#празнота

[navtora]

Парадоксално, празнотата тежи.

#празнота

[iamstonecoldbabyy]

Липсва ми да ти говоря…

Срамежливо да приближавам ръка до твоята, но никога да не те докосвам.

Липсва ми и да си мълчим.

Ти гледаш някъде замислен, а аз гледам към теб, искаше ми се да виждам и чувствам това, което и ти.

Сега говорим и мълчим, говорим и мълчим, защото мина време, а ние се бяхме изгубили, всеки по своя път, търсеше жадно в нИщото, нЕщото.

Сега аз съм надвесила глава над теб, искам да те питам толкова много въпроси, но искам да получа само един отговор на всички тях.

“И ти ми липсваше, търсих, но аз съм го имал, просто го изгубих, защото когато се отдалечи, усетих празнота, усетих загубата на приятел и любим. Изгубих те, а ти винаги бе тук за мен. “

#бг пост #бг блог #бг цитат #бг мисли #бг любов #бг текст #бг поезия #бг литература #авторско #спомени #бг поет #чувства #любов #среднощни мисли #страст #bg artist #bg poem #bggcommunity #bg tumblr #bg thoughts #bg quotes #my art #мотивация #душа

[cvetnimislivchernobqlo]

Лъжа, че не е самотно,

че добре ми е сама.

Защото се обичам.

Но с цигари я запълвам

тази пуста празнота.

И щом последната угасна,

и щом кутията ми свърши.

Ще се върне ли?

Дори и никой,

за да ме довърши.

- Айя -

#бг #bg

[ethereum-sss]

от дъното на душата си ги мразя тия празници

драми, скандали, простотии

после ми се чудят на коледния дух и защо такъв нямам

нали стават чудеса?

пожелавам си един ден.. хубаво, голямо и нормално семейство, с което да го разбера

да не свързвам всички тези празници със скандали, гадости и сълзи, с празнота най-вече

искам тези дни, да не бъдат асоциация на поредния булшит

защото не познавам друго

#пожелавам си ❤ #за мене си го пиша

[monicagavrilova]

Открих се и се загубих безброй пъти в тази песен.

"Надявам се да видиш най-красивите места. Желая топло време и спокоен сън. Носѝ подробна карта на злините вън."

"Срещни се с много хора. После и от тях си отиди. Разгледай всичките музеи. Напълнѝ догоре със изкуство тая празнота, за да не зее."

"Когато пак се видим на Кристал, ще ти се сторя малко блед. Защото Бог обича всички, аз – напротив – само теб."

#молец #yva #song #quote #molec #иван ланджев

[lorasfeelings]

Не/обичам

Някъде се загубих.

Стоях съвсем сама и усетих празнота.

Нямаше я вече любовта

Не усещам чувството на топлина.

Сърцето ми не търси и не копнее за това.

Сякаш си далечно минало, изтрито погребано и хвърлено.

Не виждам, не вкусвам,не усещам- сърцето и душата ти.

Как изчезна?

Кога се случи всичко това?

Вчера те обичах, помня.

Но днес не е така.

Няма виновни. Не можем да обвиняваме любовта.

Защото в един миг я има, а в другият остава само спомена за едни красиви сини очи.

-Д.А.

#бг #море #любов #не обичам #обичам #самота #край #той #тя #бг цитат #няма го #мъж

[nervous-breakdownn]

Излизаш навън, всичко е толкова красиво. Слънцето грее, птичките пеят, цветят цъфтят! Всичко е прекрасно. Вървиш и не усещаш нищо. Нито красота, нито щастие, нито каквото и да е чувство. На това какво му се нарича? Празнота. ГРЕШКА! Радвайте се на всеки един ден от живота си! Всяка една поета въздишка. Всеки един поглед, всяка една крачка. Всяка една топлина! Докато ти вървиш, сам ще осъзнаеш колко е красиво. Без дори да си правиш труда да се огледаш! Очите знаят къде да гледат. Очите знаят какво да видят. Сърцето знае какво да усети. Но умът ние го контролираме. Докато си мислим колко е гаден светът, ще бъде гаден! Когато започнете да мислите, "Как може да виждате красотата дори в малките неща?", тогава ще стане прекрасен! Майната им на всички, живеем един живот. Живот , който ние решаваме кога, къде и как! Живот който сами живеем . И от който сами поемаме последствията от действията си. За това станете и покажете на всички кои сте!

Г.Д.

#бг текст #бг пост #авторско #тъпотий #нещо #бг тъмблр #тъпо #просто #тъмблър #красота #слънце #птичка #мотивация #бг цитат

[themerrywivesofwindsor]

Чет Бейкър

Ти имаш дарба

да забравяш,

имаш тъничка

хартиена ръка.

Разполовяваш

сънища

отдавна.

Бавно

връщаш

малката стрелка.

 

Минутите

при тебе се прибират

след разходката си

в паметта.

Не зная

пазиш ли

бижутата,

привързваш ли се

към неща?

 

Надявам се да видиш

най-красивите места.

Желая топло време

и спокоен сън.

Носи подробна карта

на злините вън.

 

И нека весел вятър

да насочва твоя кораб.

Усмихни се днес, когато

побеждаваш в спора.

И когато губиш също –

няма да ти навреди.

Срещни се с много

интересни хора.

После и от тях

си отиди.

 

Разгледай

всичките музеи.

Напълни догоре

със изкуство

тая празнота,

за да не зее.

Татуирай тялото, да не е

пусто.

Снимай и рисувай.

Пей –

но ти избирай песента.

 

Аз няма да рискувам

и да спомена Чет Бейкър,

есента

и дървените пейки.

Входната врата.

 

И няма да напомням

оня път

във кехлибара на момента,

Вонегът,

говоренето,

ние –

обща плът.

 

Кръжат

софийските линейки

като лешояди.

Ти внимавай

и не стой задълго

по площадите,

не ставай

очевидна плячка.

 

Няма как да знаем

плана на предачките,

кога е

обедната им почивка,

твърда ли е нишката

на Клото

и каква е

канавата на живота.

Черен ли е, или бял?

 

Когато пак се видим

на Кристал,

ще ти се сторя малко блед.

Защото Бог обича всички,

аз – напротив – само теб.

 

И прочие баналности.

Прахът е намек за история,

за връзки, каузалности,

а може би това, което

не напуска стаята –

това си ти.

 

И делникът навярно е безкраен,

my funny valentine.

 

Каквото досега е

оцеляло,

то е късно да умре –

то е умело

закъсняло.

На същия принцип

и аз съм добре.

 

Щастлив съм,

че в твоето име

все още

няма тире.

 

Щастлив съм

за твоите възгледи

обновени

и за света като цяло.

За днешното време,

за редките видове –

застрашени и не-

застрашени.

Бъди щастлива и ти

за мене.

Стани

на Слънцето протеже.

 

От сърце поздравявам

всичките ти мъже

и слизам до магазина –

щастлив – да си купя

евтино вино,

някакъв плод

и късо, щастливо

въже.

 

* * *

#иван ланджев #бг българия #бг поема #бг пост #бг поезия #бг автор #българска поезия #бг думи #bg text #чет бейкър #chet baker

[teddysworldsblog]

— Жена като нея, Оливър, винаги оставя траен отпечатък след себе си. Дори да я намразиш за това, което винаги е била — Бренън придърпа бутилката с алкохол и напълни чашите. — Или никога не е била. Огънят на душата ѝ дамгосва нежно със свирепостта на хаоса. С грозна и някак объркващо очарователна истерия, когато е разкрила слабостите си уж на шега.

Изпи на един дъх уискито.

— Ще я помниш, понякога, в три сутринта, когато имаш всичко освен нея. Защото ще ти липсва чувствеността. Колкото и да е смахната тя. Колкото и да те е изморила сега.

Наля и отново отпи.

— Жена като нея, Принце, носи груба и болна любов. Горда дори. Вдъхновение и бич е и за себе си. С всичките си нечестни романтични мечти.

Изсумтях.

— Носи само его и тъмнина. Сякаш никога не ѝ достига светлина.

— Носи повече от его и вина. Съмнения, празнота, самота. От копнежи ще изгние, но ще демонстрира безразличие с лекота. Тялото ще си омърси с чужди желания, но в очите ѝ ще бушува лудостта.

— Навярно никога няма да ме потърси отново. След това. Когато си тръгна. Дори да сме предопредели за една съдба.

— Няма — усмихна се тъжно. — Защото ще се е научила да живее сама напук на света.

#РазговориСПринцаНаМрака

[my-world-my-feelings-my-freedom]

Срещни се с много хора.

После и от тях си отиди.

Разгледай всичките музеи.

Напълнѝ догоре със изкуство тая празнота, за да не зее.

Татуирай тялото, да не е пусто.

-

Аз няма да рискувам и да спомена Чет Бейкър, есента и дървените пейки.

Входната врата.

И оня път в кехлибара на момента, Вонегът, говоренето, ние - обща плът.

#Youtube

[dai-mi-vodkaa]

Никога няма да мога да разбера как и защо двама човека, които копнеят един за друг, избират да поемат по различни пътища..

Нали това е целта на живота? Любовта.

Защо избираш да си далеч от някого, за когото умираш и без когото не можеш?

Продължаваш по своя път, но без единствения човек, когото всъщност искаш да е до теб.. и се опитваш да го намериш във всички останали,но знаеш че това е безнадеждно и невъзможно .

Обичаш я безусловно и просто търпиш липсата и болката да я няма ..

Колко време още? Колко време още ти трябва да запълниш празнотата ?

А това празнота ли е? Или е твоята липсваща част от пъзела, за която всеки мечтае?

Пожела си да обичаш. Това ли е любовта ? Да копнееш за някого толкова много, че да предпочетеш неговото собствено щастие пред своето?

Ами успех ти пожелавам.

-и.с.п.

#love #бг блог #wlw #бг мисли #true

[lifeofnecho]

Искам да ви запозная с нея. Тя е моята настояща. Красива е, но е куха. Казва се Празнота. Неразделни сме. Не се обичаме, но сме свикнали заедно и ни е по-лесно да сме си заедно, защото тайно си мисля, че между Празнота и Самота, по-добрият избор винаги е Празнота. Защото с нея не е задължително да съм сам късно вечерта. С нея може да сме двама. Може да сме и трима. И сме били. Три пъти. Това го казвам, за да се почувствам значим пред читателя поне за момент.

С Празнота чувствам доста различни неща. С нея чувствам изгаряща страст, възбуда, еуфория, студ, страх, (душевно) унижение. С нея ми е гадно и чувствам, че е нечестно толкова дълго да сме неразделни. Чувствам се глухо. Сякаш някой ми крещи, а аз чувам само отделни тонове, понякога. Като че ли съм под вода. Сякаш не мога да поема дълбоко дъх, защото дробовете ми са слаби, а уж съм на двадесет и две.

Пиян съм. Не се напивам твърде често, за да не се пристрастя. Много ме е страх да не се пристрастя, защото си знам характера. Знам, че е много силен, но не винаги. И ако намеря временно спасение, ще го предпочета в точния слаб момент, защото и аз съм човек. Тази вечер съм пиян. Пия през няколко дни, веднъж. Понякога е само една бира докато гледам филм, понякога плача свит в ъгъла, тихо, докато звучи някаква грозно-красива песен на Дийн Луис, който се мъчи да се сбогува с баща си, който пък май е болен от рак, поне така прочетох в едно интервю. Тази нощ съм някъде по средата. Сори, Дийн. Днес няма да ревем.

Вземам си горещ душ в тъмното, понеже крушката в банята е изгоряла още преди да се нанеса, но просто няма кой да я оправи, а аз все още не изгарям от желание да бутам жици в мокра баня. Тъмно е, обаче телефона ми свети от другия край на малкото помещение. Парата е гъста и задушаваща, но снопове светлина прозират през стъклото на душкабината заради нея. И е задушаваща, но и красива. Тежко ми е. Спирам душа. Излизам. Чист съм и ми е още по-тежко. Заспивам.

Спя тринадесет часа.

Още тринадесет часа не правя нищо, освен да скролвам и суайпвам, търсейки голяма любов или тръпка за една нощ. И така от няколко месеца подред.

Измежду другото съм и доста щастлив, срещам се с приятели, ходя на работа, чувствам се пълноценно, макар и временно. Понякога живота има смисъл, но все пък съм на двадесет и две, така че тези моменти, макар и преобладаващи, трудно излизат на фокус когато се опитам да погледна назад. Вся пак тя е с мен и не ме оставя. Никога.

Сънувам един и същи кошмар. Той този кошмар май е спомен за чувство. Ужасявам се посред нощ, а на сутринта дори не си го спомням.

Чувствам тежестта на времето и пространството, обаче не тежи на плещите ми, а на очите ми, които са някак изморени и сиви. Чувствам се по-горчив отколкото бях преди.

Чувствам се по-грапав отпреди. Чувствам се като сгазено мокро прецъфтяло, есенно листо.

Загниващо само по пътя, настъпено от случайни нозе и прегазено от десетки гуми

ТИНДЪР МАЧ

НОВО СЪОБЩЕНИЕ

Рязко се освобождава допамин. Толкова съм щастлив. Живота се нарежда сам. Чистя цялата къща. Да, бях празен, но сега животът ми има смисъл. И се чувствам важен, значим, обичан. Пишем си и вече ни виждам на среща. Виждам бъдеще, в което съм по-щастлив. Виждам бъдеще без Празнота.

Спираме да си пишем.

Прибирам се в къща, но не и вкъщи, а моята красива, куха Празнота ме чака. Усмихва се с грозни, остри зъби. Какъв глупак съм аз да изневерявам на моята любима. А тя кротко ме чака в леглото до мен. Всяка вечер, всяка сутрин, всяка вечер… всяка сутрин.

Колко много ми тежи, а съм едва на двадесет и две.

#blog post #блог #блог България

[designis4lovers]

*

красива грешка. щастливо противоречие. сляпата случайност, която всъщност наднича с едно око. пропилян с усмивка живот. време за себе си. празна глава. музика за всеки един миг. * * получи ли каквото искаш от живота? получих само време - дни, които да изпълвам, празнота, която да расте. и получих думите, с които да описвам всичко това.

#вангел #късни мисли #записки #вместо поезия #вместо автопортрет #bulgarian

[priznaniq]

Ново начало

Хиляди малки бледи слънца

Твоята душа е разкрита

Нима позволихме си да забравим сладостта?

И дните ще минат

Аз ще се чувствам сама

Ти си открил

Какво значи да обичаш една празнота

Да вярваш, да даваш

Тя да ти взима

Настръхвам, като помисля

За злото, което крия

Настръхвам и ахвам

Нима сме сами??

Нима асансьора се счупи

Точно преди етажът на наште мечти

Настръхвам, защото усещам младост

Младост и свобода

И те искам волен и силен

Като бик да яхнеш света

Нима ни трябват още хиляди зими

За да разберем

Че дори малки и бледи

Вечно ще бъдем слънца

[vasetovp]

Представи си сега, на вън вали, ние гледаме "Когато Хари срещна Сали" и сме си поръчали пица от онази с кашкавал в коричката. Гушнали сме се на дивана и те галя и целувам, а ти ме гледаш в очите и се опитваш да ми обясняваш сцени от филма. Телефоните ни са далече и без звук, не ни трябва да гледаме хора, които дори не познаваме, не търсим лайкове от същите и изобщо не търсим нищо, защото макар и за малко имаме всичко. Няма seen, няма игнор и няма празнота.

Ти не чакаш да ти пиша и аз не чакам същото, няма гоненица, защото вече сме се хванали или по-скоро сме се изморили да се правим на безсърдечни, студени, трудни от страх да не счупим сърцата си и сега смело, те са открити и е по-лесно от всякога да бъдат счупени, но не ни е страх от това. Дошло е едно такова спокойствие и не досадно, сиво, скучно, ами такова на душата, която все се лута, не спи, тревожи се и точно в този момент, тя почива и е щастлива. Усещам как дишаш, а ти усещаш мен, усещаме топлината на телата си и се притискаш по-силно към мен, и все по-силно. Нещо такова банално, което не кара сърцето да бие лудо, а напротив, за пръв път от толкова време го кара да бие леко и равномерно, в един ритъм заедно с твоето.

[noodlejun]

Разгледай всичките музеи. Напълнѝ догоре със изкуство тая празнота, за да не зее. Татуирай тялото, да не е пусто. Снимай и рисувай. Пей – но ти избирай песента..

#Molec #YVA #Chet Baker #Love #Bulgarian #music #Goodbye song #Youtube