#tvandcinema | Explore Tumblr Posts and Blogs

magdalendia · 1 year

Text

Мулан (1998) и Мулан (2020) - Как се сравняват анимацията и игралния филм?

"Я виж ти... Какви красиви цветове има тази година... Гледай! Този закъснява! Обзалагам се, че когато разцъфне, ще е най-красивият от всички."

Ние, запалените почитатели на анимациония свят и герои на Дисни, още от дете та до ден днешен си фантазираме какво ли би било да направят от любимите ни детски филмчета истински филми с реални хора в реалния свят. И когато 20-ина години по-късно Дисни се заема сериозно със задачата да осъществи отдавна очакваните от феновете проекти, а именно да прехвърли анимационните си творения в света на действителността, резултатът е меко казано разочароващ...

Име: “Мулан" (Mulan)

Година: 1998

Режисьор: Бари Кук и Тони Банкрофт

Музика: Джери Голдсмит

Жанр: Анимация, мюзикъл, приключение

Много пъти съм гледала това филмче като дете и ми беше любимото. Освен това Мулан ми беше и любимата Дисни принцеса (макар че дефакто не е принцеса). Знаех го наизуст и говорех на всичките си приятели за него и за смелата Мулан. Когато си обикновено дете, едно анимационно филмче като това може да има голям ефект върху теб и мисленето ти. В началото на анимацията виждаме една енергична и ведра девойка, на име Мулан, от която семейството и обществото очаква да "донесе чест на семейството си" като се омъжи и задоми. Това е характерно за китайското общество, тъй като то е от колективен тип и по традиция децата рядко имат право на собствен избор за живота си. От тях се очаква да се подчиняват на волята на родителите си, да помагат на семейството си, а когато те самите станат възрастни, да очакват същото от своите деца. Когато осакатеният от предишна война баща на Мулан получава призовка да се включи в идващата война срещу хуните, Мулан за съвсем кракто размишлява и стига до решението, че ще се престори на син и ще заеме мястото на баща си в армията, за да го спаси от сигурна смърт. Благородна постъпка.

Мулан преминава през много трудности, опитвайки се да се слее с мъжете във военния лагер, които обаче са представени комично в стила на една Дисни анимация. Мулан трябва да се научи да се държи като мъж, да прикрива женственото у себе си, да бъде силна и издръжлива за военните упражнения. Тези изпитания преминават леко с помощта на доверения й кон, малко късметлийско щурче и остроумен мини дракон на име Мушу, който духовете-предци й изпращат, за да й помогне, след като разбират за нейния подвиг.

Ключово за персонажа на Мулан е, че тя е объркана и неуверена в това, което е. Тя добре знае, че родителите й и традицията изискват да изпълни дълга си като стане нечия почтена съпруга, но усеща, че не може да понесе всички изисквания, които й налага традиционния обществен етикет. В момента, в който тя поема ролята на баща си като войник в армията, разбираме, че е надарена със смелост и жертвоготовност, които ще я отведат далеч по-напред от това просто да се задоми. У Мулан има вътрешен конфликт и това ни е толкова силно демонстрирано чрез веселите песнички във филмчето, че няма как и за момент да се усъмним, че на тази героиня й предстои велико приключение към това да открие самата себе си. Една от тези песни е "Reflection" ("Отражение"), в чийто текст е представен дисонанса между въприятията на Мулан за себе си и начинът, по който я възприема света.

В крайна сметка тя успява да "донесе чест на семейството си", но не като се омъжи, а като избави цял Китай от хунското нашествие, като спаси императора и като спечели уважението на всички войници и дори сърцето на главния генерал. Мулан постига всичко това благодарение на своите качества, които са загатнати в началото на филма, но които в последствие развива с труд и упоритост - ум, интелект, издръжливост, сила, борбеност.

youtube

Име: “Мулан" (Mulan)

Година: 2020

Режисьор: Ники Каро

Музика: Хари Грегсън-Уилиямс

Жанр: Фентъзи, екшън, драма

За игралния филм от 2020г., адаптиран по анимацията, не мога да кажа много хубави неща. Истината е, че той добре се справя с естетиката - илюстрира ни един пъстър и автентичен свят, невероятни костюми на героите, страхотни ефекти, невиждани досега цветове. Допадна ми и как Liu Yifei (Мулан) играеше ролята си. До тук добре, но освен да набляга на външността си, този филм ще успее ли да затвърди идеята, която показва, с дълбочина и чувственост? Сега ще ви кажа какво имам предвид.

Не се оптивам да звуча като изтъкнат филмов критик и ще разбера всички онези, които са харесали игралния филм "Мулан", особено ако преди това не са гледали анимацията. Все пак препоръчвам да изгледат и анимацията, за да направят съпоставка и да имат база за сравенение.

Всичко, което Мулан е в тази версия на историята, е момиче с много високи нива на енергията чи в себе си. Според древните китайски философи Чи или ци е енергията, която присъства навсякъде във Вселената. Нещо като живителна сила, нещо като физични закони, нещо като Силата в "Междузвездни войни". Няма да се впускам в подробности тук. Мулан вече знае коя е - тя е силна, умела, сръчна, притежава невиждана у никой войн свърхестествена сила и това ни е натрапено още в началото на филма. И тук започвам да се чудя - какво ще й се опре на тази дама, което да й създаде повод за развитие и излизане от рамката?

Ами всъщност нищо. Тя с лекота взема мястото на баща си, като дори не ни е показана епичната сцена от анимационния филм, където Мулан реже косата си и облича военните дрехи на баща си, където поглежда с тъга към спящите си родители и напуска дома. Това е силен момент, защото символизира прекаратяването на връзката й със себе си и началото на една нова идентичност. В игралния филм това не беше показано, може би защото за Мулан от 2020-та нищо не е пречка и няма какво да я сломи. Нито физически, нито психически. С лекота успява да натупа всички останали мъже войници от ден първи. С лекота преминава през всички препятствия. С лекота й се разминават удари с мечове и хвърчащи стрели. През цялото време не се тревожех за нея нито за миг, защото знаех, че ще се справи - няма какво да й се опре. Това пречи на зрителя да развие връзка с персонажа, защото не вижда никакви негови слаби страни и пороци. Като говорим за персонажи - нямаше истории и развитие за останалите персонажи в този филм. Те бяха там само, за да бъдат спасявани от Мулан или за да изглеждат като пълни загубеняци с непохватността си. А къде изобщо беше драконът Мушу? Всички обичат Мушу! Питайте всеки фен на Дисни. (Озвучава го Еди Мърфи, как да не го обичаш Мушу). Вместо Мушу имахме някакъв анимиран феникс, който се появяваше в небето от време на време и в крайна сметка не разбрах каква беше целта му нито като герой, нито като символ.

Мулан от 2020-та с лекота и гордост разкрива на цялата армия, че е жена и продължава да води умело битката с врага. За сравнение - Мулан от 1998 беше разкрита, защото беше ранена в битката и трябваше да третират раната на корема й. Тук не преживяхме срама и неудобството, не почувствахме самота и предателство, както в анимацията, когато всички я изоставиха сама в снежната планина. В игралния филм Мулан просто развя дългите си коси и продължи напред в битката. Нищо не може да я спре. Нейната завършеност от ден първи до края на филма я прави почти перфектна и по този начин човек, с който не можем ��а се асоциираме, защото сме просто хора с пороци и трески за дялане. Докато Мулан от 1998 търси отговор на въпроса коя е и какво да направи, за да излезе истинската й личност наяве, Мулан от 2020 много добре знае коя е и какво трябва да прави. Единствената пречка е, че нейното чи е прекалено силно и това не е присъщо за жена, а за войн. Когато единственият ти проблем е, че си прекалено силен, може би трябва просто да се научиш да се контролираш. Всъщност самоовладяването би бил добър път, който да извърви, вместо да продължава на натрапва на всички колко непобедима е.

С това Мулан от 1998 е по-симпатичен персонаж от Мулан от 2020 - тя е несръчна и неуверена в началото и силна и издъжлива в края. Претърпя цялостна промяна на характера и личността - герой с недостатъци и път за извървяване, от какъвто имаме нужда да се поучим, за да вложим това и в нашия живот. Красив филм, наистина. Прекрасни цветове, великолепни пейзажи. Но ако вкарат малко вътрешна драма в главния герой и някоя друга сантиментална сцена, няма да им се разсърдя.

Легендата за Хуа Мулан

Всъщност и двата филма са базирани на китайската легенда за Хуа Мулан от 4-6в. сл. Хр. - "Баладата за Мулан". Името "Мулан" означава "магнолия". Споед легендата Мулан заема мястото на баща си в битката между Китай и номадските племена, идващи от север. Поканена е от императора да служи в неговия двор, но решава да се прибере при семейството си в своя град, където разкрива, че е жена. Все още има дебати дали Мулан е исторически или легендарен персонаж, но по-скоро учените смятат, че това е измислен герой.

#tvandcinema

1 note · View note

gene-forrester · 2 years

Text

“Come soon then. They’re threatening to send me down.”

Wilde (1997) dir. Brian Gilbert

686 notes · View notes

cross-border-communications · 5 years

Text

“EU Audiovisual reforms: towards a European media industry?”XXXIII Eurovisioni International Festival of Cinema and Tv, 2019

images credit: Eurovisioni Cultural Association

Eurovisioni 2019. The XXXIII Eurovisioni International Festival of Cinema and Tv is now on its XVIII Festival «Cinema of public service» edition. Every year since 1987, it has focused its attention on European culture and audiovisual industry, developments in its legislation, production, and technological transformations. President is French Michel Boyon.

Seminars and conferences are scheduled over the International days. They cover topics related to:

“EU Audiovisual reforms: towards a European media industry?” Rome — Villa Medici, and Palazzo Farnese — Thursday 10th, Friday 11th, and Saturday 12th October 2019.

Also, be sure not to miss the previews of films during the three-day festival. Free admission upon prior reservation, subject to availability.

Learn more in the attached Programme and registration form.

Palazzo Farnese 7.00 p.m. Première of France Télévisions «Une belle histoire», produced by Tetra Media Fiction et Monogo — Diffusion France 2.

Villa Medici 6 p.m. — Cinema room. Avant-prèmiere TV movie: “Freedom’s Calling ”; produced by ZDF.

Villa Medici 8 p.m. — Cinema room. Avant-prèmiere TV movie: “El Enigma Verdaguer”; produced by RTVE, TV3, and Diagonal Televisiò, a co-production by ICEC

Association Overview

Eurovision & The EU Presidency Semester

Eurovisioni has been recognized also in 2014 as an event of the Italian Semester of Presidency of the European Union, as already happened for the last two Italian Presidencies (1990 and 2003) that took place in the second semester of the year. Reads on ..

The Objective

The issues addressed each year are chosen among those of greatest interest (the launch of digital TV in Europe, , the advent of DBS satellites in the year of their launch, the reform of copyright laws at European level, in the year where an European Union directive on the subject was issued) enabling Eurovisioni to promote the interaction and mutual understanding of the three leading groups in the audiovisual sector: operators (those…

How Eurovisioni is financed

A basic contribution is given to Eurovisioni by institutions such as the General Directorate for Cinema of the Italian Ministry of Culture and the Cultural Department of Latium region. On the base of the themes addressed, different institutions and private companies cooperate in the festival organization, year by year. The success of the past…

Who Organizes Eurovisioni

New members joint, every year, the Eurovisioni Board of Directors, on the base of the themes highlighted in the current edition. These new members suggest the most topical issues and the best experts address them. A high number of institutions take part into the Board of Directors (European Union and national institution representatives) along with public and private television channels (ARD, EBU; France Télévision, ZDF, Rai),… Reads on

Who Supports Eurovisioni

The Association was born on the initiative of a group of European audiovisual professionals. It is currently supported by the cultural association of the same name, whose president is Michel Boyon, French CSA’s former president. The Presidency Committee includes,…

Info and Contact: Associazione Eurovisioni — Roma — www.eurovisioni.eu

Click through at the previous edition Eurovisioni Festival 2018

Cultura europea e industria audiovisiva. Eurovisioni XXXII- Festival Internazionale di Cinema e Televisione — [ Italian — French — English Text provided ]

Published with permission of Eurovisioni Cultural Association. I kindly thank you for your attention. Giancarlo Antonini

#tvandcinema #culture #TVpubllicservice #Giancarlo Antonini #EuropeanInternationalFestival #audiovisualindustry #EUdevelopmentslegislation #cinema #technologicaltransformation #tvproduction

1 note · View note

magdalendia · 1 year

Text

“В бездната”: Полет на душата над материалния свят

"Да не искаш да кажеш, че сме заточени в този свят за цяла вечност?"

Това не е филм за масите. Не е филм, който забавлява или ни развлича от ежедневните проблеми. Напротив - въвлича ни в пътуване към дълбоката човешка същност и въпросите, които ни вълнуват - травмите от детството, спомените от миналото и надеждите за бъдещето, живота и смъртта, животът след смъртта...

Име: “В бездната” (Enter the Void)

Година: 2009

Режисьор: Гаспар Ное

Музика: Джеймс Хорнър

Жанр: Драма, фантастика, експериментално кино

Гаспар Ное е режисьор, чиито най-известни филми не са известни за масата хора, но са дръзки, психологически екстремни и ярко изразителни чрез звуци и образи. "В бездната" е един от тези филми. Да започнем от там, че това е филм, който е сниман в първо лице, тоест ние виждаме всичко от гледната точка на главния герой, а не като странични всевиждащи наблюдатели. А нашия главен герой е Оскар - младо момче, живеещо в Токио, което е попаднало в опасния свят на наркотиците като употребяващ и като разпространител. Не знаем почти нищо за него, освен че е там със сестра си Линда и негов близък приятел, който пък от своя страна ни въвежда с дълъг монолог в тайнствата на будистките вярвания за живот след смъртта. Той разказва на Оскар за теориите от "Тибетската книга за живота и смъртта", че душите на покойниците бродят в едно междинно пространство след смъртта си и преди да се преродят в следващото си тяло. В един злощастен момент, обаче Оскар бива застрелян в разправия между дилъри в бар. От тук нататък реално ставаме всевиждащи наблюдатели, защото духът на Оскар (от чието съзнание ние наблюдаваме всичко случващо се) напуска тялото му и започва да се носи над града, преминавайки през стени и препускайки измежду сгради, ставайки свидетел на всичко, което се случва след смъртта му. Страховито, да...

В този ключов момент на състояние на прага между живота и смъртта Оскар вижда живота си като на кино. Минавайки от пространство в пространство и следейки живота на хората в часовете след смъртта си, Оскар от време на време се връща и към отминали спомени. Спомени, които са го направили човека, който е: детството и със сестра му и силната им връзка, любящите им родители, грешките, загубите, както и фатален инцидент на пътя, където пред очите му и тези на сестра му родителите му загубват животите си след сблъсък с камион.

Всички тези сцени са представени изключително експресивно с аудио-визуални ефекти, ярки образи, промяна в звученето на гласовете на хората така, че да изглеждат заглъхнали, като кинематографите, режисьора и сценариста не спестяват нищо на зрителите. Еротични сцени, насилие, психологически травми - това е шанс да изживееш с главния герой неговия живот по начин, по който той го е преживял. В крайна сметка, както ни инструктира неговия приятел в началото на филма, целта на душата след смъртта е да открие новия си дом - новото тяло, в което да се прероди и това се случва в края на филма. А още по-интересен е изборът на душата на Оскар в кое тяло ще преживее следващия си земен живот!...

Макар че филмът не може да се гордее с диалога и дълбочината на героите си - в интервю актьорите дори споделят, че на места разговорите са импровизирани без абсолютно никакъв сценарии - той има какво друго да предложи. За да чувстваме, че сме в съзнанието и душата на самия Оскар преди и след смъртта му, филмът е монтиран така, че изглежда сякаш е сниман непрекъснато без нито един ефект за смяна на кадъра или прескачане в времето или пространството. Дори онези моменти, в които се връщаме назад в миналото или отиваме чрез духа на Оскар на друго място са показани по такъв начин, че всеки кадър изглежда като естествено продължение на предишния.

Не е филм за хора със слаби ангели, но ако ви интересува какво се случва с душата непосредствено след смъртта или имате надежди за прераждане в друго тяло в стила на индуизма и будизма, този филм успява по внушителен и изразителен начин на илюстрира една гледна точка по въпроса. Всъщност бих казала, че тези 2 часа, които за някои хора биха изглеждали скучни или натоварващи, за мен бяха достойна вероятна симулация на пътуване на духа след смъртта по пътя към следващия си живот.

#tvandcinema

0 notes

magdalendia · 1 year

Text

"Вечната Аделайн": Искаме ли да живеем завинаги?

"Бъдеще заедно, да остареем заедно. Без това любовта е... просто разбито сърце."

Кой ли не иска да живее завинаги? Сякаш животът е неизчерпаем източник на енергия, от който искаме да грабим с пълни шепи. Но всъщност има ли смисъл да оставаме същите, когато всичко покрай нас се променя? Един от любимите ми филми изследва точно този въпрос.

Име: "Вечната Аделайн" (The Age of Adaline)

Година: 2015

Режисьор: Лий Толанд Кригър

Жанр: романика, фантастика, драма

В началото главната героиня, изиграна от актрисата Блейк Лайвли, ни въвлича в историята си, гледайки прожектиран филм за събитията от живота си. От различните кадри и всевиждащия разказвач разбираме, че е тя родена в навечерието на Нова година през 1908г. Била е омъжена, но няколко години след като ражда дъщеря си, съпругът й загива в инцидент по време на строежа на моста Голдън Гейт в Сан Франциско през 1937г. Няколко месеца след това тя самата претърпява инцидент, който не просто пробръща живота й, а тотално променя посоката му на движение. Ако изобщо от нейна гледна точка може да се говори за движение във времето. Шофирайки през смразаваща зимна нощ, Аделайн катастрофира и пада с колата в замръзнало езеро, където я удря светкавица и се случва физико-химична-биологична реакция, която според разказвача ще бъде открита чак през 2035г. (остава само да очакваме пророчеството да се сбъдне). Тази все още необяснена от науката реакция предизвиква спиране на процеса на стареене и Аделайн остава на 29 години. Кой не си мечтае за вечна младост?

Тук обаче идва и основния проблем в историята - да не остаряваш е подозрително и все още непостижимо. Така че ако не искаш да станеш обект на научни изследвания, по-добре се прикриваш от хорските погледи и да не привличаш внимание върху себе си. Аделайн е обречена да се крие и прекарва живота си в смяна на идентичности като на всеки 10 години обновява името си, самоличността си и местоживеенето си. Освен това трябва да наблюдава как дъщеря й не бива пощадена от хода на времето и остарява като по-този начин изглежда по-възрастна от майка си.

Един ден, когато Аделайн е на път да смени поредната си самоличност, разбира се, че среща НЕГО. Приятен, интелигентен младеж, запленен от нейния чар и интелигентност. Все пак когато имаш безкрайно време, можеш да изучиш всички науки и да развиеш всестранни таланти. Сега Аделайн е поставена пред дилема - да продължи по стандартната процедура и да избяга за пореден път от обвързване от страх да не бъде разкрита или да послуша съвета на 80-годишната си дъщеря и поне веднъж да живее истински? Иронично, че човекът, който има цяла вечност пред себе си всъщност не живее един живот за повече от 10 години.

Аделайн прави своя избор и рискува да се впусне с аватюра с момчето. Запознавайки се с родителите му обаче, разкрива, че баща му, изигран от Харисън Форд е всъщност нейно старо гадже от миналото. Интересен завой поемат събитията, но за къде е един добър филм без сърцераздирателна драма?

От тук нататък оставям на вас да разберете ще бъде ли разкрита тайната на Аделайн и ще успее ли да си възвърне естественият процес на развитие. Това е един добре режисиран и изигран филм, без излишна блудкавост в романтичната история. Стурва си да бъде изгледан, за да си помислим върху някои върпоси: можем ли да понесем да живеем вечно, можем ли да гледаме как всички, които обичаме остаряват и умират, докато ние имаме безкрая на дните пред себе си, струва ли си тази суперсила или е по-скоро проклятие и най-важното - ако живеем вечно, ще можем ли да оценим живота като явление, което ни се случва, изобщо?

#tvandcinema

0 notes

magdalendia · 1 year

Text

"Двестагодишен човек": Какво е това, което ни прави хора?

"Като робот бих могъл да живея завинаги. Но днес ви казвам - предпочитам да умра като човек, от колкото да живея цяла вечност като машина."

В разгара на дискусиите по повод Chat GPT и заплахата (или пък възможността) от изкуствения интелект, ми се струва адекватно да си припомня един любим филм с обичания Робин Уилиямс.

Име: "Двестагодишен човек" (Bicentennial Man)

Година: 1999

Режисьор: Крис Кълъмбъс

Музика: Джеймс Хорнър

Жанр: Научна фантастика, семеен, забавен, но не комедия, а по-скоро драма

Филмът е адаптация по романа Позитронен човек на Айзък Азимов от 1992г. Действието в историята се развива през 2005г. (което от тогавашна гледна точка е близкото и светло бъдеще), когато едно семейство се сдобива с домашен помощник - хуманоиден робот на име Андрю. Много бързо той запознава новото си семейство, както и нас, зрителите, с Трите закона на роботиката. А те гласят:

Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество

Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.

Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.

Всяко дейсвтие на Андрю спрямо новото му семейство е съгласно трези три закона. Сред членовете има някои, които не чувстват комфорнто в присъствието на хуманоиден робот, други, които го презират от пръв поглед, както и такива, които му гласуват доверието си. Съвсем скоро Андрю попада в състояния, неподобаващи за един робот - проявява креативност и чувства емоции. С новите си емоционални и творчески заложби, Андрю усвоява човешки занаят, от който печели пари. По този начин той натрупва богатство, с което би могъл да живее отделно. Тук филмът загатва темата за робството, частната собственост и интелектуалната свобода. В Древността робите не са имали право на собственост, защото са били третирани като вещи. Една вещ не може да притежава друга. А тук идва и въпросът - предвид тези му способности Андрю поредния домакински уред ли е?

В сюжета е вплетена и любовна история, драматична и подсладена, без каквато на никой холивудски семеен филм не му се разминава. И именно тук виждаме други човешки емоционални преживявания, с които превръщащият се от робот в човек Андрю се сблъсква - зрялост, любов, сексуално привличане.

За мен винаги най-тъжните моменти са били периодите на промяна и самота. Един робот, в основата си бивайки машина, може да живее дълго, но хората около него имат ограничено време. Членовете от семейството умират, нови се появяват. В търсенето си на сродни създания като него, той попада на дизайнер на роботи, който прави части и "органи", за да станат хуманоидните машини още по-хуманоидни. Отвътре Андрю е станал почти пълноправен човек, сега е време и физически да придобие подобаващата форма. Андрю осъзнава, че не е и никога няма да бъде като хората. Освен ако не се бори за това, което той започва да прави. Андрю изминава дълъг път, за да стигне до този момент, а на финала остава само да се сдобие с възможността да умре като органично същество. Именно това трябва да постигне, за да бъде обявен от Световния когрес за истински пълноправен човек.

Като човек, който се интересува от човешкото минало, се интересувам съответно и от какво бъдеще ни очаква като вид. В тази история проследяваме два века от не толкова далечното бъдеще, които вече са повече истина, от колкото научна фантастика. Определено е продукт на времето си, който все пак е актуален и към днешна дата. Любопитно е да се замислим над темите, които в миналото са създавали поводи за размисъл ��ато робство, смъртност, вечен живот, човечност. Борбата за свобода на робите, за които се е смятало, че нямат право да притежават дори живота си е отнела векове. В момента едни от най-трудните въпроси са кой какъв пол има право да бъде и какво би му коствало да го признаят официално за такъв, какъвто знае, че е. Но колко далеч сме от времето, в което конгреси и съвети ще се сформират, за да се реши гражданския статут на роботи - индивидуални човешки същества или просто машини, които ни служат? Това са теми от миналото, които някога са намерили отговор, но са и теми на бъдещето, които чакат да обновят отговора според настоящето. Това са вечни морални и етични дилеми, които чакат за пореден път да намерят своята истина.

#tvandcinema

0 notes