#буквар

[kobzars]

Буквар южнорусскій, Тарас Шевченко, 1861 рік

“Буквар южнорусскій” був останньою, передсмертною роботою Тараса Шевченка. 10 березня 1861 року великий Кобзар помер. Але його остання маленька книжечка стала іскрою, яка врешті-решт допомогла розпалити рух української свідомості.

“Буквар южнорусскій” містив народні пісні, прислів’я та правопис. Вона була призначена для дорослих учнів. Тарас Шевченко прагнув розвинути в кожному українці не просто грамотність, а й почуття гордості за славну українську історію та спадщину.

#Україна #Українці #книга #кобзар #буквар Шевченка #Тарас Шевченко #буквар

[halamydnyk]

ьâнішe знау кошну літєру у ли.це(все)

поки(доки) вітсутність(ттт) світлошумових не за.бра(к)ла буквар

терпер як(так) тимчасово опупована дитина лемечу - ґґгууу і давлюся тишою пла(н/ц)е(н)ти

доре вибило б

приліпило чно

не знаю д

том.у дужках знову тісно

перше слово згорІ/\и хтіу корисのтуватись

епер, як з tubeика, не вєдам нашо

ч ще тексас то?

не переживе с миттєву блокаду

16.02.23

#постґенерація #смітник думок

[kryvopust]

Кризис Красного моря увеличивает расходы на доставку, задержки и волнения по инфляции – Dr. K.Kryvopust

Приступы на корабле в Красном море продолжают повышать ставки морских фрахтов, вызывая предупреждение об инфляции и задержке грузов.

Чтобы избежать ударов базирующихся в Йемене поддерживаемых Ираном боевиков-хуситов, перевозчики уже перенаправили более 200 миллиардов долларов торговли за последние несколько недель от ключевого торгового маршрута Ближнего Востока, который вместе с Суэцким каналом соединяет Средиземное море с Индийский океан.

По словам менеджеров по логистике, это повлекло за собой многофронтовый шторм для мировой торговли: ставки на фрахт растут каждый день, дополнительные сборы, продолжительное время доставки и угроза опоздания весенних и летних товаров из-за опозданий судов в Китае во время путешествия. длинный путь вокруг южноафриканского мыса Доброй Надежды.

«Давление в цепи поставок, повлекшее «переходную» часть инфляции в 2022 году, может вот-вот вернуться, если проблемы в Красном море и Индийском океане продолжатся», — сказал Ларри Линдси, исполнительный директор глобальной консалтинговой компании Lindsey Group. Федеральная резервная система США и другие центральные банки борются с высокой инфляцией посредством повышения ставок, хотя вероятно, что ФРС скоро начнет снижать ставки.

Постоянное насилие против коммерческих судов вызвало серьезное предупреждение со стороны Соединенных Штатов, Японии, Соединенного Королевства и девяти других стран в среду. "Хусы будут нести ответственность за последствия, если они будут продолжать угрожать жизни, глобальной экономике и свободному движению торговли в критически важных водных путях региона", - говорится в совместном заявлении стран.

Между тем, по словам экспертов отрасли, около 20% мощностей судна не используются из-за значительного падения производственных заказов. А океанские перевозчики продолжают сокращать свои рейсы, а ограниченная пропускная способность и большее время путешествия способствуют росту ставок.

Грузовое судно пересекает Суэцкий канал, один из важнейших водных путей, созданных человеком, в Исмаилии, Египет, 29 декабря 2023 года. Фарид Котб Анадол | Getty Images

«Учитывая внезапное повышение цен на морские грузовые перевозки, мы должны ожидать, что эти более высокие расходы проникают вниз по цепочке поставок и будут влиять на потребителей в течение первого квартала», — сказал Алан Бер, генеральный директор судоходной компании OL-USA. Компании, учитывая уроки, которые они извлекли во время хаоса в цепочках поставок в 2021-22 годах, скорректируют цены быстрее, чем поздно, добавил он.

Ставки из Азии к восточному побережью Северной Америки выросли на 55% до 3900 долларов за 40-футовый контейнер. Цены на Западном побережье выросли на 63% до более чем 2700 долларов. Ожидается, что больше грузоотправителей начнут избегать восточного побережья и предпочесть порты западного побережья. Подобным образом ставки снова повысятся, начиная с 15 января, из-за ранее объявленных повышений.

"Это большое дело, поскольку в основном падение цен на товары смягчило инфляционное давление", - сказал CNBC Питер Буквар, инвестиционный директор Bleakly Financial Group. «И хотя бои, продолжающиеся в Красном море, могут закончиться в любой момент, если закончится война в Газе, это напоминание ФРС, что они не могут успокаиваться своей борьбой с инфляцией, если не хотят повторения 1970-х годов. .”

Влияние более длинных маршрутов

Отвод от египетского Суэцкого канала, впадающего в Красное море, наносит ущерб пропускной способности. По данным Honor Lane Shipping (HLS), изменение маршрута судов вокруг мыса Доброй Надежды добавляет две-четыре недели к путешествию туда и обратно. Океанским альянсам нужно больше кораблей на каждом маршруте Азия-Восточное побережье, чтобы поддерживать эффективный график сети.

Как сообщается, на фрагменте раздаточного материала, обнародованном йеменским медиа-центром Huthi Ansarullah 19 ноября 2023 года, видно, как члены повстанческой группы во время захвата связанного с Израилем грузового судна в неопределенном месте в Красном море. Израильские корабли являются «законной целью», предупредили йеменские повстанцы-хуты 20 ноября, через день после захвата Galaxy Leader и его 25 международных экипажей после предварительной угрозы атаковать израильские корабли из-за войны Израиля и ХАМАС. – | Afp | Getty Images

Долгое время в пути также может задержать прибытие весенних товаров, традиционно забираемых перед китайским Новым годом по лунному календарю, назначенному на февраль, когда заводы закрываются, а работники уходят в отпуск. По словам менеджеров по логистике, контейнеры, которые должны были прибыть на восточное побережье в декабре, прибывают сейчас. Товары включают весеннюю и летнюю одежду, бассейны, товары для бассейнов, пасхальные изделия, мебель для патио, а также товары для дома и сада.

Согласно данным морской разведывательной фирмы eeSEA, порты восточного побережья Северной Америки в декабре во время атак хуситов «потеряли» несколько мер, перенесенных на январь. Суда же прибудут в январе и феврале.

Таким образом, суда не только опаздывают, доставляя свои контейнеры в конечный пункт назначения, но также опаздывают, возвращаясь в Азию, чтобы загрузить контейнеры. Поэтому HLS призывает клиентов бронировать место для контейнеров за четыре-пять недель вперед, чтобы обеспечить место.

Это напоминает то, что пережили грузовые компании в предыдущие дни пандемии COVID-19.

"Раньше мы бронировали от 4 до 6 недель во время Covid", - сказал Байер из OL-USA. «Во время Covid у нас было много груза, и все корабли были заполнены, поэтому вам нужно предусмотреть свои бронирования. Сейчас, пока есть емкость судна, суда опаздывают, поэтому вам придется бороться, чтобы убедиться, что ваш контейнер будет на этом судне».

Океанские перевозчики также расширяют услуги по наземным грузовым перевозкам для тех, кто использует порты Западного побережья вместо Восточного. Это похожая стратегия, применяемая Hapag-Lloyd в Covid, когда она предлагала клиентам услуги по суше к Западному побережью от Восточного побережья, поскольку это было быстрее.

Эти отклонения в торговле создадут возможности для железнодорожных компаний Западного побережья, Union Pacific BNSF, дочерняя компания Berkshire Hathaway. Дополнительные контейнеры станут толчком для автотранспортных компаний, которые также обслуживают эти порты.

"После каникул мы видим, что значительные объемы транспортируются из Азии на западное побережье США и через Панамский канал на восточное побережье США во избежание Суэцкого канала", - сказал Пол Брашьер, вице-президент ITS по перевозкам и интермодальным перевозкам. Логистика. «Мы прогнозируем, что эта активность будет расти, когда мы будем приближаться к пиковому сезону месячного Нового года».

По материалам Dr. К.Kryvopust

#кривопуст #константин

[vasetovp]

Ще бъда стар...

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след прогромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар,

модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? - В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

Но по-добре е да подгониш ветъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

[ststevanofdecani]

ПАШТРОВИЋИ СТАРО СРБСКО ПЛЕМЕ

Да није било Паштровића не би било ни града Светог Стефана у Црној Гори којег су они саградили још у 15. веку. Они су имали прву школу у Црној Гори и први буквар писан на српско-словенском језику који је штампан у Венецији још у 16. веку. Имали су свој статут писан по узору на Душанов законик, којим су уређивали живот и међусобне односе. Паштровићи и данас живе на простору од Бечића до Сутомора где битишу више од једног миленијума. На том, релативно малом простору, а реч је о свега 64 км2, они су саградили 53 цркве и манастира. У манастиру Прасквица, једном од два духовна стожера Паштровића чува се и златни крст цара Душана, а у том манастиру чува се и успомена на руског монаха Јегора Строганова који је у камену, једном руком, исклесао пут од Светог Стефана до Голочела.

[petarnizamov]

На помощ на сърбизма идва македонизма - Стоян Новакович - основоположник идеологията на македонизма

Петър Низамов: Ето какво пише Стоян Новакович - основоположник на идеологията на македонизма и Великосръбската доктрина за македонизма като средство за антибългарска пропаганда в Македония: „ Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу ѝ само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще ѝ бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма. Македонизмът като такъв няма с какво да се удържи, той няма елементи за развитие и по естественият ход на развитие, в часът когато българщината се отдели, сърбизмът ще му помогне (на македонизмът) и същият ще се смеси с него. “ и още „ В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки: 1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия"; 2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език"; 3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи." В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект. “ а, ако се извоюва автономия на Македония, заявява че: „ ...несъмнено е и неоспоримо, че за сръбските интереси най-голямата опасност би била и би останала в стремежа на Бугарашката партия в Македония да извърши Съединение с България по подобие на Източна Румелия. Предвид слабите сръбски позиции при уреждането на македонския въпрос, понеже в сравнение не само с България, но и със Гърция и Османската империя Сърбия има по - малко исторически права над и далеч по - малко хора със самосъзнание на титулния й етнос в областта, разработва и налага македонизма като инструмент на сръбската колонизаторска политика в Македония. " Качвам снимката с подписа му, само за да видите, че е реален човек. Той е сръбски политик от втората половина на XIX век (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките. Известен е като основоположник на идеологията на македонизма, замислена от него като преходен етап към сърбизацията на македонските българи. ПЕТЪР НИЗАМОВ

Ако Радев има достойнство, ще обяви македонския посланик и цялата им мисия за "персона нон грата"Ако Радев и неговото правителство имат достойнство, ще обявят македонския посланик и цялата им мисия за “персона нон грата”, ще отзоват нашия посланик в Скопие, ще предоставят на Европейската комисия всички т. нар. “документи”, с които нашите граждани са обявени за “заплаха за националната сигурност на РСМ” и ще наложат отново ВЕТО на започването на Read the full article

#македонизъм #ПетърНизамов #СтоянНовкович

[ndd33]

Когато е тихо

И нощната лампа

До тебе присядам

Пустотата избягвам

Леко въздишам

А тебе те няма

Приседнъл съм всъщност

С парфюма флорален

Ех, в друга реалност

От всички възможни

Косите си сресала

По вятъра тръгнала

---

Звездичке моя невъзможна

Светни ме бързо но с любов

Защо в очите ти се моля

Да ме приемеш цял и нов

Защо съдбата предизвиквам

Конете яхнал през нощта

И пъхнал пръсти в съвестта ти

Към неизвестността вървя

---

Малката ти ръка ме докосна

Докато напусках дома

Във който той те затвори

И утрин започва деня

Почувтвах очите по мене

Пожелах си твойта душа

Пожелах да те стисна и взема

Поисках да съм твоя съдба

През вратата изви се вихрушка

От тъжно досадни дела

Повлече мойте обуща

По стари познати места

Докосвай ме Еми отново

И пак погали ми съня

Дано очите отворя

И ти си до мен с любовта

---

Обичам те

Това го знам

Но как ли утре ще намеря

Достоен път

Към твоя плам

Как ли пръсти ще прокарам

По устните ти посред нощ

Преди да слея мойта драма

Със съвестта ти ...

---

Тръгни си тихичко от мене

Тръгни, не гледая моя праг

Аз нищо няма да ти взема

От туй що вече пожелах

Аз няма други да очаквам

Тръгни, единствена си ти

И нека мълнии накажат

Туй що ни раздели

---

Изпълваш ме със светлина си

Светещ стъпвам по света

А напук на красотата ни

Оси забиват своите жила

Изпълвам те със същността си

Объркан, мъничко щастлив

И колкото и да се чудят

Не ще разберат птичия мотив

---

Влюбих се в една усмивка

В устни нежни

В две ръце

В птиците, небето

В пролетта

И туй нашето

Сърцето ми превзе

Влюбен тръгнах през полето

Да хвръкна исках

Да отделя нозе

От земните си грижи и успехи

Да се зарея

Пък каквото ще

Влюбих се в очи и устни

Сън ли бе

Не ще да разбера

Но може би, във друго време

Ще дойде пак в света ми

Тя!

---

Освен това те обичам

И колкото и да сричам

По любовния буквар

Все остава моя си товар

От несбъднати желания

И сладострастни обещания

За безгрижно живи дни

Поляни пълни със мечти

Птици пеещи сред цвят

И двама гушнати под тях

Ей тъй хвърчат стрелките

На часовниците на съдбите

Всичките възможни бъдеща

Отпадат срещнали безпътица

Или съзнателно избягвани

Във креслото на удобството пленени

Но аз пак си те обичам мое

Тъжно някога нагоре

Поглеждам вятъра за тебе

Дали довя те той при мене

---

Ревност

Да те чакам под цветята

Да не идваш

Дори това да не е на Земята

Изневяра

Когато предаваш сърцето

И въпреки зова му

Си забраняваш вятъра в небето

Страх

Рамо на което да се облегнеш

И без неговата сила

Да не искаш да помръднеш

Любов

Пърхащите птици из гората

Дето така и не разходихме

За ръце като децата

---

И ще те обичам тайно

Сред виниловите песни на ръба

Сред крайната ми яростна нещастност

Но кой съм аз,

Че да целувам твоята уста

И бавничко ще тръгна по посока

Указана от чуждите стрелки

И всъщно тайно през прозореца

Ще хвърлям поглед в старите ни дни

Ще минат облаци и вятър

Ще плиска бялото море

Ще се спусна една вечер от гората

Ще те отмъкна, ще сгушим пак душите две

[elysieeh]

ABC book with Nia

Another day I showed my ABC book to my friend Nia. She pointed out to another aspect of the book--the one that has to do with colours, shapes and how paired with the text they form a new meaning.

I didn’t record her ruminations so I asked her afterwards to write down what she told me that day. She did--and it is so beautiful and meaningful. 

“As I have already said, I admire your work on this one for multiple reasons.

The biggest one is, of course, the contrast between form and content. When you look through the book, the effect goes on you slowly: first things appealing are usually the vivid and spring-ish colours, very much appropriate and canonical for the ABC book; second thing is the softness of shape; it seems like you rarely have any sharp angles or lines. Everything seems soft and round. Nothing expresses danger by the way it is presented.

I think that this contrast plays a big role in how successful your work appears to me. Because inevitably the one who views it is being introduced to what is the real content of your book; with some pictures being straight-up disturbing by content, not by form because it is still done in a very lovely manner. And the fleeting soft and bright watercolours look like they are mocking us*. I already used this word, such in a peaceful and, it seems, close to the natural state we find the objects presented.

Some pictures do express some hope though, but I am not sure about the whole book - probably, each of us who has looked at it has their own impression about it, which is natural.

As I looked through it several times more I see one more contrast that you seem to be fond of - the one between what is the opposite of nature (the whole thing about military scenes and power station scenes) and nature that is overpowering it once the humans have abandoned it. Maybe this is the source of gentleness that can really be felt through each illustration.

Like you know, no matter what we do, nature never seems to hold a grudge, but for how long is it going to be like this - Although we will probably manage to exterminate ourselves faster than its mercy ends.

And I love how you have incorporated Mark Twain in here, because I am not sure if you are aware of this or not, but he is a delayed damage weapon. Many people having read “Huckleberry Finn” or “Tom Sawyer” think of him as a writer for children, but they are not aware of so many sharp satirical essays written by him that provide a wide and smart critique on religion, society and politics.

Maybe you know that but if not, I really recommend to see into the works that you have quoted, even if you don't find them agreeable, they are really sharp and charismatic.

What I wanted to say with his example is that sometimes we imagine we know or understand something, but in reality what we choose to know is just a peak of an iceberg. So in fact we really have to relearn so many things from the ABC, which are lessons on how to be human, and how to live with others, and what is our lives. In fact, learning the alphabet is a great deal of work that has to be performed by every child and once you are over that a whole new world opens to you. In the same manner there should be some  ABC for older people, because there is a tendency of grown-ups to disregard the basics thinking they (the adults) are too advanced beings to do such things.

Even if you did not really mean to say this with your book, these are thoughts that are being born by it, at least in me”

By Moineau Neeah

* From our live conversation I remember she told me that with such bright and vibrant colours one would expects to see depicted a cute animal or a blameless object, but what we see depicted instead is lethal machinery.

#watercolour art #illustrators on tumblr #Illustration #abc book #буквар #artists on tumblr #dream and dream again #picture books #илюстрация #илюстратор #my art

[0bat-blog1]

#челадой #маловек #челадоймалавек #man #men #iveco #renault #iron #буквар #abcd #abcdifg #абертка #алфавит #porfavor #worm #wood #green #greenwood #purple #forest #game #games #мотига https://www.instagram.com/p/BwOfJU5BtAG/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1xv7vmjmjzjy6

#челадой #маловек #челадоймалавек #man #men #iveco #renault #iron #буквар #abcd #abcdifg #абертка #алфавит #porfavor #worm #wood #green #greenwood #purple #forest #game #games #мотига

[captainhowdie]

in serbia there are books for the subject serbian language and literature in school and here буквар is the one you have for literature to read from it and i set your art as a wallpaper for my family laptop and when my mom saw your art she said "they have uncle shoes and look like they are from an old буквар!" i hope you have a nice day

Well it was an experience to read this. Will never look at those shoes the same way again. Now tell her I wish she has a wonderful day. Thank you.

[du-sha]

Мама розказала як я навчилася читати. Коли мені було 2 роки, у мами народився мій брат, і зрозуміло, що вся увага перейшла до мого брата. А я хотіла настільки сильно уваги, що взяла буквар і питала у всіх кожну букву. Усі мені казали як ця буква називається і який там малюнок, але вони це робили, щоб я відчепилася від них. І вот перед моїм днем народження, до нас прийшла моя баба, і почала хвалитися, що мій старший кузен, її внук, такий розумний і вивчив уже 3 букви з алфовіту. А я була така, що вирішила блиснути розумом, тому взяла книгу з казками і почала читати. А до того ще ніхто не знав, що я щось вмію, бо усі думали, що я просто усіх те і роблю що дістаю. Але коли баба сказала, що я дійсно чомусь навчитись, і я таки на щось годжусь, усі почали кивати і казати, що мною просто займаються. Доречі, після цього 3-ох річна дівчинка (я) вчила читати свого 8-ми річного кузена

Мама рассказала как я научилась читать. Когда мне было 2 года, у мамы родился мой брат, и понятно, что все внимание перешла к моему брату. А я хотела так сильно внимание, что взяла букварь и спрашивала у всех каждую букву. Все мне говорили как эта буква называется и какой там рисунок, но они это делали, чтобы я отстала от них. И вот перед моим днем ​​рождения, к нам пришла моя бабушка, и начала хвастаться, что мой старший кузен, ее внук, такой умный и изучил уже 3 буквы с алфовиту. А я была такая, что решила блеснуть умом, поэтому взяла книгу со сказками и начала читать. А к тому же никто не знал, что я что-то умею, потому что все думали, что я просто всех то и делаю что достаю. Но когда баба сказала, что я действительно чему-то научиться, и я таки на что-то гожусь, все начали кивать и говорить, что мной просто занимаются. Кстати, после этого 3-х летняя девочка (я) учила читать своего 8-ми летнего кузена

[kobzars]

Дитяча література в Україні, російській імперії та срср

Українська дитяча література має давні традиції. Вона сягає фольклорних джерел, таких як народні казки, легенди, пісні та приказки. Ці твори усної народної творчості століттями передавалися від покоління до покоління і слугували як розвагою, так і повчанням для дітей.

З розвитком писемності з’явилися й перші літературні твори для дітей. Важливу роль у становленні української дитячої літератури відіграли “Буквар” Івана Федорова (1574 р.), “Перло многоцінне” Симеона Полоцького (1646 р.), твори Івана Котляревського та Григорія Сковороди.

Читайте повну статтю

Дитяча література в Україні, російській імперії та срср

#дитяча література #культурний простір кобзар #книга #кобзар #про книги #книгарня

[nikolayreznik]

З днем вчителя! Дякую вам! #деньвчителя #вчителі #вчитель #деньучителя #буквар #першийклас (at Oposhnya, Poltavs'Ka Oblast', Ukraine) https://www.instagram.com/p/BooTzCglnVI/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=eokzur6j48m2

#деньвчителя #вчителі #вчитель #деньучителя #буквар #першийклас

[rasen-rs]

Ратни буквар штампан на Крфу 1916. године

1916. године на Крфу је објављен буквар чија је намена, поред образовања ђака, била и описмењавање српских војника. Буквар за основне школе у Краљевини Србији штампало је Министарство просвете и црквених послова, 1916. године на Крфу. Иако је Први светски рат увелико био у току у скоро целој Европи, а само Министарство у избеглиштву на Крфу, један од главних задатака био је да се окупе избегли…

View On WordPress

#Буквар #Краљевина Србија #Крф #Први светски рат

[vprki]

Толкова грешим в речта си…

„Всичко започна от лятото. Обадиха ми се от БНТ, за да говоря преди някакво предизборно студио за това как говорят политиците. Много се замислих и реших, че специално за тях ще седна и да помисля какви глаголи употребява българинът и какви грешки прави.“ Сподели за „въпреки.com”проф. Владко Мурдаров, езиковед и преводач.

Разговорът ни с него е по повод трите му книги „Разни съвети за глаголите“,“Разни съвети за имената“ и „Разни съвети за предлозите“, издадени от Black Flamingo Publishing, 2022. А проф. Мурдаров продължава: „ Глаголи, специално си избрах, тъй като академик Александър Теодоров- Балан е казал, че глаголът е „слонът в българската граматика“. Затова и на корицата има слонче. Цял живот се занимавам с това по какъв начин говори българинът, какви грешки допуска, а грешките му все повече се увеличават. Разбира се, основното е как говорят публично хората, т.е. затова как говорят политиците, защото моята идея е, че всички грешки тръгват от политиците. Журналистите се заразяват от тях и след това продължават да разпространяват тези грешки и така целият народ греши. Става дума за всеки политик, за всеки депутат, който говори. При всеки има грешки.

Александър Теодоров-Балан

Като започнем от глаголите, след като направих книгата, аз започвам първо от елементарните грешки – как се изговарят глаголните окончания, че там се греши и след това продължих. Но говорих за това до каква степен е силно влиянието от диалекта, защото много от хората, които говорят публично изобщо не са се освободили от диалектните си навици. След като завърших с глаголите, реших че не мога да остана до тях и затова минах на следващата книжка, която е „Разни съвети за имената“. А имената, даже някои хора ме питат дали е за собствените имена? Не, аз мисля за друго нещо – за съществителните, прилагателните, числителните, местоименията. При тях също има много грешки – всякакви. Като започнем с елементарните – членуването при съществителните имена и минем, например, през такива като числителните, говорим и за местоименията, например, това кой, кой идва, кой търсиш, на кой е това – това унифициране, където всичко става кой е много смущаващо. И затова трябва да се говори. На корицата има рибка, защото когато излиза Рибният буквар на Петър Берон през 1824 годна е наречен рибен, защото вътре в буквара има един кит. И аз затова помолих художника да нарисуваме кит. Това да бъде обобщаващо за всички имена, за които говорим. И след това стигнах до предлозите. Българският език има много предлози и всъщност сме много безпомощни при употребата на предлозите. Безпомощни сме основният предлог при нас е НА. Той се появява при всякакви случаи. В много случаи абсолютно неподходящо и много често и НА-то се съкращава. Картинката на корицата ѝ е кенгуру, защото „скачаме“ от тема на тема. Театралът и водещ на предаването „Рецепта за култура“ в БНТ Юри Дачев каза, че съм направил трилогия, може да стане и тетралогия. По-нататък, мисля да продължа със своите съвети и да обърна внимание на това когато говорим за правопис, защото и там има много грешки.“

"Рибният буквар" на д-р Петър Берон

Проф. Владко Мурдаров ни предостави за публикуване въвеждащите си бележки към всяка от книгите си. Предлагаме ги и на нашите читатели, защото сме убедени колко са важни за нашия български език дори във всекидневието ни.

Когато през лятото започнах да работя по книгата си РАЗНИ СЪВЕТИ ЗА ГЛАГОЛИТЕ, реших да се огранича само с пропуските, които се наблюдават при употребата им в нашия език, но си обещах, че по-късно ще продължа заниманията си и с имената – съществителни, прилагателни, числителни, местоимения, защото и при тях има натрупани всякакви грешки. Има грешки в избора на формата им, има грешки при включването им в изреченията, има грешки при избора им не само от книжовния запас. По-късно си дадох сметка, че и при предлозите има също много колебания.

През 2012 година излезе от печат последният академичен ОФИЦИАЛЕН ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, а през 2016 година и ОФИЦИАЛНИЯТ ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ГЛАГОЛИ. В тях са дадени отговори на много от въпросите, които интересуват хората, но доколкото езикът ни продължава постоянно да се развива и обогатява, продължават да се трупат и въпросите, които интересуват българите. През годините съм давал разяснения по много от затрудненията в предаването ЕЗИК МОЙ на БНТ, което по-късно прерасна в рубрика от сутрешния блок КУЛТУРА БГ, в рубриката НЕПРОТИВОЕЗИКОРУГАТЕЛСТВУВАЙТЕ на тогавашния вестник ДЕМОКРАЦИЯ ДНЕС, в рубриката ЕЗИКОВА КУЛТУРА на списание БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, както и в поредицата 99 ЕЗИКОВИ СЪВЕТА, която издадох преди години. В тези три книги са събрани много от препоръките ми, защото грешките продължават да се срещат масово, а към тях съм добавил и всичко, което напоследък се случва в речта ни.

Бележките ми са резултат от моите наблюдения не само върху писмената, но и върху устната реч на съвременния българин. Резултат са и от множеството препоръки, които съм получавал от хората, чувствителни към всичко, което дразни в българската реч. В тези книги са включени теми, станали особено актуални през последните две десетилетия, като вниманието избирателно е насочено към различни области – правопис, правоговор, граматика и стил, и към неумението ни да прилагаме нормите в речта си или поне да узнаем за новите факти, които се появяват в нея.

Проф. Владко Мурдаров, снимка: Стефан Джамбазов

Всъщност от много десетилетия с моите учители и колеги езиковеди се занимаваме точно с това. Да казваме на хората каква е грешката, която се допуска в писмената си или в устната реч, да обясняваме какъв трябва да бъде правилният избор на дума или форма, да даваме в научните и в популярните издания препоръки как да използваме родния си език, за да бъдем най-добре разбрани. Въпросът обаче не е в казването, а в чуването. Защото може всичко да бъде обяснено, но въпреки това онзи, за когото е предназначено обяснението, изобщо да не му обърне внимание. Той или си мисли, че всичко му е ясно, когато става дума за родния език, или просто преценява, че езиковите проблеми са толкова малки, че не е и необходимо да се задълбочава в тях.

И така, представям ви книгите си „Разни съвети за глаголите“, “Разни съвети за имената“ и „Разни съвети за предлозите“, родени със съдействието на издателство Black Flamingo Publishing, които ви поднасям с надеждата, че въпреки всичко моят глас, тоест гласът на онези, които се занимават с българския език като научна материя, ще бъде чут.

Включените текстове в книгите са разделени на четири големи части въз основа на тематиката, представена в тях. За улеснение на читателите в края, в една пета част, е включен показалец на всички разгледани случаи, на всички глаголи и имена, техните форми и предложните изрази, в които са включени, както и изреченията с тях, които са били обект на внимание. Книгите съдържат част от наблюденията ми за състоянието на речта на съвременния българин, като са съобразени със съдържанието на най-новите академични справочници. Зная, че няма да бъдат много онези, които ще започнат да се поправят, ако ги прочетат. В такива случаи влияе и произходът на човека, и навиците му, и средата, в която се движи, и идеята му (дори и неосъзната до край) да се представи най-добре пред другите чрез своето слово.

И все пак много искам да вярвам, че би било хубаво поне онези, които прочетат тези книги, да се замислят върху речта си. Поне малко да се замислят, а не самодоволно да твърдят всички, че във връзка в българския език им е ясно. Нали казват, че човек цял живот се учел!

ДИАЛЕКТНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В ПУБЛИЧНАТА РЕЧ

В публичната реч все по-често започват да се включват диалектни глаголни форми, които да изместят съответните книжовни. Тук не става въпрос за създаване на дублетни двойки, защото формите са от различни системи. Затова е по-правилно да се говори за тяхната конкуренция.

В съвременния книжовен български език съществуват двойките глаголи намаля̀вам от несвършен и намаля̀ от свършен вид, както и оценя̀вам от несвършен и оценя̀ от свършен вид. През последните три-четири години наред с формите намаля̀вам и оценя̀вам започват да се употребяват за несвършен вид и други – „нама̀лям” и „оцѐням”. Появата на новите форми се наблюдава преди всичко в устната реч, като много често те са застъпени в публичните изказвания на политиците, а оттам биват заети и от журналистите. Употребата им в писмената реч обаче засега не е много честа, макар че и там вече може да се срещнат.

Формата „нама̀лям” е диалектна по произход, но мнозина не съзнават нейния характер. Заради това свободно я употребяват във всякакви текстове. Изборът ѝ в книжовната реч вероятно се прави преди всичко защото тя е по-кратка в сравнение с намаля̀вам, тоест в нея дългата наставка -ява- се замества с -я-, като не се обръща внимание на факта, че става и промяна в мястото на ударението.

По подобие на „нама̀лям” и при „оцѐням” също се дава предпочитание на кратката наставка -я- пред дългата -я̀ва (= йава) в оценя̀вам. И тук също ударението променя мястото си. (Любопитен факт е, че при другите глаголи с корен цен-: надценя̀вам, обезценя̀вам, подценя̀вам, дори дооценя̀вам, подобно развитие няма, а това означава, че случаят с „оцѐням” остава изолиран. Изключение прави само преценя̀вам, превърнато в „прецѐням”, но тази форма едва напоследък се употребява често. Много сходно е положението с глаголите с корен –мал-: премаля̀вам, отмаля̀вам, смаля̀вам, умаля̀вам, макар че много рядко, преди всичко в художествени текстове, се появяват и съответните диалектни „према̀лям” и „отма̀лям”, употребени преди всичко безлично.)

Независимо от краткостта им, от двете форми „нама̀лям”и „оцѐням”, които мнозина се опитват да вмъкнат в речниковия състав на книжовния език, няма нужда, след като в него отдавна съществуват нужните книжовни форми. Отскоро се използва „ума̀рям (се)” вместо уморя̀вам (се) от несвършен срещу уморя̀ (се) от свършен вид „отма̀рям се” вместо отморя̀вам (се) от несвършен срешу отморя̀ се от свършен вид. Както личи, при тях вместо дългата наставка -я̀ва- се дава предпочитание на кратката -я-. В други случаи се появява „изтЪрвам” вместо изтърва̀вам от несвършен срещу изтърва̀ от свършен вид, „разгла̀бям”вместо разглобя̀вам от несвършен срещу разглобя̀ от свършен вид, „разхла̀бям” вместо разхла̀бвам от насвършен срещу разхла̀бя от свършен вид. И в тези случаи също се стига до съкращаване на наставка или друга част от думата до нея. Общото за всички посочени случаи е, че посочените думи са диалектни по своя произход, а изборът им се дължи на това, че са по-кратки, като дори понякога се променя и коренната гласна, както и мястото на ударението в тях. (Важно е да отбележим, че засега посочените форми се срещат само в устната реч, но поради засилената им употреба и общата тенденция към опростяване на изказа съществува опасност да навлязат и в писмената.)

Въпреки възраженията срещу правения опит за конкуренция между формите поради непознаване на стиловата им характеристика, честотата на употреба продължава да нараства и този процес трябва да бъде спрян, за да не се задръства публичната реч с некнижовни форми.

ЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМЕНА – ДЪЛГИ И КЪСИ

Когато трябва да бъде изговорено някое числително име, в речта ни отдавна са се наложили различни форми, които възприемаме или като изискани, или като разговорни. Когато видим написани например числата 14 или 40, може да се очаква те да бъдат прочетени изискано четирина̀десет, четирѝдесет и разговорно четирина̀йсет, четѝресет. И двете форми съществуват в речта ни и единствено чувството за стил ни подсказва коя да изберем в речта си.

При писане нещата са по-различни. Доскоро се възприемаше като единствено правилно да се използват формите четирина̀десет, четирѝдесет. Причината беше, че ние винаги възприемаме писмената си реч като по-представителна, по-изискана, в която не трябва да има уклони към разговорност. Това беше допреди четиресетина години, когато излезе първият академичен ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК (1983). В него вече беше направена доста съществена отстъпка, като в името на демократизирането на правописа наред с формите четирина̀десет, четирѝдесет беше допуснато и в изисканата писмена реч да се употребяват четирина̀йсет, четѝресет. По този начин изведнъж писмената ни реч се обогати с множество нови дублетни двойки.

Беше направена и още една крачка, като по-разговорната форма се отбелязваше като препоръчваната. Това значеше, че и двете думи имат право на живот, но по-добре е и при писане да се предпочита разговорната. Това състояние съществува вече доста време и постепенно в писмената практика на българина форми като четирина̀йсет, четѝресет успяха да се наложат. И все пак в новите правописни речници на БАН промяна в правилото не е извършена, формите се посочват като дублетни, макар да се смята, че четирина̀десет, четирѝдесет трябва да се употребяват само в по-стари текстове, защото те вече не са равностойни дублети на четирина̀йсет, четѝресет.

Както личи, големият въпрос при числителните е преди всичко при писането ми. При изговор формите четирина̀десет, четирѝдесет вече отдавна звучат изкуствено, книжно и се избягват. Когато се появяват в речта на някого, те смущават със своята маниерност. Често включването им в устната реч е продиктувано от причини от съвсем различно естество, защото човекът, който ги изговаря така, се притеснява, че инак няма да бъде разбран правилно. Изборът на скъсените разговорни форми при писане не означава, че трябва да се съобразяваме и с небрежния им изговор. Защото той допуска крайното т в тях изобщо да не се изговаря – „четирина̀йсе”, „четѝресе”.

Ако се заслушате, ще забележите, че повечето хора ги изговарят тъкмо така. И ако за говоренето това може да се допусне, когато започнем да пишем, сме длъжни все пак да включим това крайно т. Тоест бихме могли да кажем, че макар при писменото оформяне на числителните имена днес да приемаме да се ръководим от фонетичния правописен принцип, който предполага да пишем така, както говорим, той не може да се проведе докрай.

ЗА ПОГРЕШНИТЕ МОДНИ ИЗРАЗИ С ПРЕДЛОЗИ

В речта ни постоянно се настаняват модни изрази, които биват използвани от всички. Често те се появяват под влияние на чужди езици, но може да се родят и на местна почва. Специфичното е, че в тях са включени и предлози, които невинаги са подходящи или нужни. Нужно е обаче да се припомни, че невинаги се нуждаем от тези модни изрази, защото в езика си ние разполагаме с други средства, които да изразят съдържанието, вложено в тях.

Такъв е случаят с модния тромав израз „в пъти повече”.Всъщност той често бива трансформиран и така да се достигне до изречения като „Кризата е в пъти по-страшна”; „Резултатите от изследването превишават в пъти очакванията”; „Цената е в пъти по-висока”; „Броят на жертвите е в пъти по-голям от очакваното”; „Там броят на престъпленията е в пъти по-малък”. Във всички тези случаи модифицираният израз „в пъти повече” замества отдавна съществуващото многократно повече, но очевидно това не се отчита от мнозина. Вероятно модният израз е привлекателен и поради създаденото лъжливо впечатление, че така направено, изказването придобива по-голяма статистическа стойност и че е по-научно обосновано.

Моден и грешен израз, който също се радва на голяма честота, е и „на сто процента”. Употребява се обикновено, когато става въпрос за изпълнението на някаква задача – „Програмата е свързана на сто процента със защитата на интересите на гражданите”; „Ремонтът не е завършен на сто процента”; „Проектът е изпълнен на сто процента”; „Заплануваните резултати са постигнати на сто процента”; „Ликвидирането на заразата е завършено на сто процента”; „Състезателят е на сто процента готов за турнира”. В тези случаи дразни появата на предлога на, който и без това е сред най-употребяваните в езика ни. Във въпросния израз просто нужда от него няма. Като доказателство може да се посочи изразът сто на сто, пред който съвсем не е необходимо да се появява предлогът на. И може да се каже само: Планът е изпълнен сто на сто или Планът е изпълнен сто процента. Още по-добре би било да се използва сложното прилагателно стопроцентов, наречието стопроцентово или да се говори за стопроцентово изпълнение. Да не говорим, че изречението може да бъде променено в Планът е изпълнен изцяло, като смисълът в него изобщо не се променя.

Изразът „на сто процента” понякога служи като модел да се появяват и други изрази като например „на шейсет процента”, както е в изречението „Ремонтът на сградата е извършен на шейсет процента”. И в този случай също предлогът на трябва да падне, а изречението да гласи Ремонтът на сградата е изпълнен шейсет процента.

Прави впечатление, че предлогът на, независимо от това че се употребява много често и понякога дразни със своето присъствие, се налага почти последователно в спортните коментари в изречения като „Отборът А води на отбора Б с два гола”, където е изместил предлога срещу – Отборът А води срещу отбора Б с два гола, както и в „Черешите вече се продават на осем лева”, където вместо на трябва да се употреби или срещу, или по-естественото за – Черешите вече се продават срещу осем лева; Черешите вече се продават за осем лева.

В последния случай вероятно предлогът на е зает от съчетанието на цена, което обикновено се съкращава в потока на речта, но това не ни дава основание да запазим точно него, след като при по-стегнатите изрази според книжовните традиции се дава предпочитание на друг предлог.

От предлога на пък изобщо няма нужда в изрази като „става на въпрос”, които напоследък се употребяват често. В този случай не може да се намери и конкретна причина за включването му и обяснението е единствено, че ставаме свидетели на стремеж към умишлено усложняване на изказа.

Сайтът „въпреки.com” продължава своя опит да провокира българите да се замислят за думите, които използват в речта и в текстовете си. Благодарим на проф. Владко Мурдаров за съветите и подкрепата като учен и непримиримостта му към пренебрегването на българския книжовен език. ≈

Текст: Владко Му��даров

Снимки: Деян Петров, Стефан Джамбазов и архив

#Владко Мурдаров #български език #Петър Берон #Александър Теодоров-Балан

[fiore-marina]

ЕДИН ПО-РАЗЛИЧЕН 15 СЕПТЕМВРИ

Първият полъх на вятъра прелисти календара на живота. Отново е септември. Началото на златната есен – най-красивият и цветен сезон от годината. Повечето хора свързват септември с началото на учебната година. Връщам се назад в моите спомени. Минали са повече от 20 години, когато за първи път прекрачих прага на училището, а днес всичко е толкова променено! „Любимото“ училище е вече „Дигиталното“ училище. Все още е ПОЗВОЛЕНО 15 септември да се отбелязва тържествено в онази празнична обстановка. В големия, обсипан с детски смях и разноцветни букети училищен двор. „Позволено“? Сякаш вирусът стана наш Господар: диктува живота ни, забранява, ограничава, разрешава, позволява, задължава …!!! И всичко това само за 2 кратки години!!! За 20 години е някак приемливо да настъпи такава промяна, но за 2 години сякаш е плашещо!!! Пред мен изниква образа на стария училищен двор.  Сякаш беше вчера,  когато за първи път стъпих в него. А днес??? Скоро същият стар училищен двор ще „оживее“, но по нов начин, виждайки го ONLINE от екрана на мобилните си устройства. Ето го и букета в малката ми детска ръка. Виждам го и сега, но вече като фон зад децата на поредната видеоконферентна връзка. Спомням си и детския смях. Чувам го и сега. Но къде изчезна изведнъж? Изгуби се! „Разпадна се“ някъде в лошата връзка! Скоро площадките пред физкултурните салони ще останат самотни и празни, играещи си само с листата на вятъра, а спортните съоръжения ще ръждясват, спомняйки си за доброто старо време преди „Дигиталния свят“. Скоро виртуалните класни стаи ще изместят старите, превръщайки ги в „ненужни“. Скоро емоджитата ще „изблъскат“ ръкописния текст и ще му „реагират“ гневно с: „Това не ми харесва“! Скоро предпазната маска ще замести ученическата раница, като най-важният и нужен аксесоар. Скоро тетрадките и химикалът ще стоят по рафтовете в книжарниците като „залежали стоки“, заменени от клавиатурата и компютърната мишка. Скоро училищата ще се превърнат в необитаемите „Стожери на някогашната просвета и култура …!“ „Моят дом е моята крепост!“ – Незнам какъв смисъл е вложил в тази фраза този който я е измислил, но едва ли е вярвал, че ще дойде времето, в което тя ще добие буквален смисъл. Вирусът – този „Малък диктатор“ ни я наложи. Домът се превърна в нашето място за почивка, в нашата болница, в нашето училище, в нашето работно място … Може би скоро именитата фраза ще трябва да се замести с ето тази: „Домът е всичко!“. Питам се: Нормално ли е това? Вирусът се превърна в „Сценариста“ на живота ни. Боже, щом сега е така, какво ли ни е подготвил занапред? Дали в момента го съчинява, или има още много предварително замислени сцени? Наближава 15 септември … Един по-различен от останалите, които помним: весел, жизнерадостен, но пълен с ограничения: „Носи маска!“, „Стой на разстояние от другарчето!“, „Не забравяй дезинфектантът!“ … Това ли ще си спомнят след 20 години днешните първолаци? Това ли ще е представата им за любимото училище? Ще си спомнят ли за първата учителка, която ги въвежда за ръка в класната стая? Ще си спомнят ли за първия буквар? Ще разпознават ли гласа на училищния звънец? Ще помнят ли боричканията и глъчката в междучасията? Ще помнят ли трепета на малките си сърчица от контролните работи, старата черна дъска и прашния отпечатък по пръстите от крехкия тебешир? Ще си спомнят ли сами или Facebook ще ги подсеща автоматично? Отново е септември! 2030 година! Повечето хора вече не свързват месеца с нищо. Дигиталният живот върви, благодарение на новото 10G. Всички са затворени в своята „Крепост“. Всичко върви както обикновено: монотонно, еднообразно, дигитално. Наближава 15 септември – един обикновен ден от календара на живота, в който не се случва нищо по-различно …!