Tumgik
caffeinesociety · 7 years
Text
Кога решаваме да напуснем?
Въпрос, чийто отговор търсех твърде често тези дни. Как го решаваме, защо го решаваме, кой го решава? Ние ли? Започваш с мисълта “щом мисля, че искам да си тръгна, значи това е знак, че трябва да го направя”. Тази мисъл изплува в съзнанието ти все по-често и по-често. Докато накрая не си се убедил, че единствения вариант е да напуснеш. Че само тогава, ще си щастлива. Знаеш, че промяната е трудна и че си свикнала с тази рутина, но не знаеш защо ти е трудно. Дали е, защото си свикнала с това или защото не искаш да се отделяш, защото не можеш да живееш иначе. Не знаеш и това те побърква. Започваш да го мислиш. Много. Дистанцираш се. Боли те, после се радваш, после пак те боли. Всички може да ти повтарят, че е за добро. Но една мисъл не напуска съзнанието ти-“ами ако”. Това за мен е нещото, което ни разрушава отвътре. Ами ако бях останала. Започваш да мислиш, но знаеш, че няма как да намериш отговора и това те убива. Знаеш, че искаш най-доброто за себе си, но то не винаги е първият ти избор. А именно-избираш да те нараняват, отколкото да си тръгнеш, избираш да мълчиш, вместо да кажеш, избираш да стоиш, защото те е страх. През целия си живот винаги правех един и същ избор- да бягам, когато има опастност, защото не исках да ме нараняват. Въпреки всичко бях наранявана. И сега избрах да рискувам с теб, но ти не избра същото. Жалко, но както казах първият ни избор, не винаги е правилен.
0 notes
caffeinesociety · 7 years
Text
Живей
Пътувай, мечтай, обичай, живей! Прави каквото искаш, защото животът е кратък и ще е твърде късно, когато го осъзнаеш. Недей да изчакваш правилния момент, защото той може никога да не дойде. Рискувай, защото когато погледнеш назад, това ще са моментите, които ще си спомняш. Не се страхувай от това, което предстои, то ще дойде. Няма да те лъжа, ще ти се случат ужасни неща, но ще ги преживееш и нещо много по-добро ще следва. Всички се страхуваме от това, което ни очаква зад завоя. То е нещо непознато и независимо дали го показваме или не всички предпочитаме познатото. По-удобно е, но едва когато рискуваш, поставяш си цели и се бориш за тях, е моментът, в който започваш да живееш истински.
0 notes
caffeinesociety · 8 years
Text
ТЕБ ли чакам пак или?
Писна ми Не мога да те чакам Исках те Исках и ти да ме поискаш Да ме потърсиш Да ти пука за мен Но аз съм сама А ти не си тук И това говори повече от хиляди думи За това аз трябва да те пусна И да продължа Но ме е страх, че ако го направя Никога повече няма да чувствам така
3 notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Text
28.08.2016
That's what I wanted my future to look like: 4 friends traveling the world, doing new stuff, not the same boring routine. It's so challenging though. It's telling my family that I don't want the life they've always wanted for me. I want more. I want to see more, experience more. But that's just a dream and it is up to me whether it turns into something more. So don't forget never to be afraid of your dreams. It's funny how an hour of not being able to use my phone made me realise this.
1 note · View note
caffeinesociety · 8 years
Quote
Животът е като пазенето на равновесие - ако не се фокусираш върху едно нещо, падаш.
(via things--i--never--said)
744 notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Quote
Търсим се в очите на други и се опитваме да се намерим.
П.Т. (via passionless-nights)
601 notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Quote
Няма по-голямо нещастие от това да си спомним за минала радост в момент, когато сме тъжни.
Цитат от любимата ми книга. (via me-after-you-love)
677 notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Photo
Tumblr media
-Drake 
1K notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Photo
Tumblr media
by @shut-up-and-kiss-me-akr
2K notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Quote
Ако ме потърсиш, с радост бих седял до 05:00 сутринта на някой пейка до вас да си приказваме.
(via k-r-a-s-i-m-i-r)
2K notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Photo
Tumblr media
2K notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Text
Вечер
-Чуваш ли? -Кое? - Именно. Няма какво да чуеш... това и харесвам на нощта. -... - Някак разкрива какви сме всъщност. Крие толкова много тайни, но и истини. Каквито сме вечер, такива сме вътрешно. Няма го слънцето да ни вдъхне утеха. Има я само лунната светлина, но тя е малка, за кого по-напред да стигне? Всички я искат, но малцина са тези, които я получават. Вярно е, повечето се отказват да търсят истините в нощта. По-лесно е да видят това, което приемат за истина през деня. Ярките слънчеви лъчи ни носят уж дългоочакваното просветление. Но това просветление получава само онзи, който е преживял нощта. Който се е срещнал с истините в тъмнината, открил ги е сам.
3 notes · View notes
caffeinesociety · 8 years
Text
Светулки
Умирах и се намирах. Това бе моето пътешествие След като всички хора, които имаха за цел, умишлено или не, да ме разрушат, успяха. Но точно тогава, когато всичко беше в руини, някъде там се намерих. И започнах да построявам основите си. Бавно, но го правех. Забравях старите навици. Е, поне повечето от тях. Още бях момичето с бира в ръка. Но за нея чуждото мнение вече нямаше такова знаечение, вече правеше нещата предимно за себе си. Учеше се да е егоист, да оцелява. Тя още правеше грешки, но знеше, че няма как без тях. Тя знаеше, че светът е едно необятно място и искаше да го види. Не се втренчваше в една нощтна светулка както преди. Защото знаеше, че именно тази светулка я бе разрушила. Но сега гледаше към звездите неуморно и не искаше да спира.
1 note · View note
caffeinesociety · 8 years
Text
Нощ... или?
И накрая винаги става така. Нощта е дълга, думите много, но едва шепа от тях са казани. Тежко и горко на онези, които са будни тогава. Онези, които остават сами с мислите си, когато всички други спят.
1 note · View note