви пренесат в света на изкуството, далече от забързаното ни ежедневие. Представяме ви Втора част на интервюто с българския художник Гьорги Гьошев.

Г-н Гьошев, интересно ли ви е да знаете каква е съдбата на картините Ви? Опитвате ли се да си представите къде се намират те; хората които ги притежават?

Интересува ме, но избягвам да питам. Често пъти от отговора може да ме заболи, ако ми кажат: “Правих ремонт в къщи и не помня къде я сложих.“ Някои от притежателите ми изпращат снимки, за да ми покажат къде са сложили картините. Картините, които по един или друг повод съм подарил, са повече от пет-шестстотин. Мой познат беше харесал портрета, който му направих. Беше го закачил в спалнята, така че лежейки да може да го гледа и разговаря с него. Пикасо беше казал, че за да разбереш една картина ти трябват най-малко три месеца.

Имам една изненада за г-н Гьошев. Вкъщи две от неговите картини делят стена с оригиналните скици към албума „Стената“ на „Пинк Флоид“ и „Мечо Пух“ на Дисни. Едно уж временно и леко шантаво решение да смесим графика и живопис, но то е породено от липсата на свободно място за окачване. Любимата ни стена!

Стената! С оригиналните илюстрации към албума „Стената“, филма „Мечо Пух“ и още по-любимите ни две платна на г-н Георги Гьошев.

Какво ви се иска да попитате своите почитатели?

Всеки автор би искал да знае дали харесват картините му и това е един от основните въпроси и при мен. В апартамента на моя позната д-р Елисеева, племенница на художника Елисеев, имаше картини от подбрани български художници. Между тях имаше и на професори – художници. При един обир от двете откраднати картини едната беше на художника Елисеев, а другата – моя, подарена от мен. Авторът на съседната на моята картина, виден професор, се беше изказал: „Е, на Гьошев са откраднали картината, защото са харесали рамката.“ А рамката аз бях сковал с подръчни средства и материали Е, поне нещо са харесали …

„Роден дом“ – открадната картина

Стилът Ви е много специфичен и винаги може да се познае, че дадена картина е рисувана от Вас (казвам го като комплимент), но Вие помните ли всичките си картини?

„Стилът си е твой и не се опитвай да го променяш!“ Това са думи на художника Михаил Камберов, Доктор хонорис кауза на Международната академия за съвременното изкуство в Белгия. Според мен като нешколуван художник не съм се повлиял от стила на авторитетен преподавател. Не мога да кажа дали помня всичките си картини. Броят им наближава 1000, но независимо от това мога да ги позная, aкo са рисувани от мен.

Може ли човек да бъде обучен да стане художник? Да рисуваш единствено вроден талант ли е?

Всеки човек може да бъде обучен да стане художник, стига да има силно желание, потребност да рисува, което е вродено. Според Академик Светлин Русев „Изкуството, това е най-съвършеното, което природата е определила за хората и, ако мнозина го осъзнават и разбират, то малцина са тези, определени и белязани да го пресъздадат.“

Простете, че ще бъда по-обстоятелствена, но отдавна ме мъчи този въпрос и ще използвам случая, че съм попаднала на правилния човек, за да намеря отговора му. Какво е Вашето мнение за съвременното изкуство? Имам предвид живопис тип „Черен квадрат“, „Сив квадрат“ и подобни авангардни подходи и техники? За да бъда още по-конкретна, имам членска карта за „Тейт Модърн“ и „Тейт Бритън“, която ми осигурява достъп до специалните им събития, включително наградите „Търнър“ за млади художници, както и до различни „арт“ инсталации. Повечето експонати, специално в „Тейт Модърн“, са меко казано далече от всякакви естетически критерии. Според мен е така, защото авторите им просто не могат да рисуват, но същевременно „Тейт Модърн“ е институция и налага тенденции. Така се насърчава посредствеността. Какво излиза – не мога да рисувам, но ще мацна няколко черти и ето ме вече художник? Абсолютно същото се случва и в така наречената „модерна фотография“, „модерна поезия“, „модерни танци“. Според мен всичко това е посредственост, на която е поставен етикет „Модерно изкуство“, но хората се объркват и казват смутено „Аз не разбирам от изкуство“. От изкуство разбират изкуствоведите и критиците, за всички останали остава изборът да харесват или не дадена творба. Нормално ли е подобни „произведения на изкуството“ да бъдат насърчаване по такъв начин? Изобщо кое е правилното и кое не е? Какво е вашето мнение?

На земята има доста обширни територии, които се наричат тресавища. Така за себе си оприличавам тази тема. Особено за произведенията с гръмки определения като модерни, съвременни и т. н. Рискувам да попадна в тълпата, описана в приказката „Новите дрехи на царя.“ Но да не бъда толкова категоричен! Споделям Вашата теза за „модерното“ изкуство. Във всички периоди на живота ми съвременното изкуство зависи от много компоненти, като политика, икономика и лични въжделения на автора. Да вземем актуалния пример с руския „съвременен художник“, възвеличаван от западните медии докато живее и всява смут в Русия. След установяването си във Франция през октомври 2017 г. заради същите изяви е арестуван и ще бъде съден. Често явление е и подкрепата на „модерни и съвременни“ художници от фондации и отделни спонсори с комерчески цели. През миналия век нашумяха и бяха възнасяни „модерни автори художници“ като шимпанзето, което рисуваше с маслени бои. Баснословни цени достигнаха картини, рисувани от червеи, които бяха натопени в боя и пускани да пълзят по платното. По същата технология бяха създадени „шедьоври“, рисувани от млади момичета, търкалящи се по платната голи, намазани с бои и др. През седемдесетте години в София направи изложба известен на Запад модернист. След официалното тържествено откриване се приближих до него и му казах, че картината му е обърната. Той реагира остро и попита как съм познал. „По подписа Ви.“- отговорих. Разбира се, не отричам творческите търсения на младото поколение, но не приемам да бъде натрапвано на публиката. Ще си позволя да цитирам една рецензия на изкуствовед за модерни творби: „Между тях има и портрети, в които героите ловко се изплъзват от възможността за анализ, а се усеща аромат, тонове от някаква мелодия – също; рисунки, в които жонглира с опорните точки на човешката фигура, но повечето са картини, бликнали от видения, спомени за преживени мигове, асоциации към места или събития. Те узаконяват мимолетното, това което непрекъснато се изплъзва, сънища в просъница, от които остава; като че ли копнежът към непрекъснато изплъзващото се нещо, чувството…, овкусено с ирония, смесено с детинска вяра в чудото, което аха, да се случи.“ Така просветлен, след като си наплискаш лицето със студена вода, си казваш: „Нищо не разбрах!“ Времето най-добре пресява картините, то е критик, изкуствовед и оценител.

„Черният квадрат“ на Казимир Малевич

Ако Ви попитам дали е лесно да се ��исува, предполагам ще отговорите утвърдително. Всичко, правено от ръцете на майстор, изглежда толкова лесно и вдъхновяващо, но знаем, че зад тази лекота стоят много други неща. Какво бихте съветвали прохождащите художници?

Права сте, че зад привидната лекота стои много труд, безсънни нощи, успехи и разочарования. Ще ви разкажа следната случка: Една мъглива зимна вечер срещнах Владимир Димитров – Майстора в книжарница Български художник. Излязохме заедно. Попита ме как е майка ми, как върви рисуването, отговорих му че трудно напредвам. Той замълча и после каза: „Рисуването е мъка…, мъка-а…“ Бих посъветвал прохождащите художници да рисуват, да рисуват и пак да рисуват, взимайки от учителите си онези моменти, които отговарят на тяхното собствено АЗ.

Как изкуството, което създавате, намира приложение в ежедневието Ви?

В широк аспект изкуството създава положителни емоции в хората. В не редки случаи познати, които са получавали календари с мои картини, при среща с мен са ми казвали: „Гьошев /или Гошо/, след като получа ново календарче аз изрязвам картините от стария календар и ги лепя върху стената. Харесват ми и си ги гледам.“ Това винаги ме радва, а и самият процес на рисуване ме разтоварва от ежедневието. Има и една отрицателна страна – когато рисувам, не усещам кога се изплъзва времето.

В Австрия например изобилстват чаши, сервизи, часовници, покривки за маси, тапети и какво ли не още по теми на художника Климт и най-вече с неговата картина „Целувката“. Визуализирате ли нещо подобно с Ваши картини?

Някои от творбите на Климт имат особено силни приложно – декоративни елементи. Геометричните форми, съчетани със златни полета, са подходящи за декорация. За момента не смятам да използвам мои картини за такива цели. Не го отричам, но това е свързано с много други предпоставки. Календарчетата, с които поздравявам приятелите си за Нова година са един вид визуализиране на мои картини.

„Целувката“ на Климт върху чиния за хранене

Календар с картините на Георги Гьошев – любим и очакван с нетърпение подарък!

Г-н Гьошев, картините имат ли душа?

В буквален и преносен смисъл картините имат душа. Съвременните учени казват, че и камъните имат памет и душа. Доколко това е вярно, не мога да кажа. Но мога да кажа, че художникът е вложил част от своята душа в картината.

Има ли магия в рисуването? Разбирайте въпроса ми съвсем буквално, а не преносно. Има различни поверия и вярвания. Например ако нарисуваш човека здрав и усмихнат, това е като вид заклинание за добро здраве и щастие. Обратното – ако се рисува човек докато е болен, това не е на хубаво.

Смятам за българите източно-православни, рисувани болни или здрави, такъв проблем не съществува. Когато Вл. Димитров – Майстора избира от стотина момичета, между които е видял майка ми, именно нея, а не друга, е имало протести, защото и други са искали да бъдат рисувани. Това говори, че не е имало страх от магия, ако бъдеш нарисуван. Напротив увековечаваш се. Аз избирам да рисувам портрет на дадено лице не за да му взема душата, а за да предам хубавото в него. През годините в отделни страни на света наистина съществуват различни поверия, базирани на религиозни внушения. И у нас има поверие, че някои икони на светци лекуват.

Мома от Калотинци

Смятате ли напредването на дигиталната фотография за конкуренция на графиката и живописта?

Смятам, че не би трябвало да бъде конкуренция, графиката и живописта се създават предимно от човешката ръка.

В България лесно ли се оцелява финансово, ако човек се занимава само с живопис?

Трудно се пробива да бъдеш разбран, оценен и известен и от там да оцеляваш финансово не само в България, но и в света. В миналото Ван Гог е продал приживе само една картина, фактически заплатена от брат му.

За какво мечтаете?

Мечтая да нарисувам картина, която да ми харесва безрезервно.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Да бъдат здрави, да живеят в мир и да реализират мечтите си и да се радват на живота.

Предполагам, че много от нашите читатели са заинтригувани от Вашите картини. Как биха могли да си поръчат при Вас?

С поздрав и уважение към Вас и Вашите читатели: Георги Гьошев – България e-mail address: [email protected]

Първа част на интервюто с художника Георги Гьошев можете да прочетете тук.

#Георги Гьошев #изкуство #художник

0 notes

omirgasht · 9 years

Text

“Всеки искаше обичан да е,вечно някъде там да е.

Всеки искаше щастие да изпита,сърцето да тупка.

Всеки гледаше земята,търсейки звездите.

Всеки искаше лято,живеейки в есен.

Всеки пееше,без да чува себе си.

Всеки някаква болка чувстваше,най-голямата уж.

А някои искаха да са хора,

да са нещастни-но добре,

да гледат звездите и да полетят.

Да не пеят,но да чуват.

Болка да чувстват,но сърцата да са здрави.

Къде сме сега?Кои сме?Към звездите или към есента?

#бг #бг пост #уж поезия #не знам #мои мисли #пак побъркана съм #съжалявам #есен обичам #лято не #йскафхйхгагд #не знамммм

7 notes · View notes

vprki · 5 years

Text

Критичен поглед: Книгата като подарък, празник и преживяване

Два са месеците в годината, когато книгата се радва на особена почит. Единият е през май, когато е празникът на буквите и другият – през декември. Когато е Коледният Панаир на книгата, Международният литературен фестивал и отличията в края на годината за книги и автори. А най-хубавото освен срещите с писатели е и литературни критици е възможността да се избере книга като прекрасен Коледен и Новогодишен подарък.

Но да започнем с наградите. Експертното жури на издателите определи награда за най-добър издателски проект – „Златен лъв" за книгата на издателство „Просвета“ „1943. Антология за деца“. Негови членове бяха проф. Андреана Евтимова, проф. Милена Кирова, проф. Иво Панов, проф. Кирил Гогов и Федя Филкова. А наградата „Златен лъв“ 2018 година за издателски проект с най-голяма обществена значимост спечели поредицата на Департамента „Нова българистика“ на НБУ и издателство „Кралица Маб“ „Литературата на НРБ: история и теория“. „Книгите от поредицата нямат аналог като опит и достижение в така несигурното поле на исторически организираната рефлексия върху литературните факти от епохата на Народна република България и върху нейното дисциплиниране в режима на политическата целесъобразност, осъществявано в този период“ е формулировката на експертното журналистическо жури в състав д-р Андрей Захариев, Светлана Дичева, Гриша Атанасов и Стефан Джамбазов.

Специален акцент в нашите публикации през годините е бил и продължава да бъде именно представянето на проекта „Литературата на НРБ: история и теория“, с изключителната изследователска работа, ръководена от доц. Пламен Дойнов с дейното участие на проф. Михаил Неделчев. Книгите от поредицата на този дългосрочен проект се реализират и със съдействието на фондация „А’Аскеер”. „Промените, настъпили в Европа след падането на Берлинската стена, изправят обществото, далеч не само в България, нито дори само в източната част на континента, пред необходимостта да осмислят миналото – и по-близкото и по-далечното. Неудовлетвореността от началния етап на дебата и понатрупаната зрялост водят до нов, мащабен проект за преосмислянето на „Литературата на НРБ“, осъществяван планомерно и категорично през последните десетина години от департамент „Нова българистика“ на Нов български университет“. Това написа преди време проф. Николай Аретов за „въпреки.com”.

А сега по повод на новоизлязлата книга от поредицата „Поколение и поезия 1956 – 1989” от Пламен Дойнов отново за „въпреки.com” обобщи: „Осмислянето на литературата, а и на културата, през последният половин век е актуална задача, към която често се подхожда доста повърхностно, едностранно и без навлизане в детайлите на процесите. Заявената и упорито преследвана амбиция на програмата „Литературата на НРБ“, осъществявана от департамента „Нова българистика“ да надхвърли този начин на мислене е „да опише, реконструира и изследва авторски присъствия, архив, структури, институции, текстове и контексти“ от това време“. Преди години бяхме разговаряли и с Пламен Дойнов за издателската програма на НБУ „Литературата на НРБ”, в която излязоха много интересни книги и има около 30 издания в няколко издателски поредици. Тя функционира от 2007 година, когато на Пламен Дойнов му е бил даден картбланш за нея. Напоследък много работи в архивите и ще се появят интересни неща, които ще станат факт като издания – доста сериозни разкрития и откровения от епохата на комунизма, свързани с български писатели. Ще се опитат да пренаредят доста от фигурите в литературното поле от онова време.

Пламен Дойнов на авторското си поетическо четене „Нова политическа поезия: ВТОРА НОЩ“ на сцена “Миракъл” в Театър “Българска армия” - снимка Стефан Джамбазов

А Пламен Дойнов тогава обясни: „Би било интересно да се види как определени автори с репутация на живи класици доста усърдно са произвеждали донесения за свои колеги. И как това, така да се каже, е неразделна черта от тяхното творчество. И за мен това би било проясняване на лицата на редица литературни личности, някои от тях и живи. Бих могъл да произведа жълти новини, но не трябва да се разглежда през това този проблем. Трябва да се разглежда през две призми – да се види как тайната публичност на ДС, всъщност много ясно участва във видимата публичност на производството на авторитети, сриването на авторитети. За жертвите знаем, въпреки че и за тях има да се научават доста неща, но особено става ясно взаимодействието между ръководствата на Съюза на българските писатели с ДС. Това е една много ясна координация – между ДС, ЦК на БКП и Съюза на българските писатели. Как изобщо се дирижира цялата литературна публичност? Това е изключително поучително”, каза тогава изследователят. За него тук става дума за морален ангажимент към историята. „Ние трябва да служим на истината, на нещо, което се е случило. Ние нямаме причини да казваме за нещо, което се е случило, че не се е случило“. И в това е трайно последователен и безкомпромисен и още нещо, за което тепърва ще пишем. В края на ноември на сцена „Миракъл“ в театъра на Българската армия организира авторското си поетическо четене „Нова политическа поезия: ВТОРА НОЩ“, вдъхновено и от документите, които чете за изследователската си работа. Много силна, разтърсваща поезия, очакваме книгата през следващата година…

Както вече стана дума, декември е месецът за големите празници на книгите – 46-ия Панаир на книгите в НДК /11 – 16 декември/, Шести международен литературен фестивал под мотото „Четири страни – един език“, посветено на немскоезичните държави Австрия, Германия, Лихтенщайн и Швейцария, които са почетни гости на събитието, връчени бяха и призовете на фондация „Елизабет Костова“ - награда за превод от английски език „Кръстан Дянков“ и традиционна Никулденска награда за поезия на името на поета Николай Кънчев, организирана от съпругата му поетесата и преводачка Федя Филкова. Със специалната награда „Кръстан Дянков“ беше удостоен преподавателят в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, писател, поет и преводач Ангел Игов за превода на „Подземната железница" от Колсън Уайтхед (изд. „Лист“, 2018). Наградата за нова българска поезия на името Николай Кънчев за 2018 година беше присъдена на поетесите Мирела Иванова и Рада Панчовска за стихосбирките „Седем“ и „Космически елегии“.

Ангел Игов, Георги Господинов и Илия Троянов на сцената на Международния литературен фестивал - снимка Яна Лозева, архив на фестивала

Наградата за превод „Кръстан Дянков“ на Ангел Игов ни връща малко във времето, когато за „въпреки.com”, разговаряхме с него, макар и по друг повод, но той коментира и работата си като преводач. За себе си каза, че му е интересно да се занимава с различни неща – писане, критика, преводи, преподаване в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където преподава превод и литература на английски романтизъм. Какво е най-важно за превода? „Да знаеш английски език и български не е съвсем достатъчно. Умението на езиковия пренос си е специфично умение. Ти може и английски, и български много добре да знаеш и въпреки това да не успяваш да направиш пренос. На мен това доста често са ми го казвали разни хора: „Чувствам се достатъчно уверен и на двата езика, но да пренеса от единия на другия не мога“. Това умение се култивира и възпитава и с практиката. Има определени неща, които могат да се научат и след това да послужат за основа на умения, които да се развиват в бъдеще.Преводът е ужасно важно нещо, според мен. Ако се замислим колко много се превежда в днешния свят… Нека да не говорим само за книги и за литература. Ние сме през цялото време въвлечени в някакъв тип превод. Това е и начин на общуване между културите, особено за такова пространство, каквото е днес или поне надявам се все още е Европа. Преводът е изключително съществена дейност. Някой даже май се шегуваше, че Европейския съюз е заговор на преводачите от всички страни”, през смях каза тогава Игов.

Вицепрезидентът на Франкфуртския международен панаир на книгата Тобиас Фос при откриването на Панаира на книгата в НДК - снимка архив НДК

Тези негови думи си припомнихме и на откриването на тази годишния Панаир на книгата, когато вицепрезидентът на Франкфуртския международен панаир на книгата Тобиас Фос, каза, че обменът между културите не трябва да е специфичен случай, а нормалната ситуация. Според него много малко организации така силно застъпват тази идея както Франкфуртския панаир на книгата. По думите му там всяка година през октомври хората обменят истории от целия свят. Той поздрави преводачите и напомни, че без тях в голямата си част светът би останал ням. Каза и още нещо много важно, че да разгърнеш и четеш книга е право и свобода. Според него изключителният напредък на новите технологии няма да променят това усещане, а и да помислим за милионите хора по света, на които е отнето правото да се докоснат до книгата. Той заедно с посланиците от Германия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн откриха Шестия Международния литературен фестивал „Четири страни – един език“, посветено на немскоезичните държави. Основната структурна линия на шестия „Софийски международен литературен фестивал“ са темите и тенденциите на немскоезичната литература, вписани в цялата програма на фестивала. Някои от най-интересните и значими съвременни автори от четирите страни се срещат с публиката на Литературния фестивал, заедно с български писатели и поети. Категорично може да кажем, че Международният литературен фестивал, чиято основна програма е съсредоточена в Мраморно фоайе на НДК, е вече едно най-значимите събития в литературата и изкуството с традиции, изграждани с познание, вдъхновение и въображение.

Мраморното фоайе на НДК, където се провеждаха срещите от Литературния фестивал - снимка Яна Лозева, архив на фестивала

На пръв поглед, уж извън контекста припомняме казаното пред „въпреки.com” от поетесата Мирела Иванова, която е и германист „Аз съм човек, който непрекъснато се вълнува от ставащото, не съм равнодушна, не съм апатична, гневя се от нещата, които биха могли да се случат по много по-добър и разумен начин. Имам потребност от трибуна, на която да изразявам тези свои граждански патоси. Така че „Дойче веле“ ми дава тази трибуна и по този начин ми спестява опасността, предпазва ме от опасността всичките публицистични мои пориви да напълзят художествените ми текстове. Тоест имам възможност да работя в различни жанрове и да съхраня всеки от тях в чистия му вид”, призна тя. Гневи се от безредието и хаоса, който се възцари на всички равнища, от обезценяването на човешкия живот. „До такава степен хаосът, безредието се внедриха в самите хора и станаха тяхна същност, че обезцениха смисъла на човешкия живот. Въобще много ме тревожи това, че човекът като същност, като основна ценност започва да отпада от фокуса на ценностите. Това е на първо място. Човекът е на първо място, след това идва всичко останало. Политика, магистрали, бизнес, реализации, човекът е божието творение”, каза тогава Мирела Иванова. Тази година тя получи и наградата за поезия на литературните награди на „Перото“.

Наградата за поезия на “Перото” неотдавна Мирела Иванова получи от миналогодишния носител на приза Александър Секулов - снимка архив НДК

Шестото издание на Софийския международен литературен фестивал и 46-ия Международен панаир на книгата се организират от Асоциация „Българска книга” с подкрепата на Министерството на културата на България и Столична община. Събитията се провеждат в партньорство с Франкфуртския панаир на книгата, Гьоте-институт България и с финансовата подкрепа на Министерство на външните работи на Германия. Партньори на Почетната програма са Княжество Лихтенщайн, Посолството на Република Австрия, швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Посолство на Швейцария в България, „Традуки” и Фондация „Курт Волф”. Събитията са част от Културния календар на Столична община за 2018 г. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на НДК, Яна Лозева – архив на Софийския международен литературен фестивал и Стефан Джамбазов

#Критичен поглед #НДК #Софийски международен литературен фестивал #Златен лъв #Панаир на книгата #книги #Пламен Дойнов

0 notes