FILMI ▷ Супер Марио Bros.: Филмът (2023) Целият филм онлайн Субтитри БГ [BG Audio]
[BG-Subs] The Super Mario Bros. Movie (2022) Главен филм онлайн безплатно, Супер Марио Bros.: Филмът филми бг аудио - Можете да гледате Супер Марио Bros.: Филмът напълно безплатно, интересни филми навсякъде и по всяко време, всичко за филми и най-новите филми на кино. Потопи се в твоята страст филми, както никога преди! Този сайт е предназначен да бъде място за ваше забавление или развлечение. Искаме да се радвате на нашия сайт.
♾️ Гледай сега ➡ Гледам Супер Марио Bros.: Филмът (2022) Целият филм [BG_SUB]
♾️ ИЗТЕГЛИ ➡ https://movies-web.com/bg/movie/502356/super-mario-bros-filmt.html
Заглавие оригинал : The Super Mario Bros. Movie
Година : 2023-04-05 | (92 Минути)
Качества : 720p – 1080p
Жанр : Анимация,Семеен,Приключение,Фентъзи,Комедия
Докато работят под земята, за да поправят водопровод, бруклинските водопроводчици – и братята – Марио и Луиджи се транспортират по мистериозна тръба и се скитат в един магически нов свят. Но когато братята са разделени, Марио се впуска в епична мисия, за да намери Луиджи.
Най-добрата характеристика на този сайт е плейър за поточно предаване, оптимизиран за мобилни устройства, който ви позвол��ва да гледате телевизионни програми на вашия лаптоп / компютър / iOS / Android смартфон в движение дори и с бавна интернет връзка е законно достъпна във всички държави и е оценена най-добрият сайт за гледане на филми и гледане на телевизия.
* Неограничен достъп до нашата обширна филмова библиотека
* Много лесно и лесно е достъпът до този филм
* Можете да щракнете върху бутона по-горе, за да гледате този филм
* Бързо изтегляне с автоматично управление на честотната лента
* Без реклама, защитена срещу вируси и зловреден софтуер
* Сигурна връзка, филм безплатно и законно
Добро и зло, светлина и тъмнина, герои и злодеи, справедливост и отмъщение... какво да избера
Супер Марио Bros.: Филмът Онлайн бг аудио
Супер Марио Bros.: Филмът фильм онлайн
Супер Марио Bros.: Филмът стрийминг онлайн
Супер Марио Bros.: Филмът смотреть онлайн бесплатно
Супер Марио Bros.: Филмът (2022) Целият филм HD 1080p Качество
Супер Марио Bros.: Филмът (2022) Онлайн бг аудио
Супер Марио Bros.: Филмът (2022) фильм онлайн
Супер Марио Bros.: Филмът (2022) стрийминг онлайн
Супер Марио Bros.: Филмът (2022) смотреть онлайн бесплатно
Супер Марио Bros.: Филмът (2022) да гледате онлайн безплатно,
Супер Марио Bros.: Филмът (2022) заплаха изтегляне българия hd филми
Супер Марио Bros.: Филмът (2022) Uptobox Bulgaria
Супер Марио Bros.: Филмът 2022 Целият филм HD 1080p Качество
Супер Марио Bros.: Филмът 2022 Онлайн бг аудио
Супер Марио Bros.: Филмът 2022 фильм онлайн
Супер Марио Bros.: Филмът 2022 стрийминг онлайн
Супер Марио Bros.: Филмът 2022 смотреть онлайн бесплатно
Супер Марио Bros.: Филмът 2022 да гледате онлайн безплатно
Супер Марио Bros.: Филмът 2022 заплаха изтегляне българия hd филми
0 notes
Музиката спасява или радиооперата „Синьото пиано“ на Албена Врачанска
Сбъдва се мечтата на композиторката Албена Врачанска да се реализира след дълго отлагане проектът ѝ радиооперата „Синьото пиано“. Тя е много авторитетен музикант в Европа и специално в Люксембург, където живее повече от 25 години, но никога не е загубвала връзката с България, където представя своята музика.
Нейни произведения са изпълнявани на Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, на Софийски музикални седмици, на MоцАрт фестивала в Правец…И сега в предфестивалните дни на Софийски музикални седмици в сътрудничество с БНР имаме шанса да съпреживеем радиоопера на Албена Врачанска доста години след първата реализирана у нас на композитора Александър Райчев – „Вашето присъствие“ от далечната 1968 година. Оттогава няма нищо записано в този жанр.
Смело начинание! А Албена Врачанска го представи на среща в Националното радио. “Това е изключителна провокация – да се представи интернационален проект с прочути певци, с либретист, който е германец. Тук трябва да се благодари изключително на БНР, най-вече на продуцента на записа на това произведение Марио Ангелов, директор на „Музикална продукция и състави“ на Националното радио. То със сигурност ще има своя европейски маршрут, най-малко в Брюксел и в Германия ще бъде чуто – заради обмена, който правим.“ Сподели директорът на Софийски музикални седмици“ Момчил Георгиев.
От ляво на дясно: Марио Ангелов, Момчил Георгиев, Смиляна Лозанова и Албена Врачанска, снимка: Ани Петрова
Преди да разберем историята и вдъхновението на Албена Врачанска за сътворяването на „Синьото пиано“ малко пояснения за радиооперата като изчезващ или не жанр. „Радиооперата, иначе, има дълга история. Започнала е като радиотеатър още през 30-те години на 20-ти век. Знаем колко слабо развитие има този жанр. Радиооперата се развива особено след Втората световна война, когато много от храмовете на музиката са разрушени и радиото е основен комуникационен и медиен източник, също източник за изкуство. Особено в Италия всички програми на РАИ правят излъчвания на опери – има участия на Борис Христов, на Елена Николай и на други наши певци (сега ще се опитаме да ги вземем по обмена някои записи от радио РАИ. Изглежда, че е доста скъпо, защото това е много ценен архив). Разбира се, с времето този жанр лека полека започва да загасва. Но ето, че има все още живи образци и Албена Врачанска е пример.“ Сподели още Момчил Георгиев.
А композиторката разказа историята на своята творба, идеята, за която е от години. „Момчил Георгиев, всъщност, поясни, че радиоопера не е излъчена по радиото опера, а е опера, специално написана за радиото. Тя е много по-близка до ораторията, отколкото до реалната опера, която се случва на сцена. Не е предвидено сценично действие. Защо аз се обърнах към този жанр – това е малко по-лична история. Не защото никога не съм б��ла почитател на радиооперата и на чисто излъчване по радиото. Винаги съм предпочитала да виждам нещо на сцената. Но имаше фестивал ppIANISSIMO, който спря точно заради Ковид пандемията. /изключителен фестивал за съвременна музика със забележителни музиканти невероятна атмосфера – б.а./ .
Албена Врачанска, снимка: Ани Петрова
Беше ми поръчано от фестивала ppIANISSIMO да напиша произведение за тях с 2-3 или повече пиана. Аз си помислих – защо да не е опера... ppIANISSIMO“ беше в сътрудничество с БНР – концертите бяха винаги в Студио 1. И аз реших, че трябва да бъде радиоопера, не само опера за пиана. Така че по стечение на обстоятелствата подбутнаха този жанр, който наистина отговаряше на моите търсения.“ Идеята на композиторката се развива и две пианистки станаха главните действащи лица в тази радиоопера, тъкмо защото, е замислена за фестивала ppIANISSIMO. Но вдъхновението за артист от ранга на Албена Врачанска идва и по други пътища – историята, личните съдби, драмата и трагедията на времето, но винаги през преживяването на музиката и изкуството, въобще. И композиторката разказа с думи това, което ще видим и чуем в музиката ѝ, пресъздадено от изпълнителите.
„За мен темите за Втората световна война, както и преследването на евреите са ми много близки. Една от любимите ми поетеси е Елзе Ласкер-Шюлер (1869-1945), която е най-голямата немска поетеса-експресионистка, дори немски поет-експресионист (не е нужно да го казвам в женски род, защото няма поет, равен на нея, нито мъж, който да е толкова добър експресионист). Налага ѝ се да напусне Германия в 1933-1935 година. Когато започва преследването на евреите, тя е пострадала на улицата. Решава да напусне нацистка Германия, отива в Швейцария, но не успява да получи виза и заминава за Йерусалим, там завършва житейския си път. Това е една много трагична съдба. Не можех да посветя операта на нея, понеже тя не е пианистка. Използвахме нейните текстове, които бяха вложени в либретото. Матиас Фогт написа прекрасно либрето – сложи текстове от Марина Цветаева (1892-1941) и от Елзе Ласкер-Шюлер, с които свързва съдбата на двете пианистки, които са главните действащи лица в операта. Те не са се познавали и не са знаели една за друга. Но всяка от тях е минала през Ада - на нацисткия концлагер и ГУЛАГ. “
Матиас Фогт, снимка: архив
Сподели Албена Врачанска и допълни защо Фогт е автор на либретото и участва с гласа си, за да изчете сред поезията и музиката съвършено изненадващо бюрократични текстове на Закона за защита на нацията от 1935 година, приет от Третия райх и от Пакта „Рибентроп-Молотов“. Той е много свързан с България още от 1990 година, от когато се познават с композиторката. Когато се срещат случайно в България през 2018 година, тя му споделя идеята си за тази опера, той ѝ казва, че е човекът, който ще направи либретото, защото познава много добре творчеството на Елзе Ласкер-Шюлер. Така и става.
Героините на радиоперата са две пианистки с реалната си съдба. Кои са те?
Вера Лотар-Шевченко, снимка: архив
Вера Лотар-Шевченко (1901-1982) е френска пианистка, която се запознава със съветски дипломат в Рим и заминава с него като съпругата му в Съветския съюз, когато приключва мандатът му. Там той става жертва на режима – изпращат го в ГУЛАГ. Тя отива в милицията, за да получи информация за него, а те изпращат и нея в лагер. За да оцелее в лагера, тя въображаемо свири на парче дъска, представяйки си, че пиано… Повече не среща никога своя съпруг. След около 30 години излиза от лагера и остава в Съветския съюз – не се завръща никога повече във Франция. Тя е жертва на сталинисткия диктаторски режим. Другата жертва е пианистката Алис Херц Зомер (1903-2014), еврейка, родена в Прага. Тя е живяла 110 години. Преживяла е нацисткия концентрационен лагер Теризиенщат.
Младата Алис Херц Зомер, снимка: архив
Когато разказа това Албена Врачанска, ние с колежката от БНР музикалния редактор Росица Кавалджиева-Христова, автор на предаването „Каста дива“ веднага реагирахме, че сме гледали филм за нея. С „Дамата в номер 6” на режисьора Малкълм Кларк се откри първото издание на кинофестивала, създаден от Найо Тицин „Master of Art”, 2016. Филмът има Оскар в категорията късометражни документални филми. Съпругът на Алис, също музикант, загива в концлагера, а тя е там и с невръстния си син Рафаел Зомер. След войната той израства като забележителен виолончелист, но умира по време на концерт в Тел Авив 2001 година…След всичко това преживяно тази жена беше запазила невероятна доброта и любов към музиката и живота.
Алис Херц Зомер във филма „Дамата в номер 6”, снимка: архив
Но да се върнем към „Синьото пиано“. Това е заглавието на поемата, която пише Елзе Ласкер-Шюлер, след като напуска нацистка Германия. Така е озаглавен и последният ѝ поетичен сборник.
„У дома има синьо пиано
Макар и да не знаех синьо
Откакто светът вън се разпадна
Открих там аз тъмата…
……….
Ридая, оплаквам останките сини.“
Именно Гьоте измисля метафора за опростяването на света от мъжете, както липсата на човешко уважение като неспособност да се види синия цвят (ацианоблепсия) в книгата си „Теория на цветовете“: „ако вземем синьото от цветния спектър, тогава небето ще бъде розово и всичко зелено ще се появи в тонове от жълто и кафяво-червено.“ „Кафяв“ и „червен“, наистина, е бил света около Вера Лотар-Шевченко и Алис Херц Зомер, без синьото в небето.
„В първоначалния замисъл, когато произведението беше поръчано от ppIANISSIMO, имаше други изпълнители, но в момента ние направихме продукция с ансамбъл MYX`D. Продукцията е предназначена да се експортира в чужбина. Така че избрахме тези певици – Синтия Кнох, сопрано от Люксембург, и Наама Лиани, мецосопрано – тя самата е родена в Израел и там е учила пеене, преди да замине за Ню Йорк. Така че темата за нея наистина е много близка.“ Разказа още Албена Врачанска.
Смиляна Лозанова, снимка: Ани Петрова
„Като ансамбъл за съвременна музика ние винаги сме били привлечени от работата с живия композитор. Защото, когато изпълняваш произведение на композитори, които вече не са между нас, колкото и големи да са, колкото много информация да има за тях, никога не можеш да зададеш собствените си въпроси. А пък в работата с живия композитор това е най-приятната част – винаги, когато има нещо, можеш да зададеш своите въпроси, можеш да уточниш наистина концепцията на композитора и да се опиташ да преведеш възможно най-точно неговата идея за това какво иска да представи на тази сцена.“ Сподели великолепната ни цигуларка Смиляна Лозанова, основател на ансамбъл MYX`D. И продължи за срещата им с Албена Врачанска: „Връзка ни започна доста преди срещата ни с Албена – чрез нашия пианист Мирослав Георгиев, който и преди е изпълнявал нейни произведения: не само като пианист, но и като диригент на сценично поставяни нейни опери. Той основно познаваше нейното творчество, беше работил с Албена.
Когато получихме поканата да осъществим този проект след нашия първи международен концерт на люксембургска сцена, той беше човекът, който най-добре ни запозна с това какво да очакваме. Партитурата изискваше доста изучаване. Тя е действително интересна – това е нещо, с което за първи път се сблъскваме, макар всички да сме свирили и солово, и в други камерни състави; свирили сме съвременна музика. (Смиляна Лозанова е и концертмайстор на Русенската филхармония – б.а.) Но тази партитура е много интересна – аз лично прекарах много часове само с партитурата, преди да хвана цигулката: да мога да се запозная с всичките ѝ специфики. Защото тя е свързана не само със свирене, а и с нашето участие в прилагането на различни други похвати. Примерно, нашите пианисти, изпълнителите на други инструменти бяха изправени пред нещо, което е много приятно предизвикателство, което да ни извади от стандартния начин на мислене при изучаване на едно произведение.“
Албена Врачанска на фестивала "Софийски музикални седмици", 2019, снимка: Стефан Джамбазов
Припомняме, че дни след представянето на операта ѝ „Каменен пир“ с либрето на поетесата и преводачка Яна Букова, спектакъл на Старозагорската опера на MоцАрт фестивала 2021 в Правец в разговор за „въпреки.com” Албена Врачанска сподели, че обменят идеи с изключителните музиканти от „MYX’D“, камерен ансамбъл, ориентиран към съвременната музика. Музикантите от състава изповядват философията, че да служиш на музиката означава да я споделяш с много хора. Обединени от идеята да създават уникални преживявания за своите слушатели, членовете на „MYX’D“ целят да поднесат класическата музика по спонтанен и интригуващ за възприятията на съвременния човек начин. Това беше много вдъхновяващо като предстоящи проекти за композиторката. /целия разговор може да прочетете тук/
А сега по конкретната им работа по радиооперата поясни: “Първият вариант на операта бе за 2 пиана, ударни, четец и 2 певици. След това направих аранжимента, който е със струнен оркестър и струнен квартет, за да има повече дълбочина на звука. С 2 пиана е много трудно да се предаде тази звукова атмосфера – струнните инструменти ми бяха необходими. Това е камерна опера. Ако бихме поверили на Смиляна Лозанова да създаде струнен оркестър, можеше да го направи. А какво е струнният квартет – струнен оркестър! Но те са наистина изключителни солисти, така че с тях е по-добре, отколкото с оркестър.“ Смиляна Лозанова допълни: „Нашият ансамбъл MYX`D е създаден преди 3 години с основната идея да представя съвременна музика. Музика, която е писана сега, в наши дни от живи композитори, с които, както казах, можем да се свържем, да работим заедно, да предизвикваме създаването и записването на нова музика. Към нашия ансамбъл, който е 2 цигулки, виолончело и пиано, имаме 2 гост солисти: Стефания Янкова (виола) и Борис Будинов (перкусии), двамата от Радиооркестъра.“
Смиляна Лозанова и Албена Врачанска, снимка: Ани Петрова
За самата творба цигуларката сподели и личното им вълнение като музиканти за „Синьото пиано“: “Тематиката е изключително съвременна, макар това да се е случило преди 80 години, тя е изключително актуална. Войни е имало и преди 100 години, преди 200, както виждаме, война има и в момента. Жертвите на тези войни са хора, за нас едни номера много често, но техните съдби са различни. И по много индивидуален начин хората се справят с тази травма.
Ние, като музиканти, можем да се свържем с тези 2 дами, които чрез музиката са успели да преодолеят тази травма или поне музиката им е помогнала изключително много да преживеят ужасите на концентрационните лагери. Навлизаме в свят, в който музиката може да влияе, да бъде силата в трудни и тежки времена, да даде светлина.“
За самото произведение и работата си по него Албена Врачанска разказа и с покана: „По принцип третирам този сюжет не точно в самото време. Това за мен е нещо вечно като тема. Избягвам конкретни във времето сюжети, точно за да не се налага да употребявам цитати от музиката, свързана с конкретната епоха. Но тук ми помогна експресионистичната естетика от текстовете – елате, чуйте, може после да погледнете партитурата. Въпреки този съвременен композиционен стил и езика, който употребявам, експресионизмът прозира към текстура – това, което текстът носи, пресъздавам в тип мелодия, който е близък. Аз ходя много често с мелодия, въпреки че инструменталните части на моите произведения са с по-съвременен език – авангарден, понякога експериментален. Успяла съм да извлека някои от моите стилистични похвати, но мелодията винаги е там. Певецът винаги има какво да изпее. Това е част от моята естетика. Тук звучи експресионистично.“
От брошурата-програма на "Синьото пиано"
По време на срещата за предстоящата премиера на „Синьото пиано“ се усещаше осезаемото щастие на композиторката, на музикантите в лицето на Смиляна Лозанова, на партньорите с представителството на Момчил Георгиев и Марио Ангелов. Оценяват всеки в своя си ангажимент, че ако не се справят с трудностите, които носи овладяването на ново, авангардно и различно произведение, няма как да растат. Не го възприемат като трудност, а като предизвикателство, след което ще станат по-добри. Особено за състава MYX`D и инструменталистите от състава, както въодушевено каза Смиляна Лозанова: „Ще развием контактите си, ще развием техническите си умения, музикалните си умения. Така че за нас това е просто едно стъпало нагоре – разширява нашите умения.“
Премиерата на радиооперата „Синьото пиано“ е на 3 май от 19 часа в Студио 1 на БНР.За нея има великолепна брошура-програма на шест езика с поетичните текстове, пояснения и фотоси, подготвена от Матиас Фогт.
На финала на срещата Момчил Георгиев направи и първи анонс към 54-тия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ (23 май до 30 юни) с мото „Единство в многообразието“.
На фокус са MYX’D – ансамбъл, Минчо Минчев – артист, симфоничната музика – жанр, перкусиите – инструмент във фокус, Австрия – държава, и Асен Аврамов – композитор.
Ще бъдат отбелязани и редица годишнини – 190 на Йоханес Брамс, 150 на Сергей Рахманинов и Фьодор Шаляпин, 125 – Джордж Гершуин, 100 – Добрин Петков, Михаил Милков, Петър Ступел, Радосвета Бояджиева, Трифон Силяновски, Дьорд Лигети, Мария Калас, 90 – Светозар Донев, Димитър Христов, Съюз на българските композитори, Симфоничен оркестър-Сливен и академичен хор „Ангел Манолов“, 75 – на Владимир Панчев, 70 – на Плевeнската филхaрмония, и 50 – на Симфониета, Враца.
Сред събитията е и друга опера на Албена Врачанска, посветена на 100-годишнината на Петър Ступел с има приказен сюжет, която на 25 юни ще има премиера в Софийската опера.
Очакваме ги. Програмата ще бъде представена подробно на 16 май. ≈
Текст: Зелма Алмалех
Снимки: Ани Петрова и архив
0 notes