#учители

[georgealex1605]

Честит #празник на всички българи и особено на всички колеги #учители - писмеността и буквите са инструмент - да им дадем #сърце, за да оживеят и да носят #живот, #бъдеще и #надежда! Не е толкова важно на какво учим другите, а кой ги учи - Господ да ни благославя с търпение, любов, мъдрост и милост. Това най-трудно се #преподава, още по-трудно се #научава… https://www.instagram.com/p/Cd7j1BKoo2T/?igshid=NGJjMDIxMWI=

#празник #учители #сърце #живот #бъдеще #надежда #преподава #научава

[contra-spem--spero]

“Отци и учители, мисля си: „Що е ад?“ Разсъждавам така: „Страданието, че вече не можеш да обичаш.”

“Братя Карамазови”, Фьодор Достоевски

#бг пост #цитат #литература #чувства #любов #бг блог #живот #книга #руска литература #Достоевски

[7bizarre]

Понякога най-ценните уроци в живота се преподават от най-гадните учители, нали?

#bg post #bg blog #бг пост #bg quotes #бг тъмблр #бг блог #bg tumblr #български мисли #мисли

[lovelymatilda]

защо като малки ни учеха, че ''шумните'' деца са лоши? защо се отдаваше толкова почит към тихите, никога неизразяващи мнение деца, които стояха тихо в ъгъла, без да пречат на никого? и по-важното, защо никога не им се обръщаше внимание, защо никой не се запитваше ''защо са тихи'', ''всичко наред ли е'', ''защо нямат приятели''?

когато аз бях малка, през по-голямата част от времето бях от въпросните тихи деца и всички учители ме знаеха като такава. не щеш ли, веднъж се бях разлигавила с приятели след училище, бяхме навън. една учителка ме видя, шумна, смееща се и забававляваща се, и ме порица. погледна ме лошо. даде ми да разбера, че поведението ми не е пристойно. почувствах се ужасно. сякаш бях наказвана за това, че се забавлявах и не се затварях в себе си, за разнообразие.

друг път пък класната ми ръководителка обясни, че има много деца в класа, които (перифразирам) ''говорят повече отколкото знаят''. и тъй като това не беше достатъчно ужасно, тя добави и списък с имената на учениците, които имаше предвид. бях ли в този списък? разбира се, че бях. но не това е лошото в случая. какво общо имаше това колко говорим, това, колко общуваме и колко избираме да споделяме от себе си, с резултатите, които постигахме в училище? защо едното изключваше другото?

аз съм живо, ходещо доказателство, че може да си много тих и пак нищо да не постигнеш в академичните среди, или живота. ако подобни заключения изобщо могат да се правят на възрастта от 22 години.

поздрави на учителите. и на родителите. и на системата.

[pollonegro666]

2022/12/10 Seguimos nuestro paseo por la ciudad descubriendo elementos de arquitectura de diferentes estilos y un homenaje a todos los maestros.

We continue our walk through the city discovering elements of architecture of different styles and a tribute to all the teachers.

Google translation into Italian: Continuiamo la nostra passeggiata attraverso la città alla scoperta di elementi di architettura di diversi stili e un omaggio a tutti i maestri.

Google Translation into Portuguese: Continuamos o nosso passeio pela cidade descobrindo elementos de arquitetura de diferentes estilos e uma homenagem a todos os professores.

Google Translation into French: Nous continuons notre promenade à travers la ville en découvrant des éléments d'architecture de différents styles et un hommage à tous les enseignants.

Google Translation into Arabic: نواصل مسيرتنا في المدينة لاكتشاف عناصر الهندسة المعمارية من أنماط مختلفة وتكريمًا لجميع المعلمين.

Google Translation into German: Wir setzen unseren Spaziergang durch die Stadt fort und entdecken Elemente der Architektur verschiedener Stilrichtungen und eine Hommage an alle Lehrer.

Google Translation into Albanisch: Ne vazhdojmë shëtitjen tonë nëpër qytet duke zbuluar elementë të arkitekturës të stileve të ndryshme dhe një homazh për të gjithë mësuesit.

Google Translation into Armenian: Մենք շարունակում ենք մեր զբոսանքը քաղաքում՝ բացահայտելով տարբեր ոճերի ճարտարապետության տարրեր և հարգանքի տուրք բոլոր ուսուցիչներին:

Google Translation into Bulgarian: Продължаваме нашата разходка из града, откривайки елементи от архитектурата от различни стилове и почит към всички учители.

Google Translation into Czech: Pokračujeme v procházce městem, objevujeme prvky architektury různých stylů a vzdáváme hold všem učitelům.

Google Translation into Croatian: Nastavljamo šetnju gradom otkrivajući elemente arhitekture različitih stilova i odajući počast svim učiteljima.

Google Translation into Slovak: Pokračujeme v prechádzke mestom, objavujeme prvky architektúry rôznych štýlov a vzdávame hold všetkým učiteľom.

Google Translation into Slovenian: Nadaljujemo sprehod po mestu z odkrivanjem elementov arhitekture različnih slogov in poklonom vsem učiteljem.

Google Translation into Estonian: Jätkame jalutuskäiku linnas, avastades eri stiilide arhitektuurielemente ja austust kõikidele õpetajatele.

Google Translation into Suomi: Jatkamme kävelyä ympäri kaupunkia etsimässä eri tyylisiä arkkitehtuurin elementtejä ja kunnianosoitus kaikille opettajille.

Google Translation into Greek: Συνεχίζουμε τη βόλτα μας στην πόλη ανακαλύπτοντας στοιχεία αρχιτεκτονικής διαφορετικών στυλ και ένα αφιέρωμα σε όλους τους δασκάλους.

Google Translation into Dutch: We vervolgen onze wandeling door de stad en ontdekken elementen van architectuur van verschillende stijlen en een eerbetoon aan alle leraren.

Google Translation into Norwegian: Vi fortsetter vår tur rundt i byen og oppdager elementer av arkitektur av forskjellige stiler og en hyllest til alle lærerne.

Google Translation into Polish: Kontynuujemy spacer po mieście odkrywając elementy architektury różnych stylów i hołd dla wszystkich nauczycieli.

Google Translation into Romanian: Ne continuăm plimbarea prin oraș descoperind elemente de arhitectură de diferite stiluri și un omagiu adus tuturor profesorilor.

Google Translation into Russian: Мы продолжаем прогулку по городу, открывая для себя элементы архитектуры разных стилей и отдавая дань уважения всем учителям.

Google Translation into Serbian: Настављамо шетњу градом откривајући елементе архитектуре различитих стилова и одајући почаст свим наставницима.

Google Translation into Swedish: Vi fortsätter vår vandring runt staden och upptäcker element av arkitektur av olika stilar och en hyllning till alla lärare.

Google Translation into Turkish: Farklı tarzlardaki mimari unsurları keşfederek ve tüm öğretmenlere saygı duruşunda bulunarak şehirde yürüyüşümüze devam ediyoruz.

Google Translation into Ukrainian: Продовжуємо прогулянку містом, відкриваючи для себе елементи архітектури різних стилів і шануючи всіх вчителів.

Google Translation into Bengali: আমরা বিভিন্ন শৈলীর স্থাপত্যের উপাদান এবং সমস্ত শিক্ষকদের প্রতি শ্রদ্ধা জানাতে শহরের চারপাশে আমাদের পদচারণা চালিয়ে যাচ্ছি।

Google Translation into Chinese: 我们继续在城市中漫步，发现不同风格的建筑元素，并向所有老师致敬。

Google Translation into Korean: 우리는 다양한 스타일의 건축 요소를 발견하고 모든 교사에게 경의를 표하며 도시 주변을 계속 걸어갑니다.

Google Translation into Hebrew: אנו ממשיכים להסתובב בעיר תוך גילוי אלמנטים של אדריכלות בסגנונות שונים ומחווה לכל המורים.

Google Translation into Hindi: हम विभिन्न शैलियों की वास्तुकला के तत्वों की खोज और सभी शिक्षकों को श्रद्धांजलि देने के लिए शहर के चारों ओर घूमना जारी रखते हैं।

Google Translation into Indonesian: Kami melanjutkan perjalanan kami di sekitar kota untuk menemukan elemen arsitektur dengan gaya berbeda dan penghargaan untuk semua guru.

Google Translation into Japanese: 私たちは街を歩き回り、さまざまなスタイルの建築要素とすべての教師へのオマージュを発見します.

Google Translation into Kyrgyz: Биз ар кандай стилдеги архитектуранын элементтерин ачып шаарды кыдырып, бардык мугалимдерге таазим кылууну улантабыз.

Google Translation into Malay: Kami meneruskan perjalanan mengelilingi bandar untuk menemui unsur seni bina dengan gaya yang berbeza dan penghormatan kepada semua guru.

Google Translation into Panjabi: ਅਸੀਂ ਵੱਖ-ਵੱਖ ਸ਼ੈਲੀਆਂ ਦੇ ਆਰਕੀਟੈਕਚਰ ਦੇ ਤੱਤਾਂ ਦੀ ਖੋ��� ਕਰਦੇ ਹੋਏ ਅਤੇ ਸਾਰੇ ਅਧਿਆਪਕਾਂ ਨੂੰ ਸ਼ਰਧਾਂਜਲੀ ਦਿੰਦੇ ਹੋਏ ਸ਼ਹਿਰ ਦੇ ਆਲੇ-ਦੁਆਲੇ ਆਪਣੀ ਸੈਰ ਜਾਰੀ ਰੱਖਦੇ ਹਾਂ।

Google Translation into Pashtun: موږ د ښار شاوخوا خپل تګ ته دوام ورکوو چې د مختلف سټایلونو د معمارۍ عناصر کشف او ټولو ښوونکو ته درناوی کوو.

Google Translation into Persian: ما به پیاده روی خود در شهر ادامه می دهیم و عناصر معماری با سبک های مختلف را کشف می کنیم و ادای احترامی به همه معلمان داریم.

Google Translation into Tagalog: Ipinagpatuloy namin ang aming paglalakad sa paligid ng lungsod sa pagtuklas ng mga elemento ng arkitektura ng iba't ibang istilo at isang pagpupugay sa lahat ng mga guro.

Google Translation into Thai: เราเดินชมเมืองไปเรื่อย ๆ เพื่อค้นหาองค์ประกอบของสถาปัตยกรรมในรูปแบบต่าง ๆ และแสดงความเคารพต่อครูบาอาจารย์ทุกคน

Google Translation into Urdu: ہم مختلف طرزوں کے فن تعمیر کے عناصر اور تمام اساتذہ کو خراج تحسین پیش کرتے ہوئے شہر کے گرد چہل قدمی جاری رکھتے ہیں۔

#Almeria #España #Spain #Arquitectura #Architecture #Gate #Facade #Market #Terrace #Scuplture #Tribute #Teachers #PolloNegroSkyWalker #Travel #Beauty #CoupleGoals #GoodVibes #Plushies #Maharashtra #ペンギン

[pylnigluposti]

Постзалезник

Стъпка след стъпка.

Тя ми каза, че трябва повече да се радвам на каквото съм успял да постигна.

Но то е просто стъпка след стъпка по същия път който вървя за пети път тази седмица.

Не че съм недоволен, просто не ми идва да се усмихвам.

"Ще стане по-добре" са любимите думи на родители и на учители, които не виждат талант в теб.

Но аз вече знам по-добре. Дори като си постигнеш мечтите не става по-добре. В крайна сметка ще стана утре

и отново ще е стъпка след стъпка. И не се опитвам да съм песимист.

Залезът е хубав, да, и гледам го, но трае твърде кратко. Но забелязах, че после с часове витае остатъчната светлина -

слаба, но се вижда.

Поглеждам живота, който предстои, и виждам само остатъка от залеза - бавно тлеещ и тих. Тя ми каза, че трябва повече да се радвам,

но може би така не става. Не ми идва да се усмихвам. Може би моята светлина е тази, която остава след залеза.

Всичко ми се струва пресилено. Защото няма да стане по-добре.

- Без багажник

#българска поезия #поезия #бг тъмблр

[slimarka]

"Ако си интелигентен и начетен ще търсят грешките ти и ще говорят само за тях, дори да са рядкост.

Ако си успешен ще се опитат да минимизират успехите ти, казвайки че си извадил късмет или че някой ти е помогнал, а ти нищо не си свършил.

Ако си богат ще те обвинят в егоизъм или нечисти дела.

Ако си красив рядко ше чуваш комплименти и постоянно ще търсят лошите ти страни и дефекти.

Ако си талантлив в нещо ще те съветват да се занимаваш с нещо различно.

Ако си здрав и силен, ще казват че просто имаш добър ген.

Ако ти се случват чудеса периодично ще те гледат с недоверие.

Ако искаш да излезеш от комфортната си зона ще те дърпат към миналото, за да те държат под контрол в ролята, която са свикнали да играеш.

Ако се променяш и усещаш, че е за добро, ще ти кажат "Вече не си себе си".

Ако искаш да развиеш потенциала си отвъд вече постигнатото ще те увещават да се успокоиш и да си починеш.

Ако повдигаш, вдъхновяваш и намираш решения ще те гледат накриво. Ако мрънкаш, критикуваш и обвиняваш ще сте най-близки дружки.

Ако си добър ще се опитат да те извадят от контрол, за да си докажат, че си всъщност лош.

Ако не си в блатото с тях не ги вдъхновяваш, ще ти кажат просто, че не ги разбираш.

Много хора не са там, където искат да бъдат. Когато ти работиш и се стремиш да постигаш целите си, една по една, неминуемо ще бъдеш атакуван от тези, които стоят на едно място. За щастие това няма да е реакцията на успешните и добрите хора. Когато някой следва щастието си, успява и се развива той винаги ще подкрепя другите, които са тръгнали по същия път. Дори да го задминат ще ги ползва за идоли, за учители и вдъхновители. Други хора обаче, за съжаление мнозинството, живеят спейки. Просто съществувайки. Движейки се в безтегловност в живот, който дори не е техния собствен. Оказали се, благодарение на тази инертност, в роли или условия, които не ги устройват. И когато ти си си държал очите широко отворени и не си направил техните грешки, вече си на прицел. Сякаш ти, собственоръчно си отнел възможността им да бъдат пълноценни.

Не се вини. Не им вярвай. Не ги мрази. Не е лично, просто им напомняш, че са изпуснали влака или че въобще не са си направили труда да го хванат. Животът невинаги е справедлив, но човек винаги има избор дали да е изпълнен с обида и жлъч или да е мил. Дали да приеме съдбата си смирено или да се бори за промяна. Дали да обича или да се самосъжалява. Дали да повдига или да настъпва. Хората по цял свят живеят в различни условия и имат различен старт, но какво ще направят с даденото и�� и дали ще бъдат сърцати или опериращи от липса, това винаги е в свободната воля на човек. Винаги е избор. И на база този избор можеш да направиш своя избор кой да запази място в живота ти и кой да остане в сърцето ти, но извън дома ти."

•Ванеса Виденова•

#thug life #true

[oblastta]

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Чрез литературата може да говорим за своите травми…

„Станах писателка, защото на първо място съм читателка. Всъщност бях и писателка, и читателка още преди да се науча да пиша в истинския смисъл на думата. Още преди да мога да чета, научавах наизуст определени пасажи от книгата и се преструвах, че ги чета.“ Каза за „въпреки.com” талантливата румънска писателка Андрея Расучану /на снимката/.

И продължи: „Това ми се струваха най-забавните занимания на възрастните хора: да четат и да си водят бележки. Така много бързо се научих и да чета, и да пиша. Проза започнах всъщност да пиша още в гимназията, когато заедно с моите учители и съученици правехме литературен вестник. Оттогава пиша непрекъснато, не съм спирала.“

Андрея Расучану и словенският писател Горан Войнович бяха гостите в началото на април на третото годишно издание на „Литературни срещи“, чиято тема беше „Порастване“, организирани от Фондация „Прочети София“.

Горан Войнович

Събитието беше част от отбелязването по великолепен начин на десетгодишнината ѝ. Организацията, която стои зад прекрасните платформи „Литературни маршрути“, „Скритите букви“ и „Литературни срещи“ сътвори незабравим празник на литературата като порастване, като осмисляне на живота ни днес и сега в контекста на случващото в света и на личните ни вълнения и тревоги като хора на 21-ви век. Пораснахме ли, поучихме ли се от миналото, успяваме ли да преодоляваме духовните си травми и как ги преживяваме чрез литературата. Безкрайни теми и въпроси, които дадоха облика на събитието, което дава с въображение, обич и познание нови посоки в сложния път да разбираме себе си и времето. Андрея и Горан са били деца, когато на Балканите започва смяна на режимите и война… Отдавна вече не са деца, но травмата е остава... Сега са двама от най-известните писатели на Балканите и пишат за нея...

От ляво на дясно: Демна Димитрова, Тодора Радева, Боряна Зафирова и Ивана Хиткова

Екипът на Фондация „Прочети София“ с изпълнителен директор Тодора Радева, Демна Димитрова, Боряна Зафирова и Ивана Хиткова стои зад  литературни инициативи и събития, сред които и „Литературните маршрути“ и „Скритите букви“. В годините във „въпреки.com” сме писали винаги за техните прекрасни, изключително смислени и важни проекти.

Разговорът ни с Андрея Расучану беше в последния ден на Фестивала, но на другия ден ми се случи инцидент, след който се наложи малко болница, гипсиране на крака, патерици и…забавих текста. Но нещата, за които става дума в него не са за „един ден“, а за всичко онова във времето – преди, сега и след, което дава литературата…  

Андрея Расучану

С писателката си приказваме в центъра на София, седнали на маса на тротоара пред кафене. В превода от румънски и съответно от български на родния ѝ език помага преводачката Лора Ненковска. Предпочетохме така, без дистанцията на английския…Нали сме на Балканите…

Имам провокативен въпрос. Като човек – като мен, като всички нас, които сме родени на Балканите, не знам мит ли е, легенда ли е: като бил още ученик Емил Чоран, отварял прозореца и казвал: „Господи, прости ми, че съм румънец!“ И всеки от нас може да го каже в този контекст тук, на тези Балкани. Какво мислите за това наше място, Балканите – колоритно, красиво и сложно?

Не съм толкова ексцентрична, какъвто е бил Чоран, но ми идва да отворя прозореца и да благодаря, че съм родена в Румъния. Защото като географска и историческа смесица представлява пространство, което чудесно може да послужи за литературна употреба. Ние винаги гледаме на себе си като разположени между Изтока и Запада. И точно тези неща се опитах и аз да уловя в литературата си. Имаме например този 18-и век, в който управлението от т.нар. фанариотски фамилии – период, в който князете в румънските княжества се назначават от Високата порта, не се избират от самите румънци, а се изпращат гърци, които са от квартала Фенер в Истанбул и затова се нарича фанариотски период. Този 18-и век, бидейки повлиян от фанариотските управляващи фамилии, е много ориенталски, много източен.

И един 19-и век, който идва с отваряне към западната култура. Но мен винаги ме е впечатлявал този ориенталски свят – с меланхолията си… Точно тази атмосфера се опитах да уловя в една от частите на романа ми „Непозната форма на живот“.

В 19-и век българите гледат на Румъния като пространство на свободата. Българските Имаме една особена връзка. На Балканите, може би, вкоренено от тези периоди ориенталски или нещо друго не е много лесно да си жена. Тази нишка по някакъв начин присъства в румънската литература, както и в българската – но все пак нещата са различни. Във Вашите книги има едно много специално отношение към жената, едно разбиране, любов, обреченост, самота. Как тръгна това при вас? Защото е много силно, много дълбоко.

Мисля, че трябва да тръгна от първия си роман. Всичко тръгна от нещо, което забелязах, когато работех с архивни документи – докато се опитвах да възстановя историята на една букурещка улица, как са се случвали нещата на нея в продължение на 3 века. Стори ми се, че в тези документи срещнах поредица от забележителни жени – жени, които са успели да постигнат нещо в живота си, въпреки неприветливите политически и исторически условия, при които живеят. Например, да си вдовица в началото на 18-и век, т.е. напълно уязвима и зависима от семейството на съпруга, който е изчезнал, вече не е тук. И да успееш заедно с друга жена, която също е вдовица, да издигнеш храм в памет на твоя загинал съпруг, е нещо, което изисква воля, извънредно голяма по своята същност воля.

Сила, която днес не можем да си представим – в момента разказвам за една от своите героини Станка Мантуляску. Но има и други жени, от различни исторически периоди, които никога не достигат до страниците на учебниците, до страниците на официалната история. Или във всеки случай много по-рядко биват уловени от тези страници, за разлика от мъжете, мъжките образи. Така че техните истории започнаха да се пишат от само себе си, без да съм си поставяла задачата да пиша феминистични романи. Започнах да разказвам историята с цел да кажа истината каквато я виждам от своя гледна точка. Същото е приложимо спрямо женския образ в книгата ми „Вятърът, духът, дъхът“.

Кого считате за ваш учител в литературата – може да не ви е предавал в Университета?…

Андрея Расучану и Лора Ненковска

В решението ми да започна да пиша няколко са личностите, които са изиграли важна роля. На първо място, беше баба ми, голяма читателка. После – учителката ми по литература в гимназията, която ме научи как мога да стана писателка. След това – няколко от преподавателите ми в университета, които бяха чели тази част от моята литературна дейност. Те всъщност са и много важни литературни критици в Румъния: Сорин Александреску – племенник на Мирча Елиаде, Николай Манулеску (най-големият историк на литературата през последните години).

Преводачката Лора Ненковска допълва: „Първата книга, която Андрея пише е за Букурещ – к��кто и за Мирча Елиаде. Сорин Александреску е нейният научен ръководител на дисертацията ѝ за Букурещ в книгите на Мирча Елиаде. Александреску е много важна личност – той създава институт за изучаване на литературата и е един от най-големите интелектуалци на страната.“

Това събитие, за което сте тук – едно от най-хубавите неща, които се случват в София – всяка година е различно. Почна се от буквите, после – литературните, писателските маршрути, сега са срещите. Със сигурност сте участвали в други срещи, други пленери. Как усещате колегите си от България, Словения? Изобщо, тази атмосфера какво ви дава?

Теодора Димова, Андрея Расучану и Лора Ненковска

За втори път гостувам в София. Участвах на Коледния панаир на книгата преди 2 години (2022). Още тогава забелязах, че има много заинтересовани от румънската литература и не само от румънската. Разбрах, че българите четат, че притежават много голямо любопитство спрямо това какво се пише в други страни. Радвах се, че имам публика, и тя е многобройна! Конкретно на този фестивал се чувствам като у дома си. Много ми харесва как е замислен. Мисля, че има нещо и в професионализма, и в топлотата на Тодора Радева– което се предава на другите и, наистина фестивалът е забележителен. Вчера публиката беше една от най-усмихнатите публики, които съм виждала някога. Имах усещането за истинско, автентично общуване – мисля, че това е едно от най-важните неща за един писател: усещах тяхното внимание, те не бяха апатични спрямо това, което се случва. Това сигурно до голяма степен се дължи на Теодора Димова, която беше моят партньор в разговора. Много приятна изненада за мен беше усещането, че има толкова много професионалисти, които се занимават с книгата тук. И то за толкова кратко време, събрани на едно място.

Нещо, за което не успях да разкажа досега, е срещата ми с Института по балканистика вчера. В течение на два часа дискутирахме, едва успяхме да се спрем. Като тръгнахме от теми, свързани с моите книги, стигнахме до неща, които ни свързват и като култура, и като общества. Всички тези колеги – изследователи, журналистите от радиото и от пресата, ми се струват толкова заинтересувани и изпълнени с плам заради това, което правят. На всичкото отгоре – много добре подготвени. Фактът, че бяха прочели книгите ми, въпросите им не бяха общи, а свързани с книгите, ме накара да се чувствам чудесно. За мен остава надеждата, че отново ще ме поканите, и че ще се върна тук.

Защо казахте, че „Вятърът, духът, дъхът“ е любимата Ви книга? Обожавам това заглавие! Тези съдби, всичко … много ми е близко…

Това е предпочитаната от мен книга, от написаните от мен книги, защото я чувствам най-близка. Написах я с най-голяма сила, с най-голям интензитет, най-силно вложих себе си във нея. Написах я за най-кратко време. Тази книга ме накара да я напиша в нейния собствен ритъм. Включени са автобиографични преживявания, за които ми беше много трудно да пиша. Фактът, че го направих, от една страна за мен беше предизвикателство, и от друга страна – освобождаване. Мисля, че това е най-искрената, най-истинската ми книга, защото в нея съм най-много себе си. Книгата се хареса най-много от публиката, докосна най-много читателски сърца.

Усетих нещо, но ми беше неудобно да питам: един много личен момент…

Да, има много лични неща. Но не бива да мислите в посока на конкретни случки и събития, а на състояния. Разбрах колко убедителна съм била в писането си, когато един критик написа, че съм осиновена – очевидно е, че не е истина! Но читателят често е изкушен да смесва измислицата с реалността. Много се радвам, че споменахте заглавието, защото то идва директно от библейския текст, по-точно от Стария завет. Думите от Библията винаги са много силни. Руах – предполагам знаете – е еврейската дума, която означава „онзи дъх който дава живот“, „който вдъхва живот на света“.

Как работихте с Вашия издател Невена Дишлиева-Кръстева, създател и собственик на ICU Publishing?

От всичките ми издатели Невена е издателят, който ми е най-близък, най-много прилича на мен. Аз, тя и Лора (Ненковска, преводач) – мисля, че трите сме идеалният екип (за това говорихме преди да дойдете). Невена дойде с гениалната идея да включи в екипа ни София Попйорданова, която е изключителен художник. Не мисля, че съществува по-подходящ художник, който да направи кориците на моите книги: тя е изключително фин, внимателен читател. Усещам как със своите рисунки е успяла да изрази именно същността на моите книги.

Между другото, преди няколко дни, в навечерието на фестивала чух по едно от любимите ми радиа JAZZ FM интервюто с Невена – тя каза същото за Вас! И за Лора, и за София. Нещо, което Вие знаете – всъщност, Лора като преводач е предложила Вашите книги, а Невена каза: „Това беше моето щастие“. По начало тя е изключителен издател, с перфекционизма си с всяка книга, с всеки автор …

Във Вашите книги има много тъга, много борба, не само на жените – може ли литературата да промени света?

Литературата е движеща сила и инструмент, чрез нея можем да си артикулираме, да говорим за своите травми и да ги приемем. Най-важното е, че можем да предадем на другите, на читателите послание в тази посока. През изминалите дни осъзнавах на по-дълбоко, на по-искрено ниво точно това. Именно докато разговаряхме за травмите и за преживяванията тук, на Балканите, с хора от различни сфери, внезапно осъзнах колко общи неща имаме в живота си. Най-често поставяният въпрос в тази ситуация е как тези въпроси достигат в българската литература. Защото аз знам как стои в румънската литература – даже с колегите от Института по Балканистика в София вчера обмисляхме да направим един общ проект, чиято основна тема да бъде „Травмата на миналото в литературата“. Много би ни харесало да успеем да кредитираме тази идея в даден моме��т.

Травмите от миналото не се преживяват, не се преодоляват лесно. Както започнахте с първата Ви книга, някак документите са хладни, а преживяването е индивидуално. Да не се губи човекът. Това точно усещам във Вашите книги. Върху какво работите сега?

Съвсем наскоро приключих третия роман – той затваря трилогията (два от романите – „Вятърът, духът, дъхът“ и „Непозната форма на живот“ – са преведени на български). Ще излезе през есента. Започнах нов роман, който няма никаква връзка със света, разказан в трилогията. Пак се връщам като техника към документа, но този път темата е 19-и век в Румъния.

Андрея Расучану

Андрея Расучану е румънска писателка, авторка на книги с литературна критика и редакторка. Романът ѝ „Вятърът, духът, дъхът“ е отличен с наградата на Съюза на румънските писатели за белетристика, наградата на Румънската академия на науките за проза, номинирана е за наградата „София Надежде“, Националната награда за проза „Зиарул де Яш“ и др. Романът е включен в краткия списък на Европейската награда за литература през 2022 г. Първият ѝ роман, „Непозната форма на живот“ също печели отличия и читателско внимание. Публикувала е разкази в различни сборници, както и няколко монографии в областта на литературната география и геокритиката, като във фокуса на интересите ѝ нерядко е Букурещ и неговата литературна история. Нейните книги са мащабни триптиси, в които тя опитомява историята, стихийността, природата и географските пространства, като ги подрежда в разкази-карти на човешките съдби. Силата ѝ да работи пластично с образите, изключително богатият ѝ език и бароков стил на писане превръщат романите ѝ в едни от най-интересните книжни явления в румънската литература през последните години.

От ляво на дясно: Боряна Зафирова, Демна Димитрова, Тодора Радева и Ивана Хиткова

И да напомним през юни в „Литературни срещи“ гост ще бъде британският автор Крис Клийв, отново в партньорство с издателство ICU, а през ноември ни очаква наистина голямо и важно литературно събитие. Отбелязват от Фондация „Прочети София“. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и Яна Лозева

#Андрея Расучану #Невена Дишлиева #Тодора Радева #Зелма Алмалех #Рефлексии

[purple-little-fairy]

БАВНОРАЗВИВАЩО ДЕТЕ ИЛИ ГЕНИЙ

Един ден малкият Томас Едисон се прибрал от училище и подал на майка си едно малко листче, на което било написано нещо. Той ѝ казал:

– Моят учител ме помоли да ти предам това, мамо.

Очите на майка му се насълзили, докато четяла на глас написаното:

– Уважаема госпожо, искаме да знаете, че вашият син е гений. Това училище е твърде малко и не разполагаме с достатъчно добри учители за неговите способности и талант. Моля ви, продължете да го обучавате вкъщи.

Минали години, майката на Едисон починала, а той вече бил един от най-великите изобретатели на века. И един ден, докато се ровел в старите семейни архиви, той зърнал пожълтяло парче хартия, което се подавало от олющена дървена кутия. Взел листчето и го разгънал.

На него пишело:

"Уважаема госпожо, искаме да ви уведомим, че синът ви има умствени проблеми. И по тази причина бихме искали да преустанови посещенията си в нашето училище."

Едисон плакал в продължение на часове, а след това написал в дневника си:

"Томас Алва Едисон беше бавноразвиващо се дете, което благодарение на майка си се превърна в гения на века."

[todorpeychev]

Писателят Тодор Пейчев стана герой в сборник на Людмила Андровска

Писателят Тодор Пейчев стана герой в сборник на Людмила Андровска

През 2007 година излиза първата книга на Тодор Пейчев – автобиографичният роман „По-различен ли?! Не се препоръчва“. Няколко години по-късно, а именно – 2015 – се появява и втората му книга – сборникът разкази „Душата ми плаче за теб“.

„По-различен ли?! Не се препоръчва“ е изповед на един млад човек, различен от общоприетите норми и правила. Живот, изпълнен с много болка, борба за оцеляване, търсене на обич чрез секс. Опит за бягство от действителността в изкуството, психотропните и самоубийствата… И всичко това на фона на една голяма любов… „Защо съм различен от останалите хора и никога не намирам вътрешно спокойствие“, често се пита героят.

Втората книга на Тодор „Душата ми плаче за теб“ е сборник с разкази, изпълнени с невероятните истории на героите. Подвластни на превратностите на времето, в което живеят, те преминават през всевъзможни изпитания. От тотални падения до прекрасни извисявания, присъщи и за повечето хора по света.

Тодор Пейчев е роден в София, България на 18.11.1972 година. Шест години играе в самодейна куклена трупа към Профсъюзен дом на културата „Искър” под ръководството на Стефанка Такева, където открива света на кукления и драматичен театър. А съприкосновението му чрез нея със Студия за игрални филми „Бояна” открива и света на анимационното и игрално кино.

Тези места му дават първоначален тласък в развитието му в изкуството, силно повлиян от артистичната атмосфера, както и от свободния дух и различното мислене на творците. Завършва 23 ЕСПУ „Фредерик Жолио-Кюри”, където попада в една среда на учители и съученици, отворени към съвременния свят и бунтари спрямо ограниченията. След което завършва двугодишна професионална специализация по киноизкуство към Школа по аудио-визуални изкуства „Славал – 7” под ръководството на Слав Едрев, където изучава: операторство за кино и телевизия, режисура за кино и телевизия, актьорство за драматичен театър, журналистика и масови комуникации, история и теория на киното и телевизията, филмов и електронен монтаж, музика и звук в киното и телевизията, сценаристика, сценография и гримьорство.

Авторът, освен че пише и създава образи и персонажи, но и самият той е литературен герой в разказа „Моето прекрасно момче“ от сборника разкази „Което си отива“ на Людмила Андровска. Авторката въплъщава Тодор Пейчев в героя Нико – гей мъж, чийто начин на живот се определя от сексуалната му ориентация и предпочитания към същия пол.

Автор: Мирослав Дечев

Писателят Тодор Пейчев стана герой в сборник на Людмила Андровска - Luboslovie.bg

[sovetnik3]

Руководители - пастыри и учители, устами которых Сам изрекает благопотребное всякому руководственное указание

Неделя 33-я по Пятидесятнице, по Богоявлении. Глас 8. Поста нет. Попразднство Богоявления. Прп. Георгия Х... Читать дальше »

[plevenn]

[realistimo]

Честит 15-ти септември на всички учители и ученици 🥳 Екипът на Реалистимо ви пожелаваме успешна година, изпълнена с много усмивки, нови приятели, хиляди знания и незабравими емоции 🍀 На добър час, мили деца ❤️

#realistimo #реалистимо #първиучебенден #backtoschool

[vasetovp]

Има хора, с които просто се разминавате. Сякаш някаква сила ви среща винаги в неподходящо време и за двама ви.

Може би тези хора са изпратени в живота ви не за да бъдат част от него, а поради друга причина.

Може би Бог ги изпраща, за да научите нещо за себе си чрез тях или вие да сте техният пътеводител.

И точно това е причината да се разминавате толкова перфектно винаги, защото има такива хора, които ще са вашите учители в живота, но няма да са част от него завинаги.

Не обвинявайте Бог или съдбата затова, че отнема тези хора от живота ви, а се учете от срещите и разделите си с тях.

Бог много добре знае кой и кога да изпрати в живота ви и от кой кога да ви освободи.

[naeyomy]

Честит празник България! Честит ден на будителите! Честит празник на вдъхновителите, на хората, които носят светлината на деня!

Знам, че ги има. Днешните будители, които с гордост пазят в паметта  си Ботев, Априлов, Каравелов... Достолепни Хилендарци, пишещи утрешната българска история. Бранещи с любов Родината си като Левски. Вазовци, рецитиращи "Аз съм българче!".  Облечени в кауза и ценности, наметнали любовта към Отечеството, закусили с вяра и плам, пазители на българското слово, нарамили патриотични потребности. Призвани учители. Познават се по сърцето... Не само днес, не само... Честит празник!

AntOurAge