#посока

[navtora]

Миналото е за урок;

Бъдещето е за посока;

Сега е за Живеене.

#минало #бъдеще #сега #урок #посока #живей

[proekt-prosper]

“ Дайте на човек здраве и посока, и той никога няма да спре, за да се тревожи дали е щастлив или не. ”

- Джордж Бърнард Шоу

#p🦅p #проспер #цитат #мисли #мъдрост #посока #личностно развитие #тревога #бг цитати #здраве #философия #бг мисъл #щастие #бг мисли #смисъл #Джордж Бърнард Шоу

[iamstonecoldbabyy]

“В един момент спряхме да си помагаме, започнахме да си пречим. Започнахме да забравяме един за друг, кой какво обича. Спряхме да се слушаме. Спряхме да вървим в една посока. Всеки в себе си държеше си нещата, защото бе убеден, че другият не го разбира. Всичко ни нараняваше и най-малкото ни правеше чувствителни, все за нещо се оплаквахме, все нещо не ни беше наред, не вървеше. Трябваше да се научим на най-трудното - да се пуснем, когато бяхме тежест един за друг.”

#бг пост #бг блог #бг цитат #бг мисли #бг любов #бг текст #бг поезия #бг литература #авторско #спомени #бг надпис #бг чувства #чувства #любовни цитати #липсваш ми #сродна #душа #среднощни мисли #страст #слабости #бг арт #бг автор #мой блог #мотивация #любов #bg thoughts #bg tekst #bg tumblr #bg project #bg poetry

[wandrress]

Искам да избягам,

да тичам с километри.

Колкото се може по-далеч.

Искам да захвърля всичко,

може даже да се лутам.

Без посока.

Но да знам,

че на края на света

ще срещна теб.

- Л.Л

#бг поезия #българска мисъл #чувства #bg post #bgpoetry #мисли #бг любов #bgthoughts quotes #болка #авторско #бг думи #тъга #bulgarian #бг текст #бг мисли #любов #мое творчество #бг тъмблр

[vasetovp]

Защо повечето връзки в днешно време се провалят?

Защото масово са изградени на база външен вид

и финансови възможности, а не база ценности.

Само когато ценностите в една двойка са съвместими,

когато двамата души гледат в една посока,

можем да говорим за щастие и дългосрочност в отношенията.

[cla--ra]

Отдели минутка,прочети го.

Харесвам си работата, обичам да работя . Но винаги ще има някой , който ще работи по-малко от теб и ще се скатава . Е и при мен има този случай, не понасям това момиче, само се скатава и гледа да мине между капките. Но това отива в друга посока,историята е за нея , но ще придобие друг смисъл.

Днес при въпросното момиче пристъпи младо момче, предполагам нямаше 25 години. Очевидно тя му допадна , помогна и да свали дреха от манекена и очевидно се забавляваше на неволята ѝ. След 10-тина минути дойде на касата при мен. За моя радост преди него , обслужвах една дама. Искаше ми се ако наистина е харесал моята колежка , поне името ѝ да научи. Въпреки,че можех сама да се оправя, в магазина нямаше много хора. Извиках я по име,така че той да чуе хубаво. Помолих я да застане на каса, исках тя да го обслужи . Момчето грейна,когато тя пристъпи към касата.

Веднага подметна шега, опита се да завърже приличен разговор докато тя си вършеше работата. Надявам се да е запомнил името ѝ,надявам се да я намери , да се запознае с нея .

Не я харесвам, не ми допада с какво безхаберие си върши работата, не ми харесва,че ходя след нея ,за да оправям кашите и. Но толкова се радвам,че днес се натъкна на това момче. Радвам се ,че и двамата се посмяха. Радвам се,на никого от нас живота не е лесен, всеки върви със свое темпо, но това не значи,че не заслужаваме любов или щастие.

С тази история исках да подчертая следното - независимо в какви отношения се намираш с някого , независимо колко те ядосва на моменти, колко те изнервя с глупави грешки, независимо дали характерите ви си пасват , независимо каквото и да било, АКО имаш възможността да направиш нечий ден усмихнат направи го! Ако можеш да зарадваш някого,направи го! Нищо не коства, да бъдеш добър в този толкова мизерен свят.

#к.с.

[isabelle-and-the-devil]

КОМПАС

Колкото и да се въртиш, в каквато и посока да гледаш, накъдето и да тръгнеш...

когато той е твоят север, стрелката винаги ще сочи към него.

#компас #север #той #аз и ти #обич #български #бг блог #среднощни мисли #bg tumblr #bg post #бг любов #неизживяно #любов

[homeless-dick]

вярната посока е напред, аз обаче ще мина отляво отдясно и ще свърша в нищото на някой черен път

#bg poetry #bg icons #bg poem #bg post #бг блог #бг тъга #бг поема #бг цитат #бг любов #бг пост

[biserstoilov]

В този момент край нас мина такси. Елизабет протегна ръка, автомобилът спря до тротоара и отпуснати на задната седалка, поехме в неизвестна за мен посока.

- Накъде? - попитах с любопитство.

- Изненада...

- Не обичам изненадите.

- Зная... Но тази ще ти хареса...

Облегна се на рамото ми. Косите ѝ се разпиляха небрежно с ухание на канела. После притвори очи, сякаш сънува Париж.

- Това е булевард Сен-Мишел, а вдясно е Сорбоната... - усетих усмивката ѝ по топлия дъх във врата си. - Недей, няма да я видиш. Но обещавам да те заведа.

Лиза усещаше всяко мое движение.

- Затвори очи... И брой до сто...

Едно... Две... Три... Миговете следваха един след друг...

- Обеща да не гледаш...

По отпуснатите ѝ клепачи приказни сенки от крайпътните дървета си играеха на криеница със слънчевите лъчи.

- Четеш ми мислите... - затворих очи и приведох глава към нейната. По нежната кожа на страните ѝ изгряха сънливи трапчинки.

- А сега ти четеш моите...

Усещах дъха ѝ, виждах нежното сияние на луничките, косата, която заливаше като вълни острите ѝ рамене, и се чувствах щастлив - за първи път, откакто Париж ме посрещна със своето навъсено небе.

Таксито сви наляво и още преди любопитството ми да се събуди, чух да казва:

- Продължавай да броиш...

Деветдесет и седем... Деветдесет и осем... Деветдесет и девет...

Отворих очи...

- Сто... - гласът ѝ сияеше от щастие. - Погледни!

Водите на Сена носеха по течението си безброй неразказани истории, преливащи в синьо и зелено, които само тишината беше в състояние да разбере... Усещах и студеното ѝ безразличие, и примамливата близост, с която обещаваше да приласкае самотата ми.

- Мостът на изкуствата - Пон дез Ар... Виж катинарите... Не вярвам в такава любов... Любовта не може да живее заключена... Тя е като изкуството - има нужда от свобода...

Настроенията на Лиза се меняха като цветовете на Сена - щастлива допреди малко, сега душата ѝ беше изпълнена с носталгия и тъга.

- На отсрещния бряг е Лувъра... - звучеше отнесено, мислите ѝ бяха другаде. - Но и той сега е заключен...

Б. Стоилов

[keeptolking]

"Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo?!

Жена, която бълва огън, от която блика страст и е цялата копнеж? Която в нощите ти идва без да си я викал и си тръгва също толкоз ненадейно?

Жена, която иска да обичаш само нея и която може да убие всяка, що даже само мисли си за теб?

Изглежда дива, яростна и гневна, а е всъщност мила, трепетна и нежна.

С тяло на мръсница, сърце на богиня и душа на девица.

Жена, която можеш да запалиш и без огън и барут, но само ако носиш от „онази“ жар във себе си?!

Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo?!

Да знае, че не ти е първата, но че ще ти бъде последната!

Единствената отсега нататък, и никога просто „една от всичките“!

Да иска всичко или нищо, но да е толкоз горда, че да не проси милостиня.

Да моли – да не умее, да чака – да не желае. Или ще си ти, и само ти, сега и нито ден по-късно, или ще е….никой друг!

Защото тебе е избрало нейното сърце, и само в тебе тя намира пристанище за разбитата си на трески душа и за удавени��е чувства от миналите и крушения.

Жена, която идва в съня ти като самодива на арабска кобила…с огън в косите, бяла роба на тънката шия и пуслиращата и гръд, и дълбоки, влажни, изгарящи очи.

С търсещи ръце да роши косите ти и с треперещи колене да се отпусне в непокоя на скута ти…

А денем е единствена и неподправена, блуждаеща без цел и без посока докато не те намери…Надянала връз себе си тишината на утрото, тъгата на изгрева и скрила се зад ежедневната си маска.

Жена, без която си скитник и ни денем ни нощем не можеш да дишаш, ни даже да плачеш…И нито да започнеш, нито да приключиш с този пъзел, наречен житейски маскарад, докато не я откриеш в купчината еднакви парчета от тела на безценица и души на килограм.

Ти знаеш ли какво е истинска жена, amigo.. ?

- Венцислав Димитров - JANUS / белетристика

[snqg-v-slunchev-den]

Ако нямаш път или ако вървиш,

без посока и без миг покой.

Ако спреш за миг, ти ще разбереш

всеки път, всеки път е само твой.

#Spotify

[navtora]

Понякога толкова се ангажираме с цели и стремежи, че забравяме, че всеки един ден и миг са части от пътя, по-важни от посоката..

#цели #стремежи #ден #миг #посока #живот #мисли

[ethereum-sss]

Небето на фона на блока се мота

И пита ме

Кво става, върви ли живота?

В к'ва посока се насочва?

Ядосвам се, а ми коства просто да ми е нек'во ей такова "кво от т'ва?".

#фира #woshmc #бг пост #бг блог #бг тъмблр #бг #бг мисли #бг цитат

[neverbeensoguud]

90 дни.

А когато те видя се чувствам сякаш те виждам за първи път.

Помня ли първата ни среща?

Да.

Втората?

Да..

Помня и всяка следваща..

Помня, когато ми каза, че предпочиташ да е студено, защото не обичаш жегата.

Помня първият ни споделен залез..

Изгрев..

Помня, когато се разменихме за да караш колата, обсъждахме звездите на небето и се прегърнахме тяло в тяло за първи път..😮‍💨

Помня, когато остави целувката си с червило по бузата ми и как се усмихваше..

Имаш прекрасна усмивка, любов..

Помня, когато се качи ядосана в колата, защото си мислеше, че си объркала нещата на матурата, а аз просто исках да те разсмея и да те накарам да вярваш у себе си, защото можеш всичко любов.

Помня, когато ми направи напук и тръгна в другата посока, докато всъщност се оказа, че идваш по успоредната улица само за да ми натриеш носа.

Помня как те оставях на уроци по английски.

Помня, когато избрахме най-задънената улица в селото ти за да откраднем последните 5 минути за нас преди да се прибереш у дома.

Помня, когато ми показваше чая у вас и просто станах и те целунах по врата зад теб и те прегърнах.

Помня, когато ти отворих вратата да излезеш първа, когато отидохме да поръчаме суши.

Помня колко близо дойде до мен и буквално дишаше в устните ми след като не се бяхме виждали дълго, докато търсехме да направиш лимонада в Кауфланд.

Помня първата ни целувка…😮‍💨

И всяка следваща..

Помня толкова много неща..

Помня шепота ти в колата отзад, докато ме гледаш в очите и понечваш да ме целунеш..

И продължавам да се влюбвам всеки ден у теб..

90-ти ден ли?

Не беше ли първи?

#spilled thoughts #quotes #love #life quotes #love quotes

[itstochka]

трябваше да те целуна за по-дълго

не ми стигна, не ми беше достатъчно

не исках да мисля за момента, в който устните ни ще се отделят една от друга; момента, в който ще спра да усещам топлината и комфорта им

този същ момент, в който ще отворя очи и ще ме погледнеш с поглед тъй нежен и любящ

за момента, в който единствено ще виждам гърба ти, ще те виждам ��рачеща, но не към мен, а в обратната посока

но уви и неговият ред настъпи, така изведнъж, така неусетно; по-бързо и от интензивното мигането, което правим, когато лек прашец обвземе очите ни

бързаме да мигаме, защото чувството не е синоним на благоприятно, искаме този миг да прекрати, да приключи, да се свърши най-сетне, да се върнем отново към способността да виждаме красотата около нас, да се измъкнем от неспособността да я виждаме, от неприятната болката, но нали затова е миг, момент, краткотрайно изживяване; не бързах за никъде, не бързам за никъде; не зная и как да бързам и не мога; но то не пита, то не чука, че да му отвориш и да проведете разговор, то просто.. бива, става, случва се, неусетно; пук; като двубой между балонче и игла; три, осем, дванадесет чàса.. минават като един миг, безгрижието във въздуха, тютюневият дим, вдигнатите, изпънати крака, топлата светлина, меката ти коса, шумната тишина, тази красота, която гали очите и душата ти едновременно, за изморените очи, тежките вдишвания и определено издишвания, осъщественият допир между плахата ми ръка и тъй нежната ти кожа

трябваше да те целуна за по-дълго

#bg #изплачи си душата

[vasetovp]

Тази любов е ужасно различна.

Идва късно и бавно. Не разчита на нищо.

Не изпада във кризи. Не скърби истерично.

Само с теб, тишина и уют се засища.

Не ме лъже в очите. Няма капка очакване.

Няма рамка, посока и план за обичане.

Не тежи от надежди. Не заспива разплакана.

Не се буди отхвърлена, тъжна и ничия.

Появи се внезапно. Случайно. Неискано.

И се вмъкна в света ми съвсем непоканена.

Странен микс от нахалство и нежна изисканост.

И... какво да я правя...

Нека остане.