#осъзнатост

[proekt-prosper]

“ Да бъдеш осъзнат е трудно, защото не си тук за алчността, похотта, надуването, сравнението, количествата, конкуренцията и непрестанната активност. Тук си за уединение, мир, спокойствие, душевност, мъдрост, дълбочина, любов и съпричастност. ”

#p🦅p #проспер #цитат #мисли #мъдрост #личностно развитие #духовно развитие #осъзнат #осъзнатост #съзнание #духовност #уединение #мир #любов #спокойствие #дълбочина #съпричастност #алчност #похот #сравнение #конкуренция

[chrisheart1973]

Действай..! Не мрънкай..!

Да осъзнаеш, че си пропилял Животът си до момента...

Не е постижение..!

Рано или късно, всеки стига до това заключение...

Постижение е, когато тази осъзнатост започне да работи в твоя полза и всеки следващ миг, започнеш да го изживяваш пълноценно...

Осъзнатост, без действие и промяна си е чисто... Самосъжаление..!

Много хора в днешно време са осъзнали, че Животът им е бил провал, но единици са тези, които са предприели някакви действия за промяна...

Повечето хленчат и се самосъжаляват, до края на дните си...

Действай..! Не мрънкай..!

Изживей остатъка от своя Живот, красиво и пълноценно...

Не заради друг, а заради... Себе си.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

30.03.2024

London

#бг мисли #бг поезия #бг пост #бг текст #българска поезия #bulgaria #books #бг блог #бг цитат #българия

[ei-tui-za-kef]

Глава 14

Летя

Днес летя в облаците и буквално и преносно. И като ги гледам така отгоре, всичко ми се струва едно, еднакво, цяло, балансирано, сякаш перфектно. Замисля ме, защо си мислим, че е много различно като то не е. Всеки човек е обвързан и зависим само с едно нещо и това е гена му. Генът, който те свързва с хора, които вече са твоите близки автоматично защото споделяте почти идентични гени. Това нещо семейството, свързаността, чувството на принадлежност към някаква общност ни спира от всичко. Кара ни да мислим, че нашето е най доброто, че другаде няма да е същото до момента в който човек може да остане напълно сам. В момента в който нямаш нищо и никой обвързан с теб това рязко се променя. Рязко вече света навсякъде е еднакъв и всичко ти е безразлично. Нуждата да сме част от племе е толкова огромна във всеки човек, че като се отдели от стадото всичко друго вече няма значение. Но не почва ли истината точно от тук? И то ако може да се нарече така изобщо. Но не започва ли от този момент пътя към истинската независимост, към истинската същност на човек да оцелява, да се слива с природата, за да запълни липсата в съзнанието си. Не е ли точно там тънката граница, дали имаме някого или нещо за което да се хванем. Да можем да се спрем, оправдаем, ридаем и смеем за него. Въпроса е, че винаги се опитваме да изкараме действията си като че ли са правилни, аргументирани, като истината, като нямаш друг избор, те са лични и специални, най вече оригинални. Не е ли изключително банално всичко? Буквално всичко, което дори аз правя не може да бъде по банално, въпреки факта, че мога да размишлявам над това, нещо което доста хора им липсва в мозъка като дейност. И все пак, не мога да избягам от ограниченията, зависимостите, чувството че си длъжен на някого, че трябва да си нещо, все някой се опитва да ти каже кое е правилно, какъв е начина за пълноценен живот. Що за простотия е това? И всички сме изключително умни и компетентни, че да съдим по път и над път, да се втренчваме в някой най нагло и да му даваме съвети с горно дигната глава и гнусна муцуна. Кое изобщо остана автентично, кое от теб е реално, кое от теб не е просто клонирано от всичко друго? Ако можеш да отговориш се надявам да ми пратиш по имейла обяснение.

Меко казано скандално, дори не влизам в детайлите на фалшивия век, в който се намирам. Знам, че и преди си е имало минусите, както и сега плюсовете, но все не спирам да се питам какво ще правим като ни спрат тока? Всички сме го приели като такава даденост, че всичко ще се срине до основи ако това се случи. Не разбирам защо хората не го виждат като заплаха? Всичко е толкова свързано, навързано, омотано, че възела няма да може да се разплете. Иди обяснявай после, защо и какво, как да оцелееш. Като едни огромни племена всички сме се разделили и си гледаме собственото оцеляване, ако ни видят първите хора ще видят че нищо не е по различно, освен че сме сто пъти по разглезени и взимаме всичко за даденост. Както и да е това са едни плоски размисли, които дори не ми се занимава да обяснявам.

Често изпадам в едни състояния, в които се мъча да разбера изобщо глупостта на цялото нещо и да намеря начин да живея с малката осъзнатост която имам. Искам да живея с нея, а не да търся надежди, някъде из нищото, за да ми бъде по лесно да се хвана за някоя теория и да ми е добре. Старата песен на нов глас, общо казано айде пак да се включа в някоя общност от хора да се чувствам пълноценна. Безмислено. Какво ще ми донесе това освен да слушам как някакви хора ми говорят за неща, които вече съм си мислела, какво ще направят те, за да ми отговорят на въпросите? Няма да се чувствам сама, ама аз много добре знам, че не съм единствена и такива хора е имало много много. Често забравяме да мислим логично и рационално, обичаме да си потъваме в тъгата и главата. Всички мрънкаме, постоянно, не спираме, за всичко за всеки за положението за обстоятелствата. Толкова безхарактерни, без никакъв контрол върху нищо. Зависещи от две банички и една боза сутрин. Абсурдни.

041223

[alt3rn8-knowl3dg3]

Сънят на великия диктатор

***

– Генерале, ние повече не контролираме ситуацията!

– Какво се е случило?

– Нашите граждани се променят…

– Това е невъзможно!

– Наистина е така! Започнали са да се усмихват.

– Може би са се побъркали от безнадежност?

– Съвсем не! Просто са станали по- щастливи!

– А какво става със средствата за масова информация? Та там има само лоши новини?!

– Да! По- лошо не би и могло!

– Въпреки това, хората имат добро настроение?

– Постепенно се повишава.

– А войната?

– Говорим за нея както можем.

– А цените?

– Постоянно ги вдигаме.

– Заплатата?

– Минимална.

– И какво? Хората се усмихват?

– Представете си!

– Невероятно!

– Не стига това, а започват и да правят нещо!

– Какво?

Възникна неловка пауза. Докладващият пристъпи от крак на крак. Беше объркан.

– Помагат си един на друг.

– Каквоо??? Те какво, повече не се ли мразят един друг? Къде е завистта?

– Да, престанаха да си завиждат…

– А вие пуснахте ли на пазара нови електронни играчки?

– Да, но никой не ги купува… Хората престанаха да вземат кредити!

Отново неловка пауза. Ситуацията действително се приближава до критична.

– Може би, да намалим заплатата?

– Преди помагаше.

– Или да изпратим всички на война?

– Също е вариант.

– Нека всички да напишат бележки. Отчет за всяка своя крачка!

– Пишат, че са щастливи…

– Какво става тук?

Дойде втори докладващ.

– Сър, губим хората. Започнаха да се усмихват направо пред очите ни. Тяхното добро настроение заразява останалите и влияе пагубно на общото състояние на държавата.

– Какви са последствията?

– Повишава се работоспособността. Хората откриват в себе си скрити способности.

– Например?

– Самостоятелност.

– Какво?

– Повече не се надяват на държавата…

– Какво? Повече не обвиняват държавата за бедите си?

– Те не мислят повече за това.

– Какво още се случва? Докладвай всичко, без да увърташ.

– В нашият район са се появили подозрителни признаци на осъзнатост. Хората започнаха да се обединяват и заедно да създават нещо ново.

– Отново ново?!- юмрукът с трясък се стовари на масата.- А сивото старо?! То е толкова прекрасно!

– Сивото старо не е популярно.

Влезе трети докладващ.

– Имаме проблеми, сър.

– Какво, кучетата ли заговориха?

– Почти. Хората живеят здравословно.

– О- о- о…

– Също, започнаха да се хранят с повече здравословна храна.

– Нима е останала натурална храна? Помолих да обърнете особено внимание на това.

– Не можем да проследим всичко, сър.

– Какво още?

– Децата спряха да ходят в нашите училища.

– О- о- о… Кой ги учи сега?

– Те сами. По някаква причина си представят, че са творци.

Настъпи пауза. Дойде секретарката и донесе салата. Когато тя излезе, лидерът си върна дар- словото:

– Трябва да увеличим количеството цигари.

– Никой не ги пуши.

– Защо?

– Вече не е модерно.

– Как така?

– Всички са се заели с творчество.

– Без цигари, с творчество? А алкохола?

– Вече не пият. Предпочитат водата.

– Така- така.

Захрупаха зелето. Лидерът равномерно дъвчеше прясната салата.

– Как тогава ще ги управляваме?

– Това вече е невъзможно, господене! Повече няма омраза, завист. Престанаха да ненавиждат дори нас! В тези условия сме безпомощни!

Великият диктатор рязко отвори очи. „Какъв сън!“- помисли той. „Колко хубаво, че такова нещо не може да се случи! Та за човека е свойствено да мрази, завижда и да разрушава себе си. Значи, засега хората са под мой контрол!“

Денис Сафрон,

[purple-little-fairy]

ПОЧИВКАТА

Когато се разболее, горското животно ляга и не прави нищо. Често дори не яде и пие. Цялата му енергия е насочена към излекуването.

Ние също трябва да упражняваме този вид почивка, gopи и да не сме болни. Да знаем кога имаме нужда от почивка, е дълбока прaктика. Практиката на осъзнатост трябва да ни носи енергия, не умора. Но когато установим, че сме уморени, трябва да си починем с всички възможни средства; да помолим за помощ и да прехвърлим колкото може повече задачи на другите. Практикуването с уморено тяло и ум не е полезно и може да причини още повече проблеми.

Да се погрижим за себе си, значи да се погрижим за цялата си общност. Почивката може да означава да спрем да вършим нещо и да излезем на разходка за пет минути или да гладуваме един-два дни, или дa npaктикуваме мълчание за определен период от време. Съществуват най-различни начини да си починем, затова трябва да обръщаме внимание на ритъма на тялото и ума си в името на всеобщото благо. Практиката на почивката е осъзнатото дишане, независимо дали в седнало или легнало положение. Нека усвоим изкуството на почивката и да позволим на тялото и ума да се възстановят. Умението да не мислим и да не вършим нищо представлява част от изкуството на почивката и изцелението.

Тик Нят Хан/"Щастие"

[naeyomy]

Нека тази година добави своя отпечатък върху лицето ми. Искам следващата фина линийка отстрани до очите си. Нека ми напомнят колко дълбоко в душите съм се взирала. Колко усилено съм търсила знака за смисленост. Колко отчаяно съм се заслепявала от наивността си, от вярата в добродетелта. Нека новият щрих ме води към осъзнатост, към новото детство. Това, от което бягаме, докато копнеем за него. Нека остарявам, радвайки се на спомените, пренареждайки мечтите не по вероятност да се  сбъднат, а по магичност. Тази година... нетърпеливо избирам да пристъпвам към осъзнатото си детство.

AntOurAge

[o-bli-vi-ate]

Медитирай по твоя начин

Медитирай по твоя начин

Има десетки начини да медитираш. Някои хора го правят по традиционния начин: сядат със скръстени крака пред себе си, ръце на коленете, длани към небето, изправен гръб. “Лесна поза” (но нека бъдем честни – никак не е лесна след 10 минути). Съсредоточават вниманието си върху дъха. Някои броят. Някои просто слушат. Някои дори не мислят за дъха. Някои от нас успяват да влязят в това състояние след…

View On WordPress

#йога #медитации #медитация #осъзнатост #meditation #mindfulness #философия #хоби #yoga

[readeverymorning]

Грижа за неприятните чувства

1. Първата стъпка в овладяването на чувствата е да разпознаете всяко чувство, което възниква във вас. Средството, чрез което правите това, е вниманието. В случай на страх, например, използвате осъзнатостта, поглеждате страха си и го разпознавате като страх. Знаете, че страхът произтича от вас самите, и осъзнатостта също произтича от вас самите. И двете са във вас, но те не са в борба, едното се грижи за другото.

2. Втората стъпка е да станете едно с чувството. Най-добре е да не казвате: „Махни се, страх. Не те харесвам. Това не съм аз“. Много по-добър ефект ще има, ако кажете: "Здравей, страх. Как си днес?" Тогава можете да поканите двата аспекта в себе си, осъзнатостта и страха да си стиснат ръце и да се сприятелят. Това може да ви се стори малко страшно, но понеже знаете, че сте нещо повече от вашия страх, не е нужно да се страхувате. Докато има осъзнатост, тя може да придружава страха. Основната практика е да подхранвате осъзнатостта си със съзнателното дишане, за да я поддържате жива и силна. Въпреки, че осъзнатостта ви може да не е много силна в началото, ако я подхранвате, тя ще укрепне. Докато поддържате вашата осъзнатост няма да се удавите в страха си. Всъщност вие започвате да трансформирате страха още в момента, в който предизвикате осъзнатостта в себе си.

3. Третата стъпка е да успокоите чувството. Докато осъзнатостта се грижи добре за вашия страх, вие започвате да го успокоявате. “Вдишвайки, успокоявам движенията на тялото и ума си." Успокоявате чувството си, присъствайки за него, като майка, която нежно държи плачещото бебе. Усещайки нежността на майката, детето ще се успокои и ще спре да плаче. Майката е вашата осъзнатост, родена от дълбочината на вашето съзнание; тя ще се погрижи за чувството ви на болка. Майка, която държи бебе, е едно с бебето си. Ако майката мисли за други неща, бебето няма да се успокои. Майката трябва да остави настрана всички други неща и да задържи в ръцете си своето бебе. Така че, не бягайте от чувствата си. Не казвайте: "Вие не сте важни. Вие сте само едно чувство." Върнете се към себе си и бъдете с чувството. Можете да кажете: "Издишвайки, успокоявам страха си."

4. Четвъртата стъпка е да освободите чувството, да го пуснете. Поради постигнатото равновесие, вие се чувствате спокойни и дори, когато изпитвате страх знаете, че страхът ви няма да прерасне в нещо, което ще ви завладее. Когато знаете, че сте способни да се погрижите за страха си, той вече е сведен до минимум, става по-слаб и не толкова неприятен. Сега можете да му се усмихнете и да го пуснете, но моля, не спирайте тук. Успокояването и освобождаването са само лекарства за симптомите. Вече имате възможност да навлезете по-дълбоко и да работите върху трансформирането на източника на вашия страх.

5. Петата стъпка е да погледнете дълбоко. Поглеждате дълбоко във това ваше бебе - чувството си на страх - за да видите какво не е наред, дори бебето вече да е спряло да плаче, дори страхът да е изчезнал. Не можете да държите бебето си през цялото време и затова трябва да го погледнете, за да видите причината за проблема. Като медитирате върху това, ще видите какво ще ви помогне да започнете да трансформирате чувството. Ще разберете например, че страданието има много причини, вътре и извън тялото. Ако нещо около бебето не е наред, и вие се погрижите, като внесете нежност и грижа в ситуацията, бебето ще се почувства по-добре. Поглеждайки към бебето си, виждате елементите, които го карат да плаче и когато ги видите, ще знаете какво да правите и какво да не правите, за да трансформирате чувството и за да бъдете свободни.

Тик Нят Хан

[lettaova]

тема : Аз и другият пол. Опасно ли е различното?

предмет: Социални роли на половете, ЛГТБ общество,

обект: съвременното общество (в частност България)

Теза: Развитие на емпатия в човешкото поведение

Хипотези: Роли на мъжете и жените. Опасни ли са джендърите и какво всъщност представлява джендърът?

методология, която предлагате за ЕСИ:

Човекът съществува още от преди да си говорим, че на Земята има история. Животните, както и хората за пръв път се появяват преди около 2,5 милиона години и е факт, че поколения наред, човекът не се е отличавал с нищо от животните, с които заедно и задружно е обитавал планетата. Единствено биологически хората са се различавали един от друг. Това важи, разбира се, и за животните. Въпреки това и животните, и хората са имали определени роли в обществата си въз основа на пола. Нима мъжките птици в горите и джунглите на Нова Гвинея не изпълняват цели ритуални танци, за да впечатлят някоя женска, за да могат да се чифтосат и да продължат своя вид? Нима една лъвица в саваните на Африка не обгрижва своите малки? Хората, подобно на животните, са изглеждали по абсолютно същия начин в своите групи- майки, прегръщащи и обгрижващи своите деца и нахъсани млади мъже, опитващи се да впечатлят жените. И тогава хората са обичали, сформирали са групи и са се опитвали да извоюват своето определено място в обществото. Но човекът не се е различавал с абсолютно нищо от животните векове наред. Никой не е имал представа, че един ден ще съществуват говорещи, квадратни кутии (телевизори), че ще пътуваме отвъд орбитата на планетата или че един ден ще имаме лек срещу най-смъртоносния вирус, известен на човечеството.  Не, човеците са били едни напълно незначителни животни, представители на рода Homo.

В днешно време обществото отново е съставено от биологически мъже и жени, които също имат за цел да се възпроизведат. Но с това не се изчерпват ролите им в съвременното общество. Според повечето общества, както традиционни, така и съвременни, масово се наблюдава тенденция за разпределение на обществените роли според половата принадлежност. От мъжете се очаква да са воини в съвременния корпоративен свят, докато от жените се очаква по-скоро първо да се погрижат за тези, които със сигурност в ранна детска възраст са изцяло зависими от тях.

За да можем да разбираме поведението на жените и мъжете в обществото, ние трябва да сме наясно как се случва процесът на половото осъзнаване, как се изгражда самооценка, как се придобива самочувствие и как даден човек ще сформира своята идентичност. Обществото и околната среда оказват съществено влияние върху възприятията на човека. “Комуникацията чрез значещи символи осигурява форма на поведение, насочена и към другите и към себе си. Аз-ът, който може да бъде обект за себе си, е по същество социална структура.”Семейството, учителите и по-късно приятелите сформират и възпитават подрастващите, като им обрисуват определена система от полови роли, която система се нарича созиализация. Това ще да означава следното: и малките момичета, и малките момчета да знаят своето място в обществото, а след като са осъзнали това се очаква от тях да са доволни с отредената им роля.

Огромно влияние оказва половото самосъзнание върху човешкото поведение. То ясно издава как един човек възприема себе си като представител на един от двата пола и съответно как изпълнява ролята си, общоприета от обществото. Осъзнатият полово индивид насочва адекватно и осъзнато своята сексуалност, носейки определени черти и приети вече стереотипи. Този процес е бавен и търпи промени през целия ни живот. Начало той бележи едва в ранна възраст, когато малките деца за пръв път осъзнават, че принадлежат към единия от двата пола. Детето получава информация относно това чрез общуване с връстниците си и чрез наблюдение и вслушване във възрастните. Когато малко момиченце получи коледен подарък бебе кукла, то веднага знае, че това бебе е зависимо от него, независимо, че то самото е все още зависимо от майка си. Това е един пример как нещо съвсем безобидно на пръв поглед, всъщност запечатва определени очаквания и разбирания в детската психика. В основите на възпитаването на полова осъзнатост лежат представите, които едно общество има за това какво е отредено на мъжете и жените в животите им, спрямо биологическото им различие.

Всички взаимодействия с хората до младежка възраст, всички модели, които сме имали в животите си, родители, учители, известни личности, всички те са спомогнали за нашата сексуална и полова ориентация. Съществуват хора, които независимо от факта, че са представители на единия пол, в действителност те чувстват, приемат и виждат себе си като представители на срещуположния. В много общества такива хора са все още отхвърляни и считани за объркани. За тях е по-трудно да се внедрят, тъй като обществото не е изградило все още подходящи граници на културата, в която тези хора биха могли да се впишат. Хората изначално изпитват страх от непознатото и когато то е в несъответствие с общо приетите норми, то те веднага го отхвърлят и отричат. В днешно време това се явява съществен проблем, тъй като все повече хора признават за своето себеусещане, което всъщност е в разрив с нормите на обществото и социалните роли на мъжете и жените.

исто биологически съществуват два пола- мъжки и женски. Освен биологически, съществуват и физически несъответствия между жените и мъжете. Прието е, че мъжете са здрави, силни, високи, а жените са дребни, нежни, физически немощни. Всяко общество, обаче, приема определени дейности като повече присъщи на мъжа или на жената. Според анализите на Хофстеде, такива социални роли могат да се нарекат мъжествени и женствени. Една жена може да се държи мъжествено, както и един мъж може да е женствен, но това означава, че тяхното поведение се разграничава от стереотипите, приети в обществото.

В повечето общества е изразено разпределението на обществените роли според половата принадлежност. Вече споменахме, че от мъжете се очаква да са конкурентно способни и да се съревновават по между си, докато от жените се очаква силна привързаност към дома, децата и близките.

Оттук и произлиза, че едно общество може да бъде дефинирано като женствено, когато полово обусловените роли се припокриват, тоесст и двата пола проявяват скромност, нежност, загриженост.

От друга страна, обществата, които биват определяни като мъжествени ясно разграничават полово обусловените роли.

Все по-нашумялата думичка „джендър“ залива информационното пространство и плаши като звяр хората в различни общества. Общото схващане за значението на думата джендър е, че това са всички представители на вида Homo sapiens, които не се вписват в половите роли, отредени от обществото, сиреч, гейовете и лезбийките.

Според Световната здравна организация (СЗО) джендър се отнася за "социално конструираните характеристики на мъжа и жената - норми, роли и взаимоотношения". Кратко, точно и ясно.

Според организацията дали един човек следва или не установените модели на поведение, зависи дали той ще бъде приет или изключен от социалната група. Джендърът не се определя биологично, тъй като биологически има само две възможности- мъжки и женски полови белези. Джендърът е резултат на взаимоотношенията между социалното общуване и обмен в обществата. Джендърът се сформира колективно.  И когато на колективно ниво се върви в посока унищожение на идентичността, няма как човек да не се запита „Аз кой съм и къде принадлежа?“

Повод за толкова погрешните разбирания относно джендърите в обществото, а между другото, това сме всички ние, стана Истанбулската конвенция. Все още не съм сигурна как толкова хора успяха да селектират информацията, че се цели заличаване на социалния пол и тотално обезличаване на половите роли на мъжете и жените.

Истанбулската конвенция е един инструмент, с който всички хора, които са жертви на някакъв вид насилие и издевателство от други представители на обществото, могат да си послужат, когато са изпаднали в ситуация, застрашаваща правата и свободите им. За съжаление, хората все още не могат да проумеят, че травмата, която остава у едно дете от гледката на пиян баща, пребиващ жена си, е непоправима. Все още хората не осъзнават, че нужда от защита имат не само малтретираните жени, но и малтретираните деца и мъже. Всеки може да бъде жертва на насилие и потискане, преднамерено или не, затова е и необходима институция, която да гарантира защитата на човешките права.

Обществата из нашите ширини са по-неблагосклонни към хомосексуалните връзки. ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови) хората в България могат да срещнат трудности в ежедневието си, въпреки че Конституцията не криминализира нито една проява на сексуалните малцинства.

Хомосексуалността е легална в България, но гей-браковете или гражданските съюзи между еднополови двойки, са незаконни.

България, както повечето страни от Централна и Източна Европа, които са в преход, е социално консервативна и хомосексуалността често се приема за табу. Много хора се изказват хомофобски

Това е една заплаха за мъжествените и установени норми. Не е прието, че даден човек може да има различно усещане за себе си от общото и установеното. С различието си, този човек застрашава установените норми и е несъвместим с обществото, независимо какви личностни качества притежава той/тя. На хомосексуалността все още се гледа като на заболяване или някакъв вид аномалия, която е въпрос на време да бъде отстранена, вместо да бъде приета. Хорските убеждения трудно претърпяват промени и да се наложи масово на обществото, че да имаш различно виждане и възприятие за себе си не е никак лошо, а би могло да подейства обогатяващо на културата. Обикновено демократичните държави са приели този „феномен“, като чиста културна особеност. Така хората живеят спокойно в обществото, без да се интересуват от личните сексуални влечения и предпочитания на другите. Фокусът е върху индивида и това какви качества притежава той. На мен лично би ми се живяло в такова общество, но за съжаление в България все още се плашим от огъня, който може да ни стопли и сплоти.

Как бе възприет текста от конвенцията, е показателен за хомофобските настроения в България. Хората не се замислиха, че най-вероятно са жертва на домашно насилие, но пък вече започнаха да обсъждат надлъж и нашир заплахите от травеститските и хомосексуални инвазии. Все още сме много назад в развитието на толерантността си. Често чуваме хомофобски изказвания от политици и обществени личности, които допринасят за цялостното дискриминиращо отношение към различните от стандарта. Това кара гей-общностите в България да се чувстват още по-изолирани и още по-самотни, неразбрани от обществото, само защото в личен план те не изпълняват отредената от обществото им полова роля. Смятам, че всички хора трябва да проявяват емпатия към индивида, не към личните предпочитания на някого. В модерните общества за Даниел Лърнър личностите се отличават от масата  със способността на емпатия, тоест вчувстване, влизане в положението на Другия и съпреживяване на драмите и състоянието му.  Всички ние сме хора, всички сме изградени от еднакви частици. Винаги трябва да се поставяме на мястото на другия, за да може да оценим как нашето поведение би се отразило на човека отсреща. И нека се замислим, предпочитаме да живеем в страх и омраза, в невидение и неразбирателство, или можем да обогатим културата си и да приемем, че различното е красиво тогава, когато то самото се чувства част от цялото.

Манталитет и развитие на индивида.

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.  Едни мечтаят да летят в Космоса, други се страхуват от мисълта, че извънземни може да съществуват. Това е известна фраза на Хенри Бергсън, чиято теория гласи, че човек е толкова голям, колкото интелектуално се е разтегнал. Той смята, че съзнанието представлява разтягане, интелектуално продължение на човека над принадлеженето към социалните формации, предлагащи колективно безсъзнание в смисъла на социално приемлива рутина. Факт е, че когато човек е ерудиран или принадлежи към по-висока калса от обществото, то маниерите и говорът съответноо са присъщи на социалното му положение. Същото се отнася и за по-нисшия клас, комуто омразата и отрицанието са присъщи. Хората често казваме, че с пари всеки може, но не се досещаме, че за да достигнеш определено финансово ниво, то ти трябва да поработиш и върху своето интелектуално такова. Доказано е, че всяка промяна в манталитета и в социалните групирания и механизмите на техните прегрупирания се случва с - или поради нарастването на скоростта на движение на информация и медиативното участие на нова технология. Сиреч, колкото по-бързо развиващо се е едно общество, толкова повече се обогатяват и културата и възприятията на хората в това общество. Колкото повече новости има пред нас, толкова по-голям кръг от възможности се разкрива.

Според Арнолд Тойнби, основен белег за дезинтеграция е този, в който дезинтегрираната цивилизация си е извоювала спокойствие, предоставяйки насилствено политическо обединение. Нещото, което предизвиква фрустрация, е липсата на синхрон и хомогенност в разпространението на информацията. Когато в едно неразвито общество се предоставят технологии като в развитите западни общества, това обикновено създава проблеми, тъй като чисто интелектуално, изостаналите общества нямат културните особености да възприемат адекватно наличието на информация. Оттам произхождат и радикализираните общества, които отричат всичко западно, просто защото техните възприятия са архаични, остарели и не биха могли да се интегрират и поместят в света на технологичното и културно развитие на западните общества. От своя страна, развитите общества не разбират защо е толкова силно осезаема разликата в развитието и възприятието на по-патриархалните и изостанали народи, какво е допринесло тези хора да бъдат толкова назад в мисловната си дейност и защо отричат неща, които видимо подобряват качеството на живот на индивида. Остарелите общества не обръщат внимание на културното си и духовното си развитие, откъдето и идва невъзможността им да приемат света такъв, какъвто го познаваме, развит, модерен и приемащ различните гледни точки и възприятия.

[blog-antonia-dimitrova]

Частите на Аз-а

Личността на всеки от нас е сложна „конструкция“ от отделни, взаимосвързани части на Аз-а. Всяка от тези части има значима роля в идентичността ни. Всяка една от тях филтрира по специфичен и уникален начин как възприемаме себе си, другите и света в различни житейски ситуации и моменти от живота ни. Различните части на Аз-а в Схема терапията са поставени в четири големи категории. Първата категория са уязвимите детски части на Аз-а, каквито са например изоставеното, отхвърленото, самотното или гневното дете. Втората категория са родителските части на Аз-а, каквито са изискващият и наказващият родител. Третата категория са копинг частите на Аз-а - впечатани в детството механизми за справяне, чиято функция е защитна. Някои от тях са предаващи се, други избягващи, а трети - свръхкомпенсиращи. Четвъртата категория са фукнционалните части на Аз-а и това са щастливото дете, добрият родител и здравият възрастен.

Понякога частите на Аз-а са дезинтегрирани, което означава, че съществуват отделени една от друга, в асинхрон или противоречие. При липса на интегрираност се наблюдава и липса на осъзнатост и разбиране на техните проявления и функции. Обикновено отделните части не знаят за съществуването на другите, а когато знаят, не могат да стоят конструктивно в компанията си. Като резултат от тази дезинтегрираност се появява психична болка и страдание. В реалността човек се чувста и държи непоследователно, объркано, дисфунционално или себеразрушително. В психичното някои части на Аз-а стават токсични и мъчителни за „носене“. В дезинтегрирано състояние например детските части са много измъчени, уязвими и ранени, родителските - изтезаващи и потискащи, а изначално защитната функция на копинг частите се изражда в антизащита и дисфунционалност. 

Пътят към справяне с психичната болка е интегрирането на отделните части на личността ни. Когато осъзнаваме тяхното съществуване, познаваме кои са, какъв е техният произход, какви са тригърите, които ги активират и как функционират, те са в единство. С тяхното единство постигаме интегритет на личността ни – онази цялостност, с която вече можем да синхронизираме и регулираме техните функции по начин, който ни помага да живеем пълноценно с мъдростта на Здравия възрастен. 

 А.Д.

#partsoftheself

[proekt-prosper]

“ Птиците се изпариха в небето, и сега последният облак преминава. Стоим заедно, планината и аз, докато остане само планината. ”

- Ли По

#p🦅p #проспер #Дзен #поезия #дзен поезия #птиците #небето #планината #медитация #осъзнатост #съзнание #Ли По

[151bg]

Всички наши електротехници са квалифицирани и имат необходимите умения и образование да Ви помогнат при необходимост или авария. Подменете старото си електрическо табло сега на преференциални цени. Искате да смените стария пилилеи? Трябва ви добър електричар? Доверете се на 151® и сменете старото осветеление още днес! Да си електротехник в Банкя, а и навсякъде по света не е лесна задача. За тази професия повече от всяка друга се изисква осъзнатост – защо я избираме. Изискват се познания, майсторлък, отдаденост, но ако Ви липсва дързост и жажда за адреналин, това не е за Вас. Навярно си представят плешив или дебел чичко с куфарче и тежки ръчни машини. Но сте далеч от истината. Електротехникът озеленява. Той поддържа цели жилищни кооперации. Той проектира, скицира и материализира всичко онова, което е на лист хартия. Ако има в близост непригоден подземен паркинг, отново електротехник в Банкя и във всяко населено място е Вашият човек. Изпълняваме пълната гама от електрически услуги в София на реални и достъпни цени, за повече информация може да видите нашата ценова листа. Нашият електротехник в Банкя е само член, част от нашия голям екип. Ние сме фирма, която предлага не само ел. услуги, но и всичко от областта на ВиК. Извършваме термодиагностика – все по-актуална и удобна услуга. Поддържаме поливни инсталации, разполагаме с опитен и квалифициран човешки ресурс. Предлагаме пълно електрообзавеждане и най-голямото предизвикателство е, че нямаме право на грешки. Нито в началото, нито някъде по средата, нито в края на работата. На всеки от етапите доказващият се електротехник в Банкя е перфектен. Той не прави компромиси, нито очаква работата да е компромисна. Вероятно електротехниката остава единствената недобре овладяна сфера, която винаги може да ни изненада. При това – понякога фатално и за последно. а и към всички свой близки, изберете електротехник в Банкя. При зародили се проблеми в сферата на електропренасянето, електропотреблението или ВиК изберете подготвените. Нашите кадри разполагат с технологични познания и имат техническа грамотност. И тъй като не може да стреля „на сляпо“, той трябва да знае какво прави. И да го прави професионално. Изберете нашият електротехник в Банкя. Той ще подпомогне жилището Ви по въпросите с електрическото захранване и ще проектира чисто нова инсталация. Ще извърши огледи, ще провери дали ел. таблото работи. Ще окабели, а опасните кабели ще бъдат отстранени своевременно. Съчетанието на интелект, смелост, досетливост, съобразителност, сръчност ние сме това, което сме. И можем да претендираме, че сме едни от най-добрите на пазара, защото клиентите идват сами – ние не търсим никого. От уста на уста, репутацията ни на професионалисти ни отвежда далеч, до всяко кътче на страната. Ако и Вие имате нужда от електротехник в Банкя, посочете нужната услуга, като ни пишете или позвъните. Получавайки запитването Ви, поемаме ангажимент да Ви потърсим своевременно и максимално бързо. Възникнал проблем с електроинсталацията е не само неудобство, но преди всичко представлява огромен риск за безопасността за Вашето семейство, служители или колеги. Остарелите ел табла изискват да бъдат подменени, защото в един момент започват да представляват проблем за доста от инсталациите. Когато се наложи и за вас да бъде извършена тази услуга, обърнете се към 151®. Много важно е при изграждането на нова ел инсталация да сте наясно какво точно искате. Предварително трябва да си представите дома ви с обзавеждането му и всички аксесоари. Както всички други неща в нашето ежедневие и електроинсталацията се нужда�� от периодични ремонти или когато е доста стара и проблемите зачестят, препоръчваме на нашите клиенти подмяната й. Качеството при изпълнението на електромонтажните дейности са също така доста отговорен и важен елемент в областта на електро услугите. Бригадата ни не е голяма, но за сметка на това – доста подготвена. В състояние сме да работим цял ден, но да помогнем на всички, които са избрали да ни се доверят. Сами по себе си електро ремонтите отнемат време и който Ви гарантира „едноминутна“ работа, най-вероятно Ви лъже. Боравенето с ел. захранване е опасно, а поправянето на всички проблеми – времеемко. Когато ни сигнализирате за проблем, винаги питаме от колко време е, кога сте го установили и т.н. Колкото по-скорошен е, толкова по-добре. Много важно е и самото естество на проблема. И сами се досещате, че един неработещ контакт не е толкова фатален, колкото изгоряло табло или паднал стълб. Винаги се стремим най-напред да реагираме на най-опасните проблеми, след което преминаваме към по-малко тревожните. Кратко, точно и ясно – НЕ. В практиката си досега сме се сблъсквали с какви ли не дребни и по-мащабни проблеми. Но нито един от тях не ни се е опрял. Разликата се състои в отделеното време и усилия. Затова, и при най-незначителните сигнали за неизправности ни потърсете. Защото утре може да са се разраснали и да съжалявате.

[cry-install]

Удави се нашата романтика в грозното.

Подстригах неслучилата ни се любов.

Погали ме с несловесни обещания.

Облада ме в мечти.

Прегърна ме и уви ме в топлина.

Само за да ме удари твоят цинизъм по-късно.

Твоята грубост твърда и студена грижа.

Умело премерена лъжа,

разкрита в краен нарцисизъм.

Интелект, който някога ме привлече,

после ме стреляше с безчувственост

и постоянна неангажираност;

дистанция, представяща се за осъзнатост.

Застинал неосъзнат страх и неопитност

се разкриха, след като първоначалния

огън се успокои.

Аз не повярвах на твоя огън, не защото

беше лъжлив, а защото предусещах,

че е дълбоко подвеждащ и само моментен.

Танцът ни не се получи.

С недоверие не се танцува.

Нито без любов и споделеност.

Но как исках да се получи.

Затова те обвих в мечти.

И затварях очи.

Докато не спре да боли.

Но така и не спря.

Време е.

Всъщност те обичам.

По някакъв странен начин те обичам

сега.

Но не стига това.

Оставам сама.

Дано нямаш против да се връщам

в малкото ни хубави спомени,

когато можех да вдишам реална магия.

Оставам сама.

Не наистина.

Защото сега съм по-свързана от всякога със света.

Политам надълбоко в моя космос.

В моя хаос.

Довиждане!

Не искам да те виждам дълго време

Нека като едва запомнен сън да станем...

И лека полека да избледнеем,

но никога забравим.

[loveness]

Космически бюлетин (за всеки с бучене в ушите, вибрации по тялото, неочаквани събуждания през нощта, внезапни картини/усещания/включвания   по-принцип и особено интензивно от средата на този месец)  Вихрушка от "събития" и настройки във високовибрационните измерения за всички не дотам осъзнати звездни сътворци и още повече за всички осъзнато действащи по Спиралата на Творението, които "закотвят" през мултиизмерното си тяло енергията към Земята и енергийната й решетка...За някои се чувства прилив на вълнение, вдъхновение, поток от свежи идеи, оптимизъм, обгръщаш океан от Вселенска любов, за други - физически дискомфорт, породен от калибриранията и изчистванията от с��ари лимитиращи модели/вярвания, его-вкопчвания, зависимости, неизлекувани травми, кармични уроци...за трети - всички вътрешни импулси са дълбоко заглушени, далечни, далечни сигнали, без грам ценност за модела на съществуването им в момента....Няма нужда от сравнение кой е по-по-най, всеки следва Божествения си друм и се разгръща колкото пожелае и избере по него. На всеки е дадена възможността да се учи, да обогатява себе си с опитности и преживявания (духовни, материални - всичко е важно с оглед на индивидуалните нужди на душата, въпросът е да резонира с нас и да бъдем осъзнати в избора си.) Това, което е важно да кажа е, че в този "вибрационен преход" не сме сами, никога не сме били сами. Сега е моментът да съ-творяваме и обединяваме усилията и енергията си с останалите космически същности и реалми, напредваме заедно, издигаме се заедно и е толкова красиво, че не само ние хората учим от тях, но и те също от нас. Ти не си прашинка във Вселената, ти си пулсираща Галактика, разцъфваща в красива мандала от нишки, божествен пратеник от далечни очарователни звездни мъглявини, астероиди, звезди, планети....и толкова много е на твое разположение. Дали ще отключиш лечителските си дарби, дали ще носиш красота, мир, изкуство, "зелени" технологии на бъдещето, дали ще помагаш на най-чувствителните, които идват с много по-висока енергия и осъзнатост на Земята, но срещат трудност от статуквото и закоравелия модел на празно съществуване в момента...хоризонтът е широко отворен пред теб. Нормално е да се съмняваш, да не осъзнаваш потенциала, който носиш и да се примириш без да разкриеш нищо повече от себе си. Нормално е, защото ние не се плашим от това, което не можем, а от онова, което не знаем, че можем да постигнем. Затова все по-рядко оставаме дълбоко насаме със себе си, колко по-лесно е да държим в свободното си време телефона и да скролваме историите и отпечатъците на другите, да споделяме картинки, забавни клипчета, селфита в опит да оцелостим себе си пред един плосък екран...(не всеки е така, разбира се, но масата от хора е). И най-тъжното от всичко е, че губейки връзката с истинското си аз, губим автентичната и топла връзка на споделеност помежду си. Сърце със сърце. Било то дали си в човешки облик, в тяло на животно, растение, камък....арктурианец, плеядинец, ангел.....Твоето сърце тупти в един ритъм с милиарди туптящи сърца по тази земя и далеч отвъд нея, в един ритъм като Едно сърце. Ти избираш накъде ще насочиш взора си, до колко ще отвориш сетивността си и ще се гмурнеш в това, което душата ти копнее да изяви.

#cosmicwhispers

[vanyapavlov]

Приликата с моята майка не е случайна. Тази уникална жена докосна сърцето ми завинаги. Безкрайно благодарна съм, че я познавам. Толкова мъдрост, осъзнатост и извисен дух събрани в една личност... Нямам думи да я опиша, просто тя преобърна живота ми на 360° - моята втора майка. 💞💓💞 (at Sofia, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/B0GuQ-JjTzX/?igshid=w5bctidmtcld

[prehodna-blog]

Грижа за езика

Пътя, по който пое блогът Пътят на Облака, е в посока ежедневни прояви на грижа и любов към себе си.

Започнахме пътешествието като ви запознах с процеса на създаване на навици. Миналият път разгледахме под лупа грижата за зъбите, а на тези от вас, които не си ги мият всяка сутрин - обещах да споделя моята лична стратегия за това как да затвърдим този навик.

Дочакахте този момент, представям ви днешната тема - грижата за езика.

Всяка част от нас има нужда от внимание

Обичам да споделям истории от детството тук и сега е моментът за още една такава. Още от детската градина обичах да си представям, че всяка част от света около мен е жива. Като душичка, която търси моята любов. Обичах да подреждам не само играчките си една до друга нощем, но и дрехите, които оставям на пода - така сякаш са едно голямо семейство. Чорапките да са заедно и да си правят компания, но да се док��сват и до клинчето, ако им доскучее, което обгръща и блузата, чието ръкавче сгушено с пантофките, за да се забавляват всички дружно, никой да не е самотен и пренебрегнат, докато аз спя. Сега вече всяко нещо си има място (и си е нагушено в своето място), но усещането, че всичко проявено заслужава моята грижа остава. Все още запазвам това отношение в себе си и го отнасям и до уважение към своето тяло, своите емоции, своите нужди и различните страни на многопластовата си същност (която всеки има). Това ми носи по-голяма осъзнатост и разбиране към самата себе си, която всеки може да постигне.

Все още сме на вълна грижа за тялото, затова днес е ред да се погрижим за езика. И той заслужава нашата любов.

Е, кога за последно се погрижихте за езичето си?

Всички сме запознати с това как да угодим сетивно на своя език. Дали с някое вкусно и любимо ястие, свежа напитка или нежна целувка, израз на споделена любов. Но осведомени ли сме, че той може да се чисти?

Вече да!

Призовавам ви за действие като първо споделям с вас всичко, което имате нужда да знаете за този прекрасен навик като: от какво чистим своя език, с какво го чистим, кога е най-подходящо за това, как да го правим и защо - какви ползи и ефекти има за здравето ни. Да започваме:

От какво да чистим своя език?

По време на сън, нашето тяло продължава да се грижи за нас и чисти нашия организъм като отделя токсини, част от тях -  на повърхността на езика. Така сутрин имаме бактериална плака и отлагания не само по зъбите, но и по него. Представлява бял, понякога жълтеникав налеп, който лесно може да бъда премахнат.

С какво да чистим своя език?

Инструментът, за който ще говоря днес, се нарича Стъргалка за език. Има няколко различни вида на пазара, включително се предлагат и четки за зъби, които имат набръздено гръбче за тази цел, но тази, за която ще говорим днес е от неръждаваема стомана / мед (т.н. неръждавейки).

Препоръчвам ви да се спрете на такъв тип, защото пластмасовите стъргалки и четки често напукват налепите без да успяват да ги премахнат ефективно. Освен това, пластмасовите, както знаете, тъй като се използват за лична хигиена, не могат да бъдат рециклирани и се развалят много по-бързо и чистят доста по-трудно.

Лъжицата е прекрасен пробен инструмент, който можете да използвате преди да си вземете Стъргалка.

Кога чистим езика си?

Най-подходящо е да се чисти сутрин преди да си измием зъбите на гладен стомах, за да не разрушим и погълнем налепите при миене / хранене.

Как го чистим?

Заставаме пред огледало, изплезваме език, хващаме стъргалката за двете дръжки и я поставяме на горната (вътрешна) част на езика. Много нежно и без излишно натискане, за да не го нараним, издърпваме стъргалката до върха (долната външна) част на езика. Ще видите събралия се бял налеп. Изплакваме и повтаряме в същата посока отвътре навън, докато не го премахнем напълно.

В началото, както споменах, можете да използвате и лъжица. Ако имате рефлекс за повръщане, започвайте от средата на езика като постепенно приближавайте инструмента за чистене по-навътре.

Колко струват и откъде да си взема?

От това, което наблюдавам цените на неръждавейките са между 4 и 7лв. Аз моята я взех от йога студиото, което посещавам, но освен в йога студиа и магазини се среща и в био магазини. Не съм намирала неръждавейки в аптеките. За жалост тези, в които съм питала, предлагат пластмасови, които отново бих казала, че намирам за неефективни.  

Защо да чистим езика си?

Ако не премахнем батериалната плака и наслояванията, при закуска те се връщат обратно в стомаха.

Премахва л��шия дъх. Разбира се, лошия дъх при някои хора идва и от стомаха, от храната и реда, по която я ядат,  но при мен забелязвам, че с премахването на налепите и дъха се изчиства.

Според аюрведа чистенето на езика - т.н. шаткарми стимулира храносмилателния тракт и огън - агни.

Масажирайки езика, стимулираме вкусовите усещания.

Подобряваме вида на езика

Ето така приятели, стъпка по стъпка, усъвършенстваме нашата перорална хигиена. От опит, моето лично усещане, откакто започнах този сутрешен обред е, че хигиенния цикъл не е цял завършен, ако не си изчистя езика първо. С времето започваш да осъзнаваш присъствието на налепите и това, което причиняват на дъха ти и нямаш търпение да направиш необходимото, за да знаеш, че си чист. Това е моята движеща сила да отида в банята, да се погрижа за езика първо и после вече и за зъбките. Затова е моят скрит коз, съвет и стратегия за изграждане на навик за миене на зъби. Повярвайте ми, започнете ли веднъж, целувките сутрин и закуската стават немислими, докато не се погрижите за себе си по такъв нежен и лесен начин.

А сега какво чакате? Идете при металните си супени лъжички, изберете някоя с хубаво ръбче и пробвайте! Но го правете на гладно моля-моля.

Все още не сме приключили с устната си хигиена обаче.

Тези, които внимават, ще попитат - Ами вечерно време? Обеща да ни разкриеш стратегия за миене на зъбките и вечер, какво да правим тези, които тогава ни мързи тогава?

Повече за това и още една стъпка към здравето - следващият път!

Stay tunned. - К.