#вечност

[t-balkanski-subekt]

Животът ти е временен, изживей го така, че да се струва вечно!

#бг текст #бг мисъл #живот #вечност

[proekt-prosper]

- Стоян Михайловски

#p🦅p #проспер #цитат #мисли #мъдрост #философия #цитати #природа #истина #учен #човек #библиотека #небе #знание #познание #облаци #простор #вечност #лазур #български цитати #България #Тетевен #Стоян Михайловски

[lora-bez-qvorov]

Нищо друго не е истинско освен, че те чакам цяла вечност и че ти никога не идваш.

#бг пост #бг

[ethereum-sss]

ще останем заключени във вечността, а вечност нямахме

такава сме ирония и само в нея има нас

#бг #пак пиша някви глупости #за мене си го пиша #мъгла

[snqg-v-slunchev-den]

Най-простите неща така болят!

Любов до синьо. Обич до припадък.

Въпроси като ситен дъжд валят.

Светът е полудял,

животът – сладък.

Играем роли в евтин водевил,

където се намразваме до вечност.

Обноските ни предполагат стил,

изгубен със самата ни човечност.

Но именно в нелепата среда,

която припознаваме за своя,

крещим безумно между „не“ и „да“:

„Най-истинската истина

е моята.“

Въпроси като ситен дъжд валят.

Светът е полудял, животът – сладък.

Болят най-простите неща, болят!

Любов до синьо.

Живи –

до припадък.

- Добромир Банев

#бг пост #бг поезия #бг автор #bg post

[vasetovp]

Помниш ли летата на село? Най-магическото време на света. Когато всеки от нас се превръщаше в собственик на гостилница, пастир или обикновен бостанджия, нищо че бяхме едва седемгодишни. Представяхме си, че живеем в света на големите, макар че ходехме по улиците като истински Гаврошовци - рошави, с издрани от бране на джанки колене, изгорели от слънцето, с по шепа жълти стотинки в джобовете, грабнали по филия с лютеница и сирене в ръка - свободни и щастливи. Сякаш не знаехме, че един ден светът ще поиска от нас да пораснем, да станем сериозни, отговорни, представителни и може би много по-малко щастливи. Мислехме си, че светът и времето са наши. Не знаехме що е страх. Бяхме си създали наше своеобразно малко царство, в което си имахме всичко - градина, пълна със слънчогледи, двор с кичеста лоза, хамак, дървена къщичка и цял бостан дини с пукащи кори, червени, сочни и сладки - най-вкусните на света. Имахме и парченце тебешир, с което рисувахме дама на горещия асфалт, а после чакахме да се свечери, да се вдигне жегата, за да можем да стъпваме по него. Смеехме се, гонехме се, пръскахме се с леденостудена вода от кладенеца, играехме на криеница и карахме дядо да ни пече царевица на жар, докато вареше компоти за зимата. Аз не помня по-голямо щастие! Уж бяха само юли и август, а ни се струваше цяла вечност - най-хубавото време, за което винаги ще си спомняме с усмивка и ще се молим светът да спре да се мени така стремглаво, за да разберат някой ден и нашите деца, какво е истинско щастие.

[biserstoilov]

ще те позная

по мрака

спуснал слънчеви лъчи в косите ти

по очите

уморени от безсъние

по устните

които ще целуна с пръсти

ще позная уханието

на дъха ти

ще позная забързания бяг на сърцето ти

по безмълвието ще те позная

по твоето завръщане

по твоето оставане

което ще легне върху тялото ми

като клетва за обичане

като обричане

ще те позная

по ръцете ти

по вкуса на бедрата ти

обещавам

ще те позная

като вечност

като ослепяване

обещай

да ме познаеш

Бисер Стоилов

[bulgarianpsycho]

"Предпочитам един миг с теб, само една нощ заедно, отколкото вечност с някой друг."

— „Аз, вещицата“, Дебора Харкнес

#бг текст #бг надпис #бг тъмблр #бг мисъл #бг блог #бг цитат #бг мисли #бг цитати #бг #бг пост #бг болка #бг тъга #бг поема #български мисли #български цитат #български пост #българка #bg thoughts #bg tekst #bg quotes #bg love #bg #bg text #bg poetry #bg blog #bg post #bg tumblr #bulgarian quotes #bulgarian poetry #bulgarian

[zlatnoruno]

Она ме воли! - Она ме воли дакле непрестано! Среће ли моје! Дивног ли изгледа, дивних ли нада за вечност!

Лаза Костић, Дневник

#poezija #laza kostić #lenka dunđerski #poetry #literature

[iamstonecoldbabyy]

“Имаше само една причина да съм тук тази вечер и тя беше отвън и пиеше виното си сама. Така исках да грабна чашата си, да изляза и да я заговоря, както си говорихме преди. Преди, тогава я познавах добре, а сега бе така различна. Косите й вече не бяха същият цвят, който помнех, а очите й бяха изгубили своето любопитство, в тях имаше подозрителност към всеки един мои ход, а за мен тя оставаше тъй мистериозна и хладна. Какво се беше променило тъй до корен, не бяха просто годините, в които не бяхме се виждали, имаше нещо много по-дълбоко, нещо което не можеше да се осъзнае толкова бързо, колкото ми се искаше. Реших да бъда смел. Хванах чашата си с трепереща ръка и тръгнах към нея с разлюлюна походка, молейки се да не се улея или падна някъде. Вървях като се надявах да изглеждам толкова уверен, колкото всъщност вътрешно не бях и колкото можех по-бързо, за да изпреваря мислите си на страхливец и да се опитам да се върна назад. “Хей” - смотолевих аз, а тя погледна ме с най-милата усмивка и ми отговори - “ Здравей”. Гледах я, като че ли цяла вечност мина, докато й отговорих. Търсех отговорите в очите й, защото знам, че очите никога не лъжат, а тази нощ, неините блестяха от красота, чакаха да бъдат потърсени, да бъдат забелязани, да бъдат разбрани от мен и само от мен. ”

#бг пост #бг блог #бг цитат #бг мисли #бг любов #бг текст #бг поезия #бг литература #авторско #спомени #бг автор #бг арт #бг размисли #бг чувства #среднощни мисли #сродна #душа #липсваш ми #любов #слабости #bggcommunity #bg thoughts #bg quotes #bg poetry #bg love #бг тъмблр #страст #мотивация #вселена #бг болка

[keeptolking]

Спомни си кога за последно нещо те развълнува...

Спомни си кога за последно сърцето ти подскачаше от нетърпение...

А сега си представи как любимият ти човек стои на прозореца, чакайки те да се прибереш...

Представи си шума от нетърпеливото отключване на вратата...

Представи си я сега... Нея...

Усмихната...

Щастлива...

Влюбена...

Рошава...

Сънена...

Уморена...

Всякаква...

Нетърпелива, да те посрещне, скачайки на врата ти и да те прегърне толкова силно, че чак да те заболи...

Да те целуне с думите... "Хей, липсваше ми... Нямаше те цяла вечност"...

Представи ли си го... Така ме обича тя...

И откакто я има... Не спирам да пътувам...

До магазина, до работа, до отсрещната улица... Не, не съм луд... Просто обичам да се прибирам при нея...

Обичам да съм нейното нетърпение...

Обичам да съм нейното очакване...

В това е смисълът на пътуванията...

Да има кой да те чака, да има кой да те прибере у дома...

- Александър Кирилов

[loranayavorov]

ЖЕНА

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневния сив кръговрат

вярност — срещу изменчивия вятър,

нежност — в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш —

безразсъдния път на сърцето

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш… Да бъдеш в нощта

светло прозорче, което чака,

първа стъпка, разбудила утрото.

Ти, слаборъката, да подкрепиш

силата на ръката корава.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломки.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Вечност да сториш от краткия миг.

Твоите прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка — със бръчка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена, разбита гръд

чистите извори да защитаваш —

просто, за да съществува светът.

Горда съм, че съм жена.

Блага Димитрова

#блага димитрова #жена #бг поезия #бг #поезия #бг пост

[grigorii3]

Благодаря ти, че си тук. Благодаря на съдбата, кармата, глобалното затопляне, бившите ти гаджета. Много мразя думата „гадже“, но за това някой друг път. Та благодаря им на въпросните, че те обичаха, мразеха, грижеха се, нараниха те, за да може всяко едно такова и подобно на това действие да те води към мен. Искам да ти се извиня, че няма да ти обещавам.... Нищо няма да ти обещавам.

На първо място няма да ти обещая вечност. Няма да ти обещая утре. Извинявай, ама наистина извинявай, но няма как да ти кажа „ще съм с теб завинаги и след това“, след като и двамата не знаем това „завинаги“ какво ни е подготвило. Но пък мога да ти предложа своето днес. Не е много, но в тези неща не харесвам лакомията. Разполагам единсвено и само с него.

Извинявай, че не си ми първият. Няма защо да си кривим душата, но ти си обичал, както и аз. Събуждал си се, не един път, и си виждал целия смисъл в нечии очи. Мечтал си за определена усмивка. Представял си си живота с човек, който сега е останал някога преди. Аз също. Това, което мога да ти кажа е, че си единствен сега и не искам горе споменатите неща да те карат да си мислиш, че не си. Първият си ми. В това обичане. По този начин, така!

Спомняш ли си момента, след поредния нож забит в гърба ти, в който проклинаше живота и се питаше „защо на теб и все на теб“, мразеше жените, влюбените двойки, любовните песни? Искаше да отидеш, да ги разтресеш и да им кажеш да не се взимат толкова насериозно. Капан е. А сега стоиш тук и не знаеш дали е истина, питаш ме дали е реално, дали можем да си го позволим? Ами, ако сънуваме? Може и така да е. Просто не се буди. Просто... се отпусни.

И понеже сме хора на първо място, не ме карай да ти обещавам, че никога няма да те предам, че няма да те разочаровам, че няма да се променя. Аз не мога да обещая пред мен това. Разочаровала съм себе си толкова безброй милиони пъти, че как да ти кажа, че при нас няма да се получи отново? Защо ти е да слагаш вериги на нещо красиво? Защо ти е да правиш рани, да стягаш там, където има нужда от свобода? Има нужда единсвено от днес. Не си забравил, че ти обещах днес, нали?

Зная, че не винаги си бил такъв отличник, колкото пред мен (не се възгордявай, но е така). С някои жени си се държал, като пълен двойкар. Бил си хулиган. Наранявал си. Дори да не е било преднамерено, дори да е било неволно, не можеш да ме излъжеш, че не си. Няма как да накараш човек да се влюби насила в теб, както и ти да направиш същото. Нормално е, че в някои ситуации ти ще си лошият. Без да го искаш. Някоя жена, някъде, някога е мразела себе си, заради това, че си е позволила лукса да ти се довери, докато на теб ти е било все тая. И това не те прави лош човек. Прави те човек. Изтъкан от грешки, изтъкан от лоши черти, от добри черти.

Наясно съм, че времето преди срещата ни си живял без моето участив в живота ти. Не те познавам (все още). Не те познавам по начина, по който ти познаваш себе си, но не бързам. Виждам това лице, тези очи, сърцето ти, такова каквото е сега и ги харесвам. Тук си нали?

И понеже вярвам в свободата на човешкият избор, единсвеното нещо, за което ще те помоля, е да не взимаш моето право да имам такъв... Да избера теб! Не е нужно да ме предупреждаваш, да ми казваш как да бягам и накъде. Не желая да го правя. Днес не ми се бяга. Днес искам да се отпусна. Да се усетя въздушна, лека, жива. Преродена.

Не искам да те плаша, но искам да ти кажа, че понякога се чувствам като пеперуда. Усещам я как пропуква пъшкула си и излиза. Крилата й са еферни, а полета красив, широк и необятен. Откакто те има, не познавам друго усещане, освен това. Откакто те има се научих да летя.

Силвия Крумова

[lora-ns-world]

,,Не съществува "

,,Не съществува такова нещо като ,,незаменими хора", съществува ,,хора след които ме боли все едно цяла вечност", но в края когато няма избор преодоляваш всеки."

Лора Н

Из среднощни размисли нищо че си имам работа

Из спомени за моята любов

#лоран #Из среднощни мисли нищо че си имам работа #Из спомени за моята любов #бг любов #бг тъга #бг цитат #бг #бг мисъл #бг пост #бг болка #бг мисли #душа

[ethereum-sss]

За тези хора в живота ни, от които винаги сме видяни, разбрани, оценени и чути. Чуват ни дори, когато не говорим. Познават ни по погледа и знаят кога нещо се е скъсало у нас и без да виждат сълзи.

Те знаят за всички наши грешки, за всичко, което сме се опитали да скрием, да го заровим у душите си дълбоко. За всички неща, с които не се гордеем. Знаят за всички наши надежди, които не сме се осмелили да споделим гласом и пред себе си. Знаят за какво мечтаем, знаят колко можем да обичаме. Удивени са от това.. колко можем да обичаме.

Когато си вредим, когато вземаме решения, за които сме съвсем наясно, че са лоши, тези хора, са най-силния ни противник. Те ще се борят с теб, заради теб. И не, че няма, да бъдат пак там, когато съзнателно си си счупил главата. Напротив. Ще мълчат непримирени, че са загубили битката с теб.

Аз имам един такъв човек в живота си. Вече цели 20 години. Буквално не помня себе си, без да си спомням и нея. Винаги е била там. И тя дойде с тази чаша у нас преди половин вечност. Беше си направила кафе и просто прескочи по пижама от тях, вкъщи. Не я върнах чашата, няма и да го направя. Крадец на сантименти съм. И вече доста години пия кафе от тази чаша с кеф.

Тези хора винаги искат да ни спасят. Не от други хора, от нас самите най-вече. Когато бях малка смятах, че принцовете спасяват принцесата от Драконите. Когато пораснах разбрах, че се спасява сама...

или ако има достатъчно късмет- с най-добрата си приятелка.

П.С

Петя, не ме убивай.

#пак пиша някви глупости #за мене си го пиша #и за нея може би #бг #бг блог #бг мисли #бг пост #бг тъмблр #приятелство #всички знаем че този блог е дневник #така че.. #мисля #че ще ме убие

[the--last--word]

- Не тъгувай - промълви Любов - имаме толкова хубави спомени!

Последва тежка въздишка, която успя да спре едрите капки в очите ми да потекат.

- Ние имаме само хубави спомени... -отвърнах й и се усмихнах.

Тази усмивка криеше толкова болка и мъка, но и толкова любов и благодарност.

Бе минала една секунда, а сякаш си говорехме от цяла вечност. Ей така, без думи ... защото, когато познаваш някого истински, не ти трябват думи, за да го разбереш.

Много те обичам, бабо! - казах, чувствайки се толкова безсилна срещу съдбата... Надявайки се, че любовта ми ще е достатъчна, за да я ободри, развесели, стопли и дори излекува.

- И аз много те обичам! - отвърна ми тя - Нали знаеш, че си на баба момичето.

.......

След 3 дни животът на Любов приключи.

Аз не спирах да превъртам разговора ни като стара касетка. Спомнях си всички онези хубави моменти и плачех, после се усмихвах и продължавах със заниманията си.

Едно нещо беше сигурно, обичах по-силно от всякога и исках да продължа да обичам и да радвам любимите си хора, точно както правеше Любов.

Така тя щеше да продължи да живее в мен и чрез мен!

/З. З./ ☆

#спомени #любов #тъга #следа #бг пост #последното слово #българско