Tumgik
#димитър калбуров
Text
Дано ако се срещнем в някой друг живот, този път да успеем да си тръгнем навреме. Толкова повече красота има в неизживяното, отколкото в безвъзвратно счупеното.
"Помниш ли", Димитър Калбуров
159 notes · View notes
Text
ОСОБНЯЧКА
Когато не ходиш боса, си обула три чифта чорапи.
Един ден си на вода и чия, другия на пица и шоколад.
Ако те мързи да готвиш, ядеш направо от хладилника.
Или не даваш да падне прашинка,
или е толкова разхвърляно,
че не можеш да си намериш обувките.
Всеки ден местиш купчина с дрехи от леглото на стола,
зависи от кое имаш по-голяма нужда.
Около теб постоянно има по няколко чаши,
но никога не знаеш какво точно си пила от тях.
Ненавиждаш молове,
кръчми
и всякакви шумни и кичозни места.
Имаш повече книги,
отколкото обувки, бижута или гримове.
Можеш да шиеш, да рисуваш, да смениш гума на кола,
но не и да боравиш с техника.
За теб няма средно.
Искаш всичко да е крайно.
Краен хаос.
Крайна лудост.
Крайна любов.
Защото всичко обикновено,
ти е повече от скучно.
- Димитър Калбуров
40 notes · View notes
myminiworldd · 5 months
Text
ПРОЦЕС
Не бързай толкова.
Разбитото сърце е почти същото като счупения крак.
Има си технология, с която се оправят нещата.
Първо се гипсира за определен период.
За колко точно време не е ясно, строго си зависи от травмата.
И е тегаво, гадно, сърби,
и прочиташ целия интернет дали има как по-бързо да се махне тоя скапан гипс,
дали не може нещо я с храна, я с чай от куркума, я със спане с дафинов лист под възглавницата при пълнолуние, ама нейсе.
Колкото дни – толкова.
После най-накрая идва тоя радостен момент.
Гипсът се маха и си мислиш,
че най-тегавото е минало, пък то явно не е.
Стъпваш на земята,
то счупеното вече е заздравяло,
но мускулите атрофирали,
ставите прашасали,
сухожилията на камък.
Започваш да ходиш отново, ама куцо,
с миши стъпки, премерени, премислени, бавни.
Мускулната треска от прасеца ти стига чак до тила
и обратно до другия прасец.
Гипса го няма, но сякаш още е там.
Минава още време и вече съвсем пък заздравява всичко,
става по-силно, започваш даже да ходиш нормално.
Още си боли, но поне отстрани не личи,
никой не знае, а то и това си е победа.
Въртят се там слънцето и луната многократно
и май почва вече да е хептен добре, а? Май е окей.
Почваш да разтичваш, но майка му стара, още си наболява леко.
А може и да не е точно болка това, но знаеш ли със сигурност?
Шубето е голям страх, а и си те преследва един там персонален облак,
който натрапчиво да ти напомня,
че ако стъпиш пак на криво,
може пак да ти се слага гипс.
Отвяват го обаче ветровете в крайна сметка тоя облак
и тогава идва най-хубавия момент.
Тичаш.
Тичаш смело,
че даже в пъти по-хубаво и стабилно от преди.
Няма страх.
И най-много, ама наистина най-много,
в дадени моменти да се сещаш
как отдавна не се сещаш за тази травма.
Та така, процес е.
И с крака и със сърца, и с всичко останало.
Не бързай.
И най-вече
недей да тичаш с гипса.
Димитър Калбуров
29 notes · View notes
7bizarre · 6 months
Text
За какво ти е машина на времето, ако целта не е да се върнеш и да обичаш някого? 158 удара в минута - Димитър Калбуров
12 notes · View notes
ladyschaoticmind · 2 years
Text
Ч А Т
Питаш как съм.
Добре съм.
Не спирам да мисля за теб.
Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.
Да карам бързо, за да имаме повече време,
да ме чакаш усмихната на прага,
да те целуна, прегърна,
да изслушам какво ти се е случило днес,
да си сготвим,
да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,
да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,
да наглася лаптопа и да пусна сериала,
да загубим представа за времето, да стане твърде късно да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,
да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,
да си легнем един до друг,
да правим любов,
да си лежим и просто да се гледаме,
да не ми даваш да заспя, за да си поговорим още малко,
да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,
да не помръдна доста дълго, въпреки това,
да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,
да преплетеш пръстите си силно в моите и да загубя представа къде свършва моята и къде започва твоята ръка,
да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,
да се събудя до теб.
Стоп.
Изтривам всичко.
Питаш как съм.
Добре съм.
Ти как си?
- Димитър Калбуров
33 notes · View notes
ivanovagabbi · 2 years
Text
МОЛЯ ВИ, НЕ ПРАВЕТЕ ДЕЦА
Не правете деца, ако нямате представа как да ги обичате.
Не правете деца, ако най-голямото щастие в живота ви е цигарата, ракията и салатата.
Не правете деца, ако не сте уверени, че сте намерили правилния човек.
Не правете деца, ако смятате да ги карате да плащат за вашите несполуки.
Не си го изкарвайте на тях.
Те не са виновни, ч�� в училище сте спали, а в университета сте пили.
Не са виновни, че работата ви е скапана, а шефът ви е задник.
Не са виновни, че колата ви се чупи, а обувките ви се късат.
Не са виновни за нито едно от вашите решения.
Не са ви и длъжни за нищо.
Вие сте им длъжни.
Длъжни сте да ги научите какво е достойнство и чест.
Длъжни сте да им давате личен пример, а не само заповеди и акъл.
Длъжни сте да ги изградите като хора, много преди да успеят сами да се сблъскат с факторите, с които после ще оправдавате лошото им възпитание.
Наистина, проблемът не е в тях.
Проблемът е във вас.
Те забиват нос в смартфона, защото вие забивате нос в смартфона.
Те не четат книги, защото вие не четете книги.
Те не уважават никого, защото вие не уважавате никого.
Не им кастрете крилата.
Ако им втълпявате, че са глупави, те ще ви повярват.
Ако им втълпявате, че са некадърни, те ще ви повярват.
Ако им втълпявате, че мечтите им са невъзможни, те ще ви повярват.
Затова, моля ви.
Не правете деца, ако няма нещо хубаво, на което да ги научите.
Не правете деца, ако сте киселяци, които мразят всичко, освен себе си.
Но най-вече.
Не правете деца, ако не помните какво е да си детe.
Димитър Калбуров
24 notes · View notes
vasetovp · 1 year
Text
ЧАТ
Питаш как съм.
Добре съм.
Не спирам да мисля за теб.
Искам да се кача на колата и да дойда да те видя.
Да карам бързо, за да имаме повече време,
да ме чакаш усмихната на прага на вратата ти,
да те целуна,
да те прегърна,
да изслушам какво си правила днес,
да си сготвим,
да ти разкажа история, която не съм разказвал на никого,
да задремя в ръцете ти, докато ме гледаш и не казваш нищо,
да ти направя чай, да разбъркам меда и да махна лъжицата,
да ме научиш на някоя нова игра, която никога не съм играл,
да наглася лаптопа и да пусна сериала,
да си говорим толкова много, че да загубим представа за времето,
да стане твърде късно, че да си ходя и да не ме пуснеш да си тръгна,
да ме пръскаш с вода, докато си мием зъбите,
да си легнем един до друг,
да правим любов,
да си лежим и просто да се гледаме,
да не ми даваш да заспя, за да си поговорим само още малко,
да се наместваш пет минути, за да ни е удобно и на двамата, но на мен да не ми е,
да не помръдна доста дълго, въпреки това,
да те притискам до себе си, сякаш съм дошъл за последно,
да преплетеш пръстите си силно в моите и да не знам къде свършва моята и къде започва твоята ръка,
да ти призная, че съм влюбен, без да се скрия зад шега,
да се събудя до теб...
Димитър Калбуров
3 notes · View notes
naeyomy · 3 years
Text
Уморих се. От надиграване. С остра липса. На победители. Стигат ми толкова. Фалшиви погледи. И щастие. С кратка годност. Наслушах се. На празни приказки. И думи без покритие. Нагледах се. На хора с маски. Които не са себе си. Дори и насаме. Научих им. Шаблоните. Клишетата. Лъжите. И самозаблудите. Наситих се. На едно и също.Отново и отново. Изненадай ме. Ако можеш.
Димитър Калбуров
Tumblr media
0 notes
follia-impossibile · 1 year
Text
БЕЗ ПОСЛЕДИЦИ
И ако имаше един ден,
в който може да сториш всичко,
което пожелаеш,
без на следващия
да има последици,
какво щеше да направиш?
- Да обичам.
- Димитър Калбуров
Tumblr media
0 notes
only-you-babygirl · 2 years
Text
Нощни птици
Коя си всъщност,
когато те гледат само очи,
които няма да те съдят?
- Димитър Калбуров
115 notes · View notes
lookingfooru · 4 years
Text
ДРУГАДЕ
Не че ми се тръгваше.
Напротив.
Но беше време,
когато седеше до мен
и се наложи да попитам -
Къде си?
- Димитър Калбуров
302 notes · View notes
feastofdarkness · 4 years
Text
Tumblr media
215 notes · View notes
zoya-k · 4 years
Text
""Шшш..."-Прошепна наум към сърцето си.-" Прекалено шумно тракаш на счупено.""
- "158 удура в минута"- Димитър Калбуров
471 notes · View notes
myminiworldd · 7 months
Text
ВЪЗВИШЕНИЕ
Благодаря ти за всичката любов.
Благодаря за търпението в моментите, в които мога да дам само 1%, а ти намираш в себе си останалите 99%.
Благодаря за спококствието да се чувствам достатъчен и в най-лошите си дни, в които съм слаб, страхлив, неуверен, мълчалив, скучен.
Благодаря за вдъхновението да искам да бъда повече. За нас, за теб, за себе си.
Благодаря, че не се отказваш, дори когато се случва да си на второ място.
Благодаря за крилата, когато краката хич не са стабилни.
Благодаря за твърдите приземявания на меко.
И най-вече благодаря за всичката лекота.
И когато ни е най-хубаво,
и когато ни е най-трудно.
Благодаря ти...
Името не ти го знам все още,
ще си го допишем някой ден.
Хайде,
до скоро.
-Димитър Калбуров
7 notes · View notes
bboldishkov · 4 years
Text
Одисея
За какво ти е машина на времето, ако целта не е да се върнеш и да обичаш някого? ~ 158 удара в минута - Димитър Калбуров
481 notes · View notes
holdmebeforeyougo · 4 years
Text
КАРАНТИНА
Спазвай дистанция.
Едвам те преживях.
143 notes · View notes