#човеци

[proekt-prosper]

#p🦅p #proektprosper #проспер #философия #цитат #човеци #малко #хора #много #поезия #мисли #цитати #👥

[alt3rn8-knowl3dg3]

Тя, светлината, изглежда си намира човеци, които най-добре да я отразяват и ги пълни догоре, до върха на косите, до дъното на очитe!

#bg post #bg tumblr #бг пост #бг блог #bulgaria #бг #bg #bg text #бг думи #бг цитат

[elezdi]

Хора много, човеци малко.

[l-homme-triste-qui-rit]

И понеже няма да се престраша да ти пиша, а и не искам да те занимавам със себе си и да ти отвличам вниманието от естествения ритъм на живота, който водиш, това, което искам да ти кажа, ще го напиша тук...искам да ти кажа само едно - пази се! искам всичко да е наред и след не много време, да има добри новини....дали ми вярваш или не - си е изцяло твоя работа, но държа да кажа, че се надявам всичко да е наред - да сте здрави ти и рожбата, която живее в теб...а кой знае, може някой ден да стане така, че се срещнем случайно, или не толкова случайно, да пием по кафе, ей така, просто като 2-ма човеци, познати, приятели, да се разходим, да повървим, да поприказваме, да си споделим за живота, който водим, и да се разделим добросърдечно, по приятелски, просто държа да знаеш, че не тая никакви, ама абсолютно никакви лоши чувства спрямо теб, напротив.....та как бих могла....та ти си единственият човек, който ме срещна, запозна се с мен и без много-много да му мисли, ме хареса, обикна ме, влюби се направо в мен....ей така, без да съм направила нещо за теб, просто така....и до ден днешен се чудя и не проумявам какво толкова видя, какво намери в мен.....знай, че се радвам за теб.....може би за първи път в живота си, чувствам, че съм пораснала.....не, не защото из оня ден помъдрях с още една година, а просто защото се радвам за теб, щастлива съм, че нещата се получиха точно така, не за мен, не за друго, а защото знам колко много ти самата искаше това....и не ми остава нищо друго, освен да бъда щастлива заради теб, за теб, повярвай ми, от сърце се радвам! И къде тайно, къде не чак толкова тайно, имайки предвид, че го споделям тук, се надявам, че ще се видим, било то скоро, или не чак толкова, някой ден, сега или далеч във времето....отплеснах се май прекалено много....дано имаш търпение да изчетеш поста до край и извинявай, че ти г�� причиних....та това е от мен, бъди щастлива и си остани със здраве! А аз съм си тук, знаеш, пуснала съм корени в любимия си град и не смятам да го напускам, поне не и засега. 😄 А, и ти също - обличай се топло! 💜

[chrisheart1973]

Опитах... Видях... И разбрах...

Бях сред хората... В тълпата...

Опитах да съм част дори...

А те ме тъпчеха с краката...

С въпроса:

"Май нещо те...Боли..!"

С усмивка, но и с болка им отвръщах...

"Ооо, нищо... Всичко е наред..!"

А вечерите... Кръв повръщах...

И Душата си лекувах... В лед..!

По неволя се превърнах в лекар...

Психолог, хирург и ортопед...

И лекувах всеки милиметър...

За да продължа... Напред..!

Преминах през тълпа от хора...

Но човеци в нея не видях...

Не получих... Никаква опора...

Но научих... И разбрах..!

Да стоя далече от тълпата...

Да съм различен... Единак...

Да обгрижвам себе си... Душата...

Аз не съм подлога... Нито съм глупак.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

11.10.2020

Бирмингам

#бг мисли #бг поезия #бг пост #бг текст #българска поезия #bulgaria

[vasetovp]

Знаете ли коя е болестта на 21-и век? Липсата на любов. Всеки век си има по една болест. Която разяжда, убива и унищожава всичко по пътя си. Е, ние сме избрали да се родим точно в най-страшната. Най-безмилостната и най-жестоката. Хората в този век носим усмивките си отлично, докато отвътре гнием и се гърчим като стари, покрити с мухъл ябълки. И въпреки че масата от нас сме финансово осигурени и можем да си позволим дискотеки, забавления, почивки и пътувания, покрив над главите си, храна и вода, възможността да се зарадваме на тези привилегии изчезва. Бяга с триста. Изпарява се, няма я. Защото сме мъртви. Отвътре. Уморени сме от поредната несполучлива връзка, от стотното предателство поред, от сълзите, от болката, която ни гложди и най-вече от хората, които са всичко, ала не и човеци. Хората, в които няма капка състрадание, емоция, доброта, лоялност и още куп други нормални за едно здраво същество качества. И старците, в които ще се превърнем след години, ще са кръвожадни зверове, които пък ще са отгледали други кръвожадни зверове. А за изключенията от нас, които ще срещнат истинската любов и ще създадат стабилно семейство, желая ви да го предадете на поне малка част от следващото поколение. За да се знае и помни, че е имало едно време нещо, което не се е купувало с пари, но е струвало всичките пари на света.

#bg #бг надпис #бг пост #бг текст #bg post #bg text #бг цитат #бг автор #бг поезия #бг мисли

[navtora]

Избягва хората, а търси Човеци.

#хора #хората

[book-worm-1399]

Не си спомням какви подаръци получавах на Коледа като дете. Спомням си друго... как сутрин отварях очи и изтичвах в другата стая да гушна мама и татко и да им честитя коледната утрин. Помня уханието, което се носеше през деня из цялата къща - на току-що опечен тиквеник, поръсен с кристалчета захар, на топлата баница на баба, пълна с чудни късмети или пък на вкусното месце, което се приготвяше цял ден под похлупак. Помня игрите с братовчедите ми, пързалянето до късно следобед с шейни и това, че мама и баба едва успяваха да ни приберат обратно вкъщи, с премръзнали от правене на снежни човеци ръце и доволни усмивки по лицата. Помня и голямата маса с украса и свещички, а около нея всички най-любими хора заедно… потропването на чашите, приказките до забрава, смехът и светлинките по коледната елха, които потрепваха безкрай... ❤️

- Яж, чети, обичай и пътувай

[whitejester]

#Think about it

Дет се вика хора много..

Ама малко са човеци..хаha

#Мислите на един Шут 🚬🙂

#бг #бг поезия #бг цитат #бг мисли #бг болка #българия #българска поема #българска поезия #българска любов #български пост #български #българска литература #българско #българска мисъл #bg post #bg tumblr #bg1 #bg3 #bg #бг автор #авторско

[simonsmilee]

"– Бабо, оня човек не ме уважава. Държи се грубо и арогантно с мен. Чувствам се зле. Боли ме ей тук. Какво да правя? Мисля го, не мога да спя.

– Бабиното, в живота малцина са истински човеци. Боли те, защото си честен човек. Ти си мислиш, че щом те е обидил, има за какво, че причината е в теб. Причината е в него. Душата му се е напластила от злоба и се чуди в коя добра и чиста душа да се отърка, та да му олекне. Ти не бой се. Отърси се! Не търси нито уважението, нито доброто в този човек. Те просто липсват. Ако трябва, зачеркни го. Има толкова много свестни хора. От тях търси уважението. И внимавай много да не зачеркнеш тия прекрасни хора, заради някой с черно сърце."

[keeptolking]

"Вълшебниците никога не остаряват,

защото имат вместо кръв море.

И там, където е сърцето, в ляво,

те имат слънце. Не сърце.

Вълшебниците няма как да остареят,

защото времето минава покрай тях.

Защото във душите им живее

една безкрайна лунна светлина.

Вълшебниците винаги са същите-

с усмивки във очите им-звездици.

Вълшебниците са човеци, всъщност,

но от онези, дето стават птици..."

- Caribiana

[ivanovagabbi]

„… Както ми каза Коста: „Можеш да превърнеш измъченото си тяло в храм, обидата – в прошка, раните си – в прозорец, през който ще нахлуе светлина, или да избереш пътя на тъмнината и да презреш себе си заради чуждата низост, да се отдадеш на самосъжаление и мъст, на озлобление и гняв, да поискаш да съдиш и наказваш. Аз не мога да направя този избор вместо теб, но мога да те уверя, че няма миг, в който да си лишен от избора да пренапишеш историята си“. Ако не беше този ангел, който небесата милостиво ми изпратиха, аз щях да виждам до вратата на къщата си и до върха на носа си. За съжаление това е най-далечният хоризонт на тези, които считат за изключително положително качество да са стъпили здраво на земята. За тях мравката е нещо, което подметките им ще стъпчат, защото не я забелязват. Странно е, но някои човеци имат повече подметки, отколкото сърце и светлина. С подметките си стъпват тежко и безмилостно по земята, по други човеци, по сърцето си, по чуждите души… С тях ритат другия и мачкат всичко, върху което стъпват – от мравката до добрината, която получават. Когато си забравил за небето, подметките са тежката присъда, която сам си си прочел. И сам изпълняваш. Едни чужди подметки ме бяха стъпкали, размазали, обезобразили, но аз и само аз имах правото да реша каква да бъда след това.

#бг

[naeyomy]

За мен най-нежната дума е светулка. Като тази песен. Любов от първи звук ми е, много години подред - със светулки. ..

Силивия Крумова

Мога, толкова сляп, да нарисувам без грешка лицето ти. Мога, толкова глух, да позная в тълпата гласът ти. Мога, много уверен, да намеря във мрака ръцете ти. Мога, много щастлив, да те взема със мене в съня си. Мога, толкова тих, да усещам до мен как заспиваш. Мога, толкова слаб, да те гледам на крачка от мен. Мога, много зависим, да не вярвам, ако си отиваш. Мога, много безсилен, да чакам теб всеки нов ден. Мога, истински смел, да приемам, че тръгваш далече. Мога, толкова ням, да признавам, че искам те тук. Мога, много ревнив, да не те пускам никога вече. Мога, много наивен, да те сравня с най-красивия звук.

Ивайло Василев

Изморих се. Изморих се до полуда от приказки, завършващи със болка, от чакане и търсене, и лудост, от липсата на вяра и посока. От някакви надежди разпилени, от обич, недостигнала до никой, от мислите си, смъртно уморени и неми от сподавеното викане. Омръзна ми от толкова тревога, омръзна ми да бъда романтична, омръзна ми от бури… И от огън. Омръзна ми да бъда и цинична. И нямам вече сили да се боря. И нямам вяра вече да се вричам. И нямам даже думи-да се моля. Защо тогава мога да обичам?

Мариета Караджова

Ще ме виждаш навсякъде..  В кафето сутрин. Горчиво.  В полет на птица, за някъде..  В утрото, дъждовно и сиво.  В празен пепелник, без цигара.  В дим от тъмни комини.  В снимка, на масата стара.  В слънцето и в небесата му. Сини.  Ще ме виждаш в тунела от спомени,  като светлината, която м��ждука.  Като есен, в листата отронени…  И зад вратата, на която се чука.  Ще ме виждаш дори и във локвите,  напълнени от дъждовни сълзи.  В очите от плакане. Мокрите..  В разбити на паважа. Мечти.  Ще ме виждаш в стъпките боси..  оставени от някой по пода.  Във всеки спомен, който се носи  и в него безпаметна ще се бродя.  Ще ме виждаш и в чуждо лице..  И може би, ще ме виждаш във всичко.  Ще ме прегръщаш със други ръце,  И ще проклиняш, за това, че обичах.

Красимира Попова

Пръсти  по онази високо вдигната вежда.  Пригладен кичур  над онзи поглед-свредел,  с който не просто виждаш.  Пробиваш.  Обвивки и щитове.  Намираш  сърцевина.  И я целуваш.  От душа.  Развенчаваш митове.  По-точно вдигаш им летвата  с твоята реалност.  И е някак сакрално.  Като обещание  пред малък олтар.  Но клетвата е моя –  да съм ти дар.  Без колебание.  Само желание,  желание,  желание …  Да те докосна там…  Близо до белега  (ах, тази рана).  Като балсам  или нега  да се разлея върху ти.  Желана.  Да съм ти нужна  като дихание,  просто.  Колкото и тъжни  да са въпросите ми  на твоите отговори.  Не говори!  Само почувствай.  Как се разпилявам с косите си  на гърдите ти.  Приеми.  Мен.

Мечтите ми.  Щом само мои са,  цената безгласна е.  Станат ли „нашите“ –  са за заплащане …

Аз съм богата.  А ти?

Надежда Тошкова

Не виждаш ли? Тя още вярва в чудеса.  Сънува феи. (А и те сънуват нея.)  Живее сам-сама във своя свят.  А в другия, Големия, не смее…  Разказва приказки на тъжните звезди.  И чува как цветята си говорят.  Понякога е гълъб. И лети  над смешно малките сърдити хора.  Не виждаш ли…тя има сетива,  различни от на другите човеци.  И с тях улавя цялата тъга  и всичките усмивки на планетата.  Така различна е, че ще боли  ако объркаш нещо и се влюбиш.  Но пък…момиче-приказка е. А нали  на приказките краят им е хубав…

caribiana

обичай ме  така… както никога  сякаш за последно… топла  и с любов самоорисана…  с болката  и със сълзите за тебе…  обичай ме  нежно с целувки и думи  по устните жадни  като капките дъжд по стъклото  потекли  за близост жадуващи…  обичай ме  в смисъла нежен  на нощния сън… като крехко  любовно прозрение  в мъжки копнеж  кротко  в дланите стихнал…  обичай ме  с рижото слънце  изгряло в косите ми  в бялото пладне на бедрата ми  с нега натежали…  с лунния прах по лицето  от страст навалял…  и ме гледай… очите ти искам  в мен да потънат  до край…  да запомниш  защо ме е имало днес…  за вчера и утре  забравил…

а после… изтрий ме  със щрих тишина  и очи затвори… ако в мрака  отново  ме виждаш… трептяща  и пламнала… значи ме има…  до болка прозримо  желана  и истинска…

mariniki

Когато ти изпращам дъжд  Аз пиша стихове върху дъжда.  Във всяка капка запечатвам буква.  И думите ми, станали вода,  по заздрачените прозорци се промъкват.  Дали ще може някой да ги разчете…  Онези мои безконечни дъждостишия,  събрали всичките ми тайни светове.  Дъждът вали. А аз по него пиша…  И все си мисля - ако ти  си беше тук и виждаше дъжда ми,  дали ще можеше с невярващи очи  да разчетеш най-влюбените думи.

caribiana

Когато земята се срива под краката ти, а ти насила се усмихваш. Когато заспиваш с болката и се събуждаш със самотата. Когато решиш, че всичко хубаво в животът ти е свършило, защото сърцето не може да издържи бремето на надеждата. Когато те е страх да заспиш, защото не виждаш смисъл да се събуждаш. Когато скъсаните струни на душата ти се веят на вятъра на отчаянието и свирят жалните стонове на мъката Когато на човек му е кофти, музиката която звучи в душата му е блус. Иван Василев Богданов https://youtu.be/BG0F4_9joMQ

Арогантно

Ще ме искаш, не защото ме нямаш.  По-скоро, защото съм това, което искат  да видят очите ти.  Ще ме виждаш в съня ти, после ще ме търсиш,  защото знаеш, че мога да дам и това,  което иска сърцето ти.  Ще ме искаш, не защото ме нямаш.  По-скоро за това, че много други ме имат.  Те искат емоция, аз им я давам,  после е лесно…превръщат се в мои.  Ще ме искаш, не защото ме нямаш.  А защото знам номерата ти.  Другите са идиоти разбират само от коли и мускули.  Искаш онзи, който знае как да вземе душата ти.  Ще ме искаш, не защото сега ме нямаш.  По-скоро за това, че  някога преди  ме имаше.

web

Ако някога се чувстваш сам погледни към звездите аз ще бъда там и ще прегърна самотата ти

at~poetry

Щях да те прегърна по-силно последния път.. Щях да остана поне още мъничко.. И все пак нямаше да е достатъчно но щях да го направя, за те усещам още по-силно.. Само ако знаех…

Дяволът целува веднъж.. и вече му принадлежиш

Идвала ли е при теб в полунощ жена? Не да я прегърнеш… Да те пита дали ти е студено. Гладен ли си? Защо прашинките в очите си таиш? Да ти пожелае лека нощ и да спиш спокоен. Събуждал ли си се до тази жена? В душата ти да е черен облак, а тя да се усмихва. Да ти казва и това ще мине! Виждал ли си някога жена, да отстоява всички бури в живота и вместо да си тръгва, да казва:" С теб съм! Ще остана!" A тя?Точно таз жена! Тя не иска нищо в замяна! Достатъчно ѝ е да я погледнеш в очите. Да не й говориш, а да я прочиташ, защото тя е твоята опора! Ако срещнеш тази жена, да знаеш, че е тя! До последния си дъх ще те обича! И е само твоя!

Irina Gabrovska

За огън трябват двама, другото е искри и пепел…

Irina Gabrovska

Бъди добра. И прощавай. Сърцето ти е голямо. И в това е твоята сила. Приеми другите в него. Които имат нужда от тази любов. И светлина. Избави ги от тяхната тъмнина. И прощавай. Ти си дете на Светлината. Пръскай я. Животът е прекрасен. Живей го..

Необикновен ден. Стил. Мисъл. Разумен блясък. Топъл привет. Поколения. Разговори за живот. С живот в погледа. Галери, океанска визия. платноходен повей. Готвачът е капитан. Обслужването е зорко. Възпитан шепот. Португалски прочит на soft джаз. Розовото е нежност.  Дрескодът е Младост… и Огледална невинност…

В най-тъмния ъгъл на мрака,  дето и надежда няма,  той стои и ме чака.  Често чака за двама.  Търпеливо се е загледал  в тишината пред утрото -  в тъмното, дето аз гледам  и си броя минутите,  дето ми свършват силите,  и не мисля, че мога още,  дето е пелиново виното  и не са красиви нощите…  Той стои насрещно  в едно мъдро мълчание  и ме чака да дойда -  да ми целуне раните.  И ме вижда хубава и жива,  и ме иска.  От нищото прави огнище.  И ме създава наистина.

Петя Шалева

#Youtube

[aditoivanova]

Знаете ли коя е болестта на 21-и век? Липсата на любов. Всеки век си има по една болест. Която разяжда, убива и унищожава всичко по пътя си. Е, ние сме избрали да се родим точно в най-страшната. Най-безмилостната и най-жестоката. Хората в този век носим усмивките си отлично, докато отвътре гнием и се гърчим като стари, покрити с мухъл ябълки. И въпреки че масата от нас сме финансово осигурени и можем да си позволим дискотеки, забавления, почивки и пътувания, покрив над главите си, храна и вода, възможността да се зарадваме на тези привилегии изчезва. Бяга с триста. Изпарява се, няма я. Защото сме мъртви. Отвътре. Уморени сме от поредната несполучлива връзка, от стотното предателство поред, от сълзите, от болката, която ни гложди и най-вече от хората, които са всичко, ала не и човеци. Хората, в които няма капка състрадание, емоция, доброта, лоялност и още куп други нормални за едно здраво същество качества. И старците, в които ще се превърнем след години, ще са кръвожадни зверове, които пък ще са отгледали други кръвожадни зверове. А за изключенията от нас, които ще срещнат истинската любов и ще създадат стабилно семейство, желая ви да го предадете на поне малка част от следващото поколение. За да се знае и помни, че е имало едно време нещо, което не се е купувало с пари, но е струвало всичките пари на света.

Полина К.

[chrisheart1973]

Къщичка в гората...

Живея със една мечта...

Да имам къщичка в гората...

Там някъде... Накрай света...

Далече от човеци... От тълпата..!

Мечтая, да живея там...

В спокойно кътче на земята...

С една Любов... В уютен дом...

И с много обич във Душата..!

Зимата, камина да гори...

Сгушена във мен да е жената...

Да я любя, до полуда, до зори...

Под звездите... И луната..!

Това е... Моята мечта...

Малка къщичка в гората...

Аз и Ти... Накрай света...

И нежен шепот... От листата.!!!

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

05.10.2023

London

#books #bulgaria #бг мисли #бг поезия #бг пост #бг текст #българска поезия #my poetry #poetry #love poem

[vasetovp]

"Има човеци,чиято съдба, е да кръстосат пътищата си. Където и да са! Където и да отидат! Един ден те се срещат!"