‼️ Я/МЫ ПАЛІНА - флэшмоб беларускай дыяспары ў розных гарадах свету, каб паказаць салідарнасць беларусаў з палітзняволеннай Палінай Шарэнда-Панасюк, якая 1000 дзён знаходзіцца за кратамі рэжыму лукашэнкі ❤️🩹Пакуль мы будзем біць у званы і прыцягваць увагу да беларускіх падзей, пакуль будзем актыўнымі і неабыякавымі, пакуль будзем падтрымліваць адзін аднаго - у сістэмы не будзе шанса на перамогу. Мы ведаем як для палітвязняў важныя нашыя словы падтрымкі. Заклікаем вас памятаць аб палітвязнях, пісаць ім лісты і паштоўкі, дапамагаць іх сем'ям! Важна для відэа: можна адзін ці некалькі чалавек у ланцужку, але важна злева і справа толькі рукі, тады выглядае як быццам адзін горад перадае плакат наступнаму. Перадаваць справа налева, відэа гарызантальнае, у ідэале на фоне гарадской славутасці. Відэа дасылаць @Neweragodna да 01 кастрычніка 22.00 (па Менску). Разам мы пераможам! Жыве Беларусь! Салідарнасць - наша сіла!❤️✊✌️ ітвязні іша Беларусы Замежжа | Даслаць навіну
0 notes
ТОЧНО В ТРИ
І
Тъй както тялото, преспало
случайно с друго чуждо тяло,
се буди нощем точно в три,
когато спиртът още ври,
но вече се е изпарила
до капка любовта – и сила
то няма и за сън дори
и бърза да се изпари,
но само до стената стига,
лежи и ужасено мига,
като че не с любим, а с труп
се буди след убийствен труд,
и тежката като верига
ръка от скута си отмята,
глава изправя в тъмнината
и с много труд, едва-едва,
и като съд с вода кипяща,
главата му отмества спяща,
ослушва се – и след това
върху възглавницата вдясно
за цял живот й прави място,
и без да мига, без да бърза
край голата стена се хлъзва
като змия –
така от нас
душите точно в този час
без капка жал, без капка кръв
се канят да се отрекат
за трети път – и миг преди
петелът да ги пререди,
към друг живот, към друга плът
те вече на ята летят…
ІІ
Тя идва нощем точно в три
сред светлина непоносима,
когато спиртът още ври,
но вече огънят изстива,
когато въздухът не стига
и бърза да ни издаде,
когато славеят дори
не смее да пролее глас
от цъфналия в бяло храст,
когато спира да расте
и нероденото дете,
а на летливата душа
й никнат нокти и коса
и като в гипсово корито,
с чаршаф надве-натри покрито,
и с тебеширена уста,
се буди тялото, разбито
от одата на радостта,
която в пълна самота
и празен многотонен труд
е слушало заради друг,
за друг е пяло и търпяло
като за свое второ тяло,
и ей го пак – едва лежи,
едва на кръста се държи,
душа и Богу дух предало,
а продължава да работи,
върти на черни обороти,
издишва, вдишва, трака, помпа,
тиктака в мрака като бомба
и без да бърза, без да мига,
до края на стената стига,
прехвърля крак – едно, две, три…
Да бягаме!… Ще се взриви!…
Ще се взриви, ще ни изтрепе,
окото няма да му трепне!…
ІІІ
Тя идва нощем точно в три
с глава на лъв и с женско тяло,
до кръста в кръв, нагоре – в бяло,
и казва с глас на ангел: „Спри,
щом вече се е изпарила
до капка любовта – и сила
ти нямаш и за мен дори!“ –
и лисва в кривото ми гърло
остатъка от спирта първо,
змията в ъгъла лови,
душата в зъбите ѝ хваща
и чака да се появи
в окото ми сълзата зряща,
и с дъх един, с един замах,
от гърлото до кръста чак,
гърдите ми на две разсича,
надзърта в тях, гадае, срича
и като риба във вода,
и като звяр на свобода
в димящата ми още пазва
змията пуска и ми казва
с гласа на нейната уста:
„Аз бях дотук – сега пълзи,
сега душата си спаси!“
Георги Борисов
12 notes
·
View notes