#гогол | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 1 year

Text

Плакатите на Люба Томова като урок за учениците от НГПИ „Св. Лука“

„Аз не работя по задание!Когато бяхме студенти в Академията по плакат един наш професор каза: „Плакатът е произведение върху произведението.“. Ако говорим за това какво е плакат и да го сравним с това, което се случва в момента. Затова казвам, че е произведението върху произведението – вече влиза в галериите, където има друга публика.“ Каза преди време за „въпреки.com” художничката – плакатистка Люба Томова.

И продължи: „Провокацията си съществува и си носи всичко и хората, които се интересуват са на друго ниво от това, което е улицата. Провокацията от литературата и театъра не е буквална. В началото, когато започнах с Шекспир провокацията дойде от нашата дъщеря и интереса ѝ към сонетите на Шекспир. После, когато започнах да чета…Това човечество – бомби, оръжия, какво ли не изобрети и в същото време точно тези общочовешки правила, за които се бори толкова време – за морал, за ценностна система…Тези въпроси остават отворени. Те са нерешени и затова тези произведения са актуални, още се поставят творбите на големи автори и се играят и са тема на обсъждане. Тези плакати са по-скоро социални плакати зад тези произведения.“ Според нея, написаното от Достоевски, Гогол, Чехов са вечните проблеми в едно общество, които са останали актуални толкова години и нищо не се променило. И реагира на коментара ни с днешна дата, че като че ли днешните ръководители на Русия, които започнаха така брутално агресията срещу независима Украйна, май не са ги чели. А тя е лаконична: „Ако ти прочетеш Гогол и Чехов никога няма да направиш такава крачка, нито една война…“.

В контекста на думите ѝ ще цитираме забележителният ни плакатист Димитър Трайчев, който казва по повод на нейния художествен проект „ Асоциално за социалното“: „Дизайн, готов да понесе несподелимата болка, която носи истината.“

Точно този забележителен художествен проект на Люба Томова е експониран в пореднатата силна изложба в галерията на Националната гимназия за приложно изкуство „Св. Лука“ В София. Експозицията „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ на плакатистката Люба Томова, първия български артист, носител на Голямата награда на Международното триенале на сценичния плакат, 2022, включва 47 постери вдъхновени от драматургия, кино и литература, които отвеждат към социални асоциации. През призмата на автора са обърнати към общи социални проблематики, валидни и вълнуващи хората от столетия, а в днешно време са не по-малко обострени. Те са философско-социални, а не художествена реклама за културно събитие, което ги прави още по-ярки като произведения на изкуството и въздействие върху зрителя.

Люба Томова

Да припомним, а както в годините сме писали неведнъж директорът на гимназията Лилия Балева открива през 2012 г. галерия в НГПИ „Свети Лука” на територията на училището, която работи много активно по много проекти. „Будителите”, „Учениците”, „Успешните”, „Уроците – Благодарим Маестро”, „Моят учител” и още много изложби на талантливи ученици на различните специалности в училището, изявени автори в своята област и преподаватели в НХА. И важно уточнение – Тази година гимназията ще отбележи своя 70-ти юбилей, а Лилия Балева постъпва като учител в нея почти веднага след като завършва ВИИ „Николай Павлович“ (сега НХА) 1979 г., а от 2007 г. е неин директор.

Лилия Балева, директор на НГПИ "Св. Лука"

Пред учениците на НГПИ „Свети Лука” са представили свои творби изявени художници като: Павел Койчев, Емил Попов, Милко Божков, Николай Майсторов, Свилен Блажев, Георги Янков, Станислав Памукчиев, Христо Харалампиев, Ивайло Мирчев, Иван Велков, Божидар Йонов, Божидар Икономов, Светлин Русев, Божидар Козарев, Стефан Десподов, Христо Явашев-Кристо, Дечко Узунов, Георги Чапкънов и много други, над 100 изложби.Учениците се включват и в социални проекти, като работят в зависимост от специалността си и се представят на национални изложби в този контекст, печелят награди. Преди време в неформален разговор Лилия Балева сподели, че трудно учениците ще посетят във вечерните часове на деня многобройните изложби в София, а може би ще предпочетат дискотеките, затова тя кани художниците да дойдат при тях. Това е изключително преживяване за младежите, а и за самите автори. Не малко от тях са завършили тази гимназия, между които е и първият професор сред възпитаниците ѝ и първият ректор – проф. Георги Янков. Той в момента е ректор на НХА.

Проф. Георги Янков, ректор на НХА на откриването на изложбата

Но да се върнем към изложбата на Люба Томова, която се откри на 19 април и продължава до 10 май. Няма да крием, че не рядко подрастващите са малко отегчени от начина, по който изучават класически произведения, а сега в изложбата откриха нещо различно, което комуникира с тях, с техните лични вълнения. И по свой начин откриха, като видяхме интереса им към експозицията и дългите им разговори с художничката. Защо Шекспир, Сервантес, Чехов, Йовков, Радичков и т.н. са ни толкова важни днес не само заради художествения прочит, а и най-вече за смисъла на живота в объркания ни свят. Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески или тенденции в културата, в обществото, а и към най-младите, бъдещи творци. Затова е важен некомерсиалният плакат, защото зад тази позиция стои само авторът, но той ни провокира да се замислим, младите още повече. Те сега изграждат стандартите си за човечност, за разбиране на другия и още повече какво ни дава изкуството.

Социалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство тръгва да се развива. Люба Томова е първия български артист, носител на Голямата награда на Международното триенале на сценичния плакат в почти 30 годишната му история на 10-тото юбилейно издание 2022 . Тя е авторитетен автор в гилдията си с награди в различни издание на Триеналето на сценичния плакат, Биеналето в Габрово, с международни успешни изяви в Полша, Чехия. Излагала е свои творби в месарница, в библиотека, в изоставено промишлено хале. Но най-важното е, че работите ѝ са свободни и необременени от комерсиалното „менгеме“ на възложителя, като са вдъхновени единствено от личния ѝ мироглед, емоцията и универсалността на внушението, което отправят. Люба Томова има какво да каже със своите плакати. Изрича го с категорични и силно въздействащи образи, извеждащи общочовешки идеи, които на моменти са брутално натуралистични, провокиращи и откровени.Парадокс или не, но изложбата ѝ в галерията на НГПИ „Св. Лука“ е първата ѝ самостоятелна в София…

Люба Томова разказва...

Неслучайно Люба подкрепя тази „нова“ формула на творческо общуване със света с находчивото мото „Защото стената не е само на улицата“. (където е прието, че е мястото на плаката). Проектът„Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ представя развитието на Люба Томова, като автор и плакатист неподвластен на визуални моди и дизайнерски тенденции. Изложбата в НГПИ „ „Св. Лука“ я срещна очи в очи с публиката, най-младата и водиха диалог заедно за времето, в което живеем през произведения, които, уж, учат или са чели, или гледали, познават, но винаги могат да открият нещо ново… Видяхме го, защото след откриването на изложбата от директорката Лилия Балева, Люба Томова дълго разговаря с учениците, а те я питаха, интересуваха се.

Наскоро ми пусна една картинка, явно плакат, но преди да ѝ отговоря, ми каза, че ученици от гимназията са го измислили, но я помолили да им го снима. Вероятно в разговорите си тях при откриването на изложбата си в училището им разказала как работи. Някак си измисля си идеята, контекста на бъдещия си плакат и го създава първо като реалност. Обикаля бит пазари, търси вещи, които да носят смисъла и посланието на бъдещата творба. Маскира, близките си с въображение, за да превъплътят Калигула, например, или да лакира ноктите на кокоши крака…В средата на галерията е сложила, на пръв поглед странни и ненужни вещи, които всъщност са по нейния си начин влезли станали специалния образ в плакатите ѝ.

Тези изложби в галерията на НГПИ „Св. Лука“ са преживяване за учениците. В учебните стандарти ги наричат „извън класна работа“, звучи формално и скучно като определение. Тук кипи живот, радост, интерес, любопитство. И те не са само за учениците и преподавателите, не малко, от които изявени художници в своите области. Идват и много гости – приятели, преподаватели от НХА и други средни училища по изкуствата. Но изложбата на Люба Томова уважиха и двама ректори на Академията – сегашният проф. Георги Янков, завършил тази гимназия и проф. Божидар Йонов в периода 2003-2007, един от създателите преди 30 години на Международното триенале за сценичен плакат заедно с незабравимия художник Божидар Икономов (1943-2016) и Албена Спасова.

Проф. Божидар Йонов, проф. Георги Янков и Люба Томова

„Наблюдавайки последните три години от развитието на Люба, си мисля, че това е формата на най-съдържателната част на постера в нейните плакати. Едновременно не е поръчков, защото нейните плакати няма как да бъдат поръчани от никой.“ Казва за нея Димитър Трайчев, един от най-знаменитите ни плакатисти и продължава : „Никой не би си сложил главата на дръвника с такива плакати като на Люба. Но пък защо да не пробва. Аз съм сигурен, че те ще са много по-вкарващи в салона публика.“ Интересно е и какво казва съпругът на Люба, също плакатист, доц. Ненко Атанасов, преподавател в НХА в катедрата „Плакат и визуална комуникация“: „Съвременните режисьори, при моите уважения към всички тях, но благодарение на тях е това дередже, в което се намира театралният плакат. Те не смеят да рискуват, разчитат на елементарни визии, с които смятат убедено, а смятам, убедено, че не са прави, че визиите на звездата и на актьорския състав ще вкара публиката в залата. Не е така. Готов съм да се обзалагам с тях да видим как коя концепция ще има успеваемост – дали един художествен плакат или един нищо незначещ афиш.“ Категоричен е Ненко Атанасов, а той има дългогодишни наблюдения и познания и самият той е завършил навремето НГПИ „Св. Лука“.

Ненко Атанасов и Люба Томова

Независимо, че са състуденти от Академията, семейство с дъщеря, която върви по пътя им на художници, но в друга посока, техните изразни средства са различни, дори концепциите за плаката като философия, дори. Не работят заедно. Естествено, че си дават съвети един на друг, че си обсъждат нещата по отношение на реализация им. Но в личното творчество всеки си е сам за себе си.

Припомняме всичко това и заради факта, че изложбата „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ в НГПИ „Св. Лука“ е първата самостоятелна изложба на Люба Томова в София. А реакцията, интересът на учениците беше възхитителен. Те така са научени да срещат твореца в собственото си училищно пространство и чрез изкуството му да откриват, разбират и тръгват, по своему, към пътя, който са избрали…Тяхно е бъдещето.

Според Люба Томова, плакатът като всяко друго изкуство търпи своите метаморфози и не смята, че максимата „Плакатът е на улицата“, както го определят някои автори, е валидна. Дни преди откриването на 10-то Триенале на сценичния плакат на 1 ноември миналата година тя сподели за „въпреки.com”: „Говоря за плаката като изкуство, не говоря за афиша, не говоря за това, което гледаме по улиците. Качеството на това, което се е произвеждало преди е могло да се нарече плакат и е могло да се разглежда като изкуство. Сега това, което се случва, е чиста проба реклама, която трябва само да обслужва търговската част на нещата. За мен истинският плакат, в смисъла на произведението, вече влиза в галериите. Някога театърът е тръгнал от улицата и е влязъл в залите – смятам, че това в момента става с плаката. Усеща се огромен глад и необходимост от плаката и това се вижда от множеството форуми, които се организират по света. Всеки ден някой пуска нова тема за работа в интернет пространството, има нови конкурси. Това не е комерсиалният плакат, който ние виждаме на улицата, който би трябвало да храни нашето съзнание. Това е съвсем друго. Убедена съм, че плакатът търси ново пространство, търси нов начин за изява, по-скоро, за една по тясна публика.“.

За плаката...

С убеденост каза тя и продължава: „Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески или тенденции. Както преди в годините на социализма сме гледали петолъчките, така сега, примерно, повечето плакати, които се правят в момента са против войната в Украйна, колко неща са се направили против войната във Виетнам навремето. Това е естествената реакция на хората, за да покажат позиция. И затова казвам, че е важен некомерсиалният плакат, защото зад тази позиция стои само авторът. Не стои колектив, не стои партията-майка или нещо друго. Но социалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство тръгва да се развива.“

Великолепната изложба на Люба Томова предстои да бъде експонирана през есента във фоайето на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ и в края на годината в Арт център – Банкя. Освен това ще има участие в изложбата на произведения на жени плакатистки, организирана от „Международното триенале на сценичния плакат“ на Празниците на изкуствата „Аполония“ 2023 в Созопол в края на лятото,, както и на Международния фестивал на кукления театър „Пиеро“ от 23 до 29 септември в Стара Загора в обща експозиция със талантливата ни сценографка Мариета Голомехова.

Срещите с публиката и вълненията предстоят. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

#Люба Томова #Лилия Балева #Критичен поглед

0 notes

walkingemotion · 6 years

Text

Комфортная эстафета

Задолжала уже много эстафет, но поучаствую только в последних) Спасибо за них @simplegoodman , дружище не смотря ни на что ты не забываешь за меня)) Поехали) Где ты любишь ходить/гулять? В торговых центрах или в парках? Почему? Скорее всего остановлю свой выбор на парке) Просто обожаю природу и свежий воздух. Торговый центр выберу только в том случае, если мне там ещё и что-то нужно(да и вообще если честно, одна там не бываю никогда, не люблю)

Как больше нравится проводить вечера: в шумной компании или под тёплым одеялком/блогом на тамблере? Ооо, тут я даже не знаю, скорее по настроению, хотя чаще всего конечно же тёплое одеялко и книга. Однако в последнее время почему-то стала скучать по большой компании своих друзей, но скорее всего это просто настольгия)

Нравится работать с музыкой? Если да, то что больше: петь, играть, сочинять или танцевать? Я ооочень люблю музыку, но нужно сказать, что привязанности к определённому жанру у меня нет) Я люблю слушать уже написанную музыку и подпевать, по настроению могу танцевать, но тут есть условие, никто не должен меня видеть (хотя это относится и к пению, желательно чтобы меня никто не слышал). Пою я обычно что-то вроде оперы, есть две любимые группы, песни которых я узнаю везде)Когда-то училась играть на гитаре) В общем тут можно ещё много чего писать)

Какой жанр книг нравится больше всего? Почему? Фэнтези, с недавнего времени романы, как правило с историческим уклоном. А так я могу читать всё что угодно.

Какая твоя любимая песня? Хей, в последнее время слушаю радио энерджи, особенно по утрам, а что очень заряжает настроением. А так вот мой небольшой списочек : 1.Nightwish - nemo (христианский рок) 2.Nightwish - sleepwalker 3.ESSE - Башня Чайки, Шаэрраведд, Враг, Пророчество Итлины, Владычица озера (ну и так далее по списку, кто не знает это симфо-рок , по вселенной ведьмака, а если ещё точнее рок-опера “Дорога без возврата”)

Любимый фильм? Из-за чего нравится? 1. Матрица ( круто же , суперспособности и всё такое, в общем как я люблю) 2. Стартрек (все части) (если честно не знаю почему меня зацепил этот фильм, может тем что там сплочённая команда и очень милые персонажи?) 3. Сонная лощина (вообще не спрашивайте, всё равно не отвечу) 4. Гоголь.( Мне очень понравился этот фильм, ну и пусть он весь такой мрачный, зато сам Гогол получился именно таким, каким я его и представляла)

Любимый сериал? Чем запомнился? Хмм, а дорамы в счёт? Без вопросов, я просто очень люблю Японию,хотя актёры лучше в корейских дорамках, они все такие милаши. А вот перечислить любимые не смогу, увы. Хотяя : Лунные влюблённые/ Алые сердца : Корё. ( Кстати как досмотрю напишу отзыв, потому как ну очень зацепила). Во-первых, она историческая, связанная с эпохой Корё, что понятно из названия, во-вторых она просто очень красивая, там неповторимые пейзажи. Ах да, и актёр просто душка, мой любимый, наверное из-за него я и начала смотреть эту дораму.

Какой твой любимый блог на Tumblr?Здесь много любимых блогов: @tasha-hrustik - жизненные ситуации, а главное правдивые, а ещё у этой девушки чудесные стихи. @simplegoodman - как же без тебя) Благодаря этому человеку я и зарегестрировалась ту. Сначала просто читала, кто и что пишет, а потом сама решила попробовать. @booksvampire - и пусть я стала читать этот блог месяц назад, зато благодаря этой чудесной девушке я нашла для себя столько книг) @oksksks15 - истории из жизни, а ещё эта девушка любит бумажные письма так же как и я. Это неповторимо найти человека, который думает так же как и ты

И напоследок, кинь любимую цитату САМОЕ ГРУСТНОЕ - предательство. САМОЕ ПРЕКРАСНОЕ - иметь мечту и стремится к ней. (очень жизненная цитата, и я очень часто её вспоминаю) Передаю всем кто ещё не участвовал, но очень хочет). А ещё хотела бы почитать про @booksvampire, @oksksks15, @bygraceth ( P.s.: если кто-то из вас уже участвовал, то извините за повторную отправку, вероятно я просто пропустила сие событие со своей-то активной жизнью)

#долги #эстафетка #комфортная эстафета #открываю свои маленькие тайны #то что я люблю #русский пост #русский блог #v.h.

7 notes · View notes