#кажи

[soulsearchingsstuff]

На страдащият ти кажи:

Не плачи, не тъжи, че всичко е наред го излъжи.

-Joker Flow

“Времена на война”

#бг блог #бг тъмблр #бг пост #бг текст #bg tumblr #българско #bg text #бг мисли #bulgarian post #бг #bg thoughts #bg quotes #bg #quotes #хора #бг цитат #чувства #страдания #лъжи #кажи

[ethereum-sss]

Кажи ми и ти ли така? Кажи ми и ти, откога?

Кажи, че добре си сама. Лъжи, но лъжата е с къси крака.

#бг #кажи ми #малко сдухсдух после пак ще се смее #идвам тука за да си се филмирам спокойно

[shalomguttentag]

НІКОЛИ НЕ КАЖИ НІКОЛИ :-)

#НІКОЛИ НЕ КАЖИ НІКОЛИ

[telegid]

Денис Іваник: «Моя зброя - це творчість»

Денис Іваник: «Моя зброя – це творчість»

Денис Іваник – 13-річний співак зі Львова. Вже в свої роки Денис  має найбільшу мрію та ціль.  Хлопець з 5-ти років займається вокалом. Для нього дуже важливо донести світу через свої пісні про всі наші страждання, які український народ пережив від російської агресії. – Розкажи про себе, де навчаєшся? – Навчаюсь я у львівській школі-гімназії «Шептицьких». Живу разом з мамою, татом та молодшим…

View On WordPress

#Денис Іваник #ніколи не кажи

[eunoiaablog]

И под едно небе търсим едно и също.

Ти ми кажи къде залеза е изкуство.

#българско #молец

[deepfromme]

Смущават ме мислите ми вечер ,скъпи.

Желанието да те усетя до мен е неотложно.

Не искам думите ти да ме галят вечер, искам допира ти ,топлината на целувките ти.

Съблечи всяка останала емоция по мен и ме доведи до същинския край.

Преобърни представата ми за теб, накарай ме да те моля..

Кажи само кога?

#бг пост #бг тъмблр #блог #любов #бг текст #българска любов #среднощни мисли

[du-sha]

Мені завжди кажуть: Христино, мовчи. Не кажи те, що думаєш. Потерпи і пройде.

Та я не звикла мовчати та терпіти, тому, коли якийсь мужик почав лапати мене в автобусі, я сказала йому багато "гарних" слів, та пригрозила, що якщо він ще раз торкнеться моїх ніг, то я візьму і запхаю свою парасолю йому в анус.

(Мені тоді було 15, і я була одягнена в широкі штани та пуховик)

[yourmistaker]

"ти впевнена, що це депресія, воно ж не таке жахливе нібито"

"не кажи так, це жахливо, не хочу чути від тебе про таке, й припини про це думати"

дурники ї дорослі діти мене нервують

#укртумбочка #щоденник #особистий блог

[2572331]

привіт, друже, я сьогодні згадую тебе і плачу.

і згадую, ті декілька разів, що плакала з тобою й той раз, коли (єдиний) плакала через тебе, поки ти ще був, о це сокровенне, - поруч.

пам'ятаю, як я спеціально носила з собою хустинку, а вона взяла і згодилась мені. ти і я у сукні по самі кісточки, фіолетовій - стоїмо, як кам'яні. в останню путь проводжали якогось воїна. надіюсь, йому там краще.

і той раз, коли я злякалась за тебе до самої трясучки. це був грудень, я вже чула канікули й свята, я так люблю Різдво, друже, а ми з тобою хрещені у різних обрядах.

пам'ятаю, що ти мені кажеш тільки: вийшов покурити. ще вранці я це бачила, а зараз у мене на очах самі сльози.

і я йду до неї, вона завжди знала, що треба у мене питати відразу, без секунди затримки, без секунди сумнівів, як тільки я відкривала двері: він живий, кажи, блять!?

а я можу тільки сповзти дверима й плакать. влупитись у вікно, ліхтарі, лягти їй в руки, як лягти ( чого я ніколи не робила) на коліна до матері, й видушити з себе: да.

от це, друже, і був єдиний раз, коли я плакала через тебе. це була п'ятниця.

друже, нас забудуть, бо нас знали: ти, я і вона. а тої глупої ніжності взагалі тільки ти і я знали.

залишається тільки тим білим стінам пам'ятати - моїх сліз, її сліз.

[sofilovverk]

прокиньмося під м‘ятими чорними зірками.

будемо блукати в темряві й в тумані

із попелу творити чари

малювати на пилюці карти.

ти можеш збрехати?

збреши, будь ласка

кажи

шепочи що завгодно

тільки, бреши…

про зиму, що закінчиться скоро

про те, що я - твоя,

а ти - мій.

бреши мені, що розмовляв із Богом,

він передав тобі таємниці творіння свого.

скажи мені, що я дурна але варта чогось.

брехня ховається у подиху твоєму,

«ти - моя, а я - твій»

#текст #український tumblr #українське #україна #українська література #український тамблер #поезія

[7bizarre]

Преди да станем с тебе снимки в бъдните албуми,

аз искам да повторим пак живота си подред,

за да ти кажа пак онези две прекрасни думи:

„Обичам те!” Да купя пак до твоя стол билет;

пак да извадя трънчето от твоите сандали,

да те заселя в моя стих и като влюбен хъш

да влизам с твойто име сам в кварталните скандали

и с твойто име, ден след ден, да се превръщам в мъж;

да те очаквам всяка вечер на площад „Надежда”,

по улица „Любов” да тръгнем с тебе след това;

да срещнем Менделсон по пътя, в сватбена одежда,

ти да му кажеш „Да” и аз след теб да кажа „Да”;

да чакам оня час велик, когато разделена

душата ти на две се цепи, с детски глас звучи;

да видя как старееш бавно, как си уморена,

за да ти кажа, че си млада, че не ти личи...

Сега стоим със теб пред свойте бъдещи албуми.

Портретът сватбен ни е слял завинаги в едно.

Кажи ми само, помниш ли онези, двете думи?

Дано не ги загубихме по своя път! Дано!

Съдбата ни е скрита в тези думи две, изглежда,

защото по закон божествен, древен и суров

животът винаги започва от площад „Надежда”

и с нас върви докрая той по улица „Любов”...

"Двете думи" от Ивайло Балабанов

#bg post #bg blog #бг пост #bg quotes #bulgarian quotes #цитати #love quotes #бг поезия #bulgarian poetry #bg tumblr #бг текст #бг блог #български цитат #българска поезия #българска литература #български мисли #българско #bg artist #bg love #bg thoughts

[adeseya]

Я обожнюю dity inzheneriv, tember blanche, the unsleeping, rohata zhaba, odyn v kanoe, скажи щось погане, the feelz, renie cares, zwyntar, відчай, epolets, лівінстон, паліндром, схожа, мало, mistmorn, 12дітей, sad novelist, поживна цінність, U:LAV, malvy, headachee, робаний йот, Vivienne Mort, Hate Optimists, Сум, самозванці, adm:t, Inshe, SOYA, квіткіс, promsonya, Pur:pur, entely, sadsvit, ризиковий план, re-read, stereopalto, alekkksa, morgendie, доки є чим дихати, halepa, настрій не дуже, ba.latskii, тонка, BaWN, Мертвий півень, анастимоза, LATEXFAUNA, хейтспіч, Кімната Гретхен...

а ти і далі кажи, що української музики мало

[biserstoilov]

Едва сега забелязах безпорядъка в залата. Няколко статива бяха полегнали на пода с разкрачени крака, изпънати нагоре, и незнайно защо, но толкова приличаха на онези ръце от "Герника" на Пикасо върху корицата на каталога, който Маги често разглеждаше с такава вглъбеност, че накрая реших да ѝ го подаря. Гневът на нейната лудост не беше пощадил и платната ѝ, захвърлени на различни страни, с пречупени подрамки и разкъсан лен. А по стените личаха следи от цветни длани и пръсти, които бавно се свличаха надолу като неочакван летен дъжд.

- Не питах за това...

- Не ми се говори - отвърна рязко, - а и няма значение, всичко свърши...

Отговорът ѝ ме натъжи. Усетих, че имам нужда да запаля цигара. Изправих се бавно и отидох до масата, за да взема стъкления пепелник, който винаги беше препълнен с фасове и пепел. Не го открих. В дъното на залата проблясваха натрошени мъниста стъкло. Погледът ми се спря върху дървения скрин наблизо и реших, че някъде из разхвърляните в него вехтории ще намеря стара капачка от буркан, в която някога съм смесвал бои. Очакванията ми се оправдаха. За миг се поколебах дали да взема и бутилката с бърбън, на чието дъно бяха останали няколко пръста от предната вечер. "Какво пък толкова - две-три глътки няма да ми навредят". Понякога изборът се оказва най-лесното нещо на света.

Върнах се при Маги, която седеше с безизразен поглед, дълбаещ стената отсреща. Свлякох умореното си тяло на пода и драснах клечка кибрит. Никотиновият дим ни прегърна с топлата си нежност и разбуди заспалото ѝ безразличие.

- А за мен?

И без да чака отговор, извади цигара от кутията, която потреперваше в ръката ми, после надвеси глава над догарящата клечка кибрит. Пое дълбоко въздух, облегна се върху стената и тънката ѝ шия описа красива дъга.

- Сега ми кажи защо си тъжна... - продължих да настоявам.

- Аз винаги съм тъжна, не си ли разбрал?... - думите ѝ се губеха в неистов смях, който бързо потъна в мълчание. - Не настоявай, Тони, не ме карай да бягам и от теб...

Взе бутилката от ръцете ми и отпи жадно. Устните ѝ горяха.

- По дяволите, как мразя да пия уиски... Повярвай ми, наистина е така, предпочитам вино... Напоследък правя неща, които ненавиждам... И самата аз не мога да се позная...

- От какво бягаш?

Гласът ѝ повтори въпроса ми като ехо.

- От себе си, Тони... Аз играя театър... Тези високи токчета... Усмивката... Походката... Мислят ме за надменна... И силна... Не знаят колко слаба съм всъщност...

Пое дълбоко от никотиновия дим, повдигна леко глава и издиша обръчи сива мъгла.

- Винаги съм искала да бъда като мама. Не пророни и сълза, когато татко ни напусна. А на мен и сега ми липсва. Самотата е трудна за понасяне... През деня съм най-щастливият човек на света... Но вечер... Слънцето угасва... И аз...

Зарови пръсти в разпилените си коси. Не знаех какво да кажа. Маги се изправи ненадейно и погледът ѝ отлетя през разтворения прозорец.

- Ще тръгвам - каза накрая.

- Остани...

- Не мога, Тони, знаеш прекалено много за мен... Утре ще събера нещата си... Не ме търси повече...

- Но аз...

Тя се надвеси над мен и постави пръст върху устните ми.

- Не казвай нищо... Ще развалиш и малкото хубаво, което е останало...

Тръгна към вратата с неуверени стъпки. Спря на място, за да запази равновесие. Повече от всичко на света искаше да изглежда силна в този момент. Изтри безпорядъка в косите си, прокарвайки пръсти през тях, приглади измачкания плат на роклята, която се спускаше ефирно покрай тялото ѝ, повдигна с престорена надменност глава и продължи, открила отново своята увереност сред хаоса на душата си. Олющеното дюшеме на пода простенваше в равномерен такт под ударите на острите ѝ токчета. Малко преди да излезе, забави стъпки, обърна се леко встрани и каза с безразличие:

- Не идвай утре! Ако някога ти стане тъжно за мен, спомни си за случайността...

[chrisheart1973]

Безсилен...

Ще ме попиташ... Как си..? Как си днес..?

Както всеки ден... Така ще отговоря...

Добре съм... Макар, че буден бях нощес...

С мислите за тебе... Всяка нощ се боря..!

А след това ще продължиш...

Добре ли си наистина..? Кажи ми..?

Във леглото ли си..? Още ли лежиш..?

Гушвам те... Целувам те... Вземи ме...

Това изсипваш изведнъж...

Сутрин щом очите си отвориш...

Желания хиляда... И въпроси като дъжд...

Не спираш за секунда... Да бърбориш..!

Такова чудо си ми...Ти...

Чудото на чудесата...

Кажи ми..? С тебе, как се спи..?

И как да ми излезеш от главата..!

И това е всяка влюбена... Жена...

Не спира за секунда да бърбори...

И в слабост се превръща за Мъжа...

Безсилен срещу Обич... Да се бори.!!!

Калоян Христов©️

Chris Heart

25.01.2022

London

#бг мисли #бг поезия #бг пост #бг текст #българска поезия #bulgaria

[afranse]

У нас в стране сегодня Первомай.

А это праздник, что ни говори.

Забрался Ленин в караван-сарай,

Вокруг него собрались упыри.

Они сказали: «Нужен нам совет,

Идёт война и каждый третий - труп».

Но ничего им не ответил дед.

Он врать привык и думал они врут.

Они не врали - армии конец.

Ворованный кончался капитал.

В отдельно взятой за уши стране

Правитель душу дьяволу продал.

А в караван-сарае вечно мгла.

Такая темь, хоть выколи глаза.

На Ленина надежда вся была,

Но большевик ни слова не сказал.

И поняли в сарае упыри,

Что их корабль пускает пузыри.

И Ленин не спасёт их от беды.

И приуныли гнусные деды.

Тупое выражение лица

Подчёркивало близость их конца.

И я, друзья, готов держать пари,

Что долго не протянут упыри.

########################

Today is a May Day in Russia.

But this springtime expressed by bloody skies.

Lenin climbed into his mausoleum.

Kremlin ghouls gathered around to get an advise.

They asked him what should they do.

There is a war, and every third one is a corpse.

But bolshevik did not answer them.

He didn’t care as retired boss.

They did not lie - their army was beaten.

Any military progress was actually stalled.

In a poor country taken by the ears

The ruler sold to the devil his soul.

The mausoleum was indeed so dark

Like ghouls eyes were gouged out by Lord.

There was all hope for Lenin advise,

But the Bolshevik did not say a word.

And realized the ghouls in the barn,

That their ship is literally blowing bubbles.

And the vile ghouls were deeply depressed

That Lenin will not save them from troubles.

Dumb expression on their faces

Emphasized that their time was gone.

And I am willing to bet, my friends,

That kremlin ghouls will not last long.

########################

У нас у країні сьогодні Першотравень.

А це свято, що не кажи.

Забрався Ленін у караван-сарай,

Навколо нього зібралися упирі.

Вони сказали: «Потрібен нам порада,

Йде війна і кожен третій – труп».

Але їм нічого не відповів дід.

Він брехати звик і думав вони брешуть.

Вони не брехали – армії кінець.

Вкрадений закінчувався капітал.

В окремо взятій за вуха країні

Імператор душу дияволові продав.

А в караван-сараї вічно імла.

Така темрява, хоч виколи очі.

На Леніна надія вся була,

Але більшовик жодного слова не сказав.

І зрозуміли в сараї упирі,

Що їхній корабель пускає бульбашки.

І Ленін не врятує їх від біди.

І зажурилися мерзенні діди.

Тупий вираз обличчя

Підкреслювало близькість їхнього кінця.

І я, друзі, готовий тримати парі,

Що довго не протягнуть упирі.

#книга #стихи #поэзия #poetry #литература #песня #искусство #русский блог #театр #poem #армия #война #поражение #россия #украина #army #war #russia #ukraine #ленин

[t-balkanski-subekt]

- Мамо, мога ли да те попитам нещо?

- Да, кажи сине.

- Откъде идва човешката раса?

- От Адам и Ева, сине.

- Но татко казва, че сме произлезли от еволюцията на маймуните.

- Не, момчето ми! Семейството на баща ти е едно, а моето семейство е съвсем друго нещо.

#бг текст #хумор #бг пост #бг виц #смях #еволюция #маймуни #семейство