#Търпение

[t-balkanski-subekt]

Трябва да знаеш разликата между това да си търпелив и да си губиш времето.

#бг текст #бг мисъл #търпение #загуба на време

[iamstonecoldbabyy]

+ Искаше ми се да те бях срещнал по напред в живота.

- Но, ме срещаш сега.

+ Да, но исках да те срещна, свободна…

#бг пост #бг блог #бг цитат #бг мисли #бг любов #бг текст #бг поезия #бг литература #авторско #спомени #българска поезия #безсъние #българско #любовни цитати #липсваш ми #любов #бг тъмблр #търпение #бг тъга #среднощни мисли #сродна #страст #слабости #bg quotes #bggcommunity #bg thoughts #bg tekst #bg love #love him #love quotes

[mulchaniie]

нежната ти длан като листо на фикус протегната стърчи да стигне моята

студените сълзи изсъхват бавно преди да стигнат горната ти устна за да ги изпие

разстоянието което ни дели - дъх на солена целувка

#българска литература #българска любов #сърце #бг пост #литература #бг болка #болка #бг цитат #бг любов #бг поезия #бг тъга #бг текст #бг мисъл #бг мисли #бг блог #бг тъмблр #търпение #цели #смелость #цитати #любовни цитати #любовен цитат #физика #фикус #растение #нежность

[navtora]

“ Това, което те дразни, те учи на търпение. ”

- добре, брат. аз камък ли ще ставам??

#търпение

[leatherjacketblesseddreams]

Т Ъ Р П Е Н И Е

#търпение #български блог #любов #Хора #Фотография #Чернобяло #Жп гара #Бдж #Любов #Заедно #Самота #Сам #българско #българия #бг блог #bulgaria #bulgarian #love #цитати #Цитат #Мисли #People #urban photography #black and white photography #b&w photoshoot #b&w art #b&w blog #b&w aesthetic #good night #Стига де

[proekt-prosper]

#p🦅p #проспер #търпение #дизайн #⏳

[ethereum-sss]

мисля, че душата ми никога не е била по-свита, а сърцето ми никога толкова затворено

съществото ми се чувства само чак до последната клетка и едва успявам да убедя детето у мен, че светът всъщност не е чак толкова лош, а това е просто шибан период на зла участ

и че хората не са чак толкова лоши, не са зли, а просто са тъжни като него

и нали всеки изразява тъгата си различно

последните години разбрах колко важно е да чувстваш принадлежност, да бъдеш част от нещо си, някъде, на някого и какво става, ако си ничий и не принадлежиш никъде

свободна самота му викали хората

нямам търпение да остане само свободата, soon.

#бг #пак пиша някви глупости #за мене си го пиша

[keeptolking]

Всяка жена има нужда от мъж,

който ще ѝ прошепне в ухото -

"Нямам търпение да те чукам, когато се приберем",

докато сте навън с приятели..

[galaxia-is-not-a-valid-blog-name]

нямаш търпение да пораснеш и после просто простираш в 12 вечерта 💀💀💀

#бг тъмблр #бг #бг думи #бг мисъл #бг размисли #bg post #bg tumblr #bg #bg blog #българия #bulgaria #бг текст

[sharenoslunce]

А колкото до любовта… трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение...

[theblogofonelostsoul]

"Има едни жени. Наричам ги "Да, добре", "както кажеш"- мили, спокойни, покорни. Не правят проблеми, приемат всичко с усмивка и пренебрегват себе си. Има едни такива жени, които се приспособяват. Има едни такива жени, които се примиряват с всичко.

Но има и жени от огън. "Лоши" жени. Цапнати в устата, когато трябва да отстояват себе си. Компромисно безкомпромисни. С огромно търпение и лесно запалим характер. Такива, бе, неудобни жени, защото знаят какво искат. Създават ти дискомфорт и ти причиняват камъче в гърлото. Има такива едни жени, които влизат в живота ти с цигара в уста и шут във вратата - без да искат, обаче с гръм и трясък. Такива, които си неспособен да пренебрегнеш и да не заобичаш. Такива жени, че с тях хем сърби, хем боли, хем сладни, хем горчи. Жени, които изискват, защото знаят какво заслужават и искат. Има едни такива огнени жени, дето няма да те оставят да скучаеш. Жени с ум, остър като бръснач, поглед на дива котка и душа на ангел. Но срещнеш ли такава огнена жена - знай! Знай, че е лоялна, жена на крайностите - ще те обича повече от себе си. Изгубиш ли такава жена, братко, изгубил си душата си.."

Радина И. Петрунова

[t-balkanski-subekt]

Принадлежим на този, който ни е чакал, дори когато животът не даваше надежда да бъдем заедно.

- Ckristopher Climaco -

#бг текст #бг пост #бг мисъл #търпение #заедно #ckristopher climaco

[sofia-dedre]

За госпожа Димитрова /учител тип "Дъмбълдор" по химия/

Другари, Оралната хирургия ме изцежда отвътре. И по-точно: Лицево-челюстната хирургия ме изцежда отвътре. Уча за държавен. В тези моменти се чудя какво ли прави госпожата ми по химия от гимназията. Може би има някаква заслуга да запиша Дентална медицина при положение, че до преди нея си исках "като порасна да стана" учителка по биология /естествено, отново вдъхновена от учител - госпожата по биология/.

Госпожа Димитров по химия е една много нормална всъщност жена. Не успяваше да въдвори особено ред в стаята, но как обясняваше! Не съм сигурна до каква степен съучениците ми я слушаха и до колко им беше направило впечатление, но така може да ти отговори на въпросите, че осъзнаваш колко всъщност лесен са били както въпросът, така и отговорът. Лесен и логичен, трябвало е само малко да помислиш. Но не си мислете, че това те кара да се чувстваш глупав, даже напротив! Задаваш въпрос, който ти се струва супер зверски сложен и тя, мила и добра, старателна и усмихната, ти отговаря с прости думи по няколко пъти така, че да го разбереш. Търпение. Талант. Учител.

Всъщност ето в каква последователност се случиха заветните събития, които доведоха до сегашното ми страдание:

1. Приеха ме /по първо желание, извинете/ и записах в езикова гимназия.

2. В девети клас започнахме да изучаваме и останалите предмети като химия и биология и други /в езиковите осми клас преминава в изучаване на о, чудо! - чуждия език/.

3. Много си харесвах госпожата по биология - строг, но справедлив човек. Първо обяснява, а след това си иска обясненията обратно - с изпитване! В моя свят по-добър метод за научаване не съществува. И исках да стана като нея! Точка!

4. Химията в девети клас...Беше ужас, нищо не разбирах.

5. В десети клас вече имахме нова госпожа по химия - една от най-добрите учителки по химия, познати на човечеството. И така, видиш ли ти, започнах да я "разцъквам" и химията. Благодарение на г-жа Димитрова.

6. Някъде по това време се наложи ортодонтско лечение за сестра ми, а след това и за мен /е, не може едната да има, а другата не!/

7. Една мисъл като следствие от споменатите събитията по това време - "Хмм, разбирам биологията /отдавна/, разбирам химия /вече/...А как ги местят тези зъби, без да падат??!!?!?!?!?!? Наистина интересно."

8. Още една мисъл след това - "Хммм, след като разбирам химия и биология, мога да вляза в медицинския! А след като ми е интересно онова там за зъбите, може даже Дентална медицина! Пък и зъболекарите пари вадят!!!"

9. Частни уроци по химия и биология с цел подготовка за приемните изпити.

10. Бум! - Две пълни 6-тици /извинете/ и максимален бал /извинете/ за прием Държа��на поръчка - звездата на деня - аз - записах Дентална медицина.

Ох.

Е, надявам се да е щастлива учителката ми по химия, де! Отнасяла е по някое друго "защо се появи в живота ми и ме научи??" - все пак ако не беше тя, нямаше да се мъча така сега. Но пък от друга страна /по-голямата/ - добре, че беше тя.

Хайде, продължавам с ученето.

Цунки

ХоХо

#bg #bulgarian #bulgaria #blog #bg blog #бг блог #блог #дневник #училище #гимназия #университет #медицина

[homeless-dick]

поискай и ще ти се даде

почакай и ще стане

ТЪРПЕНИЕ

#bg poetry #bg icons #bg poem #bg post #бг блог #бг тъга #бг поема #бг цитат #бг любов #бг пост

[stojan7777]

Прибрах се късно, но жена ми ме чакаше. Докато ми сервираше едно от любимите ми ястия, аз и подадох плика с документи и и го казах директно: „Искам развод!“. Тя ме погледна без укор и промълви тихо: „Добре. Но защо?“ Тя отдавна подозираше за връзката ми с Ана. Затова бях откровен, че сърцето ми принадлежи на друга. Жена ми нищо не каза и отиде да ми донесе още малко хляб. Странно. Изобщо не се ядоса, не ме обвини. Пожела ми лека нощ и си легна.

На сутринта намерих на масата документите за развода – подписани! Тя нямаше абсолютно никакви претенции към мен – нито колата, нито жилището, нито стотинка от общия ни бюджет. Това тотално ме втрещи! И точно тогава тя влезе. Каза ми, че не иска нищо материално от мен, но има само 3 молби. Първата беше да подпиша документите след 1 месец. Добре! Това не е никакъв проблем за мен, ще изчакам. Втората молба беше да не казваме на малкия ни син до последно. Не ми се искаше да крия от него, но, признавам си, жена ми винаги знаеше кое е най - доброто за сина ни. И третата молба най - силно ме озадачи. Тя искаше да я нося на ръце до спалнята всяка вечер през тези 30 дни. Точно както съм правил в деня на нашата сватба и още няколко месеца след това. Идеше ми да й кажа - глупости, но после се замислих, че тя не иска нищо друго от мен, затова се съгласих на странното й желание.

Дойде вечерта и аз я взех на ръце към нашата спалня. Не бяхме интимни от много време насам, затова се почувствах доста неловко. Но точно в този момент се появи синът ни и радостно възкликна: „Ха, татко носи мама!“ Започна един искрен детски смях от радост, който направо прониза сърцето ми. Занесох съпругата си. И нищо. Само дето ми се стори толкова по - лека от преди… На втората вечер картинката беше същата, а след няколко дни, малкият ни син с нетърпение чакаше момента, в който татко ще носи мама на ръце. Толкова много се забавляваше!

И аз започнах да се забавлявам. Дори ми ставаше все по - приятно да усещам жена си. Дадох си сметка, че дълго време не сме се докосвали. Как позволихме да стигнем до тук?! Едната вечер толкова силно исках да я целуна, но се спрях. Бях взел своето решение и нямаше връщане назад.

И последният ден от месеца дойде. Вдигнах жена си на ръце и тръгнах към спалнята. Не ми се искаше да я пускам! Но веднага разкарах тази мисъл от главата си. Бях поел ангажимент към Ана. Тя с нетърпение чакаше да свърши този месец и да бъда само с нея. Тогава едно дяволче в главата ми изкрещя: „Глупако, не беше ли поел ангажимент и към семейството си!“ Бих един въображаем шут на досадното дяволче и си легнах.

Не можах да заспя. Виждах крехкото й тяло до мен. Беше толкова близо и в същото време толкова далече – сгушена най - накрая на леглото. За да не ме притеснява, за да не сме в близост… Така ми се искаше да я придърпам, да я прегърна и така да останем до сутринта. Не го направих. Бях взел решение и нямаше връщане назад.

На сутринта тръгнах към Ана, за да й кажа, че вече спокойно можем да сме заедно. Но, когато тя отвори вратата, аз вече знаех, че не мога да го направя. Казах й: „Съжалявам, не искам да напусна жена си, обичам я!“ Ана ми заби шамар. Тресна ми вратата под носа и дочувах какви ги реди по мой адрес. Странно, но не ме заболя. Нямах търпение да се върна вкъщи – при жена си.

Спрях пред един цветарски магазин, купих огромен букет рози и картичка, на която написах: „Искам да те нося всяка вечер на ръце до нашата спалня. Докато смъртта ни раздели!“ Изкачих на един дъх стълбите и влязох вкъщи. Беше ми весело, чувствах, че сърцето ми прелива от Любов не към кого да е, а към собствената ми жена! Милата, нежната, умната, възхитителната… Тази, заради която преди време обърнах света, за да спечеля и бих го направил още хиляди пъти. Какъв глупак съм бил да търся интимност другаде, вместо да се постарая да реша проблемите в брака си.

Жена ми я нямаше в хола. Влязох в спалнята и я видях да лежи на леглото… Причерня ми! Беше бяла като платно, студена и не дишаше. Разтърсих я, целувах я, виках, но тя не ми отговори. Тогава видях малката бележка на нощното шкафче. Там пишеше, че повече от година тя се е борила с една от най - коварните болести - рака. Боже, бях толкова зает с Ана, че дори не съм забелязал. Пишеше ми, че не ме вини и, че ми благодари, че съм изпълнил най - голямото й желание. Да запомни синът ни, че мама и тати до последно са се обичали точно, както в деня на сватбата им.

Не знам дали някога ще си простя. Защо допуснах да обгрижвам друга, когато най - скъпата е била в дома ми. Защо обърках страстта �� любов, защо не се борих за истинската! Тази, която имах с жена ми. Казвам го с болка в сърцето. Моля ви, поучете се от моята грешка. Най - лесно е да избягаш. Но избягаш ли, връщане назад няма… Животът ни поставя съблазнителни капани! Само че всичко си има цена! Цена, която не винаги ще сте готови да платите! “

(неизвестен автор)

[proekt-prosper]

“ Когато започнеш да се обезнадеждаваш от липсата на резултати, си спомни, че последното нещо, което расте на едно плодово дърво, е плодът. ”

#p🦅p #проспер #цитат #мисли #мъдрост #мисъл #търпение #плод #дърво #резултати #напомняне