#поп-музика | Explore Tumblr Posts and Blogs

hoodoowoman · 2 months

Text

Династія Айленбург, Серія 7

(31 березня 2022)

Тиждень розпочався з того, що Ейдан отримав 9 рівень кар'єри.

Меланія досягла 5 рівня скульптури й тепер може робити отакі штуки з льоду

В день Х відбулось довгоочікуване весілля. Як завжди було запрошено всю рідню, сусідів, друзів та сімів з роботи.

Аріель взяв прізвище дружини (матріархат, bitches) та переїхав до будинку Айленбургів.

Риси характеру: хоробрий, безумний, неуважний, невезучий, майстер на всі руки. Смаки: улюблена музика — поп-музика, улюблена страва — гуфі гіскарбінка, улюблений колір — зелений. Мрія всього життя: Герой-пожежник (врятувати декілька життів (30), працюючи пожежником.

Кар'єру пожежника я не міняла. Адже в 3 поколінні згідно lepacy challenge якраз зосередження на нових кар'єрах, а пожежником я ніколи не грала.

Поселились вони в кімнаті, де раніше жив Матео та Амелі (я нарешті зробила там ремонт і доробила кімнату та ванну).

Згодом подорослішав Ескель.

Риси характеру: трудоголік, нечепура, захоплений, кулінар, уважний — нова риса. Смаки: улюблена музика — китайська, улюблена страва — вегетаріанський запечений лосось, улюблений колір — коричневий (хоча в російській локалізації коричневий переклали як "малиновий") Мрія всього життя: геніальний детектив (розкрити злочини (не менше 35), працюючи приватним детективом)

Оскільки Матео так і не знайшли, справу поліція відклала на дальню полицю. Ескель вирішив, що займеться пошуком самостійно, а також допомагатиме з пошуком іншим сімам в місті. Тож хлопець вибрав кар'єру детектива.

В робочий час він виконував штатні справи, а в особистий час досліджував документи в архівах ратуші. Чогось певного щодо зникнення свого батька Ескель не знайшов, але він натрапив на цікаві секретні документи. В них йшлося про війну сімнації та прибульців (реальна теорія в сім-комьюніті, до речі).

Холодна війна точилась вже не одне десятиліття, подекуди зустрічались випадки викрадень сімів прибульцями для проведення своїх жахливих експериментів, деякі з жертв так і не повернулись. Це дуже зацікавило Ескеля, адже можливо Матео став жертвою підступних дій ворога.

Але пошуки правди Ескеля не залишились без уваги прибульців. Одного вечора було викрадено Марцеллу.

Після повернення стара нічого не пам'ятала, окрім стовпа яскравого світла, який підняв її кудись вверх. Домашні не надали уваги її словам, адже жінка була вже в досить поважному віці й всі подумали, що це просто прояви деменції. Однак Ескель зробив записи її розповіді.

Молодий детектив не відступився, він продовжував збирати докази та опитував жертв. Невдовзі Меланія та Аріель сповістили, що чекають на дитину, тож всі швидко забули про цей дивний інцидент зі старою та почали готувати будинок до поповнення.

Наступною жертвою НЛО стала Меланія. Її демонстративно забрали на очах в Ескеля (а може помилково забрали її замість нього).

Все те саме: останні спогади тільки про стовп світла, а далі прогалина в пам'яті. На цей раз домашні насторожились, але далі тихого обговорення на кухні за вечерею теорій змови про військову базу, на який очевидно відбувалось щось незаконне, справа не зайшла.

Через день в колі сім'ї (бо я задовбалась прибирати за всіма тарілки на вечірках) відсвяткували день народження Меланії.

Риси характеру: трудоголік, нечепура, неуважна, скульптор, художниця — нова риса. Смаки: улюблена музика — класична музика, улюблена страва — рататуй, улюблений колір — чорний. Мрія всього життя: законодавиця моди (досягнути 10 рівня в професії стиліста).

А наступного дня на очах у доньки від старості померла Марцелла.

Ескель не відступався від ідеї докопатись до правди й знайти батька живим чи мертвим. Тож прибульцям нічого не залишалось, як викрасти його теж :)

#ts3 #the sims 3 #thesimsукраїнською #sims 3 #сімс 3 династія #династія айленбург #айленбург #велена #sims 3 lepacy challenge

3 notes · View notes

lisa-is-chilling · 10 months

Text

останнім часом слухаю виключно музику ранніх 2000-х, 90-х і 80-х. не те щоб вона якось краща за сучасну поп чи інді музику (та й рок більш-менш зберігає свою структуру), вона більш насичена. сучасний поп - це буквально найпростіша формула, яка коли-небудь існувала в музиці, і це не комплімент. люди перестали йти на ризик, і я розумію, що вся музика в світі вже була написана, але мені не вистачає багаторівневості, шарів, нарощування темпу. ранні 2000-і це просто жах в сфері моди, але яку ж поп-музику вони робили. це пік розвиток репу як жанру. мені потрібна ця музичність, максималізм, сторітелінг. ностальгую за часом, в якому навіть не жила...

#українською

6 notes · View notes

supernaturemoviesalmond · 1 year

Text

youtube

Billboard Interview на Suga

с Jeff Benjamin, 07/04/23

Часове преди „People Pt.2“ да излезе в световен мащаб, разговорът му с Billboard се случва заедно с множество международни екипи, които работят денонощно с Suga и изпълнителите на BIGHIT MUSIC . Някои са до него физически, други виртуално чрез Zoom връзка – но самотата си остава муза за звездата, помагайки му да изследва себе си и да говори на слушателите по по-широки, универсални начини.

От дебюта си музикалната привлекателност на BTS достигна глобално до голяма степен чрез разширените метафори и образи на септета, превръщайки се в достъпно разказване на истории заедно с композиции и хореография, които разбиват всякакви граници. Обхватът на всичко, което Suga е създал е огромен, след като продуцира по същество всеки албум на BTS, да не говорим за високопоставени сътрудничества със звезди като Halsey и Juice WRLD до Epik High и японския ØMI.

👤“People Pt.2”, вашето официално завръщане като Agust D за вашия албум D-Day, има ли различно мислене, когато подготвяте музика като Agust D, като солов изпълнител или като SUGA от BTS?

🐱: Всички заедно, те са музика, създадена от човека на име Min Yoongi. Така че всъщност нямам много различно мислене за всеки псевдоним, но бих казал, че целите могат да бъдат малко по-различни. В крайна сметка целта на издаването на тази музика е възможно най-много хора да слушат музиката ми. И така, “People Pt.2” беше създаден с мисъл, за това как хората ще приемат музиката на Agust D, поради което представихме и IU. Издаването на тази музика под името Agust D е нещо като изпитание. Всъщност съм малко притеснен.

“People Pt.2” (с участието на IU) разбира се следва “People” от микстейпа на D-2 . 👤Какво беше важно за продължаването на тази история с IU?

🐱: Това е история, която вие лично ще харесате. Заглавието първоначално не беше „Хората, част 2“. Всъщност, “People” от D-2 лично е любимата ми песен и всъщност работихме по “People Pt.2” преди три години. Когато пусках моята фотосесия [Photo-Folio Wholly or Whole Me ], компанията всъщност разкри [демо] версията на ръководството.

Но както и да е, вече беше завършен, когато работехме върху D-2, така че си помислих: „О, трябва да пусна това, трябва да пусна това.“

Но трябваше да продължим с “Butter” и “Dynamite”, така че не получихме този шанс.

Първоначално заглавието беше „ Сара (사라) “, без „М (ㅁ)“, защото това е една съгласна по-малко от думата „ сарам (사람 )“, която на корейски означава „хора“.

В зависимост от това коя съгласна поставяте в края на думата sara (사라), тя може да стане „saram (사람)“, „хора“ или може да стане „sarang 사랑“, „любов“ на корейски. Така че изборът на слушателя е да постави, която съгласна желае в края на „сара“ (사라). Някои хора го чуха като „ sal-ah (살아) “, което означава „на живо“ на корейски и аз си казах: „Това няма да проработи.“ Така че в крайна сметка финализирахме заглавието да бъде „Хора“.

И някои хора ме наричат Август Д, други - Ах -Густ Д, но всъщност съм Август Д.

Така че, знаете ли, хората приемат името ми по различен начин и трябваше да синхронизираме лицето SUGA и Август Д. Това е песен, която съвпада с този синхрон. Имаме нужда от този мост и синхрон между моя микстейп и този официален солов албум. За да събера този синхрон, трябваше да направя песента, много поп.

Не се опитахме да направим музикалното видео толкова интензивно - и в този смисъл IU наистина изигра важна роля в това. Също така мисля, че това е жанр, който мога да правя най-добре, тази поп-фокусирана песен.

Има този синхрон между песните, но темите и текстовете са много различни, нали?

„Хората“ беше саморефлексия и разглеждаше преценките на други хора, но

👤: „Хората, част 2“ изглежда повече за връзката и борбата със самотата. Какво най-много различава двете според вас?

🐱: В миналото винаги съм казвал това в моите интервюта — лично аз смятах, че самотата означава да сте заедно в съвременното общество. Винаги говоря за самотата в моите интервюта. Не само аз, всеки има тази самота в себе си до момента, в който умре. Колкото и да сте в дълбока връзка, колкото и много да сте ангажирани с други хора, колко приятели срещате или колко често се срещате със семейството си, винаги имате самотата вътре в себе си.

И така, започнах с тази ключова дума „самота“ преди три години и не бих казал, че има голяма разлика в това, че всеки може да почувства болка. И при мен е така. Независимо дали съм аз от BTS, SUGA, Min Yoongi или Agust D, винаги нося това в себе си. Хората може да ме възприемат като човек, който няма да има никакви притеснения, но аз също изпитвам тези емоции. Опитвам се да намеря начин да се боря с тях и да ги преодолея.

Този албум също не финализира всичко в своето послание. Така че може да има възможност по-късно да има „Част 3“.

Засега просто се опитваме да кажем: „Нека не се мразим. Нека намерим начин.”

👤:Това ми харесва, защото дори в трейлъра на документалния филм „Пътят към деня D“ има момент, в който казвате, че често обмисляте да спрете музиката. Но когато хората се съберат, това те кара да осъзнаеш, че можеш да го направиш и да се забавляваш. Връзва ли се това с темите на „People Pt.2“?

🐱:Това е доста трудна тема, защото започнах да правя музика и да пиша текстове когато бях на 11 или 12 години. Правя музика през всичките тези години и сега съм на 30. Не беше лесно да напиша “People Pt.2” и албума като цяло, но хората наистина не знаят целия процес на това. Въпреки че съм правил музика повече от половината от живота си — когато за първи път започнахме на K-pop сцената, бяхме в това двусмислено положение да не ни приемат като музиканти, а просто като идоли. Но музикантите, които са близо до мен, знаят, че съм много сериозен и искрен в музиката и че съм много естествен човек.

И така, документалният филм започна, тъй като просто исках да уловя и покажа този процес. Започна с цел да покаже SUGA като продуцент и автор на песни, но някак завърши с мирогледа на процес на създаване на албум. Опитах се да покажа нормалната, индивидуална страна от мен колкото е възможно повече, но тъй като съм корейски идол, много сцени бяха редактирани. Имаше повече от онези естествени моменти и някои много добри мигове, които не успяха да влязат във финалната версия. Документалният филм и “People Pt.2” се опитват да разкрият естествената страна на човека Мин Юнги. Просто исках да покажа, че съм просто един обикновен и скромен човек.

👤:Един ден трябва да пуснете своята „Режисьорска версия“. Докато D-Day и документалният филм идват, искам да ви поздравя за световното пускане на D-2 и Agust D тази седмица. Любимата ми песен, „Agust D“ със семпла на „It's a Man's Man's Man's World“, най-накрая също беше добавена към стрийминг. Споделихте как J. Cole одобри извадката „Born Singer” на BTS , какво можете да споделите за процеса с наследството на Джеймс Браун ?

🐱:Пуснах Agust D, когато бях още много млад, така че дори като го слушам сега, звучи някак незряло — ако слушате тона, самият рап не беше много организиран, исках да направя много неща по това време. Просто продължава да върви много плътно и бързо. Но след като правя толкова много разнообразна музика, мисля, че хората обичат песните, които са издавани по-скоро, отколкото тези, които са издавани тогава.

И приемам, че аз, като част от BTS, и Min Yoongi, и SUGA, и Agust D, бях признат за музикант. Наистина не мисля, че по-широката публика ще я приемат, защото това не е популярна музика. Все пак смея да предположа, че най-накрая ни разпознават като музиканти.

https://www.billboard.com/music/pop/bts-suga-agust-interview-people-pt2-iu-1235299416/

#Youtube

5 notes · View notes

zlabjola · 2 years

Text

У мене зараз болить голова і я не можу насолоджуватися музикою. Тож вирішила трохи сюди написати.

Я не сильно розбираюся в жанрах. Мені подобається різна музика. Поп, кпоп, інді поп, рок, інді рок, класика, саундтреки до фільмів, метал, електронна і т.д. Найбільше мабуть рок/інді рок, метал та кпоп. Оце так протиріччя, правда?)

Не так давно знайшла один маленький українськомовний канал про метал музику. Droptape якщо комусь буде цікаво. Дізналася хоч як називається той піджанр металу, що мені подобається. Але я все ще мало що розумію. Сленг і усякі терміни які я не знаю. Можливо якби я займалася музикою, то розуміла б краще. Я думала навчитись колись грати на якомусь інструменті чи вокалу. І дивлячись такі відео чи живі виступи музикантів хочеться все більше. Просто так, для себе.

Взагалі музика зараз для мене це останній рубіж особистого простору та часу. Бабуся балакуча, живемо ми в одній маленькій кімнаті. Я їй дуже вдячна за прихисток, але було б чудово, якби вона іноді лишала мене в спокої. Не думаю, що навіть якщо через пару місяців не вийде поїхати, я витримаю до кінця навчального року. Все таки це її квартира і я дуже відчуваю, що я тут лише гість.

#особистий щоденник #український tumblr

3 notes · View notes

welovelofi · 11 days

Text

youtube

Pink Cliffs — альт-рок/псих-поп гурт лондонського Сі Міллера. У 2024 році Pink Cliffs випустять низку синглів, кульмінацією яких стане вініловий випуск дебютного альбому «Long Shadows».

Згадуючи мінорні тональності Queen of the Stone Age та поп-чуттєвість Коннана Мокасіна, музика Pink Cliffs пов’язана пошуком краси через ізоляцію, розмірковуючи про дивовижну природу реальності та повсякденності, якщо її бачити чітко, без фільтрів. Багатошарові звуки, спотворений вокал і зациклені рифи створюють текстуроване звучання, яке змінюється від болотного блюзу до ритм-енд-блюзу, поп-музики 80-х і густих, мрійливих октавних гармоній.

Рожеві скелі були одним із еклектичних виборів Тома Робінсона «FreshOnTheNet», їх транслювали на AmazingRadio, NTS Radio та кілька чудових списків відтворення Modern Psychedelia та Indie Spotify. З відгуками We Love Lo-Fi, London Cafe & Keep It Rock.

Остання група Сі Hot Fiction випустила два альбоми; отримання ефіру на BBC Radio 6 Music, Tom Robinson’s BBC Introducing Show і Absolute Radio; грав шоу з Арт Брют, Валері Джун і Джанго Джанго; і мав пісні, ліцензовані Dior і Brixton Motorcycles.

#youtube #spotify #indie #music

1 note · View note

rockthenighteu · 2 months

Link

Health - 22 юни 2024 - Маймунарника, София

0 notes

orleff · 2 months

Link

Health - 22 юни 2024 - Маймунарника, София

0 notes

vprki · 3 months

Text

85 години Георги Минчев – приближения

Композиторът Георги Минчев днес навършва 85 години. Годините не са малко, както никак не е малко и това, което създаде в дългия си и интересен живот. Всъщност, аз не знам, как той би определил живота си и не бих го попитала. Не смея да задавам въпроси, които изискват лично, интимно вглеждане на запитания в себе си. Пише в блога си Decresendo музикалният критик Екатерина Дочева.

Това действие Минчев сигурно го прави насаме. И ако изобщо споделя какво мисли по този въпрос, предполагам, избира най-близките си хора за подобен разговор.

Моят по-близък и подробен професионален разговор с Георги Минчев се състоя през 1983 г. Той бе вече много известен композитор, вече бе взривил европейската общественост с Концерта си за пиано, но преди това ги имаше и “Старобългарските хроники” и Трите поеми за мецосопран и оркестър, и Концертната музика за оркестър, “бременна” с гениалното отроче, което я последва – именно клавирния концерт.

Георги Минчев /л/ с Васил Казанджиев /ц/ и Иван Дренников /д/ на първото изпълнение в България на неговия Концерт за пиано и оркестър в зала “България” - снимка личен архив

Тогава от списание “Българска музика” ме поканиха да направя анкета с него. Спомням си, че в началото възразих, че не познавам добре този човек (бях говорила с него преди години за да напиша програмни бележки за световната премиера на клавирния концерт – съвсем кратък, бегъл разговор, в който доминираха неуверените ми въпроси, но Минчев бе приятно снизходигелен), че не ми е удобно, не знам той как ще реагира. “Тъкмо ще се опознаете” бе отговорът и въпросът бе приключен. Публикувам със съкращения тази анкета днес, защото: 1) предполагам, че и самият композитор я одобрява, защото я включи в съставения за него сборник, по слу��ай 80-годишнината му – пр��з 2019; 2) защото този текст дава възможност на всеки, който го прочете, чрез разказите на Минчев, да получи представа за важни моменти от живота на големия композитор.

Георги Минчев

Георги Минчев е български композитор със значение за европейската музика. Изнамери и отвори в нея специална ниша на съвременно звучене. Негово звучене, което се разпознава бързо от всеки, който е слушал музика на Минчев. Той познава не само оркестъра, но и възможността му за инструменталните движения, които главата му ражда. Почеркът Минчев е специфично разнообразен. Може да предложи бравурен, дори турбулентен оркестър като неочакван брейк на открито лирична, много изкусна поетична чувствителност. Добре обмисленото му и подредено писмо в скоростното си изражение често суингира в импровизационни импулси, които се раждат от спецификата на самото музикално развитие, вплетени са в оркестровата тъкан. Великолепно познава възможностите на всеки един инструмент и работи виртуозно с тази материя като изключителен тембров драматург. Всъщност, идеите му за тембъра са неизброими. Владее логиката на изненадите в музикалното протичане, основни, важни за драматургията във всяка една негова творба. Това е страхотен негов инстинкт. Понякога си мисля, че изненадващите му ходове и “обратните” движения в музиката му имат нещо общо с чувството му за хумор. (Само той може да ми съобщи, че “Титаник” е бил направен от професионалисти, а Ноевият ковчег – от аматьор, при това в разговор, който засяга професионализма в изкуството – в. “Култура”, 2006/11 ).

Стела Димитрова-Майсторова и Георги Минчев

Чувството за хумор, този специфичен обърнат ъгъл на взора към живота, отразен в логиката на строежа на творбата, е важна, струва ми се, предпоставка за бързата комуникация на музиката му със слушателя, усетил този минчевски /не/стандарт. Приема се веднага с интерес и съучастие от публиката. Стига да има кой да я изпълнява. В България. Днес!

Георги Минчев винаги е бил отворен, отзивчив, податлив на контакти с различни жанрове (джаз, поп, фолклор) – допускам, че това се дължи, освен на вродената му любознателност и на десетилетията, прекарани в Националното радио. (Спомням си, веднъж, когато му гостувах с колеги, той ни подложи на кратък тест, като ни пусна запис на пеещия Фред Астер и ни попита кой пее.) Обича тези моменти. Обича и да ги създава – точно така прави и в музиката си. Любопитен е и по отношение на други изкуства – особено литературата и пластичните изкуства (самият той рисува). Не случайно има творби по графики на Румен Скорчев, не случайно интересите му по отношение на текстове за негови произведения се простират от Павел Славянски до Финиъс Флечър (с Drop Drop Slow Tears – кратка поема от седемнайсети век, привлякла вниманието на много колеги на Минчев от ранните епохи. Но той я грабва, за да извае великолепни музикални редове в интимната спонтанна камерност на партньорството между сопран и пиано – за фестивала в Единбург). Написа балет по най-популярната книга на Рей Бредбъри, спазвайки оригиналното заглавие “Фаренхайт 451”, а не правилния български превод. С което за пореден път показа чувството си за ритъм, за избор и артикулация на същественото – точно както и в музиката, която създава. Дребен наглед факт…

Георги Минчев и Марк Кадин

Да, няма излишества в музиката му. Работи с музикалното време като хирург. Знае точно колко, къде, как “да пипне”. В нито едно негово творение не съм изпитала чувството, че има излишества, не дай Боже тавтологии, каквито много негови колеги щедро ми предлагат. Всяка нота е важна и функционално определена в контекста на цялото. Сега си мисля какъв ли личен тормоз стои зад този факт, каква строгост и дисциплина на мисълта! За тези неща той не говори много. Но често те повежда към музикалната работилница “Минчев” и те допуска донякъде. Откровен е за едни факти от живота си, но винаги усеща приближаването до неговата лична граница и много бързо, да не кажа ловко, повежда разговора в друга посока. Или сменя темата, или я използва за някаква негова метафора или каламбур. Интересен, много интересен събеседник! Който може да бъде и рядко съчувстващ приятел. Изпитала съм го.

Оглеждам въведението си към тази анкета, която с удоволствие преписах със съкращения (през 1983 година използвахме пишещи машини). Ще добавя още нещо за човека – той е много ларж, носи в себе си и днес старомодното кавалерско поведение, използва ума си не само за писане на музика, а и за много други интересни занимания. За които споменава понякога, ей така, en passant. Беше водил няколко години предаване за българската музика за Френското радио, когато го спомена в разговор по повод творчеството на един български композитор. Градското възпитание, което е получил не му позволява да се хвали. Смята го за проява на лош вкус (каквато е всъщност). И в този контекст ще добавя само, че поведението му винаги е изтъкано от завършена естетика.

Марк Кадин и Георги Минчев

Давам си сметка, колко съм научила от Георги Минчев. Колко приятелството (накрая си позволявам тази дума) ми с него е обогатило живота ми. И като му пожелавам здраве и оптимизъм за рождения му ден, се осмелявам да споделя, че бих се радвала много, ако той ми съобщи, че пише нещо ново.

Текст: Екатерина Дочева

Послепис на Зелма Алмалех: Анкетата, която отбелязва Дочева в текста си може да прочетете като отворите линка, който сме посочили. Държа да припомня, че Стефан Джамбазов (1951-2021) се радваше на сътрудничеството и приятелството на Георги Минчев не само по времето, когато работеше като журналист в Програма „Христо Ботев“ и за няколко месеца ѝ беше директор. Във „въпреки.com” сме публикували разговор с композитора, който за нас беше преживяване. Срещата ни с него бе малко след репетицията на Симфоничния оркестър на БНР в студио 1 на концерта му за пиано и оркестър, който беше изпълнен в зала „България” на 20 октомври 2017 в програмата на „20 години “ppIANISSIMO” - Международен фестивал за съвременна клавирна музика, с диригент Марк Кадин. За съжаление, този форум вече не съществува…Тогава солист на концерта на Минчев бе прекрасната ни пианистка Стела Димитрова-Майсторова, която предварително поставила условие, че ще участва в програмата, но само, ако изпълни това произведение. /За всичко това може да прочетете при нас тук и тук./

Георги Минчев

Личният текст на Екатерина Дочева и като музикален критик е изключително важно да се прочете точно днес на рождения ден на Георги Минчев, световно признатия композитор. Да е честит, здрав, вдъхновен! Обичаме музиката му, за която му благодарим!≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021) и личен архив

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net/.

#Екатерина Дочева #Георги Минчев #Зелма Алмалех #Критичен поглед

0 notes

bearfoottruck · 7 months

Text

youtube

Also, since Lou Deprijck died today, I'm posting this video in his memory. TRIVIA: It was actually him, and not the artist credited, who really sang this song.

#Plastic Bertrand #Lou Deprijck #Ça Plane Pour Moi #An 1 #1970s #70s #70er Jahre #70-ті роки #1970s music #70s music #Musik der 70er #музика 70-х #classic rock #pop punk #класичний рок #поп-панк #RIP #celebrity deaths #Youtube

0 notes

magdalendia · 3 months

Text

Как Spice Girls завладяха света през 90-те — историята и наследството на легендарната поп група

Британската поп музика (Brit pop) завладява света още през 60-те години на миналия век с легендарната група Бийтълс, но към края на века една друга група ще направи коренна промяна в поп културата и музиката. Пет момичета с различни личности и характери са стратигически избрани да бъдат членове на поп група. Те бързо става добри приятелки, а пътят към успеха им включва няколко месеца съжителство в един дом, съпроводени с уроци по пеене и сценично държание, бягство от техните мениджъри и наставници и кражба на мзуикални записи! Звучи като смахнат комедиен филм, само че е било истина и главните герои в този истински сценарии са Виктория, Ема, Мел Си, Мел Би и Джери, още познати като Spice Girls!

Сформиране на групата

През 90-те музиклалната сцена експлодира от разнообразие. Заражда се грънджа, алтернативния рок излиза на голямата сцена и добива популярност, това е ерата на най-добрите RnB и хип-хоп хитове, а кънтрито е в зенита си. През първата половина на десетилетието обаче отсъствието на поп музиката от класациите е видимо. Тя не доминира мейнстрийм музиката, както е било през 80-те по времето на Майкъл Джексън и Мадона. За да запълнят празнината, музикални мениджъри във Великобритания започват да създават момчешки поп групи по образа на New Kids On The Block — например Take That, а в САЩ се заформя чудото Backstreet Boys.

Тогава на двама английски мениджъри Боб и Крис Хърбърт, баща и син, им хрумва революционната идея да създадат изцяло момичешка група. Те организират кастинг за пет момичета и разпространяват обявите в училища, колежи, вестници, билбордове из целия остров. Прослушванията започват през 1994г. Стотици момичета се явяват и демонстират танцови и певчески умения. Боб и Крис Хърбърт обаче търсят нещо конкретно — момичета с характер, които да са различни една от друга, но и да се допълват.

Още с влизането на Мел Би двамата мениджъри знаят, че тя ще се превърне в звезда. След това избират Виктория Адамс, която имала по-изискано излъчване, а после се присъединява Мел Си. Следващото избрано момиче е Мишел Стивънсън с най-високи точки от прослушването. Петото момиче е Джери Халиууел, която множество пъти се явявала на прослушвания и постоянно се обаждала на Крис Хърбърт, за да се яви отново и отново. Няколко дни по-късно организаторите събират момичетата в звукозаписното студио, за да проследят комуникацията им и да видят дали имат химия. Оказва се, че Мишел изобщо не се вписва сред другите. Съвсем скоро тя напуска групата поради разногласия и семейни проблеми.

Поп лагер и пътят към успеха

Следващият етап по сформирането на групата бил обучение и тренировки. Била наета малка къща, където всички момичета живеели заедно и в продължение на година и половина всеки ден имали уроци по пеене и танци, записвали песни за албум. През това време, обединени от общата цел да преуспеят и да станат известна поп група, те се опознават, сплотяват и стават наистина близки приятелки — почти като семейство. Изпъкват техните различия в характерите и поведението, които по-късно се превръщат в отличителни черти на всеки член и запазена марка на групата, чрез която изграждат имиджа си.

По едно време обаче свърхамбициозната и самоуверена Джери решава, че процесът по обучение отнема прекалено много време без никакви видими резултати. През целият този период момичетата не подписват договор с никаква звукозаписна компания, нито пък договор със самите мениджъри, който да им гарантира сигурност или заплащане. Има теории, че мениджърите са държели момичетата на щрек, за да работят усилено, и в страх, че могат всеки момент да бъдат заменени от друга.

По време на едно от представянията си пред музикални продуценти и представители на звукозаписни студия момичетата получават добри отзиви. Тогава Джери започва да се съмнява, че стратегиите на техните мениджъри Боб и Крис ще донесат бързи и сигурни успехи. Тя решава да вземе нещата в свои ръце и се свързва се с агенти и продуценти, които биха могли да им помогнат. Също така съставя и план, в който всички момичета напускат мениджърите като си вземат и звукозаписите на песните! Всички момичета са съгласни и инсценират, че им трябва почивка за няколко дни. Събират си нещата и си тръгват от къщата. В своята автобиография Виктория Бекам казва, че Джери е успяла да открадне записите от Боб и Крис в стил “Бони и Клайд” и ги е скрила в бельото си!

След това момичетата работят в дома на Джери и след няколко седмици подписват договор с един от най-успешните британски продуценти Саймън Фулър. Започват да работят и с добри автори на музика и избират името Spice, тъй като по това време разработвали песен с името Sugar and Spice (Сладко и пикантно). Саймън помогнал на момичетата да изберат подходяща звукозаписна компания. Най-много от всичко те искали да бъдат независими и да решават сами какво да изберат за себе си. Спрели се на Virgin Records, тъй като им давали най-много свобода на творчеството.

Бързият успех и бързият провал

Пърият им сингъл “Wannabe” излиза за пръв път през 1996г. през юни в Япония, а следващия месец и във Великобритания и се се озовава на първо място в британските музикални сензации. Тя е била стратегически избрана като първа от самите момичета, защото в текста са заложени идеите са приятелството на момичетата и женската сила — ценности, зад които “спайските” уверено и упорито стоят. В интерес на истината техният мениджър Саймън и продуцентите от Virgin Records ги, че тази песен не е подходяща за дебютна, но момичетата доказали точно обратното. Въпреки че след като излязла песента, музикалните критици били изключително строги и нападателни, “Wannabe” покорява хиляди фенове от различни страни по света и устоява теста на времето до ден днешен, превръщайки се в едно от най-разпознаваемите и известни парчета на 90-те. Няма нищо чудно в това, защото самата песен изразява всичко, от което поп културата на 90-те се е нуждаела по това време — характер, изразителност, самоувереност и смелост да изразиш себе си — всичко, което Spice Girls са.

Spice Girls бързо се превръща във феномен. През края на 1996г. нямало списание, на чиято корица да не се появели спайските. Всъщност именно авторът на британско списание, осмивайки групата, дава прякорите на момичетата според техните индивидуални характеристики и стил — posh, baby, sporty, ginger, scary. Групата обаче не приела това обидно и всъщност избрали да се наричат така и в бъдеще, което станало неизманна част от техния маркетингов имидж.

Дебютният албум на Spice Girls се превръща в най-продаваният албум на 1997г. в Европа и САЩ. Тяхната популярност набирала скорост с с всеки изминал ден, а влиянието им се разрастнало до толкова, че бил изкован терминът Spicemania (Мания по Спайс). Нямало място, където човек да не се натъкне на лицата на спайските. Те подписали множество договори с различни компании. Маркетинговата им стратегия се разпростирала от кеновете на “Pepsi” и опаковките на чипсовете, през парфюми, обувки, у��енически предмети, дрехи, кукли, колекционерски карти и дори собствен филм, излязал през 1997г.!

През 1997г. момичетата записват песни за втория си студиен албум, снимат филм и пътуват из света заради световното си турне и всичко това едновременно. Нямат никакви почивни дни в продължение на месеци. Високоскростното влакче на успеха и влиянието бързо ги повлича надолу към стръмен провал. През пролетта на 1998г., докато все още са на световното си турне, Джери, изтощена от работа и под влияние на зачестелите кавги с Мел Би, решава да напусне групата без предварително да предупреди абсолютно никого. Няколко дни тя не се обажда на приятелките си, не се появява за общите им публични изяви и участия. По-късно официално обявява в медиите, че окончателно е напуснала групата. Това се оказва неприятна изненада както за останалите членове, които трябва да продължат турнето и да преразпределят задачите си, така и за феновете, които приемат напускането на Джери като предателство не само към групата, но и към цялата страна, тъй като по това време Великобритания приема Spice Girls за отличителна част от културата си.

Да се запознаем с момичетата!

През втората половина на десетилетието на 90-те едва ли е имало по-често задаван въпрос сред подрастващите момичета от “Коя спайска си ти?”. Петте момичета от групата имат коренно различни личности и стилове на обличане, затова и съвсем естествено феновете могат да разпознаят себе си в някоя от тях и да се идентифицират с нея. Всъщност групата дава много нагледна представа за това как женствеността има множество разновидности и проявления.

Всяка спайска представлява определен стил и начин на поведение, по който момичето може да избере да тръгне при превръщането си от дете в жена: стилна и елегантна дама, женствено и нежно момиче, смела и атлетична спортистка, силна и независима жена или щура купонджийка— в групата има представители на различни характери и стилове, с които феновете могат да се асоциират. Именно това е, което прави Spice Girls уникални, в сравнение с останалите поп групи, където често всички членовете носят подобни костюми и имат еднаква модна естетика. Това е и едно от наследствата на Spice Girls за бъдещите поп формации и групи приятели в поп културата — стремеж към разнообразие и представителство на различни характери.

Victoria Adams/Beckham

Виктория Адамс (а по-късно Бекам) е нарична още Posh Spice (от англ. posh - елегантен, луксозен), защото е изискана и истинска дама. Тя е изтънчена, стилна и елегантна, произхожда от британската средна класа. Виктория има по-зряло поведение от останалите. Има славата на “ледена принцеса”, защото има вид на недостъпна и често е саркастична. Често ще я видите облечена в little black dress (малка черна рокля) или други дизайнерски тоалети.

Emma Bunton

Ема Бънтън е наричана Baby Spice (от англ. baby - бебе), защото е нежна като малко дете. Тя е най-малката от групата. С миловидно момичешко излъчване, Ема е олицетворението на непорастналото дете, запазило изначалната си невинност и жизнерадостност. Облича се в пастелни цветове, нежни материи, дантела, най-вече в бебешко розово, небесно синьо или бяло, а ангелски русата си коса носи на две опашки или спусната.

Mel C (Melanie Chisholm)

Мел Си (Мелани Чисхолм) е с прякора Sporty Spice (от англ. sporty — спортен), защото често има вид на спортистка. Тя е енергична, атлетична и леко мъжкарана. Има състезателен дух и не се страхува от предизвикателства. Носи спортни екипи, може да я видите с груби маратонки Nike дори на концерти и публични изяви, има татуировки на дясната си ръка, а тъмната си коса често носи на опашка.

Geri Halliwell

Джери Халиуел е наречена Ginger Spice (на английски ginger се наричат хора с рижави коси) заради червената си коса. Тя е най-възрастната сред момичетата, най-самоуверена и отговорна. Затова често се посочва като лидер на групата, но и защото е способна да вземе най-сериозните и разумни решения. Открита, честна и разкрепостена, Джери не се страхува да каже каквото мисли и да стои горда зад слогана на групата “Girl Power” (от англ. момичешка сила), тъй като е феминистка.

Mel B (Melanie Brown)

Мел Би (Мелани Би) е наречена Scary Spice (от англ. scary - страшен) — заради дрезгавия си плътен глас. Тя е душата на купона — шумна, щура, готова за забавления, без задръжки. Облича се в дрехи с животински щарки, носи къдревата си рошава коса свободно и има пиърсинг на езика.

Наследството на Spice Girls в поп музиката и поп културата

Въпреки че Spice Girls се задържа на световната сцена в оригиналния си състав от пет млади и амбициозни момичета едва 2 години, тяхното наследство по отношение на развитието на поп културата до ден днешен е неуспоримо.

След като Spice Girls зарязват Боб и Крис Хърбът, Крис се опитва да сформира други групи по имиджа на Спайс Гърлс. През 2001г. дори създава шоуто Pop Idol, базирано на процеса по прослушванията за групата Spice Girls.

Нещото, което различава Спайс Гърлс от всички други мъжки и женски поп групи до 90-те е индивидуалността на всяка от дамите в групата. Архетипните образи започват да се срещат не само в музикалните поп формации, но и в киното и телевизията и особено в детските продукции, насочени към момичета. Започват да се появяват все повече и повече продукции с героини, които са коренно различни една от друга, но обеднинени от чисто и истинско приятелство (Winx Club, Bratz и др.).

Друг фактор за успехът на групата е и тяхната свръх амбиция и целенасоченост и непримиримост към мненията на продуценти и критици. Момичетата доказват, че с труд, упоритост и самоувереност могат да се постигнат велики неща. Пет обикновени английски девойки, които за кратко време се издигат на световно ниво се оказват вдъхновение за множество поп групи през следващите две десетилетия, сред които Little Mix и Fifth Harmony, както и някои корейски групи като Black Pink. Много са и поп певиците, фенове и вдъхновени от Spice Girls като например Адел и Били Айлиш.

Поп музиката на Спайс Гърлс възпява приятелството, женската сила и индивидуалност. Тя е лека, забавна и лесна за възприемане и на практика служи като мотивиращо послание за малките момичета и тийнейджърки на 90-те, казвайки им, че могат да бъдат това, което искат да са и трябва да бъдат горди от себе си. И именно заради това те остават в историята не само като най-успшената и продавана поп група, но и като влиятелни културни икони.

Използвано съдържание:

Spice Girls: How the Spice World Came CRASHING DOWN | Deep Dive (youtube.com)

Persona Spice: Girl Power and Representations of Femininity (weebly.com)

The Tangled Legacy of Spice Girls & “Wannabe” | New British Canon (youtube.com)

#music #culture

1 note · View note